Психологията има нужда от философски поглед

[ramus]

 За да стане ясно предварително заявявам отговорно че пишещия тия думички рамус НЕ Е ПСИХОЛОГ, нито работи, нито се занимава с клинична, терапевтична или психиатрична работа. На същия му се налага да се занимава с тия посоки на познанието за да ги ползва за съвсем частни и негови лични цели, в неговата извънсоциална работа и занимания. Така че пишещия тия думички, рамус, не е говорител на психологията, психиатрията или "на истината". Това не ми пречи да поемам отговорност за изводите и мненията си, при положение че разполагам и със систематизиран личен опит, колкото и скромен и неопределен да е той в очите на колективните съ-труженици и последователи.

1 hour ago, dora said:

Много хора не желаят да поемат собствената част от тази отговорност с очакването, че психолозите разполагат с магическа пръчка и отиването при тях автоматично ще реши всичките им проблеми: "ей ме на, аз съм тук, а ти си длъжен да ме поправиш. Прави, струвай, от утре искам да съм друг човек."

Така не става изобщо.

Всъщност това е позиция на множеството хора по принцип - не само спрямо отношението терапевт-клиент. приятелите ми с професия лекари, споделят честно, че до голяма степен болния разчита на отношение и при каквато и да е болест или проблем, за него най-важния момент от лечението е именно очакването че лекарят знае, сигурен е и е напълно наясно с проблема му, като по този начин той проектира върху терапевта личното си очакване за решение на проблема. По този начин голяма част от "болните" и лекарите влизат в типично психични взаимодействия, основани на психосоматика. Допълнително към това, "болестите" при които психосоматичния елемент непрекъснато се повишава като влияние и фактор - стават все повече...

Поемането на личната отговорност е много типичен дефицит сред множеството хора, който е съвсем естествен предвид че още от малки свикваме с идеята за нашата социална сделка - и е пряко следствие от "изгубването сред множеството". Това е явление съпътстващо живота на всяко дете и е част от етапните движения в израстването и озрялостяването. Въпроса е... че в основните процеси и явления сред социалната обща маса, твърде много се доближават в цялост, към съвсем "детските" и незрели форми на поведение, отношение и реакции. Колкото повече е "голяма групата", толкова по-ниско се слиза в нивото на "цялостния обобщен образ" по отношение на мотивация, реакции и динамика. При разговори с хора от психологичния бранш, това е едно от съвсем простите и очевидни първи сблъсъци, с иначе внушението на социалната пропаганда за едно зряло, смислено, рационално и разумно човечество...

Няма нито една сериозна обосновка в когнитивната психология, сред която да не е налице позоваването на инстинктивните уклони и реакции, сред които и да са етажи и отношения сред личното и социалното битие. А все пак става въпрос за сериозна, хибридна, модерна дисциплина, в която най-силно са застъпени психичните лични и групови експерименти...

Редактирано 9, 2018 от ramus

[dora]

Преди 3 часа, caress… said:

Възможна е и философска гледна точка в психологията, но самата наука Психология, за да е наука, е емпирична, и се придържа към феноменологичната гледна точка. Принципите на научния емпиризъм не се нарушават, ако се отдаваме на размишления/интерпретации, които излизат извън рамките на събиране и класификация на опитни данни. Нещо повече - според психолозите, какъвто и да било опит без рефлексия е невъзможен, понеже опитът представлява процес на асимилиране на информация, а рефлексията спомага за адекватно разбиране и ориентиране в случващото се. Използването на философски подход в психологията може да бъде както обогатяващо, така и неадекватно, тъй като не всеки психолог е достатъчно компетентен и подготвен, за да прилага този подход грамотно…

Но един добър брейнсторминг никога и никому не е навредил.

Относно интегралния подход, разглеждане на философски понятия от гледна точка на (клиничната) психология,  в момента чета (и препоръчвам) ето тази книга:

https://www.amazon.com/Maps-Meaning-Architecture-Jordan-Peterson/dp/0415922224

Как "правим" смисъл*. Защо. Какво произлиза от това.

---

"понеже смисълът е и обект на семантиката и прагматиката, пояснявам, че този анализ не е от гледна точка на лингвистиката или психолингвистиката.

Редактирано 9, 2018 от dora

[Втори след княза]

Преди 2 часа, caress… said:

По написаното мога да предположа, че сте по-скоро интровертен тип, тъй като изпитвайки дадена емоция, обръщате по-голямо внимание на собствените си преживявания, отколкото на хората, предизвикали тези емоции. 

Един МЕТОДОЛОГИЧЕН въпрос. 

При изследване се установило, че 75% от лицата категоризирани като интроверти "изпитват дадена емоция, обръщат по-голямо внимание на собствените си преживявания, отколкото на хората, предизвикали тези емоции" , (другите 25%- също са интроверти, но отговарят на другите характеристики, прим. "тихи, сдържани, премислят внимателно действията си"). Коректно ли е въз основа 75% покриване на характеристиките да се отнасяме към наблюдавания като лице от съответната категория? Възможно е да е контактен, шумен и да обича да е център на внимание именно чрез рефлексията си?

 

Моето мнение е ДА. Коректно е в 75% от случаите.  По- добре да го присъединим към категорията и да сгрешим в 25% от случаите, отколкото да се опитваме без основание да познаваме, да го присъединяваме или отхвърляме. Тогава ще сгрешим в повече от 25 % от случаите.

 

Не зная какво казва науката Физика за вероятностните процеси. В темата за скоростта на светлината се зачепкаха с парадокса на близнаците, та как да попитам какво правят при вероятността да попадне фотон в точно определено място.  

Редактирано 9, 2018 от Втори след княза

[dora]

Преди 40 минути, Втори след княза said:

Един МЕТОДОЛОГИЧЕН въпрос. 

При изследване се установило, че 75% от лицата, които като "изпитват дадена емоция, обръщат по-голямо внимание на собствените си преживявания, отколкото на хората, предизвикали тези емоции" отговарят на групата на интровертите. (другите 25%- също са интроверти, но отговарят на другите характеристики, прим. "тихи, сдържани, премислят внимателно действията си"). Коректно ли е въз основа 75% покриване на характеристиките да се отнасяме към наблюдавания като лице от съответната категория? Възможно е да е контактен, шумен и да обича да е център на внимание именно чрез рефлексията си?

 

Моето мнение е ДА. Коректно е в 75% от случаите.  По- добре да го присъединим към категорията и да сгрешим в 25% от случаите, отколкото да се опитваме без основание да познаваме, да го присъединяваме или отхвърляме. Тогава ще сгрешим в повече от 25 % от случаите.

 

Не зная какво казва науката Физика за вероятностните процеси. В темата за скоростта на светлината се зачепкаха с парадокса на близнаците, та как да попитам какво правят при вероятността да попадне фотон в точно определено място.  

 Интровертност и екстровертност са само два аспекта, или двете крайности на един аспект, за точност Интроверните хора могат да се приучат да са по-екстравертни, както и обратното, екстраветните хора могат да се приучат на поведения, инхерентни на интравертността.

(Аз примерно съм интроверт, но в някои тестове показвам 52- 53 персентила екстроверност. Защото съм се приучила да съм по-социална, с което съм и започнала да харесвам определени ситуации или да правя определени поведенчески избори, отразяващи се на резултатите от теста. Примерно заради опит с артистични изяви в по-млади години обичам да съм пред публика. Доставя ми радост да споделя с много хора нещо, което считам за красиво или ценно. Като също толкова не обичам и силно се дразня да съм център на внимание в резултат на обикновеното любопитство. Имам силно чувство на емпатия към човешкото страдание, тоест интересувам се от хората. Но и много нисък конформизъм, обичам да провокирам, тоест да играя адвокат на дявола, предпочитам да съм автентична, отколкото да ме харесват и като цяло не се интересувам и не се влияя от това какво мислят хората за мен. От което, ще излезе, че не интересувам от хората :)) С което искам да кажа, че човешкият опит оформя човека не по-малко от даденостите му и давам себе си за пример, защото така е най-лоялно. )

Това как се държи човек зависи и на други фактори, вкл. напр. отвореност/невротичност. Високата степен на невротичност означава, освен всичко останало, по-голвма податливост на психическа болка, следователно дори екстраверният невротичен може да я избягва чрез изолиране от определени социални ситуации, защото се е научил, че импулсивността му създава неприятни положения, от които на самия него после му е зле.

Та, никой фактор не е черен или бял

Когато работи с психометрични данни, психологията (ако е резонно да се формулира така) обикновено прилага принципа на мултифакторния анализ, както и принципите на ковариантността (https://en.wikipedia.org/wiki/Covariance)

----

Извинявам се на caress....,  късно видях, че този постинг е към нея, не към мен...

Редактирано 9, 2018 от dora

[ramus]

Преди 2 часа, dora said:

Аз примерно съм интроверт, но в някои тестове показвам 52- 53 персентила екстроверност. Защото съм се приучила да съм по-социална, с което съм и започнала да харесвам определени ситуации или да правя определени поведенчески избори, отразяващи се на резултатите от теста. Примерно заради опит с артистични изяви в по-млади години обичам да съм пред публика. Доставя ми радост да споделя с много хора нещо, което считам за красиво или ценно. Като също толкова не обичам и силно се дразня да съм център на внимание в резултат на обикновеното любопитство. Имам силно чувство на емпатия към човешкото страдание, тоест интересувам се от хората. Но и много нисък конформизъм, обичам да провокирам, тоест да играя адвокат на дявола, предпочитам да съм автентична, отколкото да ме харесват и като цяло не се интересувам и не се влияя от това какво мислят хората за мен. От което, ще излезе, че не интересувам от хората :)) С което искам да кажа, че човешкият опит оформя човека не по-малко от даденостите му и давам себе си за пример, защото така е най-лоялно.

направо съм изненадан... че автоописание е толкова сходно с моето лично. Почти същите са ми процентите" екстровертност (56). Всичко останало сякаш аз самият бих го написал за себе си. Моите артистични изяви, обаче са започнали в съвсем ранна възраст (още на 3.5 години и за кратко достигнаха ярък пик, далеч зад стандартния предел, възможен за 70-те на 20 век) и продължавам и досега да съм свързан с музиката и сцената, дори и след професионалното образование в същата... Но освен към музиката имам и силен уклон в техниката, към движението и танца, спорта...Постепенно ги развих толкова различните си стремежи, за да ги слея в едно, чрез синтез...

В сила са същите особености - емпатията ми се наложи да я опитомя, защото ми създаваше проблеми в детството, а емоционалната ми чувствителност и силна фантазия ми докараха сериозни фобийни състояния... и решението на всичко това това бяха причините за повишения ми интерес към "това, което се случва в главата ми". И в главите на другите хора... (образно казано).

Съгласен съм напълно от личен пример с основната теза - че налице са основни уклони, но последващата роля на условията и отношенията между субекта и тях, решават до голяма степен възникващите конфликти. Адаптивността е основно еволюционно качество, но това е и един от принципните проблеми в цялото човешко битие, през всичките негови истории, географии и култури - непрекъснатото съпротивление към изменението. А то е - основата на развитието и зрелостта.

за мен, като извод от собствения ми изминат личен път в самоизмененията - наследствата може да са всякакви, да са от всякакъв вид и тип, няма значение колко и какви травми са "донесени' от времето - винаги има решение. За мен техниката и изявената ми менталност, заедно с останалите дадености, които имах, ги развих напълно самостоятелно, самообразовах се в посоките на онова, което ми беше нужно, в момента водя напълно самостоятелен живот, включително и социалния ми аспект е такъв - предпочитам самостоятелни професионални заетости и задачи... Чрез всичко това намерих начин да обединя сериозните конфликти в себе си и по този начин те вече не конфликтират...

Пластичността е проява на адаптивността, която е базова характеристика и еволюционно зададен инструмент ... А в съвкупност с рационалност и менталност... и разум - се решават доста задачи от вътрешно психично естество... Това дава отражение върху всички аспекти на живота (ми)... Акта на самопромяна, всъщност е изключителен феномен, защото Променящия, се променя, заедно с промяната и промените...   Това е едно от явленията, от които и до ден днешен не спирам да се възхищавам ...

Редактирано 9, 2018 от ramus

[Втори след княза]

Преди 3 часа, dora said:

на пациента/клиента ... разнообразието от подходи - или избирателното им прилагане - всъщност не помага, а пречи.

Вие споделяте ли това наблюдение?

Явно е, че психологията е ЕКЛЕКТИЧНА. Това значи, че има СВОБОДА.  Можете да избирате най- доброто и това, което най- добре умеете. Блазе ви. 

Пък клиентът откъде да знае, че това е друга школа? Да не би да знае гостът какво става в кухнята? Колко пъти сме облизали лъжицата и колко сме топнали пръст в чинията?

[Втори след княза]

Преди 2 часа, dora said:

Когато работи с психометрични данни, психологията (ако е резонно да се формулира така) обикновено прилага принципа на мултифакторния анализ, както и принципите на ковариантността (https://en.wikipedia.org/wiki/Covariance)

Не зная, но многофакторният анализ даде ли приети от всички черти на човека? ... или там каквото мери. Аз мисля, че това са още заигравки на учените със статистиката, като нито знаят какво мерят, нито дали това, което мерят е това, което те са си наумили. Като гледам вестникарски тестове- сядат едни, обсъждат някое качество в какво би се изразявало, после питат дали имаме от това, което са преценили, че изразява. Примерно: "Имате ли грива? Нечифтокопитен ли сте? Яздят ли ви? Ако сте отговорили положително на два от въпросите, значи сте кон" . Да не съм луд да им кажа, че съм магаре. 

Дори при тестовете за интелигентност, Я мерят нея, Я- не. Фактът е, че съизмерват изследвания със средното на някаква извадка, към оня момент на правене на теста по н`ам к`ъв си признак.

Тук е мястото да напиша, че не подценявам ползването на статистиката в психологията. Напротив. Обаче още не е съвсем наука. Хората не изоставиха врачките, а който има "стари хора" , имам предвид близки, опитни и доверени, винаги предпочита да пита тях. Психолог като терапия ползват задоволени, самотни, сноби, а... и достатъчно интелигентни. Бедните, мисля, ще предпочетат психиатър, че минават с 3 лв.

 

Какво да се прави? Доколкото стана дума, че психотерапията е услуга, трябва да се промотира. От философския ъгъл само отбелязах сбогуването с душата- Аза. Теми за разговор, обаче ще има.  

[caress…]

Преди 3 часа, dora said:

От гледна точка на клиничната практика има възглед, че човек е по-полезен на пациентите си, (добре,де,  клиентите си :)) ) ,ако е системен, тоест следва една парадигма, отколкото ако се опитва да интегрира множество, защото тогава става жертва точно на противоречията, различната логика на анализ, приложена от различните школи.

А много често на пациента/клиента е необходима точно тази системност, създаването на рутинност и правила, за да може като начало да внесе някакъв ред в живота си, от който да започне да надгражда. И разнообразието от подходи - или избирателното им прилагане - всъщност не помага, а пречи.

Вие споделяте ли това наблюдение?

Това, което знам за клиничната практика е, че клиничните психолози-психотерапевти обикновено специализират към съответната школа. Но съществува интегративна и еклектична (прагматична) психотерапия, за методите на които твърде малко знам, а то е, че са в зависимост от психологичното ниво на развитие и всички останали (интер)субективни и (интер)обективни фактори при съответния пациент или клиент.

Не съм компетентна, за да отговоря изчерпателно на въпроса ви. Ще обясня защо.

Не съм клиничен психолог-психотерапевт. Кратко инфо за мен: завършила съм психология в Белгия, специализацията ми е Arbeids- en organisatiepsychologie, което не знам какъв еквивалент има в България, но в груб превод означава Психология на организацията, колектива и работното място, което е дял от социалната психология. Във връзка с обучението по обща психология - изучавала съм антропология, статистика, обща биология на човека, клинична психология, психодиагностика, психодинамична психология, когнитивна психология, неврокогнитивно развитие, клинична невропсихология, клинична психодиагностика и др.; обща социална психология - социален конструктивизъм, критическа социална психология, приложна социална психология, групови динамики, хах, сетих се, че имахме дори и мултикултурна психология!!!, ако случайно някой все още не е чувал за нея, и още много други, да не изпадам в излишни подробности. 

[caress…]

Преди 3 часа, dora said:

Извинявам се на caress....,  късно видях, че този постинг е към нея, не към мен...

Няма за какво. За мен е удоволствие да ви чета.

Преди 3 часа, dora said:

Аз примерно съм интроверт, но в някои тестове показвам 52- 53 персентила екстроверност.

 Айзенк преосмисли интро/екстровертността по Юнг.

От скоро се говори и за амбивертност. 

[Втори след княза]

Преди 15 минути, caress… said:

...завършила съм психология в Белгия ....

Моля, разкажете за психоанализата там. Разпространена ли е или е екзотика? Нали психологията няма допир и конфликти с Бога? Как гледат психолозите на джендъросването (по подобие на бънбъросването у Уайлд)?

[dora]

1 hour ago, caress… said:

Това, което знам за клиничната практика е, че клиничните психолози-психотерапевти обикновено специализират към съответната школа. Но съществува интегративна и еклектична (прагматична) психотерапия, за методите на които твърде малко знам, а то е, че са в зависимост от психологичното ниво на развитие и всички останали (интер)субективни и (интер)обективни фактори при съответния пациент или клиент.

Не съм компетентна, за да отговоря изчерпателно на въпроса ви. Ще обясня защо.

Не съм клиничен психолог-психотерапевт. Кратко инфо за мен: завършила съм психология в Белгия, специализацията ми е Arbeids- en organisatiepsychologie, което не знам какъв еквивалент има в България, но в груб превод означава Психология на организацията, колектива и работното място, което е дял от социалната психология. Във връзка с обучението по обща психология - изучавала съм антропология, статистика, обща биология на човека, клинична психология, психодиагностика, психодинамична психология, когнитивна психология, неврокогнитивно развитие, клинична невропсихология, клинична психодиагностика и др.; обща социална психология - социален конструктивизъм, критическа социална психология, приложна социална психология, групови динамики, хах, сетих се, че имахме дори и мултикултурна психология!!!, ако случайно някой все още не е чувал за нея, и още много други, да не изпадам в излишни подробности. 

Хех

(малко ми е неудобно да ви напиша какво съм учила, защото имам няколко специалности в напълно различни сфери, но пък не мога да не постъпя реципрочно)

Психологията (клинична, социална, абнормална, когнитивна и няколко други - но без организационна) при мен образователно се явява надстройка на  една от специалнотите ми, криминологията... университетите също са няколко, но са британски.

(е, един е холандски, но той е по друга специалност...абе, луда работа - затова "Arbeids- en organisatiepsychologie" го разбирам и без превод)

(Гледам да не ги пиша тези неща, че както казва една позната - психиатър: "в момента, в който хората научат какво работя, почват да се държат странно".  При мен започват да се държат странно, ако изредя специалностите си...:) )

Редактирано 9, 2018 от dora

[dora]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

като нито знаят какво мерят, нито дали това, което мерят е това, което те са си наумили

Тези, които знаят как да не включват "bias" в психометричните тестове, както и да изолират правилните променливи от други, добре мерят. А с ковариабилността мерят и точно това, което искат . Представете си сходни въпроси по даден параметър, но с малки, но решаващи разлики. Достатъчен брой от тези въпроси, плюс същите малки нюанси, вкарани в изследването на друг параметър, дават доста точна картина.

От значение е и в какво състояние е човек, когато попълва теста. Напр. когато е уморен  (разконцентриран и раздразнителен), е добре да не го прави. Както и когато е гладен (и раздразнителен). Както и когато твърде бързо отговаря на въпросите, защото е напрегнат или няма време. Затова и тестването се провежда в подходящи условия. Освен ако тестът не цели да покаже какво се случва с хората, когато са гладни, раздразнени и уморени, разбира се. Или примерно как се променя възприятието на хората, ако страдат примерно от сезонна депресия/дистимия (раздразнителност, черногледство)

Като цяло, добрите си знаят работата.

Като бележка под линия, персентилите (които споменавам по-горе) означават как в сравнение с други 100 човека, тествани със същия тест, се представя даден човек по измерваните параметри.

А как и защо използват това, за различни неща. Примерно за да видят какво корелира с какво и да дадат по-добри насоки.

Ето пример. Ако да речем човек има проблеми в работата си, чувства се недооценен, вкл. финансово, то има установена отрицателна корелация между факторите "положително кариерно развитие" и "agreeableness", тоест колко мил и широкоскроен - необичащ конфликти  - е човекът. От което следва, че за да бъде по-оценен на работното си място, трябва да престане да бъде мил и съгласяващ се, за да бъде забелязан и да бъдат отчетени и неговите интереси. И може да бъде научен как точно да го направи.

Това е нещо, емпирично показано в изследвания, но ние и без тях го виждаме в собствения си опит - по-нетърпеливият и по-малко мил човек по-лесно си извоюва по-висока заплата. Мъжът (като цяло) си извоюва по-висока заплата от жената (като цяло), просто защото той няма току-така да се свива и да търпи по-ниската такава, а мъжете и жените се различават по параметъра "аgreeableness". По върховете на организациите обикновено не са най-милите и нямащи претенции хора, склонни на компромис с всеки, само и само да не се конфронтират, напротив. Там са тези, които, освен всичко друго, са способни да ударят по масата и да наложат възгледите си и стратегията си на други.

Което означава и че тези, които са правили изследването, са хванали точния параметър, заключенията им са емпирично верни и сверими с реалността.

Редактирано 9, 2018 от dora

[ramus]

Преди 6 часа, dora said:

ако е системен, тоест следва една парадигма, отколкото ако се опитва да интегрира множество, защото тогава става жертва точно на противоречията, различната логика на анализ, приложена от различните школи.

аз ще напиша как е същото през моя поглед:

Всъщност горното има основание... но идеята е терапевтът да може да сменя парадигмата не в рамките на работата с един клиент... а спрямо различните клиенти, защото всеки един от тях е различен, с различни уклони и характерови особености. От друга страна - не би било изключено адекватността на терапията спрямо конкретен клиент да изисква именно смяна на парадигмата. Или каквото и да е друго изменение и "пластика"... Та дори в един и същ човек, неговите състояния се изменят непрекъснато. 

Няма и пълно покритие на нито една самостоятелна школа и школен възглед. Едни наблягат на едно, други - на друго. В общ смисъл, усвояването на различни школи, е и усвояване на различните подходи спрямо проблемите за решения в психичното. То е нещо като "инструментариум" - колкото повече инструменти и подходи се владеят, толкова по-голяма става възможността за адекватност спрямо различните клиенти... Разбира се - някъде сред всичко това е и "мярката", защото не е възможно всички подходи да се овладеят, да не говорим колко много новости се 'пръкват" в тия области и всеки е с идеята че е "голям новатор", дори "революционер". Да не споменавам колко голям е "бизнесът" и колко пари се въртят в коучинга и курсовете, дипломите и сертификатите, по едно или друго

И за да бъда коректен ще поясня, че обобщенията ми са от съвсем къс и непосредствен поглед от конкретна работа на двама терапевти, единия от които е клиничен психолог, като с тях доста разговарям и имам късмета да ми разкрият как са нещата " в самата кухня". Познаваме и общуваме с двамата отдавна, те са много различни  един от друг, живеят и работят в различни градове (софия и пловдив), често говорим и ми разкриват как са нещата в тяхната работа, а моят интерес към всичко това е много голям...

Редактирано 9, 2018 от ramus

[caress…]

Преди 5 часа, dora said:

Как "правим" смисъл*. Защо. Какво произлиза от това.

Джордан Питерсон. Ютюб ми стана любим сайт предимно заради неговите лекции. Уви, никога не съм имала удоволствието да посещавам наживо негови лекции.

1 hour ago, dora said:

(Гледам да не ги пиша тези неща, че както казва една позната - психиатър: "в момента, в който хората научат какво работя, почват да се държат странно".  При мен започват да се държат странно, ако изредя специалностите си...:) )

 След това ваше признание, с всички сили се старая да запазя самообладание. 

Преди 1 час, Втори след княза said:

1.Моля, разкажете за психоанализата там. Разпространена ли е или е екзотика?

2.Нали психологията няма допир и конфликти с Бога?

3.Как гледат психолозите на джендъросването (по подобие на бънбъросването у Уайлд)?

1. Достатъчно разпространена е, за да не е екзотична. Белгийските психоаналитици си имат училище и съюз на психоаналитиците.

2. Склонна съм да си мисля, че по-скоро Бог, при допира си с психологията, преживява дисонанси.

3. Андрогинно.

Редактирано 9, 2018 от caress…

[dora]

Преди 31 минути, caress… said:

 След това ваше признание, с всички сили се старая да запазя самообладание. 

Сакън, нищо не съм написала :))

За Питърсън, дори да оставим съдържателността настрани - а от нея има много, то само харизмата му (умението му да увлича, автентичността му, способността му да приема света наистина присърце и това да си личи във всичко, което прави, вкл. в желанието му да предоставя знанията си безвъзмездно) е достатъчна. Достатъчно мотивираща, дори човек да не споделя възгледите му. Аз да речем не споделям катастрофичния им уклон, както и критиката му на постмодерността като издънка на марксизма, макар да разбирам логиката му, че между двете течения има общи неща. Но това не намалява приноса му изобщо.

Редактирано 9, 2018 от dora

[Втори след княза]

1 hour ago, caress… said:

1. Достатъчно разпространена е, за да не е екзотична. Белгийските психоаналитици си имат училище и съюз на психоаналитиците.

2. Склонна съм да си мисля, че по-скоро Бог, при допира си с психологията, преживява дисонанси.

3. Андрогинно.

Благодаря.

1. Жалко. Имам негативно отношение и смятам психоанализата за наука за психиката на Фройд. 

2. Като католическа страна, предполагах, че при изповед помагат на хората.  При това го правят от дълго време и имат терапевтичен опит и взаимоотношение с психологията. От друга страна доверието към кюрето и авторитета на бога са позитивен фактор.

3. ???? Те имат опит от последици от объркана сексуалност. Предполагах, че неврозите след промяната на пола не намаляват в сравнение с преди, напротив. Не зная как е и при афиширането на хомосексуалност- неврозите преди и след.

[dora]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

3. ???? Те имат опит от последици от объркана сексуалност. Предполагах, че неврозите след промяната на пола не намаляват в сравнение с преди, напротив. Не зная как е и при афиширането на хомосексуалност- неврозите преди и след.

Сексуалната ориентация няма връзка с "неврозите" (слагам в кавички, защото терминът не съществува в диагностичния и статистически наръчник на психиатричните заболявания). Това, което някога се е наричало "невроза" днес е аморфна симптоматика, която може да се открие в множество разстройства, напр. обсесивно-компулсивното разтройство, тревожните разстройства, депресията и т.н., но не съществува като заболяване.

Сходен е въпросът с "хистерията", която днес също не съществува като заболяване.

Човек може да има различна от обичайната сексуална ориентация, без да страда от нито едно разстройство, както може да има обичайната сексуална ориентация и да страда от практически всяко такова, или дори комбинация от няколко.

 Честосрещани коморбидности, пиша ги, за да стане ясно, че реално нямат нищо общо със сексуалната ориентация:

Посттравматичен стрес с алкохолизм и наркомания

Афективно разстройство с алкохолизъм и наркомания

Шизофрения с депресия и шизофрения с обсесивно-компулсивно разстройство

Депресия с тревожно разстройство

Тревожно растройство с биполярно разстройство

Депресия с алкохолизъм

Депресия с разстройство на личността (много са)

Аутизъм с дефицит на вниманието и хиперактивност

Аутизъм с обсесивно-компулсивно разстройство

и т.н., списъкът е неограничен, като повечето имат някакъв генетичен компонент, но той изобщо не е обвързан с хомосексуалността.

 

[dora]

p.s. Забравих да добавя линкове, има много, но само два, относно генетичния компонент в психиатричните заболявания:

http://www.sciencemag.org/news/2018/02/major-mental-illnesses-unexpectedly-share-brain-gene-activity-raising-hope-better

(Researchers have long known that genes influence mental illness. Five years ago, for example, the global Psychiatric Genomics Consortium found that people with autism, schizophrenia, bipolar disorder, depression, and attention-deficit hyperactivity disorder frequently share certain DNA variations.)

За хомосексуализма  изследванията не установяват DNA вариации, а предполагат ранна химическа модификация на 'нормални" гени:

http://www.sciencemag.org/news/2015/10/homosexuality-may-be-caused-chemical-modifications-dna

(That's why some have suggested that epigenetics—instead of or in addition to traditional genetics—might be involved. During development, chromosomes are subject to chemical changes that don't affect the nucleotide sequence but can turn genes on or off; the best known example is methylation, in which a methyl group is attached to specific DNA regions. Such “epi-marks” can remain in place for a lifetime, but most are erased when eggs and sperm are produced, so that a fetus starts with a blank slate. Recent studies, however, have shown that some marks are passed on to the next generation.

In a 2012 paper, Rice and his colleagues suggested that such unerased epi-marks might lead to homosexuality when they are passed on from father to daughter or from mother to son. Specifically, they argued that inherited marks that influence a fetus's sensitivity to testosterone in the womb might “masculinize” the brains of girls and “feminize” those of boys, leading to same-sex attraction.

Such ideas inspired Tuck Ngun, a postdoc in Vilain's lab, to study the methylation patterns at 140,000 regions in the DNA of 37 pairs of male identical twins who were discordant—meaning that one was gay and the other straight—and 10 pairs who were both gay. After several rounds of analysis—with the help of a specially developed machine-learning algorithm—the team identified five regions in the genome where the methylation pattern appears very closely linked to sexual orientation. One gene is important for nerve conduction, whereas another has been implicated in immune functions.)

Това е взето от публикации в Science, но същите могат да бъдат намерени и другаде онлайн. Както и по-ранни изследвания, напр. изследващи връзката между писането с лявата ръка и хомосексализма у мъжете - и хипотези за връзката с нивата на тестостерон по време на бременността.

[caress…]

Преди 8 часа, dora said:

Човек може да има различна от обичайната сексуална ориентация, без да страда от нито едно разстройство, както може да има обичайната сексуална ориентация и да страда от практически всяко такова, или дори комбинация от няколко.

Така е. Но според множество изследвания, рискът от развитие или задълбочаване на психичните разстройства е по-висок сред по-необичайните хората. Дали ще е поради различната сексуална ориентация или някаква друга различност, предразсъдъците на болшинството оставят дълбоки следи в психиката на различните.

Човек може генетично да е носител на ген с определена ментална патология, но заболяването да не се прояви или задълбочи - изследванията на Jim Fallon, напр. Може би не е само до наследственост, а е комбинация от наследствени фактори и влиянието, което оказва социалната среда на индивида. 

[dora]

Преди 6 часа, caress… said:

Така е. Но според множество изследвания, рискът от развитие или задълбочаване на психичните разстройства е по-висок сред по-необичайните хората. Дали ще е поради различната сексуална ориентация или някаква друга различност, предразсъдъците на болшинството оставят дълбоки следи в психиката на различните.

Обичайното схващане е, че това се дължи на социалния опит, дикриминацията, която понякога започва с тормоз от най-ранно детство - в квартала, в училище, съпроводено с неразбирането и натиска дори от семейството, което реално е ултимативното ниво на очаквана подкрепа. 

При все, че нямам фейсбук акаунт, приятели понякога споделят с мен неща, които са им направили впечатление или са ги трогнали, ето едно. Не копирам фейбук линка, а публикация, споменаваща историята:

https://www.eastidahonews.com/2017/09/father-behind-viral-post-bullied-son-wants-parents-feel-heartbreak/

Осемгодишно дете с генетично увреждане, което иска да се самоубие. Заради непрекъснатия тормоз в училище.

(написано от бащата):

My heart is in pieces right now…my soul feels like it’s ripping from my chest…this beautiful young man my son Jackson has to endure a constant barrage of derogatory comments and ignorance like I’ve never witnessed. He is called ugly and freak and monster on a daily basis by his peers at school. He talks about suicide … he’s not quite 8! He says he has no friends and everyone hates him. Kids throw rocks at him and push him shouting these horrific words … please please take a minute and imagine if this were your child. Take a minute to educate your children about special needs. Talk to them about compassion and love for our fellow man. His condition is called Treacher Collins. Maybe even look it up. He’s endured horrific surgery and has several more in the coming years. Anyway … I could go on .. .but please educate your children. Please … share this. This shouldn’t be happening … to anyone.

За разлика от това мило детенце хомосексуалните като деца нерядко нямат подкрепата дори на родителите си, които си мислят, че ако са достатъчно настоятелни в "дисциплинарните мерки", иронизирането и неприемането на детето такова, каквото е, ще го накарат да се промени.

[dora]

Преди 2 часа, dora said:

Обичайното схващане е, че това се дължи на социалния опит, дикриминацията, която понякога започва с тормоз от най-ранно детство - в квартала, в училище, съпроводено с неразбирането и натиска дори от семейството, което реално е ултимативното ниво на очаквана подкрепа. 

Забравих да пусна статиите:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3081186/

и тук:

http://www.aboutkidshealth.ca/En/News/NewsAndFeatures/Pages/Gay-teens-at-greater-risk-without-family-support.aspx

Редактирано 10, 2018 от dora

[Втори след княза]

On 10.02.2018 г. at 0:48, dora said:

Сексуалната ориентация няма връзка с "неврозите" (слагам в кавички, защото терминът не съществува в диагностичния и статистически наръчник на психиатричните заболявания).

Доколко е еманципирана психологията? Та тя ползва МКБ (класификацията на болестите), създадена в медицината.

Едва отърсила се от философията, психологията се гушна в медицината. Не че е за лошо. Напротив, медицината е много напредничава наука. Когато говорим за отношенията психотерапевт- клиент или организационната психология, пък може да кажем, че се е лепнала за мениджмънта, ако не го е създала.  

Всъщност, трябва ли да се еманципира психологията? Еманципира ли се "душата" от тялото при болест, социални взаимоотношения, творчески процес? Не. Е, значи психологията е свързана с всяка наука.

Пътьом възниква въпросът дали психологията служи, или води в науките? Психиката служи и води тялото, а психологията? Май е само сервилна. Тя изследва и черпи информация, а после осмисля и прави предложения за реакция. Но най- голяма грешка е психолог да е началник в някоя дейност. Има си шефове по специалността. 

В заключение: Благодаря за подадената тема. Осмислих, че психологията не е още еманципирана наука, няма още опит за лидерство над други науки и дейности, но става все по- важна в много посоки.

[dora]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Доколко е еманципирана психологията

Еманципирана е, но точно както всичките социални науки има допир със съребрени дисциплини - това е неизбежно.

Точно както когато човек учи политикология, няма как да не учи история. Защото теорията на държавността няма как да бъде изолирана от историята на държавите. Също така няма как да не учи и философия, защото генезисът за държавността и социалната организация не може да бъде изолиран от това как хората са осмисляли и осмислят връзата между индивида и социалните структури.

И така нататък.

Когато говорим за нещо ("невроза"), за да избегнем разминаванията в интерпретациите, е невъзможно да не използваме някакъв световен стандарт, а такъв се явява споменатият наръчник. Той не е единственият, други държави имат собствени такива също, но е най-известният и се ползва като универсален речник.

Пак, психологията има много различни (под)дисциплини, като всяка си има своя обект. Както и медицината. Психология на девиантното поведение е едно, политическа психология - друго. Да не говорим, че тъй като човешкото поведение всъщност касае всички сфери, в които участват хора или групи хора, непрекъснато възникват нови подисциплини, примерно психология на финансовото поведение, ето:

http://catalog.creighton.edu/graduate/graduate-programs-courses/master-business-administration/financial-psychology-certificate/

В поддисциплините на психологията, които се занимават с психичното здраве, не е възможно да не се използвт термини, споделени с психиатрията.

Едно и също явление също така се разглежда и от различните поддисциплини, напр. "професионалното прегряване" (burnout) се разглежда от клиничната психология (какво да правим с човека, който има бърнаут), но и от организационната (кои стресори в работната среда водят до него и как да бъдат минимизирани с адаптиране на организационната структура, работните и груповите процеси, дори ергономиката - хората се чувстват по-напрегнати в стаи с дадени цветове, тоест пребоядисваме стаите и намаляваме стреса, и т.н.).

И т.н.

Редактирано 11, 2018 от dora

[Втори след княза]

1 hour ago, dora said:

Когато говорим за нещо ("невроза"), за да избегнем разминаванията в интерпретациите, е невъзможно да не използваме някакъв световен стандарт, а такъв се явява споменатият наръчник. Той не е единственият, други държави имат собствени такива също, но е най-известният и се ползва като универсален речник.

Приемливо обяснение. Не зная защо отдавате толкова голямо значение на мнението ми, че психологията още не е еманципирана. Тя е млада наука, развива се, ползва достиженията на по- развитите. Нищо необичайно. 

Мисля, че я виждате като достатъчно еманципирана наука и я защитавате прекалено. Простете ми, че казвам какво ВИЕ виждате, но психоанализата прави същото с невинния пациент: казва му, че изтласква истината. Нейсе.

Всъщност, лишена от медикаментозната терапия, психологията е силно ограничена за въздействие и изисква задължително взаимодействие с медиците, което е рядкост и общо взето се приемат клиенти преди или след лечение. Не че психолозите са високомерни, но като че ли земната Психея се плаши от божествения- Асклепий. Това ще мине. Толкова много хора вярват в нея ... и я обичат.

[dora]

Преди 48 минути, Втори след княза said:

Приемливо обяснение. Не зная защо отдавате толкова голямо значение на мнението ми, че психологията още не е еманципирана. Тя е млада наука, развива се, ползва достиженията на по- развитите. Нищо необичайно. 

Мисля, че я виждате като достатъчно еманципирана наука и я защитавате прекалено. Простете ми, че казвам какво ВИЕ виждате, но психоанализата прави същото с невинния пациент: казва му, че изтласква истината. Нейсе.

Всъщност, лишена от медикаментозната терапия, психологията е силно ограничена за въздействие и изисква задължително взаимодействие с медиците, което е рядкост и общо взето се приемат клиенти преди или след лечение. Не че психолозите са високомерни, но като че ли земната Психея се плаши от божествения- Асклепий. Това ще мине. Толкова много хора вярват в нея ... и я обичат.

Просто разговаряме - събеседник сте ми, няма как да пренебрегвам това, което казвате

Политическата психология не използва медикаменти, нито социалниата, да речем. Съвместна работа на клинично ниво има само между психиатрията и клиничната психология, както и между абнормалната психология и психиатрията, но това не е задължително. И двете психологии (клинична, абнормална) могат да си работят и без да е необходим психиатър. Затова и правя подобни разграничения, тоест разказвам ви повече.

Психологията не е един дял и няма как да се приравни или дори сравнява с психиатрията. Двете дисциплини обаче могат да работят заедно.

И ето пак пример, психология на девиантното поведение към психиатрия.

Хлапето, което се бие в училище и краде стотинките на малките (проявява поведенчески девиации), защото примерно родителите му са в тежък развод и то страда, няма нужда от лекарствени средства за промяна на химията на мозъка с тежки странични ефекти и елемент на пристрастяване (психиатричните лекарства всичките са такива), а от терапия.

Тийнейджърът, който проявява агресия към съучениците си, защото има параноидни идеи и психоза обаче има нужда от лекарства, защото параноидната шизофрения не се лекува само с терапия.

И пример от клиничната психология и психологията на развитието:

Детето с аутизъм няма нужда да бъде съсипвано с медикаменти, освен ако няма коморбидности, напр. епилепсия. Но способността му за независим живот в бъдеще може да бъде подобрявана с помощта на терапия.

Детето обаче, което освен аутизъм има и дефицит на вниманието с хиперактивност, проявява неконтролируема агресивност и хронично не може да спи, което води до влошаване на живота му дотолкова, че прекарва целия ден в постоянни "meltdowns" и крайно мъчително и за него състояние, има нужда от медикаменти.

Целта на психолозите е да научат някого как да бъде по-функционален и да се справи с нещата, които му пречат. Целта на психиатрите е да лекуват психиатрични заболявания, като контролират медикаментозно, доколкото е възможно, симптомите им.

(За "обикновена" депресия на човек му трябва психолог + домашен лекар, не задължително психиатър).

За личностните разстройства (без коморбидности) психиатър/медикаментозно лечение като цяло не може да направи нищо, те се лекуват/третират с психотерапия (друг е въпросът какво се прави там, където втора линия - след личния лекар-  няма, тоест психиатърът е единственият наличен специалист, както и на места, където по въпросите на психологическото добруване специалистите си измиват ръцете, като издават една рецепта и оставят човека проблемите си да си ги чука у главата - свръхмедикаментализация).

Много от психологическите проблеми са преодолими. Психиатричните заболявания са (общо взето) неизлечими, но могат да минават в ремисия и бъдат контролирани с лекарства.

"Клиентелата" на психолозите и психиатрите е различна, макар с психично болните да трябва да работят и психиатри, и психолози, всеки в собствената си сфера на компетентност.

Редактирано 11, 2018 от dora