Втори след княза
Потребител-
Брой отговори
5133 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
14
Втори след княза last won the day on Януари 30
Втори след княза има най-харесвано съдържание!
Всичко за Втори след княза
Последни посетители
The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.
Втори след княза's Achievements
-
Малко те разбирам, а смятам, че е важно. Кое е това, което Е? Примерно гледам екрана и го виждам, възпиремам сетивно и това Е същността на екрана. Или Е думата "екран". (в началото бе словото). Или е някакво мистично- медитативно възприемане на екрана, нещото, което си мисля, мога да изкарам от въображението си? Аз се стремя да обективизирам нещата и това, което Е, да може да бъде споделено между хората и уеднаквено. Сиреч същността на "пишещата машина" да е една и за индианеца, и за Стивън Кинг. Предполагам имаш предвид, че "същността им" е в тях, независимо от наличието на наблюдател, прим. човек. Или друго? Защото на мен ми е по- на сърце, че човек има субективно (вкл. от културата) възприемане на същността. Стана дума за Никифоровата кратуна и същността на Крум съобразно този особен сервиз за вино. Наистина, ако същността е даденост и трябва да се постигне с усилие, да се усвои, то ще се съгласим с това, че компютърът е умен само за този, който знае "как". Невежият ще го гледа като индианец пишеща машина. Именно заради тази мистерия, че в нещата има нещо невидимо, недостъпно за физиката, а само за "душата" и то се нарича Същност, ми се ще да се отърва от нея. Вместо "Да опознаем същността на компютъра" да си е като по учебник- "Да изучим възможностите или както ни се обърна внимание по- горе, способностите на компютъра". Въпреки това мое желание, за мен е важен отговора на въпроса кое е това Е, което са нещата в разбирането, че "Същност е Това, което Е". Има някакъв потенциал.
-
Заинтригова ме коментара ти именно в тази част. Може да не съм те разбрал правилно заради това ще напиша как съм те разбрал : Същността се определя чрез модели. Примерно Левски за безкористен родолюбец; Херкулес за силен и безстрашен мъж; бай Ганьо за новозабогатял простак;Ахил за бързоног. Ако няма идея за качеството, то няма и модел. Примерно нямаме понятие за "комунист", не само защото е с коренно противоречиви определения, но и защото няма модел. Едни сочат едного, други другиго. Когато съществува модел, неговите качества биват приети за характерни и най-важни. Ако е така, както си го мисля, ти представяш едно определяне чрез сравняване на образи, а аз съм на страната на едно дигитализирано определяне. Какво имам предвид: Да речем наричаме някой "Скачач". Обаче има разни видове скок. Диференцираме Той е Скачач висок скок. В това определение има раздели на по 10 см. и този, който скача някакви сантиметри, естествено може да скочи и по- малкото достижение. Тези които скачат по- малко попадат в по- долни разреди. А да речем наричаме друг Атлет- петобоец или седмобоец. Може и най- добрия. Обаче той е по- добър в някои от дисциплините и по- слаб в други. Негов съперник за първото място пък е по-добър в други и по- слаб в други. Срещам трудност да ги сравня, освен да го направя по общия бал. При метода с еталон не е по- лесно. Слагаме за еталон за атлет Карл Люис. И какво? Той е ненадминат. Как да сравня дали Юсеин Болт или Петър Петров са добри атлети в сравнение с него? Отговарям- по секундите и метрите. Само с модел е недостатъчно. Поне за мен.
-
Не бих се насочил натам. Смятам, че не потенциалното, а реализираното е важно. У Марк Твен има един почтен селянин, някъде в прерията, който води свят живот. Хората не знаят нищо за него, но дяволът, който разказва за него в писмо от земята, се чуди как хората биха го направили светец без да се е проявил пред тях. Мисля си и друг пример- ако изключително умен компютър стои в склада и никой не го ползва, той може ли да бъде наречен изключително умен? Аналогично непроявен художествен, научен, управленски дар у човек, който не ги проявява. Не, не приемам способностите като потенция, а само като реализация. Но, ако имаш желание, развий тезата си по- подробно.
-
Интелектуално усилие е било нужно на юристите в първи век, за да отсеят едни прости критерии, които ще предам волно. "По- вероятен преднамерен убиец е този, който е дошъл в тайна доба, отколкото този, който е по пижама. По- вероятен убиец е този, който е въоръжен, а не този, който е без оръжие. По- вероятен убиец е този, който е сам, отколкото този, който е със семейството си и носи куфари." Потрудили са се хората и споделям уважението си към тях.
-
Бих наблегнал и на това, че чичо Фройд много размъти водата с "несъзнателното". Като вземат психоаналитиците да обясняват, че "Имаш второ Аз, което иска различно нещо от първото", "Тя се мъчи да изглежда послушна, но всъщност иска да убие майка си и да се ожени за баща си"... като тайната на тяхното изкуство е именно това "всъщност" което определят по най- субективен, но много авторитетен начин. Лекари или всъщност шарлатани. Към сложностите да намерим обективни, външни критерии за оценка на осъзнатите мотиви за действието, те прибавят и неосъзнатите, с което задълбочават кашата.
-
Ето, прост пример. Разглеждаме ник "Втори след княза" в групата му. Ами пише си човека, философства безобидно. Невзрачна личност. После поглеждаме форума. Същият е един спамер, който дразни и буни участниците. Голям дразнител. Е, какъв е Втори след княза- невзрачен или голям дразнител? Моят отговор е, че по отношение индиферентни за модератори теми е невзрачен, а по отношение на личностно значими мнения на модератори е спамер. Съвсем друго мнение могат да имат хора, които имат други възгледи и мнения. Тригер някакъв се отключва за личностно важното. Ето, въвеждаме и значението, величината на самия оценител. Щом Омир е казал, че Одисей е хитроумен, значи е хитроумен, а не мъжеизтребител на цвета на Итака. Много харесвам първата разказана новела в Декамерон. Един безпощаден събирач на дългове предсмъртно се изповядва лъжливо пред един свят монах. Монахът му опрощава мнимите незначителни грехове и го представя като пример. Скоро мощите му започват да правят чудеса и се прочуват. Ако изповедникът беше незначителен или познаваше подлеца, щеше да е друго. Така че за формиране на мнение за някого, трябва авторитет на агента за влияние, така да се каже.
-
Пак съществуват затруднения. Да речем правим продължително изследване дали Симеон е велик или Крум страшен по някакви критерии. Примерно придобити земи, подкрепени учени и пр. Обаче в някои периоди от живота им, не са изпълнявали критериите, а в един- два са ги надскочили немислимо, непредвидено в скалата за критерии. Или пък са били в неочаквана посока. Примерно Страшният е бил миролюбив към съседите си на юг, а когато те му създават ядове, еднократно в живота си прави чаша от черепа на вожда им. (измислям си). Понеже става дума, че освен критерии, има и степени на проявата им, а и честота, става дълга и широка. (Дълга и широка от позициите на моя ум и сегашни постижения) А иначе, когато има голям писмовен материал, примерно събрани речи на политици, мемоари или дневници с датиране, ИИ може да направи контент анализ колко пъти и в кой период са използвани някакви изрази и от там да кажем нещо за личността и нагласите му.
-
„Убиец” вика тълпа срещу набеден, че ритал куче. Припомням си Брехт- "Добрият човек от Съчуан". Три божества разпитват и намират един Добър човек. Обаче той си позволява от време на време да бъде лош и да пропъди тези, които прекаляват с добротата му. Божествата поставят въпроса до колко пъти е справедливо да направи нещо лошо един добър човек и да остане пак добър, но не дават отговор. Двадесети век постави въпроса за относителността в поведението и от там в съмнения за това, което отнапред се наричаше същност. Примерно у Квинтилиан- 1 в. "Човек, убил тиран е тираноубиец". Обаче следва пояснение, че палачът, екзекутирал тираниан не е тираноубиец. Пък ако някой е прелюбодействал в дома на тирана и е бил хванат, пък тогава е убил тиранина също не е тираноубиец. Мъдрият мъж е уточнил, че Същността "тираноубиец" не се отнася към всеки. А иначе, "добрият човек има собственото качество да постъпва правилно" пише той и ни дава определението, слага етикета. При това го представя като тъждество "гневливият има собственото качество да се разпалва с думи или обратно", т.е. гневливият е този, който се разпалва, но и този, който се разпалва в приказките си е гневлив. В онези времена божествата не са питали "До колко пъти?". Просто на някого му излезе име и толкова. Абсолют. По- нататък Квинтилиан изтъква като аргумента за това, че Сула не е търсел лична власт, отказът му от диктатурата. Възможно. Обаче дали в момента на избор Сула не е съобразил някои други обстоятелства, които биха затруднили желаната лична власт? А може би в по- ранни години е имал желание, но с възрастта се е отказал от това, да си създава допълнителни грижи? Искам да кажа, че човешките дела и мотиви се променят с времето и обстоятелствата и това променя етикета, който сме му сложили. Ами тази важна група, която слага и поддържа етикетите? До колко е безпристрастна? "Бързоногият" Ахил три пъти обикаля Троя и не стига Хектор. "Елисавета Обиграна", казва остроумно някой и публиката го поема не заради истината, а заради съзвучието. Може би е по- добре етикета да се сложи заради някакво неопоримо събитие. Нещо като причината за прякора (етикет) Копроним, който се наакал в купела при кръщението. При това, винаги има хора с различно мнение. Най- фрапиращо е мнението на майката. Колко интервюта сме гледали с майки на извършители на престъвление. Те безрезервно защитават детето си от името Престъпник, поради което са сред най- ненадеждните свидетели. Обобщено- няма някаква "Същност" на човека, той е променлив според своите предразположения в момента, съчетани с обстоятелствата в момента.
-
В кризисни времена човек се обръща към мистичното и суеверното, защото не може с рационални средства да реши въпросите на кризата. Обаче и в "обичайни" времена суеверията и свръхестественото са обяснителни средства. Става дума за онези забързани времена, когато усещаш, че не управляваш живота си. Тогава се доверяваш на звездите, врачките и предсказателите, на магическте ритуали. Като прибавим и това, че човек е слаб и не може да си обясни безброй неща от тези наоколо, то суеверията и мистичното изпълват атмосферата като вируси, готови всеки миг да намерят благодатна почва в човешкия ум.
-
Измама и усвояване на грантове. Това са практиките за преодоляване на риска от психическо насилие. Щом може да бъде обиждана кандидатка за министър председател, а в нейно присъствие, като израз на гняв да бъдат трошени стъклени бутилки като в дом на пияница, всичко е бутафория. Денков казва, че и него го обиждали. Значи е практика. Значи да бъде обиждана политик на висока длъжност е въздух под налягане? Ами то със съпругата можем да се отнасяме по същия начин, то е ясно. Двуличие от страна на политиците. Подлост и простащина. Най- долна простащина и никакво възпитание. Позор.
-
Намирам го за вярно. Все пак ваксината е слаба заразна субстанция. Заради това и сред учените има различни погледи и изводи. Обаче трябва да имаме предвид, че става дума не само за истина, а и за пари и интереси. Тези, които са инвестирали във ваксини не биха искали да се споменава, че не са безопасни или ако се спомене, вдигат лозунга, че това са конспиративни теории. Дори и хора, които нищо не печелят от това, не могат да търпят когнитивния дисонанс от различно мнение и стават раздразнителни.
-
Вижда ми се необосновано като твърдение това равенство и некоректно като забележка в цитиран текст. Самият Йордан Иванов не си е позволил подобно твърдение. Мнението ми, разбира се, не е по темата, но пък и като авторова вметка не е в темата. Смятам изискването на някои колеги за коментар от автора на темата за заядливо. Те като че ли търсят мнение, което да оспорват . В края на краищата, темата е за българите и славяните в Солунско и дадената статия е само едно мнение по нея. Като не могат да обсъждат самия проблем, да замълчат, както ще направя и аз след тази своя забележка.
-
Ако беше първо, щеше да го напишеш първо. Ти писа други работи като първо. Не ми се разправя. Да съм доказвал причинна връзка ... Моя работа ли е? В темата за Науката и вярата, стана дума, че на учените имаме вяра. Спомняш си дискусията за ползата/вредата от кафето. Едни учени пишат едно, други обратното, накрая се спогодихме, че на различните хора влияе различно. Собственикът на форума и автор на темата го е написал