Отиди на
Форум "Наука"

Копенхагенската интерпретация не ми пасва особено??


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 6 часа, Exhemus said:

Хе хе! Нормалните кексчета се подчиняват на моя мургав човек, а той гледа какво му казва компютъра, който изчислява точно по твоята квантова формула  :)

Така че резултатът със кесчетата си е съвсем квантов  

Квантов би бил резултатът и ако кексчетата са сплетени, и ако не са сплетени, а кексчетатта са кванти. При тях намесата на рома само ще доведе до това те да не са сплетени. Но корелацията когато са сплетени и когато не са ще е различна, точно както предполагате - манипулирана от вашия ром. По това може да се познае дали са сплетени или манипулирани. Това качество лежи в основата на квантовата криптография, когато може да се разбере дали един канал е подслушван или не.

Проблемът на рома обаче е нерешим: той не може да застави дадена частица да има определен спин. Корелацията се състои в това, ако едното кексче има спин по една произволно избрана посока, другото да има спин в обратната посока. Но дали спинът на първото ще е условно нагоре или надолу, това е божа рабта, и ромът не може да го зададе. Затова той може само да разруши корелацията на сплетените частици. Затова той не може и като върти по някакъв закон решетката, да предаде мигновено съобщение.

Пък и не е ясно каква точно роля на рома виждате. В най-добрият случай той може да манипулира потока само на едната част от сплетената двойка (Боб). Частта при Алис не е подвластна от действията на рома. И тук ясно се вижда, че рома е просто едно ваимодействие, което прави това което прави всяко взаимодействие - декохеренция и разпадане на сплетената двойка. Нищо повече.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 125
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 21 минути, Шпага said:

Но така се оказва, че от нашия избор дали да измерим по едно и също направление два или три от сплетените електрона, ще зависи и това дали единият от тези електрони ще има със сигурност спин -1/2 -- при измерване на два електрона, другият от които е със спин +1/2. Или същия този електрон ще има спин, различен от -1/2, ако измерваме три електрона.

Електронът ще бъде измерен със спин +1/2 или -1/2 по всяко напълно произволно направление. Ако ги мерим в три еднакво ориентирани детектора, ще получим произволната комбинация от числата (+1/2,+1/2,-1/2), (-1/2,-1/2,+1/2) и т.н. с определена вероятност, която очевидно сумарно не е 0. Но в случая забравяме че спинът е векторна величина. И за това ако раположим детекторите завъртяни всеки на 120 градуса спрямо предишния, ще получим примерен резултат (+1/2,+1/2,+1/2), което с отчитането на пространствената посока, по която е правено измерването, ще даде сумарен спин 0 (по принципа на приказката за орела рака и щуката). В случая трябва да получаваме или горното иамерване, или (-1/2,-1/2,-1/2), при което сумарния спин също е нула. Но кое от тях ще получим в конкретно измврване е случаен резултат.

А корелацията се състои в това, че по така разположените детектори ако един регистрира +1/2 спи, то и другите два трябва да регистрират същото.

 

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 16.09.2018 г. at 23:26, Exhemus said:

Ако квантовите и класическите резултати не се различават, значи квантовата механика няма никакъв принос в резултата - той се дължи на елементарна комбинаторика.

Инак, аферим на квантовата механика  :)

Май само статистиката  е: (вицът по този повод, за весело)

"Статистиката установи, че най-дълго живеят хората, които празнуват рождените си дни!.. Колкото повече рождени дни са празнувани, толкова по-дълго живеят!"

Е, те тва е причина-следствие?!😎

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 46 минути, scaner said:

Но в случая забравяме че спинът е векторна величина.

А може би забравяме и това, че все още не е напълно ясно какво всъщност е "спин"?:ab: Или вече има някаква дефиниция по въпроса?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

А може би забравяме и това, че все още не е напълно ясно какво всъщност е "спин"?:ab: Или вече има някаква дефиниция по въпроса?

Понятието 'спин' има дефиниция (както и всяко друго понятие което се ползва от хора). Свободен превод от английската Уикипедия:

В квантовата механика и физиката на елементарните частици, спинът е собсвеният ъглов момент на импулса присъщ на елементарните частици, съставните частици (адрони) и атомните ядра.

Оттук нататък е достатъчно да знаем закономерностите на които се подчинява, за да работим с него и да го използваме. За физиката не е нужно нищо повече.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, scaner said:

Квантов би бил резултатът и ако кексчетата са сплетени, и ако не са сплетени, а кексчетатта са кванти. При тях намесата на рома само ще доведе до това те да не са сплетени. Но корелацията когато са сплетени и когато не са ще е различна, точно както предполагате - манипулирана от вашия ром. По това може да се познае дали са сплетени или манипулирани. Това качество лежи в основата на квантовата криптография, когато може да се разбере дали един канал е подслушван или не.

Проблемът на рома обаче е нерешим: той не може да застави дадена частица да има определен спин. Корелацията се състои в това, ако едното кексче има спин по една произволно избрана посока, другото да има спин в обратната посока. Но дали спинът на първото ще е условно нагоре или надолу, това е божа рабта, и ромът не може да го зададе. Затова той може само да разруши корелацията на сплетените частици. Затова той не може и като върти по някакъв закон решетката, да предаде мигновено съобщение.

Пък и не е ясно каква точно роля на рома виждате. В най-добрият случай той може да манипулира потока само на едната част от сплетената двойка (Боб). Частта при Алис не е подвластна от действията на рома. И тук ясно се вижда, че рома е просто едно ваимодействие, което прави това което прави всяко взаимодействие - декохеренция и разпадане на сплетената двойка. Нищо повече.

Иска се малко внимание  :) Моят ром заедно с компютъра играе ролята на корелатор /кристалът в експериментите с фотони/.  Ромът може да "сплете 2 токущо постъпили кексчета" съгласно квантовите закони, както му ги казва компютъра и да ги разпрати наляво и надясно. Несплетените отиват в коша - точно както е във фотонния експеримент.  Ромът не знае предварително "какъв е спинът"  какви кексчета ще дойдат , но ако и двете са червени или сини вижда, че са сплетени и ги разпраща. Същото и за квадратни/кръгли. В другите случаи ги бракува.

Значи - ромът е корелатор, не манипулатор! Той прави кохеренция!

 

"..не може като върти решетка да предаде съобщение" ? я да видим дали е така. - Не може защото не знае накъде ще е спинът! -За предаване на информация това не е нужно.

Информация може да се предаде  с двойката   има корелация/разрушена корелация   без значение накъде ще са спиновете. Ако Боб не може да го направи, подслушвачът ще може.  Така че, един от двамата ще предаде информация на Алис. - т.е. ще има мигновено действие от разстояние :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Exhemus said:

Значи - ромът е корелатор, не манипулатор! Той прави кохеренция!

Това той може да върши само с класическите кексчета. При кванторите, за да 'види' и да отсее, той трябва да им разруши сплитането. Пропуснатите след него фотони ще имат същите качества както и вече премерените и разплетени - при тях корелацията няма да е 1, а ще е равновероятно поведение - 0.5. Защото ще се мерят вече несплетени частици, вече ;'видяни'.

1 hour ago, Exhemus said:

Информация може да се предаде  с двойката   има корелация/разрушена корелация   без значение накъде ще са спиновете. Ако Боб не може да го направи, подслушвачът ще може.  Така че, един от двамата ще предаде информация на Алис. - т.е. ще има мигновено действие от разстояние :)

Да, така може да се предаде информация. Но това не е мигновено предаване на информация: за да се получи корелацията, информацията от измерванията на всеки фотон (посоките на измерените спинове) трябва да достигне на едно място, за да се съпостави (фотоните също са тръгнали от едно, след като са сплетени). За да достигне тази информация до това крайно място, тя ще се движи по стандартен канал, с досветлинна скорост. Мигновеността изчезва. Терминът 'мигновено действие на разстояние' тук е подвеждащ: ако разпратим две кутии с допълващи се ръкавици, една лява и една дясна, отварянето на кутията с лява ръкавица също попада под 'мигновено действие на разстояние', неизвестното до този момент съдържание на другата кутия се превръща в дясна ръкавица, и като я отворим, ще имаме 100% корелация с това предсказание :)

Link to comment
Share on other sites

Добър Ви ден на всички.
Така и не се разбра в какво е <сплитането<. 
 1. Определено в момента на <сплитане<

 2. Оределно в момента на <сплитане< и в <такт< с времето, променливо по време и пространство, но при измерване някак си се <фиксира< в сплетената система.

3. От мом. на <сплитане< е неопределено , но при измерване някак си се <определя<  за системата
4. От мом. на <сплитане< е неопределено но зависимо от време и простр.-при измерване се определя=фиксира

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето филмчето за трите частици:

 

Преди 2 часа, laplandetza said:

Така и не се разбра в какво е <сплитането<. 
 1. Определено в момента на <сплитане<

(В момента на "раждане" на частиците по двойки 😎 са сплетени не случайно, според мен. Но, това, за неслучайно, е спорно, все още😐)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, scaner said:

Това той може да върши само с класическите кексчета. При кванторите, за да 'види' и да отсее, той трябва да им разруши сплитането. Пропуснатите след него фотони ще имат същите качества както и вече премерените и разплетени - при тях корелацията няма да е 1, а ще е равновероятно поведение - 0.5. Защото ще се мерят вече несплетени частици, вече ;'видяни'.

Да, така може да се предаде информация. Но това не е мигновено предаване на информация: за да се получи корелацията, информацията от измерванията на всеки фотон (посоките на измерените спинове) трябва да достигне на едно място, за да се съпостави (фотоните също са тръгнали от едно, след като са сплетени). За да достигне тази информация до това крайно място, тя ще се движи по стандартен канал, с досветлинна скорост. Мигновеността изчезва. Терминът 'мигновено действие на разстояние' тук е подвеждащ: ако разпратим две кутии с допълващи се ръкавици, една лява и една дясна, отварянето на кутията с лява ръкавица също попада под 'мигновено действие на разстояние', неизвестното до този момент съдържание на другата кутия се превръща в дясна ръкавица, и като я отворим, ще имаме 100% корелация с това предсказание :)

Eйй, едно си баба знае...  Това са квантови кексчета. Корелаторът ги пуска по двата канала само когато са корелирани син-син  червен-червен.

Обясни сега каква е разликата между тази корелация /не се опитвай да я отричаш/ и квантовата корелация?

Това, че когато измерваш спина ти го обръщаш, няма особено отношение към информационната част на въпроса, все едно че когато вадя ръкавицата от кутията аз я обръщам наопъки.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Exhemus said:

Eйй, едно си баба знае...  Това са квантови кексчета. Корелаторът ги пуска по двата канала само когато са корелирани син-син  червен-червен.

Обясни сега каква е разликата между тази корелация /не се опитвай да я отричаш/ и квантовата корелация?

Добре, да го обясня и като за детската градина. Идват две независими кексчета. Независими означава, че всяко си има собствена вълнова функция която го описва. Корелатора проверява (измерва, при което и променя!) състоянието на тези кексчета, и ги пропуска когато се спази условието което му е зададено. Кексчетата остават всяко със собствена вълнова функция, и освен това в някакво ново неопределено състояние (след измерването, наложено от корелатора за да може да направи избор). В резултат: няма никакво теоретическо основание (и на практика разбира се не се спазва) след последващо измерване между тези кексчета да има някаква корелация. Корелаторът работещ на такъв принцип не ги сплита, а корелацияята между такива две частици всяко със собствена вълнва функция е 50%.

Обратно, сплетената двойта се описва с една обща вълнова функция. Такова описание дава други свойства на измерването на тази двойка, и води до корелацията, за която говорим, която е 100%. Това е квантовата корелация за сплетена двойка. Дали сега е по-ясно?

Това което произвежда сплетени частици дето се ползват, може и да му лепнем името 'корелатор', но то не работи на принципа на отбор след измерване. Вашият ром тук просто е безсилен пред законите на природата.

Преди 11 минути, Exhemus said:

Това, че когато измерваш спина ти го обръщаш, няма особено отношение към информационната част на въпроса, все едно че когато вадя ръкавицата от кутията аз я обръщам наопъки.

Не съм и твърдял че има. Нито пък нещо общо има обръщането на ръкавицата - тя се оказва дясна, веднага след като първата се е оказала лява, и липсата на взаимодействие при този роцес ни  дава пример, че да се нарече взаимодействие такъв процес не е коректно и води до мигновености, каквито на практика няма. Такава терминология насажда очаквания, каквито задачата не изисква - принцип на Окам :)

Важното в случая е да се проследи коректно пътят на информацията. А тя се получава едва когато се съберат данните за  корелацията в едно място, което става с досветлинна скорост - единият от участниците трябва да предаде някак и своите измерения на другия. Както и да върти дифракционната решетка този дето се опитва да изпрати информацията, наблюденията върху другата частица от сплетената двойка ще дадат хаотична поредица. И в нея може да се прозре редът, заложен от предавателя чак когато се сравнят измерванията и върху двете частици. Но за целта този дето се е опитвал да предава съобщението трябва да изпрати какво всъщност е предавал на приемащият, за да изчисли той корелацията. Което обезсмисля мигновеността на процедурата. Такава операция обаче има смисъл ако се търси по-голяма сигурност на предаването. Защото ако се намеси някой трети да подслушва (класическата криптографска атака man in the middle), то корелацията ще се разруши - и нито приемащия ще получи вярно съобщение, нито подслушващият. Това лежи в основата на квантовата комуникация и криптография.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Цитирай

Това което произвежда сплетени частици дето се ползват, може и да му лепнем името 'корелатор', но то не работи на принципа на отбор след измерване. Вашият ром тук просто е безсилен пред законите на природата.

Можем да му го лепнем с чиста съвест  :)  Принципът на който работи не е важен. Важно е, че в резултат произвежда "свързани"  100% частици. Ромът може да употреби който си иска закон и нищо не може да му попречи да ползва очите и ръцете си за да създаде най-изтънчени комбинации.

Между другото, корелатор е нелинейният кристал, който от един фотон произвежда два сплетени. От него те тръгват към А и Б.  Измерването не е при него. То е при А или Б.  

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, Exhemus said:

Можем да му го лепнем с чиста съвест  :)  Принципът на който работи не е важен. Важно е, че в резултат произвежда "свързани"  100% частици. Ромът може да употреби който си иска закон и нищо не може да му попречи да ползва очите и ръцете си за да създаде най-изтънчени комбинации.

Изглежда не искате да разберете какво съм написал, и си повтаряте вашата версия. Разликата между класическото поведение, всяка частица със собствена вълнова функция, праща корелацията по червената крива. Вашият ром чрез описваната технология не може да излезе от този коловоз.  Той не може да създаде по този начин изтънчени комбинации, имащи поведението на двойка описвана с една вълнова функция. Той нито е виждал в класическият свят такова нещо, нито знае как да го постигне, нито природата ще му даде ползвайки очи и крака да го постигне. Такива произведени частици не са свързани в смисъла на сплетените двойки. Принципът на работа е изключително важен. Да не спорим по толкова очевидни неща.

Преди 26 минути, Exhemus said:

Между другото, корелатор е нелинейният кристал, който от един фотон произвежда два сплетени. От него те тръгват към А и Б.  Измерването не е при него. То е при А или Б

Да, така е. Докато вашият ром, за да формира потока, трябва да измери частиците, за да знае коя накъде да пусне. Още една разлика в негов минус. Той пуска в потока вече разплетени частици.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Цитирай

Да, така е. Докато вашият ром, за да формира потока, трябва да измери частиците, за да знае коя накъде да пусне. Още една разлика в негов минус. Той пуска в потока вече разплетени частици.

Не! Именно той ги прави квантови. Дали ще ги мери или боядисва на място няма значение. Важното е, че той ги пуска по двата канала вече отговярящи а квантовия закон. Корелацията между свойствата на двете кексчета може да се направи съвсем същата, каквато е между фотоните произведени от нелинейния кристал.

Какво ни пречи? След като знаем точно каква корелация се произвежда на квантово ниво, да я възпроизведем на макро? Фактически ние се интересуваме само какво става с корелацията. Не сме длъжни да наподобяваме процесите, които я пораждат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Exhemus said:

Какво ни пречи? След като знаем точно каква корелация се произвежда на квантово ниво, да я възпроизведем на макро? Фактически ние се интересуваме само какво става с корелацията. Не сме длъжни да наподобяваме процесите, които я пораждат.

Да го погледнем от още един ъгъл. Величината на корелацията е само едно от свойствата на сплетените обекти. Друго важно тяхно свойство е разплитаемостта. След като е извършено измерване върху сплетената двойка, и след като тя е измерена и корелацията е определена, второ измерване върху същата двойка вече ще даде съвсем друга корелация. В класическият случай обаче, избраните кексчета, лявата и дясната ръкавица колкото и да ги гледаш, винаги ще останат допълващи се, с пълна антикорелация.

В класическият случай създаваме състояние, което само повърхностно, много едностранчиво наподобява сплетеното, без да има неговите свойства. То дава възможност да илюстрира само определен аспект от квантовото поведение в един силно частен случай, в който и квантовите и класическите частици дават един и същи резултат. Но с ромски труд толкова може :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, scaner said:

Да го погледнем от още един ъгъл. Величината на корелацията е само едно от свойствата на сплетените обекти. Друго важно тяхно свойство е разплитаемостта. След като е извършено измерване върху сплетената двойка, и след като тя е измерена и корелацията е определена, второ измерване върху същата двойка вече ще даде съвсем друга корелация. В класическият случай обаче, избраните кексчета, лявата и дясната ръкавица колкото и да ги гледаш, винаги ще останат допълващи се, с пълна антикорелация.

В класическият случай създаваме състояние, което само повърхностно, много едностранчиво наподобява сплетеното, без да има неговите свойства. То дава възможност да илюстрира само определен аспект от квантовото поведение в един силно частен случай, в който и квантовите и класическите частици дават един и същи резултат. Но с ромски труд толкова може :)

Експеримента приключва с четенето и съпътстващите явления не са интересни за него.

Даже и да се интересуваме от следващото разплитане и то може да се наподоби с класически обекти - можем да скъсаме ръкавицата при ваденето от кутията и после при закърпването  случайно да я обърнем  :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Exhemus said:

Експеримента приключва с четенето и съпътстващите явления не са интересни за него.

Да, защото е нагласен експеримент за конретен случай. И всяко излизане от тези релси ще покаже разликата между квантовият и класическият свят. Това ограничение е като поведението на щрауса, но не ни върши работа.

Преди 8 минути, Exhemus said:

Даже и да се интересуваме от следващото разплитане и то може да се наподоби с класически обекти - можем да скъсаме ръкавицата при ваденето от кутията и после при закърпването  случайно да я обърнем

Точно така, продължаваме да нагласяваме ситуацията за да симулираме квантово поведение в конкретен случай. Но при квантите въпросните промени се случват със стандартно измерване, същото с което е събрана информацията за корелацията, аналог на което е погледът (различаващ цвета или формата) в класическата версия. Съвсем естествено е при различен тип въздействия да се получи различен резултат (да се скъса или презашие ръкавицата), но сплетените двойки в квантовият свят го правят при един и същи тип въздействия - само измерване, докато класическите такива не могат. Поредните ефекти, които показват разликата между квантовият и класическият свят. Не може да се очаква с евтин ромски труд повече.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

 Хайде малко да се включа и аз със моите писаници, пък съм отворен за поправки и допълнения.

Спин на електрона - магнитния или ъглов момент. Или ако си представим, че е малко кълбо сфера, сачма - без значение, значи че се върти около оста си. Никой не може да каже дали в действителност е така за квантов обект (все едно да питаме с какъв цвят е), но приемаме, че е така.

Спин нагоре - да предположим (и приемаме, че използваме правилото на дясната ръка (подобно на индукционните линии в проводниците като тече ток) - при спин нагоре, палецът сочи нагоре, съвпада с оста, а пръстите на дясната ръка сочат посоката на въртене на сачмата. Спин надолу - точно обратното. Излиза, че оста на електрона е насочена отсечка (тоест вектор, щом има начало и край) затова е и вектрона величина.

Суперпозиция? Ами един вектор може да има посока не само нагоре и надолу. Да си представим в 2D (в тетрадката по геометрия) колко възможни посоки може да има един вектор. (Отварям скоба да кажа ако трябва да сме по-пунктуални, че в математиката се говори за представител на вектора (AB), защото вектор е множеството от насочени отсечки с еднаква дължина и посока. Насочена отсечка начертана по-встрани е вече друг представител на вектоrа AB). Това отклонение е за доп. инфо, затова е и в сиво, нататък ще говорим за вектор)  Колко? Ако имаме разделителна способност градус са 360°. (Но частите? Броят на дробните числа също е безкраен). Със същата резолюция ако векторът е в пространството (стереометрията изучава такива) ще имаме 360 x 360 или 3602 . Земята ако беше електрон с тези 7 градуса наклон на оста щеше да е в суперпозиция и да има 93% спин нагоре. Зависи и от каква база мерим де. Зависи и как сме застанали в космоса.

Проблемът с електрона е, че не можем да го видим (виждаме заради отразената светлина). Един фотон ще го изтласка непридвидимо. Как се мери спин? Мисля, че се пропускаше сноп електрони с еднаква енергия през нехомогенно магнитно поле (различни по форма полюси) и се мери отклонението на електрните - за целта се блъскат във фотоплака, сцентилатор или някъв друг "пространствен" детектор. Има сигурно и друг начини, но всичките въздействат на електрона. Магнитното поле му изменя спина. Това е при квантовите системи, много са малки и наблюдавате ли ги, задължително им въздействате. А не ги ли наблюдавате, въпросът за състоянието се приема, че е лишен от смисъл.

 

Редактирано от Joro-01
грешки
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Исках нещо да видя и ми се изгуби писаното.

Сплитането

Един принцип на Паули (копвам, да не пише) - "Според него в дадена квантова система не е възможно да съществуват едновременно два фермиона с еднакво квантово състояние,[1] т.е. да се характеризират с четири еднакви квантови числа."

Тоест два електрона в атом ако са на "еднаква височина от ядрото" (неправилен израз, едно енергетично състояние) задължително ще са с точно противоположен спин. Ако някой си спомня по химия как е чертал спинове и енерг съст. - стрелкичка нагоре и надолу - те тва са. Остава само да ги разделим (на практика това точно е трудно) и имаме сплетени частици. Измерваме единия (и му променямв състоянието, разплитаме ги) и имаме идея за спина на другия.

При светлина - това се прави с кристал с генерация на втора хармонична - светим с инфрачервн лазер тънка кварцова пласитна и на изход имаме зелена и инфрачервена светлина, като нерядко фотоните са вплетени. Може и с поляризация на светлината. С електро-позитрони - бях дал някога постановка  (от инструктабъл) как да си направи човек. Общо взето ползваше еталонен изотопен източник като монета направен така, че от едната срана да дава позитрони, а от другата - екектрони. Радиоизотопът е бета и гама лъчител. От двете страни се разполагат броячи (детектори е по-правилно да се каже) - сцентилационни или гайгерови. Сигналите на изход се подават на електроника състояюа се от логически елемент "И" ("And") или логическо умножение. Дава логическа единица (известно напрежение на изход) само ако и на двата входа има напрежение (логически единици, сигнали). Изходът на логическия елемент е свързан към брояч (на импулси). Тоест радиоактивна монета, детектори от двете страни и електроника дето брои само съвпадения по време. Що става така? Изотопът е бета и гама, никога не е само едното. Гама квантът спонтанно се превръща в електрон-позитронна двойка (материя и антиматерия), които са сплетени.

Редактирано от Joro-01
Грешки
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

В свръхпроводящия процесор на квантовият компютър D-Wawe - кръгов ток който би текъл теоретично вечно веднъж индуциран в свръхпроводящ пръстен (затворен контур).  А измерете тока, без да го дръпнете де... Намиращите се в съседство пръстени са свързани (индуктивно) и са сплетени един вид. И се измерват едни други, с един чувствителен прибор наречен преход на Джоузевсън (писал съм) или по точно СВКИД (SQUID) - свръхпроводящ квантов интерференционен детектор. Престставлява комбинация от затворен контур и прехид(и) на Джоузевсън. Най-чувствителното нещо дето може да мери слаби магнитни полета.

Сплитането всъщност бърка закона на Мур за по-нататъшната миниатюризация на електрониката. Намираме технологиите (налични са), поместваме повече полеви транзистори на единица площ на чипа и ... Съседния почва да влияе като работи без да е налична електрическа връзка. Полетата - електрическо или магнитно...

Редактирано от Joro-01
Грешки
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, scaner said:

Точно така, продължаваме да нагласяваме ситуацията за да симулираме квантово поведение в конкретен случай. Но при квантите въпросните промени се случват със стандартно измерване, същото с което е събрана информацията за корелацията, аналог на което е погледът (различаващ цвета или формата) в класическата версия. Съвсем естествено е при различен тип въздействия да се получи различен резултат (да се скъса или презашие ръкавицата), но сплетените двойки в квантовият свят го правят при един и същи тип въздействия - само измерване, докато класическите такива не могат. Поредните ефекти, които показват разликата между квантовият и класическият свят. Не може да се очаква с евтин ромски труд повече.

Голяма работа, че го правели при едно измерване само!

Добре, какви са тогава ползите от тая ужким разлика?

Това за крипто-каналите го знаем и ще ги прихванем и двата канала - квантовия и класическия. Нали ще ги пуснат по един кабел  :)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Joro-01 said:

Спин на електрона - магнитния или ъглов момент. Или ако си представим, че е малко кълбо сфера, сачма - без значение, значи че се върти около оста си. Никой не може да каже дали в действителност е така за квантов обект (все едно да питаме с какъв цвят е), но приемаме, че е така.

(Че електронът не е сфера - може да си сигурен.😎 (Въртене на "кълбо" около ос би било механичен момент)🙂 Спинът е ъгло-квантов момент - "момент на импулса". (Старото наименование беше "момент на количеството на движение"). При това направлението на  вектора на момента на импулса НЕ МИНАВА по оста (ако си  представяш електрона с форма като "моментно топче") и даже - няма приложна точка, щото непрестанно си променя направлението, големината и мястото вътре в образуванието. Това което се измерва е ПРОЕКЦИЯ на момента на импулса върху механичния момент. И тъй като е електромагнитна вътрешна характеристика на електрона, то се влияе от външно магнитно поле - резултат - все ново  "въртене" при промяна на външното магнитно поле. Вътрешната честота на електрона е 1018 Hz , а честотата на външно магнитно поле е не повече от 1011 Hz. В този смисъл за единица външна промяна, електронът енергетично "има време" да избере минимална енергия на съществуването си - тоест, да "си нагласи" параметрите така, че най-малко да е действието му срещу околните нему полета. Затова често пиша: "Каквото "питаме" частицата, това и отговаря!" - питаме с бавна промяна на външни полета, БАВНО! Затова и не можем да надскочим Природата Експериментално - можем само да си измисляме подходящ модел, които по параметри да е съобразен с възможните за наблюдаване факти. Така мисля😎)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Спин

В дясно има една картинка.🙄

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да се включва и да попитам нещо:

Откъде сме сигурни, че електронът не е сфера?

http://megavselena.bg/kryglata-forma-na-elektrona-sykrushi-fizitsite/

 

https://www.dnes.bg/science/2011/05/26/ustanoviha-formata-na-elektrona.119633

 

http://nepoznato.energetika-bg.com/2011/06/elektronat-e-idealna-sfera/?bot_test=1

By редактор in НАУКА 01/06/2011

elektron.jpgФизиците успяха да  установят  формата на електрона с точност, която многократно превишава точността на всички измервания, направени по-рано. Работата на учените се появи в списание „Нейчър“

Електронът е елементарна частица, която е с отрицателен електрически заряд. Съществуващите теории за да обяснят  устройството на физическия свят приемат,  че електронът има почти перфектна сферична форма (макар   формата на елементарните частици да е  условно понятие). Освен това провеждане на точни измервания на този параметър е трудно.trans.gif

Подготовка и провеждане на експеримента, описан от авторите, е отнела около десет години.
Учените, работещи с молекулите на YbF3 ,  с помощта на специални    лазери измервали и най-малките колебания, които правели намиращите се в  молекулите електрони.

По време на експериментите учените   установили, че отклоненията от идеалната сферична форма на електрона не надвишават 10 на минус 28-ма степен  сантиметра.
С други думи, ако се увеличи размера на електрона до  размерите  на слънчевата система, то  отклонението ще е по-малко от дебелината на косъм.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 30 минути, Exhemus said:

Голяма работа, че го правели при едно измерване само!

Голяма е, разбира се. Показва сериозните различия на двата модела.

Преди 31 минути, Exhemus said:

Добре, какви са тогава ползите от тая ужким разлика?

Ползи от разликата малко по-надолу. Полза от приликата: помага с учебна цел на неизкушената публика да придобие някаква представа.

Преди 32 минути, Exhemus said:

Това за крипто-каналите го знаем и ще ги прихванем и двата канала - квантовия и класическия. Нали ще ги пуснат по един кабел  

Няма да стане. Не напразно се хвърлят пари в такива разработки.

Подслушвайки квантовият канал, разрушавате сплетеното състояние. Адресатът, за който е предназначено съобщението, в резултат на това, след съпоставяне с информацията от класическият канал (която вие също трябва подслушвате), ще получи грешка. Вие, тъй като сте измерил оригиналното съобщение, ще получите верен резултат. Но това е само началото на криптографският протокол, до важната информация още не се е стигнало. Адресатът след като получи грешка, прекратява комуникацията, защото тя за него е безсмислена. Така едно че се установява наличието на подслушване, две че никаква част от важната информация не минава в чужди ръце. И тук разбира се има възможност адресатът да бъде излъган временно, но това става чрез съществена промяна в инфраструктурата между двамата, обменящи си информация, която промяна няма как да остане незабележима за други конвенционални средства.

Вашият ром тук е напълно безсилен. Ако в класическият случай той може да репликира сплетеността и да я пусне по-нататък по канала към адресата, за да не забележи той подслушването, в квантовият случай това е невъзможно: квантовата механика не позволява дублиране на състоянието на входната сплетена двойка. Следствие на квантовата механика е т.н. No-cloning theorem, която забранява дублирането на състояние. Тоест забранява именно дейността, която инструктирате да работи вашият ром - да 'види' входните частици с цел подбор и да създаде исканото състояние, в частност да дублира входното.

Затова се дават толкова надежди на квантовата комуникация, особено се интересуват военните по разбираеми причини.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...