Правописът като огледало на личността
Виждаме ги всеки ден около нас. Правописните и пунктуационните грешки са навсякъде – в новинарските сайтове, във форумите, в блоговете, в електронната поща. Срещаме ги в чатове, в телевизионни надписи, във вестници и списания. Те се промъкват в табелите, в обявите за работа, в некролозите и дори в официалните документи.
Досадни и грозни, смешни или тъжни, тези грешки разкриват много повече, отколкото осъзнаваме. Не става дума за случайните грешки от бързане или невнимание. Говорим за онези по-дълбоки пропуски, които показват истински пробойни в знанията на пишещия. Понякога е трудно да разберем каква логика стои зад определен тип грешки.
Преди около 25-35 години почти не можехме да видим текст с грешки. Особено от хора, които са минали през петте класа на основното образование. След всички диктовки и червени поправки от учителите, грамотността беше въпрос на чест. Тогава беше достатъчно да прочетеш една по-дебела книга или един вестник, за да научиш как се пише правилно.
Днес ситуацията е коренно различна. Вземаш вестник, списание или книга, разлистваш и се хващаш за главата. Текстовете са пълни с грешки, които карат читателя да поправя наум докато чете. Компютърната грамотност далеч не означава и езикова грамотност.
След началото на демокрацията образователната система започна да създава дипломирани хора, които не могат да пишат на собствения си език. Някои не успяват да напишат дори личното си име без грешка. Тъжна реалност, която носи сериозни последствия за бъдещето. Тези същите хора един ден биха могли да станат езиковеди и да издадат нов правописен речник.
Границите между ежедневната разговорна реч и официалната писмена реч все повече се размиват. Неграмотността става нещо обичайно и приемливо. Но дали трябва да се примирим с това положение? Правописните грешки разкриват много за човека отсреща.
Основната причина за разпространението на грешките се крие в небрежността. В неуважението към собствения труд и към времето на читателите. Главният виновник е промяната в ценностната система на обществото. Новото време наложи нови „ценности“, сред които образованието и знанието не заемат почетно място.
Когато човек осъзнае проблемите с писането си, той често търси оправдание. Например, че пише на латиница и поради това правописът „вече не важи“. Друг път предпочита да изрази презрение към правописа и към хората, които обръщат внимание на грешките му.
Писмената реч е прозорец, през който виждаме другите хора. В онлайн пространството не можем да видим външния вид на събеседника си. Не знаем дали е добре облечен, каква е прическата му, носи ли очила. Но веднага забелязваме как пише.
Правописът разкрива манталитета и възможностите на пишещия. Това е ценна информация, която ни позволява да направим изводи за човека отсреща:
„Незнам“ – Този човек дали се грижи добре за себе си? Дали спазва основни хигиенни навици?
„Сажелявам“ – Дали този човек поддържа ред в дома си? Грижи ли се за външния си вид?
„Бъркам, щото бързам“ – Проявява ли този човек същото нетърпение във всички сфери на живота си? Бърза за всичко, освен да научи родния си език?
„Аз сам Балгарин“ – Липсва познание дори за най-основните правила на езика и националната идентичност.
Ако един човек е нехаен към правоговора и правописа си, вероятно проявява същата небрежност и към много други аспекти от живота си. Неграмотността се проявява на различни нива – фактологическо, граматическо, правописно-пунктуационно, стилистично.
Животът е движение на махало, движение по спирала. Това, което не се цени днес, утре може да стане безценно. По-добре е да сме подготвени за бъдещето. Конфуций казва, че този, който познава съседите си, е просто знаещ, а този, който познава себе си, е мъдър.
Нека натрупаме повече знания за родния си език. Да го опознаем по-добре и така да станем по-мъдри. Грамотността е отражение не само на образованието, но и на отношението към себе си и към другите. Тя е знак за уважение към собствената ни култура и идентичност.