Началото на утилитаризма в древен Китай
Утилитаризмът има дълбоки исторически корени, които достигат много по-далеч отколкото повечето хора предполагат. За първи път тази философска концепция е проповядвана от китайския философ Мо Дзъ (или Мао Дзъ), основател на Мохистката школа през V век преди Христа. Неговото учение се появява в епоха на големи социални промени и философски търсения в древен Китай, като предшества западните утилитаристи с повече от две хилядолетия.
Учението на Мо Дзъ се отличава със своя практичен и последователен подход към етиката. Единствената цел на неговата философия е да подобри материалното благополучие на другите хора. Това прави неговите идеи революционни за своето време и изключително близки до съвременното разбиране за утилитаризъм.
Принципи на ранния утилитаризъм
В основата на философията на Мо Дзъ стои идеята за максимизиране на ползата за възможно най-много хора. Според него всички действия трябва да бъдат оценявани спрямо това дали допринасят за общото благо. Поради този принцип философът се обявява категорично против всички практики, които смята за прахосване на обществени ресурси.
Мохистката школа развива цялостна философска система, основана на тези утилитарни принципи. Последователите на Мо Дзъ вярват, че моралната стойност на всяко действие трябва да се измерва чрез неговите последици върху благосъстоянието на обществото като цяло. Това е същината на ранния утилитаризъм, който по-късно ще бъде преоткрит и развит от западните философи.
Критика към разхищението на ресурси
В своето учение Мо Дзъ категорично се противопоставя на редица практики, които смята за неоправдано разхищение. Той се обявява против войните и оръжията, които отнемат човешки животи и поглъщат огромни ресурси. Също така критикува лукса и излишните церемонии в обществото, тъй като те консумират блага, които биха могли да бъдат използвани за облекчаване на страданията на обикновените хора.
Интересна особеност на неговата философия е критиката към музиката и изкуствата. Мо Дзъ смята, че времето и средствата, отделяни за създаване и наслаждаване на музика, биха могли да бъдат по-добре използвани за повишаване на материалното благосъстояние на обществото. Тази позиция, макар и радикална според съвременните разбирания, илюстрира последователността на неговия утилитарен подход.
Отношение към военните конфликти
Отношението на Мо Дзъ към войната е нюансирано и прагматично. Макар да смята за уместно една държава да се защитава от нашественици, той напълно се противопоставя на агресивната война. Според него нападателните военни кампании причиняват огромни страдания и унищожават ресурси, които биха могли да подобрят живота на хората.
Тази позиция е особено забележителна за епохата на Воюващите царства в Китай, период, характеризиращ се с постоянни военни конфликти. В такава среда антивоенната философия на Мо Дзъ представлява радикално отклонение от доминиращите възгледи на своето време и показва дълбочината на неговата загриженост за човешкото благосъстояние.
Влияние и историческо значение
Учението на Мо Дзъ е имало значително влияние в древен Китай и е съществувало като важна философска школа няколко века. Макар впоследствие мохизмът да губи своето влияние, засенчен от конфуцианството, даоизма и легизма, неговите ранни утилитарни идеи представляват важен принос към световната философска мисъл.
Историческото значение на Мо Дзъ като ранен утилитарист остава недостатъчно оценено в западния свят. Неговите идеи за максимизиране на общественото благосъстояние и минимизиране на страданието предхождат с повече от две хилядолетия подобните концепции, развити от Джереми Бентъм и Джон Стюарт Мил през XVIII и XIX век. Това прави неговата философия забележителен пример за паралелно развитие на етическата мисъл в различни културни традиции.
Философията на Мо Дзъ, със своя фокус върху практическите последици от действията и загрижеността за благосъстоянието на всички хора, продължава да бъде актуална и в съвременния свят. Неговите идеи ни напомнят, че утилитаризмът има дълбоки корени в човешката мисъл, простиращи се далеч отвъд европейската философска традиция.
