Отиди на
Форум "Наука"

Втори след княза

Потребител
  • Брой отговори

    639
  • Регистрация

  • Последен вход

Репутация

229 Студент

Всичко за Втори след княза

Последни посетители

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Втори след княза

    Няма здрав разум ?!

    Здравият разум не е проблем на ИИ, а на човека. В ИИ няма неща, които преди това не са осмислени от човека. Дано учените имат успех.
  2. Втори след княза

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    Стрезов почука на вратата на библиотеката. Мотивите му изобщо не бяха книголюбиви. Попита за „Буратино” и попивателно изгледа библиотекарката и на отиване, и на връщане. Когато поемаше книгата, прочете заглавието, макар, че текстът беше наобратно. Дори не се учуди, че го разпознава. „Панта рей. Всичко, всичко се променя На света има неща и промени, неща и промени. Как ли ще изглежда госпожата след години?” В читалнята сравни Пинокио с Буратино. Съдържанието беше променено, но нещо оставаше идентично. Героят Джепето бе придобил второстепенен и присмехулен вид, а в премеждията на дървената кукла бяха изрязани дидактично- досадните епизоди. „Война против буржоазния морал. Други времена, друг поглед”. Оставаше дългият нос, произходът от цепеница. „Културата е приемствена. Нещата трябва да се разпознават, несвързаните са необясними. Елементите са носители на трайното, в случая- дървена кукла. Другото може да бъде съвсем променено, но се свързва с началото". От справката по- късно Стрезов разбра, че никога не е повдиган въпрос за авторски права, а Буратино с дългия нос е оценяван като оригинално съчинение, издаван е в Италия, независимо от елементите на "Пинокио". "Да, и Умберто Еко като прави препратки в „Името на розата”, това да не е кражба. Културна преимственост." Извън текста. Нещо, което много ме впечатли. Моля, отворете в Уики.бг и потърсете "Приемственост". Ще се учудите колко статии относно Източните религиозни школи я ползват!
  3. Втори след княза

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    Необходимо уточнение. 1. иронията е натрапчиво видна, но аз ще си затворя очите, поласкан от пожеланието. Амин. 2. "ползата за четящите" е твърде относителна. Да погледнем статистиката: 5751 прегледа на 345 мнения, т.е. 16.7 прегледа на мнение. О тях вадим броя на участниците - 11 (Втори, Малоум 2, caress…, insighting, Incorrectus, Skubi, dora, ramus, Шпага, самотния вълк, bro) и получаваме, че 5- 6 прегледа има от неучастващи. (това е съвсем условно, защото може някой посетител да е отворил, да е погледнал и да е казал Пфу. Друг може да е прочел всички 12 страници, а пък може и някой от коментиращите да не отива на последна страница, а да изрежда няколко с което увеличава броя на преглежданията. Ето, аз докато извадя имената на участниците увеличих преглежданията до 5767) Така че, ако има извън участващите, редовно четящи, това са 5 лица. Толкова за публиката 3. значи имаме вътрешната мотивация да пишем. Мотивите са безброй, само ще спомена моите. За мен е удоволствие да намеря отговор на конкретна за мен неяснота. Хубаво би било да го имам наготово. Бих го възприел, така съм и правил за много неща. Когато обаче няма готов отговор ( а това се случва когато не е отговор на конкретния ми въпрос: прим питам дали при обрязаните се променя либидото и ми казват Чети Едикого си, примерно само, де). тогава се налага сам да измислям отговор. Документирам го за себе си, но отсъствието на критика и други мнения го прави херметично ли, сектантско ли, но във всички случаи непълно и некоректно мнение. Поради това, а и от суетност (малка) го пиша тук. (ако беше голяма, щях да издавам). 3 1/2 Това за "неповторимия блясък" дотолкова ме разтопи, че мърдам с опашка. Благодаря ви. С удоволствие бих ходил някъде да ми ласкаят самолюбието, но кой би го вършил безплатно, освен по форумите.
  4. Втори след княза

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    Премислих. Нормален процес, но нежелателен. Още даскалиците в началното знаят, че когато се поддържа продължително целенасочено внимание по конкретна тема се постига задълбоченост. Така че нашето "колективно съзнание" е доста палаво и невнимателно и затова получава ниски оценки. Слава богу не е ненормално.
  5. Втори след княза

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    Много съгласен. Ценно е. Това значи, че човек сам избира инструментите с които да контролира битието си. Може да се самонаблюдава, а може и да действа активно, та с проби и грешки да завърши "Своите университети". Може да отиде на курс по театрално изкуство, а може на народни танци, църква или психотерапия, ако смята, че това е инструментът, който ще му помогне. Погледнато по- широко- ако самоизследването и търсенето на адаптационни решения помагат на човека, науката (прим. психология) трябва да помага на човечеството. Докато индивидът подхожда лаишки, науката търси начини това да бъде безспорно установено. При това в науката могат да действат колективи, да се използва сложна техника, което я прави по- достоверна. Обаче в края на краищата ИНДИВИДЪТ се съобразява с нещо свое и може просто да отиде на баячка. И представете си, помага му! А може да измисли наивен свой подход, който решава конкретните му проблеми, за които ТОЙ е отговорен. Другите само предлагат варианти на решения на своите сергии.
  6. Втори след княза

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    Възникна любопитният въпрос Какво става, та темата измества своя център и от време на време не е идентична на себе си? От досегашните разсъждения определих, че при телата промяната в процесите се осъществява от сила или енергия, а в поведението на човека от мотиви, които от своя страна от решения по натрупаните в паметта познания за света и за себе си. Ерго: промяната на темата е подбудена от изникнали сигнали от паметта. (я виж ти!) Не е недостиг на аргументи по темата, а напротив- има открити подобни на темата паметови отпечатъци, те привличат вниманието, създават огнище, което е с по- голяма сила отколкото наличната тема. Ако наличната тема е възбудила широко мозъчно поле, тя предизвиква по- силно внимание и сходните сигнали се игнорират. Появата на странична възбуда наистина не е коректна за задълбочено целенасочено изследване, но се случва. Дори когато един човек разсъждава по някакъв проблем, вниманието му прескача, излизат други спомени и вниманието се превключва върху тях, част от тях са сходни с темата и подпомагат обмислянето от друг ъгъл. В заключение- люшкането по темата-(около, конкретно и извън) е нормален процес на работа.
  7. Втори след княза

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    E, и Айзенк, и MMPI все имат въпроси за самонаблюдение. Самооценка се ползва по- тясно.
  8. Втори след княза

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    Но интроспекцията- самонаблюдението е било и е важен научен метод в психологията. А пък аз имам и друга причина, която ще илюстрирам с виц. В детската градина Иванчо казва, че татко му направил братче. Госпожата с неудобство казва. "Иванчо, значи сте си купили братче?". О-о, госпожо, тате не дава пари за нещо, което може да си направи сам". По- сериозно: Църквата винаги е искала да опосредства връзката с бога и да взима комисионна за това. Протестантите доказаха, че човек може да кореспондира директно с Бога. Психоанализата настойчиво иска да ни е посредник между нас и нас и да взима хонорари за това. На мен не ми е необходимо да се боря с обсесии когато обичам да ми е чисто, а да се разравям не ми е необходимо, достатъчно ми е да се справям умерено добре с живота. Факт е, че няма посетители на терапия, които преди това са били страдащи посредственици, след това са станали изключителни. Има богати хора, които не се чувстват щастливи с това което имат и си плащат да утрепат някой и друг час, с надеждата да станат по- малко нещастни.
  9. Втори след княза

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    В моя текст не става дума за прекомерна привързаност, а вие лепнахте обсесия без условности от вида "необходимо е да се провери, в някои случаи става дума, има някои данни, възможно е ". Повтарям. Допуснахте грешка, която може да навреди на клиент или да работите за нещо друго. Не е нужно да ми благодарите
  10. Втори след княза

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    1. Вие се опирате на това, което аз ви казах за тях, което съм видял, но когато сте с тях, без достъп до дейността им, как бихте ги различила? 2. Как разбрахте, че първата "не го знае"? 3. Героините на Чудомир "Не съм от тях, как Сийке", са от тези, които не корят себе си, а чистосърдечно злословят за другите. Те НЯМАТ псих. проблем. За тях това е начин да унижат другите и всички ще се съгласят, че обектът на критиката не чисти. Клюкарката е добре адаптирана и няма да потърси терапия. 4. Как стигнахте до "обсесия"? Заради това не обичам лепенето на етикети. Това, според мен е сериозна грешка. Ето текста ми:"Друга жена също се дразнеше от още по- друга, че не чисти, тя пък в дома си поддържаше прекрасен ред".
  11. Втори след княза

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    То туй и за слепите е видимо. Може би ще се случи да го откриете още у мнозина. Представете си, иде съпруг със семейни проблеми, които дъвчете вече няколко месеца и вие му казвате "А аз пък за пореден път ви обръщам внимание да разберете, че това което вас ви вълнува не вълнува по подразбиране целия свят." Хи- хи. "Тривиални и не намясто упреци", ще си каже той.
  12. Втори след княза

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    Вероятно е прав. Аз обаче имам друг жизнен опит. Една жена винеше друга, че не е чиста. Самата тя също не беше чиста, но знаеше нормата и съобразно с нея се възмущаваше. Друга жена също се дразнеше от още по- друга, че не чисти, тя пък в дома си поддържаше прекрасен ред. Като срещнах това противоречие, че две булки се дразнят от едно и също, но реагират по различен начин, наумих си, че думите и отношенията са клатене на въздуха и не бива да се опирам на това кой какво го дразни. Това ме лиши от възможността да вляза през парадния вход. Не зная дали като се дразня (нали все съм втори) от авторитарността на Княза, например, това означава, че съм вечна жертва, дали пък не съм предопределен за Княз съперник или имам сладката и безгрижна възможност да философствам без да воювам. И понеже не търся гуру, сталкер или анализатор, карам по своему. Доверявам се на хората по принцип и не им се връзвам на думите. Приемам се, като смятам, че това, което ме дразни е временно, често прибързано и общо взето мога да го изтърпя, избегна или прекратя, според обстоятелствата. П.П. Забравих да кажа, че в блока ни няма царски и черен вход. Светът на швейцарската буржоазия ми е чужд и странен. П.П.П. Все пак, ако сталкер ме поведе в Зоната, няма да поискам "Едно ферари с цвят червен, едно за теб, едно за мен". Ще му откажа, за да се позная по моя начин. Искрено ви желая успешно развитие на темата за Юнг. Направете я интересна и полезна.
  13. Втори след княза

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    Какво би казал Юнг за лице, което държи да определя кой къде да се яви? Какво би казал Юнг за лице, което твърди, че нещо нормално е тайно? Защо ли питам ?!
  14. Втори след княза

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    Доколкото схващам, става дума за класификация. Прим. Всички сме човеци. Биваме прим. Екстраверти, може и Сангвиници и т.н. все по- подробно. Сходствата ни се отнасят до включването в по- горно ниво, а разликите ни диференцират в следващите нива. При това няма лоши и добри черти. Дори да не съм схванал нещо точно, у мен коментарът е породил това.
  15. Втори след княза

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    Разбира се, че място има за всички... ...но защо Стрезов? Обяснението е просто. Първо, криминалистиката е науката, която търси действия в миналото. Тя трябва да докаже по безкомпромисен начин, че това, с което разполагаме е претърпяло някакви конкретни действия, участвало е в конкретни процеси, т.е. принципите на криминалистиката отговарят на търсенията и доказването, че това нещо е идентично с другото, от преди процесите. Второ, художественият начин на мислене, чрез образи, предхожда този с понятия. Когато нещо не е станало наука, то е първо изкуство. (както психотерапията ) .
×