submarine_1904_2

 

1870

Френският писател Жул Верн привлича вниманието на обществото към подводниците с романа си „Двадесет хиляди левги под повърхността”. В него капитан Немо, който деспотично управлява подводницата „Ноутилиюс”, потопява кораби, сред който и още не съществуващият Американски кораб „Айбрахам Линкълн”. Проучванията на Верн били безупречни: той дори изчислил способността на сгъстяване на морската вода („0”в общият случай) покачваща се с 0.000436 на всеки 32 стъпки (9.7536 метра).

Подводница построена от германеца Фредрих Ото Вогел потъва при изпитания.

1874

 http://image.nauka.bg/tech/podvodnici/1870-1914/1874.gif

Holland I

 Емигриралият от скоро в Петерсон, Ню Джърси, учител Джон Пол Холанд предоставил дизайн за подводница на Секретаря  на военноморския флот, който ги предал на свой подчинен. Този офицер заявил, че никой няма да се спусне под вода в подобно творение, и дори идеята да си заслужава, той смятал че е невъзможно да накара някой във Вашингтон да я одобри.

1878

Холанд намерил спонсори в лицето на Fenians (воини), група ирландски революционери, търсещи начин да тормозят английската флота. Той построил прототип на подводница, ”Холанд №1” за да изпробва своята теория – включваща и употребата на двигател с вътрешно горене. Опитът дал достатъчно добри резултати за да оправдае построяването на по-голям, по-добре пригоден за военни действия, плавателен съд.

1879

Преподобният от англиканската църква Георги В. Гарет изпробвал парната “Ресуграм” захранвана с пара от парен котел докато плава на повърхността, пара от цистерни издържащи на високо налягане, докато е под вода. Плавателният съд преминал началните опити но потънал докато плавал под шлеп (Съда е изваден от дъното през 1996). Изчерпал средствата си, но все още полезен, Гарет отнесъл своята идея до богат шведски оръжеен фабрикант, ”Thorsten Nordenfeldt”.

1881

Холанд пуснал по вода „Fenian ram”(ram – таран) – дълъг 9,5 метра, въоръжен с таран вместо нос и въздушно оръдие. Опитите продължили и подводницата достигала до дълбочина от 18 метра където се задържала в продължение на 1 час. Скоростите на повърхността и под нея били почти еднакви – 9 възела.

Въпреки това, бунтовниците ставали все по ядосани на Холанд  заради неговите забавяния, а и раздразнени от вечните си проблеми с английската власт, откраднали своята собствена подводница и я скрили в заслон близо до Ню Хавен, където останала в продължение на 35 години. След този инцидент Холанд нямал никаква връзка с тях, в крайна сметка подводницата била дарена на град Петерсон, където е изложена в западният парк.

1883

http://image.nauka.bg/tech/podvodnici/1870-1914/1883.gif

Холанд и група инвеститори основали „Nautilus Submarine Boat Company”, надявайки се да продадат подводници на Франция която в този момент била във война с Индокитай. Прототипът на компанията, копиращ „Zalinski Boat” кръстена на своя изобретател, била пусната през 1885 г. Твърде тежка за да се приложат обикновените похвати за пускане по вода, тя се блъснала в няколко от пилоните и била сериозно повредена. Поправена тя направила няколко символични пробни курса, но войната на  Франция била вече приключила и компанията банкрутирала.

1885

Френски дизайнер Клауд Гоубет построил подводница захранвана от батарея, твърде странна и нестабилна за да има успех. Следващият му опит през 1885 г. бил „Goubet II” – също така малка с електрическо захранване и не ефективна.

http://image.nauka.bg/tech/podvodnici/1870-1914/1885_1.gif„Goubet II”

Американеца Джошуа Х.Л. Тък представя своят „Peacemaker”(омиротворител) – захранвана от химически (негорим) бойлер; 680,3 кг сода каустик осигуряващ енергия за 5 часа. Изобретателският период на Тък свършил, когато негови роднини, забелязали, че е изхарчил голяма част от едно забележително състояние, тогава го изпращат в психиатрична клиника.
http://image.nauka.bg/tech/podvodnici/1870-1914/1885_2.gif

„Peacemaker”

“Nordenfeldt I”- 19,5 метра, въоръжена с една външна тръба за изстрелване на торпили –била пусната по вода. Захранвана от пара на повърхността – и предварително събрана пара докато е под вода. Отнемало й 12 часа да произведе достатъчно пара за да може да извършва подводни операции и половин час за да се потопи. Резките промени в скоростта докато е под вода причинявали движения, който американският военен флот определил като „опасни и ексцентрични”.

Въпреки това обществените контакти превъзмогнали лошият дизайн. Норденфелдт винаги правел демонстрации на своите лодки пред важна хора с голяма власт, поради което неговите подводници се считали за световен стандарт.

http://image.nauka.bg/tech/podvodnici/1870-1914/1885_3.gif

“Nordenfeldt I”

Гръцкият военноморски флот получил доставка от „Nordenfeldt I” през 1886 г., и по всичко личи, че не са я използвали за нищо. Крайно враждебния турски флот поръчал 2 от по-големите ”Noredenfeldt II” подводници – дълги 34 метра с две тръби за изстрелване на торпили. Когато изстреляли торпедо на пробен курс, подводницата се наклонила назад и потънала с кърмата напред. Втората турска подводница била изоставена недовършена.

1887

Военноморските сили на САЩ обявили отворен търг за най-добра торпедна подводница, с бюджет от 2 милиона долара за построяването й. Изискванията били да отговаря на предполагаемите стандарти за “Nordenfeldt”, и да разполага с парна машина с мощност от 1000 конски сили.

Участниците включвали Норденфелдт, Тък и Холанд. Дизайнът на Холанд спечелил, но заради несъгласия относно договора, парите били върнати.

Търгът бил подновен следващата година, Холанд спечелил отново – но новият секретар на военният флот пренасочил двата милиона долара към плавателен съд, който остава на повърхността. Норденфелдт изгубил интерес към подводниците, Тък се върнал в психиатричната клиника, а Холанд си намерил работа като чертожник, с заплата от 4 долара на ден.

1888

Густав Зеде построил „Gymnote” за Френският военен флот – 18,9 метра дълга, електрическа подводница способна да развива скорост от 8 възела  по повърхността, но  ограничена поради липсата на метод по които батериите да се презареждат в открито море. Нейната служба към флота била ограничена до научни проекти.

1889
Подводницата на испанеца Исак Перал успешно изстреляла 3  торпеда докато била в пробен период, но вътрешната политика накарала Испания да се въздържи от  създаването на още по-успешен проект. 

1893

 http://image.nauka.bg/tech/podvodnici/1870-1914/1893.gif

Подводницата на Бакер

С нова Администрация, Американският Конгрес одобрила влагането на 200 000 долара в „експериментална подводница” и военноморският флот обявил нов търг. Имало трима участници: Холанд, Георги С. Бакер и Саймън Лeйк.

Холанд и Лeйк предоставили предложенията си, докато имащият политически връзки Бакер имал подводница, която представял в Мичигънското езеро. При нея имало нововъведение: парният котел бил свързан с електромотор, като по този начин действал като динамо. Но имало и нещо обезпокоително:  две витла закрепени по средата на кораба, които се въртели напред и нагоре по време на несигурният период на потапяне.

http://image.nauka.bg/tech/podvodnici/1870-1914/1893_2.gif

Патент на Лейк патентован на 7 Април 1896 г.

Когато Холанд за пореден път спечелил търга, Бакер се опрял на политическото си лоби и отново търгът се разтурил.

1895

 http://image.nauka.bg/tech/podvodnici/1870-1914/1895.jpg

“Argonaut I”

Холанд си взел бележка от начина по който Норденфелдт успял, а именно оценил важността на доброто обществено положение, за да превъзмогне политическите затруднения, той започнал да обръща внимание на  предложенията от чужди военни флотове. На 3-ти март на  неговата компания за подводници (John P. Holland Torpedo Boat Company)  бил отпуснат бюджет в размер на 200,000 долара за построяване на парна подводница с дължина от 26 метра, способна да развива скорост от 15 възела, на име „Plunger”(Гмуркач).

Холанд бил удовлетворен само от части – той не бил съгласен с мястото на което трябвало да бъде парният двигател, както и с други промени на който военният флот държал: флотът знаел какво иска, но не знаел какво прави. Конгресът изпаднал във възторг от подводницата и поръчали още 2 подводници на цена от 175,000 долара всяка.

1897

Преди „Plunger” да се е провалил, Холанд започнал да конструира нова по-малка (16,5 метра), по-бавна (максимална скорост от 8 възела) подводница захранвана от двигател с вътрешно горене – „Холанд VI”. Въоръжение с едно оръдие стрелящо благодарение на взривяване на динамит (седем 100 килограмови заряда) и три торпеда. Подводницата разполагала с екипаж от седем души. Този модел включвал няколко екстри като тоалетна позволяващи мисии с продължителност от 40 часа. Холанд започнал серия от демонстрации.

На 17 май „New York Times”, публикува статия гласяща „Малката подводница с форма на пура на Холанд, която може да вземе , а може и да не вземе съществено участие  във военните флотове по света…”

1898

 http://image.nauka.bg/tech/podvodnici/1870-1914/1898.gif

http://image.nauka.bg/tech/podvodnici/1870-1914/1898.jpg

Holland VI

Френската подводница „Gustav Zede”(45 метра, 266 тона) – кръстена на наскоро починалият дизайнер. По време на маневри, подводницата „торпилирала” закотвен военен кораб, за ужас на едни и гордост на други сред френските военноморски офицери.

Успехът на „Zede” подбудила състезание за подводници, целта била от обхват 160 километра на повърхността, и от 16 километра под вода. Имало 39 опита; победител била подводницата на Максим Лаубеуф „Narval”, 58 метра,136 тона, която била замислена като парна, но бързо била реконструирана като дизелова.

1899

Модифицирана версия на „Холанд VI” преминала тестовете на военният флот; компанията предложила да продаде подводницата на военният флот, и я преместили от Ню Йорк във Вашингтон, за да подсилят ефекта от  публичността като направят демонстрации специално за конгреса.

“Argonaut I” на Саймън Лейк била уголемена, подобрена и преустроена в „Argonaut II”.

1900

 http://image.nauka.bg/tech/podvodnici/1870-1914/1900.jpg

USS Holland

На 11 април флотът на САЩ купил „Холанд VI” за 150,000 долара и я прекръстили на „USS Holland”. Производството на подводницата струвало 236,615 долара, но компанията била доволна въпреки загубата заради успехът който имала подводницата. Военният флот поръчал още 1 подводница.

Конгресът свикал изслушване на което, един адмирал свидетелствал: „Подводниците на Холанд са интересни нововъведения ,които биха хрумнали на непрофесионалист, който им приписва качества, които те не притежават.” Въпреки това, адмирал Джордж Деуей – оглавяващ флота по това време – отбелязал че ако испанците имали 2 подводници докато превземал Манила, той нямало да успее да превземе и задържи града. Освен това тези подводници били способни незабелязано да превозват хора, в резултат на това през август конгресът поръчал още 6 подводници от Холанд.

До октомври Британците имали 5 поръчани от Холанд, но висшето командване на флотът се сблъскало с друг проблем, като много други те мислели, че воденето на битка от прикритие било, на практика, незаконно. Джентълмените се биели по между си лице в лице, носещи лесно отличаващи се униформи. Военният флот се съгласил да продължи с използването на подводниците основно, за да „тества силата на подводницата, като оръжие, което техните врагове използват”.

1901

Президентът на франция Емил Лоубет станал първият държавен глава, който плава с подводница. На борда на „Gustav Zede”, той направил това в официално облекло. След 3 месеца, на маневри на 300 мили от базата, той торпилирал, с хаосни, бойния кораб „Charles Martel” оставяйки в пълно изумление неговия екипаж.

Подводничарите станали толкова известни във Франция че френският вестник „Le Matin” започнал да набира средства за подводници за френския флот: „Francais” бил пуснат през 1901 г., а „Algerien” през 1902г.

1902

Испанският проектант на подводници Раймънд Лоренцо Д’екюевилей, докато търсел работа, получил категоричен отказ от немския флот. Адмирал Алфред фон Тирпитц заявил, че в даденият момент подводниците нямат стойност за война водена по море, и той няма намерение да прахосва ограничения си бюджет за експериментални плавателни съдове. Д’екюевилей занесъл своите чертежи на корабостроителницата „Krypp Germania”, която убедил да построят неговата 12 метрова подводница „Forelle” (пъстърва). Задвижвана само от електричество и без планове за система за презареждане – като тази при френската „Gymnote” – „Forelle” не бил практичен боен кораб. Въпреки това, Кайзер Вилхелм II бил вдъхновен и накарал брат си, който бил адмирал, да я изпробва.

Д’екюевилей се преориентирал към маркетинга, той публикувал книга (в Германия) в която проследявал историята на подводниците. „Колкото и преувеличено да прозвучи”, пише той, „кой знае дали появата на подводниците няма да сложи край на морските войни”. Круп работел върху по-голям, подобрен модел – Клас „Karp” – захранван от двигател с вътрешно горене на повърхността и акумулатор под вода, с бордова система за презареждане на акумулатора. Русия поръчала 3. Германия поръчала 1, която вместо бензин трябвало да използва керосин за гориво.

1904

 http://image.nauka.bg/tech/podvodnici/1870-1914/1904_1.jpg

Британският Холадн 3, на въобръжение от 1902 до 1912

По време на първите морски маневри, в които взели участие , петте подводници на Англия, поръчани от Холанд, били назначени да отбраняват Портсмут – и успели да торпилират четири военни кораба. Подбуден от това Адмирал Джон Арбътнот (Барон) Фишър – известен като „Джаки” в професия която цени високо прякорите, защото са нещо традиционно – написал  „Удивен съм, просто удивен, как е възможно най-добрите сред нас да не са прозрели неизбежната революция в морските битки и стратегия която подводницата ще предизвика!”.

С по-сериозно внимание Англичаните създали „А-1” – първата от напълно новият  британски клас, представляващ подобрени подводници Холанд, която била блъсната непреднамерено от пътнически кораб и потънал заедно с целият си екипаж. „А-1” била извадена и пусната отново в действие.

 http://image.nauka.bg/tech/podvodnici/1870-1914/1904_2.jpg

Подводницата „Protector”, която в последствие е била продадена на Русия.

Холанд, изцеден от управителите и все повече пренебрегван, напуснал „Electric Boat”, и създал своя собствена компания „John P. Holland’s Submarine Boat Company”. Той продал плановете на две от по-големите и подобрени подводници, за да бъдат построени в Япония под наблюдението на негови съдружници; едната достигала до забележителната скорост от 16 възела под вода, около два пъти повече от петте предишни модели на Холанд с който Япония разполагала.

Към бизнесът на Холанд имало интерес от цял свят, но той бързо открил, че правата на неговите модели се държат от „Electric Boat”- нещо, което те усилено разгласявали, в стремежът си да „информират” всички потенциални клиенти на Холанд. Той се опитал да заинтригува военноморският флот на САЩ с нов шушулкоподобен дизайн, изпробван в експериментален басейн в базата на флота във Вашингтон, той предполагал подводна скорост от 22 възела. Флотът изразил мнението си, че е твърде опасно да се движат с повече от 6 възела под вода.

Холанд бил съден от „Electric Boat”за неспазване на договора, за неетична конкуренция, и дори за употребяването на името „Holand”. Делата впоследствие били разпуснати от съда, но бизнеса ум така и не се възстановил.

 http://image.nauka.bg/tech/podvodnici/1870-1914/1904_3.jpg

Подводницата “Fulton”, която в последствие също е била продадена на Русия.

Саймоън Лейк, притиснат от надпреварата за договори за подводници, предизвикал тези който били станали монополисти „Electric Boat” и спечелил,  флотът се съгласил следващата доставка да е вследствие на открит търг. Лейк планувал да участва с „Protector”, пуснат през 1902 г., като модел за нов клас подводници. „Electric Boat” възнамерявали да участват с „Fulton”, финансиран от компанията прототип на подобрен „Холанд”.

Но, Лейк който отчаяно се нуждаел от пари не пропуснал възможността да продаде „Protector” на Русия, която в момента воювала с Япония, и приел поръчка на още пет. „Falcon”  като единствен участник в търга спечелил, което довело до продължаване на поръчките от САЩ – но в рамките на месец, като невероятна проява на безпристрастност „Falcon”, също била продадена на Русия. Само преди няколко месеца „Electric Boat” била получила поръчка за пет лодки Холанд от Япония.

1905

Теодор Рузвелт бил първият Американски президент плавал на борда на подводница – в А-1 „Plungar” (не недовършената парна подводница на Холанд, а негов по-късен проект. Първата „Plungar” станала цел за упражнения на новите подводници на флота). Той бил впечатлен от степента на опасност и трудност на службата на борда на подводница, затова уредил нова заплата за екипажите на подводници.

1906
U-1, първата германска подводница от модел „U-boat” била пусната. Тази променена версия на „Крап” била 42 метра дълга, измествала 239 тона вода, развивала скорост от 11 възела на повърхността и 9 под вода и имала обхват от 3200 километра. През 1908 г. към нея се присъединил неин близнак, U-2 . По това време, Французите имали 60 подводници, почти толкова имали и Англичаните. Германия осъзнала потенциала на подводниците.

1909

 http://image.nauka.bg/tech/podvodnici/1870-1914/1909.jpg

Подводницата “Seal” – взела участие в Първата Световна Война

Саймън Лейк получил своят първи договор с Американският военен флот но, Саймън Лейк бил заклет мислител, не можел да спре да прави промени в дизайна, дори когато лодката била почти готова. Първата подводница, която успял да продаде на Американския флот била – „Seal” (тюлен) представена февруари 1909 г. – била доставена две години, пет месеца и петнадесет дни по-късно.

1910

 http://image.nauka.bg/tech/podvodnici/1870-1914/1910.jpg

Британската подводница “D-1” (1908-1918)

Според Британска доктрина подводниците били ограничени до операции около пристанищата; но разбира се, хората който писали доктрината не обърнали внимание на това чие пристанище. В ежегодните маневри на подводниците, първата подводница от новият „D” клас торпилирала два крайцера докато напускали пристана – на 800 километра от базата на подводницата.

1911

 http://image.nauka.bg/tech/podvodnici/1870-1914/1911.jpg

Подводницата Laurenti G-4, 26-тата подводница на САЩ, снимка в корабостроителницата в Крамп във Филаделфия, една година преди въобъжение.

До голяма степен благодарение на 26 годишният лейтенант в американският флот Честър Нимитц – който до този момент бил командвал три американски подводници – омразният и опасен бензинов двигател бил заменен с дизелов, започвайки от 4-тата подводница, която той командвал „Skipjack”.

1912

Лейтанант Нимитз държал реч във военноморския колеж на тема „Дефанзивни и Офанзивни тактики при бой с Подводници”. Той предложил нова тактика за подмамване на вражески кораби в капан, за целта се спускали прътове, подходящо оцветени и балансирани, така че да стоят прави и да приличат на перископ.

По време на ежегодните маневри две британски подводници се разделили в теоретично безопасен пристан и торпилирали три кораба. Оценката на персонала предупреждавала, че противникови подводници може да се окажат същинска напаст за флота. Борда на командващите военния флот им се присмял.

Германия започнала да се отнася сериозно към подводниците от U-31 до U-41. Били захранвани с дизел  и измествали 685 тона вода, имали 6 тръби за изстрелване на торпили и 88мм оръдие, имали скорост на повърхността от 16,4 възела и подводна от 9,7 – и намален обхват от 12,550 км при скорост от 8 възела.

1914

В навечерието на Първата Световна  Война, изкуството за водене на подводни битки било едва на 12-тина години, и нито една нация нямала висши офицери служили на подводница. Дребните предупреждения към подводниците оставали: употребата им била не етична форма на воюване, и те не се вписвали в класическата, балансирана структура на флота – където бойните кораби били господари. Никоя нация нямала метод за намиране на подводници или тяхното унищожаване в случай, че бъдат намерени.

Глобалният резултат: професионалността и безкомпромисността настрана, благодарение на усилията на адмирал Фишър, Великобритания имал най-голем флот от подводници; а Германия която започнала по-късно имала най – добрия.

Великобритания: 74 в употреба, 31-а строящи се и 14 проектирани.
Франция : 62 в употреба , 9 строящи се.
Русия: 48 (5 Холанд, 8 Лейк, а останалите от Великобритания , Франция и Германия)
Германия : 28 в употреба , 17 строящи се.
САЩ : 30 в употреба ,10 строящи се.
Италия : 21 в употреба, 7 строящи се.
Япония: 13 в употреба, 3 строящи се
Австрия : 6 в употреба, 2 строящи се

Като се изключат опитите на конструктори, приключенци и цивилната война, подводниците се доказали като изненадващо надеждни. Американският флот имал 1 инцидент и 2 загинали. Германският – 1 инцидент 3-ма загинали. Япония и Италия имали по 1 потопена подводница, всяка с екипаж от 14 души. В другия край на скалата Великобритания: 8 инцидента 79 умрели. Русия 5 инцидента и 70 умрели.
През юни, британският адмирал Пърси Скот писал писма до редакторите на два вестника. В едното, той пишел „Както мотора изместил коня от пътя, така и подводницата измества корабите от морето”. В другото: „Подводниците и самолетите изцяло промениха морските битки, никоя флота не може да се скрие от самолет, а подводницата може да проведе изненадваща атака дори посред бял ден.” Той се обявил за още подводници и край на производството на бойните кораби.

Той бил яростно атакуван от всички страни, от други старши офицери, от правителството, от консервативната преса. В крайна сметка : неговата теория била обявена за : „фантастичен сън”.

През Август Великобритания и Германия вече били във война.

На 5-ти Септември, U-21 потопила британският крайцер „Pathfinder” с 1 торпедо. От изстрелването до потапянето били изминали 3 минути. От 268 човека екипаж оцелели 9. След седмица бил ред на британците когато тяхната подводница E9 потопила лекият Германски крайцер „Hela” с 2 торпеда.

След което на 22-ри септември 1914г., една на практика праисторическа германска подводница, “U-9” потопила 3 британски крайцера за един ден, в рамките на малко повече от 90 мин. След месец „U-17” била първата подводница потопила търговски кораб. След месец „U-18” проникнала в пристанището на британският флот при Скапра Флоу, въпреки че тя не причинила преки поражения и била пленена, ефектът върху британският флот бил невероятен: тази една малка лодка принудила най-силният флот на света да смени базата с друга на другият край на Шотландия.

Лицето на морските войни било променено, в действителност, променено завинаги.

Подводници от 1914-1941 година: www.chitatel.net/podvodnitsi-1914-1941/

Източник: nauka.bg

предишна статияАфанаси Никитин разкрива правдата и кривдата в Индия
Следваща статияСеизмограф