scaner

Ето ти уравнението на Шрьодингер: Това е линейно уравнение за вълновата функция, защото всеки от операторите пред нея е линеен. Тоест, ако операторът R е линеен, това означава че ако имаме x=x1+x2, то R(x)=R(x1)+R(x2). Тоест ако имаме две независими решения на уравнението, x1 и x2, то и сумата им ще е решение на уравнението. Това е суперпозицията в квантовата механика. СТО е теория развита в псевдоевклидово пространство, уравнението на Шрьодингер е написано в евклидова нотация, съответно СТО нищо не изкривява в това уравнение. ОТО обаче е нелинейна теория, и налага изменения, които повреждат суперпозицията по-горе. Може да си представиш нещата като разпространение на вълни в среда (до известна степен върши работа). СТО създава линейна среда, която не изкривява вълните - две вълни с амплитуди А1 и А2 като се срещнат, ще направят вълна с амплитуда А1+А2. ОТО обаче създава изкривено пространство, изкривена нелинейна среда, в която се разпространяват тези вълни. Съответно като се срещнат, резултатът няма да е съответната сума. Цялостната евклидовост на СТО води до лесното съчетание. Няма смисъл да се съсредоточаваш на някаква бройка измерения, всички те са евклидови (или псевдоевклидови, ако включим и времето, което не променя картинката). Не те разбирам какво искаш да кажеш. Всяко пространство, не само евклидовото, може да бъде празно и със същите свойства. Проблемът е, че ОТО забранява това. Уравненията и описват връзка на материя и геометрия, и предполагат, че ако няма материя, няма и геометрия, т.е. пространство. Лоренцовата сигнатура има и друга форма, при която по-нагледно се вижда ролята на времето. От едно евклидово тримерно пространство със сигнатура (+1,+1,+1) добавяйки време получаваш псевдоевклидовото пространство (+1,+1,+1,-1). И имаш свобода да ги преномерираш и да смениш глобално знака, ако те кефи. Тая интерпретация не е добра. "Скъсяване" подразбира действие, а инерциалното движение не е действие, а е състояние. Тоест наблюдаваш евентуално отношение на измерено от неподвижния наблюдател в неговата система, и от подвижния наблюдател в неговата система. За празното пространсвто не можеш да твърдиш че се скъсява, защото не можеш да наблюдаваш такова скъсяване - нямаш нужните кабърчета, забити в пространството. И не знам защо намесваш Пенроуз под път и над път... Неговите идеи са на база неговите съображения, които е изложил. Какво му е мястото тук?

Появява се информация, че обвинението за корупция е само за пред публика. Вменяват му държавна измяна. За корупция не биха го арестували.

Хм, според мен това не е добре за войната. Ще вземе да повлече оставка и на Шойгу, а на негово място може да дойде някой много по-компетентен...

Пренормировките са съвсем друга бира. Те се появяват в квантовата теория на полето още на ниво евклидово пространство. ОТО няма никакво отношение към тях, там играе само линейната теория СТО. Има много по-сериозни проблеми при обединение на КМ и ОТО. Уравненията на КМ са линейни. Това значи, че ако имаш две решения на състоянията, то и произволна линейна комбинация от тези решения също ще бъде решение на тези уравнения. Ако имаш състояние "жив" и състояние "мъртъв", то простата сума също ще бъде решение - жив и мъртъв едновременно. Това лежи в основата на принципът на суперпозиция, който е изключително важен в КМ - там обект може да изпадне в суперпозиция от няколко състояния, примера с котката на Шрьодингер (а най-вече сплетеността на частиците се базира на това). СТО в това отношение е линейна теория, тя не нарушава тези свойства на КМ. ОТО обаче е нелинейна теория, нейните уравнения описват неевклидово пространство. И в общият случай при обединение с КМ тази нелинейност се прехвърля на уравненията на КМ, и суперпозицията като свойство се прецаква още в началото. Тоест не е това пътят. Затова в струнната теория се опитват да разглеждат един особен клас пространства, пространствата на Калаби-Яо. В тях тензорът на Ричи е нула, а той е един от проблемите носещи нелинейността. Но това не решава проблема, тези пространства са изкуствено външни, затова и изпълняват ролята на контейнери, които не зависят от разпределението на материята - противоречат на базово изискване заложено в ОТО. И няма оправия в тази посока. Така че никой не настоява на евклидов или псевдоевклидов подход. Нито един от тях не се справя със състоянието на квантовата пяна, в която изчезват измеренията и самото пространство-време. Това не е вярно. Едно пространство може да е евклидово и с 500 измерения. Ето ТУК напрмер е простата дефиниция. Сигнатурата на такова пространство е само положителна (+,+,...), и разстоянието между две точки също е положително или нула. Ако има три измерения, ще бъде тримерно, ако има пет - петмерно. Тук не става дума за делене на пространствени и времеви измерения, евклидовостта се дефинира без такава разлика. Може да има 2 пространствени и 5 времеви измерения, ако попада под горното правило пространството е евклидово. Псевдоевклидовото пространство е разновидност на евклидовото, в което сигнатурата съдържа и отрицателни числа, а разстоянието между две точки може да е нула, реално число ли комплексно число. Няма значение колко измерения съдържа, бройката не определя характера му. И двата типа такова пространство са подходящи за КМ, при чисто евклидово е класическата КМ, при ползване на псевдоевклидово (от СТО) е квантовата теория на полето. Тези свойства на евклидовото/псевдоевклидовото пространство позволяват съхраняване на линейността на уравненията на КМ и суперпозицията на състоянията. Но забележи, няма ограничение колко ще бъдат измеренията, повече измерения = повече симетрии във физиката = повече свойства в решенията на КМ в случая. И това не е вярно. Под контейнерно пространство се разбира външно, фиксирано, с неповлияна от материята геометрия пространство. Това е пространството на СТО, но не и на ОТО. В ОТО главната фишка е, че геометрията определя поведението на материята, а разпределението на материята определя самата геометрия. Това не е пространство-контейнер. Тук няма значение дали имаш имагинерни величини или не в метричния тензор. Важни са величините на елементите на метричния тензор. Ако те са 1 или i (с различна сигнатура), това е евклидово или псевдоевклидово пространство, независимо колко измерения имаш сумарно, колко от тях са пространствни и колко времеви. Ако елементите на метричният тензов са функции от разпределението на материята, вече имаш неевклидово пространство. Например ако е с положителна кривина, ще е риманово, или псевдориманово (като аналог на псевдоевклидовото). И това внася нелинейността в уравненията на КМ. Но главният проблем е, че при близки към планковите мащаби се прецаква самият подход с геометрията, защото се обезсмисля пространствено-времевият подход, а като следствие и играта с измеренията. Безсмислено е да разсъждаваш дали ти трябват 4 или пет измерения при положение, че няма пространство което да се характеризира с тях. Подходът който имаме сега - изхождайки от някаква геометрия, стигаме до квантовата пяна, където геометрията изчезва и всъщност попадаме в сингуларност. А се търси подход, при който да се тръгне от някакви базови принципи, даващи законите в квантовата пяна, и от там да изкристализира като следствие пространство-времето каквото го познаваме на големите мащаби. Тогава като следствие ще се види на кой етап какви и кои измерения са важни и кои не. Идеята е, че пространството и времето се пораждат от някакви други свиойства на материята при определени мащаби. Търси се теория, която да не се описва с пространство и време, съответно геометрията (с измеренията) в сегашният и вид да не се използва. А ти стреляш в тъмното...

Тази нощ петролни съоръжения в Русия бяха атакувани с дронове. В Смоленска област гори петролно депо, а във Воронеж - петролна рафинерия. Безпилотни летателни апарати атакуват и Липецкия тракторен завод, който произвежда, наред с другото, шасита за военна техника. Степента на щетите, нанесени на завода, засега не е известна. Пожарът във Воронеж: https://t.me/Crimeanwind/58230 Пожарът в Смоленск: https://t.me/Crimeanwind/58228 Руското министерство на отбраната потвърждава, че осем украински безпилотни самолета са били свалени над Курска, Белгородска, Воронежка и Смоленска област.

По този повод да припомня една мисъл на Ричард Гиър: "Това е животът и никой от нас няма да се измъкне жив оттук. Затова престанете да се отнасяте зле към себе си дори в мислите си. Докато има време, трябва да живеете за свое удоволствие. Затова правете каквото искате. Яжте добра и вкусна храна. Разхождайте се под слънчевите лъчи. Кажете истината, която носите в сърцето си като скрито съкровище. Бъдете глупави, бъдете добри, бъдете странни, но бъдете себе си. Няма време за нищо друго."

Човече, близо до планкови мащаби, квантовата пяна изключва самото понятие "геометрия" в смисъла който сега влагаме в него - всички характеристики, които приписваме на геометрични обекти, липсват, защото нещото там не можем да наречем пространство. Нито време, затова и представите за подвижен/неподвижен също не работят. Там няма декартови координати, евклидова геометрия, лоренцови скъсявания. И тук е основният проблем - как от тази квантова пяна възникват макромащабните пространство и време. Този преход от какво тръгва, и какви са законите му? Ако знаем тези неща, чрез тези закони можем да разсъждаваме какво се случва на планковите мащаби, съответно и как се появява от хаоса стрелата на времето, и измеренията от къде се вземат. Но не ги знаем тези закони, и на този етап нищичко не можем да кажем. За това и не можем да обединим квантовата механика и ОТО в единна теория, ОТО изисква геометрия, каквато на тези мащаби квантовата механика не позволява. Такова обединение трябва да ни даде възможност от микромащаби да изведем еднозначно макромащабната физика, а в момента ние сме в позиция в която да гадаем как от макромащабната физика да изведем законите в микромащаб (общите, ОТО+КМ), и този подход не работи, защото не е еднозначен най-малкото. И основният проблем е именно, че в близки до планковите мащаби самото понятие "пространство" губи смисъл, с него губят смисъл и понятията "измерение" като някакви геометрични схеми (но остават като "независими степени на свобода" например). Губи се самият смисъл на "размер". И лошото е, че не знаем с какво да заменим тези липси, за да създадем физика в тази област. За сега нямаме обекти с които можем да мислим и чрез които да създаваме описание, когато се лишим от пространство и време. И помисли - измеренията не са материални обекти, те не се характеризират с протяжност

Терминът "мащаб" не предполага различни размери по различни измерения. Не се разглеждат обекти като конци, а обекти като кубове или близки паралелепипеди, кълбета. Тоест всички пространствени измерения се разглеждат в сходен мащаб. Ти се бъркаш от това, че различните измерения могат да имат различни поведения на различен мащаб. В случая аз ти разказвам, как всички измерения на близки до планковите мащаби имат поведение, което не може да опише пространство и време, тоест там физиката се чупи, понятието "измерение" губи смисъл. Това че някои измерения не могат да напуснат този мащаб (контрактирали са там, както повечето измерения според струнната теория) не означава, че и останалите измерения в този мащаб нямат особено, хаотично поведение. Просто те, на по-големи мащаби, в резултат на някакво осредняване което не познаваме, се заглаждат и рисуват картината на пространство-времето каквато я познаваме. Но близо до планкови мащаби всички измерения съставят квантовата пяна, престават да съществуват защото пространството което те характеризират също го няма в този мащаб. Аз не ти говоря как неопределеността се проявява някак на макрониво, а че на микрониво планковите размери са граница за нашите представи за пространство и време, включая всички измерения - като нямаш пространство в познатият смисъл, нямаш и измерения. Тоест, в околопланковите размери не можеш да ползваш понятия като време, пространство, измерения, метри, часовници, цялата позната физика. Демек планковите размери не са някаква реална физическа граница за размери, а оценка доколко нашите макропредстави за пространство и време са състоятелни или не в зависимост от това доколко близки мащаби разглеждаме.

Ами точно за това става дума - че в тези мащаби няма часовници и метри, няма пространство и време в смисъла който ние влагаме за по-големи мащаби, няма настояще, минало, бъдеще. На тези мащаби няма стрела на времето, защото няма време. И че именно в резултат някакво осредняване, на големи мащаби се получава това което виждаме, произхождащо от хаоса на микромащабите. Как точно, трябва да ни каже теорията за квантовата гравитация, като я направят. Но принципът за неопределеност никой не го е отменил, и той сочи именно за такава реалност, а не за твоите гладки картинки. Затова и никакви причесани картинки свързани с планковите мащаби нямат смисъл и нищо не може да се обясни с тях.

Не знам от къде ги вземаш тези неща и защо трябва изобщо да им се вярва. Джон Уилер през 1955 г. изказва една смислена и логична хипотеза, за квантовата пяна, като основна тъкан на вселената. Идеята е, че поради принципът на неопределеност и ОТО пространство-времето на малки мащаби няма да е гладко (както го рисуваш). В квантовата теория на полето принципът на неопределеност допуска за кратко време възникването и анихилацията на частици и античастици. Колкото са по-малки мащабите, толкова енергията и импулса на тези частици ще е по-голяма. Това според ОТО трябва да доведе до значителни отклонения от гладкото пространство-време (и да обезсмисли тези картинки дето рисуваш). Съгласно ОТО пространството ще изглежда състоящо се от малки области, в които то ще изглежда като хаотична пяна. В този смисъл на малки мащаби пространство-времето ще изглежда като кипяща пяна от възникващи и изчезващи червейови тунели и микроскопични черни дупки. Как и в какви мащаби това ще се случва, ще може да се определи от бъдеща квантова теория на гравитацията. Тоест принципът на неопределеност изисква с приближаване към планковите размери пространство-времето да губи сега познатият си вид, както и казах преди време - планковите мащаби са граница на нашето познание за пространство-времето. Разсъждения на ниво планковите мащаби нямат смисъл в това отношение.

Официално: корабът на руския Черноморски флот "Коммуна" е ударен в залива на Севастопол Това съобщи говорителят на украинските военноморски сили Дмитрий Плетенук. Друг подобен спасителен кораб няма. Заложен е през 1912 г. и е въведен в експлоатация през 1915 г. Най-старрият работещ спасителен кораб в света. Възможно е пожарът да е възникнал от отломки след свалянето на ракета над залива.

Повтаряме се. Какъв ти е проблема да запазиш скоростта на светлината, и да изминеш само половин планкова дължина за половин планков интервал? Без да насилваш някаква неестествена граница? Планковата дължина е число, получено от комбинацията на няколко константи, с размерност дължина. Физически смисъл в това число няма. От тук нататък почват интерпретациите. Ако го поставиш за фиксирана граница, получават се много проблеми - как от единия край на тази отсечка ще отидеш в другия без да минаваш междината (която при тази уговорка не съществува като поредица точки)? Със скок, значи с безкрайна скорост? Бил си в единия край, изведнъж се появяваш в другия без да минаваш междинни точки - това че между крайните точки на този скокообразен преход протича един планков интервал не означава, че е извършен със скорост определена от отношението на планкова дължина и време (представи си го така, от едната точка се озоваваш в другата, и след това чакаш да мине интервала) . Имаме безкрайна локална скорост, и средна скорост равна на скоростта на светлината. Тогава защо се ограничаваш със скоростта на светлината? Е„ можем да оставим и локалната скорост равна на скоростта на светлината, тогава планковата дължина няма да е граница, ще слизаме под нея. И да не копаем повече, пълно е с такива проблеми. Използването на планковата дължина и интервал като някакви фиксирани граници е най-лошата интерпретация в случая. Тя води до квантувани пространства и време, които са бъкани с проблеми и изоставени като идеи. Само ти казвам, че ако се слезе под планковата дължина, не е нужно да се променя скоростта на светлината. Тоест някакво фиктивно нарушение което ти си представяш свързано със скоростта на светлината, не е аргумент че планковата дължина е граница.

Тоест заменяш обозначението на времето от една буква с друга буква? Това освен да обърка нещо, каква друга полза има? (t не е пространствено измерение, c.t е) Никой не иска да нарушава тези пропорции. Но така поставен въпроса, планковата дължина не е някаква граница. Ползвайки фиксирана скорост на светлината, пропорцията ще се спазва и може да формулираш произволно малка дължина, съответно интервал време. При което се губи смисъла на планковата дължина като някакво ограничение, тя става само някакво конструирано от константи число и толкова и е ролята.

Точно това е въпроса - дали двата варианта представят едно и също нещо или не. Ако представят едно и също нещо, то вторият вариант трябва да е дефиниция на измерението w чрез Х и Т. Което показва, че w не е независима величина, тоест е излишна, след като се изразява от другите вече въведени (измеренията са независими едно от друго, не се изразяват взаимно). Хайде да сменим малко мисловната парадигма. Забрави декартовата координатна система, вземи на въоръжение полярната например. Там скоростта се определя чрез радиус-векторът свързващ началната и крайната точки: Измерението w ще е някъде ортогонално и на r, и на плоскостите определящи другите координатни ъгли. Лично аз тук не виждам смисъл за някаква предефиниция на скоростта чрез w, още повече че ако w е независимо от r , по този начин ще дефинираш съвсем друга независима от t величина. И при първият вариант е пределно ясно какво е t, не може да има неопределени смислово величини в такива формули Така че това не е основание да намесваме също толкова неясно допълнително измерение. Моето впечатление е, че копаеш в съвсем погрешна посока. Не е това смисълът, който се влага в тях. Защото планковата дължина делена на две ще даде още по-малък отрязък, нали? И така до безкрайност С планковото време става още по-странно - дали нещо не се случва на половината интервал? Времето на тласъци ли върви, и кой е този който го превключва, след като между две състояния няма да има време и съответно нищо не може да се случва. Тук много подобни въпроси могат да се формулират, които да покажат че подобно виждане за планковите дължина и интервал водят до много проблеми. Скоростта на светлината тук не виждам защо намесваш. За половин планков интервал светлината ще си измине половин планкова дължина със сегашната си скорост, защо да и трябва по-голяма? Вече ако намесваш някаква друга координата w която довежда нещата до абсурд, това ще значи само че тази величина е некоректно въведена. Помисли над думите ми за граница, при приближаването към която не можем да работим с понятия за пространство и време. Там е разковничето. В теорията на струните има един интересен момент. Там в М-теорията може да се разглеждат две спрегнати под-теории, които са свързани с интересна връзка. Ако в едната теория тръгнеш да работиш с малки мащаби, приближавайки се към планковия мащаб, няма ограничение да не го достигнеш и подминеш, работейки с все по-малки дължини, само дето резултатите няма да са верни и ще стават все по-грешни. Спрегнатата с тази теория обаче при същото действие дава увеличаване на разстоянията над планковите и нагоре, и съответно коректни резултати. Гмуркайки се чрез едната теория в субпланкови размери, в другата изплуваш в надпланкови, и обратно. Там и с измеренията стават интересни ротации, но математиката е много сложна.

Станиславе, спри се малко. Ама наистина се спри и се замисли. Хайде познай от три пъти: как се дефинира скорост, това общоприето понятие което всички ползват? После се замисли: ако въведеш нова дефиниця, която няма пряка връзка с предишната и не следва от нея, тя дали дефинира същата величина или нещо съвсем друго? Замисли се и малко по-общо - какъв е смисъла на планковата дължина и време? Дали това са някакви реални отрязъци с определени свойства, или това са някакви теоретични граници, при доближаване към които това което наричаме пространство и време губи качествата, с които го познаваме при големи мащаби? Демек преставите ни за пространство и време спират да работят, и толкова... Така че всякакви отсечки, вълнички и кръгчета и каквато и да е геометрия при тези размери да нямат смисъл. Тоест става безсмислен израз като "светлината изминава една планкова дължина", "интервал единица планково време", обезсмисля се изобщо понятието скорост (и на светлината) при такива мащаби. Може би си чувал понятието "пространство-времева пяна" при тези мащаби. То се появява именно защото (и квантовата физика) се предсказва изчезване на понятията свързани с геометрията, и на физиката свързани също с геометрията за такива мащаби. Би трябвало като четеш нещо, такива неща да управляват червената лампичка в главата - или много внимателно да търсиш какви уговорки прави съответният автор.