Отиди на
Форум "Наука"

Search the Community

Showing results for tags 'кубадин'.

  • Търси по тагове

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търси по автор

Content Type


Форуми

  • За Форум "Наука"
    • За Форум "Наука"
  • Наука
    • Науката по света и у нас
    • Финансиране на проекти, стипендии, кариери и обучения
    • Онлайн Книги, Библиотеки и други ресурси
  • История
    • Обща история
    • Българска История
    • Археология
    • Етнография
    • Атлас
    • Съвременна и обща проблематика
    • Историческо моделиране
    • Клуб "Военна История"
    • Галерия - История
  • Естествени науки
    • Наука за земята
    • Aрхеогенетика
    • Биология
    • Математика
    • Химия
    • Физика
    • Космически науки
    • Общ - Естествени науки
  • Инженерни науки
    • Цивилни инженерни науки
    • Военно дело
    • Компютърни науки и интернет
    • Общ - Инженерни науки
  • Други социални науки
    • Икономика
    • Философия
    • Психология и Логика
    • Етика и Право
    • Езикознание
    • Педагогика и дидактика
    • Наука и религия
    • Общ - Социални науки
  • Култура и изкуство
    • Литература
    • Култура и Изкуство
    • Общ - Култура и изкуство
  • Общи
    • Общи
    • Фотография
    • Спорт
    • Научи играейки
    • Галерия - Общи
  • Загадъчни феномени
    • Прогностика
    • Паранауки
    • Мистерии и загадки
  • Forum Science International
    • Forum Science International
  • Клуб "Политика"'s Клуб "Политика"
  • Сам в кухнята's Сам в кухнята
  • Приложна механика.'s Наутилус предавка.
  • Пътуване's Пътуване
  • Любомъдрие или философстване's В консуматорското общество
  • Любомъдрие или философстване's Да пофилософстваме за морала
  • Любомъдрие или философстване's Естетика
  • Любомъдрие или философстване's Нещата в себе си са етап на познание, сега изследваме нещата по отношение друго нещо
  • Любомъдрие или философстване's Екзистенциализмът
  • Любомъдрие или философстване's Битието или съзнанието, тялото или душата?
  • Любомъдрие или философстване's Онтология
  • Любомъдрие или философстване's Животът като фундаментална сила
  • Любомъдрие или философстване's Психологията
  • Любомъдрие или философстване's За клуба
  • Orbit's Клуб's Класическа Механика
  • Orbit's Клуб's Релативистка Механика
  • Orbit's Клуб's Квантова Механика
  • Orbit's Клуб's Обща Механика
  • Клуб на младия предприемач's Читател Принт
  • Клуб на младия предприемач's Форум на предприемача
  • Най-важното за коронавируса's Най-важното за коронавируса
  • БИОЛОГИЯ - страхотна's Спекулативна Биология
  • Военните конфликти и войната в Украйна's Руско-украинската война 2022 година.
  • Военните конфликти и войната в Украйна's Военните конфликти по света

Категории

  • Научна литература
  • Историческа литература
  • Картини и изкуствоведство

Блогове

  • Видео Блог за Наука

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Регистрация

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Пребиваване


Интереси

  1. След епичните боеве в Добруджа през лятото на 1916 г. 3-а армия на ген. Стефан Тошев разбива и прогонва вражеските войски от Тутракан, Силистра и Добрич. Те се изтеглят на нова позиция, която заемат за отбрана. На 12 септ. 1916, само 5 дни след неравния и изтощителен бой при Добрич, българите атакуват новата противникова позиция. Фронта е с овална форма и дължина ок. 160 км от Силистра до Балчик. Като в центъра вражеските позиции са издадени по-напред и точно там са най-коравите им войски, тези на руснаците и сърбо-хърватите. Планът предложен от фелдмаршал фон Макензен е да се нанесе удар по десния фланг на противника за да бъде откъснат от Дунав и притиснат към морето. Ген. Тошев обаче счита, че по този начин ще остави мощния център на врага още по-вбит във фронта на неговите войски, които са твърде разтеглени и няма да могат да удържат натиска му, поради което да надвисне опасност от пробив. Затова той предприема различна, макар и рискована тактика на демонстративни действия по двата фланга и удар с основните сили по ядрото на врага в централния участък с цел да го изтласка назад. При офанзивата, започнала на 14 септ., нещата съвсем не протичат така както са предвидени. Центъра ни не успява да изтласка вражеския поради липсата на резерви. Противниковия натиск се оказва най-мощен срещу нашия ляв фланг, където румънците почти успяват да се врежат в стика между 1-а Шопска и 4-а Преславска пехотна дивизия (пд). Назрява опасност врага да излезе в тил и да изправи пред катастрофа цялата 3-а армия. Обаче развоя на бойните действия по десния ни фланг неочаквано спасява положението. Там Варненския подвижен резерв, 6-а Бдинска пд и намиращите се до нея части от 1-а Шопска пд, изтласкват силно назад противниковото ляво крило излизайки във фланг на руснаците и сърбите в центъра, което ги принуждава да отстъпят. С тях започват да отстъпват и румънците от десния фланг и така и не успяват да развият първоначалния си напредък. През нощта на същия ден всичките неприятелски войски се изтеглят на север и заемат за отбрана една предварително подготвена позиция от Дунав до Черно море: Расова – Кубадин – Тузла (т.нар. Кубадинска позиция). По-тясна (72 км), по-добре укрепена и по-лесна за снабдяване от предишната, тъй като точно зад нея минава жп линията Черна вода – Констанца, по която те успяват да получат провизии, боеприпаси и подкрепления преди да започне поредната българска атака. Първата атака на Кубадинската позиция Отбранителната линия на противника е най-силно укрепена и с отличен обстрел в централния участък пред пътния възел при Кубадин. По целия фронт са разположени силни предни пунктове и окопи от по няколко реда с телени заграждения пред тях и ходове за съобщения назад. Предстои тази позиция да бъде отбранявана от румънци, руснаци, сърби и хървати – общо 70 дружини (батальона) и 32 ескадрона (конница) с 90 полеви оръдия и няколко тежки батареи. И атакувана от българи, германци и турци – общо 62 дружини (4 от които немски и 3 турски) и 28 ескадрона с 54 батареи, от които 11 тежки и 5 гаубични. Поради забавилото се пристигане и разполагане на тежката артилерия насрочената за 17 септ. атака закъснява. Части от Шопската пд се увличат напред през нощта попадайки под обстрел и биват силно разстроени и изтощени докато успеят да се върнат и прегрупират. Въпреки това по обед на следващия ден започва офанзива, която нанася значителни поражения на врага и създава предпоставки за пробив. На следващия 19 септ. обаче опитът за доразвиване на този успех се проваля. 6-а Бдинска пд не успява да пробие в центъра и да овладее Кубадин и се налага да се върне на изходна позиция. Добричките дружини вместо да се придвижат към фланга на бдинците и да им окажат съдействие, както им е възложено, се унасят право напред и с това замисленият главен удар се проваля. Без успех протичат и атаките на шопите и преславците, поради разтеглени линии, липса на подръжка и недостатъчно превъзходство в артилерия. Налага се командването да изтегли с по няколко километра назад всички съединения. Това окуражава противника и в следващите две седмици той многократно опитва да разкъса нашите позиции, но всичките му атаки са удържани. В хода на тези боеве и двете страни получават подкрепления. От север на фронта пристигат две руски дивизии (3-а и 115-а пд). При настъпилото относително затишие през последната седмица от месеца пристигат и турските подкрепления (ок. 18 батальона) и 2 български маршеви полка. Като все още се очаква пристигането на 217-а германска пд и още тежка артилерия. На 1 окт. противника предприема нова тактика. Докато руския ген. Зайончковски атакува по централния и десния ни участък (до морето), румънците пробват да стоварят десант през Дунав и да излезнат дълбоко в тил на българските войски. Една колкото добре замислена, толкова зле изпълнена операция. През нощта на същия ден румънската 10-а пд се прехвърля успешно на българския бряг при с. Рахово (почти на средата между Русе и Тутракан) със задачата да осигури предмостие за преминаване на останалата част от румънската армия. Българското разузнаване обаче забелязва навреме, че на отсрещния бряг се трупат материали за понтонен мост и ген. щаба спешно праща натам части от най-близко разположените съединения. В продължение на цели 3 дни румънската дивизия води боеве срещу сбирщина от различни дотичали до мястото части и набързо сформирани опълченски отряди, но пък блестящо организирани от командира на 5-и маршеви полк. В това време по реката се появяват австроунгарски монитори, които започват да саботират опитите за построяване на понтон. Така румънската дивизия не само, че не успява да осигури предмостието срещу малобройните български части, но и се налага спешно да се евакуира обратно на северния бряг оставяйки към 700 убити и 100 пленени войници. Междувременно обаче на Кубадинската позиция руснаците атакуват двата турски полка и успяват да разпилеят цялата 26-а турска пд, която се разбягва хаотично. След няколко часа пристигат български подкрепления, които да запушат пробойната в този участък, но до тогава руснаците успяват да пленят над 2500 низами (сирийски араби от турската армия) и 2 батареи. Тези офанзивни операции обаче изтощават противника и той отново се дръпва в отбрана по целия фронт. Същото се налага да направят и румънските войски в Трансилвания. От една страна защото губят съпорта на руснаците там след като ген. Брусилов прекратява офанзивата си в Буковина поради умора и липса на доставки. И от друга страна трите румънски армии в Трансилвания се оказват разтеглени на доста дълъг фронт от 400 км, което значително затруднява действията им. Освен това и катастрофата в Южна Добруджа предизвиква паника у тяхното командване и го принуждава да отложи операциите на северния фронт за да праща подкрепления на юг. И накрая германския ген. Фалкенхайм с набързо сформираната 9-а армия (10 пехотни и 2 конни дивизии) успява да изтласка обратно 1-а и 2-а румънска армия на билото на Карпатите. А при следващата си офанзива през ноември ги срива във Влашката равнина.
  2. Събитията до влизането на Румъния във войната Кампанията на Балканите до края на 1915 г. приключва с пълен разгром за сърбите и черногорците. Съюзниците им от Антантата не успяват да им помогнат с офанзивата си от юг защото са спряни и отбити обратно от българите. Не успява обаче и преследването на разгромените сръбски войски, евакуирани от съюзническите кораби през Адриатика, нито пък българите получават позволение от германците за желаното от тях настъпление към Солун. В резултат, на което силите на Антантата се окопават силно пред Солун и по цялата линия през Егейска Македония на запад чак до Адриатическо море, така се установява позиционна война на доста дълъг фронт. Твърде неизгодна и изтоштителна за нас, които разполагаме с ограничени сили и ресурси, още повече, че предстои отварянето и на нов фронт на север срещу румънците, докато англичаните и французите не спират да трупат нови припаси и подкрепления в Солун. До април 1916 г. експедиционния им корпус на Балканите вече достига близо 200 000 души, снабдени и със доста солидна артилерия, здраво окопани пред Солун зад 3 реда траншеи и 10 м широка бодлива тел. Според договорките с Германския щаб срещу тях българите също заемат отбранителни позиции, с надеждите, че това положение ще е бъде кратковременно. Германците от своя страна окрилени от големите си успехи на Източния фронт, както и от появата на първите признаци на вътрешно разложение в Руската империя, решават за момента да минат в отбрана на този фронт и да съсредоточат силите си за офанзива срещу французите. Целта на главнокомандващия ген. Ерих фон Фалкенхайн е да се предприеме мащабна офанзива на широк фронт, която да принуди французите да привлекат максимален брой войски в участъка и да понесат максимално тежки загуби, което да ги принуди да се откажат от борбата. Бързото струпване на все по-големи британски подкрепления на Западния фронт, както и подготвяната съглашенска офанзива по всички фронтове, принуждава немците да бързат с прилагането на своя план. В този момент германците държат Западния фронт със 124 дивизии (12 от които в резерв) и с 40 дивизии Източния. Срещу тях французите са разгърнали общо 110 дивизии (26 от които в резерв), а англичаните – 40 дивизии, като 20 други са в процес на подготвяне и прехвърляне. Масираната германска офанзива при крепостта Вердюн започва на 21 февр. 1916 г. Ожесточените сражения постепенно прерастват в колосална месомелачница, в която французите дават близо 400 хиляди жертви – убити, ранени, пленени и безследно изчезнали. Това принуждава ген. Жофр да моли руснаците спешно да предприемат офанзива на Източния фронт за да отвлекат натам германски части. През пролетта за същото заповат да молят и италианците огъващи се под австроунгарския натиск при Трентино. Това пришпорване прекъсва опита на руската армия да се реорганизира и повиши боеспособността си. Офанзивата, която предприемат през март, не отвлича значителни немски части и бързо е спряна от Хинденбург. През това време Азиатския фронт се развива доста по-добре за руснаците, които успяват да напреднат значително и да вземат от турците крепостите Ерзурум и Трапезунд. Турците пък успяват след продължителна обсада да си върнат отбраняваната от англичаните крепост Кут ел Амара в Южен Ирак. През пролетта на 1916 г. българите започват на свой ред да укрепяват линиите си срещу постоянно нарастващите съглашенските войски на юг. На Македонския фронт (от албанските планини до Егейско море) са разположени 1-а и 2-а Български армии и 11-а Германска армия (3 български и 1 германска дивизия). Като не броим резерва, който се готви да се прехвърля към румънската граница, окупационните части в тила и охраната на Беломорието, това са общо 8 пехотни дивизии по фронтовата линия. Срещу тях стоят 5 английски, 4 френски и 6 сръбски пехотни дивизии (от възстановената и организирана по френски образец сръбска армия), като до септември в Солун пристигат и 2 руски бригади и една италианска дивизия, или общо – 17 пехотни дивизии. Непосредствено преди намесата на Румъния във войната Антантата предприема офанзива по всечките 4 фронта в Европа. На Източния фронт през юни започва мащабната Брусиловската офанзива, където руснаците успяват да изтласкат австро-унгарците от района на Луцк и Буковина. Загубите и от двете страни са колосални, но австро-унгарците успяват да спрат руснаците само при Тарнопол, по останалите участъци се повличат в отстъпление и се налага спешно да се прехвърлят германски части от север за да спасяват положението. В това време на Западния фронт, където все още не са стихнали боевете при Вердюн, англичаните и французите започват настъпление при река Сома, в опит да пробият немските позиции, да прекъснат снабдителните им линии и да излезнат на открит терен, до съществена промяна на положението обаче отново не се стига. След 5 месечни непрестанни боеве стотици хиляди млади хора и от двете страни загиват в калта край реката само за да успеят съглашенците да напреднат с десетина километра и да превземат една незначителна ивица земя разорана от снаряди. На Италианския фронт започва една от многото италиански атаки по река Изонцо срещу австро-унгарците, завършила с превземането на няколко високопланински позиции, но и тук без съществена промяна на ситуацията. На Македонския фронт, ген. Сарай се оказва принуден, с мотива да склони Румъния да се включи на тяхна страна и на фона на офанзивите по другите фронтове, да започне своя, макар и все още да не разполага с достатъчни сили. Между 8 и 18 авг. англофренските батареи откриват огън по българските позиции и започват поредица от пехотни нападения в участъка между Дойран и Вардар, всичките до едно безуспешни. Последва мощна контраофанзива на българите – 2-а армия настъпва към Сяр и Кавала, заемайки територията източно от Струма. Гръцките войски в този участък (ок. 7000 души) се предават без бой по нареждане от Атина и по свое желание са извозени в Германия (Гърция на книга все още е неутрална).. 1-а армия пък настъпва на Западния участък от фронта, 8-а Тунджанска дивизия изтласква на юг сръбската Дунавска дивизия и заема Лерин и дори Костур, където обединените сили на французи и сърби успяват да ги спрат. На свой ред ген. Сарай организира контраофанзива, разразяват се тежки боеве при Чеган. 1-а и 3-а сръбски армии (4 пехотни дивизии) подкрепени от мощната френска артилерия настъпват към Малка-нидже и Каймакчалан, а френските войски започват широк обход на югозапад с цел да обхванат десния български фланг. Това масирано настъпление българите се налага да го посрещнат в тежък момент, в който Румъния вече е влязла във войната (27 авг.) и е започнало настъплението към Добрич и Тутракан. С други думи българските сили са разпиляни на два доста отдалечени един от друг фронта, а също и за окупационни контингенти в новоприсъединените земи. Въпреки това българите оказват изключително упорита съпротива за маневрен тип война и при липса на отбранителни съоръжения в Битолската равнина успявайки да задържат настъплението на врага с непрекъснати боеве в продължение на близо месец. В битката под Лерин българската кавалерия се врязва дълбоко сред редиците на настъпващия 175 френски пехотен полк. Конниците започват поголовна сеч над хаотично разбягалите се противници. Положението им става толкова критично, че французите се виждат принудени да прибегнат до един доста отчаян избор - да открият огън със собствената си артилерия по собствената си пехота за да спрат неудържимата българската конница. Западно от този участък в битката при завоя на река Черна също толкова безрезултатна остава и яростната атака на сръбската армия. Въпреки солидната артилерийска и техническа подръжка от французите и въпреки неистовия им напън да си пробият път на север към изоставената родина, българските редици не се огъват Поради огромните загуби в жива сила и липсата на успех френското командване сменя ген. Кордоние с ген. Льоблоа. На 18 ноем. обаче заедно с пристигналите руски и италиански подкрепления започва нова масирана офанзива срещу оределите български войски, съсредоточени вече предимно в Добруджа. При така създалата се ситуация и по настояване на немския щаб Битоля е изоставена за да се заеме по-удобна отбранителна позиция на 5 км северно от града. На 27 ноем. врага се опитва да щурмува тази позиция, но без никакъв успех. В тези боеве (август – ноември 1916 г.) падат 14 000 французи, 28 000 сърби и ок. 1000 руснаци, българите губят общо ок. 40 000 души убити, ранени и жертви на болести. Тази офанзива на Антантата имаща за цел да подпомогне и мотивира румънците, както и миналата през 1915 г. имаща за цел да помогне на сърбите, е успешно спряна от българите, макар и с ок. 20-30 км отстъпление в Битолската равнина. От тук нататък на този фронт и българите и съглашенците минават в отбранителни позиции. Сега погледът на българския войник се обръща далеч на североизток към поробената Добруджа. Цялата статия в брой 95 на сп. "Българска наука" (стр. 95-108) - http://image.nauka.bg/magazine/bg-science96.pdf

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...