Search the Community

По молба на Спандю копирам тук една своя стара статия, която днес породи интересна дискусия в профила ми във Фейсбук. надявам се, че не повтарям тема във форума. Накъсо, тезата ми, която, както разбирам, е развивана и от Цветелин Степанов, пък и от нашия Аспандиат, е, че: - първо, византийското влияние особено върху Второто българско царство е толкова силно, че изцяло византинизира кръговете, създаващи писмени текстове; - второ, светските текстове (например епическите песни) са разпространявани само устно, без интерес към записването им, може би в резултат на първото условие; така че като резултат на практика няма българска светска литература от Средните векове. Разбира се, ако приемем това положение, то поставя още много въпроси. Защото почти няма и българско монументално изкуство от Средните векове (с малко изключения, главно от дохристиянския период на Първото българско царство). Няма български средновековни георафски карти. Всъщност няма дори собствено старобългарска теология (житията и похвалните слова не са собствено теологически трудове, въпреки религиозния си характер). Архитектурата, особено на Второто българско царство, не е особено впечатляваща (макар че точно тя може би е най-пострадала от нашествия и от бавното разрушаване за нови строителни нужи на населението). И стават още по-любопитни въпросите за отношението на българската средновековна книжнина към сръбската и руската, които имат съвсем друго развитие въпреки българските влияния. Любопитно е и защо няма повече находки на средновековни кодекси със светско съдържание на средногръцки език по българските земи. Ето статията в два линка: от блога ми и от сайта "Православие.бг". И един линк с допълнителни материали и въпроси, пак от блога ми: http://mglishev.blog.bg/izkustvo/2010/09/20/zashto-niama-svetska-literatura-v-srednovekovna-bylgariia.608137 http://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE/ http://mglishev.blog.bg/izkustvo/2010/09/25/.610601 И дискусията от профила ми:

Нахвърлях едно есе, което може да ви е любопитно. Темата е евентуална среща между Артур и Беоулф. Както и някакъв опит за приближаване на двата образа. И понеже темата ми е на сърце, вчера пък бях надраскал стихотворение по нея. Не е много добро, но поне е упражнение, а от упражненията понякога илиза и нещо хубаво. Приятно четене. Ще се радвам на коментари, естествено. Ако есето представлява интерес за списанието - още по-добре.

В староанглийския епос "Беоулф", ст. 499-600, е разказан един от младежките подвизи на героя. Брека, син на Бенстан, владетел на брондингите (от о-в Бреньо, недалеч от дн. Гьотеборг) и гаутът Беоулф се състезават в плуване. Разказът е изложен от самия герой и от неговия антагонист - датския воин Унферт. Епизодът сам по себе си е интересен, но тук ще се спра само на един детайл. В ст. 579-581 Беоулф казва, че след няколко денонощия в морето, накрая е доплувал до Finna lаnd, което познатите ми преводи предават като "страната на фините" или дори "страната на лап(ландц)ите" (Howell Chickering, Jr., 1977). В ст. 1068-1169 датски разказвач излага историята на "фризийското клане", в която датски отряд отмъщава на фризийския крал Фин за убийството на датския владетел Хнеф. В текста на няколко места са споменати Finnes land, Finnes ham ("страната на Фин" и "домът на Фин"). Finna като форма е в родителен падеж, мъжки род и, в зависимост от склонението и контекста, може да бъде и в единствено, и в множествено число. Оттук и интересът ми. Къде всъщност изплува Беоулф? В страната "на фините" или в тази "на Фин"? Тоест - във Финландия или във Фризия? Ето няколко мисли по въпроса - за изясняване на контекста. Според поемата Брека се добира до дома си почти веднага след състезанието (тоест точката, в която е доплувал, не е много далеч от Бреньо, гледащ към Северно море). Най-северните фризийски предели в Ютланд на брега на Северно море са доста по-близо до о-в Бреньо от коя да е точка на финландския бряг, опираща на Балтийско. Отделно от това, поемата е записана в Англия, в кой да е момент между 650 и 1050 (най-вероятно за първи път към 800 г.), тоест в район, много отдалечен от Балтийско море и финските брегове, но много близо до Фризия и Северно море. Героите плуват в garsecg, "океана", а не в sea, "морето" - а Северно море край Фризия, открито на север, е много повече океан от Балтийско, миещо финландския бряг, пък и самата Фризия (в по-широк смисъл като земите, обитавани от фризи) е много повече свързана с Дания - както географски и исторически, така и - като резултат - в легендите. Вярно е, че в норвежки източници от дванайсети век нататък Финландия е място на магьосници, вълшебна земя. Но дали трябва автоматично да отнесем това и към английска поема от по-ранен период? Именно така преценяват познатите ми преводачи на поемата досега - но не мога да се присъединя към мнението им, макар и да рискувам. Разбира се, англосаксите познават страната на фините поне по име, но няма техен текст (извън предполагаемото споменаване в "Беоулф", ст. 580), в който да наблягат по някакъв начин на значението на тази земя. Накрая, но не по значение - "Беоулф" е поема, композирана върху повторения и циклични завръщания към лайтмотиви. Спокойно може да се допусне, че поетът първо споменава "страната на Фин" (а не на предполагаемите фини), за да се върне по-късно към гибелта на крал Фин. Впрочем, на фризийския бряг завършва и неуспешният поход на Хигелак, чичо на Беоулф - а полускритите съпоставки между подвизите на героя и провалите на персонажите около него са често срещани в текста. Има епическа логика в това брегът, на който изплуват Беоулф и Брека, да е именно фризийски - брегът на "страната на Фин". Което именно решение остава и в моя превод.