Search the Community

Отварям една специална тема (най-вече за нашият нов Великотурски гостенин) за изпускане на пара и спам от историческите теми. Макар че обсъждането на съвременната политиката не се толерира тук, когато не иде реч за нашата си българска буря в чаша вода, нито по огневата линия русофили-русофоби, мисля че ще може да се дискутира и нормално Та в Турция съвсем скоро ще се проведат предсрочни избори. Натрупаното недоволство е огромно, Ердоган се движи навсякъде с гигантски кордони от охрана, за сравнение дори Асад не се притеснява да ходи без охрана сред собствените си поданици. Говори се, че нарочно са издърпали изборите колкото се може по-скоро, защото недоволството расте от ден на ден и колкото повече чакат, толкова повече гласове за партията на Справедливостта и развитието си отлитат. Говори се и че пак ще има шмекерии с бюлетините, както беше при референдума с 2-та милиона спорни гласа, които решиха изхода от него. Също така изглежда ще има обединение на множество и пъстроцветни опозиционни сили като социал-демократи, консерватори, ислямисти, кюрди и либерали, само и само да изместят управляващите от волана и дори наново да проведат референдум с който да се върне старата система, след което да се разделят и всеки да тръгне по своя коловоз. Та какви са прогнозите ви. Ще се върне ли парламентарната република в Турция и преброени ли са вече часовете на султан Ердоган?

Левски: Смърт или Република На 27 май 1870 г. Левски прехвърля Дунава край Гюргево и се озовава в Русе, столицата на Митхад паша. Целта му е да създаде тук втори канал за връзка между комитетите от Източна и Югоизточна България с Влашко. Тази задача той възлага на Христо Иванов-Големия, който преди да се установи в Търново, към края на януари 1870 г. е на работа в Русе. Христо Иванов обаче няма успех, както и сам признава в едно свое писмо Н. Обретенов (Д.Т.Страшимиров, Извори, стр. 492-493). Според Захари Стоянов местният Русенски комитет бил основан от Ангел Кънчев през 1871 година, но той вероятно греши, защото Кънчев е пратен чак една година по-късно като пратеник на Букурещкия Централен комитет. От протоколите на този комитет, които са единствените запазени протоколи на частен комитет от времето на Левски, виждаме, че първото протоколирано заседание на русенци се е състояло на 10 декември 1870 г. В третото заседание, което станало след четири дни, се решава от тогава действащите членове да започнат да убеждават приятели, познайници и т.н. и да ги подготвят за бъдещото народно освобождение и обявяването на БАЛКАНСКА РЕПУБЛИКА. Балканска Република е идея на Любен Каравелов и хората около него, не на Левски. От третата точка на същия протокол узнаваме, че "числото на действащите членове, които съставляват частния революционен комитет в Русе, за сега не ще възлиза на повече от седем души, които помежду си се броят за съзаклятници и отговарят за всичко според Привременния закон, който е нареден и поверен от централния комитет." (Д.Т.Страшимиров, Извори, стр. 527-529). Тия седмина членове били: Н.Т. Обретенов - Кавръков или още Тихов; Тома Кърджиев - Твердо; Ради Иванов; Костаки Симеонов; Георги Икономов - Аспарух; Иларион Драгостинов - Борислав и Генчо Карамаждраков - Денсиз. Колко време стои Левски в Русе не знаем. Няма и точни данни за пътя по който поема от столицата на Митхад паша. Най-вероятно да е продължил по Дунава и след кратък престой в Свищов или през Никопол да е отишъл в Ловеч. При третата си обиколка през 1870 г. Левски идва в Ловеч с взето решение да превърне този град във вътрешен център, от който да направлява всички действия на организацията си и да получава кореспонденцията си, докато обикаля страната. Ловеч трябва да бъде АДМИНИСТРАТИВЕН център, обединяващ комитетската мрежа в България. С една дума Ловеч става негова столица. В началото на декември 1870 г., както се вижда от дневника, в който вписва своята кореспонденция, Левски получава писмата си през Ловеч. Докато т.н. Централен комитет в Букурещ, оглавяван от Каравелов, прилича повече на партиен орган, комитетската мрежа в България и по специално комитетът в Ловеч, който се явява централен за вътрешната организация, започват да приличат все повече на изпълнителна власт или държава. Център и двигател на тази новоформираща се държавна структура е Васил Левски. На 20 юни 1871 г. Левски, с известна доза раздразнение, пише до "дуалистите" в Румъния: "За законите и печата от кога съм ги заискал и като какви трябваше да бъдат, искайте писмото ми от 28-ий октомврий общо за всички ви." Тоест, той иска печат за своята изпълнителна власт и закон от година и три месеца, но не ги е получил още от румънските емигранти, които в случая играят ролята на законодател. "Тука (в Ловеч) в едно от събранията - ни съобщава П. Стоянов - става и спор върху печата на комитета… Левски казваше, че лъвът трябва да е без корона, защото България след Освобождението ще я обявим за република ("демократска република"); а другите, болшинството, искаше лъвът да има корона, понеже, казваше то, НИЕ СЕ НАДЯВАМЕ НА РУСИЯ и СЛЕДОВАТЕЛНО ще имаме княз." (Градът Ловеч като столица на БРЦК, Ловеч, 1901, стр. 17) Три месеца по късно в едно свое писмо от 5 февруари 1871 г. до Данаил Хр. Попов Левски посочва какъв трябва да бъде печата: "Голям колкото един бешлик, в средата ЛЪВЧЕ С КОРОНА; из устата му СМЪРТ ИЛИ РЕПУБЛИКА; от наоколо ПРИВРЕМЕННО БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО В БЪЛГАРИЯ." Първоначално Левски настоява върху печата да има лъв без корона, но след това, тъй като "болшинството искали лъвът да има корона", защото се надява на руския цар, Левски прави привидно крачка отстъпление, за да им наложи още по-категорично визията си: върху печата ще има лъвче с корона, но това не означава, че над лъва ще стои корона, защото надписът "Смърт или Република" просто изключва такава възможност. Забележете: не "Свобода или Смърт", защото се предполага, че свободата вече ще е факт в новата българска държава, а "Смърт или Република". Левски абсолютно изключва възможността за монархия и го прави безапелационно. Ловеч като местоположение е естествен възел между северозападната комитетска мрежа с център Орхание и Тетевен, комитетите в Тракия, чиито най-пряк път води през Троянския проход и най-сетне през Севлиево на комитетите от Североизточна България. И при това, Ловеч е най-добрата връзка на цялата вътрешна организация с Централния комитет в Букурещ - главен канал на организацията, през който тя препраща и получава кореспонденцията си, внася оръжие и всичко необходимо през Никопол, откъдето, на отвъдния бряг в Турну Мъгуреле е живата връзка на Апостола, Димитър Хр. Попов. Чак на 6 април 1871 г. Левски ще напише на Димитър Хр. Попов: "С Димитър Общи получихме писмата и печата. Печатът е във всичко добър, САМО ЛЪВЪТ НЯМА КОРОНА, защо така? Ако е сбъркано, трябва друг да ся поръча." (Васил Левски, Документално Наследство, стр. 106) В текста на така дълго чакания печат обаче е направена и една нова добавка: "Първо отделение на БРЦК", което говори за нестихващия мерак на емигрантите около Каравелов да се поставят йерархично по-високо от вътрешната организация и да я приравнят като "първо отделение" от техния Централен комитет. През лятото на 1870, след като урежда нещата в Ловеч, Левски отива най-напред във Велико Търново, където остава цели 34 дни при Христо Иванов-Големия и Матей Петров Преображенски. Изобщо да се възпроизведе пътя на Левски е трудно и почти невъзможно, заради липсата на документи, изобилието на легенди и произволни спомени, както и грижливо прикриваните от самия него следи. Най-тъмни и неизяснени обаче остават неговите пътища през втората половина на 1870 година. Знаем, че Дряново не създава комитет почти до Априлското въстание и вероятно причина за това са местните чорбаджии. Тетевенци обаче създават голям комитет, като тук наред с интелигенти влизат дребни търговци, занаятчии и богати търговци. През втората половина на 1870 г. Левски обикаля из Тракия и част от Северна България. Докато Стоян Заимов представя организационните събрания на Левски по онова време като шумни "теферичи" и "моабети", Г.М. Минев,един от учредителите на Панагюрския комитет го опровергава: "А да се каже и това, че никакви ядената и пиенета не са ставали… Нито една минута не е било това. Кой смееше да направи подобно нещо! Не бяха това търговци, ами бяха бунтовници. Тия работи бяха много тайни и тогавашните наши първенци, каквито бяха, бунтовника за по-долно и отвратително го имаха от разбойника. Тая идея много деликатно се проповядваше между приятелите и роднини, и то смесено с историята народна и напомняне за четите из Балкана…" През своята трета обиколка Левски посещава градовете и селата от десния бряг на Марица, някои от които по-късно вземат дейно участие в Априлското въстание като Батак и Копривщица. Ехото обаче във вид на легенда прониква из цяла България и стига до ония предели, които той по липса на време или възможности не включва в мрежата си. По време на тази трета обиколка, Ловеч е изходната база за Левски. Оттук, придружен от Марин поп Луканов, Сава Младенов и Васил Йонков, той тръгва най-напред към Тетевен. Това че го придружава тетевенец и от добре познати в Тетевен хора, е характерно за него… Но не бива да забравяме, че по-късно, когато Апостола е саботиран от Димитър Общи, който отказва да му се подчинява, точно Тетевен става крепост за Общи, това е градът, който го крие от наказващата ръка на Левски. От друга страна, при третата му обиколка, присъствието на Марин поп Луканов, би трябвало да отстрани и най-малкото съмнение у тетевенци. Луканов ще потвърди пред тетевенци, че в Ловеч вече е сложено началото на комитетска организация и че Ловеч е избран за център на комитетската мрежа. Тук можем да отворим една голяма скоба и да сравним подготовката за Априлското въстание няколко години по-късно, и по-точно дейността на Георги Бенковски, и тази на Левски през 1870 година. За похватите на Бенковски и другите „апостоли” най-добре и живо ни осведомява Иван Хаджийски в „Психология на Априлското въстание”: „Най-важното условие беше обаче да се създаде вяра в успеха. Само тази вяра щеше да изкара хората пред байраците. Тази вяра, понеже не можеше да дойде от собствената сила на революционната организация, бе потърсена отново в една спасителна лъжа: че апостолите са пратеници на руския император и че въстанието ще бъде сигнал за нахлуване в България на сръбски и руски полкове... Ето с каква агитация П. Волов образувал комитета в с. Синджирлий, Карловско, по сведенията, които Ботьо Иванов дал на 3. Стоянова: Тоя П. Ванков (лъжеиме на П. Волов) ни обади такива неща щото ние, колкото бяхме събрани при него, прехапахме уста. Най-напред ни каза, че хиляди-хиляди турски софти пъплели вече из България, които насъсквали турското население да се приготовлява за напролет, защото всичката рая щяла да бъде турена под нож, никакво правителство не щяло да бъде в състояние да ни защити и пр. От друга страна, прибави той,всичко угнетено и поробено на Балканския полуостров е дигнало вече пушка за свое лично съществование и независим живот. Храбрите ни братя херцеговци, година ще стане, откак се кланят на нож и куршум. Босна гори на огън. Черна гора се е дигнала с жени и деца, гиритлиите според последните вестници точели своите ножове. Сърбия и нощта прави на ден да се приготовлява, православна Русия провежда много здраве на своите деца, с една реч — Изток гори на огън. Трябва ли ние да сгънем ръце и да стоим мирно през тая буря, когато сме народ от 7 милиона? Прочее мнозинството от въстаническата маса се дигна на въстание с мисълта да се спаси от готвената от турците сеч и да посрещне победоносните освободителни руски и сръбски войски. На апостолите оставаше сега втората и не по-малко важна и трудна задача: да поддържат духа на въстаниците, а с това и тяхната съпротива колкото може по-дълго време. Трябваше да се прекъснат всички възможни пътища за отстъпление и предаване. Трябваше да се скъсат връзките с напуснатия дребнособственически бит.Това ставаше чрез две средства: накървавяване на въстаналите селища и запалването им. Накървавяването на въстаналите селища ставаше чрез избиване на няколко турци. Това беше минаване на Рубикон, изгаряне на всички мостове за отстъпление, разчистване с всяко колебание.” Левски, напротив, работи по съвсем различен начин: той образно казано изплита организацията си, изтъкава я от собствената си личност, по образ и подобие на самия себе си. Такава организация може да бъде много силна и монолитна, но може да бъде и много слаба и уязвима, всичко зависи каква е личността, вградена в темелите й. Комитетската мрежа на Левски още в самото й начало е организъм, нарастващ отвътре навън - ядрото в нея е самият й създател, застанал в нейния център и съсредоточил всичките й нишки в ръцете си. Очевидно е също така (по спомените на Христо Иванов - Големия), че Левски още в средата на 1870 г., тоест след основаването на Централния комитет в Букурещ и в началото на своята трета обиколка в България, вече разбира необходимостта от ПИСАН ЗАКОН "да бъде приет с вишегласие на народа и работниците из България". "Носеха го (проектозакона) - спомня си Големия - от град на град и от село на село и го четяха, което се види за по-добро да се потвърди, а което са види за излишно, да се изхвърли, а което се види за нужно и не достатъчно, да са притури и тъй са нареди и са потвърди от народа." (НБКМ-БИА, ф.101, II В 1021, Записки, стр. 148). Логично е, че този проект на бъдещ закон за цялата организация е написан от Левски, за да бъде разпространен за обсъждане из България. Неговата работа върху "проектоустава" продължава и през първата половина на 1871 г. Емигрантите в странство очевидно са били раздразнени от тази му инициатива, защото в едно свое писмо от 20 юни 1871 г. до плоещките българи, Левски ще им напише: "Бележите ми в писмото си ОЩЕ КАК СМЕЯ да правя програма и печат, с които да се разполагам в Българско, без да се споразумея с всичките членове в делото." Фактът, че той още на 28 октомври 1870 г. иска да му изпратят от Влашко необходимите "закони" показва, че там много или малко са били осведомени върху неговата работа по "проектоустава". По-натам, все в същото писмо, Левски категорично отрича участието на Каравелов в изработването на проектоустава: "Като преписвате, че уж от него (Каравелов) чакаме програма, закони и не знам какво си? С една дума от него СА ВОДА? Отворете си очите хубаво в писмата ни, по кой ред искаме тия работи, ПА И ОТ КОГО И ДА БИЛО ТАМ ОТ ВАС? И по одобрението само на Каравелова, Ценова, Райнова, Живкова, Кършовски и от Д.Хр.Попов ли или от одобрението на тукашното ни ВИШЕГЛАСИЕ." (Документално наследство. Васил Левски, стр. 102). Противостоенето е кристално ясно и недвусмислено и няма смисъл да бъде замазвано, което правят мнозина малодушни изследователи - от една страна са всички емигранти в Румъния, от другата е Левски и ВИШЕГЛАСИЕТО в Българско. В писмо до "братовчето" си, както често нарича, Д. Хр. Попов, датирано от 29 септември 1871 г., Левски му пише: "Пращаме Ви два ЗАКОНА, единият на Вас и за Ценова в Букурещ, гледайте хубаво, което не намирате за добро, турайте бележка. С една дума, каквото за добро да са оттури или притури, бележете на кратко и ясно. Като и ще прибързовате, та да ни ги изпратите, щото Ц.комитет по вишегласието на всичките членове, а най-вече ще гледа вишегласието в Българско и ще го ПРОВОДА да са напечата. Другият закон ще проводите на г-на Каравелова." Същевременно Левски изпраща с отделни писма преписи от своя закон на Панайот Хитов и Филип Тотю. Левски им оставя възможността да "оттурат и притурат", при това да "прибързоват" и нищо повече - основата на бъдещия закон, който ще играе ролята на Конституция за комитетската организация, вече е написан от него, зад неговата дума стои цялото ВИШЕГЛАСИЕ в Българско. Как ли е изглеждало всичко това на амбициозните политически емигранти и на старите войводи? Как ли се е виждало на издигнатия за техен "лидер", без да притежава качествата на лидер, образован и книжовен Любен Каравелов? Но плановете на Левски и на емигрантите за следосвобожденска България са коренно различни и разломната линия между тях ще става все по-широка и непреодолима. И как му отговарят те - изпращат му в разгара на тези спорове Димитър Общи и Ангел Кънчев за помощници. Какви са тези "закони", за които Левски пише, че иска да му изпратят от Букурещ, за да ги има предвид, когато съставя своя Закон? Ето кои са: "Щатут за едно Привременно българско началство в Белград"; "План за освобождение на България"; "Привременен закон за народните горски чети за 1867 лято" - и трите на Г.С.Раковски, както и "Основно законоположение" на Тайния Централен Български Комитет. И така, след като е сложил основата на своята нова държава, сега в нейния Проектоустав, както го нарича, Левски посочва правата и задълженията на комитетите, играещи роля на изпълнителна власт. Погрешно го цитират да пише за бъдещата Българска Държава, че ще бъде "Храм на Истината и Правата Свобода", но тук има много тънка манипулация, и писаното от Левски трябва да се цитира от оригинал и буквално, за да не се изкривява смисъла в него - Левски пише не "Истината и Правата Свобода", а "истинната и права свобода", което е нещо съвършено различно. Първото е куха фраза, второто е съвсем конкретно: според него има различни видове свободи, но той говори за "истинната", сиреч единствената възможна. "Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система демократска република - пояснява се в Проектоустава Левски - и състави партии за деспотско тиранска или конституционна система, то таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт." Той безусловно отрича каквато и да било бъдеща монархия - било тя конституционна или парламентарна и залага СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ за привържениците на монархизма в България. Системата му се отличава с изключителна простата и жизненост. Тайната полиция е "извършителната власт" на Централния комитет. Начинът по който пише проектозакона е диалог - отляво пише той, отдясно народът в Българско. Като заявява в писмо от 25 юли 1872 г. до Каравелов, че "на българското знаме ще пише Свята и Чиста Република", Левски добавя: "Същото желаем на братя сърби, румънци и черногорци и пр.", като за целта не отказва и "помощта и на дявола". По натам ще стане дума за "помощта на Дявола" и за срещата на Апостола с него. След като свършва с писането на своя Закон, Левски най-напред утвърждава Д. Хр. Попов за посредник на своята организация с външния свят. "И аз оставям копие на всяко писмо, защото ми са нужни да съобщавам на вред да знаят какви писма пиша."