Цветница – празникът на пролетта
Цветница е един от най-красивите и очаквани пролетни празници в българския календар. Всяка година този ден се отбелязва в неделята след Лазаровден и точно една седмица преди Великден. Той носи различни наименования в различните части на България – Връбница, Цветна неделя, Вая или Куклин ден, но навсякъде е изпълнен с богата символика, свързана с възраждащата се природа и разцъфтяващите цветя.
Празникът Цветница има дълбоки религиозни корени. Според Библията на този ден се чества влизането на Иисус Христос в Йерусалим. Жителите на града го посрещнали тържествено с палмови клонки и възгласи „осанна“. Интересен факт е, че само няколко дни по-късно същите тези хора ще викат „разпни го“. По стечение на обстоятелствата в българските земи палмовите клонки са заменени с върбови, което дава и второто популярно име на празника – Връбница.
Макар в основата си да е религиозен, този празник е широко възприет от българите и се е превърнал в неразделна част от традиционния ни календар. Цветница е тясно свързана с предшестващия я Лазаровден и заедно формират важен пролетен обреден комплекс. Лазарките, които са главните действащи лица в обредите на Лазаровден, участват активно и в ритуалите на Цветница.
Празничната обредност се разгръща в няколко взаимно пресичащи се кръга. Първият кръг е свързан с обредно-магически действия с върбата, вторият – с култа към мъртвите и предците, а третият – с пролетните момински обичаи и игри. Тази многопластовост на празника показва неговото значение в народните вярвания и обичаи.
Сутринта на Цветница вярващите отиват на църква, където се отслужва специална литургия и се благославят върбови клонки. След това хората ги отнасят в домовете си, защото се вярва, че те носят здраве и предпазват от зли сили. В много райони на страната тези клонки се сплитат във венци и се окачват на външната врата на къщата като символ на защита и благополучие.
Едно от най-интересните и емблематични събития на Цветница е обичаят кумичене. Специално за този ден девойките приготвят обреден хляб с форма на кукла. След това момите правят венци от върбови клонки и се събират на реката. Там пускат венците си по течението и чакат да видят кой ще тръгне пръв по водата. Момата, чийто венец поеме най-напред по течението, се избира за кумица. На някои места освен венчетата момите пускат по водата и обредната хлебна кукла.
Избраната кумица има специална роля в последващите ритуали. В някои региони на България момите, които са я избрали, гуверят (въздържат се от храна) една седмица. След приключването на лазарските танци и обреди, които продължават общо два дни – на Лазаровден и Цветница, събраните от момите-лазарки продукти се носят в дома на кумицата. Там на Велики четвъртък те отново се събират, за да боядисат великденските яйца и да изпекат празничния козунак.
Тези лазарски игри и обреди имат дълбок смисъл в народните традиции. Те са свързани с посвещението на девойките от една възрастова и социална група в друга, символизирайки прехода от моминство към зрялост и готовност за брак. Интересно е, че произходът на тези обичаи може да се проследи още от древността, показвайки устойчивостта на народните вярвания през вековете.
В миналото за всеки голям празник се отбелязвал с редица интересни традиции и обичаи, част от които са запазени и до днес. Цветница е подвижен християнски празник, свързан с библейската история за влизането на Исус Христос в Йерусалим по време на еврейската Пасха, няколко дни след възкресението на Лазар. Това допълнително подчертава връзката между Лазаровден и Цветница, както и тяхното място в предвеликденските чествания.
Според традицията на Цветница празнуват всички хора, които носят имена на цветя. Това включва имена като Роза, Маргарита, Теменуга, Деляна и много други. Празнуват също и тези, чиито имена произлизат от названия на дървета, което показва дълбоката връзка на празника с природата и нейното пролетно възраждане.
Именници: Аглика, Албена, Алиса, Ангел(ина), Биляна, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян, Диляна, Делия, Димитър, Детелина, Евелина, Елица, Елха, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Зюмбюл(ка) и много други красиви български имена, свързани с растителния свят.
Честит имен ден на всички с чудни имена на цветя, храсти и дървета!
В съвременния свят много от древните традиции на Цветница постепенно губят своето значение и се практикуват все по-рядко. Въпреки това, в редица села и малки градове на България все още се организират лазарски групи, които участват в обичаите за Цветница, а хората продължават да ходят на църква за благословия на върбовите клонки. Това показва желанието на българите да съхранят своето богато културно наследство и да предадат традициите на идните поколения.
Цветница остава един от най-светлите и обичани пролетни празници в българския календар, символ на възраждащата се природа, на чистотата и красотата на цветята, и на вечния кръговрат на живота.