Search the Community

Защо цар Петър I носи името Петър? Не знам дали в българската историография изобщо е разглеждан този въпрос. Името "Петър" е нетипично за владетелския ономастикон на средновековния християнски свят. В съседната ни Византия няма нито един император с името Петър. Източно от империята, в Армения и Грузия, няма нито един монарх с такова име. Направих справка и на запад - освен в Арагон, където има четирима Петровци (Педро) между XI-XIV век името също отсъства във владетелския ономастикон. Единственото такова име се среща при сърбите и маджарите, и то сравнително синхронно като време. Но за това малко по-нататък. Първо на въпроса дали изборът на името "Петър" няма конкретна религиозна и религиозно-политическа натовареност. И оттам дали изборът на Симеон сина му Петър да го наследи не е свързано с това. Петър е запазен марка на папския Рим, "престолът на св. Петър". За Симеон има хипотеза, неприета за твърдо установен факт поради недостатъчна изворова основа, че към края на управлението си се е бил обърнал към Рим и е признал поне формално върховенството на престола на св. Петър. Хипотезата/допускането, че през втората половина на управлението си (след 913 г.) Симеон се ориентира към Рим може да се свърже именно с появата на това абсолютно нетипично за средновековния владетелски християнски ономастикон име Петър. Чрез кръщаването на сина си с това име Симеон е искал да подчертая, че държавата му се е поставила под закрилата, опеката и духовните грижи на Престола на св.Петър. Аргументи: 1. През 922 г. византийска делегация отива в Рим при папа Йоан X (914-928 г.). Ето как Васил Златарски разглежда събитията: http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_4_3.html Интересно защо през 922 г. Константинопол разчита на папа Йоан да въздейства върху Симеон в полза да прекрати враждебните действия? Ако, както по традиция смятаме, България е в лоното на източното християнство и влиянието на Рим в страната е нулево, няма смисъл Николай Мистик да обяснява на Симеон, че "ей на, и папата иска мир сред християните и спиране на проливането на братска кръв". За да разчита Константипол на някакъв обуздаващ ефект върху Симеон от страна на папа Йоан, единственото обяснение е, че папата и Римската църква са имали някакво реално или поне теоретично влияние върху Симеон и върху българската политика. Това влияние може да е било факт единствено ако преди това ако Симеон не е бил приел върховенството на Рим при запазване на съществуващите църковни обреди. 2. Нещо повече, през 926 г. в Преслав пристига папска делегация с надеждата да посредничи за решаване на продължаващата вече четиринадесета година война между българи и ромеи. https://chitanka.info/text/30003/16#ref_3-92 Че резултат от тази мисия не е имало, е ясно, но тя отново илюстрира, че по времето на Симеон римската курия има поне на теория значително влияние в България и оттам теоретично някакви лостове за упражняването му. 3. Ако изборът на името Петър не е случайно, а издава обвързване с Престола на св. Петър, интерес в тази връзка представлява и името Петър Гойникович (892-917 г.). За него в английската Уикипедия пише " His name (Peter) symbolizes Christianization of the Serbs". Дали обаче това "християнизиране на сърбите" не е дошло не от Константинопол, а от Рим, още повече, че между Византия и сръбските земи стои като преграда България... и албанските планини? И по тази причина името Петър на сина на Гойник отразява ориентация към Рим. Интересно е, че Петър Гойникович е роден около 870 г., което съвпада по интересен начин със събора в Цариград, на който са разделение сферите на влияние между Рим и Константипол. Тоест нищо чудно ако България се е паднала в ромейската сфера, Сърбия да е била определена в римската сфера. 4. Единственият друг освен Петър Български и Петър Сръбски владетел в района, носещ името Петър, е унгарският крал Петър (1038–1041 г.) и (1044–1046 г.), племенник на крал свети Ищван (Стефан), покръстителя на маджарите. Само че въпросният крал Петър е бил маджарин наполовина. Другата половина на кръвта му е венецианска. Той бил син (единственият) на венецианския дож Отон Орсеоло от брака му със сестрата (една от сестрите?) на Ищван. Тоест и в този случай името Петър се появява в италиански и католически контекст. Допълнителни заключения въз основа на т. 1-4 1. Ако се изходи от предположението, че по времето на папа Йоан X (914-928 г.) Симеон вкарва България в лоното на папската курия и като символичен жест кръщава сина си с името Петър, може да се приеме, че Петър е роден със сигурност след 914 г., когато започна понтификатът на папа Йоан Х, но надали след края на 915 г. Което вече би обяснило и защо през 927 г. Петър е малолетен и има за настойник вуйчо му Георги Сурсувул. Дова би позволило и да се датира преминаването в лоното на Римската църква към 914-915 г. 2. Преориентацията към Рим би могла да обясни и решението на Симеон да обяви за престолонаследник малолетния Петър в ущъб на пълнолетния и първороден Михаил. Тоест с този акт Симеон засвидетелства преданост към Престола на св. Петър. В този случай любопитно като съвпадение е символизмът на имената. Михаил носи името на дядо си Борис-Михаил, но Борис носи името на кръстника си император Михаил III. С отстраняването на Михаил баща му Симеон символично отстранява името на василевса и влиянието и претенциите на византийската църква и държава в полза на Рим в лицето на Петър.