Отиди на
Форум "Наука"

Иванко Тертер

Потребители
  • Брой отговори

    2549
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    1

Иванко Тертер last won the day on Април 5 2010

Иванко Тертер had the most liked content!

Репутация

41 Ученик

1 Последовател

Всичко за Иванко Тертер

Contact Methods

  • Website URL
    http://bghistoryanalysis.blogspot.com/

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Пребиваване
    Варна

Последни посетители

27736 прегледа на профила
  1. Склави може се ползва в латинския, но дали е латинска? Коренът и значи ли нещо друго в латинския? Коренът в гръцкото сКЛАвени е същият като с думата КЛЕос - слава (ГЛОрия). Обозначените като сКлавени се появяват на мястото на траките гети/ готи/ гутони/ днес в Украйна (действ. Стара Рус) - гуцули в планината Карпати. Коренът на въпросните наименования прилича на индо-европейските авестийско gathas и санскритско gayate - възхвалявам, прославлявам. Интересно от де ли ползуваме гот, готин, готино!!! Странно е съвпадението, че именно гетите с предводителството на духовния настваник Урфила (германистите го наричат Вулфила), живяли в северо-изт. БъРГария, са били сред първите християни преди установяването на догмата на погърчените "право"славие, тоест това са били славещи Словото (Йешуа/ Иисус), тоест славени, словени... Траки = сКлавени = БъЛГари/ БаЛКари/ БЕЛгари/ БъРГари/ БЛъГари - светли, ярки, бели (оБаГРени), извисени, БЛаГородни, BRiGht, BhaRGa, Aryan, BuLK, BuLGe. 

    1. Last roman

      Last roman

      тея псевдолингвистични фантасмагории бяха на мода преди 12 години. Не вили писна да пишете глупости и да изкривявате фактите до безобразие :)

  2. Поста за Еверс е над твоя. Какво прави тази тема в този раздел!? "ЗАГАДКИ И ФЕНОМЕНИ". * БГ Наука - Форум * > Загадъчни феномени * > Мистерии и загадки Вярно, че Еверс е бил феномен и светило сред научната историческа гилдия от кр. на ХVІІІ-нач. ХІХ век, но това вече е гавра и с него и с другите, които четат, пишат и обсъждат история, а не "феномените и чудесата на света"!
  3. Kritische Vorarbeiten zur Geschichte der Russen, 1. und 2. buch /1814г./ от Johann Philipp Gustav Ewers /1779-1830г./ биография на знаменития учен: http://en.wikipedia.org/wiki/Gustav_von_Ewers Иоганн Филипп Густав фон Эверс (нем. Johann Philipp Gustav von Ewers, 4 июля 1781, деревня Амелунксен (близ Беферунгена) — 8 (20) ноября 1830, Дерпт, ныне Тарту) — российский и германский историк-юрист, член-корреспондент (1809) и почётный член (1826) Петербургской академии наук. по темата за "влахи /българи/": превод: "Българи" именувани "Волахи /Болахи/" още по темата в труда на Густав Еверс - стр. 11, 345, 346 http://books.google.bg/books?id=N1xEAAAAIAAJ&printsec=frontcover&dq=Kritische+Vorarbeiten+zur+Geschichte+der+Russen&source=bl&ots=TPA8-ke0ZM&sig=jtua03iJ04ZSTu6idYpMCmEAZjw&hl=bg&ei=1JibTJLLLsyOswa1guGjBA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBYQ6AEwAA#v=onepage&q=bulgaren%20wolochen&f=false Оказва се, че това е един от последните учени удостоверяващи този стар известен факт, преди налагането на политико-историческата научна лъжа за техническото лингивстично понятие "волахи - източно романски народи", като по тази линия науката не е допуснала /а може би е допуснала/ именуването на "американските латиноси /ацтеки, маи и др./" под името "западно романски народи", а за латините остава да са нищо друго освен "централно романски народи".
  4. Иванко Тертер

    Прабългарите са хуни (главното им ядро)

    Ще сляза на същата изледователска плоскост. А ако "х/унгар" значи "хун+гар",т.е. много хуни, тагова кво праим с категоричното "хуните са си хуни", т.е. излиза че само хунгар са хуни, а другите не са, вкл. болгарите/бълъгарите/болгарианите и т.н. Ами ако "венгър" значи "вен+гър", т.е. много вени, тогава кво праим с тия "вени" и категоричните изследвания за тях?? Ами ако "мамалигар" е "мамалик+гар", т.е. означава много мамули или мамалик /традиционно кавказко ястие/, какво праим в тази насока с тази етимология? Ами ако "Хуни" е "общност, множество" на латински език, тогава кво праим с тая общност, защото сигур е било разноязична и е включвала множество обединени разновидности от хора и народи?!
  5. Отгворът идва от очевидеца - пътешественик от епохата Мартин Грюневег /ок. 1582 г./: "Гиздава е носията на тукашните българи и българки, описана подробно от споменатия Грюневег по следния начин: „Мъжете по облеклото си са почти еднакви с унгарците. Всички дрехи им са тесни. Жените пък по носията си са почти еднакви с полските селянки. Носят надиплена фуста, главата си забраждат с бели кърпи като част от косите остават да висят отзад с обшити краища до пояса. Ръкавите на ризите по цялата си дължина са изпъстрени с пъстри шевици. Отпред на гърдите под шията носят престилка, обвесена със сребърни и златни пфениги. Пръстите им са отрупани с пръстени. Момите имат същото облекло. Те носят плитка, спусната отзад под пояса; на главата в косата си забождат две или три цветчета от боядисани пера, злато или коприна. На ушите си окачват обеци, на големина един талер и дебели като сламка. Онези, които са сгодени, носят на главата си шапка, напомняща татарско седло с много украшения и сребърни пфениги под копчетата.” http://www.promacedonia.org/eg_sa/eg_sa_13.html Българите през XVI век. По документи от наши и чужди архиви Елена Грозданова, Стефан Андреев ХОДЕНЕ ПО МЪКИТЕ 13. През Добрич и Силистра за Исакча и Тулча Оказва се, че тази красива българка от гравюрата е сгодена... Затова е с шапка на главата, като знак за този й статус.
  6. “Galeottus Martius e бил италиански хуманист. Неговото италианско име е Галеотто Марцио. Той дълго е живял в двора на Матяш /бел.-Корвин/. В своята книга Галеотто Марцио пише за крал Матяш следното: “Знае много езици. Разбира и говори на латински, най-добре знае български език, на който турците пишат своите писма...”(Peritus enim plurium linguarum, intelligit Latine, ut dictum est; optime scit Bulgaricam linguam; in qua Turchi sua scribunt diplomata bene tenet, parum nanque a Sclavina distat”).6” 6 Galeottus Martius Narniensis, De egregie sapienter, iocose dictis ac factis regis Mathiae. MCMXXXIV – Lipsiae – B. G. Teubner. Тъй като до нач. на ХІХ век в науката още е известно /справка "Норд американ ревю"/, че "волах/ико" е друга форма на името "болаг/ар/ико", значи по другому казано езикът, на който султаните са писали грамоти, освен "болгарум" може да се нарече в латинските извори и "волахико". Да проверим: 1484 г. - между султан Баязид и полски търговци е бил разменен документ на "idiomate valachico scriptus" /вероятно документа изхожда от Баязид и е грамота-привилегия за търговия, каквато са давали преди това за тези земи българските царе/. източник : латински. Изяснено. “Галеотто Марцио не споменава влашки, т.е. румънски език сред тези, които крал Матяш е знаел. Той е бил полиглот, но от всичките езици е използвал като книжовен език предимно латински и български.” Няма как да е знаел румънски, в смисъл "волахико", тъй като под последното име се крие българския език /"болгарум скрипта" или т.нар. в новонаучните политико-исторически среди среди "църковнославянски"/. В този смисъл е знаел "волахико", т.е. "болгарико" по източник: Балканистичен Форум, issue: 1-3 / 2007 от D Yakoch – 2007 Ролята на семейство Хуняди в контактите между Централна и Югоизточна Европа http://vilagszabadsag.hu/1/hu/hunyadi.html
  7. Иванко Тертер

    Дама от Перперикон

    Точно разграфяване за играта. Тя има и друго име - коран. Играл съм я на село, като бях дете, с бобчета /единия играч/ и царевични/ мамулени зрънца /другия играч/. Да не би името - ако не е зает "турцизъм" - да идва от "корен/и", ако се е играло с такива зрънца още навремето? Та играта, с такова разграфяване и име, е известна до ново време по селата, а даже и към момента съм сигурен, че се се съхранява традицията с тази игра.
  8. Иванко Тертер

    Грамота "carta Bulgarica" на воеводата Дан /1431г./!

    “Bulgaros est natione et de lingua moa” /9 февруари 1436г./ - слова за конст. патриарх българина Йосиф ІІ изказани от неговия съвременник и личен познат Йоан Стойкович от Дубровник /писмото на Йоан е до кардинал Чезарини от 9 февруари 1436 г.- по Cecconi, E. Studi storici sul concilio di Firenze, t. I. Firenze, 1869, Nr. 78, p. 207/ http://nobilitybg.blog.com/tag/%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B8/ Щрихи към портрета на Вселенския патриарх Йосиф ІІ Пламен Павлов Как точно се превежда този текст? Мисля, че е абсолютно във връзка с темата по отношение на името на езика. Източник - латински; Период - както и посочения по темата - нач. на ХV век; допълнително по темата: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2642 Цариградския патриарх Йосиф (1416-1439) - син на Шишман Съдбата на още един потомък на Шишмановци
  9. Жан-Батист Ванмур (1714) http://digitalgallery.nypl.org/nypldigital/dgkeysearchresult.cfm?num=80&word=Vanmour%2C%20Jean-Baptiste&s=3&notword=&d=&c=&f=4&k=0&lWord=&lField=&sScope=&sLevel=&sLabel=&imgs=20&pNum= Облекло на народите от "империята на тюрките" /"Османска империя"/. Има две рисунки на болгари, три на болахи и др.
  10. Иванко Тертер

    Произход, език и култура на прабългарите

    Правилно. Тогава давам отново нещо свързано по темата. Бях направил отделна тема с цитираната статия преди около година, но КГ125 необяснимо защо я изтри цялата. Да се разглежда взаимосвързано с горните постове и информацията в тях. Поне две български псувни са свещени изрази Автор: Horus Петък, 24 Октомври 2008г. 21:12ч. Отдавна трябваше да изнеса този доклад на някоя от научните конференции, където съм участвал, но тъй като смисълът на нещата, които ще ви представя може да се тълкува двуяко, то колегите ми от института в който работя, бяха винаги против. Избрах, като по-достъпна, да използвам популярната, разказвателна форма, за да ви предложа нещо, на което много специалисти с титли отвръщат веднага с отрицание, единствено, защото не желаят да се замислят върху проблематиката. Естеството на нещата изисква да не се подписвам с истинското си име, но независимо от това съм уверен, че повечето ми колеги от научния институт, ще се досетят кой е поднесъл информацията. От всички вас зависи какво ще е последвалото отношение към моята личност в колектива, където работя. Идеята ми е да изпратите добронамерено мнението си върху темата, като погледнете на нещата сериозно, а не като на някаква игра или шега. Точно от вашите становища, колегите ми, а и аз, ще можем да направим преценка дали съм сбъркал като съм оповестил проучването си или този труд си е заслужавал. Но да спрем дотук с увода и да започнем по същината на въпроса. Тезата, която по-долу ще обоснова е, че изразите БАХТИ МАЙКАТА и ЕБИ МУ МАЙКАТА са свещени благословии от дълбока древност в българския език, а не груби псувни. Всичко започна, когато карах първото си висше образование през 1983 година. По време на лятото, преподавателят ми по диалектология ми предложи да осъществя лятна практика при него на тема „НЕПРОУЧЕНИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ В БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ, ВОДЕЩИ КОРЕНИТЕ СИ ОТ ДРЕВНОСТТА”. Съгласих се и първо посетих няколко северно-родопски села около Асеновград. Сядах на чаша лимонада в някоя от местните кръчми и се заслушвах какво си говорят по-възрастните мъже, които умуваха над някой проблем с чашка алкохол в ръка. Така на няколко пъти забелязах, как след разгорещен спор, единият от събеседниците отвръщаше на дискутиращия с него приятел, използвайки един от двата израза, които разглеждаме. Моите дядовци ме бяха възпитавали, че такава обида трябва да се наказва жестоко – най-малкото с „голям лобут”. Там обаче не се случваше нищо подобно. Като противовес на това, в което бях възпитаван, когато някой от възрастните мъже използваше един от тези изрази, другият го прегръщаше усмихнат с думите: „БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ПАК МЕ БЛАГОСЛОВИ!” Мислех си, че при тези хора, вместо с бой, на подобни обиди се отвръща със сарказъм. Освен това не бяха пияни и разбираха смисъла на думите. Записвах надлежно всичко, но след една от поредните подобни случки не издържах и се доближих до тях. Загледаха ме учудено, сякаш питаха, какво искам и естествено веднага им отговорих с въпросът, който най-много ме вълнуваше: „Абе, хора, какво става при вас? Слушам от известно време как единият на няколко пъти псува другият с „БАХТИ МАЙКАТА”, след това пък някой от останалите му отвръща „ЕБИ МУ МАЙКАТА” и никой от вас не стана да се сбие с човека изрекъл тези псувни, а го прегръща му благодари, че го е благословил!” Те ме зяпат известно време учудени, след което се разхилват до засиняване и някой от тях успява да ми каже: „КАКВИ ПСУВНИ БЕ, МОМЧЕ? ТОВА СА СИ МНОГО ДОБРИ БЛАГОСЛОВИИ И ЗА ЧОВЕКА И ЗА СЕМЕЙСТВОТО МУ!” Честно казано, всичко ми се стори доста мътно и непонятно, но продължих с лятната си практика, като се преместих в няколко средногорски села около Казанлъшко. Няма да ви разказвам подробно, но… там попаднах на същите ситуации като в някакво DÉJÀ VU. Не включих нищо от разказаното тук в разработката си, но го запазих. Така се стигна до 2000 година, когато вече съм почитан научен работник, чието мнение се цени и често посещавам научни конференции, свързани със специалностите от няколкото висши образования, които завърших. Запознах се с изследователските трудове на пловдивския историограф Константин Каменов и в тях едни сведения веднага подсетиха позадрямалата ми памет за разглежданите изрази. Срещнах се лично с този млад учен и проверих в разговор с него, че това, което е поместил в книгите си и ме касаеше лично, действително е вярно. Става въпрос за част от древни източници, които засягат историята на предците ни в Средна Азия. Няма да ги цитирам по отделно, а ще ги преразкажа според същността им. Едните от тях разглеждат столицата ни, когато държавата на дедите ни се нарича Балхара (с още две равнозначни като значение названия – Бахди и Бактр). Преводът на всеки един от тези топоними е СТРАНА НА ДУХОВНОИЗДИГНАТИТЕ БЛАГОРОДНИЦИ. Столицата носи названието Балх (с равнозначни смислово още няколко наименования от рода на Бахти, Бехти, Бахди, Бактр и др.). В много от изворите се твърди за столицата ни „БАЛХ Е МАЙКАТА НА ВСИЧКИ ГРАДОВЕ”, „БАЛХ Е МАЙКАТА НА ХИЛЯДИТЕ ПЕЩЕРИ”. Това е бил градът от който са излизали всички династии, управлявали владенията и държавите в цяла Средна Азия, като и други райони, а между по-знатните държави влизат Партия, Персия, Армения, Индия и т.н. Сред династиите са такива фамилии като Пахлави, Аршакиди, Сасаниди и др. Самият град, е възприеман в тогавашния азиатски и източно европейски свят (между XVIII пр. Хр. и III в.) за свещен. Спирайки се на разгледаните изрази, както и на още много други сентенции, съдържащи името на столицата ни и определящи я за майка, си позволих да подменя термина Балх с равнозначния му, но диалектен термин Бахти. Така от разглежданите изрази се получава словосъчетанието БАХТИ МАЙКАТА. Според различните изрази спомагателният глагол (съм) може да се постави, както между двете думи, така и в края. Това обаче не е от съществено значение, защото за времето, за което пиша, този глагол много често не се е изписвал защото се е подразбирал априори. Достигайки до тези съждения, с колегите ми използвахме последните достижения от областта на физиката, свързани с паметта на водата. Позовахме се на методиката на японския учен Масуро Емото и над капки дестилирана вода започнахме да повтаряме изразите БАХТИ МАЙКАТА и БАХТИ МАЙКАТА Е. Гледани под микроскоп тези капки придобиха формите на изящни кристали, различни по вид. Други наши оипти, от областта на физиката, но този път с апаратура, доказаха, че при втория израз, когато в края се изговаря спомагателния глагол (или какъвто и да е глагол), фразата отключва енергийно защитно поле около човека към който е насочена и го защитава от уроки и проклинащи изрази. Така ми трябваха почти 20 години, за да разбера защо едно словосъчетание не е псувня, а благославящ израз. Излезе, че по-неуките хора имат по-добро познание, но за нещастие, както и учените са изгубили пътя до него или пътят на знанието е изчезнал. До последното отново достигнах след разговор с историка К. Каменов. Що се отнася до другата „псувня” – ЕБИ МУ МАЙКАТА, нещата за разкодиране се оказаха още по-лесни от първата, когато завършихме работата по нея. Буквалният превод от онзи далечен език, който са говорили предците ни и които са били едни от първите апостолически християни, както отново ми изясниха учени историографи, е ЕВА МУ Е МАЙКАТА. С тази констатация се привършва всякакъв спор и същевременно отново се отваря енергийното защитно поле около човека към който е отправена. Най-вече формулата се използва за обръщение и приключване на спора поради безсмисленост, към по-малко грамотни хора. С това обаче им се показва, че разходът на енергия – слово е излишен, биват благословени и без думи им се казва „ЩЕ РАЗБЕРЕШ ВСИЧКО, КАТО ТИ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО”. Накратко това са перипетиите ми около тези два израза, но преди да завърша ще ви напомня началото – включете се със собствено мнение, но постарайте се да е прецизно и аргументирано, защото и от него ще зависи становището на колегите ми, както и моето, дали да се продължи с разработването на разгледаната тема. http://www.xnetbg.com/new/content/view/575/40/
  11. Ами твое право. Демокрация. Всеки да се чувства такъв какъвто иска, и да чувства това което иска. "Бакър" /Букур/ също ли ти прилича на латинско?? За "Станчолю" е ясно.
  12. Това беше добро ... Пандора, темата не е за тук. Направи нова тема за етимологията на това име. И тъй като се касае за имена с източен произход, малко преди и в посочения от теб период, потърси специално някаква етимология на името Ур-Урус-Урош откъм тази географска посока. Успех.
  13. Иванко Тертер

    Синоними на "камо ли"

    ... камо ли пък ... ... има си хас пък ... ... още повече пък ... ... как ли пък ...
  14. ------------ Нека бъдем коректни:Нашето народностно име е АРМЪНИ - аромуни го е измислил някой феодален старец чул-недочул!Армъните не са съставка на Румънската нация! ------------ В резултат на тази тема доста работи ми се изясниха след почти тригодишни изследвания и работа, ама пусти му цитат - не мога да го променя онова писаното в началото на 2008 г. в зората на поставяне на проблема /неразработвана материя до онзи момент/. Приеми, че "легендата" на румънската съвременна нация е основана на възможно реалната история на Армъните, като времевата разлика на "романизиране" на двете - армъни и "ромуни" - е има няма едно две хиляди години. Освен, че и романизирането на армъните е от Римската империя, а на "ромъните" е от Свещената римска империя и Папството /в Трансилвания и Молдова/, а оттам към ХІХ век и във т.нар. Влахия /сиреч подкарпатската част на средновековната българска държавност/. Обаче темата за армъните гледам да не я застъпвам тук, а разглеждаме източниците - предимно с папски/католико-латински характер - за "блахи/влахи" /valachi/ и ги съпоставяме за да отговорим на въпроса каква е разликата между б/а/лах/и и бал/а/х/ари/и/! --------------- Иначе досега те поддържам има интересни съвпадения в твоята теза!поздрав --------------- Това наистина е удивително. Съвпадениета, при съпоставяне на източниците от различни позиции, е критерий за обективна истина.
  15. Posted 27 November 2008 - 04:50 PM “...Имайки предвид едната съставка от румънската нация /средновековната българска - валахи/, съм склонен да приема наличието на древнороманска втора съставка - "аромуни". Аромуни или наречени от българите /влахите/ - "куцовлахи". Може би защото на тях, за разлика от първите /влахите, българи/, им куца езика и произхода откъм влахите /българите/, а са нещо заварено романизирано през годините на римско владичество...?” - пост 1, стр. 1 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550&st=0&p=39382&#entry39382
×