Отиди на
Форум "Наука"

Search the Community

Showing results for tags 'цар'.

  • Търси по тагове

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търси по автор

Content Type


Форуми

  • За Форум "Наука"
    • За Форум "Наука"
  • Наука
    • Науката по света и у нас
    • Финансиране на проекти, стипендии, кариери и обучения
    • Онлайн Книги, Библиотеки и други ресурси
  • История
    • Обща история
    • Българска История
    • Археология
    • Етнография
    • Атлас
    • Съвременна и обща проблематика
    • Историческо моделиране
    • Клуб "Военна История"
    • Галерия - История
  • Естествени науки
    • Наука за земята
    • Aрхеогенетика
    • Биология
    • Математика
    • Химия
    • Физика
    • Космически науки
    • Общ - Естествени науки
  • Инженерни науки
    • Цивилни инженерни науки
    • Военно дело
    • Компютърни науки и интернет
    • Общ - Инженерни науки
  • Други социални науки
    • Икономика
    • Философия
    • Психология и Логика
    • Етика и Право
    • Езикознание
    • Педагогика и дидактика
    • Наука и религия
    • Общ - Социални науки
  • Култура и изкуство
    • Литература
    • Култура и Изкуство
    • Общ - Култура и изкуство
  • Общи
    • Общи
    • Фотография
    • Спорт
    • Научи играейки
    • Галерия - Общи
  • Загадъчни феномени
    • Прогностика
    • Паранауки
    • Мистерии и загадки
  • Forum Science International
    • Forum Science International
  • Клуб "Политика"'s Клуб "Политика"
  • Сам в кухнята's Сам в кухнята
  • Приложна механика.'s Наутилус предавка.
  • Пътуване's Пътуване
  • Любомъдрие или философстване's В консуматорското общество
  • Любомъдрие или философстване's Да пофилософстваме за морала
  • Любомъдрие или философстване's Естетика
  • Любомъдрие или философстване's Нещата в себе си са етап на познание, сега изследваме нещата по отношение друго нещо
  • Любомъдрие или философстване's Екзистенциализмът
  • Любомъдрие или философстване's Битието или съзнанието, тялото или душата?
  • Любомъдрие или философстване's Онтология
  • Любомъдрие или философстване's Животът като фундаментална сила
  • Любомъдрие или философстване's Психологията
  • Любомъдрие или философстване's За клуба
  • Orbit's Клуб's Класическа Механика
  • Orbit's Клуб's Релативистка Механика
  • Orbit's Клуб's Квантова Механика
  • Orbit's Клуб's Обща Механика
  • Клуб на младия предприемач's Читател Принт
  • Клуб на младия предприемач's Форум на предприемача
  • Най-важното за коронавируса's Най-важното за коронавируса
  • БИОЛОГИЯ - страхотна's Спекулативна Биология
  • Военните конфликти и войната в Украйна's Руско-украинската война 2022 година.
  • Военните конфликти и войната в Украйна's Военните конфликти по света

Категории

  • Научна литература
  • Историческа литература
  • Картини и изкуствоведство

Блогове

  • Видео Блог за Наука

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Регистрация

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Пребиваване


Интереси

  1. От същия търг на CNG, от който @Александър Рогачев спечели печат на Петър, като вазилевс ( без надпис б.а), но с превъзходно изображение, на което личи и огърлицата от златни монети, описана от Йоан Екзарх, че се носи от владетеля( Симеон б.а.) и болярите( Йоан Екзарх, " Шестоднев" ), подобна на описаната на скоро бе предложена за продан от виенски вехтошар, на мен ми бе " подарен" печатът на Симеон I Мизиец василевс на ромеите. Това е печатът, който създаде България, който я постави на картата на света . Великолепно изображение на Симеон, на практика най-доброто с първия изцяло пълен и ясен надпис, като римски (ромейски) вазилевс в изящен константинополски стил : с пълен надпис +CVMEON EN XPIC RACIΛEPOMEWN+. В превод " Симеон в Христа вазилевс на ромеите". Владетелят е в цял ръст, с имперски лорос , чиито край е прехвърлен през лявата му ръка, главата увенчана с корона завършваща с кръст и спускащи се пропендули от двете и страни, в дясната ръка държи дълъг кръст, а в лявата сфера завърщваща с кръст( тип Йорданов III. 2.D. ) В Тълкованието Данаилово от XI век българин, на български, за българите пише: " НО НЕ ИМ Е ДАДЕНО НА БЪЛГАРИТЕ ЦАРСТВО, НО ТЕ С НАСИЛИЕ ГО ПРИДОБИХА .Тогава ще се изправи брат срещу брата и град срещу града, страна срещу страната. СИМЕОН ЩЕ ВЛАДЕЕ ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ, А СЛЕД НЕГО -ПЕТЪР. " Изброени са седемте царства в Тълкованието. Българите не се срамуват, че те не са били там и не им е било дадено царство. Те са си го придобили с насилие! "Защото Бог увенча седем царе и показа сред кои (хора) са местата и царствата:първи- Сенил сред асирийците; втори- Аварак в Рим; трети -Навуходоносор във Вавилон; четвърти -Кирсред персите; пети Александър- сред гърците; шести-Ромул в Рим; седми -Константин в Царидград. И когато настъпи началото на злините за целия свят, ще се въздигне Михаил каган сред българите. НО НЕ ИМ Е ДАДЕНО НА БЪЛГАРИТЕ ЦАРСТВО,НО ТЕ С НАСИЛИЕ ГО ПРИДОБИХА." Българите не се срамуват, че те не са били там и не им е било дадено царство. Те са си го придобили с насилие! Но са го придобили и това е един легален начин. Те имат " земно царство" наред със седемте други дотогава, изброените в Тълкованието. И те със самочувствието на богоизбран народ, с право заявяват: "В гръцкото царство е отецът, в иверското е синът, в българското царство Светият дух" Виж фото Симеон, като Давид, коронясан от Свети Дух, а не по ромейската традиция от Ръката на дедо Боже! И добавят: " Бога дава, но в кошара не вкарва. Не чакайте соросиадата и НАТО да Ви затрият." Едно Доказателство за придобиването царство е този великолепен печат от тези издавани след коронацията му за римски вазилевс в Константинопол, за която Теодор Дафнопат, зад който псевдоним се крие патр. Николай Мистик потвърждава коронясването на Симеон за ромейски вазилевс, като свидетелствува: 12 "В мигом корона и трон бяха отведени пленници, короната която свали от престола Европа и запокити главите на мнозина на земята. После следваше метеж или по скоро отстъпничество: че официалното прокламиране дойде (на Симеон за имп.) и другите (титли) с които той богохулно кичеше своите печати и злината бе родена." 13 "Обаче той(Симеон) скрит под шлем от мрак, извика съучастници свещеници и легализира потвърждението на клаузата на договора. Обаче,той(Николай) изрази своето против и каза правилно, че то е отвратително за ромеите да на правят proskynêsis (просване пред царя, проскинеза б.а.) към ( владетелят ) ако той не е от ромеите. По скоро носи си временната диадема за малко,и нека твоите да го извършат". Извършената проскинеза към Симеон е документирана с великолепната миниатюра условно приписвана на Васил Багренородни, но както доказа Тредголд, товa не е Васил II. Към неговата аргументация, която няма да излагам сега, ще добавя, че просналите се са ромеи в сенаторски туники и др. под. пезевенци, които извършват описанат прозкинреза към цар Симеон при коронацията описаната от Дафнопат. Доказателството, че Симеон е коронясан за ромейски вазолевс се съдържа във взаимноизключващите се текстови сведения на ромеите, при които горното, че патр. Николай Мистик не го е коронясал, влиза в противоречие с любимия каламбур на научените работници и техните учени сътрудници за " епитрария" Патриархът му бил метнал епитрарий на бат Симо и го заблудил, че го коронясва, а той се ебавал с него. Дотолко за когнитивните възможности на баничарите, че бат Симо не различавал коронация от кастрация. Чак големият руски историчар Ростовски им се путдиграва на баничарите, че няма как завършилият Магнаурстката школа " емиаргос" Симеон да бъде изкаран баничар от вярващите в братя Грим, не различаващ коронация от путдигравка. И не в това, че Симеон не е различавал или не , а в самото противоречие, че веднуш патриархът не го коронясал, пък другото, че бил ма Симо не разбрал, е доказа, че и текстово коронацията се е случила. И доказателството е налице, наред с добрите илюстрации в които се срещаме с истинският образ на Симеон Мизиец, нарече Велики. И ето това е печатът на , Симеон I Мизиец вазилевс на ромеите в цялото му великолепие, който превъзходно отразява описаното от патриархът събитие и донесе царството на българите в цялото му величие и българите не се срамуват, че са го извоювали с насилие, така както не се срамуваха от името си и го направиха велико
  2. Кои са центровете на локална власт във Второто българско царство? Пък и не само в земите, зависими в един или друг момент от царя в Търново, а изобщо в Мизия, Тракия и Македония. Нека уточня преди да продължа - имам предвид присъствието на властта в ежедневието на колибите, махалите, селата и градчетата, отдалечени от големи центрове като Константинопол, Солун, Търново, София или Охрид. Задавам си този въпрос, защото се съмнявам в съществуването на балканска култура на замъка - поне такава, каквато в този период (ХІІ-ХV в.) съществува в Западна и Централна Европа. Не отричам, естествено, че и на Балканите има отделни крепости-резиденции, както и локални градски центрове с известни административни функции: няма дори нужда да се дават много примери като средешкия кефалия от грамотите на Йоан Шишман, големите владетели на Видин, Ловеч и Карвуна или като крепостите Цепина и Просек. Но дали по нашите земи има такава гъстота и такова значение на замъците и на градските резиденции като в други европейски региони? Засега имам своите резерви по темата. Струва ми се, че по-скоро чести са случаите, в които големите аристократи на Второто българско царство резидират във вторично укрепени за целта действащи манастири. Севастократори и деспоти говорят за "царски и деспотски" манастири - което е типично за Балканите. След османското нашествие определено има случаи на влиятелни християни, живеещи в манастири (тази практика продължава дори в началото на ХХ в.). Дали това не е остатък от по-стара практика? Разбира се, съвсем отделен е фактът, че в много случаи големите манастири на свой ред са едри земевладелци под закрилата на един или друг светски господар. Любопитно ми е да се почепка тази тема. Естествено, може да се заблуждавам и гъстотата на замъците да е по-малка просто поради средно по-големия размер на едрото земевладение, поради остатък от по-стара централизираност на балканските монархии в сравнение със западните или пък поради османските разрушения.
  3. Здравейте, как мислите, че щеше да се развие историята, ако османското нашествие се бе случило по-рано, по времето на някой от великите български царе или ханове?
  4. СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ИМПЕРАТОРИ ДО ПРИЗНАВАНЕТО НА ЦАРСКА ТИТЛА НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ На 4 септември 476г. Одоакър заставил Ромул Августил да се отрече от престола. За да спечели подкрепата на император Зенон, Одоакър изпратил императорските инсингии в Цариград и заявил, че вече нямало нужда от двама императори. Той се задоволил да управлява Италия с титлата крал (крал). Абдикацията на Ромул Августил С оформянето на варварските държави на мястото на разгромената Римска империя се оформила нова светска йерархия. В тази пирамида най-високо стоял императора-самодържец над който стоял само Вседържителя – Бог. Кралете формално били подчинени на императора и той давал тази титла, която след това вече преминавала по наследство. В тази схема се вписали и източните титли хаган, която била приравнена на императорската и хан – съответно на кралската. Коронацията на Карл Велики за император На 25 декември 800г. папа Лъв ІІІ короновал франкския крал Карл за император на Западната римска империя. Но патриарсите и папата само короноват владетелите с титлата, която получават по наследство или им бъде призната от висшестоящите, а що се отнася до императорската титла – от равните. По тази причина за да се легитимира титлата на Карл се пристъпило към преговори с Византия, като дори се обсъждал въпросът да се сключи брак между него и императрица Ирина и така да се обединят Изтока и Запада. Но на 21 октомври 802г. във Византия бил извършен преврат, Ирина била детронирана, а новия император Никифор І отказал да признае Карл за император. В отговор през 806г. Карл започнал война срещу Византия, която продължила до 810г. По време на войната франките овладели Венеция и Далмация, които все още формално се считали за подвластни на византийците. През 811г. обаче Никифор Фока бил убит по време на похода му срещу България. Когато престола бил зает от император Михаил, той се опитал да противодейства на българите като потърси помощта на Карл Велики. Според западните автори тогава Византия признала Карл за император, срещу което получила изгубените Венеция и Далмация. Византийските автори обаче в продължение на 4 века отричат това признание и наричат западния император с титлата крал. Едва през 1190г. когато внушителната армия на ІІІ кръстоносен поход предвождана от Фридрих І Барбароса достигнала Цариград византийския владетел Исак ІІ Ангел се принудил да го признае за император. ПРИЗНАВАНЕТО НА ЦАРСКА ТИТЛА НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ Докато в кризисните години на управлението на Ирина и Михаил Византия да била склонна да прави ред компромиси за да оцелее, то с идването на Македонската династия последвала стабилизация и интелектуалците в империята започнали отново да мечтаят да възродят мощта и славата на древната Римска империя. Амбициозните императори и патриарси разработили концепцията за „семейството на народите”, в което византийския император бил бащата, а всички останали владетели били негови чеда, които му дължали синовна вярност и подчинение. Разбира се създаването на една теория е много по-лесно отколкото привеждането й на практика особено в епоха, когато правата се обосновават най-добре с меча. В тази период на своеобразно възраждане на империята обаче настъпил период на криза – след смъртта на императорите Лъв Мъдри и Александър тронът бил наследен от малолетния Константин VІІ, който над всичко отгоре бил роден от брак, чиято законност била сериозно оспорвана. Начело на съседната България пък се оказал византийския възпитаник Симеон. Византийските интелектуалци се опитали да го приучат на концепцията за „семейството на народите”, но това обучение дало съвсем нежелан за тях резултат, защото българският владетел решил, че ако ще има такова семейство, то е най-добре бащата да е той самия. Поредицата от войни между България и Византия били предизвикани от империята. Твърде амбициозният, но не особено способен император Лъв, който не съвсем заслужено е наречен Мъдри предизвикал война с България, премествайки тържището на българските търговци. След продължителни военни действия двамата се помирили, но след смъртта на Лъв брат му Александър отказал да поднови мирния договор. Александър обаче починал наскоро след като предизвикал конфликта и с назряващата война трябвало да се оправят наследилия трона малолетен Константин и регентството му. През август 913г. българският владетел обсадил Цариград. Регентството успяло да склони Симеон да се оттегли. Но във връзка с постигнатите договорености византийските автори описват една особена церемония: „В дво­реца. патриарх Николай отишъл при Симеон, който склонил главата си пред него. Тогава патриархът, като произнесъл молитва, сложил, както казват, на главата му вместо венец собствения си епириптарий. Надарени.с безброй и богати дарове, Симеон и синовете му се върнали в своята страна, като се разде­лили, без да се споразумеят относно мира” (Georgius Monachus Continuatus / Продължитeлят на Георги Монах / в ГИБИ, т. 9, стр. 141-142). Коронацията на цар Симеон от патр. Николай Мистик (изображението 1550г.) Тази церемония е породила много спорове сред изследователите, макар последиците категорично да показват какво е било предназначението й – патриархът регент на империята признал и короновал българският владетел за цар на българите. Затова и патриархът използвал собствения си епириптарий - да не използва короната, с която се короноват византийските императори, та да не може Симеон да претендира, че е получил титлата „василевс на ромеите”. За византийските интелектуалци обаче и признаването на титлата „цар на българите” е било твърде голяма отстъпка, защото това означавало, че българският цар е владетел, над който стои никой друг земен господар, дори и самия византийски император. Но дори и когато самия патриарх Николай Мистик напомня на Симеон за твърде високата чест, с която е удостоен, то той избягва дори за спомене какво точно е получил Симеон. Катастрофалното поражение на византийската армия в битката при Ахелой през 917г. макар за години напред да съкрушило военната мощ на империята имало и положителна последица – бил извършен преврат и на византийския трон се възкачил Роман Лакапин, което положило началото на процес на стабилизация. Поставен пред свършен факт в писмото си до цар Симеон той го нарича „брат”, което според тогавашната дипломатическа практика се е използвало като обръщение между двама равни по степен владетели. Роман І изрично заявява, че признава Симеон за цар на българите, но отрича правото му да се нарича и император на ромеите. Симеон продължил да предявява претенции към византийския трон и да призовава Роман да се откаже от престола, да бъде сключен династичен брак и българският владетел да стане и съимператор. Кризата била уредена при цар Петър, който се отказал от претенциите да носи титлата „василевс на ромеите”, а в замяна на това му била призната титлата „император на българите”, а българският църковен глава получил патриаршеско достойнство. Последвалата стабилизация и просперитет на Византия обаче довели до попадането на българските земи в пределите й. Българската патриаршия оцеляла, но била върната в положението след покръстването, т.е. останала да съществува като архиепископия, макар и самостоятелна, което за онази епоха също е било голямо изключение (такъв статут е имала само Кипърската църква). През 1185г. в Търново избухнало въстание водено от братята Асен и Петър. След неуспешни опити да потуши въстанието бил сключен мирен договор. През 1189-1190г. през Балканите преминали участници в ІІІ кръстоносен поход предвождани от император Фридрих І Барбароса. Асен и Петър му предложили военна помощ по време, когато отношенията му с император Исак ІІ Ангел били обтегнати. В замяна те поискали да признае императорската титла на цар Петър. Латинските автори отбелязват само, че императорът отговорил благосклонно, без обаче да конкретизират дали е признал императорска титла на българския владетел. Но доколкото собствената му императорска титла е била оспорвана от Исак ІІ Ангел и българската помощ е била необходима за да отстоява собствения си статут, то едва ли би тръгнал да оспорва претенциите на Петър и Асен. Сред убийството на Асен и Петър българския престол бил зает от цар Калоян, а недалновидното поведение на Исак ІІ Ангел и синът му довели не само до загубата на българските територии, но и до превземането на самия Цариград от участниците в следващия ІV кръстоносен поход. Притиснат от католическите Унгария и Латинската империя българският владетел решил да сключи уния с папата. Титлата на българския владетел обаче се оказала спорна – папския легат го короновал за крал, при все че Калоян претендирал да императорска титла. След коронацията обаче Калоян започнал да се нарича в писмата си до папата император. За разлика от Роман Лакапин, който отхвърлил претенциите както на Симеон да се нарича василевс на ромеите, така и на германския владетел изобщо да се нарича император папа Инокентий ІІІ мълчаливо приел претенциите на българския цар. Дипломатичният папа си давал сметка, че чрез унията разширява властта си, а спорът за титлата е крайно неизгоден – първо заради твърде спорния статут на латинския император в Цариград, а от друга страна при предишния поход тези дето трябвало да отказват признаването на българския владетел за равен предпочели практическите изгоди. След скъсването на унията от Иван Асен ІІ папите отново избягват да наричат българските владетели императори, а предпочитат да ги призовата да се върнат към католицизма наричайки ги крале, но не е ясно доколко са получили отговор на тези си послания. Походът на унгарците през 1366г. срещу Видинското царство довело до нов обрат. Иван Александър с помощта на Владислав Влайку успял да отвоюва Видин. Унгарците пуснали задържания Иван Страцимир, като авторите споменават, че това станало с известни договорки, но не споменават какво точно имат пред вид. От другите сведения обаче става ясно, че Иван Страцимир е трябвало да остави две от дъщерите си като заложнички и да се признае за васал на унгарския крал. Освен това той и съпругата му Ана приели католицизма. Възниква въпросът обаче защо все пак унгарските автори премълчават условията, при които е бил освободен Иван Страцимир, тъй като единствено отвоюването на Видин е неприятен за тях факт. Изглежда нежеланото обстоятелство е, че за да противопоставят Иван Страцимир на Иван Александър и бъдещия цар Иван Александър унгарския крал и папата са признали покатоличения видински владетел за български цар. Освен известното писмо на император Сигизмунд, в което той нарича Константин Страцимир „преславен император на България”, още през февруари 1370г. папата в писмо до Клара - майката на българската и сръбската царици нарича съпругата на Иван Страцимир Imperatricem Bulgarie Illustre, докато едноименната й сестра, която макар и съпруга на сръбския цар Урош е наречена кралица „Ancham reginam Serviae Illustre”. На 22 септември 1908г. Фердинанд обявил независимостта на България и отново започнал да използва титлата цар. На 15 септември 1946г. в условията на чужда окупация е бил проведен референдум и България е била провъзгласена за република. В последвалите две конституции – Димитровската и Живковата са включени текстове гарантиращи, че българската държава трябва да поддържа съюз със СССР, в чоято сфера на влияние е била поставена след загубата на ВСВ. С приемането на Лукановата конституция текстовете обвързващи България със СССР бяха премахнати. През 2001г. за да заеме поста министър-председател последния цар носещ подобно на първия името Симеон положи клетва за вярност към републиканската Луканова конституция.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...