Начало тагове Поезия

гоненица: Поезия

Ако се смееш – и светът се смее с теб

Ако се смееш – и светът се смее с теб; ако ли плачеш – плачеш сам сега. Че щастие да взима земята нужда има, но стига и и нейната тъга. Зарадвай се – и хората...

Материя

На чувствата в отчаяния лов, догдето ги преследва и тълкува, душата се лекува от любов. Макар че от любов не се лекува. И винаги изправена на съд, наивно брани слабото си право. Очаква от любов да й...

Трудна за сънуване

Не ме сънувай. Бях. Едно усещане. Не можеш да ме имаш сънотворно. Горещо. Като хляб забравен в пещ. Ухая на златисто. И отровно. Не ме помисляй. Миналото мина. Смехът ти потреперва за докосване. Гнездо на щъркел нямам...

Летящите хора

Летящите хора не трупат имоти тях все ги вълнуват други животи.  Летящите хора са малко на брой, но техния свят е до болка и мой.  Летящите хора размахват криле, те нямат земя, но си имат небе.  Летящите...

INTERIEUR

Ти ме гледаш тъй влюбено-нежно, ти говориш тъй топло и предано. Вън завива виелица снежна. Аз те слушам, далеко загледана. Лъхат леки и странни парфюми от цветята, над мене надвесени, и напомнят самички, без думи, ча са вчера...

Приятелите винаги остават

Приятелите със черти познати не носят на ревера си емблема. Откриваме ги само по душата, опора щом ни дават без да вземат.За себе си мълчат, но ни изслушват, разделят наш'те грижи, свойте ризи. Приятелството не е...

Аз вярвам в мълчаливата любов

Без думи, без красиви обещания, без упреци, без молещи уста, аз вярвам само в нямото страдане, в сподавения порив на кръвта. Очи, в които погледа не гасне, докосването нежно на ръце от клетви, от несдържан плач по...

Родопи

Такава планина не е за всеки. По-мъдра е от мен, а по-зелена. Протягам се и ставам на пътека - да минат по-невежите от мене. Такава планина не е за вчера - да я обиждам със невръстни...

Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая

Едно е да знаеш, че има звезди. Съвсем друго е да ги видиш. Ловецът може пушка да зареди, а самозванецът – да се обиди. Едно е да знаеш, че има любов, съвсем друго е да обичаш. По-добре винаги да бъдеш...

Писмо на Татяна до Онегин

„Писмо ви пиша… по неволя. Какво ли друго бих могла? Сега е, знам, във ваша воля да понеса насмешка зла. Но в свойта мъка аз ви моля да проявите капка жал към моя тъй несретен дял. Изпърво исках...

Не пропускай

Последно: