Search the Community

Византийски епископи и епархии в България през IX век Не знам дали този въпрос е бил обект на анализ от медиевистите или ако е бил, не знам доколко анализът е бил задълбочен. Става дума за това, че в поредица от византийски епархийски списъци от VIII–IX век са споменати епископи като глави на епископии от територията на езическа или прясно покръстена България. Прилагам поредица от извадки от списъците в хронологичен ред. Епархийски списък от периода 733–787 г. Западно от Гюмюрджина (Мосинопол) и от Сердика ромейските епархии са следните: “В епархия Македония митрополитът на Тесалоника; В епархия Стари Епир митрополитът на Никопол В епархия Втора Тесалия митрополитът на Лариса В епархия Македония митрополитът на Филипи В епархия Средна Дакия митрополитът на Сердика В епархия Хемимонт митрополитът на Марцианопол (Девня) .......................................................................................... В провинция Нови Епир митрополията Дирахиум има [под свое ведомство] 8 града: Епископа на Тамна (неуточнено) Епископа на Скампа (Елбасан) Епископа на Лихнида (Охрид) Епископа на Вулис (Градица) Епископа на Атрад (неуточнено) Епископа на Авлона (Валона) Епископа на Акрокеравния (Логара в планината Логаре)”. Малко по-различен е съставът на митрополиите по времето на патриарх Никифор (806–815 г.). Ето само тези, които представляват интерес: “32. В същата епархия [Хемимонт] митрополитът на Марцианопол; В епархия Мизия архиепископът на Одесос, който се нарича и Варна; В епархия Скития архиепископът на Томи (град на североизток от Кюстенджа в Северна Добруджа); ................................................................. В епархия Тракия архиепископът на Бероя; ................................................................. В епархия Тракия архиепископът на Никопол (днес Горни Хисарлък при Гоце Делчев); ............................................................…. В епархия Родопа архиепископът на Анхиало (днес Поморие); …………………………………………. [Кои епископи са подчинени на митрополити]. От тях архиепископи са: 28. В епархия Тракия на митрополита на Филипопол епископът на Диоклетианопол (евентуално при Чирпан или Хисаря); Епископът на Севастопол (с неустановено местоположение); Епископът на Диоспол (може би Ямбол); .............................................................…. В епархия Хемимонт на митрополита на Марцианопол Епископът на Доростол (днес Силистра); Епископът на Трансмариска (днес Тутракан); Епископът на Нове (днес Свищов); Епископът на Зекедепа (с неустановено местоположение); Епископът на Апиария” (днес Ряхово, Русенско). Не по-различна е ситуацията и половин век по-късно, по времето на понтификата на патриарх Фотий (858–867; 873–886 г.): “І. Ред на предстоятелите на митрополитите, автокефалните архиепископи и епископите, които се намират под властта на апостолския престол на този богохраним и царствен град [Константинопол]: 28. В епархия Тракия митрополитът на Филипопол; .............................................................…. 32. В същата епархия [Хемимонт] митрополитът на Марцианопол; .............................................................…. ІІ. Дотук митрополитите, а нататък автокефалните: В епархия Мизия архиепископът на Одесос; В епархия Скития архиепископът на Томи; .............................................................…. В епархия Тракия архиепископът на Бероя; .............................................................…. В епархия Тракия архиепископът на Никопол; .............................................................…. В епархия Родопа архиепископът на Анхиало; .............................................................…. В епархия Хемимонт архиепископът на Месемврия; ІІІ. Ред и разпределение на митрополитите заедно с подчинените им епископи: В епархия Тракия митрополитът на Филипопол; 1. епископът на Диоклетианопол; 2. епископът на Севастопол; 3. епископът на Диоспол; .............................................................…. в същата епархия [Хемимонт] митрополитът на Марцианопол; 1. епископът на Доростол; 2. епископът на Трансмариска; 3. епископът на Нове; 4. епископът на Зекедепа; 5. епископът на Апиария”. В актовете на т.нар. „Лъжлив събор на Фотий“ (879 г.) и в протоколите на Осмия вселенски събор (869–870 г.) обаче се появяват изневиделица още неколцина епископи: Гавриил [епископ] Охридски; Агатон [епископ] Моравски; Йоан [епископ] Дардански; Теоктист [епископ] Тивериуполски (тоест Струмишки). Направих и една самоделна карта на въпросните епархии, като с червени кръгчета съм означил епархиите от списъка от 733–787 г., с оранжеви кръгчета онези митрополии, появили се в списъците от времето на патриарх Никифор (806–815 г.) и патриарх Фотий (858–867; 873–886 г.), а със зелени кръгчета са новите епархии от „Лъжлив събор на Фотий“ (879 г.) и в протоколите на Осмия вселенски събор (869–870 г.). Предполагам, че наличието на толкова епархии на „вражеска“ езическа територия ще бъде обяснено с т.нар. вдовстващи епархии, каквито е имало в падналите под арабска власт ромейски територии, чиито епископи били забегнали на имперска територия и се водели формално предстоятели на своите попаднали под чужда политическа и религиозна власт катедри. Това обяснение може и да върши работа за бившия византийски Изток, но при наслагването на данните от епархийските списъци на Балканите от VIII–IX век същото обяснение не е в състояние да отговори на следните въпроси: 1. Защо в списъка от 733–787 г. Сердика фигурира като епархия, но в списъците от времето на патриарх Никифор (806–815 г.) и патриарх Фотий (858–867; 873–886 г.) митрополия Сердика вече липсва? 2. Защо в сравнение със списъка от 733–787 г. са се нароили куп нови епархии на българска територия като епархиите Одесос (Варна), Томи, Берое, Никопол, Диоклетианопол, Филипопол, Доростол, Трансмариска, Нове, Апиария и то без да се броят онези, които не могат да се локализират като например Зекедепа? 3. Защо актовете на т.нар. „Лъжлив събор на Фотий“ (879 г.) и в протоколите на Осмия вселенски събор (869–870 ) се появяват нови епископи като този на Морава, на Дардания, на Струмица, а епископията на Охрид след една пауза от век или повече отново възкръсва? 4. Защо новите епархии от IX век „заобикалят“ и обкръжават вътрешните части на България, но същевременно някои от тях като Доростол, Трансмариска, Нове, Апиария се вклиняват дълбоко „по фланга“ и „в тила“ на Българската държава? 5. Защо това роене на нови (или стари) епархии не обхваща територии като Бонония (Бдин) и защо Сердика остава без възстановена епархия? Не е ли странна тази избирателност за едни „вдовстващи митрополии“, които с едно драсване на перото могат да бъдат формално възстановявани за единия пристиж или претенции без оглед на политическите реалности? Само като начало на дискусията (ако се получи такава) ще отбележа, че за мен тези данни показват, че през IX век се е случило нещо в отношенията между Източната империя и България, което е довело до съгласувано с Плиска и одобрено от българските владетели възстановяване на старата ромейска църковна мрежа на територията на България. Въпросът е какво се е случило. КАРТА 1 С червени кръгчета – епархиите от списъка от 733–787 г. С оранжеви кръгчета – митрополии, появили се в списъците от времето на патриарх Никифор (806–815) и патриарх Фотий (858–867; 873–886). Със зелени кръгчета – новите епархии от „Лъжлив събор на Фотий“ (879 г.) и в протоколите на Осмия вселенски събор (869–870). КАРТА 2 С червен контур са означени мислените граници, очертани от „вдовстващите епархии“ на Балканите през VIII–IX век. КАРТА 3 Защриховани територии, обхванати от мрежата на от „вдовстващите епархии“ на Балканите през VIII–IX век.