П. Теодосиев

Велики географски открития

20 мнения в тази тема

velikite-geografski-otkritiq-800x494.jpg

 

Великите географски открития обхващат периода от началото на XV век до XVIII век, когато европейските кораби пътуват по света в търсене на нови търговски пътища. Съзнанието, че светът се намира в една обща историческа памет се появява в последваствие с откриването на Новия свят (1492). Преди това историческата сцена на Стария свят (Евразия) е почти неизменна.  Това води до откриването на земи, непознати до този момент. Известни мореплаватели от този период са Христофор Колумб, Вашко да Гама, Фернандо Магелан, Америго Веспучи, Абел ТасманДжеймс Кук.

Хронология на откритията - http://www.chitatel.net/velikite-geografski-otkritiya-i-pateshestviya/

 

0

Share this post


Link to post
Share on other sites

БАРТОЛОМЕО ДИАС МОРЯКЪТ, КОЙТО ОТКРИ ПЪТЯ КЪМ ИНДИЯ

Разказа е много добър и много неща се научава от него. Очаквайте и други в близко бъдеще :)

0

Share this post


Link to post
Share on other sites

ВАСКО ДА ГАМА ДОСТИГА ПРЪВ ПО МОРЕ ИНДИЯ

Материала е наистина много дълъг, но приятен и увлекателен. Историята се проследява много внимателно и се следят много подробности из приключенията на мореплавателя.

0

Share this post


Link to post
Share on other sites

ДЖОН КАБОT ТЪРСИ ПРЕЗ ЛЕДОВЕТЕ НА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕРОЗАПАД ПЪТ КЪМ ИНДИЯ

John_Cabot

Истинското име на тоя мореплавател е Джовани Кабото.. Той е роден през 1451 година в Генуа и е като своя съгражданин Христофор Колумб италианец. Двадесетгодишен, по неизвестни причини се преселва във Венеция. Може би някоя венецианка го е привлякла в тоя град, защото тук скоро се оженва. Във Венеция се ражда първият му син Левис. Изглежда, че Джовани Кабото се занимава с търговия. Като венециански, търговец той пътува из източното Средиземно море и посещава Мека — най-големия пазар по това време между Изтока и Запада и междинна станция на керваните с подправки, които идат от Индия. В Мека Джовани Кабото дружи с разни търговци на подправки и слуша разказите им за страната на богатствата. Може би тука се ражда у него мисълта за едно пътуване до Индия. Мисъл, която по-късно узрява в решение! През 1474 година Кабото се преселва и установява в Лондон. Не се знае защо е направил това. Още със стъпването му на английския бряг островните власти започват да произнасят италианското име по своему, без неговата хубава звучност, и то става Джон Кабот. В Англия той живее не само в Лондон, а и в Бристол. В пристанищния град Бристол се ражда вторият му син Себастиан, а сетне и третият — Сантус. По това време в Англия кралят и неговите съветници, както и търговците и мореплавателите с любопитство следят по докладите на кралския посланик в Лисабон сведенията за усилията на португалците да достигнат Индия по пътя край Африка. 

0

Share this post


Link to post
Share on other sites

Темата е много интересна и за мен.

0

Share this post


Link to post
Share on other sites

АФАНАСИЙ НИКИТИН -РАЗКРИВА ПРАВДАТА И КРИВДАТА В ИНДИЯ ЕЗДАЧЪТ ПО ПЪТЯ ЗА ХОРМУЗ

india_map

ЕЗДАЧЪТ ПО ПЪТЯ ЗА ХОРМУЗ

В епохата на най-бурния устрем на португалците да открият морски път към Индия честта, щастието и благоденствието на кралска. Португалия са заложени в дръзновението на всеки хидалго. Тръгнал да изпълни великата задача, той не е сам. Крал, духовенство, благородничество, търговци и банкери му дават цялата си подкрепа като капитал в предприятието.
Един конник по това време, по-често сам, друг път присъединен към някой керван, язди по пясъчните пътища на Иран и Персия към Хормуз — Звездата на изток. Ездачът е здрав мъж с вече прошарена брада и кротки сини очи, излъчващи смирение и ум. На главата си носи островръх руски калпак. Облечен е в, цветен кафтан, препасан с широк колан, има червени ботуши и се казва Афанаси Никитин. Това име не е на някакъв хидалго или на руски княз, а име на руски селянин! Пътникът е купил коня, за да го използува, а сетне да го продаде на изгодна цена в далечна и примамна Индия. Никой не изпраща Афанаси, никой крал или папа не му е дал пари или друга помощ. Той сам, на своя глава е тръгнал за Индия по горещия път, който никак не е по-лек и по-безопасен от пътя през „тъмното море“, макар да е по-стар и твърде познат.

Голямо нещастие е сполетяло тоя човек.

АФАНАСИЙ НИКИТИН -РАЗКРИВА ПРАВДАТА И КРИВДАТА В ИНДИЯ ЕЗДАЧЪТ ПО ПЪТЯ ЗА ХОРМУЗ

1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Впечатляващо ми е било винаги да чета и уча за великите открития. В учебниците са били представяни тези хора като герои, които един ден събуждащи се решавали, че ще открият индия, америка, австралия и сядайки в скапани лодкички наистина осъществяват своите мечти. Чудесно, но 99% е измишлотица на историци или романтични писатели. Според мен.

Но и по-късно не се изяснява много въпросът за мотивацията на околната среда, икономичните и финансови проблеми които довеждат наистина да до тези крупни дела. За горките ученици остава само зубрене на дати, имена и събития и съответното изпитване без на знаят, разбират истинските поводи. Само им става ясно, че тези на запад са били винаги по-умни, по-силни, по-инициативни, по-културни, въобще убер хора.

Докато ние на исток винаги сме били прости, мързеливи, распасани, неграмотни, абе бай ганйовци...

Но не е така. Само би трябвало да въведат в историческото обучение малко по материален възглед. КРЕМАНИСТИКАТА като я нарича един философ от древно гръдската култура. Да разберат децата, че от момента на изобритяването и вкарването на лихвите в икономията от там всичко на света се движи пряко или посредничево от икономическите интиереси. Било то цар, император, войвода, папа, болярин, владика.... Всичко е за паричките.

Има един лаф на унгарски, че ние тук на исток винаги сме се биели за слава, бог, истина докато онези на запад само от интерес, за по-голяма печалба...Малко преувеличава, но ако гледаме историята докато ние от векове претърпявяме ударите на хуни, татари, монголци, турци и успявяме да ги спрем или поне да ги забавим онези на запад си живуркат и търгуват. За тях сме им нужни само за пазар на продуктите им и за извор на суровини. И сега ако разгледаме не е много друго макар, че казват че сме в ЕУ.

Гледай само картите за ханса градове а след тях за источно индийските компании от ранните векове. Къде се е утаявала тази ужасно голяма печалба. А ние къде сме били тогава....

В бизнисът и политиката благодарност няма, но трябва все пак да си знаят и те (на запад) и ние, че кой на кого с колко е длъжен....Велики сили....Глупост. Велики народи има. И ние не сме по-бетер от никой. ДАЖЕ.....

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D0%B7%D0%B0

http://hu.wikipedia.org/wiki/Kelet-indiai_T%C3%A1rsas%C3%A1gok

book.gifbook.gifbook.gif

post-5590-1278537582,5523_thumb.jpg

post-5590-1278537593,7718_thumb.png

0

Share this post


Link to post
Share on other sites

В крайна сметка причините за ВГО са географски, икономически и исторически.

Първо географски - страните осъществили ги имат излаз на Атлантическия океан - Испания, Португалия, Англия и по-късно Франция. И те колонизират почти целият свят.

Второ новооткритията, които достигат до Европа от Китай чрез ислямското нашествие - най-важното компаса.

Трето ислямското нашествие, което кара Зап. Европа да търси злато за финансиране на кръстоносни походи, както и откриване на нов път до Изтока от където идват луксозните стоки.

Така че ВГО не са направени просто ей така. А хората са имали причина и средства затова са ги направили.

0

Share this post


Link to post
Share on other sites

Може би най-важната епоха в човешката история so far.

Трето ислямското нашествие, което кара Зап. Европа да търси злато за финансиране на кръстоносни походи

Това е доста глупаво изказване. Баш за това Европа тръгнала да търси злато. Ми що тогава кат' го е намерила, не ги е финансира, аджеба, тия кръстоносни походи и не е развяла знамето на Кръста над мечета на Омар в Светия град Ал-Кудс? Мислете преди да пишете ;)

1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е, поне Испания не е напълно безразлична към кръстоносната идея дори в шестнайсети век. Остаряла работа, но все пак будеща кастилските страсти.

0

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е, поне Испания не е напълно безразлична към кръстоносната идея дори в шестнайсети век. Остаряла работа, но все пак будеща кастилските страсти.

И после започва интензивно да прилага покръстването на езичниците индианци в нейните отвъдокеански колонии. :bigwink:

0

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е в началото е било стимул, за финансирането на експедициите. А те самите кръстоностни походи събуждат зап. европейската икономика.

0

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много интересна тема, която е изпълнена с приключения и нови земи и морета. Интересно как не сме я обсъдили подробно. Тези пътешествия са причината светът да се промени толкова много. Промяната на възгледите за света, той е по-голям от описаният в Библията и по стар. Цялото разбиране за света се променя появяват се нови народи и култури и с тях нови научни дисциплини...

1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Според мен откриването на така да се каже "цялата суша" би трябвало да е границата на ВГО. Т.е. към края на 17 в. те приключват и започва един друг период - да го наречем изследователски, на "подробности" по картата и изследване на вътрешността на континентите, който продължава до края на 19 в.

0

Share this post


Link to post
Share on other sites

Великите географски открития са началото на така омразната днес по света и у нас(демек у форума) глобализация. Това не пречи повечето хора да се прехласват по тези пътешествия и открития с див възторг... :)

0

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 6.12.2016 г. at 23:18, Стоедин said:

Великите географски открития са началото на така омразната днес по света и у нас(демек у форума) глобализация. Това не пречи повечето хора да се прехласват по тези пътешествия и открития с див възторг... :)

Е, за някои хора е по-добре и по-предпочитано да си стоят в своето заспало (и с недотам добри миризми) село...

1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е няма начин да няма прехласване по роматичната ветроходна епоха и пред смелото откриване на неизвестното :animatedwink: Още повече, че тогава европейците сме налагали културата си над останалия свят. И то със огън и стомана, а не като днес - точно обратното и то доброволно...

1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Цялото това пътешествие към непознатото и новото е много интересно и изцяло в духа на човешката природа. А тази глобализация вече е резултат на много други фактори и резултатък, в който живеем е плод на политици и политики, а не на откриватели и открития.

0

Share this post


Link to post
Share on other sites

За мен тези открития наистина са Велики, но ме забавлява факта как хора се прехласват по тях и същевременно държат всеки да си седи на село и да рупа зарзават родно производство. Който е патреот да руча онли български боб, картофи и царевица, нали другари? :)

0

Share this post


Link to post
Share on other sites

След като вече всичко е открито нямат работа по чужбината :animatedwink: освен като туристи.

Редактирано от Warlord
1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!


Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход