Легендарен древногръцки епически поет

Омир (на гръцки Ὅμηρος Hуmēros) е легендарен (според някои, митичен) древногръцки епически поет и рапсод, на когото традиционно се приписва авторството на големите гръцки епически поеми Илиада и Одисея, краткия комически епос Батрахомиомахия („война между жаби и мишки”), сборника Омирови химни и различни други изгубени или частично запазенипроизведения като например Маргити.
Някои древни автори му приписват и целия епически цикъл, в който са включени и други поеми за Троянската война, както и тивански поеми за Едип и неговите синове.

По традиция се смята, че Омир е бил сляп, а редица йонийски градове претендират, че са родно място на поета. Като цяло обаче биографията на Омир е бяло петно. За живота на Омир няма сигурни сведения. Запазените осем биографии са от по-късно време и са изпълнени с митични сведения и неправдоподобни твърдения. Не се знае със сигурност дори родното му място. Още в древността много градове и селища са си оспорвали честта да бъдат родно място на Омир. Достигнало е до нас двустишието:
Селища седем се карат за родното място на Омир:
Йос, Колофон, Саламин, Хиос, Смирна, Атина и Спарта.

Вариантите на това двустишие посочват още четири града, а късни известия говорят дори за двадесет претенденти. Най-вероятното е, че поетът е роден в Хиос (град на остров със същото име) или в малоазийския град Смирна. Древни извори обаче единодушно посочват остров Йос като място, където той е починал и е погребан.

Противоречиви са и сведенията за времето, през което е живял Омир. Херодот (484–406 г. пр. Хр.) твърди, че това е 4 век пр. Хр.., а Тукидид (471–395 г. пр. Хр.) споменава за 8 век пр. н. е.. Твърдението на късните животописци на Омир, че е живял през времето на Троянската война, тоест през XII или XIII век пр. Хр., не е вярно.

Приема се вече като съвсем вероятно, че поетът е живял през втората половина на 8 и началото на 7 век пр.н.е.

В древността никой не се е съмнявал в съществуването на Омир. Платон(429–317 г. пр. Хр.) говори, че този поет „е възпитал цяла Елада”, а пък Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) на много места в своите книги се позовава на Омир. Към 3 век пр.н.е. някои учени в Александрия се усъмнили в авторството на Омир за „Одисея”, но съществуването на поета не е било обект на съмнение.

Многократно е разискван въпроса как един и същ поет е могъл да напише „Илиада” и „Одисея”, а за „Батрахомиомахия”, Омировите химни и поемите от епическия цикъл в общи линии се смята, че са по-късни от двете големи епически поеми.

Сред учените в общи линии се приема, че старият материал на Илиада и Одисея, водещ началото си от VIII век пр.н.е. е преминал през процес на стандартизация и редакция. Важна роля в тази стандартизация изиграва атинският тиран Хипарх, който реформирал рецитацията на омировата поезия на фестивала на Панатенея. Много изследователи на класическата литература смятат, че тази реформа трябва да е довела до създаване на каноничен писмен текст.

Анализ на структурата и речника на Илиада и Одисея показват, че поемите съдържат редовно повтарящи се фрази; повтарят се дори цели стихове. Възможно ли е Илиада и Одисея да са били устни поеми, съчинени в даден момент от поет, който е използвал колекция от запаметени традиционни стихове и фрази? Милман Пери и Албърт Лорд изтъкват, че такава развита устна традиция, чужда на днешната писмена култура, е типична за епическата поезия е една изключително устна култура.

Точно кога тези поеми са приели твърда писмена форма, е спорен въпрос. Традиционният отговор е „хипотезата за записването”, според която неграмотният Омир диктува поемата си на грамотен писар през VI век пр.н.е. или по-рано. По-радикални хомеристи, като например Грегъри Надж, твърдят, че каноничният текст на омировите поеми под формата на ръкопис не е съществувал преди елинистичния период.

Други учени обаче поддържат своето становище, че Омир действително е съществувал. Толкова малко се знае или, дори, предполага за него, че има анекдот, в който се казва, че „поемите не са написани от Омир, а от някой друг със същото име”. Изследователят на класическата литература Ричмънд Латимор, автор на добър поетичен превод на английски и на двете поеми, написва научен труд, озаглавен „Омир, коя е тя?” (Homer: Who WasShe?). Самюел Бътлър е по-конкретен, като излиза с теорията за млада сицилианка, която била автор на Одисей (но не на Илиада), а тази идея по-късно е разработена от Робърт Грейвз в романа му Дъщерята на Омир.

На гръцки името на поета (Ὅμηρος) означава заложник. Има теория, че това име е получено от наименованието на група поети, наричани хомериди, което буквално означава „синове на заложници”, т.е. наследници на военнопленници. Тези мъже не били изпращани на война, защото тяхната лоялност на бойното поле била съмнителна, така че те не загивали в битки. Поради тази причина на тях бивало поверявано запомнянето на насъбралото се количество епически поеми в дадена област, с цел да се запаметят минали събития, преди в тази област да бъде позната писмеността.

Друг важен въпрос е евентуалната историческа основа на разказаното в поемите. Коментарите върху Илиада и Одисея, писани през елинистичния период (III – I век пр. Хр.) започват да изследват текстуалните несъответствия в поемите. Съвременните изследователи на класическата литература продължават тази традиция.

Разкопките на Хайнрих Шлиман в края на 19 век започват да убеждават учените, че има историческа основа в разказа за Троянската война. Уникалните изследвания, извършени от споменатите Милман Пери и Албърт Лорд върху устния епос на сръбски и хърватски и турски език започват да убеждават учените, че в устните култури могат да се съхраняват дълги поеми, докато някой не се погрижи да ги запише. Разшифроването на линейно писмо Б през 1950-те от Майкъл Вентрис и други убеждава учените, че има езикова връзка между микенските надписи и поемите, приписвани на Омир.

Дискусия във Форум Наука за Илиада