Отиди на
Форум "Наука"

ramus

Потребител
  • Брой отговори

    1493
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    4

ramus last won the day on Юли 20

ramus had the most liked content!

Репутация

556 Асистент

2 Последователи

Всичко за ramus

Последни посетители

2093 прегледа на профила
  1. разбира се - съгласен съм. Самите потребности, обаче, имат постоянен, но и преходен характер и се изменят с условията. Така че се донаглася се от нуждаещите се - пак за същите цели. Може да са много неща, по много линии... Това го прави сложно-съставно. И както и е точният пример в темата - когато не им е възможно, хората търсят прости обяснения - с линкове и готови думи. Под предлог - че било научно. Ако не го прочетат никъде - значи не е научно. Това е съвсем подходящ пример, в конкретиката на думите ни.
  2. :) Колежке, толкова сте предсказуема и елементарна, че чак са скука напъните ви към провокации. Обикаляте по темите където пиша, за да играете личните си сценки. Тънките прилагателни и етикети за ирония и омаловажаване са толкова умилителни, че от време на време чак ви съжалявам - като гледам упоритостта на личните ви битки. Жалка картинка. Жалко за образа на неуязвимата професионалистка, който градите. Може би наистина е труден живота ви, за да се стига до това. А може това да ви е по принцип живота... Всъщност ми е все едно... Вятърните мелници са отпред - воювайте си, щом това ви запълва....
  3. Всъщност - конспирациите са И форма на социални приказки, които канализират вече създадено социално напрежение, макар че изглежда че се поражда ново. Но това е също форма на "разреждане" защото страхът вече е "канализиран" в определен вектор. Социално договорени версии за "истината" разреждат страхуването защото се подават прости обяснения за прости интерпретации за събитията и процесите в самия живот на субекта или групите от тях. По този начин социалната приказка сваля фона на неопределеността в битието на страхуващите се хора. При социални трусове и резки промени в условията и начина на живот, твърде много хора имат адаптивни проблеми. Това поражда страх и се появява нужда от облекчение от него. на преден план изплуват подтиснати страхове, които се проявяват като "паранои". Това се подклажда непрекъснато и се използва по сравнително прост начин, групи и субекти, които гонят определени социални и лични цели. Параноичните хора водят важна лична и групова битка - това е да представят параноите си като логични и рационални процеси. По този начин маниите се извеждат извън човека, като се проектират като 'истина'. механизмът на параноята е прост - тя е израз на страхове и стартирани от тях защитни механизми. По принцип параноята е привиждане на опасности там, където те по принцип не съществуват. Но е важно страхуващият се субект да привижда страховете си в обекти - по този начин някъде дълбоко в несъзнаваното си той играе сложна игра на привиждане, на принципа - "като го предвиждам, значи така мога да се опазя". Също и - "най-голямата опасност е да не знаеш откъде, откого и как те дебне опасността и враговете... ". затова се измисля и се конструират версии които да съдържат първо прости обяснения от личен характер, после - от групов характер... За целите на социалната тревожност се конструират системи от прости обяснения, основани на "свой - враг", "кой, кое кои, какво - са виновни за това че се чувстваме застрашени и несигурни. Защото когато се нарекат "виновниците" се придобива усещането че след като вече "знаем", автоматично пада прага на тревожността и страхуването. Понякога - обратното - покачва се, особено ако "обяснението" за "виновния за нещастията ми/ни" има и по-сериозен образ, дори и с демоничен и властов характер... Дори в християнската митология е наличен такъв "властен общ враг, който ту е като всесилен, ту се представя като "победим" чрез условията да направиш това и това, да не правиш друго... Тънък е момента - коя е границата. Страховият фон се разрежда но не трябва да е прекалено, защото страхуването е най-мощният използван регулатор за социалните процеси ( в колективен и личен план) - защото той е универсален за всички хора, навсякъде по глобуса, всеки миг. Така, че едни системи използват да свалят страхове, а друга част от системите - да ги поддържат... Така, че конспирологията е обикновена система от сглобени парчета подбрана информация и повърхностни интуитивни схващания - за да става за съответни на това потребители. Битката е човешкото същество да се "усеща добре". Ако не се усеща добре - да му се обясни защо, как, и кой е виновен. Няма място никакъв рациум и критичност в това - рациума се имитира, чрез самото конструиране. А критичността - няма как, тя пък се насочва към всички други "версии" на обяснения на света и битката между идеологиите става - кой ще предложи подходящи версии на обяснения, за повече хора... Колкото повече - толкова повече сваля напрежението, защото когато един вярва в същото като друг - това се приема инстинктивно като "свой" и той представа да е враг и да представлява заплаха и опасност. Става разбираем, предвидим, може да се сътрудничи с него, може дори и да му се довериш... Това допълнително се засилва, когато такива са не двама, а 10, 1000, или милион... И все повече напират да са единоверци и единомислещи, защото това е въпрос както на лично усещане за сигурност и оттам - ползата... Въобще - нещата са сложни - особено ако се вникват в дълбочина... Но всички те се коренят в човешката психична вселена - лична и групова.
  4. целта е смесица от психология, потребности и ползи... Всъщност е просто - за да се изведе целта, се извеждат ползите. Колкото до плоската земя - най-отявления изживяващ се гуру сред "народа" е Стамат - може да бъде намерен блога му с търсачка... Предупреждавам предварително че е смешно и жалко, но това е психично явление - конспирациите имат своята психична почва и точен таргет. И дебати с фанатизирани хора - са невъзможни и са празно губене на време... И в този форум достатъчно добре си личи същото... Тук не виреят фанатиците в "плоската земя", но пък други форми на идеологични радикали - са направо в царството си. А е весело явлението - радикал в една идеология с която той е формирал идента си, оборва други радикали - в други идеологии. Според него - винаги "ония, там" са радикалите, те са нелогични, те са вярващи, те са фанатици, достойни за ирония... Но не и той - той си е ок. А за всеки фанатик ( и НЕфанатик) е в сила същото... Всичко това са психологически механизми и не става за теми които нямат нищо общо с тази посока. Но най-важното - самите такива подобни теми - се отбягват, защото както и навсякъде, и този форум се списва от хора, и те също са подвластни на вездесъщите идеологични и доктринални намеси и влияния в идента си... Нищо че уж става въпрос за 'наука', но става въпрос за човешки явления. А те... :) са малко далеч от възможностите да бъдат обяснени "научно" в психично отношение.
  5. ramus

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    винаги с мярка... Това е за мен основен принцип. Разбира се - говоря само за себе си, а не обобщавам до абсолютизация. Целенасоченото внимание - е чудесно когато е нужно да се задълбочава. Но то има един проблем - скъсява периметъра. Кон-центрация - дори буквалното значение от семантиката на думичката е - ограждане и фиксиране към 'център". Когато е нужно да се задълбава в едно нещо... е чудесно, защото фиксирането изключва нежеланото, за да остане в полето на вниманието само онова, което е обекта на опознаването и осмислянето. Аналогията на концентрацията в логиката е - АНАЛИЗ. Ако фиксацията стане "прекалена" се стига до блокажи и зацикляния. Дори и в ежедневният живот на обикновените хора, това става проблем и ако не се изключи фиксирането, може да се превърне в мания или обсесия. Целият вътрешен хоризонт се 'свива' до фиксираното и то сякаш запълва всичко "отвътре"... заради това дори в ежедневният живот - се препоръчва на всеки "зациклен' да се "отнесе" и да се научи да 'превключва' към "други центрове"... Това е умение, което се възпитава... Да напомня и друго - фиксацията не е само по отношение на мисленето, а и в Е(моцио)-световете. Фиксацията е израз на естествени невронни контролни и защитни механизми, съпровождащи поддържането на био и психо-стазата. Те дори са и част от оцеляващи стратегии, защото например хищниците по време на лов, "фиксират жертвата" и целият свят, сетивност, възприятие, физиологични промени - всичко се затваря само "в един обект"... Така, че - МЯРКАТА - е основно мое напомняне. Концентрирането е чудесен похват, особено овладян. Но това не е единственият похват - за други цели - за СИНТЕЗА, е нужен обратния процес. Например в техниките за управление на съзнанието само първите стъпки и входни етапи е фиксирането чрез изключване - към един център. Така се и нарича - "центриране". Но после - след овладяването му, следват обратните стъпки - фиксиране и задържане на вниманието в ДВА обекта (а не в един). После - в три обекта... После - във все повече. Това е процес на овладяване на вниманието, но без изключване, а сред все по-големият поток на връзка с това около нас, и в самите нас... При "разширяването" се дава възможност на осъзнаването да премине в режим "СИНТЕЗ". Но дори това не е краят на "пътешествието" в управлението на осъзнаването. Следващите етапи е - синтез на двата принципа - фиксация (центриране) и разширяване - едновременно... После, нататък - има и друго... И така - пътешествието няма край... На всеки от тия етапи са налични спирачки, ограничители, бариери и стопери. Налични са версии на оправдания и обяснения - защо е важно да се спре, да не се продължава (ако въобще си почвал)... Всъщност - това е със всяко нещо, във всеки етап по пътя на развитието... В този смисъл - каквото и да е - винаги е само "фрагмент", ако се фиксираш. Фрагментите са нещо чудесно, но те имат съвсем нов смисъл и значение сред "голямата картина"... Така че - и голямата картина, но и фрагментите - всичко има значение, защото всъщност те са едно и също нещо, през различни переспективи и "ъгли" на отражение...
  6. ramus

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    ако са в сходство с неговата инвидидуална нагласа. Ако са със социална нагласа - му казват че в социалния им договор, вече са социално приети версиите на "всички отговори" - да ползва и в никакъв случай да не си въобразява че той е нещо и че това, дето се мъчи е утопия, отклонение... Да вземе да прочете договорено приетото - като тях - и всичко ще му стане ясно. Нали динамиката на темата досега, вече показа достатъчно...
  7. ramus

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    Напълно съм в сходство с горното... Асоциации - по памет. Асоциации - по взъприятия, при отражение, при изразяване... Прескачането е нещо естествено. Превръща се в техника и прийом, когато се постигнат форми на управление в нея. Управление - дори и когато е налице "изключване" от основното... но с нужното "завръщане" в него. Има и налице техниката за осъзнаване - когато се отклониш, и последват "асоциативни скокове", да приложиш "огледално завръщане" - обратно по стъпките на скоковете... И много друго...
  8. ramus

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    Аз също смятам че интроспекцията е само помощен инструмент. Но аргументите за това, през моите очи са съвсем други, и то в съвсем друг, практичен план, а не с тия принципни изводи, които по-горе се цитираха. Най-общо - психодисциплините са социална форма на познание, конвенционално обединено като "наука". За да са налични социални ползи, за да се учат, за да са част от социалните отношения, социални наслагвания, социално да се отработват... те имат за цел по-общо изведеното социално средностатистическо ниво на психеса в човека. Това няма как да кореспондира с крайно редките човешки индивиди, които проявяват специфични качества и дадености, и развиват посоки в познанието, далеч надхвърлящо общото средностатистическо ниво. такива индивиди генерират познание, което няма никакво отношение към общата социална маса на останалите. Аналогията, в съвсем прост пример - съществуват крайно редки болестни състояния, които са изведени, открити, имат си имена... но за които не се развиват терапии и има твърде редки насоки в изследванията им - именно защото нямат достатъчно социални ползи в по-широките социални маси... а не че не са болести, не съществуват, че са нелечими. Трябва да се има предвид че е налице условна РАЗЛИКА - когато е налице переспектива от гледна точка на социума - отделния индивид в него няма никога силата и възможностите на цялата група. Отделният индивид в групата няма по-голямо значение от групата. Всеки опит той да си присвои такова значение среща отпора на цялата група. Това са колективни правила и са част от колективната динамика в отношенията и процесите. Но това не е единствената възможна форма на битие, нито единствената възможна гледна точка и координатна система... И социалната форма на познание, не е единствената форма на познание... Така, че - самата идея за 'интроспекцията' не е идея на Вунд, нито той е някакъв неин основоположник. Нито Ницше, нито Юнг - са някакви силни оригиналисти. Те просто внасят и пренасят на "западен език" някаква от безбройните вариации и компилации на източните форми на познание, в което ЕДИНИЦАТА човек, като ИНДИВИД носи основното значение и отговорност за битието си. (разбира се, при определени условия и условности). Отработена форма на познание, реализирана на основите на вътрешни качества, основани на взаимодействието между субекта и средата му, както и на процесите в самия него - са крайно редки форми на проявени качества и възможности. Разбира се, те могат да се развиват, но чак когато са намерили начин да се проявят. Това са крайно малко хора на планетата, статистически спрямо останалата маса хора, те са направо като "несъществуващи". Но тяхното значение за социума е много голямо - от гледна точка на социума. А от тяхна гледна точка - това, до което те достигат и развиват, в по-голямата си част въобще не кореспондира със социума и не стига до него... И още нещо - дори и сред социалната наука, основни пробиви в нея правят личности със специфични качества, които не са никак от "средностатистическото ниво"... Но да не изместваме повече темата...
  9. ramus

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    еееее, те тука вечееее... Тва с ползите - само за четящите... а лично на мен - никакви ползи - е малко шехерезада-пинизи. Това да слуша човек личните разказвачи на личните си библии - няма по-големи алтруисти от стремящите се към доброто и светлото и помагащи на всички страдащи... направо мярка за алтруизъм може да се превърнат няколко ника и криещите се зад тях, нищо че и едиин криещ се, разполага с доста никове, на доста места, по доста форумни театри. Разбира се, че в личната си приказка всеки сънуващ я напира да е "добрият"... колкото може - да е по-добър... И е ясно колко е важно "добрият" да се позиционира като такъв, чрез задължителните за случая "зли образи" ... И е ясно според какво и кое... и кого. А това е и пример как "знаенето" на психологични концепции с нищо не променя осъзнаването относно "участието" в личната приказка и значението й да е "шелтер" за спасяващия се. Колко много позитизивъм имало по вселената... Прочетената по-горе декларация отново ме довежда до умиление и просълзяване, и съжаление - как пропуснах тия ... "евентуални ползи". Въобще - в тази тема, аз съм пред прага на един дълбок екзистенциален катарзис И да не се забравя, че в една приказка се разказваше за едно "дървено човече", на което при всяка лъжа му пораствал носа.... Те алегориите са за това, поне за напомняне - евентуално, без полза.
  10. ramus

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    Дора, нали вече се откри тема за Юнг, моля ви нека има някакъв ред сред форума. Пишете там в темата, нали вие самата написахте "че ви е интересно".
  11. ramus

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    оо, няма смисъл да се притесняваме за... "клиентите". Да видим Стрезов какво ще направи за да "разкрие" престъплението.
  12. Малко анимация за запознаване с основните елементи на мисията ХАЯБУСА 2, механизмите и програмата на МАСКОТ.
  13. ramus

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    Хихи... а пък това не е вярно. Въпрос на типология на личността е. Всъщност в биографиите на изявени имена в познанието, се среща често именно особеността - че въпросните субекти имат проблеми с "малките битовизми", дори не само с тях, а и с лични отношения от общите социални роли...Но нямат никакви проблеми с менталните казуси... Явлението - клюкарстване, също тук доста се преекспонира. То е обикновено поведение, нужно на участващия в него, с психични регулативни и "разтоварващи" функции. То произхожда от непрекъснатата социализация на субекта и проявява през намиране на "дефектите" в ролите на други в социото. Но клюкаренето не включва само непосредствения кръг от 'другите'. Във форумите теми от общ, дори политически характер - са също основани на клюкарстване, макар с елементи на "аргументи и доказателства". Твърде сходно на клюкарстването е "политиканстването"... Нищо от това няма връзка с интригантстването... Иначе извеждането следва логическа и смислова линия и визираните "неточности" са само фрагмент, нужен за тази цел. Освен това е с вещина и чудесно слово - последователно и издържано - като за илюстрована книжка. Дори не предполагах че обикновеният казус с "чистенето и чистника" може да се разкаже толкова нагледно и толкова добре, и с толкова точни думи. Разбира се - в по-общ план е налично едно несъответствие, твърде важно. А то е - че се представя всичко това като "проверка", чрез уловка във въпрос. Обаче - анализа на комуникацията води в съвсем други посоки и е налице значителна разлика между "заложеният въпрос" и обменът, с посоките, в общата схема. Или с други думи - зададеният въпрос, който се представя като "уловка" и "проверка" не кореспондира с "линията" която "тече" в комуникативен план и Отговорилият постави мислите си в съвсем друг план, в съвсем други казуси. И възниква въпросът - какво точно "улови" и "провери" Задаващата въпрос-уловка, след като са налице значителни разлики в 'нишките"...
  14. ramus

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    упражнява се, колежката. Не й се сърдете, тя просто гради образ. А и вие непрекъснато й създавате стимули, и го правите доста "тънко" и добре, а тя си реагира по схемата Експеримента с 'отворената целево, тема на Юнгианците' е много важен. Поведението в нея ще е доста показателно за няколко основни нещица - точно за пишещите я. Иначе са чудесни книжовници... обаче личното поведение... и книжките и декламираното... и декларираното... са като вселена с три полюса, всеки от които е с тежест на "вселени"... засега - без всякакви мостове между тях. Освен това, за мен са интересни дори контрастите между последните няколко поста. От една страна - размишляващия човек, който си задава въпроси... Размишление чрез въпроси и търсене на различните аспекти на самите въпроси, линиите им на смисъл, на значения... И тия, дето непрекъснато дават отговори - заредения човек с отговори... Готови отговори, на готови вече въпроси... С личната идея - ако достатъчно сте чел, вече ще имате всички нужни отговори... И се предлагат книжовни отговори, ползвани за личното битие, и с ясното усещане че биха били достатъчни за всеки друг субект. Дори настояване - че има отговорите, че те ги знаят, защото са ги прочели и на тях им е ясно... Дори и на тънката закачка по-горе "какво би казал Юнг за ..." Не се усещат реагиращите, защото вие много лекичко и тънко сервирате стимулите си... За което ви поздравявам... Моята роля в случая беше да привличам "огъня" и конфликта върху себе си... и... така дотук. Иначе чудесните книжовни "психолози" са напълно слепи каква е точно тази тема, какво е значението й за нейният автор. Което рязко контрастира с парадокса как и психологията се е превърнала във философия, защото психологията вече има книжовници, дето я "знаят". Но изкуството е в приложението и прилагането на знанието. Чак тогава се започва нишката на познанието. А на книжовника е достатъчно че знае. Какво знаят - знаят казаното и написаното от други, дето разбират. Но знаенето на нещо, не кореспондира с разбирането му. Не я разбират - както междупрочем е и за всяко друго направление, вкл и философията. Точно тия хора тук, които изключително много парадират с книжовността си, нямат нито един личен казус, сред който те да са проявили личното си разбиране. А то няма как да се скрие... и каквито и имитации да се представят - гърмят. Иначе типичния книжовнически образ предлага дискусия с написани слова - вижте това или онова, прочетете този или онзи, аз ще ви излезна с юнг, а ако ви опонирам с филанкишиев. Дори личните му думички са заемки от наученото. Пък и е естествено, защото той самият е съставен от наученото и разни индивидуални положения... са му напълно излишни, а и невъзможни. излизането на който и да е казус от полето на наученото... и създава дисонанс, почват се реакции... ръ Много съм ви благодарен за тема като тази. Защото именно тема като тази носи полезността за мен.
  15. ramus

    Процесите. Идентичност на нещата при промяна

    Да, класификацията е част от опознавателния процес... Но опознавателните процеси не са само класификации. Още повече - че в абстрактните понятия е доста сложно да се класифицира освен условно, с една или друга цел, спрямо една или друга конкретика... А ниво адвансид в това е 'динамична класификация", (за разлика от статичната) в която са включени условностите и се взимат предвид колкото може повече от общият пакет относителност, контекстуалности (релации)... Нивото на сложност на опознавателните процеси неизбежно води до понятието "релативно мислене", а неговото "по-горно ниво" нарекох за себе си 'комплексно мислене'... И т.н. (като това е пак вид "класификация") Пак за целите на работния процес.
×