Отиди на
Форум "Наука"

Къде да търсим извънземен живот


Recommended Posts

  • Модератор Инженерни науки

Не е моя идеята. От popsci.com. Не добавих анкета, но ако има желаещи да отговарят, ще видя кой какво мисли.

И така, какво казва "Популрна наука":

  1. - Марс - Търсинм десетилетия но може би вървим в грешната посока - животът на марс ако го има може да е дълбоко под повърхността, защитен от радиацията и температурните екстремуми; Трябва да сондираме по-дълбоко;
  2. Европа - Юпитерианския спътник (на земния континент все още има) в окена под ледената черупка. Предлага се да се изпрати кораб да изследва условията. Мож да се окаже, че има подводен вулканизъм (познатото геологично явление, не гейзерите, които виждаме);
  3. Титан - най-голямата луна на Сатурн - Богаата на метан атмосфера и метанови езера (въглеводороди е по-правилно да се използва вместо метан) - температурата е твърде ниска за всички познати форми на живот, но кой знае - "животът е пълен с изненади". А подобни съединения са преджественици живота. Между другото се пранира да се изпрати космически кораб подводница до там;
  4. Енцелад - не знам за него ще си прочетете - поради малките си размери /300 мили диаметър/ източникът на топлина не може да е радиоактивен разпад. Моцже обаче механичните напрежения от гравитацията на съседите да дава топлина. Покрит е с чист лед, атмосферата е 12 порядъка по рядка от нашата (предполагам, че това значи и от лунната)
  5. Цереза - стана дума - мъника планета в астероидния пояс - не изглежда като обитаема, но е повърхноста и е покрита с глина и носещи въглерод метеорити. През април космическият кораб "Даун" (оня с йонния двигател) ще започне разирено проучване на планетата (астероида) - в търсене на благоприятни (за възникване на живот) химически вещества;
  6. Ганимед (На него ли бяха серните вулкани?) - през 2022 г. се планира мисия (безпилотна разбира се) и до там. Мисията е поддържа и проучването на Европа каквото и да значи;

Останалите три дестинации - Мимас, Тритон и Плутон могат да се видят на линка дето дадох. Може и да ги допълня но по-късно.

Е - къдe да търсим живот?


И още

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 56
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Животът е възможен само на въглеродна основа. Заради бързата Обратна Връзка - нужна за устойчивост на структурата "живо" - бързо да отреагира на измененията на околната среда. И да оцелее и да се размножи и т. н. И само от структура "вирус" нагоре, трябва да се счита, че имало живот, някъде си

Никъде няма УСТОЙЧИВИ условия (малки промени на ЕМП - в средата на скАлата на ЕМВ)

Само на планета със спътник Луна (за задаване на запускащи цикли на превръщанията) може да има някакво разнообразие на живот ако го има, разбира се. :grin:

Тъй че - освен на Земята - другаде не може да има живот... Да не говорим пък, за разумен живот - абсурд! :haha:

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За мен търсенето на живот извън планетата ни е загуба на време. Най-малкото, защото ако искаме да открием нови видове, далеч по-резултатно е да потърсим на собствената си планета. Откриването на форма на живот извън нашата планета крие огромен риск за съществуването на цялата планета, така както прехвърлянето на едно семенце от един на друг континент или малко конкистадори може да промени историята завинаги.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От Слънчевата система най-перспективна е Европа, според мен, макар че не тая надежди, че изобщо ще се открие нещо. Има смисъл и в това да се търсят следи от някогашен живот на Марс, повече отколкото съвременен такъв, но пак съм силно скептичен. Като че ли най-перспективни са екзопланетите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз лично намирам за твърде смущаващо, когато високопоставени чиновници правят откровения за извънземни. дали наистина има нещо конкретно, или просто се гледа да се отвлече общественото внимание, но човекът е доста високопоставен. А и законът на Морфи, че всеки държавен орган расте сам за себе си едва ли е достатъчно обяснение, че ООН назначи главен преговарящ. Мъти се нещо, но да видим какво ще излезе.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Galahad, човекът просто гони популярност, пък може просто да е изперкал, все пак е в 60-те си години.

Защо да търси нещо, което го има. Както изглежда ще е в екипа и на следващия кандидат-президент (и твърде вероятно президент) на САЩ

Според американската преса Подеста ще се включи в предизборната кампания за президент на Хилари Клинтън.

Той бе и част от екипа на президента Бил Клинтън в Белия дом.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

От Слънчевата система най-перспективна е Европа, според мен, макар че не тая надежди, че изобщо ще се открие нещо. Има смисъл и в това да се търсят следи от някогашен живот на Марс, повече отколкото съвременен такъв, но пак съм силно скептичен. Като че ли най-перспективни са екзопланетите.

Мисля като тебе, но допускам и съвременен такъв на Марс, доколкото грубо знам, нищо което е там не може да види бактерия, а косвените показатели много често не се тълкуват еднозначно.

Просто за да съществува животът трябва да е защитен (както се предполага) от космичното лъчение и слънчевата радиация. На Марс това е възможно, но по-дълбоко в седиментните скали които са порьозни (доказано е наличието им), под слоя прах евентуално (тук не е много правилно да се говори за почва) или евентуално под ледените шапки. Случаи като последния (изолиран живот възникнал под лед) има на Земята ако не се лъжа, там обаче е необходимо да има и някакъв източник на енергия / топлина. Може и да се окаже, че има.

Ето една неразгадана мистерия видяна наскоро

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Е нали наскоро откриха живот на Марс? Вече съм позабравил, но беше дъното на древен океан, където прибоя смесвал веществата и се получили прости органични съединения.

Ще ми е свръх интересно, ако дадеш доказателства, че живота е възникнал именно изолирано под леда, а не е привнесен там някога отнякъде. Все ми се струва, че това са голи прикъзки. Няма как да се докаже, че екстремофилите са възникнали на място, а не са еволюирали нормални живи същества.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Е нали наскоро откриха живот на Марс? Вече съм позабравил, но беше дъното на древен океан, където прибоя смесвал веществата и се получили прости органични съединения.

Ще ми е свръх интересно, ако дадеш доказателства, че живота е възникнал именно изолирано под леда, а не е привнесен там някога отнякъде. Все ми се струва, че това са голи прикъзки. Няма как да се докаже, че екстремофилите са възникнали на място, а не са еволюирали нормални живи същества.

Какво е това "Е нали" бре, откъде го прочете / чу? Не че аз не мога да изпусна нещо, ама това си е доста сериозно. Открили са някакви органични вещества (прости въглеводороди), но нищо повече. Ще ми е интересно ако намерят петрол, въглища или дори въглен / сажди. Въглеродът там би бил само катто графит или другата му алотропна форма диамант.

Сега попаднах на не нова инфо за аминокиселини (не на Марс), ще прегледам източниците преди да дам линк.

Ще опитам да намеря линка за замръзналото езеро или за такива изолирани форми на живот. Докаателства разбира се не мога да дам, мога само фактите, които са довели до тези закючения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Може би Фружин е попаднал на тази информация (или нещо подобно), та от там е провокирано изказването му, макар това да не е доказателство за микробиологичен живот на Марс днес. Ще се опитам да обобщя накратко написаното:

През 1984 г., учени откриват в Антарктида метеорит, паднал там преди около 13 000 години. Едва наскоро се доказва, че това парче скала всъщност произхожда от Марс и вероятно вследствие на астероиден удар върху червената планета преди около 15 млн. години то попада в космоса. След дълго странстване, както вече е известно, пада на Земята в района на Антарктика.

Това, което прави тази марсианска скала интересна е, че в нея са открити следи, струпвания грубо казано на полициклични ароматни въглеводороди (polycyclic aromatic hydrocarbons (PAHs)). Това всъщност са органични молекули, съставени от множество свързани пръстени от въглеродни атоми (organic molecules containing multiple connected rings of carbon atoms).

Смята се, че подобни PAHs могат да се образуват само по два начина - небиологичен, по време на ранния етап от образуването на звезда и биологичен - вследствие дейността на бактерии или други микроорганизми. Или пък вследствие фосилизацията на въпросните бактерии.

Извършили се множество изследвания и анализи на тези PAHs и се е установило, че всяка една от характеристиките на тези "фосили" погледната поотделно може да се обясни с небиологичен произход. Но наличието на всички тях накуп и разглеждането им колективно, всъщност вече е свидетелство за примитивен микробиологичен живот на Марс.

Редактирано от Sulla
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Може и това. Всъщност това го имаше ако не се лъжа и в някое от списанията "Космос" или "Наука и техника".

Ето и снимки:

ALH84001_structures.jpg

http://en.wikipedia.org/wiki/Allan_Hills_84001

high_res_nanoba.jpg


Все пак съм скептичен, но знае ли човек...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, това са снимките на въпросните PAHs. Но разбира се, тук говорим за следи от преди 15 млн. години, така че скептицизма ти за живот на Марс днес е оправдан. Нужни са сериозни проучвания и проби взети от сериозни дълбочини под повърхността на планетата, за да се разбере дали все още има живи и развиващи се микроорганизми там.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Да, то е ясно, писано е (а и някъде май казах), че Кюриозити няма адекватен инструмент с които да докаже наличието на живот. То не че е лесна задача де (мисля че това в някое BBC Знание го пишеше), но ако се ползват разни деструктивни спектрометрични методи и да има живот няма да "се види". Примерно има еди лазер с който роувърът "стреля" по скалите и "гледа" цвета на експлосията. Отделно минералът ярозит явно окислява / разгражда органичната материя.

Съвсем отделен е въпросът че там заради малкото вода може да има силно кисели или алкални скали (неизветрени) които химически ще изгарят всичко живо / органично при поява на благоприятни за живот температура и влага... Това вероятно ще бъде проблем и за първите заселници - ако им се случва да се докосват до марсианския прах...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Биология

Тези дни ми попадна стар брой на сп. Знание (бр. 59/2014).

Има една статия (Когато полюсите се обръщат), която разказва за магнитните аномалии.

Интересното е, че в материала се говори и за Марс и защо е "мъртва" планета - липсва му магнитното поле.

Ако е имало живот на Марс, то най - вероятно слънчевият вятър го е изпържил или е толкова дълбоко заровен, че все още нямаме технология с която да го изкопаме.

Статията е интересна и си заслужава да се прочете. За съжаление, за сега, не мога да изровя линк.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Да, теорията е такава - магнитното поле действа като щит - отклонява голяма част от заредените частици от слънцето (слънчевия вятър) и хваща в капан към полюсите) една по-малка част. Съответно наблюдаваме сияния заради напрегнатоста на полето и така..

Ако го няма полето - слънчевият вятър би издухал атмосферата или поне голяма част от нея. Атмосферата също е щит..

Магнитното поле пък доколкото се знае за него е причинено от токове в горещата мантия, което значи, че истиналите планети нямат такова...

Та така. Марс е със студени недра. Няма вероятно вътрешен източник на топлина, щитът който пази живота от космическите лъчи (ако о има) би могъл да бъде леда, праха или порьозна скала..

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Чакайте сега. От това което помня, на марс е доказано, че е имало океани, откриха някакви седименти, които доказвали смесване, което било достатъчно за зараждане на живот. Аз тогава си замълчах, и нищо не писах, защото знам малко. Обаче, доколкото разбирам всичко това са били предположения изградени върху предположения (което и си мислех, но понеже нямам знания нямаше как да защитя).

Ако обаче липсата на магнитно поле на Марс изключва зараждане на живот в океаните, то най вероятно на Марс никога не е имало живот. Въобще, това търсене на живот ми прилича на фикс идея. Вероятността на Марс да е имало живот е нищожна, хеле пък на Енцелад или Титан. Явно на учените много им се иска да обяснят зараждането на живота, ама не могат. И започват с предположения, които също не са основателни. За Европа, според мен най вероятното място да има живот.

1 Не знаем дали въобще има подземен океан, може да е просто лед.

2 Дори да има океан, не знаем дали е радиоактивен или от триенето.

3 Дори да има океан, който не е радиоактивен, не знаем дали може да поддържа живот.

4 Дори и да поддържа живот теоретично, такъв може да няма.

И вместо учените да започнат по ред на номерата да изследват те (или журналистите) започват с дивотийте, че там едва ли не е сигурно че има живот.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Всеки може да не знае, на мене особено често ми се случва. :) Всичките ти предположения може да се окажат верни, освен ако няма нещо дето се знае и не го знам / губи ми се. Седиментите (съответно видовете там водни басейни) на Марс са доказани, натаък предстои да се докаж или отхвърли. Ако Марс е имал горещо ядро и мантия, много е вероятно да е имал и магнитни полюси - аз не зная какво се знае до момента, мога да видя. Не знам също колко от машините / апаратите там имат магнитометри (ако изобщо имат) и какво са замерили. В железните примеси в скалите може да има остатъчен магнетизъм с поляритет (ориентацията на полюсите да е запечатана демек), като по изключение може да има аномалии причинени от мълнии или тектоника... Може да се провери наличната информация по въпроса.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Биология

Фружине,

има малко подробност, която си пропуснал, а може и аз да не съм го казал достатъчно ясно?

Сега ще пробвам пак:

Марс си е имал магнитно поле до преди около 15 млн. год.

До преди този момент, най - вероятно, е наподобявал Земята. Все още никой не може да каже защо вътрешния източник на топлина на планетиата е изчезнал и на какво се дължи

Въпросната топлина идва от движението предизвикано от твърдата ядка на ясрото и втечнената му обвивка.

Това създава магнитно поле, което предпазва планетата от слънчевият вятър и задържа атмосфера (някаква, в зависимост от силата на магнитното поле).

Поради някаква причина ядрото изцяло се втвърдява. Без течната фаза на ядрото няма движение, няма топлина, няма магнитно поле - в резултат слънчевия вятър изпържва всичко.

Ако наистина някъде има живот на Марс, то той ще да е в недрата, под леда или в порьозните скали, както сподели Жоро.

Може би има резон да се изследва Марс, много подобен на Земята. Нищо чудно всичко случило се на Марс, да е част от естествени процеси, които ще застигнат и нашата планетка.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Да, май тъй..

Спори се доколкото помня какъв е източника на топлина - май накланят везните към радиоактивния разпад (дали пък не синтез, а) - един огромен реактор, където ги има нужните елементи в нужните количества да предизвикат критична маса.. И за двата вида реакции.. Така или иначе в един момент горивото свършва де..

Може да имаше и такава хипотеза - твърдото ядро като се тръкне .. Но ако на това се дължеше топлината въртенето щеше да се забави бързичко. Кой е пробвал да завърти сурово яйце? Както и да е, аз не съм последна инстанция, проверявайте.

В един нещастен момент като изчезне полето (щита) слънчевият вятър издухва атмосферата (която е още един щит от него и останалото лъчение), в следствие на пониженото налягане се изпарява и водата (за това в един тесен температурен диапазон само може да се види - смятахме го някъде из форума) и живота на повърхността става невъзможен. В познатие му форми поне


Countering the effects of space weather[edit]

See also: Health threat from cosmic rays

Mars lacks a magnetosphere, which poses challenges for mitigating solar radiation and retaining atmosphere. It is believed that fields detected on Mars are remnants of a magnetosphere that collapsed early in its history.

The lack of a magnetosphere is thought to be one reason for Mars's thin atmosphere. Solar-wind-induced ejection of Martian atmospheric atoms has been detected by Mars-orbiting probes. Venus, however, clearly demonstrates that the lack of a magnetosphere does not preclude a dense atmosphere.[citation needed]

Earth abounds with water because its ionosphere is permeated with a magnetosphere. The hydrogen ions present in its ionosphere move very fast due to their small mass, but they cannot escape to outer space because their trajectories are deflected by the magnetic field. Venus has a dense atmosphere, but only traces of water vapor (20 ppm) because it has no magnetic field. The Martian atmosphere also loses water to space. Earth's ozone layer provides additional protection. Ultraviolet light is blocked before it can dissociate water into hydrogen and oxygen. Because little water vapor rises above the troposphere and the ozone layer is in the upper stratosphere, little water is dissociated into hydrogen and oxygen.[citation needed]

The Earth's magnetic field is 31 µT. Mars would require a similar magnetic-field intensity to similarly offset the effects of the solar wind at its distance further from the Sun. The technology for inducing a planetary-scale magnetic field does not currently exist. However smaller-scale magnetic “bubbles” have been generated,[10] and scientists’ results show a modest 100–200m diameter could protect spacecraft[11]—and presumably garden areas—from all but high-energy cosmic rays, which could be further mitigated with Kevlar.[12]

The importance of magnetosphere has been brought into question. In the past, Earth has regularly had periods where the magnetosphere changed direction,[13] yet life has continued to survive. A thick atmosphere similar to Earth's could also provide protection against solar radiation in the absence of a magnetosphere.[14]

http://en.wikipedia.org/wiki/Terraforming_of_Mars

Общо взето не противоречи на това което писах, някакви полета са отчетени за коио се вярва, че са остатък от магнитосфера. Аз обаче говорих за друг метод, който може по-категорично да се каже. Малко геофизика е това, явно (на прима виста мисля) роувърите нямат подобни инструменти за скали и почва. Или отчетеното е под прага на чувстителност, както и да е. Това трябва да се види вероятно от сайта на НАСА или някоя науна публикация по-подробно, не от уикипедия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Поразрових се и аз в нета и открих интересна статия по въпроса. Най-общо казано, в нея се засягат две възможни хипотези за изчезването на марсианското магнитно поле (оказва се, че то е изчезнало още когато планетата е била млада, на около 500 млн. години):

1. За период от около 100 млн. години, гигантски астероиди (някои с диаметър от стотици километри) удрят Марс, както и останалите вътрешни планети на Слънчевата система. Ударите върху червената планета причиняват загряване на мантията около ядрото на Марс и изравняване на температурата й с тази на ядрото. Това от своя страна унищожава конвекцията на ядрото - източника на магнитното поле. "A planet's magnetic field results from a process called convection. Within the core, molten iron rises, cools, and sinks. The convection induces a magnetic field, in a system known as a dynamo."

"A massive (asteroid) collision could warm Mars's mantle, disrupting core convection. That's because the cooling action of the mantle draws heat from the core, keeping it churning. Without that flow, core convection grinds to a halt."

2. Някои учени обаче не смятат, че астероидните удари могат да "доставят" енергията необходима за подобно загряване на мантията. Според тях, ако конвекцията на ядрото не е достатъчна поначало за да поддържа "динамото" на планетата, осигуряващо нейния магнетизъм, то (динамото) с течение на времето просто ще спре.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

В рамките на 3 поста казахте няколко взаимноизключващи се твърдения.

Марко, ако ядрото е замръзнало преди 15 милиона години това е буквално вчера. Преди 15 милиона години на земята само дето няма хора, но живот колкото щеш. На Марс обаче търсят бактерии, и не ги намират. Ако Сула е прав, то излиза, че Марс е имал само 500 милиона години да се зароди живот. На мен поне срокът ми се вижда кратък.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За това кога е изчезнало магнитното поле на Марс има наистина разминаване. Аз също не бях наясно по въпроса, но това което намерих като информация е показателно - вследствие различни анализи, учените установяват, че магнитното поле на Марс изчезва когато планетата е била на около 500 млн. години. (Всъщност, за да сме съвсем коректни, магнитното поле на Марс не изчезва напълно, но е толкова отслабено, че практически все едно го няма. Ако не се лъжа, бях срещнал информация, че е около 3000 пъти по-слабо от земното!)

Но противоречието в постовете, може да се каже, приключва до тук.

1. 500 млн. години може да са малко, но и достатъчно време да се зародят поне някакви форми на примитивен живот. Още повече, че до изчезването на магнитното поле, Марс най-вероятно е наподобявал Земята - с атмосфера и течаща вода. Цитат: "Like Earth, early Mars had a magnetic field and perhaps an atmosphere conducive to liquid water."

2. След въпросните 500 млн. Марс наистина губи наред с магнетизма и атмосферата, и течащата вода от повърхността си, а слънчевата радиация вероятно "изпържва" предполагаемите живи организми. Но всичко това засяга най-тежко повърхността на планетата. Няма как да знаем (все още) какво се случва под повърхността.

3. Откриването на "фосилизираните" микроорганизми в скалата от Марс на възраст 15 млн. години (за които писах преди няколко поста, а Жоро беше намерил и снимки), е един вид доказателство, че под повърхността на планетата условията за живот са доста по-благоприятни. Или поне са били такива преди 15 млн. години. Слънчевата радиация не оказва такова пагубно влияние там, вероятно е по-топло, може да има наличие на вода, а и най-вероятно достатъчно минерали осигуряващи хранителни вещества за тези микроорганизми открити в скалата. Самият факт, че са открити в скала "избита" от планетата вследствие метеоритен удар, очевидно издълбал дълбок кратер, е доказателство за подобна хипотеза.

Редактирано от Sulla
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...