Въведение:
Историята на праисторическите племена, населявали българските земи през новокаменната и каменно-медната епоха, е една неразделна важна част от историята на Югоизточна Европа. За разлика от миналото, когато техническите възможности не са позволявали толкова подробно изследването на праисторията, днес това става възможно и се откриват нови хоризонти и данни за един толкова минал период от време.
От особено значение са постиженията на радиовъглеродния метод и дендрохронологията, които дават на праисторията реални хронологически граници.
Съществуват така наречените „културно-териториални зони”, които са обусловени преди всичко от географския фактор. През епохата на неолита и енеолита се очертават три такива зони: І зона – Северна, ІІ зона – Горска (лесна) и ІІІ зона – Южна. Всяка една от тях има свой собствен начин на живот и поселението в нея се занимава с различни дейности от живота. Между отделните зони съществуват и други, които носят в себе си наследството на тези три зони, преплетени вътре в тях.
През епохата на неолита се проследяват няколко близки помежду си етнокултурни области, формирали се в края на VІІ хил. пр. Хр. Те са резултат на неолитното консолидиране на неолитната земеделско-скотовъдна икономика.
На юг се открояват културите с раннонеолитна керамика (групите в Тесалия и Източното Средиземноморие; групите от Караново – Кремиковци – Старчево и др.) Характерните белези на тези области са рисуваната керамика, наземните жилища, добре организираната поселищна структура. Изключение правят групите на север, където се срещат на едно място наземни жилища и землянки. Това очевидно се дължи на тясно съжителство между две култури.
Втората област обхваща района между Балканите и Карпатите. Към нея спадат културите Овчарово, Криш и др. за тях характерни белези са керамиката с примеси от плява, почти пълно отсъствие на рисувана керамика, селище, застроени само на платата, а основните жилищни форми са землянката и наземното жилище.
В края на епохата на неолита (края на VІ хил. пр. Хр.) Тракия най-вероятно преживява своя първи демографски взрив. Започва ново постепенно предвижване на населението на север, където неолитното население е много по-некомпактно. Ето защо тук, на нивото на културите Поляница, Сава и др. в СИБ се появяват наземни постройки, гъсто една в друга, и възникват селищни могили, които до тогава са характерни само за южните райони. (Тодорова, 1979 год.)
Проучвания върху структурата и планировката на едно неолитно селище може да се даде само ако е разкрита голяма част от селищното пространство. Тази дейност предполага естествено и мащабни археологически действия, които не биха били възможни преди ВСВ. През последните няколко години обаче това се оказа съвсем реално и възможно и се установиха множество неизвестни до тогава факти за структурата на селищата, начина на градеж на жилищата и ориентацията им, а също така и множество други неизвестни. Поради това се разкриха планировките на цели неолитни обекти. Такива са: Караново (обр. 1), Голямо Делчево І (обр. 2), Подгорица, (обр. 3) и много други.
Разпръснати из цялата територия на страната, те дават една по-реалистична представа за особеностите в строителството на жилищата, поселищните традиции и други. (Тодорова, 1993 год.)
Глава първа:
Жилищна архитектура в неолитните селища
Жилищата, открити при разкопките дават много и разнообразна информация за живота в разглеждания период.
За ранните фази на неолита на север от Стара планина се знае твърде малко преди разкопките на неолитните селища край Копривец и Орловец. На север от потока, ляв приток на р. Бранински Лом, възниква раннонеолитно селище върху втората тераса. В последствие, най-вероятно поради разрастване на населението в него, то се е разпростряло върху две по-малки съседни южни тераси, както и върху срещуположната североизточна такава.
През 1993 год. се провеждат археологически проучвания, които установяват наличието на останки от жилище. Характеризират се с останки от пода на жилището и също така останки от еднократно преправена пещ. След продължителен хиатус е установено ново строително ниво, от което ясно се отличават останки от ново жилище. Най-вероятно жилището е било наземно, но то е било опожарено. Няма известни повече данни за неговата структура и начин на градеж на стените.
С продължаването на разкопките, година по-късно, се установиха нови два строителни хоризонта – ІІІ и ІV. Тук отново има хиатус между втория и третият хоризонт. В третият е установено наличието на жилище, наречено жилище №1. в четвъртия строителен хоризонт няма открити останки от жилищна архитектура.
Поради недостатъчното информация от разкопките на жилищния комплекс от Орловец, не можем много точно да определим вида на жилищата или планировката на селището. При установяването си на това място, заселниците построяват първите си жилища вкопани в земята. Те не са били с големи размери, което подсказва за временния им характер. Най-вероятно вкопаните жилищни постройки са били временна мярка, докато се построят „нормалните” наземни постройки. Вместо пещи в жилищата е имало огнища. Това също може да говори за временност на жилищата.
Обитателите на това раннонеолитно селище от фаза Орловец А2 са спазили същата планиграфия. От тук е разкрито едно жилище в субструкция. Това са малкото данни с които разполагаме за планиграфията на селището от тази фаза. То също било разположено върху втората незаливна тераса на площ от около 10 дка. Тук данните също са оскъдни, но по всяка вероятност архитектурата на тази фаза не се е различавал съществено от предходната. Следва фаза А3, която най-вероятно се е доближавала до фазата Самоводене А. Тук отново се сблъскваме със същата планиграфия – селището е върху втората незаливна тераса отново, площта му не е по-голяма от 8 – 10 дка. Жилищата тук са били наземни, но след първоначално вкопаване в земята, приличали са на тип землянки.
Най-добри представи за планировката на жилищата от комплекса Орловец можем да добием от фаза А2 на селището. Тук е известно едно двуделно жилище. По време на разкопките са разкрити две ями, които са наречени жилище №1 и жилище №2. повод за това дават останките от огнище в една от ямите. През следващата година 1993 се откриват и дупки от колове, които маркират план на наземно жилище. Наред с тях е открита и запазена основа на пещ, находяща се в югоизточната част на жилището. След по-прецизни проучвания и почиствания на ямите, бе установено, че това всъщност е едно жилище с две помещения. Едната яма №1 е вкопана и това всъщност е първоначално изграденото жилище. След известен период от време е изградена и втората №2. Тя е наземна. Всъщност вкопаното жилище е служило повече като склад за инвентар, храни и други подобни битови предмети и хранителни запаси. То се намира в североизточна посока. Другото помещение е било наземно и е било предимно за живеене. Имало е ориентация на югозапад. Изграденото огнище във вкопаната част на жилището е било изоставено, защото след изграждането на втората част от него е била изградена пещта. Най-вероятно запазването на „временното” жилище е планирано още при замислянето на наземната конструкция. Открита е също така и още една яма, която започва на около 0.20 м. източно от вкопаната част на жилище №1. Няма достатъчно данни за нея, но ако се установи, че тя е част от второто жилище ще можем да внесем яснота в планиграфията на самото селище от фаза Орловец А2. (обр. 4)
Жилище №1 има следните размери: дължина североизток – югозапад 8.05 м. максималната дълбочина на вкопаното жилище е 1.80 м., като вкопаването от запад започва от 0.10 – 0.20 м., а на изток постепенно се увеличава. Там вкопаването завършва с дълбочина 1.80 м. ямата е елипсовидна по форма. Диаметърът и в посока изток – запад е 1.55 м., а в посока север – юг – 2.75 м. На самото дъно на ямата се откриха 3 дупки от колове. Тяхната дълбочина е около 0.20 м., а диаметърът им – 0.15 м. по всяка вероятност тук се е съхранявало зърното. Недалеч от нея са открити следи от огнище, което има размери изток – запад 0.80 м. и север – юг 1.25 м. Вкопаната част на жилището има дължина 4 метра и 70 сантиметра и ширина изток – запад 4.50 м. В двата му края са открити дупки от носещи греди. Наземното жилище не е много голямо. От запад и юг е вкопано в льоса на 0.20 м., а на изток с 0.40 м. Самото жилище е ориентирано по посоките на света. Размерите му са следните: западна стена – 3.40 м., южна – 2.90 м., източна – 3.40 м., северна – 3.20 м. Пещта се намира в югоизточната част на жилището. Нейните размери са: изток – запад 0.54 м., север – юг 0.37 м. пещта е изградена направо върху пода на жилището, без подложка. На почти цялата площ на жилището се намират дупки от носещи подпори, които са поддържали покривната конструкция. Различната им дебелина говори за различни размери, а от там и за различна важност във функцията им.
На около 0.20 м. от вкопаната част на жилището започва втора яма, която е наречена жилище №2. неговата дълбочина е 1.40 м. според съвременния терен. То обаче не е толкова голямо, колкото предното.
Квадратни жилища са проучени от Х. Тодорова, имащи размери 4 х 4, по време на проучването на Поляница – платото през 1974 год. (Станев, 1995 год.)
При село Градешница са намерени останки от 10 жилища, които са опожарени и разрушени. От най-стария строителен хоризонт се очертава ясно едно от жилищата, от втория – три жилища, а от третия – шест. Всички те имат правоъгълен план и са наземни. Нито едно от жилищата няма вкопаване в земята, което би могло да подсказва, че са били постоянни и са нямали предварителни временни такива от типа землянка, както това се видя при неолитното селище до с. Орловец. Тук жилищата са ориентирани по посока север – юг и имат входове от южната си страна. Начина на строеж и на 10-те жилища е един й същ. Техниката е на забиване на дървени колове в земята, които поддържат плет и така се образуват стени. Те са измазани с дебел слой глина отвътре и отвън, която е примесена обилно с растителни примеси. По отпечатъци от паднала опожарена мазилка съдим, че жилището е имало солидна дървена конструкция. Във жилищата, от вътрешната страна на стените до пода, се е образувал перваз, по който се забелязват следи от украса. Тя е предимно от врязани геометрични мотиви. Такава украса е намерена също и при селището на Азмашката могила. Подовете на всички жилища са от жълта трамбована глина, като в последствие са замазвани с по-фин разтвор на глина.
В повечето от опожарените жилищни постройки се намериха и останки от пещи. Те са изградени най-често директно върху пода и заемат, в повечето случаи, един от задните ъгли на жилището. Всички намерени основи на пещи имат кръгла основа и са засводени.
За измазване на цялата постройка и пещите е било необходимо голямо количество глина. Тя е била добивана най-често от района близо до къщата. От това са се образували големи дупки, които в следствие са били запълвани с отпадъци, ненужни домашни вещи, и др. (Николов, 1975 год.)
Жилищата от ранния, средния и късния неолит са почти идентични едно с друго и с тези от същия период в Тракия. Тяхната технология на изграждане била от забити колове в земята, а между тях били изплитани дървени плетове, които служели за стени. От вътрешната и от външната страна стените били измазвани с дебел слой глина, премесена със слама, за да не се напуква мазилката. Подовата замазка била поставяна върху добре трамбована пръст. Планът на всичките жилища бил правоъгълен. Инвентарът им бил досущ еднакъв. Вътре имало засводена пещ, хромелни камъни, съдове и др. Пещите били обикновено изграждани на срещуположната стена на жилището, срещу входа му, и били с подковообразна форма. Имали размери: височина 0.10 – 0.15 м. от пода на жилището. Сводът на пещите бил изплетен от тънки пръти и бил измазан от двете страни с дебел слой глина. Тук се наблюдава една новост – за задържане на по-дълго време на топлината в пещите, техните основи не били направо върху пода на жилището. Имало поставени дребни камъчета, части от натрошени глинени съдове и др. в основата на самата пещ. Основата на пещите била от глина и била излъскана механично.
Особено голям интерес представлява едно голямо жилище, разкрито в шести строителен хоризонт на селището. (обр. 5) Жилището има правоъгълен план с размери: дължина 12.40 м., ширина – 10.70 м. Подът му е изключително добре запазен. Установени са три последователни замазвания. Стените също са добре запазени. Северозападната и югозападната достиган височина до 0.80 м. установени са провлачвания с пръсти по вътрешната част на стенната мазилка. В средата на жилището са установени две дупки от колове, които най-вероятно са поддържали покривна конструкция – двускатен покрив. Жилището е имало едно помещение, а входът му е бил най-вероятно от югоизточната му страна. Пещта и отворът й са преправяни. Подът й лежи върху подложка от речни камъни. Размерите на пещта са следните: дължина – 3 м., ширина при отвора – 1.10 м. и ширина при засводената част 2.20 м.
Също голям интерес представлява и жилището, открито в ІV строителен хоризонт на селището. (обр. 6) Подът е запазен добре в югозападната част на жилището. Замазван е два пъти. От жилищната конструкция не са запазени много стени, но по останките разбираме, че жилището е било с приблизително правоъгълна форма. По всяка вероятност входът му е бил на югоизточната стена. Жилището е разполагало и с пещ, находяща се в северозападния ъгъл. Основата на пещта е двукратно измазана. Отворът й, най-вероятно, е бил някъде на юг. Тук отново е налице познатата подковообразна форма на пещта, като под основата й отново има парчета от начупени керамични съдове и други камъчета. Жилището е едноделно, т.е. има едно помещение. Размерите му са: дължина 2.50 м., ширина 7.00 м. източно от останките на жилището е открит вкаменен глинен пласт, който най-вероятно е от пътна настилка на селището.
Жилищното строителство от първите трита хоризонта на неолитното селище Самоводене се различават от това в предходните такива. Те са с по-слаба конструкция и са разположени самостоятелно или групирани по няколко върху значителна площ. Повечето от пещите им са без подложки под подовата замазка.
В следващия, V, строителен хоризонт са установени по време на разкопките две опожарени жилища, разположени едно до друго. (обр. 7) В едното жилище е открита овъглена подпорна греда, което говори за опожаряване на жилищата от това строително ниво. Няма установени следи от пещи.
Към епохата на средния неолит спадат и жилищните останки, открити при разкопките на селището Качица. Открити са няколко вдълбани ями, които могат да се интерпретират като жилища от типа землянки. (обр. 8) Някои от тях имат двойно вдлъбване, а ъглите им са заоблени. При единичните ями, тъй като са намерени единични и двойни, следи от опалване се намират в страни на жилищните основи. Въпреки оскъдните сведения за тях, може да кажем, че става въпрос за леко вкопани жилища със слаба покривна конструкция.
В преходния строителен хоризонт между средния и късния неолит, при разкопки се установиха шест жилища, разположени шахматно. Всички те имат правоъгълен план и са с приблизително еднакви размери: дължина от 3.50 до 8.50 м. и ширина от 3.50 до 7.00 м. Селището от този строителен хоризонт е възникнало върху леко повдигнат терен с лек наклон. Подът на всяко едно и замазан направо върху терена, като едно единствено прави изключение. Неговият под е измазан върху дървен гредоред. Всички жилища са силно опожарени, което би могло да говори за масов пожар в селището. Трудно е възстановяването на плана на селището. Открити са следи от пещи. Прави впечатление, че в едно от жилищата, №3, пещта е в средата на помещението, а при всички останали някъде по ъглите, долепени до стените. Те са изградени направо върху пода на жилището без подложка.
Може би едно от най-интересните жилища от селището Качица е това от четвъртия строителен хоризонт. То е наречено жилище №2. самото жилище е издигнато върху правоъгълен план с размери: дължина 8.50 м. и ширина 6.50 м. жилището се състои от три помещения, а подът му е изграден върху леко повдигнат терен и отгоре гредоред. Коловете за стените са забити не върху пръстта, а в гредореда. Стените са сплетени и замазани от двете страни с глинена замазка. Покривната конструкция най-вероятно е била от леки материали – слама и е бил двускатен. В централното помещение подовата замазка е направена върху плътно нареден гредоред. То има размери: изток – запад 2.50 м. и север – юг – 6.40 м. То е било и най-голямото помещение в къщата. Най-вероятно то е служило за спално помещение.
В среднонеолитните хоризонти на неолитното селище на територията на Горна Оряховица се разкриват две опожарени жилища, наземни, и няколко основи на пещи. Характерното за едно от жилищата е начинът на изграждане на пода. Той е изграден върху дренаж от червеникави камъни, а отгоре е замазан с глина. Това се е наложило поради високата заблатеност на терена. Дренажът е служил за изолация на пода на жилището от влагата и водата. (Станев, 1980 год.)
При разкопки на праисторическото селище Резервата до с. Дриново, в І жилищен хоризонт бяха установени останки от 34 ями и вкопани жилища от типа землянки. Размерите им са: дължина от 0.64 до 7.90 м., ширина – от 0.52 до 3.25 м. и дълбочина от 0.10 до 1.80 м. всички те имат кръгла осмообразна форма или пък овална такава. Покрай външния ръб на някои от големите вкопани ями се срещат следи от основи на пещи с размери от 1 до 1.20 метра. Всички пещи не са преправяни, които недвусмислено говори, че те са били използвани кратко време. След старателно почистване по вътрешните стени на пещите бяха установени следи от дупки от колове. Най-вероятно са от дървената конструкция та пещите, която е била от меки и лесно увиващи се пръчки.
За втория жилищен хоризонт е характерна наземната архитектура. Установени са тук около 18 жилищни останки. Жилищата от хоризонта са ориентирани по посоките на света. Всички те се явяват като затворени комплекси. Запазени са останки от отделните стени на височина до 0.40 м. дължината им варира от 2.50 до 6.80 м. По вътрешността на стените липсват следи от колове. Най-вероятно начина на строеж е било по глинобитната техника. От двете страни стените са били обмазани с глина, като от вътрешната страна стенната мазилка продължава в подова. Открити са и останки от пещи. Разположени са долепени плътно до някоя от стените. Забелязват се следи от греди, което от своя страна говори за наличието на два отвора на пещите. Размерите им са 1 х 1.50 м. това е характерно повече за енелоита, но в същото време става ясно, че това е първото находище на такива пещи и през неолита.
В третия строителен хоризонт също има установено наличие на жилищна структура. Поради оскъдните данни можем само да кажем, че са установени няколко пещи и части от леко вкопани жилища. Пещите са с размери от 0.85 х 0.70 до 1.20 х 1.40 м. Всяка от пещите има най-малко по три или четири преправки. Това говори за продължително и интензивно използване на съоръженията. Откритите съоръжения говорят за около 11 жилища. (Ангелова, 1997 год.)
Разкопките, продължават и в ЮБ, в околностите на гр. Стара Загора. Там са намерени две жилища от епохата на неолита. Жилищата са изключително добре запазени, а пещите им са почти непокътнати. Двете жилища използват една обща стена, поради което най-напред се е смятало, че това е едно жилище с две помещения. Те нямат точно правилен правоъгълен план, а приличат малко на трапец. Размерите им са както следва: на северната стена 5.20 м., на източната – 6. м., южната – 4.65 м., на западната – 5.40 м. Размерите се отнасят за по-голямото южно жилище. Северното такова е с размери: на южната стена 5.20 м., на западната – 4 м., северната – 5 м. и на източната – 2.60 м. От размерите става ясно, че едното жилище е по-голямо от другото, което навежда на мисълта, че то е било първото от пласта, а в последствие е възникнало второто. Най-вероятно поради увеличаване на обитателите в него. (сн. 1), (Димитров, Радева, 1980 год.)
Жилището има вход от юг, а по-малкото – от изток. Характерното и за двете жилища е дебелината на стените. Тя е една й съща – от 0.15 до 0.20 м. Строена е от дървен плет, с измазване от двете страни на стените. И двете жилища са ориентирани в посока север – юг и имат по едно помещение. В двете жилища са намерени добре запазени останки от пещи, разположени на северната стена и на двете жилища. (сх. 1) Подовете и на двете жилища са от трамбована глина. Пред пещта в южното жилище има глинена правоъгълна площадката нивото на пода. Горната част на пещта над отвора е дъговидно извита. След това следва хоризонтален пласт, от който започва сводът на пещта. В горната му част е имало комин, който е отвеждал димът над къщата. (Калчев, 2005)
Жилищата през всички фази на неолита на територията на РБ са сходни помежду си. Тяхната планировка, разположение и големина често пъти е идентична с тези от различните области на страната, които са станали епоними на култури.
Формите на жилищата в почти всички случаи са правоъгълни с леко заоблени ъгли. Често се срещат и жилищата от тип землянки, които са предимно в овално форма. Някои от тях има двустъпални основи, а други едностъпални. Характерното за тях е временният характер. Може да се каже, че при преминаването към наземните форми на строене се променя и структурата на жилищата. Използват се по-здрави материали и се променя планировката им. Ориентацията на жилищата е или по четирите посоки на света или по ориентация север – юг или изток – запад. Жилищата в СБ са по-често изградени от две части – вкопана и наземна, което говори точно за този временен характер на „землянките”.
При повечето от проучванията са установени и основи на пещи или части от такива. Много често тяхната форма е подковообразна, за СБ и правоъгълна – за ЮБ или ЮИБ.
Типа на строеж на пещите и на жилищата е идентичен – дървена конструкция, измазана с глина от всички страни.
За съжаление понякога не са достатъчни материалите от жилищата и е много трудно да направим анализ на планиграфията на селището. Въпреки това има доста подробна информация за планировката, местата на строене и укрепленията на селищата. В следващата глава ще се опитаме да изясним този въпрос.
Глава втора:
Селищна архитектура през неолита
Най-ранното неолитно селище край Орловец е възникнало върху неголяма площ на втората незаливна тераса. Мястото е било подходящо за установяване на селището, защото е естествено укрепено от три страни – от юг, запад и изток било защитено от поток и две дерета, а на югозапад от него имало извор за вода. През края на ранния и особено през средния неолит селището се разраства, най-вероятно поради увеличаване на индивидите в него. То се разширява в северна, североизточна и северозападна посока. По време на своето максимално развитие, най-вероятно то е заемало площ от около 60 дка.
Първото селище от комплекс Орловец е било изградено върху втората незаливна тераса, недалеч от извор. Площта му не е била по-голяма от 8 – 10 дка.
Най-голямо се оказва селището от В фазата на Орловец. Тук за първи пък се забелязва хоризонтална стратиграфия с разрастване на селището в северна и северозападна посока. Тук са намерени останки от две жилища – едното опожарено, а другото не. От последната фаза на Орловец – С е известно едно по-скромно селище, което се намирало в ъгъла на незаливната тераса. (Станев, 1995 год.)
Друго едно неолитно селище, намиращо се близо до с. Градешница в областта Мало поле, ни дава информация за селищния живот и архитектура през втората фаза на неолита.
Праисторическото селище е разположено в местността Мало поле, която представлява полегат склон издължен от изток на запад и обърнат на юг. Тук отново наблюдаваме естествено укрепено място, избрано за селище. Склонът е ограден от дълбок дол от южната си страна, по който тече поток. Останките на селището показват, че не е било много голямо, но и много малко. Те заемат пространство от около 400 м. дължина и 250 м. ширина. В културния пласт са установени останки от жилища, които са опожарени изцяло или частично. Има три строителни хоризонта, в които са установени находки както следва: останки от стара неолитна култура в първия най-ранен пласт, вторият пласт съдържа останки от първия строителен пласт. Те са продължение на съществуването от предходния пласт, а в третия хоризонт се откриват находки от стария неолит. Между трита пласт няма стерилни пластове, което говори за непрекъснато обитаване на селището. (Николов, 1975 год.)
Сведения за планировката на селището, устройството му и формата на жилищата получаваме от четвъртия строителен хоризонт на късния неолит. (обр. 5) Установени са основите на шест жилища, които са разположени шахматно по двойки. Разстоянието между две отделни жилища е от около 2 м., а между отделните групи около 12 м. Ясно личи, че едно от жилищата (жилище №2) е много по-голямо от останалите. Селището е идентично с това от фазата Черника в Румъния. И в двете селища не е открит защитен вал. Това е така, защото може би обитателите му са предпочитали естествената защита на ъглите на вливанията на реките. (Станев, 1980 год.)
Неолитното селище Самоводене възниква на средно висока тераса на левия бряг на р. Янтра. Размерите му не са точно уточнени. Селището се състои от девет строителни хоризонта, които са разпределени в три фази на неолита: ранен, среден и късен. От проучванията се установи, че селището не е било изоставяно за продължително време и през трите етапа на неолита. През ранния неолит селището е по-ограничено по площ. Разположено е в близост до самата река. През средния неолит то значително се разраства в западна и югозападна посока. През този период най-вероятно е бил апогея на селището. Площта, която е заемало най-вероятно е била от около няколко десетки декара.
Опожаряване на селището е констатирано в четвърти, трети и първи строителен хоризонт. (Ангелова, 1997 год.)
Друго едно неолитно селище е възникнало на територията на Тракия, през тази епоха. На територията на дн. гр. Стара Загора са разкрити две неолитни жилища от праисторическо селище. Самото селище е разположено върху наклонена на юг тераса. Двата извора северно от него са го снабдявали с питейна вода. Те естествено са ограждали селището. Освен естественото укрепление на мястото, обитателите му са изградили и допълнителна защита. Това е дървена палисада, състояща се от забити дървени колове в земята около селището. Най-ранното селище на това място е възникнало през ранния неолит през VІ хил. пр. Хр. след малко прекъсване на живота, селището е обитавано чак до ранната бронзова епоха през V – ІІІ хил. пр. Хр. (Калчев, 2005 год.)
Селищната архитектура през епохата на неолита е разнообразна в различните части на РБ. Всяко едно праисторическо селище възниква върху естествено укрепени и защитени места. Повече от тях започват като малки селища, но с течение на времето и преминаването на различните периоди на неолита се разрастват. Достигат площ до няколко десетки декара. След това обаче отново западат и често пъти са изоставяни от обитателите си.
Важно място за възникването на неолитно селище е естествено укрепена местност в близост до водоизточник. Планировката на повечето от тях е била по посоките на света или както посоките на жилищата. Другият основен фактор за възникване на неолитно селище е плодородния район. Селището възниква на такова място, че да е близо и до плодородна почва, освен до гореспоменатото. Ето защо селищни могили се срещат повече на територията на р. Янтра, р. Блатна, Тракия и др. това са по-важните предпоставки за възникване на неолитни селища на територията на РБ.
Заключение:
Селищната и жилищната архитектура на територията на РБ през целия неолит е една от онези предпоставки, благодарение на която се възникнали многобройни поселения. Използвайки принципа на естествено укрепените местности, близостта до питейна вода и плодородни почви се създават условия за възникване на селищни поселения. Тяхната архитектура често пъти е еднотипна, но друг път е различна въпреки, че не можем да твърдим с точности. Използвайки еднотипна техника на строене на жилищата и еднотипна планировка на селищата се получават големи по площ поселения. Често пъти планировката на селището се избира според вида на терена и така се определя дали то ще е голямо или малко. Ако местността, избрана за него е твърде тясна то няма да наброява повече от 70 – 80 жители. В стратиграфско отношение голяма част от тях имат вертикална стратиграфия и са по-малко тези, които имат хоризонтална. Това е така, защото непрекъснато се случват различни бедствия, като пожари, наводнения и др., и селището е напускано. След това отново е заселвано, но пластът е заравняван и така се е образувало ново селище. Това води до увеличаване на височината на вече селищната могила, а в хоризонтално отношение разрастването е много по-малко.
Жилищната архитектура се дели главно на два етапа – вкопани жилища и наземни такива. Можем да твърдим, че вкопаните жилища, от тип землянки, са били повече временни постройки, със слаби покривни конструкции. Служили са за временно приютяване на обитателите, докато се изградят постоянните наземни. Използвайки дървена конструкция за основа на всяко едно жилище се осъществявало солидна постройка, готова да приюти едно семейство от около 4 – 5 члена. За по-голяма устойчивост стените били измазвани с глинена смес от двете страни, която в повечето случай била примесена с растителни останки. Подовете им също били подмазвани с глинена смес, често пъти дори били задигани.
Ориентацията на жилищата и селищата била често пъти еднаква. Много от жилищата имали ориентация по четирите посоки на света или по една от двойките север – юг или изток – запад. Ориентацията на селището била предимно съобразена с местоположението му. често двете ориентации, тази на жилището и тази на селището, се разминавали, поради терена, на който са разположени.
Въпреки многобройните проучвания и разкопки и до днес остават неизвестни много от въпросите за живота през неолита.
История: nauka.bg
