Психологията има нужда от философски поглед

[Втори след княза]

On 10.02.2018 г. at 9:13, dora said:

За хомосексуализма  изследванията не установяват DNA вариации, а предполагат ранна химическа модификация на 'нормални" гени:

http://www.sciencemag.org/news/2015/10/homosexuality-may-be-caused-chemical-modifications-dna

Още нещо за "джендъросването" вж. https://www.acpeds.org/the-college-speaks/position-statements/gender-ideology-harms-children

Gender Ideology Harms Children

Updated September 2017 

The American College of Pediatricians urges healthcare professionals, educators and legislators to reject all policies that condition children to accept as normal a life of chemical and surgical impersonation of the opposite sex. Facts – not ideology – determine reality.

1. Human sexuality is an objective biological binary trait: “XY” and “XX” are genetic markers of male and female, respectively – not genetic markers of a disorder. The norm for human design is to be conceived either male or female. Human sexuality is binary by design with the obvious purpose being the reproduction and flourishing of our species. This principle is self-evident. The exceedingly rare disorders of sex development (DSDs), including but not limited to testicular feminization and congenital adrenal hyperplasia, are all medically identifiable deviations from the sexual binary norm, and are rightly recognized as disorders of human design. Individuals with DSDs (also referred to as “intersex”) do not constitute a third sex.¹

2. No one is born with a gender. Everyone is born with a biological sex. Gender (an awareness and sense of oneself as male or female) is a sociological and psychological concept; not an objective biological one. No one is born with an awareness of themselves as male or female; this awareness develops over time and, like all developmental processes, may be derailed by a child’s subjective perceptions, relationships, and adverse experiences from infancy forward. People who identify as “feeling like the opposite sex” or “somewhere in between” do not comprise a third sex. They remain biological men or biological women.^2,3,4

3. A person’s belief that he or she is something they are not is, at best, a sign of confused thinking. When an otherwise healthy biological boy believes he is a girl, or an otherwise healthy biological girl believes she is a boy, an objective psychological problem exists that lies in the mind not the body, and it should be treated as such. These children suffer from gender dysphoria. Gender dysphoria (GD), formerly listed as Gender Identity Disorder (GID), is a recognized mental disorder in the most recent edition of the Diagnostic and Statistical Manual of the American Psychiatric Association (DSM-5).⁵ The psychodynamic and social learning theories of GD/GID have never been disproved.^2,4,5

4. Puberty is not a disease and puberty-blocking hormones can be dangerous. Reversible or not, puberty- blocking hormones induce a state of disease – the absence of puberty – and inhibit growth and fertility in a previously biologically healthy child.⁶

5. According to the DSM-5, as many as 98% of gender confused boys and 88% of gender confused girls eventually accept their biological sex after naturally passing through puberty.⁵

6. Pre-pubertal children diagnosed with gender dysphoria may be given puberty blockers as young as eleven, and will require cross-sex hormones in later adolescence to continue impersonating the opposite sex. These children will never be able to conceive any genetically related children even via artificial reproductive technology. In addition, cross-sex hormones (testosterone and estrogen) are associated with dangerous health risks including but not limited to cardiac disease, high blood pressure, blood clots, stroke, diabetes, and cancer.^7,8,9,10,11

7. Rates of suicide are nearly twenty times greater among adults who use cross-sex hormones and undergo sex reassignment surgery, even in Sweden which is among the most LGBTQ – affirming countries.¹² What compassionate and reasonable person would condemn young children to this fate knowing that after puberty as many as 88% of girls and 98% of boys will eventually accept reality and achieve a state of mental and physical health?

8. Conditioning children into believing a lifetime of chemical and surgical impersonation of the opposite sex is normal and healthful is child abuse. Endorsing gender discordance as normal via public education and legal policies will confuse children and parents, leading more children to present to “gender clinics” where they will be given puberty-blocking drugs. This, in turn, virtually ensures they will “choose” a lifetime of carcinogenic and otherwise toxic cross-sex hormones, and likely consider unnecessary surgical mutilation of their healthy body parts as young adults.

 

Кофтито е, че не разменяме философски или психологически аргументи. А може много да се каже.

Редактирано 11, 2018 от Втори след княза

[Втори след княза]

On 10.02.2018 г. at 16:36, dora said:

За разлика от това мило детенце хомосексуалните като деца нерядко нямат подкрепата дори на родителите си, които си мислят, че ако са достатъчно настоятелни в "дисциплинарните мерки", иронизирането и неприемането на детето такова, каквото е, ще го накарат да се промени.

Защо смятам хомосексуализма за социален недъг.

Приемам пасивния хомосексуализъм като отказ от полова роля, продължаваща рода. Склонността да бъдат удовлетворявани сексуално мъже от лице с мъжки полови белези не му носи биологически предопределеното сетивно дразнене в мъжките ерогенни зони. То му носи социални предимства, които активният хомосексуалист може да му предостави- пари, статус, но това са предимства идентични с първокласната проституция. Т.е. пасивният хомосексуализъм е мъжка проституция, социално неприемлива.

Активният хомосексуализъм е освен психически и социално обусловен. При него се удовлетворява не само сексуална потребност, но и потребността от власт, доминиране над друг мъж. Неговите действия унижават мъжкото достойнство и стимулират поведение на покорност у партньора. Съблазняването на мъже за хомосексуални действия е интимно и недоказуемо действие, което определено развращава нравите по същия начин както привличането с цел проституция.

Женският хомосексуализъм е по- безобиден, защото маскулинните качества са по- високо ценени в обществото. Партньорката с тези черти може да придобие по- високо обществено значение и това благоприятства и обществото и нея. От гледна точка еволюция и адаптация на човечеството, това взаимоотношение е също безплодно. Поведенческият стереотип на "мъжкарана" пълноценно може да се реализира и в съпружество с мъж (кака Гинка от "Под игото").

 

Но! Както стана дума, психотерапията, която извършва услуга по искане на клиента, трябва да отговори на неговите интереси, а не на моите и на тези, на обществото. Какво да се прави, един продава дрога, с която някой да се почувства щастлив, друг подкрепя със слово чувството, че постъпките му са прекрасни.    

Редактирано 12, 2018 от Втори след княза

[Втори след княза]

В друга тема отбелязах, че психологията не можа да реши кое е адаптивното- 1. човек да бъде вкаран насила в матрицата на приемливо поведение  2. да бъде подкрепян да изявява отвътре уникалното, дадено му от природата. 3 да му бъде помогнато да изгради вътрешна съвест и самодисциплина, които да му помогнат да се реализира в условията на противопоставяне.

Това са подходи извън разравящата, подкрепящата, центрираната около клиента и пр. терапия. Те са поглед извън системата и в някакъв смисъл даващи външен стимул. Чрез този пример не толкова насочвам психологията към решение на конкретен проблем, колкото потвърждавам, че психологията има нужда от философсик поглед.

[dora]

Преди 11 минути, Втори след княза said:

В друга тема отбелязах, че психологията не можа да реши кое е адаптивното- 1. човек да бъде вкаран насила в матрицата на приемливо поведение  2. да бъде подкрепян да изявява отвътре уникалното, дадено му от природата. 3 да му бъде помогнато да изгради вътрешна съвест и самодисциплина, които да му помогнат да се реализира в условията на противопоставяне.

Това са подходи извън разравящата, подкрепящата, центрираната около клиента и пр. терапия. Те са поглед извън системата и в някакъв смисъл даващи външен стимул. Чрез този пример не толкова насочвам психологията към решение на конкретен проблем, колкото потвърждавам, че психологията има нужда от философсик поглед.

Психологията не се занимава по прескриптивен начин с морални въпроси, затова тя няма как да ги решава или да не успява да ги решава.

С морално-етични въпроси се занимава етиката и части от философията. Прескриптивен елемент има и в различните религии.

Дори дял като "моралната психология" всъщност се занимава със способността на човека да прави морални преценки, не с това кои преценки са морални и кои - не.

Редактирано 26, 2018 от dora

[Втори след княза]

Преди 6 минути, dora said:

Психологията не се занимава по прескриптивен начин с морални въпроси, затова тя няма как да ги решава или да не успява да ги решава.

С морално-етични въпроси се занимава етиката и части от философията.

Дори дял като "моралната психология" всъщност се занимава със способността на човека да прави морални преценки, не с това кои преценки са морални и кои - не.

Именно! Благодаря за потвърждението.

Редактирано 26, 2018 от Втори след княза

[dora]

Преди 12 часа, Втори след княза said:

Именно! Благодаря за потвърждението.

Всъщност не потвърждавам това, което казвате - опровергавам го.

Вините психологията за нещо, което е извън сферата на заниманията й.

По същата логика бихте могли да обвините която и да било наука за нещо, което не е в сфертата на заниманията й.

Никоя наука не се занимава с правораздаване, залагане на морални норми, регулиране на обществените отношения. Дори правната. Тя изследва как човекът/обществата създава/т подобни норми. Науките по принцип не са прекриптивни. Защото те оставят на човека свободната воля дали в избора си на поведение да се допитва до постиженията им или не.

Решавайки дали да удари шамар на жена си, никой не се ръководи от геометрията, да речем, а от собствения си избор да решава пробемите си чрез насилие, вместо да ги преодолее сам. Не изключвам афекта, включвам го. Защото справянето с гнева също е въпрос на лично решение дали да се положат усилия или не.

 

[Втори след княза]

Преди 20 минути, dora said:

Всъщност не потвърждавам това, което казвате - опровергавам го.

Нищо подобно. Потвърждавате, че психологията има нужда от философски поглед. Системата от познания в нея (Псих) може както да се обновява, така и да се коригира отвън. Аз не настоявам, че това е само философията. Може да е всяка от науките, вкл. геометрията   , но тук темата е относно философията, така че не изменям благодарственото си отношение.

[dora]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Нищо подобно. Потвърждавате, че психологията има нужда от философски поглед. Системата от познания в нея (Псих) може както да се обновява, така и да се коригира отвън. Аз не настоявам, че това е само философията. Може да е всяка от науките, вкл. геометрията   , но тук темата е относно философията, така че не изменям благодарственото си отношение.

Добре, дайте някакви насоки в какъв план психологията трябва да се коригира от философията.

Тогава обаче не се ли превръща психологията в идеологическа дисциплина, за сметка на научността?

Този сценарий вече сме го разигравали в източна Европа - да се дава наклон на научните изследвания в посока, угодна за идеологията на държавата, като се потискат и ограничават всякакви изследвания, които противоречат на установената линия, и се манипулират към консистентност със заложените в социалнизма идеи всички налични. Това за мен е идеален пример за надмощие на идеологията или определен набор от идеи, над науката и потискане на научнито развитие като цяло.

А от вкарването на науката в някаква текуща догма до използването й за репресии пътят е изключително кратък. Вижте медицината и нацизма, вижте използването на психиатрията в източна Европа. Все с уж благородната цел да се вписва в идейно-философските рамки.

На науката работата й не е да се вписва  в идеологии, а точно обратното - през цялото време да подлага на критическа преоценка това, което знаем. За да може утре да знаем повече.

Иначе, в това психологзите да четат философски текстове, няма нищо лошо. Всъщност е добре всички хора да четат всякакви текстове, считащи се за достижения на човешката мисъл. А и всякакви текстове изобщо, вкл. такива, с които от научна гледна точка няма как да се съгласят.

Повечето социални науки, както беше описано и горе, така и иначе използват интердисциплинарния подход (връзки с други науки), и психологията с нищо не е по-различна. Тоест това, което искате от психологията по отношение на допирните точки с другите науки, отдавна се прави.

----

Питам за пояснения, защото ми се струва, че недобре разбирам тезата ви. По-горе ми се стори, че критикувате психологията като недостатъчно еманципирана от другите науки (аз обяснявах защо психологията е еманципирана, но в различните си дисциплини неминуемо дели инструментариум със свързани науки), а сега ми се струва че казвате, че интеграция с другите науки е нещо полезно? Така е, полезно е.

Но какво общо има тогава философията? Обвързването на психологията с философията не я ли прави отново нееманципирана?

Редактирано 27, 2018 от dora

[Малоум 2]

В този материал (май е показван по друг повод) има доста за научността във философията, макар и с малко остарели схващания за възможността за обяснение на света: Изчистен е от "психологизми" по твърденията на автора:

http://phls.uni-sofia.bg/documents/users/6/Scientific_Explanation.pdf

"Идеята
Ако във философията не държим сметка, че сме крайни живи и смъртни същества, не можем да проумеем нито света, нито културата, нито науката. Науката е крайна като създание на крайни същества, живеещи смъртен живот и светуващи краен свят. Тя обяснява нещата в света чрез неговата форма, формата на света. А тази форма е чо-
вешка. Оставям смирено философията на безкрайното на безсмъртните. Аз не виждам как светът може да се промисли, преди да се огледа.

С проникващо наблюдение, точни математически и нематематически изрази, ясни и проверими предсказания, науката представя света възможно най-силно. Решенията в опитните изследвания не могат да се подобрят или отрекат със спекулативно мислене. Неясните ситуации там са уникални и непредвидими. Онова, което може да се
помисли за науката независимо от тях, се оказва неуместно. Философията на науката не може и няма защо да бъде методология. Тя обаче има шанс да се домогне до проумяване на света отблизо, както се вижда с усилените очи на проницателните експерименти и фини теории. Тук философията работи предимно за себе си.

..."

И т. н.

Известно е: философията обобщава достигнатото в науката. Заедно със законите си, например,1. "Единство и борба на противоположности" ... Животът е борба за съществуване - приспособилото се ще оцелее!, но първо - приспособяване е нужно при/след Катаклизъм на околна среда. 2. "Количествените натрупвания водят до качествени изменения"- доказано! ("Една въшка като се наяде, излиза на челото" - а там вече е уязвима, губи "защитни" свойства - инстинкт). Това "количествено натрупване" се забравя, че действа и при мозъка, и ... става (превръща се в) обект на психологията... Почти всички физически закони, открити и изказани в началото си, са смятани за "психични отклонения" на авторите им?!.

В този смисъл има (може и трябва да се търси, и намери) научна връзка между философия и психология.

...

[Втори след княза]

Преди 3 часа, dora said:

Добре, дайте някакви насоки в какъв план психологията трябва да се коригира от философията.

Тогава обаче не се ли превръща психологията в идеологическа дисциплина, за сметка на научността?

...Повечето социални науки, както беше описано и горе, така и иначе използват интердисциплинарния подход (връзки с други науки), и психологията с нищо не е по-различна. Тоест това, което искате от психологията по отношение на допирните точки с другите науки, отдавна се прави.

----

Питам за пояснения, защото ми се струва, че недобре разбирам тезата ви. По-горе ми се стори, че критикувате психологията като недостатъчно еманципирана от другите науки (аз обяснявах защо психологията е еманципирана, но в различните си дисциплини неминуемо дели инструментариум със свързани науки), а сега ми се струва че казвате, че интеграция с другите науки е нещо полезно? Така е, полезно е.

Моята теза по въпроса е:

Философията, която изучава общи закономерности на взаимодействието на човека и света разглежда необходими понятия като истина, метод. Факт е, че философията е слаба в момента, нейните  средства и терминология не са по- адекватни от тези в специалните науки. В действителност философията вече не е в позицията на "метрополия" на психологията. 

От друга страна психологията е съставена от противоречиви и непротиворечиви един към друг възгледи и школи и няма единен поглед върху предмета, методите си и дори терминология. Поради това използва термини от други науки и дори метафори (което е присъщо на митологията) за да изяснява явленията които разглежда.

Като млада и развиваща се наука психологията е ревнива към предмета си, агресивна към обяснения на явления, които са предмет на други науки. В този смисъл тя подхожда като юноша ( метафора  ), който се е отделил от родителите, търси си изява, отрича предтечите и тяхната помощ и смята, че е основата на света.

 

... В момента не се сещам за нещо конкретно, с което философията да повлияе положително на психологията, но пък това е основа за дискусия в темата. Има мегдан (форум ) за разсъждения. 

[ramus]

Преди 59 минути, Втори след княза said:

подхожда като юноша ( метафора

метафорите вероятно са нещо интересно, но в случая вие грешите, воден от лични пристрастия и в необходимостта да затвърдите онова, което имате вече предварително. Вие нямате дори основи в психологията, освен учебникарски, а вече пишете за "психологията" като неин говорител, познавач...

Което е некоретно, вие привиждате зад думичката "психология" обобщения, което са неадекватни. И поставяте същата посока в познанието в някакви си ваши интерпретации и гледни точки... И си ги редите точно за да ви подходят към предварително установените ви постановки. Странно е, че после наричате тия ваши представности "психологията е млада ... ревниво подхожда, отделяне от родители, търси изява ... и смятала че е основата на света. Щото пък "философията" ... - най-основната... та родител на всички... науки. При положение че самата философия другите науки не я приемат за такава , по критериите си за "научност"...

Има цяла плеяда от книжни философи тук сред форума - цитиране, позовавания, един авторитет, друг такъв, готови научени схеми и заучени връзки между заучени готови интерпретации... Отгоре на всичко бъркат всякакви въпроси с книжните си форми на заученост, като че света започва и свършва около академичните философски аули...

Всъщност - ПСИХОЛОГИЯ не е нищо конкретно. Това е сбор от подходи, системи и концепции, интерпретации и хипотези относно психичния свят на човека. Разбира се че имат противоречия една на друга. Няма наука, в която да не е налично подобно нещо - пример "теоретичната физика"... Това не пречи по никакъв начин на "научността", но пречи на заучаващите ги... щото им внася смут, те искат подредба, яснота, категорични заявки и постановки... Е, в психологията, както и теоретичната квантова физика, нещата не са - нито определени, нито категорични. Отгоре на всичко - в психичните дисциплини на познанието не може да се ползва математика.

Чудесни са иначе общите съждения и начините да се търси чрез тях утвърдителност... Но нейното търсене всъщност затваря въпросите и казусите... Колкото повече ясно иска да му е някой, толкова повече му е нужна категоричност и... отговори, подходящи за неговите лични търсения и потребности. Това точно е психологически казус, и касае РАЗДЪЖДАВАЩИЯ, а не философията, психологията, социологията или физиката... Просто някой си съждава за нещо си --- негово. Но в хода на същото той ползва думички, вместо в личен план, вместо в лично местоимение, той непрекъснато ги обобщава зад общите думички и понятия. А става въпрос за неговата собствена интерпретация и боравене със същото.

И нещо друго - "силна или слаба" философия, психология... са някак несериозни обобщения. Наука - също не е нещо конкретно а е само условен сбор от рационални подходи и отношение към света и самия човек и битието му. Проблемите на философията... или психологията не са - нито на философията, нито на психологията, а на тия, които се занимават с тях. Психологията - това са хората които се занимават с нея и нишките на адекватност и познавателност, експерименталност и изводност, концептуалност и проникновеност... ХОРАТА - те стоят зад всяка наука. Науката "не е това, което смята един или друг" за нея...

Редактирано 27, 2018 от ramus

[laplandetza]

Погледнато какво е Психология и с какво се занимава, там „ с какво се занимава„ и по общо за какво да се използва , как , и пр., там е мястото на Обединяваща „позиция„ с реалния материален свят, ако на това му казвате „философия„ значи е.

В момента основна част от т.н „глобална научна общност„ и Наука се ползват, осветляват „насочено„ според волята на силните в епохата, много подобно като в „авторитарен режим„ но тук той е по скоро глобален, там е намесено и развитието, прилагането на Психология.

[laplandetza]

„„..Отгоре на всичко - в психичните дисциплини на познанието не може да се ползва математика. “““

Рамус , това не е вярно , ползва се във всички наблйудения, експерименти където е нужна статист. методи , както и за изследване на връзките с биологич. основа, социалната и зависимостите им от външни влияния.

[dora]

1 hour ago, Втори след княза said:

От друга страна психологията е съставена от противоречиви и непротиворечиви един към друг възгледи и школи и няма единен поглед върху предмета, методите си и дори терминология. Поради това използва термини от други науки и дори метафори (което е присъщо на митологията) за да изяснява явленията които разглежда.

Ами ето, това не е вярно

Това, че в историята си дадена наука минава през различни парадигми, не я прави противоречива на себе си, а просто показва развитието й.

Теории или методи, които са били доминантни в детството на психологията, днес са отречени като ненаучни и необосновани - и не без основания. Други са доразвити. Но това важи за повечето, ако не и за всички науки.

Терминологията също е изяснена. Затова когато да речем кажем "инсайт", всички знаем, че това е термин от гещалтпсихологията, както и какво означава, когато кажем "условен рефлекс", знаем, че това е от ранните бихейвиористи (Павлов, Скинър) и какво означава, а когато кажем "схема", знаем, че това е от Жан Пиаже - и какво означава. И така нататък - терминологията е непротиворечива. Знаем какво значи "groupthink" (от социалната психология), какво е "абсолютен праг" (сензорен праг) и какво е "иконична памет".  Знаем какво е "аверсия" (при паническите разстройства) или стиминг/самостимулация при аутизма. От психолингвистиката пък знаем какво е "мненическа единица", "събитиен възел", "семантична памет", примерно. Подобни примери могат да се дават до безкрай

Никой от тези термини не е арбитрарен.

Редактирано 27, 2018 от dora

[Втори след княза]

Преди 18 минути, ramus said:

... вие грешите, воден от лични пристрастия и в необходимостта да затвърдите онова, което имате вече предварително. Вие нямате дори основи в психологията, освен учебникарски, а вече пишете за "психологията" като неин говорител, познавач...

Което е некоретно, вие привиждате зад думичката "психология" обобщения, което са неадекватни. И поставяте същата посока в познанието в някакви си ваши интерпретации и гледни точки... И си ги редите точно за да ви подходят към предварително установените ви постановки. Странно е, че после наричате тия ваши представности "психологията е млада ... ревниво подхожда, отделяне от родители, търси изява ... и смятала че е основата на света. Щото пък "философията" ... - най-основната... та родител на всички... науки. При положение че самата философия другите науки не я приемат за такава , по критериите си за "научност"...

Има цяла плеяда от книжни философи тук сред форума - цитиране, позовавания, един авторитет, друг такъв, готови научени схеми и заучени връзки между заучени готови интерпретации... Отгоре на всичко бъркат всякакви въпроси с книжните си форми на заученост, като че света започва и свършва около академичните философски аули...

Благодаря. Ще имам предвид съжденията ви.

[dora]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

В този смисъл има (може и трябва да се търси, и намери) научна връзка между философия и психология.

Тя в голяма степен е намерена, с този разкошен и суперинтересен (поне за мен) дял от философията:

https://en.wikipedia.org/wiki/Philosophy_of_mind

Но някак връзката е обратна, философията на ума черпи от психологията, за обратното по-малко се сещам. (Тук търпя и приветствам всякакви поправки)

Ето този съвременен философ на ума е почитан и от лингвистиката, и не без основания, аз лично го слушам с огромно удоволствие тук:

https://www.ted.com/talks/john_searle_our_shared_condition_consciousness

 

Редактирано 27, 2018 от dora

[Малоум 2]

Преди 14 часа, dora said:

Тя в голяма степен е намерена, с този разкошен и суперинтересен (поне за мен) дял от философията:

https://en.wikipedia.org/wiki/Philosophy_of_mind

Но някак връзката е обратна, философията на ума черпи от психологията, за обратното по-малко се сещам. (Тук търпя и приветствам всякакви поправки)

Ето този съвременен философ на ума е почитан и от лингвистиката, и не без основания, аз лично го слушам с огромно удоволствие тук:

https://www.ted.com/talks/john_searle_our_shared_condition_consciousness

 

Има и философски: "Закон за отрицание на отрицанието". Познатото се отрича (психика), за да бъде доразбрано, доуточнявано и т. н.?! (Децата "отричат знанията" на родителите си, дет се казва: Правят на пук!, само и само да се утвърждават. Несъзнавано?!)

 

Преди 15 часа, Втори след княза said:

От друга страна психологията е съставена от противоречиви и непротиворечиви един към друг възгледи и школи и няма единен поглед върху предмета, методите си и дори терминология. Поради това използва термини от други науки и дори метафори (което е присъщо на митологията) за да изяснява явленията които разглежда.

Като млада и развиваща се наука психологията е ревнива към предмета си, агресивна към обяснения на явления, които са предмет на други науки. В този смисъл тя подхожда като юноша ( метафора  ), който се е отделил от родителите, търси си изява, отрича предтечите и тяхната помощ и смята, че е основата на света.

... В момента не се сещам за нещо конкретно, с което философията да повлияе положително на психологията, но пък това е основа за дискусия в темата. Има мегдан (форум ) за разсъждения. 

Считам, че е малко опасно психологията да стане ясна като наука ... за науката на ...човеците. Меракът е да се опознае дотам, че да се вгради психика и чувственост в ИИ. С цел печалбарство.

По принцип - философските възгледи "правят" мироглед! А, мирогледът непременно съдържа начала - кое или какво е началото на "това, което е"?! Затова мозъкът се рови в миналото - там някъде е информацията, която ще го изведе до задоволителен отговор. И различните школи - правят различен мироглед, без много, много да се задълбават в наука. И това е основна грешка на развитието.

Само материалистическия мироглед е в състояние да отговори правилно на въпросите за началата, нужни за правилен мироглед с... Осъзнаване - това е човек ДА ПРИЗНАЕ съществуване на нещо извън главата си!.. Дали му отърва или не - е без значение, защото то, външното, си действа по законите на природата. А социалните закони - не са точно копие на природните закони. Те са измислица с локално потвърждаване за удачност. Не са обективни. "Фактите" им са субективно украсени приказки "за миналото". Затова и природните науки са "начело" на философията, а психологията е манипулируема до крайности, неприсъщи на природата на "човек".

...

[ramus]

През моите очи това дори не е феномен, а обикновено психично явление, израз на психични процеси... и на ограничения.

Философията предполага именно формиране на 'мироглед'. Но не и на разбиране на този мироглед. В този смисъл - не е "философията" векторът на явлението, а самия човек и начина по който той формира "вътрешната си картина на реалността". Едни ползват 'философия", други ползват други опорни стълбове за същото - мироглед. Религията също подава мироглед, с готовите си схеми по които да се възприеме и обясни света субекта и битието - неговото и социалното...

Работата е там, че формирането на мироглед... е ... как да кажа - малко е нагласен и манипулируем процес. Работата е там, че в образованието, заради някои особености и цели, се преподава и изучава не суров информационен материал, а се преподават готови форми на неговите интерпретации. Но така се задава предварителен модел, основан на интерпретиране, а не на информацията.

А другият проблем е - че като се заучи, за твърде много хора това остава като "основен скелет" и чрез него намират нужната си опора около което да изградят... "мирогледа си". Но мирогледа може да е всякакъв, защото чрез репликиране на готови схеми на интерпретиране, се формира и колективно договаря.

Третата особеност, възниква от предишните две, в добавка с психична особеност - нуждата да се разглежда всяка информация, през призмата на вече формираното. Дали влиза или не влиза - инстинктивно и несъзнателно се наглася да е сходна на вече образувания модел, защото основния скелет с опорни точки е влезнал като опорен и със "етикет на абсолютен и краен". Неготово непрекъснато потвърждаване е несъзнателна нужда за опрелите се в него субекти, изграждащи по този начин своята психична конструкция на отношение към света.

Не е тайна за никого че философията има огромен брой течения и разклонения. Вече са така и всички аспекти на науката. Но философията има специфично значение за всеки субект - защото тя задава и формира "мислене" - именно чрез "мироглед". Мироглед - чудесно, но ако той е краен, зададен с идеята да се "затвори", идва от необходимостта и ползата на самия субект. В психично отношение, това изразява една линия на "затвореност", предварително вече формирана и формулирана среда от системни зададености, но... взета наготово. Целия процес по нейното създаване и функционалност са предварително определени...

Но всичко се мени. Това е проблемът с "твърдо зададеното". Дори неусетно се случва "мирогледа" от условен и имащ относително значение, да се превърне в опорен стълб за формиране на идентичност. И така хората с по-висока невъзприемчивост към изменения, се 'бетонират' и започва да се вижда тенденцията за все по-голямо опиране на 'вече създаденото', спрямо изменения и информация невлизаща в предварително изработената система. В хода на времето, всичко това се засилва, и така заедно с него се засилва и тенденцията за "асимилация" - на всяка несходяща информация и данни, спрямо вече структурирано ядро, сред отражателния свят на субекта. И се получава една нарастваща битка за защита, чрез съпротива. Колкото по-ново и с повече изменения - толкова е повече нежелателно и се увеличава.

Умението да се поддържа "отвореност" в "мирогледа" е усещане за неговата естествена незавършеност. Хора, които имат проблем с вътрешната си неустойчивост непрекъснато имат уклон към "затваряне" - защото така те компенсират дефицита й. Точно тук е въпроса за всеки психичен субект и нещото, наречено НАУКА. Характерната структура на НАУКАТА - да е наслагващо се социално познание, върху валидирани вече основни "отправни точки" и именно това силно привлича субектите с консервативен уклон в себе си. В чисто психично отношение науката подава описания, но в психичното те са нужните за него "обяснения", чрез които се понижава задължителната и естествена тревожност и страхов "фон". Има и корелация - колкото повече се променя средата, толкова повече става необходимостта от "устои" и тяхното непрекъснато "валидиране", чрез доказване, утвърждаване...

Има моменти на надграждане над "твърд скелет", но те също са преходни. Има моменти в които именно "скелета от отправни точки" е нужно да се изменя, за да бъде достатъчно адекватен на новопостъпващата информация. Именно това е проблема - несъзнателното съпротивление да се 'внасят изменения на основните опорни положения', защото тяхното значение е не само когнитивно, а и защото те се използват от несъзнавани механизми и процеси, чрез които се поддържа сложния вътрешно-психичен баланс. (който аз наричам "психостаза").

[Втори след княза]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

По принцип - философските възгледи "правят" мироглед! А, мирогледът непременно съдържа начала - кое или какво е началото на "това, което е"?! Затова мозъкът се рови в миналото - там някъде е информацията, която ще го изведе до задоволителен отговор. И различните школи - правят различен мироглед, без много, много да се задълбават в наука. И това е основна грешка на развитието.

Съгласен в общото, имам само едно лично несъгласие. За мен търсенето на началото е безперспективно, защото преди него има друго, и друго, и друго. Мисля, че достатъчно е да обхващаме с поглед значимия период, обхващащ явлението, а се абстрахираме от несъответстващи периоди и причинни връзки. Мисля, че моето пристрастие, не е така важно и мога да си го нося присърце.  

[ramus]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Само материалистическия мироглед е в състояние да отговори правилно на въпросите за началата, нужни за правилен мироглед с... Осъзнаване - това е човек ДА ПРИЗНАЕ съществуване на нещо извън главата си!..

по принцип в горните думи на колегата Малоум са налични доста несъответствия. Това е едното от тях.

Но на фона на горното - спрямо твърдението във второто изречение мога да изкажа контратеза:

Човек да "признае че голяма част от нещата са точно в главата му" - именно това бележи и съпътства осъзнаването.

[dora]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

психологията е манипулируема до крайности,

Не е манипулируема, защото се ръководи от научния метод по същия начин, по който това правят останалите науки:

https://en.wikibooks.org/wiki/Introduction_to_Psychology/Introduction

Psychology is the scientific study of behaviors, cognition, and emotion. -> Психологията е научното изследване на поведенията, когнитивните процеси и емоциите.

Като за целта е снабдена с необходимия инструментариум:

https://en.wikibooks.org/wiki/Introduction_to_Psychology/Research_Methods_in_Psychology

Според мен тоав е езикова грешка, да се бърка популярното значение на  "психология", с което на народен език се нарича начънът на мислене на даден човек или група хора ("народопсихология") и психологичната наука.

В случая говорим за науката психология, не за начина на мислене на даден човек или група.

Редактирано 28, 2018 от dora

[Втори след княза]

Преди 2 часа, dora said:

Не е манипулируема, защото се ръководи от научния метод по същия начин, по който това правят останалите науки

Склонен съм да подкрепя, че психологията, ако не манипулируема, е наука с недостатъчно надеждни закономерности.

Разглеждам нещо достъпно и проверимо- една от темите във форума 

Цитирай

 

Модел на серийните убийства

By Р. Теодосиев, Ноември 10, 2015 in Психология и Логика 

 

Коментарите са много. Има безкрайно място за дискусии и то с психологически аргументи. Все пак  фрапира аргумента на templar1307:

Цитирай

Нито една от тез не е причина, но хвърли боб, грах и кускус заедно и евентуално свише ще те споходи Истината.

Все още хората предпочитат да ги диагностицира хороскопът вместо психодиагностиката. Няма трагедия- и на хомеопатите се доверяват мнозина.

Утешителното е, че психологията е млада наука и тепърва от нея се очаква да постига нещо.

[Малоум 2]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Съгласен в общото, имам само едно лично несъгласие. За мен търсенето на началото е безперспективно, защото преди него има друго, и друго, и друго. Мисля, че достатъчно е да обхващаме с поглед значимия период, обхващащ явлението, а се абстрахираме от несъответстващи периоди и причинни връзки. Мисля, че моето пристрастие, не е така важно и мога да си го нося присърце.  

При "избран" материалистически мироглед, търсенето на начало може да бъде перспективно. Както при мен се получи: полевата форма на материя е първична, от нея се образува вещевата форма на материя, която при определени условия отново се превръща в полева форма на материята и  се повтаря "отново, и отново, и отново" - всичко това е в един непрестанен КРЪГОВРАТ. Колкото и да е "друго" - кръговратът е вселенски и се повтарят превръщанията. Е, ясно е, че за различен период от време има превръщания на едни структури в други и обратно - пак структурират - законите по които става, както вече споменах в по-ранен постинг са природните закони, а не "човешките"

При достигане на определено саморазвитие на материята, заедно със  самоорганизацията й, разнообразието на вещевата форма на материя става с висока организация "устойчиво във времето вещество+полеви връзки+памет на тия структури", която може да се саморегулира и самоуправлява! Структурира се Главен Мозък при Човек. И на определен етап на съществуването си, тоя мозък себеосъзнава - материята е вън и независима от съзнанието, аз съм нейна рожба!.. Такова обяснение-достижение не е възможно с ДРУГИ мирогледни точки.  Казвал съм го в по-раншни писания - науката дава-задължава: където и да се "бръкне" , да се "посочи с пръст" в кръговрата (значимия период) -трябва да може да се изведе цялостното му движение-превръщания - да е ясно кое е начало-причина и кое край-следствие. Разнообразието е в превръщанията на материята.

...

[Малоум 2]

Преди 3 часа, dora said:

Не е манипулируема, защото се ръководи от научния метод по същия начин, по който това правят останалите науки:

Е, не така. Цялото изречение е: ". Затова и природните науки са "начело" на философията, а психологията е манипулируема до крайности, неприсъщи на природата на "човек":). "

Съвсем друг е смисълът.

Науката изследва повторяеми  процеси (явления) от действителността, а не единични случаи. Например, "Натрапчивите мисли" не са такива, не са от действителността - те са субективни "усещания". Могат да доведат субекта до неадекватност в размисли и поведение, но всеки случай е строго индивидуален. Няма как да се изгради и опознае една обща характеристика, поради особеност на мозъка - Всеки мозък е различен в дейностите си, заради различното място на "запис" на символите от действителността, с които формира абстрактните образи - различна гледна точка, различно мислене, дори за едно и също събитие.

...

[dora]

Преди 40 минути, Малоум 2 said:

Е, не така. Цялото изречение е: ". Затова и природните науки са "начело" на философията, а психологията е манипулируема до крайности, неприсъщи на природата на "човек":). "

Съвсем друг е смисълът.

Науката изследва повторяеми  процеси (явления) от действителността, а не единични случаи. Например, "Натрапчивите мисли" не са такива, не са от действителността - те са субективни "усещания". Могат да доведат субекта до неадекватност в размисли и поведение, но всеки случай е строго индивидуален. Няма как да се изгради и опознае една обща характеристика, поради особеност на мозъка - Всеки мозък е различен в дейностите си, заради различното място на "запис" на символите от действителността, с които формира абстрактните образи - различна гледна точка, различно мислене, дори за едно и също събитие.

...

Защо да не може, може. Натрапчивостите са симптом за различни състояния и разстройства, като за кое от тях става дума може да се изведе от цялостната клинична картина (напр. обсесивно-компулсивно разстройство, депресия, дефицит на вниманието, посттравматично разстройство, телесно дисморфно разстройство, психоза/шизофрения).

Какво съдържа конкретната натрапчива мисъл е без значение, важното е, че е натрапчива. Както и това, че човешкият мозък може да ражда всякакви мисли, не променя общите положения в когнитивните ни способности.

Всеки човек има индивидуални особености, но това не релативира общите положения. Същото е и за медицината. Напр. сърдечната аритмия (ритъмни нарушения)  у един човек може да е напълно безобидна (екстрасистоли при стрес имаме всички), но у друг да е животозастрашаваща, в зависимост от това къде и как се случва (предсърдно трептене/мъждене, увреждане на сърдечния мускул). Това не означава, че можем да релативираме кардиологията.

Редактирано 28, 2018 от dora