Златният век на цепелините

май 1919 г.

Как ще отлетим за Лондон? 

Нищо не казва изразът „пътуване със стил“ докато човек лети от Лондон до Ню Йорк в търговски цепелин. За да не остане по-назад от германците, британски производител обяви плановете си за производство на трансатлантически дирижабли, които биха могли да ви отведат до желаната дестинация за половината време, което бихте изхабили с пътнически лайнер. Шест двигателя с мощност от 800 фута и полет със 75 км. в час. Тъй като хангарите са били скъпи, инженерите построяват кули, където дирижаблите могат да акостират по време на далечни пътувания. След слизането на пътниците от машината, те ще се возят дълго с асансьор към земята.

Американски дирижабъл

януари 1923 г

След като ZR-2 – британски дирижабъл, предназначен за нашия флот – се разби през 1921 г., ние изградихме ZR-1 Shenandoah, първият твърд дирижабъл, построен в САЩ. В този момент хората се съмняваха в безопасността на цепелините, но правителството ни увери, че употребата на хелий и изграждането на стълбове за акостиране (вместо наземни навеси) ще премахне инцидентите, които се случваха преди. Експерти настояват, че дирижаблите са икономически изгодни и ползването на услугите им осигурява по-добро преживяване от пътуването с параход или със самолет. Цепелинът може не само да превозва повече пътници, но той остава във въздуха по-дълго време от самолетите. Пътниците могат да се хранят в трапезарията, да извършват наблюдения от палубата и да спят в удобни легла. Какво би могло да се обърка? „Опасността от запалване е почти незначителна.“, пише Макс Мънк, германски инженер, работещ за американския Национален консултативен комитет по въздухоплаване.

Аерогара

април 1923 г.

Експерти прогнозират, че в бъдещи войни ролята на цепелините ще нараства. Инженерите по аеронавтика предлагат в предната част на някои кораби да има малък хангар и трамплин за борба със самолетите. Въжета отстрани на кораба, ще държат дирижабъла на място, докато корабните екипажи закопчават на носа му устройството за акостиране.

Плаващ хангар

август 1923 г.

Паркирането на дирижабли може да е трудно, понеже трябва член на екипажа да го насочва в правилната посока. Една грешна стъпка може да означава гибел за алуминиевите му стени. Джон Мейсън предложи два начина за улесняване на процеса. Първо, да се люлее и в двете посоки ще разреши на дирижабъла да намалява съпротивлението на вятъра. Той предложи също създаване на плаващ понтон-хангар, който би могъл да люлее дирижабъла, уловен в  огромна мрежа или от примка.

Военните цепелини

октомври 1923 г.

Това не е обикновен дирижабъл. Този тип дирижабъл не само е оборудван за въздушна битка, но може да служи и като писта в небето за съпътстващи го самолети. „Добре е в границите на разума да се предскаже, че военноморските дирижабли на бъдещето ще носят десетки самолети, които ще може да ги защитават от въздушни атаки, а освен това ще се монтира ново оръжие, което ще се ползва с уважението на всички врагове! „, както ние написахме. В допълнение към наличието на бойни самолети и спасителни лодки на дирижабъла, той ще транспортира и войници. Излитането ще бъде вертикално – като „птица хвърлена във въздуха”.

При настъпване на бедствие

ноември 1925 г.

Лошият късмет на ZR-1 Shenandoah по време на 57-мия му полет бе причина този дирижабъл да се разбие в щата Охайо, след като буря го разкъса на няколко парчета. Ето, ние осигурихме графично изображение на могъществото на дирижаблите, което рязко спадна. Повишаването на  притока от горещ въздух може да доведе до сътресения.

Цепелин – хотели

юни 1928 г.

Нещо ново: плаващи цепелини- хотели в топ 10 на най-готините неща, създадени през 1928 г.  Този хипотетичен дирижабъл ще може да побере 100 пътника в 39 каюти. По време на пътуване между Европа и САЩ ще можете да се насладите на лукс, сходен с лукса, наличен на трансатлантически кораб. Цените ще включват наличие на течаща топла и студена вода и самостоятелен санитарен възел. През свободното си време, ще можете да се излежавате на шезлонг или да седите на кресло и да се наслаждавате на гледките по време на пътуването. На палубата ще може дори да се танцува под музиката, изпълнявана от оркестър.

Да овладеем небето!

октомври 1928 г.

След всички тези инциденти, обществеността не е сигурна дали дирижаблите ще запазят своята популярност, да не говорим – да изпреварят самолетите, като владетели на небето. От една страна, изглежда, че производството на един дирижабъл е по-евтино от производството на самолет. Ние също така заложихме и на комфорта на пътниците. Хората в самолета са приковани към седалките си, а в дирижабъл ще могат да се движат свободно.

Преместване на домове с помощта на дирижабъл

септември 1929 г.

Семейство заминава на почивка, а над къщата му витае огромен дирижабъл… Тази сцена не е описание на алтернативна вселена. С кабели, спуснати от дирижабъл, ще бъде повдигната къщата от земята и отнесена на мястото за почивка на семейството. Не е нужно да се опакова багаж или да се ходи с такси до летището. Ричард Фулър е проектирал къща, която може да се скачи с дирижабъл.

Дирижабъл-самолет

юли 1931 г.

По време на златната ера на цепелините някой разбра, че докато дирижабли и самолети са се конкурирали за доминация, техните най-добрите характеристики биха могли да бъдат съчетани в нов хибриден летателен апарат. Изобретателят Джордж Хардин предлага няколко хибридни модела, включително – и един за семейства, а други – за извършване на превоз на товари, войници и поща. Пилотите и пътниците ще седят в горната част на машината, а товарът – в долната.

Нов, по-безопасен начин за кацане на дирижаблите

април 1932 г.

Както споменахме по-рано, кацането на дирижабъла е сложно. Просторните хангари не само са скъпи, но са необходими стотици мъже, които да го теглят в правилната посока, след като машината достигне до земята. Дори и тогава, силен вятър може да тласне дирижабъла в стената на хангара, наранявайки корпуса му. От военноморския флот на САЩ, обаче, разработили метод за скачване, който намалява сухоземния екипаж на дирижабъла от 400 до 90 души.

Най-големият дирижабъл

февруари 1931 г.

Тъй както това заглавие показва, очаквахме много от USS Akron ZRS-4. Летателният кораб е масивен, дълъг е 785 фута. Побира 5 самолета, седем картечници и 90 офицери и войници. За съжаление, Akron се разби по време на буря при което бяха убити 73 от 76-те членове на екипажа и пътниците. През 1933 г., след само две години в употреба (и четири произшествия), Akron си отиде завинаги. Този инцидент постави началото на края на цепелините в САЩ.

По материали от:
http://www.popsci.com

Прочетете повече за цепелина на: www.chitatel.net/zeppelin