Отиди на
Форум "Наука"

Писмеността от Мурфатлар


Recommended Posts

  • Потребител

През юни 1957 година, недалеч от румънското село Басараби, някога наричано Мурфатлар, при текущи работи във варовикова кариера, се открива входа на скална църква която по късно ще бъде наречена В1. От 1957 г. до 1960 г. се провеждат археологически проучвателни работи организирани от Института по Археология в Букурещ представен от Йон Барня и Дирекцията на архитектурните паметници представени от Виктор и Лиана Билчиуреску. В хода на проучванията са открити няколко църкви и параклиси (В1, В2, В3, В4, Е3, Е5), галерии (Н, G 1-5),погребални камери (С1, С2) и килии (Е1, Е2, Е4, Е6). По стените в мекия варовик работниците във варовиковата кариера и монасите са оставили множество антропоморфни зооморфни и геометрични рисунки. Но не само това- по стените на манастирския комплекс в Мурфатлар, обитателите му са врязали кирилски, глаголически, гръцки и рунически надписи.

Руническите надписи които са над 60 дълго време занимават научната общественост. Повечето от тях са публикувани, понякога частично понякога само със снимки или неясни факсимилета. Правени са няколко опита за дешифриране на надписите в които езика им е бил приеман за български, готски, гръцки, румънски. Дълго време интереса ми към писменоста от Мурфатлар бе хоби на което не отдавах значение. Нещата се промениха когато някои особености в надписите ми позволиха да разгадая значението на някои букви и отделни думи. Тъй като не съм лингвист не си позволих да отида по-нататък. От друга страна изследването ми заслужаваше да получи гласност. В тази тема се надявам да получа коментар и критика на опита ми за дешифриране на мурфатларската писменост. Самото изследване е на адрес: http://murfatlar.blogspot.co.uk

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 128
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Поздравления за интересната информация, подредена и систематизирана при това в блог, където може дори да се коментира!

Няколко наблюдения от моя страна:

- относно руническите знаци от орхонския и енисейския басейн - правилно си отбелязал, че то възниква въз основа на азбуките от Средна Азия (до една на семитска основа), но в такъв случай, ако допуснем, че и мурфатларското писмо е на семитска основа, то тогава не трябва да се дешифрова като поредица от знаци гласни и съгласни. Примерно Йерусалим се записва на согдийски като у-р-ш-л-м и орхонското писмо следва подобно правило. Така че поредицата от знаци в надпис М1 и-ч-и-л-и-к не може да се разчете като ичилик, нито пък поредицата м-а-н в надпис М39 като ман (в орхонските надписи сигурно е бен). По-скоро ичилик би се транскрибирало като и-ч-л-к - но така или иначе тази дума означава на турски "долни гащи" и едва ли има място в надписа. За да добиеш представа за начина на транскрибиране на текст без да се затрудняваш от сложността на знаците, погледни примерно согдийския речник на Гариб или партски и средноперсийския на Бойс, в които думите са транскрибирани на латиница и е дадено произношението в скобички.

- няколко забележки за чуждите езици: в руските речници на малките езици при глаголите се дава само коренът - така че самостоятелна дума алга със значение "благославям" в хакаския език няма. Формата за 1 л.ед.ч. "благославям" се получава от основата с добавяне на съответното окончание, което е отбелязано в приложението "граматика" към речника. Ако не бъркам, "благославям" би било алгапчaм. Все пак при търсенето на свързан текст трябва да спазваме граматическите правила на езика.

-думата хач "кръст" е арменска и не съм сигурен дали е била позната на Балканите преди да се появят арменски заселници по нашите земи.

-чувашката форма турă "бог" и балкарската тейри са се получили от танри или тенри след като н-то е отпаднало. Това може да е настъпило доста по-късно. Необходимо е да се провери дали чувашката форма не фигурира в надписите на арабица от Волжка България. Ако формата танри присъства в тях, то това означава, че турă е сравнително нова форма.

-не съм сигурен дали думата за понятието "свещен" в къпчакския кумански език от 12 в. може да се екстраполира върху езика на надписи от 8 в.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря за коментарите. Наистина са ми полезни. Забележките са абсолютно правилни. Бих добавилнякои неща:

- Ичилик е дума която обърква. В речника на Махмуд Кашгарски (11 век) за ичлик се дава подплата на седло. Явно в надпис М1 (http://murfatlar.blogspot.co.uk/) това няма да е така. Не зная дали може да означава съдържание? Така или иначе си остава едно предположение.

- Ортографските правила на орхонското писмо не са същите като на средноиранските и согдийската азбуки. В Гадателната книга „мен“ е записано „мн“. Но има думи записани със всички гласни.(напр. билинг- знай). За ортографските правила на мурфатларската писменост може да се каже, че понякога гласните се пропускат, но не винаги.

- В хакаско- руския речник наистина първо се дава корена на глагола. Това не е така в татарски или кумански: там се дава глагола в повелително наклонение 3 лице ед. число. Тук не съм обяснил добре че говоря за съществително (благословия, молитва). На хакаски е алг'ас. Дали под титла може да бъде записано „лх“ е догадка.

- думата „хач“ е арменска и се среща в кумански (включително и в кодекс куманикус), карачаевски , балкарски (къач), персийски и азербайджански. Дали е проникнала сред българите е въпрос, който може да бъде решен, ако бъде срещната в още няколко надписа.

- Да куманското ари е от 12-13 в. Но пък в чувашки е Ырä. В старотюркски edgü (гадателната книга) е със значение добър. Във волго-български езге. Мурфатларските надписи са от 10 век. Ако в Дунавска България се срещат двете форми на една и съща дума може би трябва да говорим за наличие на два диалекта. http://murfatlar.blogspot.co.uk/

Редактирано от Батур
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, хронологията трябва да се приведе в ред.

"свети" в орхонските надписи е iduq. На тувински е същото, ыдык, а на якутски ытык. Може би това е най-старото понятие в тюркската лексика. И трябва да търсите подобна лексика.

От друга страна арыг и под. означават "добър", "чист", "красив" (карач.-балк. ариу) и значението "свети" е вторично, вкл. и в чувашки. Значението "свети" е калка от персийски (abezag, pak, pakiza означават "чист" и "свети", оттук и названието Пакистан) и е типично за мюсюлмано-персийската култура.

Не можах да намеря изге нито в старотюркския речник, нито в корпуса от надписи от Волжка България. Думата изге може би е къпчкакска (среща се и в казахски), т.е. тя е значително по-късна от мурфатларските надписи. Предполагам, че може да е възникнала от изкривено произношение на перс. abezag в татарски или казахски, доста по-късно от 10 в.

хач е 100% новоперсийска заемка в кумански (присъства и в персийската част от разговорника, ако погледнете раздел "религия", половината понятия са еднакви на кумански и персийски). хач е проникнала в съседните езици - азербайджански, турски, а оттам в карачаево-балкарски, ногайски и др. - под персийско влияние. следователно нейното присъствие на надписите зависи от наличието на арменци по тези манастири.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Арыг се среща и със значение свети в манихейски уйгурски текстове. Старо-уйгурската азбука е използвана от 8 до 16 век. Откога думата арыг се използва със значението свети не зная, но е вероятно това да е станало при превода на манихейските текстове от согдийски. Хаусиг има една интересна статия за културните влияния по пътя на коприната и манастирския комплекс Мурфатлар: (Haussig H. 1985, Der historische Hintergrund der Runenfunde in Osteuropa und Zentralasien...) Според него в Мурфатлар се забелязват манихейски влияния.

Според А. Рона-Таш „изге“ е волжкобългарска заемка в татарски. Той твърди че думата е заета в унгарски със значението светец (Nutshell Chuvash by. András Róna-Tas).

Арменски монаси може да са проповядвали в Донска България а и в Дунавска. Това разбира се не е сигурно. Но не е сигурно и че думата „хач“ не може да бъде заета в български.

Редактирано от Батур
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не познавам добре руните и може коментарът ми да не е съвсем точен.

Сега
ще се върна отново на надписа от Бяла в
търсене на доказателства че ипсилона
с двете хасти може да се прочете като
„тенгри“:


В Кавказ названието на бог се среща и във вариантите Тейри,Тийре.

В третия и четвъртия
надпис от Шудиково първия знак има
по-различна форма, но тя не дава ясна
представа какво може да е означавал
този знак.


Тези различни варианти на изписване напомнят на принципа на създаване на тагмите - към основния символ се прибавя нов елемент и се създава тамга на ново родово подразделение .Например руната Y се среща като тамга при башкирския род кудей
908bb6856464.jpg
От друга страна на башкирски език
хоҙай ► господь
хоҙай ► творец
на балкарски къудай - бог
Link to comment
Share on other sites

  • 6 месеца по късно...
  • Потребител

О, тия дни попаднах на нещо графично подобно, затова ще попитам тук: Първата картинка на тази страница показва печат от 2300 г.пр.н.е., култура Бактриа-Маргиана. Обаче статията в уикито не го свързва с никакви руни, а пише, че бил подобен на "китайските малки печати". Някой може ли да ги покаже на картинка? Пък ако може - и с обяснения/преводи.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ако става дума за знака "пясъчен часовник", той е много стар и широко разпространен. Има го при южноамериканските индианци, на килими и черги от България (тук е известен под името "макас"), от Кавказ, Азербайджан, Узбекистан, Туркмения, Казахстан и дори при карелите от Архангелска област (Русия). На запад "пясъчен часовник" може да се види нееднократно в килимите от Тунис, при тагар туарегите в Сахара, при народа бакуба (пак Африка), при народа хауса (отново Африка) и дори в Северна Ангола.

Присъствието на "пясъчния часовник" като орнамент върху керамика или като символ, издълбан върху камък, се набива на очи в целия древен Близък Изток. Аз съм го срещал върху гърне от периода 2885 г. пр.Хр. (±180 г.), намерено в поселището Амиранис в Южна Грузия, в древен Елам, в Иран от ІV хил. пр.Хр., в Египет, пак от ІV хил. пр.Хр., в керамиката от Квета (ІV-ІІІ хил. пр.Хр.) в Пакистан, тоест в предарийска Индия. Най-старите находки са от Мала Азия - VІ-V хил. пр.Хр. и от VІІ-VІ хил. пр.Хр.. Находката от VІІ-VІ хил.пр.Хр. е стенна рисунка от светилище.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

Рунически лигатури в гръцки ръкопис от 10-11 век

През 1628, Sir William Roe британски посланик в Османската империя дарява на Бодлеанската библиотека в Оксфорд гръцки ръкопис, Roe 27, от 10 век, който съдържа Беседи върху книгата Битие от Йоан Златоуст. Налице е кратко описание на ръкописа в каталога на H. Coxe, където случайно е разменен с предходния Roe 26 (Coxe, H. 1853). Славянските приписки в Roe 27 се споменават от Hutter през 1982 г. (Hutter I, 1977 г.). Шест години по-късно Ралф Клеменсън публикува 27 от тях, като български. Той ги датира от 13 -14 век (Cleminson, R. 1988). През 2005 г., Aнтоанета Гранберг публикува пълен списък на кирилските надписи, както и снимки на някои от лигатурите (Granberg, A. 2005a). Същата година, в едно проучване на Руническите надписи от Балканите, тя определя лигатурите от Roe 27 като рунически надписи (Granberg A. 2005b).

http://murfatlar.blogspot.co.uk/2015/04/10-11.html

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

БЪЛГАРСКАТА СВЕЩЕНА ПИСМЕНОСТ

 

Тук ще обърна внимание на два уникални руноподобни надписа, останали някак настрана от вниманието на учени и любители, които бяха публикувани през 1999 г. от български учен Райко Сефтерски. Също така, ще се опитам да хвърля светлина върху връзката им с писменостите използвани от степните народи, а както и да се опитам да разгадая значението на някои от знаците им.

       През 1999 г. в списание Paleobulgarica, Райко Сефтерски публикува статияta: "Два новооткрити надписа от типа Runica Bulgarica". Там той представи чертежи на музикален инструмент, изработен от рог на говедо. Рогът е бил покрит с два позлатени метални пръстена, върху които има гравирани надписи. За съжаление, Сефтерски публикува само скици на надписите и рога.

Освен това, Сефтерски анализира знаците и ги сравнява с подобно изглеждащи знаци намерени при археологически разкопки на обекти на Първото Царство. Неговото заключение е, че писменноста на надписите е логография, тоест с всеки знак е записана дума. Сефтерски подкрепя мнението си с информацията, дадена от Ибн ад Надим в неговия труд Фихрист, че българите са използвали китайското писмо. Той също така цитира един абстракт на статия от българската синоложка Гогова, занимаваща се с връзката между китайската писменост и българските рунически знаци. Сефтерски смята, че писмото, използвано в двата надписа е логография.

В действителност, двата надписа съдържат около 50 знака и само няколко от тях се повтарят само един път но, никога в същия надпис. Така да се каже, в късия надпис, който съдържа 14- 15 глифа, няма повторение на знак. В дългия надпис, също така, няма повторение в рамките на около 32-35 глифа.

Това е необичайно дори за силабична писмена система. От друга страна, сред известните писмености няма пример за чиста логография. Например, китайските йероглифи са смесено логографо-фонетично писмо. От друга страна, всички известни номадски, т.нар рунически писмености са азбуки. В 7ми - 9ти век, България дели граници с две номадски държави: Аварския каганат на северозапад и Хазарския каганат на изток. Малко се знае за езика на аварите и доскоро не бяха намирани надписи на археологически обекти на Аварския каганат. Но откакто бяха открити надписа от Сарвас през 1983 и руническите фрагменти в Kискундорсма през 2004 г., ситуацията се промени. Заедно споменатите два надписа и надписите от съкровището от Нагисентмиклош съставляват корпуса на тази писменост, най-вероятно използвана през късната аварска епоха. Карпатското писмо, както унгарските учени го наричат, е азбука и досега са известни около 25 от неговите букви.

Според руския учен И. Кизласов, в Хазарския каганат са били използвани две близки една с друга рунически писмености: Донското и Кубанското писмо. Корпусът на Донското писмо се състои от няколко кратки надписа, открити в руините на хазарското селище Маяцкое. Донското писмо несъмнено е азбука. Надписите, на Кубанското писмо са открити най-вече в руините на  хазарската крепост Хумара. В Кубанското писмо също е азбука и най-вероятно е използвана за езика на българите.

 

 

      По населените места и некрополи остнали от времето на Първото българско царство, са открити стотици кратки кратки надписи и знаци, които трудно се подлагат на  категоризиране. На първо място идва азбука от Мурфатлар, използвана, за да написването на повече от 60 кратки надписа в скалните църкви на Мурфатлар и надписа на известната Розета от Плиска. Мурфатларската азбука съдържа около 40 знака. Друг обект от времето на ранното средновековие, на който са открити надписи е манастира край Равна. Там са намерени само няколко надписа но техните знаци могат да бъдат сходни с надписа върху златеният пръстен намерен близо до Шумен. Писмото от Равна е най-вероятно азбука, според Д. Овчаров подобна на Орхонската. И най-накрая, в скалния манастир Крепча също бяха открити рунически надписи. Техните знаци наподобяват писмото иврит и нямат никаква прилика с двата надписа от музикалния рог. Извън тези три групи остава група кратки надписи, които са трудни за категоризиране, но те също като надписите от рога показват признаци, че за написването им е използвано логографско (или лого-фонетично) писмо. По надолу, ще се опитам да ги сравня с двата надписа от музикалния рог, както и да разгадая значението на някои от знаците им.

 

Bulgarian Sacred Script

Inscr S1.GIF

Редактирано от Яксарт
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 4.04.2015 г. at 13:43, Яксарт said:

Рунически лигатури в гръцки ръкопис от 10-11 век

 

 

През 1628, Sir William Roe британски посланик в Османската империя дарява на Бодлеанската библиотека в Оксфорд гръцки ръкопис, Roe 27, от 10 век, който съдържа Беседи върху книгата Битие от Йоан Златоуст. Налице е кратко описание на ръкописа в каталога на H. Coxe, където случайно е разменен с предходния Roe 26 (Coxe, H. 1853). Славянските приписки в Roe 27 се споменават от Hutter през 1982 г. (Hutter I, 1977 г.). Шест години по-късно Ралф Клеменсън публикува 27 от тях, като български. Той ги датира от 13 -14 век (Cleminson, R. 1988). През 2005 г., Aнтоанета Гранберг публикува пълен списък на кирилските надписи, както и снимки на някои от лигатурите (Granberg, A. 2005a). Същата година, в едно проучване на Руническите надписи от Балканите, тя определя лигатурите от Roe 27 като рунически надписи (Granberg A. 2005b).

 

http://murfatlar.blogspot.co.uk/2015/04/10-11.html

Въпросните лигатури може да не са някакви свързани букви от рунически азбуки, а просто писачите може да са си разписвали перата драскайки картинки докато се изчисти върха на перото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има такава възможност. Всъщност на едно две места има просто вълнообразни линии. Подобни линии има и по керамиката в Румъния. Но повечето надписи са по сложни от разписване на пера. А и гърците които са писали ръкописа са били много добри калиграфи. Рисунките им са разкошни, почерка безупречен. После попада в ръцете на наши монаси. Те се разписват. Рисуват. Битови сцени, оран, лов на елени, тодоровденска кушия. Един пише че книгата е хубава но, не може да я чете. Тодоровден е основната тема. Има интересна дума за събота: шестоденица. Но за жалост най-доброто най-вероятно е изрязано. Рязано е навсякъде по полетата и са останали неща които са им изглеждали като драсканици.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

.........Българската Свещена Писменост.......

 Както вече споменах, Р. Сефтерски е публикувал само рисунки на надписите под въпрос. Той  е разположил преписите на надписите по начина по който е мислел, че са написани. Решението му да разположи краткия надпис на база на позицията на глифа, който напомня схематична човешка фигура, изглежда правилно.  Обаче най-вероятно, той не успява с позиционирането на дългия надпис. Причините за това са няколко. На първо място, няколко глифа  от късия надпис, са идентични с глифове в дългия надпис но обърнати на 180 градуса. По този начин глифовете 13Sh.gif,11LL.gif,10L.gif,17L.gif,08.gif,21L.gifот късия надпис отговарят точно на глифовете Sign 17L.gif,Sign 22L.gif,Sign 24L.gif,Sign 15L.gif,Sign 06L.gif,Sign 11L.gif от дългия надпис. Второ, глифа 13Sh.gifтъй като е с по-малък размер заема горната част на писменото поле, докато глифа Sign 17L.gif заема долната му част. Ако има правило за писане на такива знаци, би следвало то да е или в горната половина или в долната. Същото правило го има в глаголицата където буквата „ша“ се пише в горната част на писменото поле. Трето, ако групата от два глифа Sign 16 17L.gif от дългия надпис се завърти на 180 градуса ще бъде еднаква с поредицатаSigns 13 14L.gif от късия надпис. И накрая, когато се завърти на 180 градуса глифа Sign 14L.gif става 18L.gif който е една добре позната графема от известни вече надписи, като надписа от Бяла.

Въпреки че, Сефтерски не е обяснил в статията си, трябва първо да е копирал краткия надпис и след това, държейки рога по същия начин, копира дългия надпис. Ако случаят е такъв един от надписите трябва да е преписан наобратно. Тоест, за да са синхронизирани по съдържание двата надписа, би следвало дългият надпис да се завърти на 180 градуса:

Inscr S2v1.gif


При това положение, новата номерация на глифовете пропуска късите вертикални линии, които най-вероятно са пунктуация. Например, късата линия между глиф 14 и 13 и така нататък. Тези глифове всъщност се състоят от два елемента и линиите, които ги обграждат са сложени за яснота. Също така точката между глиф 22 и глиф 23 е друг вид препинателен знак, може би, както Сефтерски предполага, разделя две изречения .

Българската Свещена Писменост

Редактирано от Яксарт
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Писмеността сигурно може да бъде разчетена, но това ще стане много бавно ако 1-2 българи се занимават с въпроса на десетилетие. Така разчитането може да отнеме векове. Може би ще е по-удачно в разчитането да се включи целия свят, като се постави задачата в някое англоезично списание с ребуси и кодове, ако има такова. Така писмеността може да я разшифрова някой случаен тинейджър от мазето на къщата си в Небраска, или пък някой докторант от Китай.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сега ще обърна внимание на няколко кратки надписа от периода на Първото българскo царство, които съдържат същите знаци и дори поредици от знаци като надписите от музикалния рог.         
       Надпис 1 е бил намерен на защитния окоп край град Бяла, Варненско. На малък каменен блок са гравирани три глифа. Един от тях е най-често срещаният знак от времето на Първото българско царство: IYI. Последният глиф от ляво на дясно прилича на глиф  18 от дългия надпис на рога. Всъщност, цялата поредица Inscr S2v1 part.gif от дългия надпис има сходство с надписа от Бяла, или тя е от тип Бяла, към който принадлежат редица надписи, които също трябва да са били написани със същата загадъчна писменост.

Byala Inscr.jpg

Фиг. 9
Надписът от Бяла
 

      Групата от надписи 2 е намерен край манастира Shudikovo, Черна Гора. Сред останки от стара църква е намерен голям правоъгълен каменен блок, на петте страни на който са били гравирани надписи. Смята се, че този каменен блок е бил някога езически олтар, заради практиката, бивши езически храмове да се преустройват в църкви. Една от страните му носи надпис на тип Бяла. Глифа IYI се повтаря няколко пъти. (Pudic, I., 1965)

Nadpis_ot_Shudikovo-3 (1).jpg

Фиг. 10
Надписите от Шудиково
 
         Надпис 3 е намерен в Плиска до южната стена на вътрешния град. Изписан е върху керемида (Дончева-Петкова, Л. 1980 таб. XXIII). От трите му глифа две са идентични с глифовете на надписа от Бяла. Средният знак е различен.
T23-16.gif
Фиг. 11
Надпис на керемида
 
          Надпис 4 е намерен в Мадара, също така вписан върху керемида (Попов, Р., 1936, с. 41, обр. 56.). Неговите глифове са същите като в Надпис 3.
T23-18.gif
Фиг. 12
Надпис на керемида от Мадара

 

Редактирано от Яксарт
Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Зависи какво се има предвид под разчитане. Някои от тях да. Други не. С толкова къси надписи не е ясно дори какъв вид е била тази писменост. Но доскоро знанията ни бяха на ниво нула. Така че дори и малкия напредък е нещо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Време е, да се обясни защо дадох името "свещен" за тази писменост. Райко Сефтерски смята, че музикалния рог се е използвал от колобър, български езически жрец, тъй като по рога няма резба или промяна от всякакъв вид, а е използван както е бил върху животното, за да запази своята магическа сила. Той вижда пиктограма на колобър в глифаSign%2B01.gif и дайре в глифа24L.gif. Дори  предположенията за горепосочените знаци да са погрешни, идеята, че писмото е създадено и използвано за религиозни цели звучи убедително. Нека да видим къде са открити останалите надписи. Надписът от Шудиково е изсечен върху голям каменен блок, вероятно езически жертвеник. Надписът от Бяла е изсечен на по-малък каменен блок и е намерен в развалините на защитен окоп. Той също може да е част от малко светилище. Надписи 3 и 4 са врязани върху керемиди, място, където Бог може да ги види. Надпис 10 се намира на стените на скалните църкви от Мурфатлар а надпис 9, на страниците на книга с проповеди на Йоан Златоуст. Всички това внушава, че Българското свещено писмо е използвано предимно с религиозни цели.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Яксарт said:

Време е, да се обясни защо дадох името "свещен" за тази писменост. Райко Сефтерски смята, че музикалния рог се е използвал от колобър, български езически жрец, тъй като по рога няма резба или промяна от всякакъв вид, а е използван както е бил върху животното, за да запази своята магическа сила. Той вижда пиктограма на колобър в глифаSign%2B01.gif и дайре в глифа24L.gif. Дори  предположенията за горепосочените знаци да са погрешни, идеята, че писмото е създадено и използвано за религиозни цели звучи убедително. Нека да видим къде са открити останалите надписи. Надписът от Шудиково е изсечен върху голям каменен блок, вероятно езически жертвеник. Надписът от Бяла е изсечен на по-малък каменен блок и е намерен в развалините на защитен окоп. Той също може да е част от малко светилище. Надписи 3 и 4 са врязани върху керемиди, място, където Бог може да ги види. Надпис 10 се намира на стените на скалните църкви от Мурфатлар а надпис 9, на страниците на книга с проповеди на Йоан Златоуст. Всички това внушава, че Българското свещено писмо е използвано предимно с религиозни цели.

Напрактика нито един от приведените аргументи не е научно издържан като доказателство. Блока от Шудиково може и да не е жертвеник, надписа от Бяла може и да не е бил в малко светилище. Надписите върху керемиди ще бъдат видени от Бог само ако той се натовари с качеството че живее на небето, но има богове които според някои хора живеят и под земята, в гората, във водата и т.н., надписите от скалните църкви може и да не са религиозни, тъй като християнските свещенници са писали и не-религиозни неща като исторически книги и сведения (например История славянобългарска), а лигатурите от книгата на Йоан Златоуст много вероятно не са никакви езически символи.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Доста смели са хипотезите, че това е писменост. Няма как да предадеш кой знае колко сложна информация с по 3-4 символа, колкото обикновено се откриват по тези камъни.
Находката от Черна гора обаче е доста любопитна и поражда доста въпроси.
Третия символ от надписа от Бяла  го има открит и на други места в Румъния, но обърнат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, makebulgar said:

Напрактика нито един от приведените аргументи не е научно издържан като доказателство. Блока от Шудиково може и да не е жертвеник, надписа от Бяла може и да не е бил в малко светилище. Надписите върху керемиди ще бъдат видени от Бог само ако той се натовари с качеството че живее на небето, но има богове които според някои хора живеят и под земята, в гората, във водата и т.н., надписите от скалните църкви може и да не са религиозни, тъй като християнските свещенници са писали и не-религиозни неща като исторически книги и сведения (например История славянобългарска), а лигатурите от книгата на Йоан Златоуст много вероятно не са никакви езически символи.

Разбира се така погледнато всяки един от горните доводи губи смисъл. Самото изучаване на надписите сищо е съмнително, защото без билингва или дълъг текст, нито една от хипотезите които смятам да изложа може да бъде доказана. И в крайна сметка има ли надписи? Или те са плод на нашето въображение и виждаме в историята си това което искаме да видим. Не звучи добре като оправдание.... По същество: като писах за надписите на керемидите си мислех за богове като Перун и Хърс. И двата май са живяли на небето. За блока от Шудиково е така, Рашев смята за недоказана идеята да е бил жертвеник. Блока от Бяла може да е бил всичко, например енциклопедия. То и надписите на рога могат да се вземат за енциклопедия от дамги. Но с дамгите има проблем....Но да се върнем към Мурфатлар: там има икони придружени с надписи. Но да това че съпровожда икони не прави гръцкото писмо свещено. Но пък в България гръцкото писмо е използвано и за официални надписи и за графити. Руните и да не са били чисто религиозно писмо в началото са оцелели благодарение на тази им функция, но все пак самото съдържание на надписите е най важно. Но и тук всичко е ниво хипотеза.... 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 44 минути, Warlord said:

Доста смели са хипотезите, че това е писменост. Няма как да предадеш кой знае колко сложна информация с по 3-4 символа, колкото обикновено се откриват по тези камъни.
Находката от Черна гора обаче е доста любопитна и поражда доста въпроси.
Третия символ от надписа от Бяла  го има открит и на други места в Румъния, но обърнат.

Три символа = три думи..... А кой е третия символ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Най-добрият начин да се направи разчитане на една писменост  е като се използва билингва, nо ние не разполагаме с паралелен текст на друг език, а и корпуса от надписи на Българското Свещено Писмо е по скоро скромен и не позволява по-сериозен анализ. В този случай не остава нищо друго а, да се използва всяка достъпна информация с различно естество за да се разкрие тайната на българските глифи. На първо място, съмнението че имаме работа с писмо, което може би има логографски характер насочва към сравнение както с Орхонските руни така и китайската писменост а и други писмености които имат пиктографско начало. Разбира се едно механично сравнение едва ли би дало някакъв резултат, ако не се отчетат принципите по които са възникнали знаците и вътрешната структура на надписите и не се сверят постигнатите резултати с оскъдната информация която имаме за раннобългарските култура, език и религия.

 Орхонското писмо е азбука, използвана от различни номадски държави за записване на Старотюркският език. Датският филолог В. Томпсън го дешифрира през 1983 г. Хипотезите за произхода на орхонските руни са много: от скандинавските руни, от арамейското псмо, от родовите дамги на номадите, от китайското писмо. Изследователите 
също така забелязват, че някои от буквите имат пиктографски произход. Първо В. Томсен подозира, че буквите R2, L2, t1, n2, G1 и š са пиктограми. По късно, А. фон Габайн и Г. Клаусън добавят към този списък b2, k4 и y1. Тук ще приведем таблицата направена от A. Рона-Таш  за пиктографските знаци в Орхонското писмо в статията му:  “On the Development and Origin of The East Turkic “Runic” Script”

:Table Orkhon.GIF

С изключение на Т1 и Н2 останалите орхонски букви от горната таблица се срещат в българските надписи. Можем ли тогава да им дадем същото значение и да опитаме да четем така българските надписи? Но дали при това ще се получат смислени надписи? Въпроси на които си заслужава да се отговори.

     Райко Сефтерски търси връзка между Българското Свещено писмо и китайската писменост позовавайки се на сведението на Ибн ан Надим че българите са използвали китайско писмо и едно кратко съобщение на синоложката С. Гогова за статия в която тя сравнява знаците от Дунавска България с китайските йероглифи. И наистина, китайското влияние върху българската култура е оставило забележими следи.В най-старият запазен български писмен паметник, Именника на българските князе, се използва календар базиран на китайския цикъл на 12-те животни. Също така, в запазените следи от езика на старите българи има две групи заемки, ирански и китайски. Сред китайските заемки е и думата „кънига“, която е пряко свързана с писменоста. Въпреки всичко това, връзката между българските глифи и китайското писмо тепърва трябва да бъде доказана. Китайската писменост претърпява дълга еволюция. Някои йероглифи се променят до неузнаваемост други сменят формата си. Най старита запазена форма на китайското писмо е от епохата Шан, 1200-1050 пр. н. е., т.н. гадателните надписи нанасяни върху коруби от костенурки и кости на едър рогат добитък. Формите на тези древни йероглифи в много случаи са запазили доста добре характера си на рисунка. Това дава възможност да се проследи как от рисунка в течение на векове се е стигнало до абстрактни форми в които вече не може да се разпознае изобразяваният предмет. За нас са важни както еволюцията на формите на китайските йероглифи, така и проследяването на принципите по  които са се развивали и са възниквали нови знаци.

      Несъмнено най полезна и достоверни ще са знанията които можем да почерпим за Българската свещена писменост както от сведенията останали за културата езика и религията на българите на Дунав, така и от контекста на самите надписи и разбира се тези данни ще са решаващи за разгадаване на тайната на българските глифи. Тук няма да се  на многобройните извори и изследвания върху историята на Първото българско царство, а ще пристъпя направо към целта.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...