Отиди на
Форум "Наука"

Search the Community

Showing results for tags 'китай'.

  • Търси по тагове

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търси по автор

Content Type


Форуми

  • За Форум "Наука"
    • За Форум "Наука"
  • Наука
    • Науката по света и у нас
    • Финансиране на проекти, стипендии, кариери и обучения
    • Онлайн Книги, Библиотеки и други ресурси
  • История
    • Обща история
    • Българска История
    • Археология
    • Етнография
    • Атлас
    • Съвременна и обща проблематика
    • Историческо моделиране
    • Клуб "Военна История"
    • Галерия - История
  • Естествени науки
    • Наука за земята
    • Aрхеогенетика
    • Биология
    • Математика
    • Химия
    • Физика
    • Космически науки
    • Общ - Естествени науки
  • Инженерни науки
    • Цивилни инженерни науки
    • Военно дело
    • Компютърни науки и интернет
    • Общ - Инженерни науки
  • Други социални науки
    • Икономика
    • Философия
    • Психология и Логика
    • Етика и Право
    • Езикознание
    • Педагогика и дидактика
    • Наука и религия
    • Общ - Социални науки
  • Култура и изкуство
    • Литература
    • Култура и Изкуство
    • Общ - Култура и изкуство
  • Общи
    • Общи
    • Фотография
    • Спорт
    • Научи играейки
    • Галерия - Общи
  • Загадъчни феномени
    • Прогностика
    • Паранауки
    • Мистерии и загадки
  • Forum Science International
    • Forum Science International
  • Клуб "Политика"'s Клуб "Политика"
  • Сам в кухнята's Сам в кухнята
  • Приложна механика.'s Наутилус предавка.
  • Пътуване's Пътуване
  • Любомъдрие или философстване's В консуматорското общество
  • Любомъдрие или философстване's Да пофилософстваме за морала
  • Любомъдрие или философстване's Естетика
  • Любомъдрие или философстване's Нещата в себе си са етап на познание, сега изследваме нещата по отношение друго нещо
  • Любомъдрие или философстване's Екзистенциализмът
  • Любомъдрие или философстване's Битието или съзнанието, тялото или душата?
  • Любомъдрие или философстване's Онтология
  • Любомъдрие или философстване's Животът като фундаментална сила
  • Любомъдрие или философстване's Психологията
  • Любомъдрие или философстване's За клуба
  • Orbit's Клуб's Класическа Механика
  • Orbit's Клуб's Релативистка Механика
  • Orbit's Клуб's Квантова Механика
  • Orbit's Клуб's Обща Механика
  • Клуб на младия предприемач's Читател Принт
  • Клуб на младия предприемач's Форум на предприемача
  • Най-важното за коронавируса's Най-важното за коронавируса
  • БИОЛОГИЯ - страхотна's Спекулативна Биология
  • Военните конфликти и войната в Украйна's Руско-украинската война 2022 година.
  • Военните конфликти и войната в Украйна's Военните конфликти по света

Категории

  • Научна литература
  • Историческа литература
  • Картини и изкуствоведство

Блогове

  • Видео Блог за Наука

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Регистрация

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Пребиваване


Интереси

  1. Извън всякакво съмнение е, че следващата голяма космическа станция ще бъде построена от Китай. Поради редица (главно политически) проблеми китайците никога не бяха допуснати до Международната космическа станция, затова те ще построят своя собствена. Ако Международната космическа станция бъде демонтирана през 2024 г., китайската станция може да остане единственият орбитален дом на човечеството. Общ вид на станцията: Илюстрация: CNSA Структура: Tianhe - Основен модул. Wentian - първи експериментален модул Mengtian - втори експериментален модул Обслужващи космически кораби: Shenzhou - пилотиран космически кораб, ще извежда астронавти. Tianzhou - товарен космически кораб, за превоз на провизии. Новата космическа станция ще има една шеста от масата на МКС и размерът ще е наполовина този на изведената от орбита стара руска станция Мир. Китайската станция ще тежи общо около 60-70 тона.
  2. Книгата на Греъм Алисън "Предопределени за война: могат ли САЩ и Китай да избегнат Капана на Тукидид", публикувана през 2017 е бестселър номер 1 в класацията на "Ню Йорк таймс" за годината и бестселър номер 1 в класацията на Амазон. Тя поставя пръст в раната на най-важният проблем на нашето време, според мен, може ли да има Трета световна война между САЩ и Китай за световно лидерство и може ли такъв конфликт да бъде избегнат. Греъм Алисън е директор Harvard Kennedy School’s Belfer Center for Science и един от ключовите съветници на американското правителство по стратегически въпроси за политиката на САЩ в Азия, а неговата специалност е Китай. Тук публикувам запис от негова лекция, изнесена пред смесена китайско-американска публика в Пекин през март тази година, по повод на започналата китайско-американска търговска война. От това къде са днес тези отношения, и какви ще бъдат утре, според мен, до голяма степен зависи и стабилността в света. Escaping the Thucydides Trap Mar 29 , 2019 Graham Allison, Director, Harvard Kennedy School’s Belfer Center for Science На 22 март Центърът за Китай и Глобализацията (CCG) бе домакин на Форума за публична политика на Harvard Alumni за 2019 г. в неговата централа в Пекин на тема „Глобалната търговска война и приспособяването на обществената политика”. Бившият декан на школата Харвард Кенеди, проф. Греъм Алисън, изнесе реч на тема „Как да избягаме от капана на Тукидид”. Ако наблюдавате какво се случва в отношенията между САЩ и Китай през последните няколко години, вероятно сте малко объркани, тъй като във Вашингтон тази страна, която четвърт век е била смятана за приятел, сега се разглежда като враг. Китай е страна, която Обама, когато напусна поста си, нарича "стратегически партньор"; по същия начин я наричаше и президентът Буш; по същия начин наричаше Китай и президентът Клинтън; сега официалното определение на правителството на САЩ за Китай е „стратегически противник”. И това е мнението не само на администрацията на Тръмп, но и на цялата политическа класа във Вашингтон. Това е едно от малкото неща, за които демократите и републиканците са почти единодушни. За да се опитам да ви помогна да разберете какво се случва, ще представя една голяма идея, която всъщност е идеята в моята книга, https://www.amazon.com/Destined-War-America-Escape-Thucydidess-ebook/dp/B01IAS9FZY а след това едно още по-голямо предизвикателство, на което, ако знаех отговора, щях да ви го кажа. Но когато се съгласих с моя приятел, г-н Уанг, да споделя с вас какво мисля в момента, но не съм напълно доволен от това, което имам като отговор, така че се надявам някой тук да има по-добри идеи от моите. Президентът Xi e човек, който ясно разбира Капана на Тукидид. Както той често казва, предизвикателството за САЩ и Китай е да се изгради нова форма на отношения между две велики сили. И ако успеем да изградим нова форма на отношения между две велики сили, бихме могли да избегнем Капана на Тукидид. Причината да търсим нови форми на отношения е, защото знаем, че старата форма следва по стъпките, извървяни от толкова много различни страни до конфликт през вековете, често катастрофален конфликт, и това не е точката до където искаме отношенията между САЩ и Китай да стигнат. За да предотвратим това, трябва да имаме нова форма отношения между две велики сили. Каква е голямата идея? Дали Китай расте и се издига? Как възходът на Китай оказва влияние върху САЩ и световният международния ред, в който САЩ е бил главният архитект и настойник? Как може динамиката в "Капана на Тукидид" да доведе до война, особено до война, която никой не иска? Война между САЩ и Китай неизбежна ли е? Днес докъде е валидна тази история на Тукидид за САЩ и Китай? И накрая, как да избегнем капана на Тукидид? Каква е голямата идея? Капанът на Тукидид е опасната динамика, която се случва, когато издигаща се сила заплашва да измести доминиращата дотогава сила. Помислете днес от тази гледна точка за Китай и САЩ. Дали Китай расте или се издига? Да, растежът на Китай е по-бърз от този на която и да е друга държава в историята. Как това се отразява на САЩ? Докато Китай реализира собствената си мечта, това неизбежно засяга позициите и прерогативите, на които САЩ са свикнали на върха на световния ред. Как една такава динамика може да доведе до война? Как Китай и САЩ се озоваха във война през 1950 г.? В динамикана на Капана на Тукидит това съперничество създава уязвимост при външни действия, несвързани с пряко съперничеството между двете страни, а предизвикана от някаква трета страна неволно, при такъв конфликт някой от главните съперници, се чувства длъжнен да отговори, създавайки спирала, която често свършва в конфликт, дори катастрофален конфликт. Война между САЩ и Китай неизбежна ли е? Не, позволете ми да кажа това три пъти бързо. Не, не е неизбежна, не, не е неизбежна. Тази книга не казва, че войната е неизбежна. Целта на книгата е да се предотврати война, а не да се предскаже война, и не да се предполага, че една война би била добра идея. Война ще бъде луда идея, ще бъде катастрофална идея. И ако настъпи война, държавниците няма да могат да се оправдават с някакъв железен закон на историята, заради неуспехите им да предприемат действия, които биха могли да предотвратят войната. Целта на тази книга е да се опита да мотивира мисленето на китайците и мисленето на американците и мислещите хора в други части на света. Какво можем да направим, за да предотвратим поредица от събития, които биха могли да завършат с война. Това би било катастрофално за всички. Къде днес стои това съперничество? Точно на пътя. Ако Тукидид наблюдаваше, щеше да ни каже: "Това ми изглежда като най-великата изгряваща сила, насочваща се към директен сблъсък с най-колосалната управляваща сила, която някога светът е виждал. Класическа ситуация - имаме неудържима мощ на една нова устремена към върха сила и непоклатима мощ на друга преграждаща пътя й към върха сила. Очаквам с нетърпение да видя най-великия сблъсък на всички времена." Мисля, че това щеше да каже. Както ми каза моят домакин д-р Ван, мислех за девет възможни начина за бягство, но имам нужда от нещо по-добро от всички други, които вече имам в списъка си. Но ще се опитам да стимулирам въображението ви. Тукидид е считан за баща и основател на историята, написал първата книга за историята. Нарича се "Историята на Пелопонеската война". И става дума за войната между Атина и Спарта, която разрушила двете големи водещи градове-държави в Класическата Гърция. Капан на Тукидит е термин, който измислих преди осем години, за да изградя ясна представа за Тукидид. Това е негова идея, не моя. Идеята е, че когато издигаща се сила заплашва да измести от позицията й утвърдена сила, резултатът често е война. Дали Китай расте или се издига? Отговорът е да. Направих тази кратка презентация и графика за моята ТЕД реч, но всъщност това е вариант на моя статия, което написах за China Daily, когато те ме попитаха какво се е случило в Китай, което ви впечатлява най-много през 40-те години от неговото ново начало, започнало през 1978 година. По онова време на началото, какъв процент от китайците са се борели да оцелеят с по-малко от два долара на ден? Това е най-ниската степен на бедност по критериите на Световната банка. Предположете какъв е верния отговор? Какъв процент китайци са имали по-малко от два долара на ден? Деветдесет процента, девет от всеки десет. И ако имате два долара на ден, по-голямата част от деня ви минава, като се опитвате да намерите достатъчно храна, за да изхраните вас и вашето семейство, като под "изхраните" се разбира да оцелеете. Сега, 2018 г., четиридесет години по-късно, това, което се е случило е че тези деветдесет процента станали един процент. До днес деветдесет и девет процента от китайците са били повишени над това ниво. Това е около осемстотин милиона души. Никога досега в историята не сме виждали такова чудо в обръщане на пирамидата на бедността и Си Дзинпинг каза, че до края на 2020 г. броят на тези бедни хора ще бъде нулев, напълно премахнат. Изгряваща или издигаща сила ли са Китай? За тази аудитория от Харвард някои от вас могат да си спомнят този мост точно пред училището Кенеди и бизнес училището. Виждам го от офиса си. Изграждането на този мост започна, когато бях декан на школата Кенеди. Проектът започна през 2012 г. Това беше двугодишен проект, за който се твърдеше, че ще бъде завършен до 2014 г., но казаха, че ще отнеме още една година. Чак през 2017 г. мостът беше окончателно завършен с три пъти над бюджета. Тук в Пекин има мост, който се нарича мост „Санюан“, по него има около два пъти повече трафик. През 2016 г. правителството на Пекин реши да го обнови. Колко време отне да се обнови моста Санюан? Можете да отидете на YouTube и да видите това, отговорът е четиридесет и три часа, 43 часа. И така, както казах на [пекинския] заместник-кмет, докато ми гостуваше в Школата Кенеди на Харвард, казах му да доведе строителната си група в Харвард и да завърши най-после Харвардския мост. Как този издигащ се Китай влияе върху САЩ? Отговорът е - по всеки възможен начин. За да го видите ярко погледнете този анимационен филм. Направих този анимационен филм за Комитета по въоръжените сили на сенатор Джон Маккейн през 2014 г., за да им помогна да разберат контекста на голямата инициатива на администрацията на Обама към Азия. Каква беше основната инициатива на администрацията на Обама към Азия? Понякога се нарича „ребалансиране”, но и "голям завой към Азия". Бях сравнил САЩ и Китай с две деца на детската площадка, които сядат на противоположните краища на една люлка, като всеки от тях е представен от размера на техния БВП по паритет на покупателната способност. През 2004 г. китайците са били наполовина по-малки от САЩ, през 2014 г. Китай е бил малко по-голям от САЩ и до 2024 г. по текущата траектория на развитие Китай ще бъде с 50 процента по-тежък от САЩ. И така по терминологията наречена "ребалансиране", това би означавало, че ако ние американците преместим тежестта на левия си крак от Близкия изток, за да поставим по-голяма тежест към десния си крак в Азия, където се намира бъдещето, люлката ще смени положението си на равновесие и в резултат на това и двата ни крака ще увиснат вдигнати във въздуха. Това е по законите на земното притегляне, гравитацията действа така, заради тежестта на БВП. Какво означава това? Отговорът е голям ефект навсякъде. Един пример е търговията. В началото на века САЩ бяха доминиращият търговски партньор на всяка азиатска държава. През 2017 г. Китай вече е доминиращият търговски партньор на всяка азиатска държава. Тъй като Китай се издига, той неизбежно измества американските предложения и прерогативи, с които САЩ са свикнали. В настоящия дебат дали Китай може да бъде изолиран от САЩ или от глобалната икономика, контрааргументът е: какво реално означава това в свят, в който Китай всъщност е доминиращ търговски партньор в Азия? Трудно е дори да се даде някакво съдържание на идеята. Това е тест, който давам на моите студенти в Харвард: питам ги кога може Китай да стане номер едно? И студентите трябва да попълнят дясната колона. Имам 46 индикатора, така че те пишат 2020, 2030, различни отговори. И тогава им показвам истинското състояние на нещата, което фиксира статистически, че всички тези неща вече са факт. Китай вече има най-голямото производство. Китай вече има най-голямата средна класа и вече има най-много милиардери. Китай вече има най-големия БВП, измерен чрез паритет на покупателната способност. Най-дълбокият анализатор и познавач на Китай до смъртта му през 2015 г. беше основателят и строителят на Сингапур, Ли Куан Ю. Той беше и мой учител за Китай. Имах голямо щастие да го познавам в продължение на много десетилетия и прекарах много време с него. Всъщност написах книга за него. Един от въпросите ми към него в тази книга е: сегашните лидери на Китай, това е Си Цзиняпин и Комунистическата партия, сериозни ли са за изместването на САЩ като доминираща сила в Азия в обозримото бъдеще? Китайците обикновено намират този въпрос много неудобен. Китайските учени го смятат, че е още по-неудобен. Така че не можете да накарате повечето китайски учени да отговорят на този въпрос. Лий Куан Ю беше на осемдесет и осем години. Той просто казваше нещата, както ги вижда. Какво казва той? Разбира се. Защо не? Кой може да си представи иначе? Как може Китай да не се стреми да бъде номер едно в Азия сега? В книгата си изследвам последните петстотин години история. Има 16 пъти, 16 случая, когато една изгряваща сила заплашва да измести доминиращата сила. 12 от тези случаи приключват с война, четири не. В книгата ги обсъждам. Всъщност, ако отидете на уебсайта Thucydides trap, просто го сложете на екрана си. Ще видите случаите и източниците и има спорове за тях. https://www.belfercenter.org/thucydides-trap/case-file Това, което е интересно в различните 12 случаи е, че резултатът е насилствен конфликт. Но в четири от случаите няма война. Да се каже, че войната е неизбежна е голяма грешка, тя не е неизбежна. Да се каже, че има много сериозна опасност от война е правилно. Всъщност войната е резултатът в 75 процента от случаите и е избегната в 25 процента от тях. Това е сложно и всеки случай е различен, но по принцип има три слоя на историята. Първият слой е материалният, който Маркс би нарекъл "обективни условия". Вторият слой е възприятия, емоции и психология, което Маркс би нарекъл "субективно". И трето е политиката, борбата на всяка държава за могъщество. Нека вземем за пример Китай днес, който осъзнава мечтата си да бъде отново велик, голямото възраждане на великия китайски народ. Тук не става въпрос за САЩ, не говорим още за изтласкване на САЩ. Тук просто установяваме факта, че Китай взема огромна маса крайно бедни хора и ги прави по-малко бедни. И след това тези хора с относително малко пари ги прави ниска средна класа и от ниска средна класа в перспектива ги прави по-богата средна класа. Стремежът на китайците да станат богати е благороден, разумен и разбираем стремеж. Но въздействието на това върху Америка, тъй като тя е свикнала да бъде на върха на хранителната верига в света, най-големият търговски партньор, най-големият брой милиардери, лидерът на информационните технологии или нещо друго, за Америка това е неприемливо. По същия начин, както и за Великобритания беше, когато Германия започна да става силна, същото беше и за Спарта, когато Атина става по-силна. Така че в това, първо, имате реалност, обективните условия. Второ, обективните условия се обработват чрез възприятия, емоции и психология, което често води до погрешни схващания. В линията на Тукидид това беше страхът на Спарта от изгряващата мощ на Атина. Комбинация от възприятие и емоция и психология, която често се превръща в погрешно схващане и дори погрешно изчисление. И накрая, в сферата на политиката, в която всяко едно правителство не иска да има някакъв противник на правото си по въпроса за националната сигурност. Всеки се бори да бъде по-твърд от политическите си опоненти. И всъщност в настоящия дебат във Вашингтон можете да видите позицията на демократите да подкрепят мълчаливо Тръмп срещу Китай, което изглежда трудно да се повярва. Но така работи политиката, особено политиката по въпросите на националната сигурност. Затова подреждайте тези три неща едно върху друго, реалността, възприятията и политиката, това като комплекс създава огромна уязвимост от някакво външно действие на трета страна, което действие може да се се превърне в спусък, освобождаващ един механизъм на спирала, водеща до война. Нека ви припомня какво се случи през 1914 г. Имаше съперничество между Германия и Великобритания. Един ерцхерцог, второстепенна фигура в Австро-Унгария, е убит в Сараево през юни 1914 г. Той не е свързан с Великобритания. Не беше свързан и с Германия. Но това действие и реакциите в рамките на шест седмици доведоха до война в цяла Европа. И за четири години тази война унищожи цяла Европа и позицията на Европа като лидер на света по това време. Така че действия или злополуки от трети страни, външно поведение, могат да произведат този набор от реакции, особено в периода на уязвимост. И аз бих казал, че като гледам на сегашните отношения между САЩ и Китай, имам такава глава в книгата, съществуват пет потенциални такива спусъка за война. Двата най-тревожни в момента са Северна Корея и Тайван. Позволете ми да споделя моето мнение как можем да избягнем Капана на Тукидид. Досега съм намерил девет възможни начина за бягство. Ще спомена два от тях, само за да стимулирам въображението ви. Надявам се, че ще чуя някои други. Така че според мен първото и най-важно е признаването. Това дойде като идея от мой китайски приятел. Той каза, защо просто не си признаем, че ние сме заплашени от Капана на Тукидит? И двете ни държави са изправени пред състояние, структурно състояние, в което Китай се издига и ще продължи да се развива за своя собствена изгода, а не за вас. И вие ще продължите, американците, да се опитате да запазите лидерство си в международния световен ред, защото това ви осигуряваше седем десетилетия без голяма война на върха на световния ред и това беше страхотно и вие сте убедени, че това е вашата мисия. Това съперничество, ние признаваме, създава уязвимост и за вас, и за нас. Да вземем това като един сложен пъзел и да се запитаме как в една нова форма на отношения между две велики сили можем да се справим с тази уязвимост, за да предотвратим някои трети страни да ни провокират по начин, който води до война. Какво би означавало това? Първо, признаване на системната заплаха. Това е системна заплаха, която идва от структурната реалност, а не от намерението на някоя от страните. Второ, съвместно предотвратяване на кризата. Така че предприемане на съвместни действия за предотвратяване на кризи. Например, са се запитаме как може Тайван да направи нещо, което да ни завлече във война? И след това, какво можем да направим сега, преди това да се случи, за да го предотвратим? Да се запитаме, как биха могли събитията в Северна Корея да доведат САЩ и Китай до война? Какво можем да направим днес, за да се справим с това? Как може един инцидент в Южнокитайско море да доведе до ескалация? Какво можем да направим днес, за да се справим с това? По принцип идентифицирайте 1/какви са възможните пътищата към война, 2/ какви са начините за предотвратяване на кризи и 3/ какви са начините за управление на кризи, Подгответе се за криза, защото знаем, че въпреки нашите най-големи усилия да предотвратим криза, ще се случи все нещо. И така, когато нещата се случват, искате да имате установени линии на комуникация. Искате линии за комуникация на няколко нива. Бихте искали да имате пряка комуникация и между вашите военни, така че те да могат да говорят помежду си много откровено. Това са три елемента на това, което по същество определят справянето с кризи. Втората идея за деветте пътя на бягството, която отново дойде от китайски колега в Шанхай, е комбинация от китайска идея и американска идея. Китайската идея идва от династията Сун. Това е преди около хиляда години. Тогава Сун се бори с едно северно манджурски племе, наречено Ляо, и двете страни в крайна сметка сключват договор. Да имат това, което наричат "партниращо си съперничество". Съперничество от една страна и партньорство от друга. Как можете да бъдете в съперничество и партньорство? Отговорът е, добре, в живота понякога имате сложни отношения. Така е при Apple и Samsung, тези две компании са жестоки конкуренти, продаващи смартфони, и всъщност Samsung е победил Apple внастоящата надпревара за продажба на смартфони. Но също така Samsung е най-големият доставчик на Apple. Така че има партньорство в някои отношения и съперничество в други. Какво е това? Това всъщност не е толкова различно от идеята, която Джон Кенеди измисли след кубинската ракетна криза. Не забравяйте, че при кубинската ракетна криза почти имаше ядрена война, която можеше да бъде унищожителна за стотици милиони хора. Кенеди тогава смяташе, че светът едва е оцелял. Така че след това той беше убеден, че не можем да си позволим да продължим по този път отново. Трябваше да намерим някаква алтернатива. И тогава той изнесе известната си реч, четири месеца преди да бъде убит, речта му в един американски университет, в която той каза, че ще трябва да се съгласим да живеем в „един свят, отворен за разнообразието, отворен за разообразието, но в който аз ще продължавам да бъда убеден анти-комунист. Все още вярвам, че Съветският съюз е империя на злото. Все още вярвам, че правителството на Америка и американската форма на управление са най-подходящата форма на управление, но аз трябва да намеря някакъв начин да живея със Съветския съюз, макар и да не го приемам за нещо добро." Така че, дали бихме могли да вземем тези две идеи и да ги обединим, за да произведем някаква концепция, която би била стратегическа обосновка за отношенията между САЩ и Китай. Не знам. Всеки един от деветте пътища за бягство, които съм идентифицирал, има своите плюсове както и своите недостатъци. Никой от тях не ми изглежда на сто процента убедителен в този момент. Ето защо продължавам да търся. На този етап само съм сигурен, че имаме голямата идея на Тукидид за едно голямо предизвикателство. Имам и молив, надявам се да напиша някои добри идеи с него. https://www.chinausfocus.com/foreign-policy/escaping-the-thucydides-trap
  3. част първа 1. Директни външни инвестиции направени от Китай, ЕС, САЩ и света като цяло за периода 2005-2016 /черната линия маркира инвестициите на OECD, 32-те най-развити държави в света, сивата е осреднена стойност, цифрите са в трлн. долари/. Увеличението на инвестициите навън за период от 11 години общо за света са около 2.5 пъти, тези на ЕС по-малко от 2 пъти, приблизително толкова е увеличението и на инвестициите на САЩ, при Китай имаме 22 пъти увеличение, това огромен скок, свързан с резкия скок на БВП, но не само с това – от 60 млрд. през 2005 китайските инвестиции са нараснали до 1320 млрд. през 2016, като само за следващата година, 2017, китайските инвестиции навън са повече от 200 млрд., тоест през 2017 Китай е направил три пъти повече инвестиции зад граница, отколкото е имал въобще до 2005. Определено можем да говорим за експанзия на китайските инвестиции. Следващата графика показва пак направените навън инвестиции в посочения период 2005-2016, но вече в проценти от БВП на съответните инвеститори: 12% от БВП на Китай, 34 % от БВП на САЩ, 35% от БВП на света, 57% от БВП на ЕС: Китай все още не е разгърнал напълно инвестиционните си възможности, той инвестира около три пъти по-малко от своя БВП от процента на света като цяло и от процента на САЩ и близо пет пъти по-малко от процента на ЕС. При цялата експанзия на китайски външни инвестиции за периода, те остават много по-ниски като процент от тези на света като цяло /засега Китай инвестира повече в собствената си икономика, отколкото навън, но тенденциите бързо се променят/, САЩ и ЕС, тоест потенциалът на китайската икономика да инвестира зад граница не е разгърнат напълно. Само ако предположим, че Китай инвестира пропорционално на своя БВП в проценти еквивалентно с ЕС, то китайските външни инвестиции трябва да са в абсолютно изражение 6.5 трлн. долара, тоест по-големи от тези на САЩ. 2. Директни външни инвестиции, направени в икономиките на света като цяло, ЕС, САЩ и Китай за периода 2005-2016: Нека сега сравним обема на направените инвестиции навън с този на инвестициите направени от външни инвеститори във всички сравнявани страни пак за същия период: Нещата тук като съотношения изглеждап приблизително като с изнасяните капитали, но разликата в абсолютни цифри е огромна, особено при Китай. Промяна има и в съотношението на инвестираните капитали и при ЕС и САЩ – в САЩ увеличението е приблизително три пъти, това в ЕС е около два пъти; при все това, ако направим друга съпоставка при САЩ и при ЕС – такава на съотношение изнасяни от тях капитали и инвестирани в тяхната икономика капитали, ще видим, че при ЕС инвестираните са по малко с около 20 процента от изнесените навън капитали като това е било така през целия 11-годишен период; при САЩ в края на периода вече имаме изравняване между внесен и изнесен капитал, като в началото на периода сме имали превес на изнасяния капитал, тоест, американската икономика е започнала да привлича повече капитал, отколкото сама да изнася и в края на перода е уравновесила входящите и изходящите потоци; при китайците имаме 6 пъти увеличение на входящи инвестиции в абсолютна стойност за периода, при това, нещо което е много съществено, според мен – китайците са постигнали в края на периода привлечени инвестиции за 2.87 трлн. долара, срещу направени от тях за 1.32 трлн. долара, или 1.55 трлн. долара повече чужди инвестиции в китайската икономика от инвестираните от китайски инвеститори в чужди икономики; китайците имат ярко изразен положителен баланс между потоците на влизащи в тяхната икономика капитали и тези на излизащи от тяхната икономика. Запазват това съотношение /въпреки че скъсяват дистанцията в проценти/ през целия период, при това увеличавайки експанзивно собствените си инвестиции зад граница. Ако погледнем от друга гледна точка цитираните цифри за инвестиции в съответните икономики, тази на процентно съотношение между БВП на сравняваните страни и инвестициите направени в техните икономики, ще видим следната картина: Директни външни инвестиции направени в света, ЕС, САЩ и Китай за периода 2005-2016 като процент от техния БВП. за света като цяло – 38 процента за САЩ – 35 процента за ЕС – 47 процента за Китай – 26 процента Отново при сравнение, както и с направените навън инвестиции, китайската икономика е с най-нисък процент с най-голям потенциал да приема нови чужди инвестиции, ако например съпоставим с процента на ЕС, в абсолютни стойности инвестициите в китайската икономика би трябвало да са около 6 трлн. долара през 2016, съпоставими с тези в американската. За това как се разпределят по региони в глобален план китайските външни инвестиции и в какви сектори се правят ще продължа по-натам, картината разкрива интересни геополитически тенденции. https://data.oecd.org/fdi/fdi-stocks.htm#indicator-chart Част втора Още в началото, когато говорим за преки китайски инвестиции за периода 2005-2017, трябва да направя уточнението, че данните са на Американския предприемачески институт за изследване на публичната политика със седалище във Вашингтон http://www.aei.org/china-global-investment-tracker/ Получава се известна разлика с данните, изнесени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ОИСР / Organisation for Economic Co-operation and Development, OECD/ с около 20 млрд. годишно, което е около 5-6 процента, тоест в рамките на статистическата грешка. Лично аз съм склонен да приема данните на АЕI като по-точни, защото те вероятно включват някои регистрирани като местни фирми китайски фирми, които за бюрократичния апарат на OECD е по-трудно да установи. И така, китайски инвестиции зад граница по региони в света и по сектори на икономиката за периода 2005-2017, според данните на АЕI: Общите данни са за 1.778 трлн. щатски долари, както се вижда на графиката, инвестициите покриват почти целия свят, по-тъмно наситения син цвят индикира по-голям обем инвестиции в страната. Един по-диференциран поглед върху регионите на разпределение на китайските инвестиции обаче би ни разкрил и някои определени тенденции в геополитически аспект. Така например, инвестициите по континти са: Западна Азия – 264 млрд. Източна Азия – 238 млрд. Или общо Азия: 502 млрд., около 28 процента от всички китайски инвестиции в света; това е най-голямата регионална китайска външна инвестиция, Континтална Африка – 284 млрд. Близкия изток и Северна Африка – 156 млрд. Общо – Близкия изток и Африка – 440 млрд долара;, около 26 процента, повече от една четвърт от целия обем Европа – 335 млрд. или около 20 процента САЩ – 173 млрд., около 9-10 процента от общия обем, сумирано с ивестициите в Европа, това прави около 29 процента от всички китайски инвестиции, насочени към Запада, изключвайки Канада и Австралия, срещу повече от 50 към Африка и Азия. Южна Америка – 167 млрд., около 9 процента Австралия – 104 млрд., около 6 процента от общия обем Северна Америка – включително Канада, 68 млрд. или около 4 процента Общо за Северна и Южна Америка без САЩ – около 13 процента Можем да диференцираме китайските инвестиции и по държави, но това ще отнеме много време и място, въпреки че би разкрило по-прецизно региналното стратегическо движение на китайския капитал в сферите на континенталното разпределение. Това, което се вижда и от по-обобщен поглед за потоците инвестиции е ясно очертани сфери на интереси в Азия и Африка. Африка, заедно с цяла Азия, е много характерно очертана като сфера на китайски икономически и политически интереси, при това в контраст със западните инвестиции там, китайците инвестират предимно в металургия, транспорт и енергетика – все сфери, които биха дали икономически тласък на африканските държави за собствено развитие, те не отиват като колонизатори в „бананови републики”, а поставят по-дългосрочни цели за развитие на стратегически пазари, нещо, което според мен, ще им се отплати в перспектива от няколко десетилетия с големи дивиденти: китайците създават чрез инвестициите си пазари за своето производство. Ако погледнем по сектори от икономиката тази цифра от 1778 млрд. долара, тя в абсолютни стойности изглежда така: 1. Инвестирани в енергетика /графиката долу/ 663 млрд. долара, около 40 процента от всички китайски инвестиции зад граница, това е най-големият сектор на инвестиции, при това се прави диферсифицирано в глобален мащаб във всички региони на света – най-плътни са инвестициите от този сектор в Русия, Канада, Бразилия, Австралия, Пакистан /!/ и Югоизточна Азия /”близката провинция” на Китай/ - в тези най-големи по обем китайски инвестиции не откривам много геополитическа стратегия, повече икономически интерес. 2. Инвестирани в транспорт – 325 млрд. долара или около 20 процента от целия обем, заедно с енергетиката, тези два сектора формират около 60 процента от всички китайски инвестиции. Тук, като изключим тези в САЩ, където транспортните инвестиции очевидно са продиктувани от преки и бъдещи икономически интереси, вече се очертава някаква геополитика в разпределението – на фокуса на вниманието на китайските инвеститори са Африка, Турция /!/и Пакистан /отново Пакистан, който поема и много енергийни инвестиции/ - за тези тенденции ще стане дума по-късно, защото точно те очертават, според мен, една дългосрочна китайска инвестиционна стратегия, много по-различна от тази на Запада, но това може да се установи само при сравнение, което сега няма да правя. 3. Третата секторна група по големина са инвестициите в недвижимост с общ обем от 168 млрд. долара или около 10 процента от целия обем. Тези инвестиции, заедно с енергетиката, транспорта и металите формират общо около 80 процента от целия обем, затова, според мен, също могат да се причислят към „стратегическите” – за останалите 8 сектора /ще ги разгледам поотделно/ остават 20 процента или по около 2.5 процента средно за всеки, затова бих ги отделел на този етап като „нестратегичски” в група Б. По регионално разпределение водещи в сектора „недвижимост” са САЩ, Великобритания, Русия, Австралия, Близкия изток и Африка и „бизката чужбина” от Югоизточна Азия; тук икономическата изгода /имоти в САЩ и Великобритания/ е примесена с геополитическа стратегия – Африка, Близкия изток, Русия, Югоизточна Азия, Австралия, ясно се виждат точките на интерес. 4. Инвестиции в сектор „метали” - последният от група А сектор, по регионално разпределение: В останалите сектори, условно обособени от мен като „група Б” инвестициите се разпределят по следната схема: Аграрния сектор – 96 млрд. или около 5 процента Финанси – 75 млрд., около 4.5 процента Технологии – 66 млрд, около 3.9 процента Други – 56 млрд., около 3.5 процента Туризъм – 43 млрд. около 2.5 процента Развлекателен бизнес – 40 млрд. около 2.35 процента Логистика – 36 млрд. – около 2.1 процента химическа промишленост – 26 млрд., около 1.6 процента Услуги – 24 млрд., около 1.4 процента Ако се разгледа инвестирането по години, може да се установи, че през последните 4 години /2014-2017/ общият обем на китайски инвестиции е 932 млрд. или се равнява на 55 процента от всички инвестиции, направени за целия разглеждан период от 13 години, с други думи процесът се е ускорил два пъти през това време и продължава да се ускорява. При това, както се вижда дори при повърхностен анализ, този процес далече не е стихиен или насочен единствено от икономически интерес на фирмите и бизнеса, той е определено стратегически на ниво държава и геополитика.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...