Отиди на
Форум "Наука"

SAlexandrov

Модератор Космически науки
  • Брой отговори

    1078
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    16

SAlexandrov last won the day on Август 14

SAlexandrov had the most liked content!

Репутация

776 Асистент

Всичко за SAlexandrov

Последни посетители

10751 прегледа на профила
  1. Българският прибор на борда на ЕкзоМарс направи оценка на радиационния риск за астронавтите, които някой ден ще полетят към Марс Снимка на заскрежен кратер на Марс, заснета от "ЕкзоМарс" на 2-ри септември. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS 19 септември 2018 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Астронавтите, които биха полетяли на пилотирана мисия към Марс, ще са изложени на поне 60% от общия радиационен лимит, който е препоръчан за тяхната кариера. Този резултат бе представен тази седмица на Европейския планетарен научен конгрес, който се провежда в Берлин, Германия. Българският прибор "Люлин-МО", който лети прикачен към научния комплекс "ФРЕНД" на руско-европейската мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", събира данни за радиационната обстановка от изстрелването на мисията през 2016 година и това продължава до ден днешен. До този момент са получени резултати от шестмесечното пътуване към Марс, както и от околомарсианската орбита след пристигането. "Един от основните фактори при планирането и проектирането на дългосрочна пилотирана мисия към Марс е съображението за радиационния риск", съобщава Йорданка Семкова от Българска академия на науките и водещ учен на инструмента "Люлин-МО". "Радиационните дози, натрупани от астронавтите в междупланетното пространство, биха били няколкостотин пъти по-големи от дозите, натрупани от хората за същия период на Земята, и няколко пъти по-големи от дозите на астронавтите и космонавтите, работещи на "Международната космическа станция". Нашите резултати показват, че самото пътешествие би осигурило много съществено излагане на астронавтите към радиация". Резултатите загатват, че по време на едно шестмесечно пътешествие към Червената планета плюс още шест месеца връщане към Земята, един астронавт би бил изложен на поне 60% от общия радиационен дозов лимит, който се препоръчва за цялата му кариера. Получените данни са в добро съгласие с тези от марсохода "Кюриосити" по време на неговото пътуване към Марс през 2011-2012 година и с други детектори на частици, които понастоящем се намират в космоса. Вземайки предвид и различните слънчеви условия, тези данни ще се използват да се потвърдят моделите за радиационната обстановка и да се направи преценка на радиационния риск на екипажите, които ще участват в бъдещи изследователски мисии. Друг български прибор, наречен "Люлин-МЛ", ще бъде изстрелян през 2020 година в рамките на втория етап на програма "ЕкзоМарс". След като мисията пристигне през 2021 година, родният инструмент ще измери радиационната обстановка на самата повърхност на Марс. Източник: ЕКА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2370-2018-19-sep-radiation-exomars
  2. Тази седмица предстои първото кацане върху астероида Рюгу : на астероидоходите Минерва 2 18 септември 2018 г. 18:50 ч. Настоящата седмица е изключително важна за екипа на японската мисия "Хаябуса 2", която понастоящем изучава астероида Рюгу. Днес беше съобщено в туитър акаунта на мисията [1], че предстои кацането на астероидоходите "Минерва 2". Утре, на 19-ти септември, са подготвителните операции преди самото спускане, което е планирано за 20-ти септември. Отделянето на астероидоходите от кораба-майка е насрочено за 21-ви септември. Да пожелаем успех на мисията! Местата за кацане на "Хаябуса 2". Натиснете тук, за да разгледате картата в голям размер http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2369-2018-hayabusa-minerva-2-landing-preview
  3. 42-годишният милиардер Юсаку Маедзава ще е първият турист, посетил Луната Илон Мъск и Юсаку Маедзава. Photo credit : SpaceX 18 септември 2018 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Частната космическа компания СпейсЕкс разкри името на първия човек, който ще полети към Луната на борда на новата ракета "Биг Фолкън". Това е модният иноватор Юсаку Маедзава. При това Маедзава няма да лети сам - той ще вземе със себе си общо осем смели художници и културни личности, с които да сподели пътешествието си. Мисията на Маедзава и компания ще продължи близо шест дни и засега е предвидена да стане факт не по-рано от 2023 година. Тя ще се реализира едва след като "Биг Фолкън" приключи всички безпилотни тестове. Илон Мъск потвърди, че първите полети в роботизиран режим все още са насрочени за догодина. Освен това космическият предприемач е категоричен, че няма да прати туристи до Луната преди цялата система да бъде изпратена безпилотно до там и обратно. Напомням на читателите, че СпейсЕкс за пръв път заяви намерение да реализира туристически полет до Луната в началото на 2017-та година, когато Мъск оповести, че до края на 2018-та година пилотиран космически кораб ще се отправи до естествения ни спътник с помощта на ракетата "Фолкън Хеви". Планът на Мъск не бе приет еднозначно от общественици и журналисти, които го разкритикуваха - стига сме говорили за полети до Луната и Марс, след като американски космически кораби все още не летят в пилотиран режим до околоземна орбита. Самата НАСА коментира лунната мисия на СпейсЕкс и публикува лаконично съобщение на уебсайта си - "ние ще работим заедно със СпейсЕкс, за да осигурим, че ще изпълнят безопасно договорните си задължения да възстановят изстрелването на американски астронавти от американска земя...". Грубо преведено, това беше напомняне, че от агенцията са осигурили $3 милиарда на компанията, за да изпрати човек в космоса - нещо, което все още не се е случило. Този път Илон Мъск внимателно опипа почвата. Вчера, няколко часа преди оповестяването на името на първия лунен турист, предприемачът написа в Туитър, че "върховният приоритет на СпейсЕкс остава подкрепата за пилотираните космически полети на НАСА и мисиите за националната сигурност". Реакцията от НАСА сега бе съвсем различна. Администраторът Джим Брайденстайн написа, че "нашето партньорство със СпейсЕкс е съдбовно за връщането на изстрелванията на американски астронавти от американска почва на американски ракети. Очаквам първите комерсиални изстрелвания следващата година". Все пак, за да можем наистина да повярваме на СпейсЕкс, че ще изпратят туристи до Луната, те трябва да докажат, че могат първо да изпратят хора в близкия космос, нали така? http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2368-2018-yusaku-maedzawa
  4. Европейският спускаем апарат Скиапарели потвърди ключови факти за атмосферата на Марс На илюстрацията: спускаемият апарат "Скиапарели" по време на работата на ракетните двигатели (които се запалиха за по-кратко време от очакваното). Credit : ESA 16 септември 2018 г. 20:20 ч. Светослав Александров. Когато руско-европейската роботизирана експедиция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" излетя на 14-ти март 2016 г., към нея бе прикрепен малък демонстратор по навлизане, спускане и кацане "Скиапарели". На 16-ти октомври същата година демонстраторът благополучно се отдели от кораба-майка и започна самостоятелно спускане към марсианската повърхност. На 19-ти октомври той успешно премина през първите етапи: навлизане в горните слоеве на марсианската атмосфера и снишаване посредством парашут. За съжаление последният етап от демонстрацията, включващ работа на ретроракетите, не бе успешен, което доведе до катастрофално твърдо кацане. Въпреки всичко в последните минути от живота си "Скиапарели" успя да изпрати към Земята ценни научни данни. През август тази година в сп. Space Science Reviews бе публикувана научна статия от A. Aboudan и колектив, в която са описани резултатите от бордовия експеримент AMELIA. Данните позволиха да се реконструират профилите и траекторията на спускане, както и атмосферното налягане и температура. Учените заключават, че получените от "Скиапарели" резултати за атмосферната структура са в добро съгласие с наличните към този момент модели на марсианската атмосфера. Подробните резултати са достъпни на линка, който съм посочил по-долу, като самата публикация е с отворен достъп и може да бъде свалена без проблеми от всеки заинтересуван. Напомням на читателите, че "Скиапарели" бе първият апарат на Европейската космическа агенция (ЕКА), който успя да изпрати научна информация от марсианската атмосфера. Основната му задача бе да утвърди технологиите, които ще са необходими при реализацията на втория етап от програма "ЕкзоМарс". Тази втора част е планирана за 2020 година, когато с помощта на ракета "Протон-М" ще бъде изстрелян построен от Русия спускаем апарат, който ще трябва да достави на марсианската повърхност европейски марсоход. Марсоходът ще търси следи от настоящ или минал живот на Червената планета. За повече информация: научната статия (линк) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2366-2018-schiaparelli-amelia-results
  5. SAlexandrov

    Съвременни мисии до Луната

    В понеделник СпейсЕкс ще обяви името на първия космически турист, който ще лети до Луната 15 септември 2018 г. 19:55 ч. Частната компания СпейсЕкс съобщава, че е подписала договор за изпращането на турист в орбита около Луната. Полетът ще бъде проведен посредством ракетата от ново поколение BFR, която се очаква да започне своите първи атмосферни изпитателни полети през втората половина на 2019-та година. Името на туриста ще бъде официално оповестено на 17-ти септември (в понеделник). На илюстрацията: ракета "Биг Фолкън" по време на нейното изстрелване. Image credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2365-2018-spacex-first-lunar-touritst
  6. SAlexandrov

    Делта 2 с ICESat-2

    Сбогом, Делта 2! Последната ракета от този тип изведе УСПЕШНО в орбита мисията на НАСА АЙССат-2! Кадър от днешния полет. Photo credit : NASA TV 15 септември 2018 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Днес в 16:02 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя успешно космическата ракета "Делта 2". В орбита беше изведена роботизираната мисия на НАСА "АЙССат-2", която ще измерва с безпрецедентни детайли промените в ледената покривка на Гренландия и Антарктида. Това ще бъде постигнато посредством мощен лазерен инструмент, който ще може да засича съвсем дребни колебания във височината на леда - по-малки от дебелината на обикновен молив. Днешният полет бе последният за ракета от типа "Делта 2" - едно от най-успешните ракетни семейства в историята на американската космонавтика. "Делта 2" бе последният пряк наследник на носителите "Тор" и много от технологиите на ракетите бяха от 50-те и 60-те години на миналия век. Първоначално "Тор" влиза в служба през 1959 година за нуждите на военновъздушните сили. По-късно към "Тор" се добавят степени от "Вангард" и така се получават космическите ракети "Тор-Ейбъл". "Тор-Ейбъл" еволюират в "Тор-Делта", а накрая ракетите остават просто известни като "Делта". Те извеждат много американски мисии до 80-те години на миналия век, след което САЩ планира да ги пенсионира в полза на космическите совалки. Совалките са планирани да са бързи, евтини, възвръщаеми и надеждни. Това обаче никога не се случва. Много мечти загиват с катастрофата на совалката "Чалънджър" през 1986-та година, а от пепелищата на аварията се появява подобрена версия на невъзвръщаемите ракети "Делта", или иначе казано "Делта 2". Започва най-великата епоха в безпилотната американска космонавтика. Първият полет на "Делта 2" е през 1989 година със спътник за системата GPS. С носители "Делта 2" са изведени общо 48 спътника за GPS в периода между 1989 до 2009 година, което е един от най-важните приноси на тези ракети. Програмите за навигация, които днес всеки човек има на смартофона си, са възможни благодарение на GPS, а GPS е възможен благодарение на "Делта 2". Следващият път като търсите къде се намирате с телефона или GPS устройството - спомнете си за "Делта 2". Ракетите "Делта 2" оставят траен отпечатък в междупланетната космонавтика. Първите три марсохода на НАСА: "Съджърнър", "Спирит" и "Опортюнити" са изведени с "Делта 2". Орбиталните мисии "Марс Глобъл Сървеър" и "Марс Одисей" - също. Ракети "Делта 2" изпращат на път към Меркурий мисията "Месинджър", а към Луната - двата спътника "Граал". Космическата астрономия също дължи много на "Делта 2" - без тези ракети нямаше да ги има телескопите "Суифт", "Уайз", "Спицер" и търсача на извънслънчеви планети "Кеплер". Времената обаче се менят. През последните няколко години Юнайтед лонч алайънс все по-трудно намираше клиенти, които са готови да изпратят мисия на борда на "Делта 2". Причината съвсем не е само в СпейсЕкс, които създадоха най-евтините и най-добрите ракети през последните години. Самите Юнайтед лонч алайънс се фокусираха върху по-новите си ракети "Атлас 5" и "Делта 4" след 2009-та година. Но изглежда, че самото име "Делта" може да остане в историята на космонавтиката. Понастоящем компанията разработва ракета "Вулкан", която се очертава да замени както "Атлас 5", така и "Делта 4". Среднотоварните варианти на "Делта 4" са в етап на пенсиониране, като сега за неопределено бъдеще се очаква да бъде оставен само тежкотоварния вариант: "Делта 4 - Хеви". Първият полет на "Вулкан" е предвиден за не по-рано от средата на 2020 година. Бъдещето пред Юнайтед лонч алайънс ще е трудно, особено с конкурент като Илон Мъск. И все пак Тори Бруно, президент на компанията, има план. Планът не включва връщане на целите степени на "Вулкан", но двигателите ще бъдат възвръщаеми и рециклирани след всеки полет. Бруно е на мнение, че двигателите съставляват 2/3-ти от цената на степента, поради което няма смисъл да се връща цялата степен, а само най-скъпите и важни компоненти. Понастоящем една ракета "Атлас 5" струва $109 милиона. "Делта 4" е в пъти по-скъпа ракета - едно тежкотоварно изстрелване възлиза на $350 милиона. Бруно смята, че "Вулкан" ще струва под $100 милиона на полет, което ще направи ракетата конкурентноспособа на "Фолкън 9". Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2364-2018-15-sep-delta-2-conducts-last-flight
  7. Исторически поглед: ето как САЩ остана без пилотирани космически кораби От архива: совалката "Атлантис" на стартовата площадка - непосредствено преди последния й полет през 2011 година. Photo credit : NASA/Terry Zaperach 14 септември 2018 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Фактът, че американските астронавти днес имат само един начин да достигнат до "Международната космическа станция", а именно като пътници на борда на руските кораби "Союз", продължава да бъде повод за полемики в публичното пространство - както по света, така и у нас. Но защо и как се стига до това положение? Време е да погледнем към историята на американската космонавтика, за да намерим отговор на този въпрос. Ако искаме да си създадем балансирано мнение по въпроса, нужно е да се върнем към епохата "Аполо" - във времената, когато НАСА изпраща хора към Луната. Програма "Аполо" е изключително скъпо начинание - през 1973 година е пресметнато, че тя е погълнала общо $25.4 милиарда долара. Изстрелването на тежкотоварна ракета "Сатурн 5" възлиза на $375 милиона долара към 1969 година, което, ако се преобразува към днешни пари, е еднозначно на няколко милиарда долара. Става ясно, че колкото и велики да са пилотираните лунни експедиции, колкото и световна слава да носят на НАСА, с тези разходи програма "Аполо" няма бъдеще. Но след нея ... накъде? През 1971 година, две години след историческото кацане на "Аполо 11", американската космонавтика е на кръстопът. Някои от най-известните космически учени по това време като д-р Джеймс Ван Алън (откривател на прословутите радиационни пояси около Земята), Томас Голд и Браян О'Лиъри смятат, че няма потребност от пилотирани космически полети. Те твърдят, че космонавтиката си се развива напред и без прякото присъствие на човек в космоса - чрез изпращането на роботи можем да изучим всяка една планета от Слънчевата система, при това за много по-малко пари. Политиците бързо отхвърлят идеята на Ван Алън и компания - да, програма "Аполо" може да затихва, хората вече не се впечатляват толкова много от кацанията на Луната, но към този момент СССР продължава да инвестира в пилотирана космонавтика и разработва все по-добри орбитални станции. Ясно е, че отказването на САЩ от възможността да изстрелва хора е неразумно, но трябва нов подход, който гарантирано да смъкне цената на изстрелванията. Така се появява концепцията за совалка - кораб за многократна употреба, който ще може да изнася голямо количество хардуер в орбита за процент от цената, нужна за изстрелването на ракета "Сатурн". През ранните години на съществуване на НАСА агенцията има цел - изпращането на човек на Луната. Но совалката е замислена като мултифункционална компромисна машина, предвидена да задоволява интересите на мнозина. В крайна сметка никой не се оказва доволен от нея. На снимката - Джон Йънг от мисия "Аполо 16". Photo credit : NASA Планът не е посрещнат единодушно от всички. През същата тази 1971-ва година в сп. "Текнолоджи Ревю" се появява статия от проф. Джон М. Логсън със заглавие: "Трябва ли да построим космическата совалка?". Ученият силно критикува совалката на базата на следния факт: към този момент програмата на НАСА служи на ясна и конкретна цел: изпращането на човек на Луната. Совалката обаче няма ясно определена цел - тя е мултифункционална машина, която трябва да служи на множество организации, всяка със свои собствени намерения. Ако НАСА вижда в нея платформа за научни експерименти, то Военновъздушните сили на САЩ търсят военно приложение: ето защо е взето решението, че совалката трябва да има възможност да извежда в орбита не само астронавти, но и да притежава голям багажник, за да може да връща на Земята вражески спътници (т.е. съветски). В крайна сметка, когато совалката "Колумбия" най-накрая полита през 1981 година, тя е забележителна машина. Но както се случва с всеки един голям компромис, никой не е изцяло доволен от нея. Макар и да е за многократна употреба (поне частично), совалката не успява да смъкне цената на изстрелванията. Напротив - конструкцията й се оказва прекалено сложна, това води до множество проблеми и нежелани отлагания, а след всеки полет се налага сериозна профилактика - толкова скъпа, колкото струва и изстрелването на чисто нова ракета. В началото на 80-те години пилотираната програма на НАСА отново потръгва и всичко изглежда наред, но никой от широката публика не си дава сметка колко много усилия се хвърлят, само и само да могат совалките на космическата агенция да летят поне няколко пъти годишно. През 2005-та, дълги години след като на проблемите е дадена гласност, администраторът на НАСА Майк Грифин признава публично: совалката бе грешка. Ясна и конкретна цел какво да прави със совалката НАСА получава едва през 1984 година, по времето на американския президент Роналд Рейгън. Той поставя за задача най-късно до 1994 година САЩ да построи своя собствена голяма космическа станция в околоземна орбита. В реалността "Международната космическа станция" е завършена чак през 2010-2011 година, десетилетие и половина след първоначално поставения срок. И тъй като всяка совалка е проектирана за 10-15-годишен период на експлоатация, това ще рече, че НАСА използва застаряващите машини десетилетия след изтичането на тяхната "гаранция" с целия потенциален риск за астронавтите. Космическата станция си има своя собствена история, която си струва да я разгледаме поне накратко, за да можем да разберем как изобщо се стига до настоящата ситуация. След първоначалното формулиране през 1984-та година се случват няколко преломни събития. Първото е катастрофата на совалката "Чалънджър" през 1986-та: тогава е направен първият голям редизайн на станцията, като вече се предлага тя да служи за убежище на бедстващи астронавти в случай на авария. За пръв път се изказва предложение на станцията да има и нещо като "спасителни лодки", които да могат връщат екипаж на Земята при форсмажорни обстоятелства. През 1988 година станцията официално става международна с привличането на Европа, Канада и Япония. Канадците дават заявка, че ще построят роботизирана ръка (днешната "Канадарм 2") за поддръжка и обслужване, а Европейската космическа агенция (ЕКА) и Япония обещават да създадат свои собствени лаборатории (днешните "Колумб" и "Кибо"). Станцията получава името "Фрийдъм" и макар че има сериозно участие от други страни, основната ръководна и финансова роля до ден днешен е на САЩ. Станция "Фрийдъм" - общ вид. Илюстрацията е от 1987-ма година. Вижда се колко много прилича "Международната космическа станция" на тези ранни концепции. Image credit: NASA През 1989 година на власт в САЩ идва президентът Джордж Буш-старши. Той продължава да подкрепя станция "Фрийдъм" като начална стъпка за по-нататъшно усвояване на Слънчевата система. По негово време се утвърждава решението да се построи такава "спасителна лодка", която да се добави към станцията. За съжаление цените за разработката на "Фрийдъм" започват да растат стремглаво. Възможностите на научните лаборатории на "Фрийдъм" са сериозно окастрени за ужас на изследователската гилдия. Когато през 1993 година Бил Клинтън поема президентския пост, НАСА оповестява, че станцията е надвишила цената си с $1 милиард. През 1993 година Конгресът за малко не прекратява работата по "Фрийдъм", след като през юни в Камарата на представителите гласовете "За" са само с един повече от тези "Против" продължаването на програмата. Така станцията оцелява на косъм. Русия официално влиза в проекта на 2-ри септември същата година, след като вицепрецидентът Ал Гор оповестява, че руснаците изявяват желание да започнат партньорство на базата на "широко сътрудничество за пилотирани космически полети и други научни и технологични области". Името "Фрийдъм" е зарязано, вместо него се използва обикновеното название "Международна космическа станция", което си остава до ден днешен. НАСА оповестява, че с участието на Русия "Международната космическа станция" ще бъде завършена една година по-рано от очакваното, ще е с $2 милиарда по-евтина и ще позволи увеличаването на екипажа от четирима на шестима души. Официално строежът започва през 1998 година, когато са добавени първите два модула. Следва 19-месечно прекъсване на строителните дейности, докато американците чакат Русия да добави т.нар. "сервизен модул", където са кабините на екипажа. След това през 2000 г. първият екипаж пристига. Оттогава насам до ден днешен в космоса има постоянно човешко присъствие. Но с това проблемите не свършват. През 2001 година Джордж Буш-младши идва на власт, а с неговото идване отново следват проверки, отново става ясно, че "Международната космическа станция" надхвърля разходите си. Няма обаче как да се направи нов редизайн - строежът е в ход, затова администрацията на Буш решава да ореже част от модулите. Като основна задача е взето решение да се построи само т.нар. "основно ядро", а "разширеният състав" от модули евентуално да се добави по-късно. Орязани са три елемента от американския сегмент: обитаем модул, горивен модул и ... спасителния космически кораб, който никога не е разработен. Но ако няма такъв кораб, кой ще спаси екипажа в случай на авария? Правилно се сетихте: това е първата задача по превоз, която е официално делегирана на Русия. В тези начални години от експлоатацията, когато екипажът още е тричленен, Русия поема задачата в орбита да има винаги скачен един кораб "Союз", който да е наличен през цялото време на пребиваване на астронавтите. По-нататък, с увеличаването на екипажа на шестима души, в отсъствието на американския кораб-спасителна лодка, единствената останала възможност е да се добави втори кораб "Союз", който също да стои скачен със станцията постоянно. Спасителни космически кораби, като показаните на тази илюстрация, никога не бяха построени. Image credit : NASA През 2003 година се случва втората голяма трагедия в историята на американската космонавтика - катастрофата на совалката "Колумбия". Тази катастрофа остава траен отпечатък върху облика на космическата индустрия. На практика тя подписва смъртната присъда на совалките. На 14-ти януари 2004 година президентът Джордж Буш-младши представя плана "Визия за космическите изследвания", според който "Международната космическа станция" трябва да бъде завършена през 2010 година, совалките да бъдат пенсионирани през същата година, а паралелно да бъде разработен нов космически кораб, който да е готов до 2014 година. Това ще рече, че още през 2004 година става ясно, че НАСА няма да разполага с нов космически кораб минимум до 2014 година, т.е. ще последва четиригодишен период, в рамките на който американската космическа агенция ще разчита на Русия за превоз на астронавти до станцията. От "Визията за космическите изследвания" се ражда програма "Съзвездие". Ето как се случва това: тогавашният администратор на НАСА Майк Грифин назначава проучвателен екип, наречен ESAS (Exploration Systems Architecture Study). Съгласно доклада, който представя комисията, НАСА трябва да построи две нови ракети, които да извеждат в орбита капсулообразен кораб за лунни мисии. Самият Грифин описва програмата като "Аполо на стероиди" и това определение следва "Съзвездие" по петите до нейния окончателен колапс. Освен техническите недостатъци на програмата, за които става въпрос по-долу в статията, тук е коректно да отбележа, че това е причината, поради която обществеността никога не хареса "Съзвездие". Хората просто не се интересуват от нови мисии "Аполо" със забиване на знамена и толкоз, пък било то на стероиди. Ето какъв е планът за една лунна мисия в рамките на програма "Съзвездие": корабът "Орион" бива извеждан в орбита от ракетата "Арес 1" - това е тънка, пръчковидна ракета, която се състои от твърдогоривен совалков ускорител за първа степен и совалков основен двигател за втора степен. След като корабът влиза в орбита, той се скачва с ускорителна степен и лунен модул, извеждани от могъщата тежкотоварна ракета "Арес 5". Чудовищната ракета е в състояние да извежда в орбита товар от общо 160 тона, понеже е задвижвана от два твърдогоривни ускорителя плюс още пет течногоривни совалкови двигателя. След като лунният модул и "Орион" се срещат в орбита и се скачат като едно цяло, те се отправят към Луната. Но в раждането на програма "Съзвездие" има и по-дълбок, политически мотив. След пенсионирането на космическите совалки мнозина работници ще останат без своите работни места. С разработката на ракети от хардуер на совалките Грифин се надява, че ще запази тези работни места, същевременно осигурявайки бърз достъп на американските астронавти до космическото пространство. Все пак тези ракети ще използват утвърдена технология - няма да отнеме много време, за да ги видим как политат, нали? Нищо не е по-далече от истината... Проблемите започват още със създаването на лекотоварната ракета "Арес 1". Оказва се, че нейната разработка не е толкова лесна задача, колкото Грифин предполага. Течногоривният совалков двигател е създаден да се задейства в наземни условия, а не по време на полет, както би било след отделянето на втората степен на "Арес 1". Той би могъл да се модифицира, но тази модификация ще е твърде скъпа. Затова НАСА решава да използва друг двигател - "J-2X", който може да се запалва във въздуха, но не е толкова мощен. Спадът в мощността на втората степен довежда до това да бъде създадена по-мощна първа степен. Започва създаването на друг петсегментен твърдогоривен ускорител вместо стандартния четирисегментен, изпозван при совалките. Като резултат от тези модификации "Арес 1" вече не е просто ракета, създадена от части на совалките - тя е изцяло нова ракета, която е създадена от друг тип части, и съответно характеристиките й са много по-различни, отколкото първоначално се счита. Това довежда до проблеми при симулациите и наземните изпитания. Ракетата "Арес 1". Image credit : NASA Всичко това добавя още месеци и години на безвремие към "дупката" след пенсионирането на космическата совалка, по време на която НАСА ще разчита на руснаците. Първоначално НАСА поддържа позитивен тон - докъм февруари 2009 година агенцията изразява становище, че "Арес 1" с "Орион" ще лети не по-късно от 2015 година. Но реалността се оказва различна. Когато към края на тази година новоизбраният президент Барак Обама решава да направи проверка на НАСА и свиква комисия, тя установява следните неща: -програмата "Съзвездие" е крайно недофинансирана. -на фона на техническите проблеми и лошото финансиране ракетата "Арес 1" няма да е готова докъм 2017-2019 година. -Лунната ракета "Арес 5" няма да е създадена преди 2030 година... ако изобщо НАСА разполага с ресурса за нейното създаване. Откритията са шокиращи за голяма част от широката общественост. Как така човек може да не полети обратно в космоса до 2019 година? Как така може да не стъпи на Луната до 2030 година? Уви - това се оказва самата истина. НАСА просто не разполага с финансирането от времето на програма "Аполо". Комисията на Обама, наричана още "Августинова комисия", категорично заявява, че ако дядо Коледа по магичен начин осигури като подарък ракети "Арес 1" и "Арес 5", НАСА пак няма да има ресурсите, за да ги експлоатира... Какво препоръчва комисията на Обама? Накратко: ниската околоземна орбита да бъде оставена на благоволението на частните компании, които да разработят пилотирани космически кораби, докато НАСА се занимава с разработка за полети отвъд околоземна орбита. Именно това е линията, която агенцията следва и до ден днешен. През втория мандат на Обама, както и сега по времето на Доналд Тръмп, НАСА не се отклонява от този курс. Боинг и СпейсЕкс създават пилотирани кораби за нуждите на "Международната космическа станция", докато НАСА работи по тежкотоварна ракета "SLS" и пилотиран кораб за далечни мисии "Орион". През 2009 година, когато Обама ревизира програмата на НАСА, такъв план изглеждаше прекалено дързък. Спомнете си, че към този момент СпейсЕкс имаха опит само с малки ракети "Фолкън 1", при това повечето им полети бяха завършили с провал. Щеше ли да бъде тази компания в състояние да разработи по-големите ракети "Фолкън 9", да почне да превозва първо полезен товар и чак след това хора? Мнозина експерти бяха песимистично настроени тогава - напълно основателно. Сега сме 2018 година. Много вода изтече оттогава. "Фолкън 9" лети редовно - средно веднъж на две седмици. Не само СпейсЕкс, но и компания Орбитал (днес преминала под шапката на Нортроп Груман) са разработили товарни кораби, които могат да превозват провизии до "Международната космическа станция" - при това го правят успешно. Станахме свидетели на полетите на възвръщаемите ракети "Фолкън 9" на СпейсЕкс, както и на първия полет на свръхтежката ракета "Фолкън Хеви". Изглежда сигурно, че СпейсЕкс и Боинг ще успеят да разработят свои собствени пилотирани космически кораби. И все пак хора все още не летят в космоса. Причината не е само в това, че политиците и НАСА започват активно да поощряват частните компании едва през 2009-2010 година (макар че дребни грантове са раздадени още по времето на Буш), съвсем малко преди пенсионирането на совалките. Агенцията продължава да страда от консерватизъм, тя е жертва на една свръхколеблива култура след авариите на "Чалънджър" и "Колумбия". Тази излишна колебливост, това безобразно туткане спъва прогреса на частните партньори. Но вече наистина се очертава новите кораби да дебютират преди края на 2018-та година или съвсем в началото на 2019-та година в безпилотен режим. Догодина, живот и здраве, очакваме и първите пилотирани полети. Трудно е да сме напълно сигурни в това. Това са нови разработки, а при тях винаги нещо може да се обърка в последния момент. Дано нови съществени забавяния няма. На мнозина им се изчака чакалото. На американските политици - също. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2363-2018-how-usa-lost-access-to-space
  8. SAlexandrov

    Криза в руския космически отрасъл.

    Защо Русия разследва вероятността за американски саботаж на МКС? Наличието на множество драскотини около отвора, издълбан с бормашина, навежда руснаците да мислят, че той е бил направен в отсъствието на гравитация, където пробиващият не би имал опора. Photo credit : NASA 13 септември 2018 г. 00:10 ч. Светослав Александров. Днес по медиите тръгна пиперлива теория относно причината за аварията на космическия кораб "Союз МС-09". Първоизточникът на тази пиперлива теория е "Комерсант" - иначе престижно издание в Русия. Подобно на много други публикации в руските медии, тази също се позовава на т.нар. "анонимен източник от ракетно-космическия отрасъл". Това са хора, които дават интервюта пред журналисти, без да застанат с имената си по ред причини. Ето каква е теорията, разказана от поредния източник. На борда на "Международната космическа станция" към настоящия момент живеят трима американци - командир Дрю Фойстел, Рики Арнолд и Серина Ауньон-Чанслър. През август един от астронавтите се разболява и се налага спешното му завръщане на Земята. За да се ускори процесът по завръщането, американският екипаж умишлено поврежда кораба "Союз МС-09". Мотивът според публикацията в "Комерсант" е, че НАСА не е искала да даде пари за нов кораб "Союз", който да се скачи със станцията и да извърши евакуацията. Как се стига до тази абсурдна теория? Подробен разказ има на уебсайта на Анатолий Зак - Russian Space Web. Първоначалната версия за аварията на "Союз МС-09" е попадение от микрометеороид, но още в началото на септември тази възможност е отхвърлена - корабът изглежда да е пробит отвътре, като се виждат следи от действието на бормашина. Затова разследващите стигат до извода, че става въпрос за умишлена повреда. Работник от РКК "Енергия" попада под подозрение. Но на 6-ти септември разследването търпи обрат - след анализа на отвора разследващите стигат до извода, че няма как да е направен в наземни условия. Има множество драскотини наоколо, което изглежда да е типично следствие от работа в условия на микрогравитация, понеже пробиващият не би имал опора. Направени са над осем опита, преди бормашината да пробие корпуса на космическия кораб. Работникът от РКК "Енергия" е оневинен, а разследващите се насочват към версията за космически произход на отвора. Сега под подозрение попадат американските астронавти. Най-лесното обяснение е психично заболяване на борда на "Международната космическа станция" от страна на американски член на екипажа, който би бил тласнат да извърши подобно самоубийствено деяние. Съобщава се, че от Роскосмос отправили искане към НАСА да предостави информация за психичното здраве на американските астронавти. Американската агенция отказала, което засилило подозренията на руснаците. Обвиненията са достатъчно сериозни, че командир Дрю Фойстел реши публично да опровергае твърденията за саботаж от страна на екипажа му. При всички положения теорията за саботаж от страна на американските астронавти поради психично заболяване е твърде невероятна. През изминалите години качеството на произведените ракети и космически кораби в Русия рязко спадна, което доведе до увеличаване на аварийността им. Много по-вероятно е определени лица умишлено да разпространяват слуха за саботаж, за да отклонят вниманието на обществеността от трагичното състояние на руската космонавтика. Междувременно ние продължаваме да следим историята със засилен интерес - това е най-сериозният конфликт между Русия и САЩ относно "Международната космическа станция" в последните години. Тепърва предстои да се видим как това ще се отрази на дългосрочните космически взаимоотношения между двете държави. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2362-2018-russia-sabotage-iss
  9. Небето над Опортюнити се проясни и НАСА започва активни опити да се свърже с марсохода Една от последните снимки на "Опортюнити", заснета в началото на юни. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 12 септември 2018 г. 08:10 ч. Светослав Александров. НАСА оповести, че небето над марсохода "Опортюнити" вече се е прояснило достатъчно, за да има смисъл да се правят опити за активна комуникация с марсохода. Данни от орбиталната мисия "Марс Риконисънс Орбитър" показват, че коефициентът тау (който показва какво е запрашаването в марсианската атмосфера) е бил под 1.5 при две последователни измервания. Тъй като вече има по-голямо количество слънчеви лъчи, които попадат върху слънчевите батерии на марсохода, агенцията вярва, че той ще може да се свърже със Земята скоро. Съответно вече започна 45-дневният период, в който ще се правят активни опити за свързване с "Опортюнити". Команди посредством антените "Дийп Спейс Нетуърк" ще бъдат изпращани няколко пъти през деня, а не само три пъти седмично, както беше досега. Веднага щом НАСА оповести, че е зададен 45-дневен краен срок, това доведе до голяма критика в публичното пространство, включително от страна на хора, които са били свързани с проекта. И въпреки това фактите са си факти: НАСА и Лабораторията за реактивно движение са жертва на собствения си успех, пише А. Рейл за планетното общество [1]. Никой през 2004 година не е предполагал, че марсоходът "Опортюнити" ще продължи да работи още цели 14 години след приключването на основната си мисия. Междувременно НАСА не може да си позволи безкрайно да чака. Освен финансовият аспект, друга спускаема мисия на агенцията ще кацне през ноември - "ИнСайт". Антените "Дийп Спейс Нетуърк" не могат да са безкрайно заети с остарелия марсоход "Опортюнити". "Никой не иска да каже "довиждане" на "Опортюнити", но НАСА не ни плаща, за да се мотаем, докато чакаме", съобщава Джон Калас, ръководител на "Опортюнити" към Лабораторията за реактивно движение. "Няма как агенцията да служи на обществеността по този начин", категоричен е той и призна, че "други имат различни желания. Твърде много притеснени и пламенни хора искат да изстискат всеки възможен шанс, за да прослушваме за сигнал от "Опортюнити". Но не може да се застояваме вечно. Определихме момент, в който си казахме: Стига, достатъчно". Така се е стигнало до 45-дневния период, който, ако приключи, НАСА ще престане да изпраща активно команди до марсохода. Въпреки това антените ще слушат пасивно още дълги седмици след периода, в случай че "Опортюнити" неочаквано се събуди. Истината е, че в отсъствие на радиосигнал ние не знаем какво е състоянието на марсохода. Но генерира ли той достатъчно електроенергия? Колко прах се е натрупал върху слънчевите панели? Има ли представа "Опортюнити" за времето или часовникът на борда е отказал? Колко време би отнело с праха върху слънчевите панели да се презаредят бордовите батерии? В състояние ли е изобщо марсоходът да се свързва със Земята или е настъпила фатална повреда? Това са въпроси, на които към настоящия момент няма отговор. Ако радиосигнал от "Опортюнити" бъде получен, това ще е само началото. Извеждането на марсохода от фазата на хибернация и връщането на всички бордови системи в работен режим ще е трудоемка задача. Дори и най-основните системи на борда на работят, това не е гаранция, че марсоходът ще функционира по същия качествен начин, както преди праховата буря. Отново напомням, че "Опортюнити" е бил проектиран само за 90-дневна работа на Марс, а не за 14-годишна. Нито е бил създаван да оцелява през прахови бури. Всичко може да се случи оттук насетне. Освен че може "Опортюнити" изобщо да не се събуди, може да се случи и нещо друго: да изпрати радиосигнал, но все още да няма достатъчно електроенергия и друг сигнал да не бъде изпратен в продължение на още няколко седмици. Стига да не се е стигнало до критична повреда на основните системи, вероятно бурята е довела някоя от трите вида аварии: 1. Т.нар. авария на ниската мощност 2. авария на "ъплос-таймера" и 3. авария на системния часовник. Трите аварии могат да се припокрият. Анализите показват, че най-вероятно се е случило следното: след като бурята се е разразила и тау е стигнал до 10.8 (рекорд за Марс), е била активирана 1. авария на ниската мощност. В рамките на тази аварийна ситуация марсоходът изключва всички бордови системи освен системния часовник. "Ъплос-таймерът" е свързан с UHF-антената и екипът знае със сигурност, че той също е претърпял авария, тъй като програмата му е била предвидена да изтече 28 дни след загубата на сигнала на 10-ти юни. Това се е случило на 7-ми юли. "Ъплос-таймерът" е, лаишки казано, нещо като пазач и се монтира на всяка роботизирана мисия на НАСА. Инженерите пренастройват този таймер всеки път като изпращат команди към марсохода. Ако настъпи аномалия при работата на "ъплос-таймера", това е бордови индикатор, че може да е настъпила повреда и "Опортюнити" е програмиран да започне да се свързва автоматично със Земята в рамките на стандартизиран комуникационен прозорец. Но ако е било чак толкова прашно, че електроенергията не е стигала дори и за поддръжка на системния часовник, се е случил 3.-ти сценарий. Хората от екипа не са напълно уверени, че системният часовник наистина е спрял. Часовникът е икономичен - консумира един ват на час, което означава, че за 24 часа е изразходвал 24 ватчаса. Когато "Опортюнити" е престанал да изпраща команди, той е генерирал от своя страна 22 ватчаса. Възможно е на следващия ден ситуацията да е била по-добра и часовникът да не е спрял. Но ако е спрял, проблемът е, че марсоходът няма да има представа за времето и ще се опитва да се свързва със Земята в различни и трудно предсказуеми периоди на базата на различните му измервания на времето и количеството електроенергия, която постъпва на борда. Така например "Опортюнити" би се свързал със Земята през определен ден, но не и през следващия. Всичко това показва колко трудна би била работата по връщането на "Опортюнити" в работен режим. Екипът е подготвен да чака с дни, ако няма радиосигнал. Но сега, когато 45-дневният период на активно прослушване, е вече започнал, надеждите са, че скоро ще има някаква яснота относно състоянието на марсохода. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2361-2018-nasa-begins-actively-communicating-opportunity
  10. SAlexandrov

    Криза в руския космически отрасъл.

    Налага се ремонт на първата стартова площадка на Восточний поради некачествен бетон 11 септември 2018 г. 19:55 ч. Стартовата площадка за ракети "Союз 2" на новия руски космодрум Восточний трябва да бъде ремонтирана, съобщи днес ТАСС. Оказва се, че под подвижната кула на космодрума са се образували кухини. Причината - некачествен бетон. За проблема е известно в продължение на повече от година, а пълното му ликвидиране трябва да е факт до 5-ти октомври. Общо 4.6 милиона рубли ще са необходими за поправката. Нискокачественият бетон е бил допуснат от предприятието "Спецстрой РФ". Сега договорът за ремонта е сключен с ООО "Адонис". Напомням на читателите, че до този момент от Восточний са проведени три космически изстрелвания. По време на първото изстрелване на 28-ми април 2016 година беше изведен амбициозен гама-лъчев спътник "Ломоносов". Второто изстрелване на 28-ми ноември 2017 година завърши с провал и загуба на спътника "Метеор М №2-1" поради неправилно програмирана степен "Фрегат". Третото изстрелване бе на 1-ви февруари тази година - то бе успешно. Междувременно започва строеж на нова площадка за ракети "Ангара". Тя ще трябва да бъде завършена до края на 2022 година. Шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин вече е дал указания да се увеличи контролът на качеството на строежа и да бъдат привлечени специалисти от Минстрой. Кадър от изстрелването на ракета "Союз-2.1а" от Восточний в началото на февруари - ЦЭНКИ/Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2360-2018-vostochny-remont
  11. Успех: Космическата ракета Фолкън 9 на СпейсЕкс изведе в орбита спътника Telstar 18V 10 септември 2018 г. 08:25 ч. Днес в 07:45 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал, Флорида, излетя космическата ракета на СпейсЕкс "Фолкън 9", вариант "Блок 5". На борда на ракетата се намираше комуникационният спътник "Telstar 18V". Тридесет и две минути от началото на полета спътникът бе изведен в таргетната му геостационарна трансферна орбита. В рамките на мисията бе проведено и поредното успешно кацане на първа степен върху платформата "Разбира се, че все още те обичам". Това бе 16-тият полет за СпейсЕкс през 2018-та година - 15 на ракети "Фолкън 9" и един на свръхтежката "Фолкън Хеви". Това бе и 34-тият пореден успешен полет за компанията в рамките само на 20 месеца. За "Блок 5" това бе пета благополучна мисия. "Блок 5" е и последната модификация на "Фолкън 9" - тази, която очакваме да превозва в космоса астронавти. Запис от изстрелването: тук (youtube връзка) Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2359-2018-10-sep-falcon-9-launches
  12. Хаябуса 2 откри, че на астероида Рюгу има сезони Термографска анимация на астероида Рюгу, изготвена с помощта на инструмента TIR (Thermal Infrared Imager). Анимацията обединява изображения, получени в края на юни. Image Credit : JAXA, Ashikaga University, Rikkyo University, Chiba Institute of Technology, University of Aizu, Hokkaido University of Education, Hokkaido Kitami Hokuto High School, AIST, National Institute for Environmental Studies, University of Tokyo, German Aerospace Center (DLR), Max Planck Society for the Advancement of Science, Stirling University. 9 септември 2018 г. 22:50 ч. Светослав Александров. Навлизаме във вълнуващ етап на японската експедиция "Хаябуса 2", която понастоящем изучава астероида Рюгу. Първо на 20-21-ви септември ще кацне астероидоходът "Минерва 2", а по-късно на 3-ти октомври очакваме спускането и на европейския апарат "Маскот". Но макар че кацанията все още предстоят, "Хаябуса 2" вече прави забележителни открития на този малък астероид. Горната анимация показва температурните разлики на повърхността на астероида Рюгу в рамките на една обиколка около оста му, като червените региони са тези с най-висока температура. Дори тези структури, които се намират на сянка, могат да се забележат на изображенията от инструмента TIR (Thermal Infrared Imager). Данните позволяват на членовете на екипа да потвърдят, че разбирането им за формата на астероида е правилно, както и че характеристичните топографски местности като кратери и големи скали се проявяват и като разлики в температурите. Има и още нещо - има температурни разлики между северното и южното полукълбо. Понастоящем е лято в южното полукълбо (което на горепоказаната анимация се намира в горната част), съответно температурата е по-висока в този регион. Обратно, на северното полукълбо (долу на анимацията) е зима и съответно там е по-студено. Сезонните разлики се дължат на наклона на оста на въртене, което води до това различно количество топлина да достига до севера и юга. Така инструментът TIR потвърждава, че и на астероидите има сезонни промени. Най-високите температури на Рюгу надхвърлят 100°C, докато сенчестите места имат температури, сравними със стайната на Земята. Температурите се изменят и с промяната на разстоянието на астероида спрямо Слънцето. С отдалечаването от звездата ни, температурата на повърхността му става по-ниска. Източник: JAXA (Hayabusa) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2358-2018-ryugu-seasons
  13. SAlexandrov

    Китайски комерсиални компании

    УСПЕХ: Китайската компания УанСпейс изстреля втората си суборбитална ракета! Кадър от днешния полет. Photo credit : OneSpace 7 септември 2018 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 07:10 ч. българско време от пустинята Гоби излетя втората суборбитална ракета "OS-X" на частната компания УанСпейс. Това също така бе вторият полет, проведен от китайска компания през тази седмица. Само преди два дни друга частна компания на име ай-Спейс изведе в космоса по суборбитална траектория малки спътници от типа CubeSat, като изстрелването също бе проведено от Гоби. В рамките на днешния полет ракетата достигна до височина 35 километра. Компанията не оповестява какъв е полезният товар, който летя днес, но подчертава, че по време на мисията бяха тествани технологии за орбиталната ракета, която УанСпейс разработва. Очаква се тя да дебютира през близките няколко месеца. Напомням на читателите, че УанСпейс проведе своето дебютно суборбитално изстрелване на 17-ти май. Това бе първият полет на частна ракета, разработена в Китай. Поради тази причина Шу Чан, който е основател на УанСпейс, неслучайно е наричан "китайският Илон Мъск". Но докато СпейсЕкс на Илон Мъск се стреми да се наложи на пазара с големи ракети, които извеждат в орбита тежки товари, Шу Чан се цели в друга ниша на пазара на изстрелванията. "Нашият фокус е върху пазара на малките спътници", потвърждава той и казва: "Мнозина ни сравняват със СпейсЕкс, но в интерес на истината разликата между нас е по-скоро малка". Китайската частна космическа индустрия е все още в зародиша си и има още много да наваксва, за да догони САЩ. И все пак през последните няколко месеца видяхме съществен напредък на някои частни компании. Предстои да видим коя от тях ще успее първа да вкара спътник в орбита. Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2357-2018-7-sep-onespace-successfully-launches-suborbital-rocket
  14. SAlexandrov

    Союз МС-09 - старт 6 юни 2018 г.

    Роскосмос призова медиите да не публикуват информация от т.нар. източници в ракетно-космическия отрасъл 5 септември 2018 г. 17:00 ч. Роскосмос публикува информационно съобщение на сайта си, в което призова руските и чуждестранните медии да се въздържат от публикуването на непроверена информация, получена от анонимни източници във връзка с резултата на работата на комисията по разследването на аварийната ситуация, възникнала на пилотирания космически кораб "Союз МС-09". Според Роскосмос позоваването на т.нар. "източници в ракетно-космическия отрасъл", които съобщават различни "версии" от разследването, представлява способ за манипулация на информацията и въздейства на работата на представителите на комисията. Пак по информация от космическата агенция, работата на комисията ще приключи в средата на месец септември. На кадъра: корабът Союз МС-09" по време със сближаването си с "Международната космическа станция" през юни. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2356-2018-5-sep-roscosmos-asks
  15. SAlexandrov

    Китайски комерсиални компании

    УСПЕХ: Частната китайска компания ай-Спейс изстреля ракета по суборбитална траектория с CubeSat-и! Снимка от днешния полет. Photo: i-Space 5 септември 2018 г. 08:15 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в около 08:00 ч. българско време китайската стартъп фирма ай-Спейс проведе изстрелване на своята ракета "Хипербола-1З". Полетът бе осъществен от пустинята Гоби. Ракетата е суборбитална и по предварителна информация е успяла да достигне височина 175 километра - почти два пъти по-високо от международно признатата граница на Карман, която обозначава къде свършва атмосферата и къде започва космическото пространство. "Хипербола-1З" също така е развила скорост от 1.6 km/sec. Макар полетът да бе суборбитален, на борда пътуваха три микроспътника от типа CubeSat. Един от тях дори успя да се завърне на Земята с помощта на парашути. Това е поредният голям успех за частното предприемачество в Китай. Напомням на читателите, че през месец май фирмата УанСпейс изстреля своята първа суборбитална ракета на височина 40 километра, а скоро предстои второ изстрелване на ракета от същия тип. Междувременно друга компания ЛандСпейс ще се опита да изстреля спътници в орбита през близките няколко седмици. Източник: Wexin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2355-2018-i-space-launches-cubesats
×

Информация

Този форум използва 'бисквитки' (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.