Отиди на
Форум "Наука"

Какво означава течащата вода на Марс?


Recommended Posts

  • Администратор

НАСА са направили революционно откритие, като вече окончателно има доказателства за течаща вода на Марс.

Повече в сайта: http://nauka.bg/a/защо-откритието-на-наса-за-водата-на-марс-е-важно

0928_Nasa2.jpg (642×360)

Изкуствен спътник който от 4 години обикаля и заснема Марс е показал, че през определени периоди, когато на Марс е лято има тъмни ивици, които изглеждат като направени от вода. Eдва сега с анализа на данни от спректрометър, наречен Крисм, беше показано, че те се дължат на солена вода. Със сигурност можем да кажем, че на Марс има течаща вода. Ние знаем, че преди 3 милиарда години е имало течаща вода, дори океани, а в момента има ЛЕД, но откритието на течаща вода е революционно.

Изкусвеният спътник „Марс Риконъсънс Орбитър“ (Mars Reconnaissance Orbiter, MRO) е мултифункционален космически апарат предназначен да извърши геологично разузнаване и изследване на Марс от орбита.

Оказва се, че водата на Марс е солена и благодарение на тези соли може всъщност водата да замръзва при много по-ниска температура, така че през лятото на Марс тя да тече на повърхността.

В момента атмосферата на Марс се състои от въглероден диоксид и ние не можем да оцелеем там. Температурите са от порядъка на минус 50, минус 55 градуса. Съответно водата, която ние познаваме на нашата планета не може да съществува на повърхността на Марс в течно състояние.

Течна вода на Марс – това е основата на живота! Това значи, че ние можем да опитаме да култивираме живот на Марс а това би бил огромен проект - такъв, който влачи след себе си икономически технически прогрес, от типа на този, който имахме през втората половина на 20 век и чиито мотор беше Студената война; В XXI век можем да го повторим, без зад него да стои негатива на миналото, а напротив - голямата идея да се създаде нов живот!

Дори и да не се случи нищо – вижте какво велико основание за мечти има човекът отXXI век – дали може да се създаде живот на нова планета? За пръв път фантастичните творби придобиват плът и стават реалност.

slope-lineae.jpg (300×300)

perspective_6.jpg (1050×545)

flows.gif (720×331)

perspective_8.jpg (1050×545)

Повече в сайта: http://nauka.bg/a/защо-откритието-на-наса-за-водата-на-марс-е-важно

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 76
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

По формата на камъните може да се определи изворът, посоката  и други важни фактори на отдавна изсъхнали реки. Това е благодарение от хипотезата на Пуанкре която бива доказана от Григорий Перелман е свързана от американо-унгарска научна група която моделира ерозията на камъните в реките. От формата и големината на ерозия може да се докаже редица неща за бивщата течаща вода. 

"Описаният от него метод за изучаване на потока на Ричи получава названието теория на Хамилтън-Перелман."

Ей от тук.

http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0088657

 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Новината определено е много интересна!

Между другото познах (по груби и не до там верни сметки в друга тема) за водата на Марс. Допуснах, че ще се вижда изключително рядко - когато температурата е между малко под нулата и до шест градуса по Целзий, и то при преход с определена скорост между тези температури, и дори тогава ще кипи или ще се изпарява, което прави вероятността да видим течна вода на Марс, малка. Казах също (пак там може би) че тази вида в този си вид ще прилича на мноого минерална, по-лошо - най ветоятно ще бъде силно кисела (с ниско pH), което пък на 90% означава разтворени метали (във вид на йони) с количества (концентрации) непозволяващи какъвто и да е живот. Освен т.наречените екстремофили. Тези организми обаче са устойчиви към определени екстремуми на абиотичните фактори на средата - естремно висока / ниска температура, киселинност, експозиция на радиация, а не към всички. Тоест един вид си издържа на един такъв фактор.

 

Което за мен лично означава, че вероятността за намиране на живот там клони към нула. А този промил дето давам за положителен резултат може да дойде от това че бактериите образуват цисти, както и на наличието на мукнатини, д'ни и т.н. До момента обаче инструмент, който да открие живот там няма. Предполагам, че до пилотираната мисия животът там ще е недоказуем.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Относно течащата вода, онова, което не познах, е че всъщност е във вид на кални потоци или дори мокро под пясъка. 

Да, солена вода е по-правилно да се каже.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Модератор Военно дело

Но това не пречи на учените да бълнуват за извънземен живот. Имам чувството, че извънземния живот е нещо като светия Граал, няма никакви сигурни доказателства, че съществува, но всички го търсят и мнозина твърдят, че са съвсем близо до откритието му.

Жоре, а да си се замислял, че когато едно нещо го няма, каквото и да правиш няма да го откриеш. Все едно да търсиш у вас ядрена бойна глава, и да твърдиш, че докато не разбиеш паркета няма как да ти докажат, че няма такава, защото може да е скрита под него. Марс е изследван вече доста подробно, вероятността да намерят там живот е ужасяващо малка. Не знам откъде тоя инат да продължават да говорят, че там може би все още има живот ... щото още не са разбили паркета (ако се върна на примера).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 10/16/2015, 1:45:13, Joro-01 said:

Новината определено е много интересна!

Между другото познах (по груби и не до там верни сметки в друга тема) за водата на Марс. Допуснах, че ще се вижда изключително рядко - когато температурата е между малко под нулата и до шест градуса по Целзий, и то при преход с определена скорост между тези температури, и дори тогава ще кипи или ще се изпарява, което прави вероятността да видим течна вода на Марс, малка. Казах също (пак там може би) че тази вида в този си вид ще прилича на мноого минерална, по-лошо - най ветоятно ще бъде силно кисела (с ниско pH), което пък на 90% означава разтворени метали (във вид на йони) с количества (концентрации) непозволяващи какъвто и да е живот. Освен т.наречените екстремофили. Тези организми обаче са устойчиви към определени екстремуми на абиотичните фактори на средата - естремно висока / ниска температура, киселинност, експозиция на радиация, а не към всички. Тоест един вид си издържа на един такъв фактор.

 

Което за мен лично означава, че вероятността за намиране на живот там клони към нула. А този промил дето давам за положителен резултат може да дойде от това че бактериите образуват цисти, както и на наличието на мукнатини, д'ни и т.н. До момента обаче инструмент, който да открие живот там няма. Предполагам, че до пилотираната мисия животът там ще е недоказуем.

Е, да не умря циганката... :)?

:):)

Шегувам се.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Съмнявам се в НАСА да таят някакви реални надежди за живот, но правят всичко възможно да популяризират изследването на Марс и съответно да изврънкат повече пари от сената ;) Марс не е чак толкова подробно проучен, определено има и подземни резервоари от вода, които са напълно неизследвани на този етап.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Откриха следи от извънземен живот на Марс (видео)

1454673403_8_559x*.jpg

Една снимка, направена от марсохода Spirit показва кварцови образувания показващи се от почвата, които може да са били формирани от микробен живот. Снимка: NASA / JPL-Caltech

Необичайни кварцови образувания, заснети от марсоход на НАСА, силно напомнят на структурите, които образуват микроорганизмите около гейзери на Земята.

Търсенето на признаци на живот на Марс продължава десетилетия, но досега учените са открили само безплодна пръст и камъни. Сега двама астрономите предполагат, че множество странно оформени минерали в един марсиански кратер може би е следата, която всички очакваме отдавна, пише в прессъобщение Институтът Смитсониън.

През 2008 г. учените обявиха, че ровърът на НАСА Spiri е открил находища на минерал, наричен млечно силициев двуокис вътре в кратера Гусев на Марс. Външните слоеве на минерала са покрити с малки възелчета, които приличат на глави карфиол, покълнали от червената пръст.

Никой не знае със сигурност как тези форми, наречени "микроскопични кварцови издатини"(micro-digitate silica protrusions) са се образували. Но въз основа на последните си открития в чилийската пустиня Атакама, Стивън Ръф (Steven Ruff) и Джак Фармър (Jack Farmer) от Arizona State University в Темпе, твърдят, че силициевите форми са изваяни от микроби. На среща на Американския геофизичен съюз през декември, те изнесоха случая, посочвайки, че тези странни минерали може би са най-доброто доказателство за някогашен живот на Марс.

Тези кварцови издатини са намерени близо до района "Home Plate" на кратера Гусев, където геолози смятат, че е имало горещи извори или гейзери. Някои хидротермалните области на съвременната Земя, които приличат на Марс в древната му минало.

1454675157_6_559x*.jpgВ своите експедиции до El Tatio, Стивън Ръф (Steven Ruff) и Джак Фармър (Jack Farmer) са намерили кварцови образувания около гейзери, които приличаат много на тези, забелязани на Марс. Снимка: Flickr CC BY-ND 2.0

Когато Ръф се взира внимателно в кварцовите образувания в El Tatio, област в Атакама, с повече от 80 гейзери, вижда форми, забележително подобни на тези, които Spirit бе видял на Марс. Подобни минерални образувания на марсианския "карфиол" съществуват също и в националния парк Йелоустоун в Уайоминг и вулканичната зона Таупо в Нова Зеландия. Във всичките тези места, силициевият диоксид носи фосилизираните отпечатъци на микробен живот.

Ако се потвърди, този "карфиол" от силициев диоксид може да остане в историята като най-голямото откритие в астробиологията. Но е трудно да се докаже биологичния му произход, особено от милиони километри разстояние.

Затова всичко, което можем да кажем е, че може би тези загадъчни израстъци са минерални следи от древни извънземни, които някой трябва да изследва.

http://www.businessinsider.com/silica-growths-discovered-on-mars-nasa-ancient-aliens-2016-2#ooid=tleTRvMDE6lkY00SLlsqUI5Ufsm6-kM7

 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Новината наистина е интересна, нищо, че ове да се окаже "балон". Няма как да се знае докато не се намери начин да се пращат проби от Марс на земята. Или поне докато няма база (колконисти) там. Има ли цветна снимка или с по-висока резолюция? Казват ли как са познали, че е кварц? Кюриозити има сонда, ъглошлайф, както и няколко спектрометътра, но не той е открил кварца...

В тази връзка вече знам какво да предложа на НАСА. Може да се пробваме да го оформим като проект.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Отгледаха ядливи зеленчуци в "марсианска" почва (видео)

Земеделието на Червената планета изглежда възможно

1467111178_3_559x*.jpg

Годни за консумиране растения в марсиански условия отгледаха учени от Wageningen University в Холандия.

Общо 10 култури са засяти в специалната оранжерия с условия като на Червената планета през 2013 г., с надеждата да се докаже, че земеделието на Марс е мисия възможна.

Изследването е резултат от чрез груповото финансиране на кампанията в партньорство с Mars One - проектът, който обещава да изпрати доброволци за еднопосочно пътуване до Марс, съобщава Popular science.

Докато почвата на Луната например е бедна на хранителни вещества и е с висока киселинност., тази на Марс има достатъчно наличие на въглерод, нитрати и амоний, подходящи за отглеждането на зеленчуци.

Опасението на учените е, че добитите култури могат да имат високи нива на тежки метали като мед, кадмий или олово. Първичните изследвания на репички, грах, ръж и домати обаче, показват пълна безопасност за консумация от човека.

Те са дори по-чисти, отколкото зеленчуците, отглеждани в нашата почва.

Все още никой не се е престрашил да опита от тези култури, за да бъдат изследванията потвърдени и на практика. Остава и въпросът какъв ще бъде вкусът на тези зеленчуци.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otgledaha-iadlivi-zelenchutci-v-marsianska-pochva-video_50207.html

 

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Марсианска почва ли? Нещо не са направили като хората. Все едно да садят директно върху хвостохранилище. Не вярвам да поникнат на истинска марсианска почва.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен истинските усилия трябва да са насочени към облагородяване на истинската марсианска, лунна и т.н. почва чрез торене, пречистване от тежки метали, неутрализиране на pH, обезсоляване и подобни. Просто при евентуален бъдещ строеж на оранжерии на Марс или Луната, това е далеч по-вероятно да се наложи, отколкото да се засяват културите директно върху местната почва. Да не говорим и, че със сигурност съставът и свойствата на местната почва надали са напълно еднакви навсякъде( както и тук, на Земята), вместо това варират в зависимост от климатичните пояси и ландшафтните особености. 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 11 минути, kall said:

Според мен истинските усилия трябва да са насочени към облагородяване на истинската марсианска, лунна и т.н. почва чрез торене, пречистване от тежки метали, неутрализиране на pH, обезсоляване и подобни. Просто при евентуален бъдещ строеж на оранжерии на Марс или Луната, това е далеч по-вероятно да се наложи, отколкото да се засяват културите директно върху местната почва. Да не говорим и, че със сигурност съставът и свойствата на местната почва надали са напълно еднакви навсякъде( както и тук, на Земята), вместо това варират в зависимост от климатичните пояси и ландшафтните особености.

Точно така. Първо се вземат някакви проби и след това се избират методите за третиране. Може да трябва корекция на pH - към по-високо, чрез варуване примерно... Това е най-малкото всъщност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По-тежкото ще е, ако се наложи( при извънземните условия със сигурност някъде ще се наложи) изолиране на почвата на оранжериите от почвата на местността като цяло, за да се прекрати обмена на течности и газове между двете.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 9 часа, kall said:

По-тежкото ще е, ако се наложи( при извънземните условия със сигурност някъде ще се наложи) изолиране на почвата на оранжериите от почвата на местността като цяло, за да се прекрати обмена на течности и газове между двете.

Не знам дали те разбрах, но ако е каквото си мисля, не виждам смисъл нито начин да се прави. Дискутираме, нали, мнение, може всяко едно, което казвам да обсъждаме.

Няма как да направиш там оранжерия, такава какватоо би направил на Земята. Най малкот заради разликата в наляганията (1/10 от земното май беше) - ще е голяма утечката през почвата, станцията ще губи въздух.

Много по лесно и рентабилно би било да се вкара почва (дори не говорим за марсианска, и не зная правилен ли е изразът) в заворен обем под налягане. Почвеният пласт може да е тънък, могат и да се създадат расения, които виреят на такъв. Но дори и това може да се окаже ненужно защото има аквапоника - https://en.wikipedia.org/wiki/Aquaponics

Не съм задълбавал дали оранжерията на МКС е такава.

Също - романтичните картини на стъклени или надуваеми куполи от концептуалните художници са все още в сферта на фантастиката. Те хубаво ще пропускат светлината (която е по-слаба от земната и с гаден цвят), но едва ли ще пазят от космическите лъчи. Радиационният фон там е в пъти над нашия (не съм проверявал, но ако трябва ще го направя)  и едва ли прозрачен материал на разумна цена ще опази заселниците. Идеите са първите оранжерии да са под земята и с управляемо LED осветление. Или адитивния метод (по-скъпото според мене от копането) - 3D принтирани сгради от тамошния риголит или пясък. Сградите тм трябва да са такива, че да издържат на ударите от микрометеорити - нещо по яко откуршум.

Такива неща

Да не забравя - за да добием представа за марсианската почва и вода трябва да имаме аналогия. Най близката - направо пълна такава има с дълбоките подземни рудници. Там условията са такива. С тази разлика, че има въздух за дишане. Виждал съм с очите си как стоманено въже за две седмици на нещо подобно на кал - можеш да мушнеш пръста в него, ако се напира в локва / съд с руднична вода. Водата може да е с pH pod 1 или малко над - това е серниста или сярна киселина и поради минералния състав там е обагрена в наситено синьо или изомрудено зелено. Може да бъде и с pH nad 3, 4 и 5. В този случай заради желязоо се багри жълто, оранжево, червено и кафяво. Имам всички основания да мисля, че на Марс (мога да обясна защо), течащата вода (то е кал, който според мене ще се види там в тесен темп. диапазон) ще е такава. Но в леда би трябвало да е чиста. В рудника може да се види и относително чиста вода (пукнатинна), но на Марс няма как.

 

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като че ли наистина аквапониката е по-перспективна за космическо земеделие, как не се сетих:-) Значи няма много смисъл от подземни оранжерии и отглеждане върху местна почва, наистина твърде сложно става. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А защо се говори само за оранжерии? Не е ли по-жизненоважно да се създадат условия за живот там, където си въобразяват, че ще посадят домат на минус 55 градуса? Според мен първата задача е да се превърне от червена в синя планета, а за целта трябва да се покрие с растителност. Тя ще създаде не само нужния кислород, но и нужния климат - облаци, температура, озон и т.н. И прости лишеи или треви да са, без животинска конкуренция ще покрият планетата бързо и необезпокоявано. Тогава кръга може да се затвори с внасянето на бактерии и зайчоци примерно и хоп, Нова Австралия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На мен затова експериментите със зарзавати не ми изглеждат смислени. Но си имаме видове живеещи при екстремални условия, примерно Антарктика. Успеем ли да аклиматизираме и един лишей, ефекта на доминото е стартиран. Целта трябва да е тераформиране, а не построяването на кутии, в които да се живее или гледат домати.

За затоплянето на планетата отдавна се говори за термоядрени бомби. Не знам само проблема с радиацията дали вече е решен.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Ворфаксе, къф "ефект на доминото" кви 5 лева? Това не ви е научнопопулярен филм който трае два часа. Дори и да намерят някакво растение което издържа на тамошните условия и то расте ще минат не години, не десетилетия, векове ще минат преди нещо да се промени забележимо.

Термоядрени бомби? Това беше яко! Навярно ще са нужни хиляди такива бомби. Естествено те ще се правят на земята и ще се пращат на Марс. Ами ако ракетата се взриви с тая термоядрена бомба в атмосферата? Примерно над Флорида? Гарантирам ти, че такова нещо никой няма да допусне, та ако ще шанса за катастрофа да е 1%.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 16 часа, kall said:

Като че ли наистина аквапониката е по-перспективна за космическо земеделие, как не се сетих:-) Значи няма много смисъл от подземни оранжерии и отглеждане върху местна почва, наистина твърде сложно става. 

Някой виждания даже не включватподземни. Оранжериите се помещават в някои от контейнерите. Точно такава картинка има в статия на тази тема в последния брой на "ББС Знание". Взех си го преди малко :) , мога да "сканирам" страницата.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 14 часа, Frujin Assen said:

А хумуса? Пробвайте се на "почва" от пясък и чакъл да посеете нещо. Резултата ще е удивителен.

Бинго! Чаках някой да се сети, поздравления, Фружине!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 14 часа, vorfax said:

А защо се говори само за оранжерии? Не е ли по-жизненоважно да се създадат условия за живот там, където си въобразяват, че ще посадят домат на минус 55 градуса? Според мен първата задача е да се превърне от червена в синя планета, а за целта трябва да се покрие с растителност. Тя ще създаде не само нужния кислород, но и нужния климат - облаци, температура, озон и т.н. И прости лишеи или треви да са, без животинска конкуренция ще покрият планетата бързо и необезпокоявано. Тогава кръга може да се затвори с внасянето на бактерии и зайчоци примерно и хоп, Нова Австралия.

Тоест? Да се изпратят хора там не след 30, а след 100 030 (минимум) години ли?

Аз не съм и сигурен с парниковия ефект и слабото слънце там какво ще се постигне. Може би подкуполнитег градове не са лоша идея, но първите заселници ще живеят в херметизирани контейнери.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...