Отиди на
Форум "Наука"

Search the Community

Showing results for tags 'русия'.

  • Търси по тагове

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търси по автор

Content Type


Форуми

  • За Форум "Наука"
    • За Форум "Наука"
  • Наука
    • Науката по света и у нас
    • Финансиране на проекти, стипендии, кариери и обучения
    • Онлайн Книги, Библиотеки и други ресурси
  • История
    • Обща история
    • Българска История
    • Археология
    • Етнография
    • Атлас
    • Съвременна и обща проблематика
    • Историческо моделиране
    • Клуб "Военна История"
    • Галерия - История
  • Естествени науки
    • Наука за земята
    • Aрхеогенетика
    • Биология
    • Математика
    • Химия
    • Физика
    • Космически науки
    • Общ - Естествени науки
  • Инженерни науки
    • Цивилни инженерни науки
    • Военно дело
    • Компютърни науки и интернет
    • Общ - Инженерни науки
  • Други социални науки
    • Икономика
    • Философия
    • Психология и Логика
    • Етика и Право
    • Езикознание
    • Педагогика и дидактика
    • Наука и религия
    • Общ - Социални науки
  • Култура и изкуство
    • Литература
    • Култура и Изкуство
    • Общ - Култура и изкуство
  • Общи
    • Общи
    • Фотография
    • Спорт
    • Научи играейки
    • Галерия - Общи
  • Загадъчни феномени
    • Прогностика
    • Паранауки
    • Мистерии и загадки
  • Forum Science International
    • Forum Science International
  • Клуб "Политика"'s Клуб "Политика"
  • Сам в кухнята's Сам в кухнята
  • Приложна механика.'s Наутилус предавка.
  • Пътуване's Пътуване
  • Любомъдрие или философстване's В консуматорското общество
  • Любомъдрие или философстване's Да пофилософстваме за морала
  • Любомъдрие или философстване's Естетика
  • Любомъдрие или философстване's Нещата в себе си са етап на познание, сега изследваме нещата по отношение друго нещо
  • Любомъдрие или философстване's Екзистенциализмът
  • Любомъдрие или философстване's Битието или съзнанието, тялото или душата?
  • Любомъдрие или философстване's Онтология
  • Любомъдрие или философстване's Животът като фундаментална сила
  • Любомъдрие или философстване's Психологията
  • Любомъдрие или философстване's За клуба
  • Orbit's Клуб's Класическа Механика
  • Orbit's Клуб's Релативистка Механика
  • Orbit's Клуб's Квантова Механика
  • Orbit's Клуб's Обща Механика
  • Клуб на младия предприемач's Читател Принт
  • Клуб на младия предприемач's Форум на предприемача
  • Най-важното за коронавируса's Най-важното за коронавируса
  • БИОЛОГИЯ - страхотна's Спекулативна Биология
  • Военните конфликти и войната в Украйна's Руско-украинската война 2022 година.
  • Военните конфликти и войната в Украйна's Военните конфликти по света

Категории

  • Научна литература
  • Историческа литература
  • Картини и изкуствоведство

Блогове

  • Видео Блог за Наука

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Регистрация

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Пребиваване


Интереси

  1. Помислете, макар и с усилия – дали и доколко ли щеше да я има Родината мила, ако Русия не ни беше от игото освободила!... Марин Тачков
  2. Изтощената Отоманска империя е под вътрешен и външен натиск. Султанът е готов на отстъпки. Българите се разбират с него за пълна автономия. Това включва: Избор на държавно устройство с конституция и собствена юрисдикция; определяне границите на автономията; собствена ограничена армия; турските големи гарнизони се запазват; плаща се имперски данък; има безмитен безвизов режим. Основният мотив на Русия изчезва. Какво би следвало по-нататък?
  3. След епичните боеве в Добруджа през лятото на 1916 г. 3-а армия на ген. Стефан Тошев разбива и прогонва вражеските войски от Тутракан, Силистра и Добрич. Те се изтеглят на нова позиция, която заемат за отбрана. На 12 септ. 1916, само 5 дни след неравния и изтощителен бой при Добрич, българите атакуват новата противникова позиция. Фронта е с овална форма и дължина ок. 160 км от Силистра до Балчик. Като в центъра вражеските позиции са издадени по-напред и точно там са най-коравите им войски, тези на руснаците и сърбо-хърватите. Планът предложен от фелдмаршал фон Макензен е да се нанесе удар по десния фланг на противника за да бъде откъснат от Дунав и притиснат към морето. Ген. Тошев обаче счита, че по този начин ще остави мощния център на врага още по-вбит във фронта на неговите войски, които са твърде разтеглени и няма да могат да удържат натиска му, поради което да надвисне опасност от пробив. Затова той предприема различна, макар и рискована тактика на демонстративни действия по двата фланга и удар с основните сили по ядрото на врага в централния участък с цел да го изтласка назад. При офанзивата, започнала на 14 септ., нещата съвсем не протичат така както са предвидени. Центъра ни не успява да изтласка вражеския поради липсата на резерви. Противниковия натиск се оказва най-мощен срещу нашия ляв фланг, където румънците почти успяват да се врежат в стика между 1-а Шопска и 4-а Преславска пехотна дивизия (пд). Назрява опасност врага да излезе в тил и да изправи пред катастрофа цялата 3-а армия. Обаче развоя на бойните действия по десния ни фланг неочаквано спасява положението. Там Варненския подвижен резерв, 6-а Бдинска пд и намиращите се до нея части от 1-а Шопска пд, изтласкват силно назад противниковото ляво крило излизайки във фланг на руснаците и сърбите в центъра, което ги принуждава да отстъпят. С тях започват да отстъпват и румънците от десния фланг и така и не успяват да развият първоначалния си напредък. През нощта на същия ден всичките неприятелски войски се изтеглят на север и заемат за отбрана една предварително подготвена позиция от Дунав до Черно море: Расова – Кубадин – Тузла (т.нар. Кубадинска позиция). По-тясна (72 км), по-добре укрепена и по-лесна за снабдяване от предишната, тъй като точно зад нея минава жп линията Черна вода – Констанца, по която те успяват да получат провизии, боеприпаси и подкрепления преди да започне поредната българска атака. Първата атака на Кубадинската позиция Отбранителната линия на противника е най-силно укрепена и с отличен обстрел в централния участък пред пътния възел при Кубадин. По целия фронт са разположени силни предни пунктове и окопи от по няколко реда с телени заграждения пред тях и ходове за съобщения назад. Предстои тази позиция да бъде отбранявана от румънци, руснаци, сърби и хървати – общо 70 дружини (батальона) и 32 ескадрона (конница) с 90 полеви оръдия и няколко тежки батареи. И атакувана от българи, германци и турци – общо 62 дружини (4 от които немски и 3 турски) и 28 ескадрона с 54 батареи, от които 11 тежки и 5 гаубични. Поради забавилото се пристигане и разполагане на тежката артилерия насрочената за 17 септ. атака закъснява. Части от Шопската пд се увличат напред през нощта попадайки под обстрел и биват силно разстроени и изтощени докато успеят да се върнат и прегрупират. Въпреки това по обед на следващия ден започва офанзива, която нанася значителни поражения на врага и създава предпоставки за пробив. На следващия 19 септ. обаче опитът за доразвиване на този успех се проваля. 6-а Бдинска пд не успява да пробие в центъра и да овладее Кубадин и се налага да се върне на изходна позиция. Добричките дружини вместо да се придвижат към фланга на бдинците и да им окажат съдействие, както им е възложено, се унасят право напред и с това замисленият главен удар се проваля. Без успех протичат и атаките на шопите и преславците, поради разтеглени линии, липса на подръжка и недостатъчно превъзходство в артилерия. Налага се командването да изтегли с по няколко километра назад всички съединения. Това окуражава противника и в следващите две седмици той многократно опитва да разкъса нашите позиции, но всичките му атаки са удържани. В хода на тези боеве и двете страни получават подкрепления. От север на фронта пристигат две руски дивизии (3-а и 115-а пд). При настъпилото относително затишие през последната седмица от месеца пристигат и турските подкрепления (ок. 18 батальона) и 2 български маршеви полка. Като все още се очаква пристигането на 217-а германска пд и още тежка артилерия. На 1 окт. противника предприема нова тактика. Докато руския ген. Зайончковски атакува по централния и десния ни участък (до морето), румънците пробват да стоварят десант през Дунав и да излезнат дълбоко в тил на българските войски. Една колкото добре замислена, толкова зле изпълнена операция. През нощта на същия ден румънската 10-а пд се прехвърля успешно на българския бряг при с. Рахово (почти на средата между Русе и Тутракан) със задачата да осигури предмостие за преминаване на останалата част от румънската армия. Българското разузнаване обаче забелязва навреме, че на отсрещния бряг се трупат материали за понтонен мост и ген. щаба спешно праща натам части от най-близко разположените съединения. В продължение на цели 3 дни румънската дивизия води боеве срещу сбирщина от различни дотичали до мястото части и набързо сформирани опълченски отряди, но пък блестящо организирани от командира на 5-и маршеви полк. В това време по реката се появяват австроунгарски монитори, които започват да саботират опитите за построяване на понтон. Така румънската дивизия не само, че не успява да осигури предмостието срещу малобройните български части, но и се налага спешно да се евакуира обратно на северния бряг оставяйки към 700 убити и 100 пленени войници. Междувременно обаче на Кубадинската позиция руснаците атакуват двата турски полка и успяват да разпилеят цялата 26-а турска пд, която се разбягва хаотично. След няколко часа пристигат български подкрепления, които да запушат пробойната в този участък, но до тогава руснаците успяват да пленят над 2500 низами (сирийски араби от турската армия) и 2 батареи. Тези офанзивни операции обаче изтощават противника и той отново се дръпва в отбрана по целия фронт. Същото се налага да направят и румънските войски в Трансилвания. От една страна защото губят съпорта на руснаците там след като ген. Брусилов прекратява офанзивата си в Буковина поради умора и липса на доставки. И от друга страна трите румънски армии в Трансилвания се оказват разтеглени на доста дълъг фронт от 400 км, което значително затруднява действията им. Освен това и катастрофата в Южна Добруджа предизвиква паника у тяхното командване и го принуждава да отложи операциите на северния фронт за да праща подкрепления на юг. И накрая германския ген. Фалкенхайм с набързо сформираната 9-а армия (10 пехотни и 2 конни дивизии) успява да изтласка обратно 1-а и 2-а румънска армия на билото на Карпатите. А при следващата си офанзива през ноември ги срива във Влашката равнина.
  4. Русия е най-голямата мюсюлманска държава в Европа. В Русия мюсюлманското население нарства много бързо. Не само заради високият естествен прираст на десетките милиони мюсюлмани, но и заради привличането на милиони мюсюлмани от бившите съветски републики. Байрям в Москва
  5. С преведения от мен текст ви предлагам доктрината за национален и икономически суверенитет, такава каквато е изложена в интервюто от 1 юли 2012 г. на руския депутат Евгений Фьодоров. Фьодоров, 53-годишен, е преди всичко прагматик и рационалист, той е изобретател с повече от 40 регистрирани и внедрени патента, икономист по образовение, ветеран-офицер от войната в Афганистан. Интервюто е правено преди близо четири години, преди събитията в Украйна и последвалото развитие със санкциите, така че е лишено от политическата конюнктура на момента, текстът е по-скоро теоретична основа на авторовото разбиране за национален и икономически суверенитет. Фьодоров е последователен – и днес, след близо 4 години той не спира да повтаря същата доктрина за национален суверенитет, каквато е изложена в интервюто му от 2012 година. Добавил е и едно ново конкретно нещо – проекто-закон за национализация на Руската Централна Банка и даване на право тя да емитира рубли по нареждане на правителството; той предлага всички доларови инвестиции в Русия, които са в размер от над 750 милиарда щатски долара да бъдат превалутирани в рубли, което прави обем от над 65 трилиона рубли; половината от тази сума да бъде обратно реинвестирана в икономиката по стратегически план от правителството в ключови отрасли, другата половина да бъде раздадена като заеми за инвестиции на руски частни предприемачи, след представяне на одобрени от банките инвестиционни планове. При това да се извърши пререгистрация на всички фирми и парите да се отпускат само на фирми с руска регистрация. Заемите да се отпускат от Централната банка на търговските банки с нулева лихва, а от търговските банки на заемополучателите с не повече от 3-4 процента. Според него това ще доведе до рязък подем в цялата руска икономика, съизмерим с ръст на брутния продукт от над 15 процента на годишна база. Законопроектът вече веднъж е гласуван в Думата, но е претърпял отрицателен вот, като все пак 191 депутати са били „за” – около една трета. Фьодоров е организирал движението НОД (Национално Освободително Движение) със структури в цялата страна и членска маса според него над 250 000 души. Главната цел на това движение е да осигури по-големи правомощия на Президента и да прокара законопроекта на Централната банка през новата Дума, изборите за която ще бъдат в началото на следващата година. Не ви излагам моето мнение по неговите тези, въпреки че имам определено такова. Единствено съм си позволил да отделя с болд някои пасажи и изречения, които по мое разбиране, са важни. Мотивът ми да преведа текста и да го представя на вашето внимание е разбирането, че човек трябва да черпи информация от първоизточник, а не от тълкувания и преразкази на първоизточник. Другият ми мотив бе, че имаше голям интерес и активност в отворената тук от мен тема „Българската нация – ще ни има или не след 100 години”, а много от проблемите, са валидни и за нас като нация. В крайна сметка от дискусията се наложи извод, че единствено стабилното и устойчиво икономическо развитие е път за излизане на България от демографската криза и начин за постигане на просперитет. Молбата ми към вас е само една – да се въздържате от „фобски” и „филски” страсти, които се израждат в грозни междуличностни заяждания без стойност и говорят за нисък IQ, да се опитате да бъдете рационални и логично последователни в доводите си. Ето защо, ако можете, следвайте причинно-следствения подход, когато пишете; освен ако не сметнете, че по-удобно ще ви бъде да отминете с мълчание тази важна според мен тема. И второто е вариант, по-добър от лишеното от съдържание писане. Текстът от интервюто с Фьодоров, което съм си позволил леко да съкратя (главно въпросите на водещия журналист), но не и да изменям следва отдолу; давам ви и линк към целия запис на интервюто в реално време, където можете да го слушате и гледате цялото: А ето и самия текст: «Вы Подумайте об Этом» (използвам една негова фраза като заглавие) Отделният човек, както и всяка една нация, винаги влиза в конкурентна борба, и то не даже заради пари или други изгоди, а заради чувство за собствена значимост. В този смисъл аз считам за равнопоставени всички хора. Ако се съизмервате с някой друг, Вие вече имате равнопоставени с него права в тази конкурентна борба. Така е и с нациите – всяка една по презумпция има равнопоставени права да се конкурира с другите. Какво искам да кажа? Че мотивацията е еднаква. Методите – различни. Защото народите имат различна култура. Но на тази наша планета всяка една нация се стреми към лидерство. В какво се заключава логиката на конкуренцията? Ако се откажете от тази конкуренция – просто ще ви погълнат. Само защото вашият конкурент има желание да води борбата – той ще ви унищожи. Ето защо, всеки отказал да приеме логиката на конкуренцията по някаква причина, вече го няма на белия свят, такива нации и народи са станали храна за други нации и народи. Моята теза е следната: имаше Трета световна война, тя не беше пълно мащабна, но по същество беше глобална световна война. С механизма на своите специални служби американците се оказаха по-силни от Съветския съюз. Те намериха уязвимата точка на Съветския съюз. При това го направиха даже не американците, тази точка я откриха англичаните, и то не сега, а преди двеста години. А в световната конкурентна борба Съветския съюз и неговия предшественик Руската империя бяха силен конкурент. Девет империи унищожихме ние, шест войни спечелихме с Османската империя, преди да я унищожим; също така Австрийската империя, Германската империя, Френската империя на Наполеон, Шведската империя... Девет империи сломи нашата нация. В какво е главната сила на руската нация? В нейната многонационалност – в различният й ментален код по отношение на другите нации, към техния начин на живот, така да се каже в способността й да ги интегрира в своя руски свят. Това е сила, тази сила ще не спаси и за в бъдеще. А в какво е нашата слабост? Във вертикалната власт. Историческата слабост на руската нация е във вертикалната структура на нейната власт. У нас властта е реална и публична, съсредоточена в едни ръце. Това е свързано с бюрократичния характер на руската държавност. Руската вертикално изградена власт е била винаги по-значима и публична, отколкото европейската. Какво са били болярите в Русия. Слуги на царя. А какво са били феодалите в Европа? Васали, но не слуги. Вертикалният строеж на властта в Русия исторически е различно построен от онзи в Европа и Америка. И ето че един от най-древните конкуренти на Руската Империя – Британската империя, която Съветския съюз съвместно с Америка унищожи през 60-те години – успя да открие главният код на уязвимост в руската система на власт. И това е вертикалът и зависимостта от първото лице на властта. В Европа и в Америка такава зависимост не съществува. В Русия е факт. Това е наша национална особеност. Ние винаги сме действали чрез тази наша национална особеност. Англичаните уцелиха слабото място на нашата Родина, слабото място на руската нация. И не веднъж се възползваха от него: Ленин – английски пари и революция, частично; убиваха наши царе, не само Павел, и други, плащайки за това. Искането Съветския съюз да се формира като федеративна държава беше английско условие. След като ние ги победихме през 60-те години, техните механизми и технология за борба с Русия и руската нация бяха усвоени от американците, които заеха позицията на главен конкурент на Съветския съюз по онова време. Те се възползваха от тази технология непосредствено в работата си по замяна на държавните ни лидери с техни хора. Сега обаче не го направиха по английския маниер, доколкото Съветския съюз не беше вече царска империя, а стартираха операция за придвижване на своя човек Горбачов към върха. Какво е това „свой човек”? Те си „отглеждаха” няколко хиляди подобни на него още от младите им години – по силата на наличието на компромати срещу тях, на перспективата им да растат. За Горбачов са имали конкретен компромат по линия на негови роднини. А да имаш компрометирани роднини в Съветския съюз си беше сериозна работа. Не само петно, но и забрана за кариера, още повече политическа кариера, в партията не можеш да влезеш. Те разработиха този компромат, плюс Раиса Максимовна с нейните приятели – всичко е свързано. И докато го държаха с компромата започнаха да му разчистват пътя. Чистеха пътя не само пред Горбачов, чистеха пътя пред хиляди свои агенти, но се класира той. И чрез Горбачов, провеждайки по същество една военно-политическа операция на специалните служби, ликвидираха страната. Горбачов стана генерален секретар с една единствена задача – да ликвидира Съветския съюз. Той се качи на върха и тази позиция разруши страната. Беше специална агентурна операция. По същество те коронясаха свой „цар”. Успоредно с това внедриха свои хора в нашата система за безопасност. Не случайно КГБ така бързо се пръсна на парчета без съпротива. Това беше война, в която участваха милиони хора и милиарди долари. И мащабът на внедряване на техни хора в съветската система съответства на един 40-годишен период. Естествено, Горбачов се формира като център на системната им работа. Царят в руската империя е бил действащ диктатор с огромна власт. Генералният секретар, разбира се, също е много силна фигура, значително по-силна от Президента на Руската федерация, но все пак по-слаба от царя. И ако преди се е получавало с царе, защо да не им се получи по-лесно с генералния секретар? Това е дело на техните (американски) специални служби, на ЦРУ. Сега действа Държавния департамент, а тогава работеше ЦРУ. Кондолиза Райс беше официален сътрудник на Института за изучаване на властта в Съветския съюз. Те имаха системен подход при изучаването на врага, разбираха добре структурата на властта в Съветския съюз – кой реално движи лостовете на решенията, как се издигат кадрите, как да докато се движат нагоре тези кадри да ги вербуваш за своята кауза. Работеха професионалисти, натрупали четиридесетгодишен опит и усилията им се увенчаха с успех. Затова Кондолиза беше назначена за Държавен секретар, като награда за победата. Тя беше командващият генерал в тази война. Конгресът организира специален парад посветен на победата, точно както на Червения площад хвърляхме знамената на хитлерова Германия, така и Америка празнуваше с парад своята победа в четиридесетгодишната си война със Съветския съюз. Можете да го видите сами в Интернет. Това беше война, спечелиха я американците и веднага след нея формираха окупационен механизъм за контрол над окупирания враг. Стандартна световна практика. Единственият вариант познат на света, след като спечелиш една война.Горбачов беше ликвидаторът на Съветския съюз, основният враг на САЩ. Операцията беше военно-политическа, проведена от специалните американски служби. Елцин и другите президенти на останалите 15 републики, получиха властта си като следствие на тази ликвидация. Ако не беше Елцин, щеше да е някой друг – Хазбулатов, например. Властта не се търкаля по земята, винаги някой ще я вземе. За Руската Федерация изпълнител беше Елцин. И естествено, неговата роля за разрушителния процес е голяма, но при това той не беше съзнателен агент. Той изигра ролята си на разрушител по естеството на своята природа: властолюбието му, желанието му да бъде велик, усещането му за лична значимост. Той не изпълняваше задача, поставена му от САЩ, това е голямата разлика с Горбачов. Те го избраха „на сляпо” като разрушител. Горбачов беше осъзнат процес на разрушение. Нещо повече, Елцин винаги изпитваше морален проблем от осъзнаването, че може би ще е последният президент на Руската Федерация. Защото той си даваше сметка, когато подписваше документи за ликвидацията на Русия, каква е неговата роля, която го поставя редом с ликвидатора Горбачов. Ето защо, ако говорим за съд на историята, то Горбачов, според мен, трябва да е на подсъдимата скамейка за реално предателство и държавна измяна. Елицин трябва да се разглежда като второстепенен съучастник, попаднал случайно на местопрестъпление. Путин се появи по логиката на историята, това е логиката на всяка една окупирана държава. Във всяка окупирана страна назряват условия за национално-освободително движение. И винаги двигател на такова движение е елитът, неизменно. В елита винаги има хора, които искат да имат реална власт в своята страна – това е естествено желание на всеки нормален човек. И в този смисъл появата на Путин е историческа закономерност. Това че с него ни провървя като личност е наш шанс. Но идването на лидер на национално-освободителното движение само по себе си е историческа закономерност. Не можеш да хванеш просто някой от улицата за лидер. Той излиза винаги от елита, не задължително от най-високопоставените лица, но винаги от елита. И винаги е човек с потенциални качества на лидер. Защото, отварям скоба, суверенитет винаги означава суверенитет на националния елит. Ако националният елит е суверенен, то суверенна е и страната. Да говорим за суверенен народ е по-общо, задължителен е суверененитет на националния елит. Ето защо американците забраниха фактически формирането на национален елит от 1991 г., защото добре разбират тази истина. Те управляват тези процеси, и създаването на руски елит за тях е неприемливо условие. Те изработиха механизъм, който създава елити, които не са национални. А елитите, каквото и да говорим, винаги се състоят от богати хора. Ако искаш да бъдеш богат руснак – работи за Америка или някоя съюзническа на Америка страна. Това бе условието – не го ли направиш, не можеш да бъдеш богат. Пък ти сам си избирай – или оставаш на посредствено ниво или ставаш действително богат. Но богат, под американски чадър. Проста логика. Американската политика не е насочена непременно към разрушаване на всички страни. Когато са окупатори обаче, тя е насочена към разрушаването на Русия, поради самата същност на Русия. Американците контролират Полша, но не си и помислят да разрушават Полша, защото си дават сметка, че Полша не им е конкурент. В Полша те практикуват друга стратегия – вземат си данък, изсмукват нейните хора, учени, и пари; те са победители, това е система. Но защо да разрушават Русия? Заради историята, амбициите, генетичните амбиции на руския народ, ако щете ядреното оръжие дори. Всичко това те отчитат като фактори на риск за тях, дават си сметка, че при един упадък на САЩ, при поредната икономическа криза например, Русия отново може да възкръсне като техен конкурент, тоест да възстанови своя суверенитет. Ето защо, наред с традиционния грабеж, те паралелно реализират и второта си цел, разрушаването, при това по план, всичко е написано като технология. Това че се появи Путин беше цяло чудо, руско чудо. И е такова от гледна точка на военната, политическа и идеологическа ситуация. Защото в ликвидацията на Руската федерация те бяха впрегнали дори руския народ, заблуден за истинската цел от пропагандата. Напримзер войната в Чечня, когато по времето на Путин армията не искаше да воюва. А армия която не иска да воюва са родината си, за какво ти е такава армия? И тогана по чудо едва събраха 45 000 доброволци от 500 000 армия. Американците разчитаха че и толкова няма да се съберат и проспаха Чечня. Ако само се бяха усетили и пари щяха да налеят на Дудаев, и наемници щяха да му пратят от цял свят. Чечня висеше буквално на косъм. Но американците мислят системно, те логично разбират, че сам Путин нищо не може да промени в системата, какъвто и да е. Той самият отначало не се оповести като техен враг. Доста време беше загадка за тях. Мистър Неизвестен - "Who is mister Putin?". Но винаги имаха сигурността, че сам не може да ги застраши, какъвто и да е – на своя страна те имаха система. На тяхна страна имаха парламент, демобилизирана армия, бюрократичен вертикал на властта, продажни губернатори чрез купени избори. Ама той взе че успя в Чечня. По дяволите! – те бяха изумени. Преди това той дълго бе водил някакви разтегливи преговори с тях, приспа ги, не им разкри своите намерения за национално-освободително движение и национално лидерство. Той се оповести като национален лидер приблизително по онова време, когато започна първото национално-освободително въстание – през 2003 година. Тогава свалиха Касянов, подмениха администрацията, разрушиха олигархичната система, вкараха в затвора Ходорковски, избяга Гусински, замина си Березовски. Това беше истинска революция. Хиляди новобогаташи емигрираха зад граница. Друго нещо е, че не успяха до край да разрушат системата. А и не можеше. По простата причина, че лишаваш от власт стотици олигарси, но системата се опира на десетки хиляди хора, системен проблем. Все пак, точно тогава беше отменено онова "Соглашение о разделе продукции" – отнеха на американците правото да контролират руския добив на нефт и полезни изкопаеми. Руският нефт по закон не принадлежеше на Русия, закон приет по времето на Елцин. Под флага на т.н. закон "Соглашение о разделе продукции", написан по идея на Олбрайт, беше прокарана идеята, че руските природни изкопаеми не са собственост на Русия. Законът беше приложен в Русия по времето на Елцин по команда на окупационните американски власти. Недвусмислено. Елцин го направи, Путин го разруши, той много разруши по време на нареченото от мен свое «първо въстание». И тогава започна борба на живот и смърт. Първоначално американците бяха зашеметени, но не бяха омаломощени, защото това е политическа война, не с военни средства. Ако беше истинска война, щяха да хвърлят десантни части, а в политическата им трябваше политическа инфраструктура. Ако дотогава стратегията им беше да финансират пряко държавния апарат, сега те прегрупираха силите си и започнаха да да наливат пари в политическите процеси – в партии, в улична опозиция, в система от бенефциенти, но не държавни учреждения, а общонационални политически организации, в системата на медиите. Само да ви напомня, Путин частично разруши американската система за контрол върху медиите. Гусински работеше за американците, подчинени му бяха много канали. Друго е, че смяната на собственика по принцип не промени системата за контрол. Твърдя, че в своята система за контрол американците не разчитат на собственика, а на текущото финансиране, главно от реклами. Другото важно нещо, което направи Путин бе вдигането на жизнения стандарт. Как ще увещаваш да въстанат бедняци? Той направи така, че много или малко, хората започнаха да свързват двата краища в бюджета си – повишиха се заплатите и пенсиите. Това, разбира се, пак стана не така както трябваше, половинчато – за десетина години ръста и пенсиите у нас скочи десетократно в долари, но жизненият стандарт не се повиши десетократно. Реално ние си плащахме данък на американците, защото изчислявахме и плащахме заплати по доларов курс. Те омаловажиха победата на Путин в сферата на качеството на живот. Той вдига в долари заплатите, те обезценяват бързо стойността на долара. Помислете внимателно – какво представляваше руската икономика от края на деветдестте години в сравнение с деншната? Тогава те изсмукваха напълно ресурса от нашата икономика, но Путин успя да отклони част от тези пари и да ги даде на собствената си страна. Казвам ясно – реално икономиката удвои ръст, а доходите скочиха повече от десетократно – защо? Различието се крие във факта, че парите спряха да се източват в такима обеми от Русия зад границата, така както това ставаше при Елцин. Разбирате ли – това е всичко. Законите на икономиката са като тези във физиката – щом изпуснете нещо, то пада надолу, физически закон, отива на друго място. Така е и в икономиката: щом парите изтичат някъде, те се вливат от друго място. Щом парите ги няма в Русия, значи отиват на друго място – къде? – основно в Америка, а Путин им спря част от тях. Е как да го обичат? Той отнема от пая, предназначен за американския народ, поне половината от този пай отряза реално. Сега им плащаме два пъти по-малък данък, отколкото през 90-те години. Въстанието не успя напълно, но все нещо постигна. Честно казано не му достигна сила, защото народът не го подкрепи. Защото под давлението на пропагандата, хората не разбират много неща. Пропагандата е сериозно оръжие. Ето защо днес трябва да информираме хората защо е необходимо да участват в национално-освободително движение. Това е ключът. Ако успеем да ги накараме да се замислят за своята страна, реално да се ориентират сами, те сами ще разкъсат тези информационни пердета, и в това е ключът за успеха на национално-освободителното движение и на Путин като негов лидер. Ако продължават да плуват в мъглата на пропагандата, страната ни ще загине. Както и винаги е ставало. Защо хората се вдигнаха през 1941 г.? За родината си. А сега не е така просто, защото враговете ни могат да се обосноват: «Ние не сме врагове, ние сме европейската култура и цивилизация.» И през 1991 хората им повярваха. По принцип пропагандната машина на Хитлер и тази на американците е една и съща. Но през 41-ва не повярваха, а повярваха на Сталин, който имаше много лични врагове, и хората тогава така решиха съдбата си. Американците обаче напипаха слабото място на Русия, и направиха това с помощта на англичаните. Първото отстъпление беше, когато по ултиматум от англичаните, Ленин въведе федеративното устройство, просто за пари, защото той получи пари от англичаните. Те поискаха федеративно разделяне, Ленин го направи. И вторият етап – през 1991 и подготовката преди това, когато Горбачов съзнателно ликвидира Съветския съюз. Беше изпратен със задача, изпълни я. Негова воля, той е патриот. Патриот на Америка, реализира американските интереси. А по принцип процесът по ликвидация на Съветския съюз започна с Фултънската реч на Уинстън Чърчил, произнесена на 5 март 1946 година, често я наричат сигнал за началото на „студената война”. Точно след това започна противостоенето между СССР и САЩ, като всяка от страните се стремеше да унищожи другата. Войната продължи 40 години. И тя се водеше предимно от специалните служби. А Горбачов беше последният етап от работата на американските специални служби. Това бе система, но ние не си давахме точна сметка за нейния мащаб и влияние. Тотална система. След Горбачов дойдоха американските съветници. Когато те си отиваха в началото на 90-те, оставиха като свои заместници олигарсите (чрез механизма на собствеността), а оперативните задачи за изпълнение на бенефициентите на техните пари. И системата им никога не е спирала да действа. Наричам това мека сила. Когато на война овладееш град – всичко е ясно. А меката сила е променлива, но постоянна остава целта й – да промени качествено руската държавност, да му отнеме националния ориентир, да го трансформира в про-американски – цялата държавна машина и властта. И да обвърже тази изфабрикувана нова държавност със своя пета колона, която сега дефилира по улиците. Това което се случва е манипулирано. Игра едновременно с два коза – от една страна непримирими граждани (задействани с пари и пропаганда); от друга – власт, склонна да капитулира пред тях. Това е игра. Всичките милиарди се изливат в механизма за превземане на властта. Властта като че ли се предаваше, поне даваше вид че се предава. И това американците не са го измислили. Просто в една конкурентна борба ние сме колония, васали. Не се борим с тях при равни условия, а само се опитваме да смекчим негативите вътре в една система, която те контролират. Когато американците формираха новата руска държава, те ни подготвиха базово законодателство за банковата система. Включително механизъм за Централната банка на Руската федерация, която юридически на практика не е руска; тоест Централната банка е свързана с Руската федерация единствено с уставен капитал от 3 млрд. Рубли. Имуществото на Централната банка по закон е имущество на Руската федерация, златните му резерви (ядрото на това имущество) – фактически са отделени от руската икономика и държава. Предлогът за това отделяне беше да има по-устойчива рубла. Всъщност това бе само предлог, който признава и самото ръководство на Централната банка. Всъщност специалистите от САЩ, които работеха в Русия, тези хиляди специалисти в началото на 90-те, докато управляваха директно Руската Федерация и законодателство, формираха и модела по който работи Централната банка. Същността на този модел е следната: Централната банка е независима и по Конституция, и по закон, нещо повече тя е овластена да се ръководи по международна съдебна юрисдикция – Централната банка се явява единственото учреждение, което има право да емитира пари в Руската Федерация. Специфичното при емитирането на рубли за руската икономика е такава: ЦБ купува от борсата долари (после добавиха и евро); и според обема на закупените долари и евро, банката има право да емитира руски рубли за руската икономика. При това, от борсите се купуват не реални, а виртуални долари и евро. Днес статутът на руската рубла е статут на окупационна рубла, защото тя се отпечатва чрез механизма на златния резерв пропорционално на доларите. Рублата е реална, доларът в виртуален, и се отчита че златния резерв е онзи гарант за това, че онези виртуални числа, наричани «американски долари» никога няма да постъпят в американската икономика – тоест пряк обмен по номинална стойност. Чии са златните резерви на Русия? Ничии – формално те принадлежат на Русия, но реално Русия не може да ги докосне, няма право по Конституция, и по Закона за централната банка, и по международното законодателство. Условно казано, имате си касичка, в нея си пускате парите, но да ги извадите оттам нямате право. Пускаш монетка, но обратно можеш да си я извадиш само като разбиеш касичката, а право да я разбиваш нямаш. Ето така са уредени нещата със златния резерв. Докато бяхме в криза, Централната банка взе решение част от резерва (неголяма) да бъде отпусната като кредити на търговските банки; за банките лихвеният процент беше доста висок и отделно американците също заработиха печалба – те също отпуснаха кредити на банките, банките им върнаха кредитите (не знам случай да не са го върнали) с висок лихвен процент. И така се получава, че от тази „касичка”, резерва, можеш да взимаш кредит, но само през описания механизъм на Централната банка. И трябва да се помни едно – всички банки в Русия не са суверенни, тъй като са обвързани в системата на Централната Банка, а последната на свой ред действа на принципа на рейтингите, които се правят в Ню Йорк. И какво става – Русия продава нефт и други полезни изкопаеми, получава в замяна американски виртуални долари, които трупа в своя валутно-златен запас, а излиза, че валутно-златния ни запас не е наш. По Конституция. Значи ние даряваме всичко безплатно. Това се нарича „дан”, и то си е точно такова – за нас остава да прибавяме нулите към виртуалните си долари в трезора, а богатството ни изтича навън. Простичка, но хитра формула на източването. При това е добре обмислена. Ако Германия след ВСВ получи задължения във вид на конкретни цифри – толкова и толкова милиона да се платят на Франция, Англия и т.н., то на русия такива репарации са наложени в още по-жестока форма: целият си вътрешен оборот, цялата парична маса от него, ние автоматично трябва да заплащаме на Съединените щати по номинална стойност. Тоест, когато в Русия се появи необходимост от емитиране на нова парична маса (тя расте с ръста на икономиката) – ние сме длъжни на 100 процента да си я откупим от Съединените щати. По-сурово наказание от онова за Германия след капитулацията й, където цифрата е била все пак фиксирана. И както си спомняте, англичани и французи оттеглиха окупационните си войски щом Германия изплати репарациите си. Защото имаха край. А Русия не може да ги плати никога, защото тя винаги ще има нужда да увеличава паричната си маса в обращение. И е осъдена на вечни репарации към американците заедно с растежа на икономиката си. Зависимостта е пряка. Даже да ускорим до краен предел растежа си, те ще ни аплодират, защото им заработваме лесни за тях пари. Така зокато се опитваме да ускорим своя икономически растеж, носим на гърба си Америка и Европа (доколкото част от валутния резерв е в евро). И заработените от нас реални пари отиват за повишаване ръста на потребление в САЩ. Ако сравните потребелението на енергоресурси за един американец и един германец (немците ми казаха цифрата), разликата е три към едно в полза на американеца. И не защото произвеждат три пъти повече, а като цяло харчат три пъти повече – карат повече автомобилите си, жилищата им са по-големи, качеството им на живот е по-високо. Данъкът за това се плаща не само през окупационната рубла. В него е включен и данък „кадри наука”, например. Както навремето моголите откарваха в заточение занаятчии, така ни източват и кадрите. После хилядите деца по същия механизъм отиват в САЩ, както навремето са вземани деца за еничари в Османската Империя. Покорените народи си плащат данък в деца. За какво са им на американците нашите деца? Генетика. Добра бяла генетика. Бели роби. Как защо?! Та това е конкурентна борба – нациите се конкурират. Само в Германия има 26 програми за прекфалификация на емигранти от бившия Съветски съюз, при това държавата плаща за тях. Какво чудно има в това? Немската нация крепне. Същото правят и американците – колкото повече руски младежи, учени и специалисти дойдат в Америка, толкова по-могъщ става американския народ. В САЩ в сферата на науката 80 процента са гастарбайтери – ако Америка спре да внася непрекъснато нови такива кадри, тя просто ще престане да съществува. При това те си избират най-умните хора от цялата планета, подготвените, завършили престижни институти, творците – тях привличат. И го правят далеч по-ефективно от нацистка Германия, която караше с влакови композиции работници от окупираните територии. От Прибалтика например западноевропейците и американците са източили 30 процента от населението за някакви си 7 години – повече отколкото нацистите с помощта на Гестапо по време на окупацията. Формата е различна, резултата същия. Хитлеристите го правеха с насочен автомат, сега става доброволно за пари. Чуйте ме, светът си е останал същият какъвто винаги е бил. Това че сега пропагандата съумява да прикрие очевидното, като говори само за качествата на окупационната машина, само тук е разликата. Но технологията и механизмите са същите каквито са били преди сто, двеста, петстотин и хиляда години. Ако си слаб – ще платиш, ако си много слаб – изчезваш. Това е животът. ФЕД (Федералния Резерв, Американската Централна Банка) е продукт на американския народ. Говори се че е създаден от частни банкери и това е истина. Но тези банкери също са продукт на американския народ. Или иначе казано, нацията си е създала инструмент за национално доминиране – в света, в държавата и т.н И елитите (богатите хора) също принадлежат към своята нация. Ето защо, американските банкери-учредители на ФЕД са всъщност американската нация. Както и американското правителство. Те могат да се конкурират помежду си, но са продукт на американската нация! И ФЕД работи за американската нация. Затова съм абсолютен противник за всякакви конспиративни теории за световни правителства. Може да разсъждавам и като прост селянин, но използвам здравия си разум: онова което се случва в малък мащаб става и в голям мащаб. Щом човечеството в цялата си история винаги е живяло в условията на конкуретна борба между нации, народи или племена, даже между отделни личности, защо това да не важи и в наше време? Конкурират се даже дърветата за повече слънце в гората, а какво остава за живи и мислещи същества като хората, обединени в нации? Проявява се тази конкуренция посредством войни, създаване на специализирани институции и инструменти за конкурентна борба. В корена на конкуренцията стои чувството на собствена значимост. И това с пълна сила важи за американския народ, който е съумял да създаде множесство инструменти за глобално управление в полза на американската нация. Тоест целта на ФЕД е да облагодетелства американските банкери, които от своя страна са неделима част от американската нация. Толкова е ясно! И те са реализирали целта си. В днешния световен ред всички държави заработват пари за Америка. Точно това позволява на американската нация да е потребител на половината от световната продукция. Или иначе казано – целият свят отделя половината от времето си, за да работи за една страна – Съединените Американски щати. Това означава, че половината от всеки продукт произвеждан в света – в Русия, Китай или където и да било – се принася в дар на Съединените щати. Казвам ви го така, за да ви изясня какво означава „глобален управляван свят”. Американците произвеждат 8 процента от стоките в света, но консумират 50 процента от тях. Те са изработили 8, останалите 42 са им дадени като данък от света. Същото е било с Римската империя или с Британската империя, когато са прибирали данъци от колонизираните територии. Всяка империя го е правела. Щом си империя, грабиш колониите. Нещо ново ли ви казвам? От Русия данъците се изцеждат с пряко управление, а Китай плаща данък като държава – там е голямата разлика. Китай е суверенна държава, но пред лицето на силата плаща. При това в огромни размери – между пет и десет пъти повече от Русия. Но това е решение на суверенен Китай – той не иска конфликт с американците, предпочита да им плаща откуп. А Русия никой не я пита – просто взимат всичко, което е в оборот. По повод на долара ще ви кажа следното: имаше време, когато доларът беше обезпечен със злато и де Гол се опита да го обмени за злато. Първо, самият де Гол изчезна, и второ, по някое време самите американци отмениха това правило, всъщност фалираха долара, защото отмениха златното му обезпечение. С волево решение. Всъщност най-напред писмено обещаха нещо, а после се отметнаха и казаха: „Преосмислихме решението си, отказваме се от него. Решението си е наше: искахме, взехме го; не ни устройва сега – отменяме го.” Днес всички стратегически решения в Русия се вземат от американците. Както правеха това през 91-ва (тогава го правеха на ръчно управление), така и сега те се занимават с въпросите от системно-стратегически характер. Като междинен етап още в края на 90-те те създадоха така наречената система на олигархично управление. Стана някак неприлично директно да управляват. Седят в министерствата някакви американци и командват делата в Русия. Така беше в началото на 90-те. Милиони хора видяха с очите си това. За това не се говори в медиите, но не можеш да го скриеш. Всеки бил бюрократ през 90-те ще ви каже: „Началниците ми бяха чуждестранни съветници.” Всеки министър беше придружаван от главен съветник американец, а под него имаше системен апарат от съветници, които реално управляват съответното министерство. А управляват означава изграждат. Защото точно по онова време, като една сграда, се изграждаше архитектурата на днешната наша държава. Ако сега се взрем в денешните крупни собственици в Русия, получили имущество в резултат на приватизацията, не можем със сигурност да твърдим, че точно те са неговите собственици. Не знаем това. Тези хора през 90-те, когато ставаха уж „собственици” всъщност бяха Никой, тях американците ги селектираха по списък по някакъв техен критерии, по силата на връзките си с тях (ех че кадрова политика). Посочват го, идват при него и му казват: „Вие сега сте дребен предприемач, който няма умения да управлява голям бизнес. Хайде да се договорим с Вас така – ставате крупен собственик на завод, пристанище, фабрика и т.н. Но при условие тази собственост да е под наша юрисдикция, ще има контролиращ наш представител и тук в Русия, и там там – на европейска или американска земя.” Ясно е че с такъв човек можеш лесно да се спазариш за всичко. Можеш даже да го убедиш той да се прави на истински собственик. Ние и досега нямаме отговор на въпроса дали собствениците на крупни предприятия и холдинги в Русия са хора с руски паспорти или не. Защото съдейки как е оформена юридически тяхната собственост, най вероятно те са параван за прикритие пред истинските разпоредители със собствеността. Следователно така в Русия беше блокирана възможността въобще да се формира класа от едри собственици, тоест базата от която се формира националния елит и се планира стратегическото управление на държавата. Ако вашите най-състоятелни хора в страната не са реални собственици, то съответно те ще провеждат чужда политика – на онези, които са истинските собственици. В противен случай ще го загубят, така че дори ментално им се налага да влязат в чуждата идеология. Подбраха ги не просто случайно (като начало) – избраха ги по някакви занци че са готови да станат фиктивни собственици под управлението на чужд господар. И те като всеки човек, искат да оставят наследство, да осигурят бъдеще за потомците си, така че патриотизмът им, според наши изследвания, се изпарява в рамките на 5-10 години. Да допуснем, такъв човек обича родината си, но влиза в системата, съгласява се с нейните условия, за да стане богат, но минават 5-10 години в тази му роля и той вече не е патриот, той вече ментално емигрира в друга родина. Отива да урежда бизнеса си там под чужда юрисдикция, идва с него и семейството, децата започват да учат там. Той се разкъсва между тях – събота-неделя е в Лондон, делнични дни в русия. И след няколко години такова разпъване на кръст, най-сетне се предава и отива за постоянно в чужбина, защото разривът за него става непоносим. От всяка гледна точка – психологическа, но и физически, защото е невъзможно години наред всяка седмица да летиш между две държави. И в крайна сметка, отива за постоянно там, а тук оставя управляващи на бизнеса му. При това процесите са от системен характер. А защо повдигам този въпрос? Той въпрос на собственост ли е или въпрос за националния елит? Всъщност въпросът за националния елит е въпрос за политическата система. Казано иначе – ние получихме политическа система, базирана основно върху чужди елити. Това пък води до следствието, че цялата ни политическа система не е национална, тя ще работи против Руската федерация. Разберете го! Следващите етапи на развите в Америка ще бъдат такива: абсолютно същите, като при вяка империя, която се сблъсква с трудности. Америка ще премине към ожесточена наказателна политика. И Хитлер започва масово изтребление на хора не веднага, а когато се сблъсква с ожесточена съпротива. Целият свят се изправя срещу него и Хитлер преминава към терор, към масов тотален геноцид. Това е пряка зависимост, историческа зависимост, не свързана конкретно с Хитлер, не с американците, с Османската империя, изклала арменците. Такива са историческите закономерности, те са точно толкова железни, колкото онези във физиката – има закон за земното притегляне. Американците ще защитават своя стандарт на потребление, ще защитават своите механизми за изсмукване на печалба от целия свят, като при това ще втвърдяват политиката си по отношение на колониите, включително и Русия. И ще го правят не защото мразят Русия, а просто защото такава страна, с такава история, идеология, психология на лидер, притежател на ядрено оръжие – не е приемлива за тях, тя е източник на риск. Малките държави са приемливи – няма къде да бягат в клетката на глобализма. Плащат си данъците, изпращат си младежите и си траят. А такава велика държава може да се изправи за миг. Щом охлабят хватката – и тя да им се измъкне. Рискът е неоправдан и те за взели решение за ликвидация на Руската Федерация. Въпрос на време е. Или Русия ще си възвърне суверенитета чрез национално-освободителната борба на Путин, или Русия ще изчезне в следващите 10-12 години. Ще бъде въвлечена в регионални конфликти и разпад (никой не е отменил чеченския сценарии). Този сценарий е абсолютно реален и работи в десетки страни, видно е. Защо да не сработи в Русия? Щом веднъж сработи през 1991, защо не и сега? Проблемът е само в едно – хората, които за объркани от пропагандата и не намират в себе си сила да мислят сами за своето бъдеще и бъдещето на своите деца. Хората в Русия най-сетне сами трябва да решат – те свободен народ ли са или стадо, което е водено на заколение. Това е всичко! Евгений Фьодоров, 1юли 2012 г., пред ТВ "Познавательное"

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...