Отиди на
Форум "Наука"

zagrey

Потребител
  • Брой отговори

    112
  • Регистрация

  • Последен вход

Репутация

19 Ученик

Всичко за zagrey

  • Рожден ден 27.03.1952

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Пребиваване
    София

Contact Methods

  • Skype
    coral

Последни посетители

7384 прегледа на профила
  1. Не бях се замислял за тази връзка, въпреки че е близо до ума. Пуснах я на една програма - Morph се казва. Нищо че е експериментална още, добре се справя например с двойките Сатем <> Кентум. За къща <> кастел по лингвистични критерии даде почти пълно съвпадение. За времето на разделяне обаче се затрудни и даде 0 с голяма неопределеност. Обикновенно времето на разделяне на думи, от различни езици, с общ корен варира от 3 хил.г. до 6000 и повече. В случая обаче програмата смята, че разделянето на "къща" от "кастел" е станало в рамките на последното хилядолетие. Нищо ново не казва - по линвистични критерии двете думи направо съвпадат. Но по семантични критерии даде точно обратното - посочва няколко хил. години назад. Обикновено времената на разделяне по семантични и лингвистични критерии съвпадат с малки разлики. Да, нормално е семантичното разделяне да предхожда лингвистичното, на чак пък такава огромна разлика за пръв път срещам. Излиза, че k'sht в смисъл на дом е нещо съвсем различно от k'sht в смисъл на защитено място. С което не мога да се съглася. Според мен къщата винаги е представлявала защитено място. Изглежда програмата не знае за израза "моят дом - моя крепост". Има едно обяснение, но както всяко нещо станало 4 хил.г. п.н.е. е много хлъзгаво. Тогава в Европа се появяват първите ограждения на населени места. Та още тогава може да се е появила смисловата разлика. По-лесно е обаче да се предположи, че програмата греши за времето на семантично разделяне, поради малката база данни заложени в нея.
  2. miroki, здравей. Правилно си забелязал повторението на текстовете. Наистина са преписи от един. Не се учудвай - това е положението с наличните източници. Надявам се да стигна до момента, когато завърша анализа си на Хронографията на Теофан. Там има доста вътрешни повторения. Но не е виновен той. Това което е оставил са чернови - негови записки и преписи, някои от тях повтарящи се, преписани от различни места. Така и не е успял да ги издаде начисто. Имало е таблица, която е трябвало да покаже кой лист след кой следва, на така и не е успял да я попълни. Записките си прави, докато лежи в затвора. После е заточен на о-в Самотраки, където скоро умира. Купчината със записките му неизвестно как попада у Анастасий Библиотекар. Всъщност той е първият му издател (editio princeps). Сега таблицата е попълнена от неизвестен по-късен преписвач, може би самият Анастасий, но е пълна с несъответствия спрямо текста, който познаваме. Коя е правилната подредба, и кои листове е трябвало да се включат - никой не знае. Повечето от повторенията са изчистени или редактирани до неузнаваемост при следващи преписи, но все пак са останали някои. Затова най-достоверният препис е този на Анастасий на латински (не кратката версия, а пълният му текст на Теофан). Отплеснах - друг път повече по въпроса. Относно първата част от същия този твой пост, мога да кажа, че излишно се лутате в рамките на примордиалния модел. В рамките на този модел е невъзможно да се решат проблеми от вида едно племе ли са, две ли са, хуни и българи. Когато източниците казват един път едно, втори път друго, няма как да се отсъди кое е вярно. Когато се мисли с примордиалната категория "племе" източниците изглеждат противоречиви. Само ще кажа, че социалната антропология е решила проблема, поне за района Панония. Има модели за времето на "хуните", има и за времето на "аварите". Кавичките не са от мен - така са наречени моделите, но според тези модели излиза, че нито едните са хуни, нито другите авари в смисъла, който се влага от племенната терминология. Двата модела много си приличат, защото са производни на един по-общ социален модел наречен условно "200:20". Но за да го обясня трябва доста да нагазим в терминологията на социалната антропология Относно случаите на "размножаване". Казваш "Да има нещо вярно. Но се сетих докато чета каква е причината ако не е братята." В случая причината не са повторения в източниците. Когато имаме размножаване по огромна територия (срещаме едно и също название ту тук ту там, почти по едно и също време), това е сигурен белег, че не става дума за етнос в примордиалния му смисъл. Подобни са случаите с "аланите", "склавините", "влахите". Става пренос на идентичност. Ще поясня набързо с един пример. Представи си историк след 200 години чете българските периодични издания (това, което е останало от тях). За 60-те години на миналия век историкът ще се сблъска в тях с появата на някакви бригадири. Бригадири тук, бригадири там, масови събирания на бригадири, заглавия във вестниците от сорта "Всички бригадири на предния фронт". Ако историкът иска да изясни за какво става дума, ще потъси и други източници и ще попадне на още по-ранни издания от СССР, където се споменават същите тези бригадири. Ако този историк борави с примордиални понятия, то естествено ще реши, че племето на бригадирите се формира в целинните райони на Казахстан (защото първо там те се появяват в източниците), а после е мигрирало към Балкана (защото там то строи път през Хаинбоазкия проход). Та ето така стои въпроса с бригадирите и племената.
  3. г-н Табов, моите уважения. Какво има предвид вашият познат картограф под Колоните на Александър? За тези два обекта ли става дума? Горното е извадка от Claudii_Ptolemaei_GeographiaVOL_I.pdf , p. 173 : http://www.wilbourha...raphiaVOL_I.pdf Иначе казано по-разбираемо въпросът ми е за следните два обекта: Цитатът е от: http://penelope.uchi...olemy/home.html Питам, защото ме интересува да сравня трансформацията, която ползва вашият познат, от мрежата на Птолемей към съвременната мрежа. Може ли повече информация? Ще обясня после защо ме вълнува този въпрос. ПП1 На реконструирани карти двата обекта изглеждат така: Тази реконструкция, естествено, е правена по мрежата на Птолемей. ПП2 Възниква и друг въпрос - подсети ме текста на Птолемей. Така написано Καίσαρος какво означава? Превеждат го Цезар. Но за кой цезар става дума? Ако е за Юлий Цезар, то това означава, че титлата "цезар" не идва от него, а обратното. Защото Καίσαρος буквално означава съ-цар ("съ-", "съвместно"-, "също така"- царуване). Тогава възниква и следващ въпрос. Καίγανος , което се превежда като каган не означава ли и то съ-ган, съ-кан.
  4. Докъде бях стигнал. А да, до имената от надписа. Преди да кажем каквото и да е било за тях, трябва да решим как да ги четем/произнасяме. Първо, с каква азбука са написани. Наглед е гръцка, но пък езикът не е гръцки. При това положение едва ли е спазвана някаква гръцка орфография. От друга страна калиграфията е много добра, но по-скоро възпроизвежда калиграфията на римски каменни надписи от по-раншно време (можем да я проследим надолу във времето най-малко до 2 в. пр.н.е. в Томи). Това красиво изписано Є , използването на серифни букви, точното разпределение на надписа по обиколката, издава професионален майстор на каменни надписи. Надявам се Tyroglyphos да се изкаже по въпроса. Не ми се иска да се връщаме към спора за OY, но май е неизбежно. Една забележка – написано е ΒΟΥΤΑОΥΛ. Последното изречение ирония ли е, не разбрах, защото развитието протича в обратен ред. Мисля, че в случая не ни помагат първобългарските надписи, които са по-късни. Трябва да отчетем средата в която е писан този надпис. А тя е микс от езици, с остатъци от традиции в писането от римско време. Tyroglyphos е прав че „гръцката буква Υ, както вече посочих, има стойност [ü]" http://nauka.bg/foru...indpost&p=91686, но това важи за гръцката буква Υ. А дали в случая е тя, а не латинското Y? Както ще видим по-нататък ΔΥΓЄΤΟΙ е латинското digetoi = разпореждам се, командвам. И едва ли ΔΥΓЄΤΟΙ се е произнасяло „дюгетои", но знае ли някой. Всичко е възможно в тази езикова среда. Изказвам еретичната мисъл, че в един обширен район от делтата на Дунав до Панония, от двете страни на реката се ползват графеми от гръцката и латинската азбука по един специфичен начин, съобразно възможностите на пишещите и нуждите на езика им. Не става дума за нова азбука, защото нямаме единен език, нямаме система и правила. Всъщност къде са получавали образование, малцината, знаещи да пишат. Граматиците отдавна ги няма, школите и те също. Бих причислил към въпроса на @Иванко и името Войтил(а). С горния пример, Tyroglyphos всъщност ни дава разшифровката как трябва да се чете ΒΟΥΤΑОΥΛ. На мнение съм, че по времето на надписа, се е произнасяло като Бойтаойл. И че трябва да приемем това Y като заемка от латинското Y. Но за разлика от другите в надписа, предадени чрез I и H, калиграфът го е използвал в случая за да предаде Й. Имам въпрос. Има ли вероятност Β по това време да се четяло като [в]? Не става дума за гръцката бета. А за един естествен преход от Бой към Вой(на), станал не само в българския. Кога е станал този преход? Тоест кога най-рано имаме засвидетелствани имена подобни на Войтил. Както ще видим в друга тема, едно име като Гостун, тръгва от същия този район и се пръсва на югоизток, на северо-изток, но най-вече на север в Полша. Още малко за Бойтаойл. Питам се какъв път е изминало това име в писмена форма, за да стигне до Паисий във вида Батоя? Какъв ли източник е имал Паисий? Поп Йовчо от Трявна едва ли може да се смята за самостоятелен източник. Но явно източниците и на двамата са различни от този на монаха от Зографския манастир, написал: С което се връщаме на изходната точка в разсъжденията по въпроса как се чете дифтонга OY. Виждаме че в Зограф монасите са го чели буквално, но това е много късно четене и не ни помага. П.П.От целия този екскурс около името, разбрах само че папа Йоан Павел II има някаква връзка с жопана Бойтаил от НСМ. Ще продължа когато мога.
  5. Тук трябваше да продължа с горните постове, но ми е по-приятно да си бърборим, защото стана доста интересно след твоите коментарии. (продължавам като маркирам твоя текст в зелено) 1. За начина, по който предавам надписа. Не съм палеограф, нито специалист по старогръцки. Така съм го открил, така го давам. Доверявам се на онези, които са достатъчно компетентни да разчленят грамотно надписа. Да, по принцип би трябвало да е така, както казваш. И аз не съм спец по надписи, но предпочитам да се доверявам на очите си. Защо? Ами примери много, спекулации също, включително и с този надпис. Ето в какъв вид го представят румънците в тяхното Wiki http://ro.wikipedia...._Luanei_la_Ieud Колкото и да са некачествени снимките, все пак по тях може да се провери кое изписване е правилното, за да не правим съчинения по измислен надпис, както са направили румънците. За разчленяването е валидна същата забележка. Въпреки ясното в случая разделение на думите с точки, за една от точките се правят че я няма, защото в този случай остава едно Н отделено от двете си страни с точки и води към нежелана от някои славянска връзка. 3. Направи ми впечатление, че в анализа си не си обърнал внимание на двете форми - ТАИСИ и ТЕСИ. Не правя връзка между ΤЄСН и ΤΑΙСΗ. Мисля, че такава в надписа няма. Съчетанието ΤЄСН·ΔΥΓЄΤΟΙ го оставям за накрая. Обаче, виждам връзка между ΤΑΙС(Η) от този надпис и ΤΑΣ(Η) от надписа на Саток. Самата дума ТАС в българския е персийска или поне така смята Хаджар Фиюзи в "Персийски думи в българския език", С. 2004, стр. 76, където авторката дава и персийския запис и изговор на ТАС, напълно еднакъв с българския изговор. Така че, ако се смята ТАС(И) за (пра)българска дума в надписа, то тя определено е персийска (пехлевийска) заемка, навлязла още в кавказкия период, тоест преди втората половина на VІІ век. Ако не и още по-рано в Средна Азия. Не съм лингвист и затова гледам да не задълбавам в лингвистиката. Само обръщам внимание на подобия, които сами се набиват в очите. В коментара си не определям за какъв език става дума - нито единият надпис е на български, нито другият е на тракийски. Още повече, че само по лексиката това не може да се определи. Ти правилно наблягаш на глаголните окончания (което е граматика), като възможен индикатор за типа на езика. А в случая и при двата надписа имаме използване на една и съща дума в едно и също значение, в един и същ контекст. Фактът че същата дума съществува в пехлеви може само да ни подскаже за стар ИЕ корен. Никакъв VІІ век, никакъв "кавказкия период" не могат да обяснат наличието на думата ΤΑΣ(Η) през 425 г. пр.н.е. неизвестно къде, но все пак в Европа. Пак искам да подчертая - и двете съкровища (от Рогозен и Миклош) са силно разнообразни по състав. Съдържанието и на двете покрива голям времеви период и широк културен ареал. Надписите по тях показват, че подчинените и на единия и на другия са били доста разнообразни. Имало и неграмотни, и владеещи в различна степен гръцки, и пишещи с руни. Възможно е не всички предмети да са от васални "княжества" бих ги нарекъл. В Рогозенското има една кана, която според сюжетите е някъде от Дания. По-вероятно е да става дума за някакво пратеничество оттам. Но тези, които са с надписи и то повтарящи се многократно, еднозначно сочат за продължително по време владеене на територия. Коя е пресечната област на владенията на аварския каган и на Одриските царе? На пръв поглед няма такава, но точно надписа на фиалата, предназначена за Саток, показва че има припокриване на териториите им в областта от Видин до Белград - колко на север и колко на юг от тази линия е трудно да се определи. Именно в тази област на таса са казвали ТАС още през 5-ти век пр.н.е. 4. За възможността ТАГРО да е всъщност форма на ТАРГО не мога да взема особено отношение.Мисля да изчакам първо поредния том на БЕР. Това и аз се питам и се надявам някой лингвист да вземе отношение. Само не такъв, който ще предпостави някакъв език. Трябва да имаме предвид, че става дума за контактна зона на множество езици, и където всички са ползвали като втори език първоначално вулгарен латински, а после някаква форма нз славянски, а в двата периода някои са поназнайвали гръцки. Въпросът е наблюдава ли се инверсията g <> r в по-късния "славянски" период. Вчера открих румънския сайт, а сега забелязах, че и те виждат същия глагол. Само дето са фалшифицирали грубо надписа, за да им пасне на концепцията, и да не дават обяснения как така става тази инверсия. 5. Разчленяваш въпросното ΗΤΖІ на Η•ΤΖІ. А оттам вече допускаш, че ΤΖІ реално се е изговаряло като ЧИ. Не го разчленявам аз. То си е разчленено от този, който е писал надписа. Става дума за точката, служеща за разделител. На място, в музея се вижда ясно с очи наличието на точка. Проблемът е, че не може да се фотографира качествено, за да се покаже тук във форума. Ще добавя нещо, което допълнително ще обърка нещата с ЧИНЯ. В (старо)арменския глаголът ШИНЕМ/ШИНЕЛ означава "строя, издигам, изграждам". Така че работата с твоето ЧИНЯ е много мътна. Ни най-малко не объркваш нещата. Фактът, че в (старо)арменския има глагол от същия корен и с подобно значение ни праща в дълбока древност. Фактът, че и на китайски shi означава правя/изработвам ни праща в още по-дълбока древност. Графемата/руната shin на финикийски изглежда точно като тази, използвана по времето на Саток и има същата фонетична стойност Ш Явно, в случая на ШИ/ЧИ, не става дума за ИЕ корен, а за още по-древен. Няма смисъл да го определяме като българизъм, след като има толкова широко разпространение. 5. Не знам защо временно изпускаш ΤЄСН•ΔΥΓЄΤΟΙ(ΓΗ). Щом ще се прави анализ на надписа, то той трябва да е на целия му текст, а не избирателно. В противен случай можеш да получиш всичко каквото си пожелаеш. Ще стигна и до него. Вчера нямах време. Трябва и други дейности да се вършат. Прескачам останалите ти коментарии, не че не са интересни (особено за Саток), но все пак трябва да привършвам. Тук мога да направя 2 коментара: А) Хипотетичният васал на аварите не означава, че е говорил непременно на тракийски или сроден език, а всъщност да означава, че ти си засякъл обща иранска(и) дума(и) в надписа от Сен Миклош и в тракийския със Саток. Точно така! Не съм казвал обратното. Б) За язигите - много грешиш, че за тях "никой нищо определено не казва". Напротив, знае се, че са били сарманско, сиреч иранско племе. Чукни в гугъл Yazigs, язиги, за да се убедиш. За язигите ми хрумна в момента, когато го пишех. Дали от тях ще изкочи заек? Струва ли си да се занимаваме с тях? По принцип са загадъчни и интересни. По-скоро ми е интересно, как така РИ не свързва Дакия с Панония, а оставя една 100 километрова ивица между тях. Поздрави.
  6. Преди да минем към разчитане на останалата част, нека да се спрем още на тази формула на посветителен надпис. А че надписът е посветителен можем да видим от надписите по кани и фиали на Рогозенското съкровище. Книжка 3 на списание Археология от 1987, е изцяло посветена на това съкровище A-1987_3_1.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=ce9b664f0c A-1987_3_2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=6ae4c40473 Повечето надписи са в съвсем кратък вид. Формулата при тях изглежда така: на Някой от Някъде ΣΑΤΟΚΟ (ΚΟΤΥΟΣ, ΚΕΡΣΕΒΛΕΡΤΟ) ΕΞ/ΕΓ град/област. Но има по дълги формули, къдете се упоменава и името на дарителя. Примерно: ΚΟΤΥΟΣ ΕΓ ΒΕΟ ΔΙΣΛΟΙΑΣ ΕΠΟΙΗΣΕ (на Котис от Беос, Дислойас направи) Има различни варианти, понякога словоредът е точно обратния, но смисълът им е същия. За подробности вижте в статиите от книжката. Малко разсъждения за тълкуването на самото съкровище. От всичките тълкувания (има и абсурдни религиозни) най-просто и естествено ми се струва следното. Това са подаръци от васалните области към владетеля на цялата територия. С тези подаръци се засвидетелства подчинението им положение. Един вид се сключва или преподписва някакъв договор за васалитет. Какво е съдържал договорът можем само да гадаем, данъци, участие с войска и др. Самите предмети от съкровището не могат да са данък, въпреки голямата им стойност. Поднасят се като документ/свидетелство за това че приемат договора – един вид подпис. Наличието на надпис на някои от тях само потвърждава тази мисъл. Надписите показват от името на кой град/област/колония се сключва договора. Рядко се споменава името на дарителя. Това че се казва еди-кой си го направи, не означава, че той лично го е направил. Това е човекът, който го е поръчал, дал е парите или златото, да се направи в някоя работилница. Надписът казва само от името на коя област се поднася. Не е задължително ателието да се намира в същата област. Това обяснява голямото разнообразие от стилове, сюжети и видове предмети – всеки от подчинените е имал ралични възможности да се снабди с подарък. Дали васалите са идвали на крака и колко често е ставало това поднасяне на подаръци и преподписване не се знае. Казват, специално за Котис, че сам е обикалял подчинените си територии веднаж годишно. Строил е летни резиденции и е ловувал в тях. Но да не се отклоняваме. Посочените от надписите градове, доколкото могат да се локализират, очертават владенията на династията. Територията съвпада с границите на Одриската държава, като включва и територии от Мала Азия. Предметите от съкровището, според надписите, са поне от 3 поколения владетели - Саток, Котис Великия, и Керсеблепто. Това обяснява големия брой предмети. Използваните стилове очертават още по-широки граници, като включват и канички с типично келтски сюжети. Но между всичките надписи за нас най-интересен е един, който не е на гръцки. То и другите не са на чист гръцки – всеки е писал според възможностите си. Но ето този надпис върху фиала е интересен във връзка с Наг сент Миклош (кръглия) (нека да уточня - на дъното на кана № 118 има подобен надпис, но сега говорим за този от фиалата) Надписът може да се прочете така: САТОКО ... .. ШИ ТАСИ. Нека сега не затъвам в обяснения защо началната буква трябва да се чете като С. На мястото на трите точки има 3 Х-са с неясно предназначение. На мястото на двете точки има съчетание от две букви или емблема, подобно на завъртулката от хоризонталния надпис (той е от друго място). Независимо, какво има на тези места, останалият текст е достатъчен за нашите цели. Първо защо е ШИ. Надписът е на руница или смес. Всъщност самата руница представлява смес от графеми с произход от време оно, като на мястотото на специфичните звуци се използват нови графеми или съчетания. Лошото е че при тях няма постоянство и всеки си въвежда свои означения. Но за Ш имаме някакво постоянство поне от финикийско време http://en.wikipedia....nician_alphabet вж. (šin) = Ш cyr Същата графема, минала през етруски http://en.wikipedia....Italic_alphabet е праобраз на гръцкото Ψ. Така че Ш от Балканите и Причерноморието е изглеждало по същия начин както на надписа на Саток. В хърватската кирилица продължават да го пишат по същия начин до 18-ти век. И така, какво имаме от надписа. Приемаме, че Сатоко е дателен падеж от Саток. Тоест имаме формулата: на/за САТОК (еди кой си) ШИ ТАСИ преводът е: за Саток (някой си) направи таса. Нещо което може да даде храна за размисъл. На китайски 使 (shǐ) = to make / to cause / to enable / to use / to employ. 使 (shǐ) се произнася в началото с нещо средно между „ш" и „ч" и накрая дълго „и", клонящо към „ъ". Какво имаме от Рогозен: еди кой си ШИ ТАСИ Какво имаме от Наг сент Миклош: еди кой си ... И ЧИ ТАЙСИ И в двата случая надписите са върхи фиали. Предположението ни че ТА(й)СИ е фиала/тас, е напълно оправдано. Предположението ни, че Ш/ЧИ означава правя/приготвям също намира достатъчно оправдания. Чувам вече възраженията Как така от ШИ, което на китайски продължава да значи „правя" е станало на старобългарското „чини", което продължава да се използва в руския език. Естествено връзката не е в тази последователност. За таси > тайси > тас мисля, че няма да има много възражения. Това, че двата надписа са разделени с повече от хилядолетие, може да е само доказателство за континюитет в района на Седмоградието. Някой от васалите на Саток е говорил на език/наречие, много подобно на езика/наречието на някой от васалите на аварския каган. Най-вероятно, това да е някой, който живее на същата територия от памтивека. Като вероятен кандидат са едни язиги, за които никой нищо определено не казва, но се мъдрят на картите от преди новата ера до времето на т.нар. миграции. Като РИ ги заобикаля от 3 страни в продължение на поне 2 века, без да ги закача. Имаме още за четене по надписа от Наг сент Миклош, останаха имената и това ΤЄСН•ΔΥΓЄΤΟΙ(ΓΗ). Ще довърша по-късно.
  7. Тази идея ми се натрапи и на мен във връзка с един друг надпис, за който ще стане дума по-долу. Така че поздравления за хрумката. Преди да минем нататък все пак да уточним някои детайли. Защо изписваш двата "жопана" със сигма? Мисля че няма спор - при изписването им е използвано Z. Дали е латинско Z или Зета няма голяма разлика - този който го е писал е търсил еквивалент на звука З или Ж. Има още едно съществено уточнение - има още една разделителна точка между H и Т-то в съчетанието Η·ΤΖІΓΗ. На тази снимка точката се вижда малко по-ниско от средата по височина пред Т-то. Не мога да намеря професионална снимка. Имам частни фотографии, но предметите са изложени във нещо като аквариум, покрит отгоре със стъкло, и са доста далеч от стъклата. Отражението от стъклата не позволява да се фокусира правилно. На долната снимка точката се вижда макар и с по-нисък релеф от останалите. Според мен надписът изглежда така – доколкото е възможно да се пресъздаде оригиналната калиграфия: † ΒΟΥНΛΑ•ΖΟΑΠΑΝ•ΤЄСН•ΔΥΓЄΤΟΙΓΗ•ΒΟΥΤΑОΥΛ•ΖωΑΠΑΝ•ΤΑΓΡΟΓΗ•Η•ΤΖІΓΗ•ΤΑΙСΗ Нека да приемем като работна хипотеза, че това (-ГИ) е окончание за минало свършено време или просто надставка, изразяваща действие. (Нещо като японското (-до)). Добавена към съществително се получава глагол. Изглежда невероятно в толкова кратък надпис да има 3 глагола, но нека да изходим от даденостите и видим кои са те. 1. ΔΥΓЄΤΟΙ-ΓΗ (dy(ü)getoi-gi) 2. ΤΑΓΡΟ-ΓΗ (tagro-gi) 3. ΤΖΙ-ΓΗ (tzi-gi) За улеснение, временно изпускаме съчетанието ΤЄСН•ΔΥΓЄΤΟΙ(ΓΗ) , което ще разгледаме отделно. Надписа добива вида (пиша глаголите в инфинитив за простота): † ΒΟΥНΛΑ•ΖΟΑΠΑΝ•ΒΟΥΤΑОΥΛ•ΖωΑΠΑΝ•ΤΑΓΡΟ•Η•ΤΖІ•ΤΑΙСΗ Напълно вярно заключение! Има също така възможност да е в дателен падеж. Тогава трябва да се чете „на/за ΒΟΥНΛ-ΖΟΑΠΑΝ-а". Да видим глаголите. Изказвам хипотеза, че ΤΑΓΡΟ е ТАРГО. Да помогнат лингвистите, да кажат доколко обичайна или закономерна е тази инверсия РГ <-> ГР. Дали е закономерно развитие във времето, дали е нещо характерно за района, или просто този който е писал му е било по-естествено да произнася ТАРГО с инверсия. Тарго е съществителното Та(ъ)рга, оттам Тарговище. От това съществително имаме и глагола та(ъ)рго(у)-вам. Семантично ТАРГО може да означава също „платих", „поръчах" – все в смисъл „изтъргувах". (Защо в лексикона на Миклошич няма нищо за „търгувам"? И в чешкия Словник също го няма, или аз не мога да го намеря.) Как се произнася това ΤΖΙ? Имам предложение да приемем, че писача е искал да напише ЧИ (или като по-малко вероятно ШИ - защото има и такъв вариант, кокто ще видим по-долу). Бяха приведени достатъчно доказателства в потвърждение на TZ = Ч , във връзка с ичигу. По-долу ще видим, че има още подвърждения за четенето ЧИ/ШИ. Приемайки обаче за 6-7-ми век за района на Седмоградието произнасянето ЧИ имаме възможност да го преведем като чи-ни = правя. (Миклошич дава само „чинити = строя", мин.св.вр. - чиниши). В българския имаме „Що чиниш ти тука?". В руския и сега чинить = правя, поправям. Тогава съкратената форма на надписа има следния смисъл: на/за БОИЛ-ЖОПАНа, БОЙТАУЛ ЖОПАН изТАРГОва и ЧИни ТАЙСИ Мисля че смисълът и без имената е ясен: Някой си жопан е поръчал/платил и направил (този) тас за боил-жопана.
  8. Ето още няколко книжки: A-2002_4.pdf - http-//dox.bg/files/dw?a=d151aed1fc A-2003_1.pdf - http-//dox.bg/files/dw?a=8b5b8636cd A-2003_2.pdf - http-//dox.bg/files/dw?a=bfe121e296 A-2003_3.pdf - http-//dox.bg/files/dw?a=aba4e9eadf A-2003_4.pdf - http-//dox.bg/files/dw?a=cc26357f73 A-2004_1-2.pdf - http-//dox.bg/files/dw?a=a06a14faec A-2004_3-4_1.pdf - http-//dox.bg/files/dw?a=9f0016cb2d A-2004_3-4_2.pdf - http-//dox.bg/files/dw?a=fbd10b003a A-2004_3-4_3.pdf - http-//dox.bg/files/dw?a=d4ac273e56 По този начин списъкът се попълни и сега са качени пълните поредици от 1987 г. до 2004 г. Книжките от 1997 г. продължават да липсват.
  9. Изчетох горните постове. Чувството е ужасно! Срам! Срам! Иде ми да възкликна като Ботев: Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя туй, що, глупци, вий не знайте позор ли е или слава! .............. Грабете го, неразбрани! Грабете го! Кой ви бърка? Скоро той не ще да стане: ний сме синца с чаши в ръка! http://www.slovo.bg/...ID=3161&Level=1
  10. zagrey

    Пръстенът от Езерово

    В музеите са изложени копия от този пръстен - някъде по-добри, другаде доста некадърни. Снимката на Зитко е на копие от този пръстен, при това снимката е ретуширана, за да се подчертае надписа. Мисля, че ето тази снимка е на оригиналния пръстен: Виждат се всички дефекти и одрасквания. Може да се проследи как се е менял натискът по време на изписване на надписа, посоката на резеца, интервалите между буквите са оригиналните. Недостатък на тази снимка е, че има защитен воден знак на публикуващия. Ето същата снимка, с малко по-ниско разрешение, но без воден знак. И на двете снимки се вижда, че последното Ν от първия ред е доста проблематично. Тоест редът ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝ може да е без последното Ν, или да е друга буква. Има начини да се разбере дали буквата е резултат от натиск на резец, или случайно надраскване. Но за целта си трябват скъпи и недотам скъпи изследвания. Все пак приемаме, че публикуваният текст е разчетен от оригинала правилно - не ни остава друго, освен да се доверим на този, който е направил разчитането. Ето друга снимка с допълнително подчертаване на буквите. Дали е от оригинала не знам, имам съмнения, че и това е копие, макар и добро. Съмненията ми идват от факта, че на първата публикувана снимка пръстенът е изглеждал така: И накрая едно от най-некадърно направените копия на пръстена: Всеки може да види разликите с оригинала (първата снимка).
  11. zagrey

    Дама от Перперикон

    Наистина, това е първото, което се сеща човек. Какъв е мащабът на снимката? Струва, ми се че са много близко двете "дами" една до друга. Голяма гъчканица ще става при турнир
  12. zagrey

    Дама от Перперикон

    А твоята "дама" откъде е? От Перперек ли е? Някаква стратиграфия? Поне спрямо тези хромели. И дамата не е само една, а са били поне две на тази плоча! При което мнението ми, че това наистина е играта "дама", малко олеква.
  13. Намерих темата с линкове - Електронни книги за средновековната история на България (Линкове): http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7262&st=0&p=65857&hl=%EB%E8%ED%EA&fromsearch=1&#entry65857 Предложението ми е да съберем в един раздел всички електронни публикации (а вътре в раздела да се обособят по теми). Имам още източници с линкове.
  14. (Не съм убеден, че трябва да се отваря отделна тема по този въпрос. Имаше някъде тема, където се трупаха линкове към източници - може би мястото на долните линкове е там. Ама така и не можах сега да намеря тази тема. Предложението ми към модераторите е да изкарват подобни теми в раздела "важни" за да са винаги в полезрението.) Списание Археология По-долу ще намерите линкове към следните книжки на Списание Археология. Пълна поредица на книжките от 1987 до 2002 г. С изключение на броевете за 1997 г. и бр. 4 от 2002 г. Надявам се, че не нарушавам някакъв копирайт, имайки предвид че тези броеве на списанието отдавна са изчерпани и могат да се намерят само в библиотека. Линк към цялата папка Archaeology - http://dox.bg/files/dw?a=8096ef14a3 , съдържаща всички копирани броеве (трябва да се щтракне върху папката за да се отвори съдържанието й). След маркиране на всички файлове в папката (или част от тях) системата ги опакова в zip файл, който се изтегля (1.32 Gb за всички). Не съм сигурен, че действа винаги, затова предлагам и линкове към отделните броеве (някои книжки се наложи да се разделят на две части поради големият им обем) Съдържанието на някои от книжките се намира във файла Списание Археология-съдържание.doc - http://dox.bg/files/dw?a=c1ec7f37ce . Ако някой се прежали, нека да попълни липсите в съдържанието. A-1987_1.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=aa4e3c22aa A-1987_2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=923b1eae65 A-1987_3_1.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=ce9b664f0c A-1987_3_2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=6ae4c40473 A-1987_4.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=5f93833be5 A-1988_1.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=3b328b6906 A-1988_2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=54b5ca77c0 A-1988_3.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=3bc88f3a53 A-1988_4.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=ddaeb881e8 A-1989_1.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=517554a3d7 A-1989_2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=657c65e0ca A-1989_3.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=2e57c623b6 A-1989_4.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=a30e827c2c A-1990_1.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=f86db82893 A-1990_2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=9a294accba A-1990_3.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=8403aebab0 A-1990_4.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=9db27c18cf A-1991_1.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=1a2139b955 A-1991_2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=ee96af0414 A-1991_3.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=ceaf1b5f6a A-1991_4.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=9a8dea4079 A-1992_1.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=b273f042e1 A-1992_2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=e2e39ff095 A-1992_3.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=b52796c121 A-1992_4.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=1bc8b135b4 A-1993_1.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=741e19d7f2 A-1993_2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=90850adba7 A-1993_3.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=f0b83540a4 A-1993_4.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=e40d908376 A-1994_1.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=fd6e024563 A-1994_2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=4cbd5b44d9 A-1994_3-4.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=3ea9f11c13 A-1995_1.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=b12d194b67 A-1995_2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=a673f8ef4b A-1995_3.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=fb425719c7 A-1995_4.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=9639185920 A-1996_1.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=dd57fd8935 A-1996_2-3_1.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=b6415c1063 A-1996_2-3_2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=92f3db8270 A-1996_4.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=19c18280a6 A-1998_1-2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=b71281841d A-1998_3-4.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=cb5ece0df7 A-1999_1-2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=19d2887f34 A-1999_3-4.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=d396916614 A-2000_1-2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=aed2be36c7 A-2000_3-4.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=755b50d3f7 A-2001_1-2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=c22cc6d32b A-2001_3-4.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=8ae854bbd6 A-2002_1.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=ef3e9bd3c3 A-2002_2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=93d1a82a24 A-2002_3.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=75f14862e4 Засега толкоз. Ако някой има останалите книжки, мога да съдействам да качим и тях.
  15. Благодаря, zagrey!

    Всъщност, аз написах доста глупости, но се надявам, все пак, да има и нещо читаво. :)

×