Начало тагове български автор

гоненица: български автор

Поезия: Ад

Любовта ще направи живота ти ад. И това ти е ясно. И това е известно. За петнайсет минути ще те върне назад, там, където ти беше свободно и лесно.Ще си имаш очи, ще си...

5 книги за истинските майки

„Всички жени стават като майките си. Това е тяхната трагедия. Мъжете не стават като майките си. Това е тяхната трагедия.“ Оскар УайлдВсеки живот, а оттам и всяка история, започва с майката. Може...

Поезия: Да съм слънчево момиче

В дланите ми каца слънцето червено – добро и светло, като гълъб ален, то сгушва се усмихнато във мене и пулсът ми запява в миг запален.Аз искам слънце цял живот да имам и дланите ми...

20 цитата от “Пътуване към себе си”, които обичаме

Пътуване към себе си, нима има по-зашеметяващо движение, пълно с болка, страх и мъдрост? Романът на Блага Димитрова ни предизвиква да осмислим своя път през този на Райна, а думите като...

Поезия: За щастието

И както тече си на човека живота между три неприятности и два анекдота, изведнъж като някаква тържествуваща нота, като гръм от небето, като експлозив, от който светът става свеж и красив - Щастие! Щастие!И нов, непознат, сякаш целият град в...

11 цитата от „Гръцко кафе” на Катерина Хапсали, които обичаме

С излизането си пред 2015 година дебютният роман на Катерина Хапсали се превръща в събитие. Десетки представяния, срещи с писателката, литературни клубове и разбира се, награди, са непрестанните новини около „Гръцко...

Материя

На чувствата в отчаяния лов, догдето ги преследва и тълкува, душата се лекува от любов. Макар че от любов не се лекува. И винаги изправена на съд, наивно брани слабото си право. Очаква от любов да й...

Трудна за сънуване

Не ме сънувай. Бях. Едно усещане. Не можеш да ме имаш сънотворно. Горещо. Като хляб забравен в пещ. Ухая на златисто. И отровно. Не ме помисляй. Миналото мина. Смехът ти потреперва за докосване. Гнездо на щъркел нямам...

Летящите хора

Летящите хора не трупат имоти тях все ги вълнуват други животи.  Летящите хора са малко на брой, но техния свят е до болка и мой.  Летящите хора размахват криле, те нямат земя, но си имат небе.  Летящите...

INTERIEUR

Ти ме гледаш тъй влюбено-нежно, ти говориш тъй топло и предано. Вън завива виелица снежна. Аз те слушам, далеко загледана. Лъхат леки и странни парфюми от цветята, над мене надвесени, и напомнят самички, без думи, ча са вчера...

Последно: