Отиди на
Форум "Наука"

Р. Теодосиев

Администратор
  • Брой отговори

    4374
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    49

Р. Теодосиев last won the day on Февруари 22

Р. Теодосиев had the most liked content!

Репутация

2792 Доцент

2 Последователи

Всичко за Р. Теодосиев

  • Титла
    Administrator
  • Рожден ден 15.12.1988

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

69945 прегледа на профила
  1. Р. Теодосиев

    Доколко зависими сме от машините?

    Привършвам книгата "Произведено в Япония Акио Морита и Сони" на Акио Морита, книгата е писана 86 година, а автора говори за неща, които ние не знаехме до преди 10 години, така че в момента технологиите са заели голяма част от нашия живот - по-голяма от колкото си мислим. Според мен все повече работни места ще се заемат от машините, но все по-голяма ще е нуждата от хора, които да програмират. Имаше една статия, в която се прогнозираше до 2050 година милиони безработни заради новите технологии, но още толкова милиони ще се търсят да се занимават със софтуер и хардуер и как ще има огромна нужда от IT специалисти.
  2. База данных жертв репрессий «Открытый Список» (https://ru.openlist.wiki) публикует информацию о людях, репрессированных по политическим мотивам в период с октября 1917-го по 1991 гг. Спустя много лет после произошедших событий, мы всё ещё не можем привести имена всех пострадавших, дать какую-то точную цифру. Это неслучайно. У многих не осталось родственников, о многих не сохранилось никаких официальных данных. Память о трагических событиях постепенно уходит, в то время как многие имена не названы, а истории — не рассказаны. В базе данных «Открытый Список» мы хотели бы собрать воедино наибольшее количество известных нам фамилий и выставить их в открытом формате «Википедии» — с выверенными по официальным источникам «анкетными данными» (имя, фамилия, дата и причина ареста, и т.д.) и свободным пространством для публикации биографий и воспоминаний. Исправление ошибок в базе и её пополнение — большая работа, которую мы надеемся выполнить с помощью добровольных редакторов и волонтёров. Мы уточняем списки, выверяем анкетные данные, добавляем новые имена и истории. База данных «Открытый Список» основывается на принципах свободной публикации и обмена информацией. Наши знания и память об этих людях являются предметом общественного интереса, на их распространение не должно и не будет накладываться никаких ограничений. И фб страницата: https://web.facebook.com/openlist.wiki/?_rdc=1&_rdr
  3. Р. Теодосиев

    "40-те правила на любовта" от Елиф Шафак

    Едно интересно интервю на Шафак от Читател: http://www.chitatel.net/elif-shafak-interview/ Елиф Шафак: Ако романът е все още жив днес, дължим го на жените читателки Исках да знам как изглежда човекът, който завършва своя книга с думите – „Светът изглежда по нов начин, когато огънят обикне водата.” Исках да видя какви са очите на този човек, който се бори с предразсъдъците, градени две хиляди години, за да разкаже, че красотата на Изтока и Запада може да са различни, но са еднакво ценни и важни за света. Сигурно, защото много исках, успях да се срещна с Елиф Шафак. Туркинята Елиф Шафак е от жените, които не трябва да заговаряш. Когато минути преди началото на пресконференцията, се сблъсках с нея в асансьора, ми трябваха точно 3 секунди, за да разбера, че ще я харесам. Не заради книгите й и мислите в тях, а заради искреността й да пише за неща, в които вярва. Издаде се – с лешниковите си очи. Елиф има дълбоки тъмни очи и прекрасен тембър. Тя говори спокойно и смирено и непрекъснато повтаря за това колко важно е да открием себе си, да подтиснем егото си и да се отдадем на света и любимите хора в него. Пресконференцията, продължила много повече от обявения един час, беше хубава среща. По време на двудневното си гостуване в България, Елиф даде няколко „ексклузивни” интервюта. Интересно как всички те бяха „ексклузивни” при положение, че това определение се използва, само когато ти си единствената медия, която има подобен материал, но нейсе... Срещата за един час беше хубава. Много по-хубава от възможните десет минути, които бихме получили с нея. Защото по време на този час, аз наистина видях човека, който вярва във всичко, което пише. Независимо от биографията си и въпреки нея. Елиф Шафак е родена в Страсбург, израства в Истанбул и Мадрид, а узрява някъде в самолетните полети между Йордания, Германия, Анкара и САЩ. Учи „Международни отношения” и „Политически науки” и пише. Самата тя в речта си за международната конференция TED споделя, че започва да пише от много малка. Преди дни, на срещата ни в София, разказа, че не пише за себе си, разказва чужди истории, които трябва да бъдат чути. „Ставаме по-добри, когато някой ни разкаже добрата си история”, каза на сбогуване тя. Именно така изглеждаха и oтговорите й на разбърканите и неясни въпроси - като малки истории, които носи в себе си. Искаше да чуе и нашите истории, но шейсетте минути свършиха прекалено бързо. А вярвам, искаше го искрено. Спирам до тук. Моите мисли за нея не са важни. В случая не са важни и мненията, които имаме за трите й книги издадени у нас – „Любов”, „Копелето на Истанбул” и новия роман „Чест”. Не са важни, не защото не са добри, а защото, както самата Елиф споделя – „хиляди хора четат една и съща книга, но не всеки прочит си прилича.” Важното е другото - отваряйки една книга, ти вярваш на човека вътре. Попиваш думите, търсиш сходните разсъждения и ако те преобладават, ако емоциите в нея резонират в теб, ти прегръщаш книгата, след като затвориш задната корица. Тя става част от теб. Ако след срещата с писателя осъзнаеш, че написаното вътре всъщност не е точно онова, в което той вярва и че той е написал всичко това, защото знае, че то „се продава”, разочарованието е разрушително. Трябваха ми три секунди, в сблъсъка пред асансьора, за да разбера, че до мен стои жена, с прекрасно силни лешникови очи, която до последен дъх вярва в думите си: „Живот без любов не е живот.” Елиф Шафак ме плени. Открих мислите си в много нейни отговори. Сега е време да потърсите и вашите. http://www.chitatel.net/elif-shafak-interview/
  4. Р. Теодосиев

    Служители и предприемачи

    Много интересен материал! Заслужава си да се прочете. https://smartmoney.bg/zashtoto-sme-razlichni-slujiteli-i-predpriemachi/ Служителите и предприемачите са двете страни на една и съща монета, и са еднакво важни за просперитета на България. Има разлика обаче в мисленето на едните и на другите. Тази статия не е за това дали е по-добре да сме служители или собственици на бизнес, а опит да се поставим в обувките на другия и да разберем как може да работим заедно и да постигаме целите си в общата ни дейност. Коя е основната разлика между служител и предприемач? Бил съм и от двете страни на „фронта“. Имам близо 14 години професионален опит на различни позиции, като тръгнах от най-ниската във финансовата сфера и стигнах до висша мениджърска длъжност. През 2014 година напуснах корпоративния свят и станах предприемач. За тези няколко години създадох стабилен бизнес и съм инвестирал в още няколко други проекта. Поводът за статията е разговори с няколко собственици на бизнес от последните седмици, в които чувах едно и също нещо: „Аз правя всичко възможно те да са добре (служителите). Давам високи заплати, имат бонуси, организирам обучения, но накрая пак аз трябва да върша всичко“. Щеше да е нормално за стартираща фирма с няколко служители, но две от компаниите имат над 200 служители и оборот от милиони левове. Тези предприемачи завършват историята си и се обръщат към мен с въпроса „Защо се получава така?“. Моят кратък отговор е „Защото сме различни“. Основната разлика между служителите и предприемачите е, че първите имат ограничена отговорност и това е нормално. Те са се разбрали при подписване на договора за един размер на заплатата и едни задължения, и това е основното, което ги интересува. Предприемачите от друга страна, отговарят за целия бизнес и всичко, което се случва в него. Ако нещо не е наред или клиентите не са доволни, ще пострадат техните приходи, а не тази на служителите. Няма как да очакваме от някой на трудов договор да има същата мотивация и желание за работа, както собственикът на компанията, нали? Кое мотивира служителите и предприемачите? Предприемачите казват още: „Във фирмата е създадена справедлива бонусна система, като всеки служител получава процент от продажбите и определена сума в зависимост от неговото представяне. При твърда заплата от 1,500 лева, без много усилия може да си докараш поне още толкова, но не го правят. Защо?“. Вече знаете отговора – „Защото сме различни“. Докато собствениците на бизнес виждат възможности навсякъде и искат да максимизират печалбите си, това не важи в такава степен за служителите. Предприемачите приемат за напълно нормално и логично, че всеки човек би се възползвал от дадената му възможност за допълнителни доходи, но в ума на служителя има една сума и тя е 1,500 лева, която е сигурна, а останалите изискват допълнителни усилия и може и да не си струват. Сами може да се досетите какви са средните възнаграждения за тази позиция във фирмата. Да, те са около 1,800 лева. Все пак, хората са положили малко усилия, но разчитат главно на твърдата заплата. Това важи с особена сила, ако размера на бонусите зависи от сложна комбинация от фактори като общи приходи на компанията, печалба, постигнати резултати, представяне на отдела и индивидуални резултати на оценявания. При подобни системи резултатите са ниска ангажираност на служителите и ниски допълнителни възнаграждения. Ако искате да мотивирате служителите си, процент от техния оборот е добро начало. Да продължим с допълнителните придобивки и историята на нашия предприемач: „Аз им осигурявам курсове и обучения всеки месец, но отношението им е все едно ги наказвам. Никой не проявява интерес. Защо?“. Да го кажем всички в един глас – „Защото сме различни“. Собствениците на бизнес са търсещи и любопитни хора, които искат да се развиват и да придобиват нови знания, защото това е ключово за успеха на тяхната фирма. Без нови знания и умения, конкуренцията ще ги изпревари. При служителите нещата не стоят точно така, особено за по-ниски позиции или такива, за които не се изисква висше образование. Те не виждат цялата картинка на бизнеса и се интересуват само от собственото си положение (което е нормално). За част от тях, тази работа е временна и не искат да се развиват в нея. Всеки допълнителен ангажимент (особено, когато е след работно време) се приема на нож и навлизане в личното пространство. Тук отново стигане до основната мотивация и разликата с предприемачите – допълнителни усилия и време, което ще им позволи да увеличат доходите си, но дали си заслужава? Ще ви дам един пример: Ако кажете на един служител, че ще увеличите гарантирано основното му възнаграждение с 200 лева, ако отиде на обучение, ще се съгласи веднага. Ако му кажете обаче, че този курс ще му позволи да изкарва след време по 1,000 лева допълнително на месец от увеличени продажби, най-вероятно ще откаже предложението. Ще ви дам и един въпрос, с който може да тествате дали имате насреща си истински предприемач. Той е: „Ако даден бизнес прави всеки месец по 15,000 лева печалба (нито повече, нито по-малко), но условието е да не се занимаваш с нищо друго, ще се съгласиш ли да го купиш?“. Всеки, който отговори с ДА, е по-добре да работи на заплата. Сигурност срещу възможности Цялата статия: https://smartmoney.bg/zashtoto-sme-razlichni-slujiteli-i-predpriemachi/
  5. Информация за учители и астро-любители - възможност за два курса по астрономия през септември! През месец септември Катедра "Астрономия" към Физическия факултет на Софийския университет организира два курса по астрономия, насочени към учители и любители. Единият е „Кратък курс по астрономия“ (13-14.09), а другият - „Практическо обучение за работа с телескопи“ (15-16.09). Цената за един курс е 90 лв., а за записалите и двата курса общата цена е 150 лв. Всеки от курсовете съдържа 16 лекции и упражнения (1 кредит), разпределени в два дни. На всички преминали успешно обучението ще бъдат издадени Уверения от СУ „Св. Климент Охридски“. Записването стартира на 21 август и продължава до 3 септември включително. С цел максимална ефективност на обучението местата за курсистите са ограничени. Повече информация за условията и записването може да се намери тук: http://astro.phys.uni-sofia.bg/science_news66.html
  6. Р. Теодосиев

    Hyperloop / Хипелууп

    Верно много тъпо! Интересно ми е как ще се движат нещата в Европа.
  7. Наложи ми се да сменя сървъра преди няколко седмици и аз с огромната помощ на администрацията на СуперХостинг се справих доста добре до момента, в който трябваше да финализирам всичко и да се пуснат сайтовете. Тогава всичко излезе извън моите познания и с няколко имейла и малко търпение хостинг компанията направи каквото трябваше, за да заработи както форума така и всичко около него. И аз лично съм много доволен от това, че вече толкова години съм клиент на Супер Хостинг! Тук обаче искам да опиша малко от това, което научих и успях да направя сам. На кратко трябваше да се копира цялата информация като файлове от единия сървър в другия, да се прехвърли базата данни и след това DNS-ите да се настроят и всичко трябваше да тръгне без проблем. Инсталираха ми ISPConfig - хостинг контрол пане, чрез която се управляват сайтове, домейни, имейли база данни, FTP акаунти и други. Тук ще сложа няколко видеа, които ми помогнаха да се ориентирам и да настроя моя сървър. Ако имате въпроси пишете и ще се опитам да отговоря. ISPConfig Developer Resource Homepage SourceForge Project Homepage ISPConfig GIT Server
  8. 23/07/2018 BY PIXELEDITOR През тази година обучаващите се за първи път ще разполагат с истински сателитни системи, предоставени от българската сателитна компания ЕндуроСат. Сред предизвикателствата пред тях ще бъде и изграждането на комуникация между голям дрон и сателитни системи в орбита Стартира записването на кадети за деветото издание на обучителната програма „Космически предизвикателства” (Space Challenges). Това е единствената у нас образователна програма в областта на космоса и най-мащабната в цяла Европа. Тя предоставя на българските младежи реална възможност за кариера в перспективния космически сектор. Тазгодишното издание ще се проведе в периода 20 август – 20 септември в София. За девета поредна година програма „Космически Предизвикателства“ ще доведе в София водещи експерти от цял свят, включително ментори от НАСА, някои от най-престижните университети и водещи компании от сектора. Програмата е единствена по рода си в Европа и предлага изцяло практически – ориентирано образование в сферата на космическите технологии и изследвания. Всяка година участниците имат възможността да построят истински прототип на базата на космически технологии, а тази година те ще разполагат и с истински сателитни системи, предоставени от основния партньор на програмата – българската сателитна компания ЕндуроСат. „Космическият сектор се развива с впечатляващи темпове през последните десет години. Все по-голяма е и нуждата от нови кадри в индустрията. Това е основната причина да създадем програмата за обучение. Целта е да се даде шанс на активни и доказали се успешно в различни области на познанието младежи да се докоснат до космоса. По време на програмата кадетите ще получат възможност да участват в разработката на реални космически прототипи. Предизвикателствата тази година са две: изграждане на комуникация между голям дрон и сателитни системи в орбита и създаването на експериментален прототип на базата на наносателити, в сътрудничество с ЕндуроСат. Участниците ще имат собствено офисно пространство и ще получат изцяло практически насочено обучение. ЕндуроСат ще предостави възможности за практики на най-добрите кадети“ – коментира Райчо Райчев, създател на програма „Космически предизвикателства“ и изпълнителен директор на „ЕндуроСат“. Крайният срок за кандидатстване в тазгодишното издание на програмата е 15 август. Всеки желаещ може да кандидатства на адрес: https://www.spaceedu.net/signup Както и чрез нашия чатбот във Viber: https://viber.com/space-challenges Видео материали: https://www.youtube.com/watch?v=S1dipRAHF74&t=4s https://www.youtube.com/watch?v=2FJGEuQw_JM https://www.youtube.com/watch?v=hlDEh9PER6g За програмата „Космически предизвикателства“ е мултидисциплинарна програма, насочена към младежи (18 – 26 години) от различни специалности и като такава включва лекции и презентации, разделени в тематични модули: космическо инженерство, увод в космически системи и технологии, космически приложения, увод в астрофизика и астрономия, увод в орбитална механика, Изкуствен интелект (Al) и роботика, космическа медицина и биотехнологии, космическо предприемачество. Всеки модул включва работни упражнения и практики, както и специфични екипни проекти. Те се основават на цялата учебна програма, като се изисква от космическите кадети да демонстрират своето мултидисциплинарно разбиране за космически науки, технологии и приложения. Над 75% от времето в програмата е посветено на практически дейности по разработването на реален прототип на космическа система. http://pixelmedia.bg/деветото-издание-на-програмата-косм/
  9. Той работи в Историческия музей на Павликени. В момента пише и дисертация за културно-историческото наследство на бившата римска провинция Мизия, с фокус върху Никополис ад Иструм и прилежащата му територия. Срещаме се с него в родното му село Карайсен, където постепенно се възражда местната общност. Говорим за едно негово откритие, което предизвика вниманието на най-престижното списание за археология в света. Разкажи ни малко повече за твоята работа, защо Античния керамичен център до Павликени се оказва толкова интересно място? Аз започнах работа като археолог там през 2013 г. Опитваме да възродим обекта, след близо тридесет години застой. Радвам се, че благодарение на един проект, успяхме да направим и археологически разкопки първия сезон. В следващите два сезона продължихме чрез помощта на доброволци, защото финансиране от страна на държавата нямаше. В края на миналото лято се натъкнахме на една много любопитна находка – пет малки оловни огледалца, вероятно с култово предназначение. Един от доброволците по време на тези разкопки беше фотографа Тихомира Методиева от агенция “Булфото”, която ги засне и публикува (за нея може да прочетете тук). Скоро след това ми се обадиха от американското списание за археология и поискаха повече информация. Така се стигна до публикацията при тях. (вижте тук) А какво представляват те? Намерихме ги на едно и също място в близост до огнището на сградата. Вероятно тя е била малък храм, посветен на важно за местната общност божество, може би Дионис. Огледалцата са пет на брой, оловни, съвсем малки – около 8 см., те нямат полезност за ежедневна употреба, а по-скоро са с култов характер. Най-интересното е, че те са били през цялото лято в краката ни, защото се появиха в края на разкопките на място, откъдето извозвахме количките с пръст от разкопаните вече квадранти. Ние бяхме малко преди вашето откритие на Керамичния център, по време на празника на римското наследство през 2017 г. Ще продължите ли с тази инициатива? Да, вече сме планирали втория римски празник. Той ще се проведе на 8 септември 2018 г. Благодарни сме на нашите партньори от клубовете за римски възстановки DUX ANTICA (Свищов) и MOS MAIORUM (София), без които трудно ще направим такова значимо събитие. Може би за хората най-интересно е да се докоснат до античната керамика, която се е правила в Керамичния център. Тези демонстрации ще бъдат допълнени с други занаяти от онази епоха, както и с дегустация на римска кухня. Ще има и дегустация на вино от района (избата от съседното село Върбовка) и още изненади за малки и големи. Какво е твоето работно ежедневие? Работата на археолога е динамична и разнообразна. Павликени е малка община, но въпреки това на наша територия имаме няколко значими обекта. Освен Керамичния център до село Върбовка, това са още римския каптаж в Мусина, най-високата каменна конструкция от римския период по нашите земи, известна като Лесичерския стълб, както и прекрасните останки от Никополис ад Иструм, които се намират в съседната община Велико Търново, но също са част от моята работа като изследовател. Можем да добавим и някои важни експонати в Историческия музей в Павликени като оригиналния стенопис с Вечния календар на Матей Преображенски и въпросните пет малки оловни огледала. Като цяло работата ми е свързана с много пътувания из региона, срещи с туристи и беседи, разкопки през лятото, писане на научни статии през зимата. Остава ли ти време за родното ти село Карайсен? Опитвам се да отделям време и за нашето село. По принцип живея във Велико Търново и всеки ден пътувам до Павликени и обратно, но един или два пъти в седмицата си идвам и до село. Имаме две къщи с дворове, които трябва да се наглеждат, засадил съм и малко зеленчуци през лятото. Като цяло мисля, че Карайсен е много интересно място за селски туризъм, ако се развият някои от обектите, сред които е язовира до селото. В рамките на нашето землище се намира паметник, посветен на първата битка с турците на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Имаме и стара кооперативна изба, която след известен ремонт може да се отвори за гости. Наскоро се ремонтира физкултурния салон на старото училище, а по моя инициатива много бързо събрахме сред хората от селото пари за нова маса за тенис с оборудване – мрежа, хилки и топчета. Все още Карайсен е доста непознато, но аз лично се надявам то да се развие и съвсем скоро да се открие и първата къща за гости в него. Близо до нас се намират Деветашкото плато, останките от римския град Нове край Свищов, язовир “Александър Стамболийски” и разбира се всичките обекти, които изброих в община Павликени. Какви са ти плановете за близкото бъдеще? До края на тази година искам да се посветя на дисертацията си, която малко поизоставих. Това лято няма да правим разкопки на Керамичния център. Надявам се за следващия археологически сезон да се преборим за държавно финансиране за тази цел, защото това е един обект от световно значение, но след работата на Богдан Султов от началото на 80-те години на миналия век не бяха правени почти никакви изследвания на терен. В последните няколко години обаче наваксваме и се радвам, че престижни научни списания следят нашата работа. Без помощта на доброволците нямаше да се справим така добре, за което искам да им благодаря отново. Много е трудно да се прави археология на доброволен принцип, но две поредни години ние го правим по принуда. Надявам се да намерим скоро финансиране и за разкопки около Лесичерския стълб, а след това да го социализираме и отворим за туристи. За момента имаме една 3D визуализация в интернет, която направихме с помощта на експерти от Русенския университет. (може да се види тук) снимки: Тихомира Методиева – Тихич Източник: http://ruralbalkans.com/калин-чакъров-за-огледалната-археоло/
  10. ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА УЧЕНИТЕ 2018-2019 REFRESH (Relate, Experience, Find Research Everywhere and SHare) е 20-месечен проект, финансиран от Европейската комисия по дейностите Мария Склодовска-Кюри на програма „Хоризонт 2020“. REFRESH е иновативен проект за Европейска нощ на учените 2018-19 с ръководител Центъра за изследвания и анализи. В проекта участват 21 основни и 27 асоциирани партньори от цялата страна, с мащабна програма в 14 селища. Програмата обхваща вълнуващи дейности в училища, конкурси, срещи с учени в изследователски институти и университети, на влак, в планината и на кораб, и събития на публични градски локации. Към събитията в България се присъединяват и множество международни партньори, с които ще осъществяваме видео връзки и кампании за популяризиране на науката в социалните медии. Ще отбележим заедно Европейска нощ на учените на 28 септември 2018 и 27 септември 2019 г. През 2018г. централен фокус ще бъдат Европейската годината на наследството и Европейска столица на спорта, а през 2019г. ще направим връзка с Европейска столица на културата и 100-годишнината от основаването на Международния астрономически съюз. REFRESH Фото и Видео – това беше едно от най-популярните състезания през предходния период на проекта. Онлайн фотоконкурс и видеоконкурс за млади хора, в който участниците ще бъдат предизвикани да намерят науката около себе си, да направят снимка или селфи с мобилните си телефони или да заснемат 3-минутно видео на научна тема и да ги споделят с нас. По време на Нощта на учените ще бъдат наградени най-добрите творби. REFRESH Touch – наистина труден за провеждане конкурс поради факта, че целевата група не е лесно достижима. Решихме да го запазим, тъй като смятаме за важно привличането на повече млади хора към науката. Това е конкурс за рисунка, насочен към деца и младежи със слухови увреждания за начина, по който те се виждат в науката. Рисунките им ще бъдат показани по време на Нощта на учените. REFRESH Voices – серия от аудио записи, посветени на научни теми и направени преди Нощта, които ще бъдат представени по време на събитието и ще бъде възможно изтеглянето им – специално за хора с увредено зрение. Целта, освен грижата за слабо представени групи, е постепенно да се увеличи обемът на аудио библиотеката и да се превърне в ценен ресурс за хора със зрителни увреждания и трудности при четенето. REFRESH Момичета в науката – онлайн конкурс за есе, насочен към момичетата, обявен преди Нощта, за това как те се виждат в науката и технологиите. Победителите ще бъдат наградени по време на Нощта на учените. Повече: https://nauka.bg/night/
  11. Р. Теодосиев

    ВЕИ революцията залязва

    Знаех си, че ще предизвика интерес материала, но не му разбирам подбудите на автора. В момента има доста народ по добруджа, които си вкарват парите във ВЕИ и основно във вятърна енергия, което като цяло води до развитие и строеж на все повече и повече вятърни турбини.
  12. Р. Теодосиев

    ВЕИ революцията залязва

    Ще направя доста крайна и ясна прогноза, която ще разочарова много хора – включително и моите студентски надежди – но пък има много основания да се окаже вярна. ВЕИ революцията се провали: Глобалните инвестиции и инсталациите на ВЕИ – преди всичко слънчева и вятърна енергия – ще започнат да намаляват ежегодно още преди 2020 г. Не мисля, че някога слънчевата и вятърната енергия ще достигнат значим дял в глобалното потребление на енергия. Ясно помня първите лекции по „Възобновяеми енергийни източници“ в университета в Германия. Беше 2000 г., а преподавателят ни беше супер ентусиаст, който вече имаше и малка фирма за инсталиране на слънчеви панели. Вдъхновено обясняваше как Германия вече действа, за едно десетилетие ще промени енергийната си система и целият свят ще я последва. Субсидиите щели да бъдат нужни само в началото – за до 0.01 марки/квтч идеше реч – а после планетата щяла да има безгранично количество безплатна енергия, която ще я спаси от глобалното затопляне. Помня, че правих курсова работа за потенциала на геотермалната енергия и мечтаех как ще ги случваме тези неща като се върна в България. Е, върнах се! И след няколко години работа в реалната икономика, особено след бума на ВЕИ в България през 2011-2012 г., изтрезнях. Днес осъзнавам, че ВЕИ имат предимства в определени приложения и места, особено извън мрежата, но никога няма да бъдат в основата на енергийната система на индустриална икономика. Поне докато нямаме изключително евтини решения за складиране и пренос на гигантски количества електричество на огромни разстояния. Последното все още е научна фантастика и според известната ми физика най-вероятно ще си остане там. Какво се случи? Германският ентусиазъм се съюзи с Холивуд, а оттам заразата плъзна по целия свят. На крилете на приоритетно включване и използване в мрежата, субсидирани тарифи и червен килим за инвеститорите, слънцето и вятърът ежегодно отбелязваха огромен ръст на инсталациите. Стремителният спад на цените на оборудването след като Китай влезе в играта създаде илюзията, че съвсем скоро наистина ще имаме почти безплатна енергия. Да, ама не! Звучи контра-интуитивно, но се оказва, че колкото по-евтини и масово разпространени са фотоволтаичните панели и ветрогенераторите, толкова по-висока е цената на електричеството за крайния потребител. Защото системата плаща твърде скъпо за ниската им енергийна плътност, нулевата надеждност и безконтролното разминаване между производство и потребление – практически всеки инсталиран ват ВЕИ изисква наличието на подсигуряваща мощност, която на теория би могла да бъде ПАВЕЦ или биомаса, но реално е на газ или даже въглища. Днес жителите на пионерите във ВЕИ – като Германия (зелената добавка там вече стигна 0.07 Евро/квтч и расте ежегодно), Дания и Калифорния – които имат най-много инсталирани мощности, се радват и на най-високите и пълзящи нагоре цени на тока. Разбира се, това води до естествено ограничаване на потреблението на електроенергия в индустрията, отоплението и транспорта, което фосилните горива с удоволствие запълват. Нетният ефект за въглеродните емисии е нулев – в Германия например не са намалели и с един грам след 2009 г., а на глобално ниво въпреки всички рекорди във ВЕИ инсталациите през 2017 г. отново имаме скок с около 1.5%. Най-неочаквано, първите жертви на ВЕИ революцията се оказаха слънчевите колектори за топла вода. Тъй като са доста по-ефективни и смислени за отделния потребител, техният пазар растеше без много подпомагане и основно в страните с най-голям ресурс като Гърция. В Европа този процес продължи до 2008 г. и оттогава започна странен спад, който продължава до днес без признаци за възстановяване (виж графиката; Solar Heat Europe). Какво стана? Правителствата в Европа се влюбиха в идеята за тотална декарбонизация, започнаха масово да субсидират фотоволатичните панели и създадоха огромно изкривяване в търсенето. Хората бяха стимулирани да слагат от тях, вместо термални – все пак всеки има ограничен ресурс за инвестиции. Подобен процес се случи по целия свят и днес соларните термални инсталации вече регистрират годишен ръст от само 4% (виж графиката долу), което е под нивото на амортизация, тоест в следващите години вече ще има повече отпадащи, отколкото новоинсталирани термални колектори. Така, целейки се във фосилните горива, слънцето за ток уби слънцето за затопляне на вода, а потреблението на газ даже скочи. Защото нещо трябва да вкарва електрони в мрежата, докато слънцето и вятърът са в платен отпуск без предизвестие, нали? Пикът в инсталациите на фотоволтаици и изобщо инвестициите във ВЕИ първо удариха тавана в Германия – още през 2010 г. Следващата година се оказа пикова за Европа и след това пазарът се срина до около 30% от върха. Същият типичен boom&bust цикъл се случи в Япония и САЩ. Китай – последният голям пазар за ВЕИ – направи рекорд през 2017 г. като регистрира почти 50% от глобалните инвестиции. През 2018 г. обаче рязко дръпна спирачката на субсидиите и ще запише огромен срив. Не остана икономика, която да ги замести в подобен мащаб. Да, в Индия, Арабския свят, Латинска Америка и Африка пиковете предстоят – вероятно още тази или следващата година – но те ще бъдат много по-малки и няма как да компенсират застоя във водещите икономики. Подобна е и историята на вятърната енергия, която достигна глобалния си пик на нови инсталации през 2015 г. и в следващите няколко години вероятно ще последва кривата на термалните панели. Според последните прогнози на Goldman Sachs, през 2018 г. ще видим срив в новоинсталираните слънчеви мощности на глобално ниво с 24%, а спадът в инвестициите ще бъде още по-голям. Само за сравнение – инвестициите в нефт и газ тази година отново ще надхвърлят 800 милиарда долара, тоест ще бъдат поне 4 пъти повече от тези във ВЕИ. А делът на фосилните горива (нефт, газ, въглища) от глобалните енергийни инвестиции вероятно отново ще достигне отново около 70%, което ще върне ВЕИ революцията в изходна позиция (виж сивата линия на долната графика; IEA, World Energy Investment, 2018). Това е началото на краят. И никакви приказки за намаляване на СО2 емисиите, спиране на глобалното затопляне и политически пазарни изкривявания не могат да го отложат твърде задълго. Защото светът е гладен за изобилна, надеждна и евтина енергия, която ВЕИ не могат да осигурят. *** Авторът Боян Рашев е експерт по управление на околната среда и ресурсите, консултант по устойчиво развитие, основател и управляващ съдружник в denkstatt България. Оригиналната статия със заглавие "ВЕИ революцията залязва" е публикувана в www.sustainability.bg и ни е предоставена от автора й Боян Рашев. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Boian-Rashev-VEI-revoliutciiata-zaliazva_112166.html
  13. Има една граница, наречена линия на Карман, която е невидимата граница между земната атмосфера и космоса. Разположена на надморска височина от 100 километра, тя представлява мястото, където завършва аеронавтиката и започва астронавтиката. Но може би това не е точното ѝ място, според нова статия, която се опитва да разбие този 100-километров балон. Границата, твърди новото проучване, трябва да бъде с около 20 километра или по-близо до Земята. Така мисли астрофизикът Джонатан С. Макдауъл (Jonathan C. McDowell) от Харвард-Смитсониън център за астрофизика, който се обосновава на орбиталните и суборбиталните траектории на сателитите. Когато излита ракета високо в атмосферата, газовата обвивка постепенно става все по-разредена и по-разредена, позволявайки ѝ все по-лесно да се издига. За да остане във въздуха, апаратът трябва да ускорява до по-високи и по-високи скорости и в крайна сметка достига точка, в която скоростта, необходима за поддържане му във въздуха, е същата като скоростта, необходима да излезе на орбита около Земята. Това се нарича орбитална скорост, а 100-километровият стандарт, приет от Международната федерация на въздухоплаването, е ни повече, ни по-малко височината, при която се достига тази скорост. Но това не е просто име. Също така е важно да определим границата на космоса в смисъл на юрисдикция. Под определена граница въздушното пространство може да се каже, че принадлежи към страната под него, докато над тази граница е свободното космическо пространство и теоретично е позволено на сателитите да летят свободно. МакДоуъл смята, че трябва да се измести границата на 80 километра, точно под мезопаузата. В мезопаузата се намира температурния минимум, който е около -100 ° С. Под нея, започвайки от надморска височина около 50 километра, температурата пада с увеличаването на надморската височина, над нея (до височина около 400 километра) - тя отново расте. Мезопаузата съвпада с долната граница на активната област на абсорбция на рентгеновите лъчи и късовълновата ултравиолетова радиация на Слънцето. МакДуъл анализира над 90 милиона точки от орбиталните данни от 43 000 спътника, изстреляни от 1957 г. насам, използвайки архиви, поддържани от командването на Северноамериканската въздушна отбрана. Повечето сателити летят доста високо, но МакДуъл идентифицира 50, които летят под 100-километровата маркировка, по-ниско и от 80-километровата граница в продължение на два или повече пълни обороти на Земята. "Ще кажете [тези сателити са] в космоса и след това не са в космоса на всеки 2 часа?", коментира за Science астрофизикът. "Това не изглежда много разумно". Следващата му стъпка е да проучи височината, на която спътниците могат да се завърнат на Земята - и открива, че в диапазона между 66 километра и 88 километра аеродинамичните сили се превръщат от преобладаващи в незначителни. В тези си разсъждения МакДуъл не е единствен. САЩ не признават официалната граница на космоса, американското министерство на отбраната награждава със значка на астронавт всеки пилот, прелетял на височина над 80 километра. И има десетилетия дебати за това къде трябва да се постави границата. Има и други учени, които подкрепят Макдоуъл. Например планетологът Алън Стърн и ръководител на мисията New Horizons до Плутон, заяви за Science, че за 80-километровата граница МакДуъл е дал много "убедителен аргумент". Това не означава, че скоро ще се промени дефиницията: Макдоуъл предлага 80-километровата си граница още през 1994 г. - преди повече от 25 години. Може би трябва да я наречем "границата на Макдоуъл", заключава ScienceAlert. Статията ще се появи в октомврийското издание на списанието Acta Astronautica и е публикувана онлайн. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Da-se-premesti-granitcata-na-kosmosa-Tova-predlaga-astrofizik-ot-Harv_112039.html
  14. Програмата Предприемачи в науката е разработена от фондация Карол Знание за подкрепа на български млади учени, които работят по значими научни теми и проекти с практическа приложимост. Проектът – биотехнологии и нанотехнологии Програмата Създаваме предприемачи в науката е разработена от фондация Карол Знание за подкрепа на млади учени, които работят в областта на нанотехнологиите и биотехнологиите, по проекти с потенциална практическа приложимост. Включва два етапа: Обучение Предприемачи в науката Конкурс за годишна стипендия Предприемач в науката Обучението Предприемачи в науката е за изграждане на предприемаческо мислене и умения които да позволят на учените да развият и надградят проектите си до научен продукт, патент или бизнес. Носителят на годишната стипендия, в размер на 30 000 лв., се избира от жури в конкурс, проведен след края на обучението. В конкурса кандидатстват само участници, завършили пълния курс на обучението Предприемачи в науката. Дизайнът на обучението Предприемачи в науката е разработен специално за млади учени, които се стремят към технологична комерсиализация, приложение на разработения от тях материал, модел, продукт или технология. Целта – трансфер на технологии Основната цел на проекта е изграждане на предприемаческо мислене и умения, които ще позволят на учените да търсят най-адекватното продължение на своята научна работа към индустрията, създаване на партньорства, осигуряване на финансиране, стартиращ бизнес, патент или друг вид реализация. Курсът включва теми с практическа насоченост и лектори от бизнеса, които ще представят своя личен опит, истории и добри практики за стартиране на технологичен бизнес, спин-оф компании, комуникиране на научната дейност, представяне на научни идеи пред бизнеса. С обучението ще бъдат изградени преносими умения, които биха били полезни във всяка следваща фаза на научната работа или кариерно развитие. Изискванията – докторанти и млади учени Докторанти, които към датата на кандидатстване са в последна година на своето обучение, редовна, задочна или свободна форма; Учени, защитили докторска степен до 5 години преди датата на кандидатстване в конкурса. За участие в проекта Създаваме предприемачи в науката могат да кандидатстват докторанти и учени, работещи в областта на биотехнологиите и нанотехнологиите, чиито проекти имат потенциално практическо приложение. След участието в обучението Предприемачи в науката, участниците могат да кандидатстват за стипендията Предприемач в науката за стипендия в размер на 30 000 лв. Темите В обучението Предприемачи в науката са включени са теми, които дават практически знания и умения: Създаване на научен продукт; Предприемаческо мислене и лична ефективност; Иновационни екосистеми: моделът на Кеймбридж; Трансфер на технологии от науката към бизнеса; Стартъп – от теорията към практиката; Какво е спин-оф компания и как работи; Изграждане на партньорства с корпоративния сектор; Финансиране – публични и частни източници; Интелектуална собственост и права; Презентационни умения; Личен брандинг и нетуъркинг. Лекторите Лектори в програмата са предприемачи и мениджъри от корпоративния сектор, хора с научни титли, изградили собствен бизнес, учени, с опит в трансфера на технологии, финансирането на проекти, българи, учени и предприемачи, работещи в различни точки на света. Форматът Обучението е присъствено. Лекторите избират формат на срещата, която може да включва: Лекции и уъркшопи; Различни интерактивни похвати; Дискусия и работа по казуси; Игри; Брейнстормиг; Задания за самостоятелна работа и др. Форматът допуска смяна на ролите като всеки участник може да се превърне във водещ, за да сподели опит и практики, да представи работещи модели и да провокира дискусия. Времето: септември – ноември Обучението се провежда от 19 септември до 21 ноември 2018 г. Обучението е присъствено, срещите са веднъж седмично в сряда, от 10.30 до 12.30 часа. Финалът на обучението Предприемачи в науката завършва с конкурс за финансиране на проектите в началото на декември – Ден на предприемачите в науката пред жури, съставено от лекторите в обучението и други членове, поканени от фондация Карол Знание. Конкурс за 30 000 лв. годишна стипендия Само участниците в обучението Предприемачи в науката, присъствали минимум на 80% от лекциите, могат да участват в конкурса за стипендия Предприемач в науката. Стипендията е персонална, предоставя се на млад учен или докторант. Участниците в обучението Предприемачи в науката кандидатстват за стипендията пред жури със своя презентация, която демонстрира предприемаческо мислене и отразява новите знания. Презентацията – Ден на предприемачите в науката Участниците в програмата представят своя проект в Ден на предприемачите в науката, в първата половина на декември. Презентацията трябва да отразява получените по време на обучението знания и подходи за развиване на бизнес идеи. Журито Журито е съставено от лекторите в обучението Предприемачи в науката и други членове, поканени от фондация Карол Знание. Почетен председател е г-н Станимир Каролев, учредител и председател на Управителния съвет на фондация Карол Знание. Решението за избор на победителите в конкурса се взема с мнозинство, след гласуване на членовете на журито. В зависимост от проектите и тяхното представяне, журито има право да реши и разпредели сумата от 30 000 лв. на повече от един кандидат. Фондация Карол знание си запазва правото да създаде допълнителни, поощрителни награди. Наградите Резултатите от гласуването се обявяват до една седмица след приключване на гласуването. Фондация Карол Знание обявява носителят на стипендията и носителите на други награди, ако са учредени такива. Стипендията се връчва за една календарна година – годината, следваща годината на конкурса. Процедура за кандидатстване Кандидатстването по проекта Създаваме предприемачи в науката става с Формуляр за кандидатстване, който можете да изтеглите от линка по-долу. Формуляр за кандидатстване Непълни или некоректно представени кандидатури няма да се разглеждат. Кандидатурите Моля, изпратете своята кандидатура чрез попълнен формуляр на адрес knowledge@karoll.bg Подадените документи не се връщат, а събраните лични данни се обработват и съхраняват в съответствие с действащото законодателство. Срок за кандидатстване Процедурата за кандидатстване е отворена и документи се приемат до 31 август 2018 г. Документи след тази дата няма да бъдат разглеждани. За контакт Милена Петкова, изп. директор на Фондация Карол Знание Нели Олова, мениджър на проекта Създаваме предприемачи в науката knowledge@karoll.bg 02 4008 293 Повече информация: https://karollknowledge.bg/ние-създаваме-възможности/
  15. Снимка: IceCube / NSF Днес астрофизиците обявиха на специална пресконференция, че са намерили отговора на един вековен астрофизичен въпрос - кой е източникът на високоенергийните космически частици, които идват отвъд галактиката ни. Така наречената загадъчна "призрачна частица", високоенергийно неутрино, удари Земята на 22 септември 2017 г. Тя едва си взаимодейства с друга материя, но този път остави достатъчно улики, за да разбере откъде идва - изминава 4 милиарда светлинни години, за да стигне до нас и идва от далечна галактика, криеща супермасивна черна дупка - изключително мощен обект, наречен блазар. Това е невероятно откритие, което не само потвърждава блазарите като източник на високоенергийни неутрино, но и създава нова сфера на изследване - астрофизиката на неутриното с множество регистрации - с помощта на различни видове детектори, събрани за изследване на едно и също явление. Същата техника се използва в невероятните изследвания, които потвърждават и регистрират сблъскващи се неутронни звезди. Днес, 12 юли, бе публикувана и статия в сп. Science, подписана от стотици учени от десетки лаборатории. Тя ще накара водещите астрофизици да пренапишат своите модели на Вселената. Високоенергийните извънгалактични неутрино представляват загадка от първото си откриване през 2012 г. , постигнато със специализирания детектор за неутрино IceCube на Южния полюс, който използва леда на Антарктика. Субатомните частици неутрино са много странни - масата им е почти нула, пътуват със скорост близка до тази на светлината и наистина не взаимодействат с нормалната материя. За едно неутрино Вселената е почти прозрачна. Милиарди частици неутрино преминават през нас всеки момент, без да ни повлияят. Ето защо ги наричат "призрачни". Това обаче не означава, че не могат да взаимодействат с материята, и на това се основава IceCube. Неутриното може да взаимодейства с леда и да създаде светлина. Детекторите на IceCube са дълбоко в антарктическия лед, където в тъмнината могат да бъдат открити фотони от тези сблъсъци. Досега лабораторията IceCube е открила няколко неутрино, които имат много повече енергия от нормалните, което показва, че идват от много голямо разстояние. Подземните сензори за откриване на частиците неутрино на IceCube.Илюстрация: IceCube Collaboration Енергията от септемврийското неутрино е малко под 300 тераелектронволта, а това далеч надхвърля всичко регистрирано преди това. И тъй като Вселената сякаш не съществува за неутриното, това означава, че тези частици винаги пътуват по права линия. Ето как екип от стотици учени от цял свят разбра, откъде идва тази малка субатомна частица. Те я проследиха до блазар на 4 милиарда светлинни години, наречен TXS 0506 + 056, съвсем близо до Орион - откритие, което означава, че свързаните с него космически лъчи с висока енергия, състоящи се предимно от протони и атомни ядра, също идват от там. Блазар. Илюстрация: M. Weiss/CfA, NASA Блазарът е вид квазар, галактика с активна супермасивна черна дупка в центъра си, която изпраща огромна енергия, докато "се храни". Но блазар е наклонен под такъв ъгъл, че един от полюсите му - гигантски дюзи - е насочен точно срещу нас. Познати са няколко хиляди от тези високо енергийни обекти, но те бяха доста ниско в списъка като възможни източници за високоенергийно неутрино. "Интересно е, че в астрофизичната общност имаше общ консенсус, че блазарите вероятно не са източници на космическите лъчи, а ето, че са", заяви Франсис Халцен (Francis Halzen), водещ учен от Неутринната обсерватория IceCube. Когато в реално време бе детектирано през 2017 г., учените незабавно започнаха да преравят данните от IceCube и откриха изблици на повече от дузина неутрино от края на 2014 г. до началото на 2015 г. от същото място. Откритието беше подкрепена от наблюденията на два гама лъчи телескопи - космическия Fermi-LAT и MAGIC на Канарските острови. Те откриха изблик с висока енергийна активност на гама лъчи, идващ от TXS 0506 + 056. Наблюденията бяха направени и в радиочестотния спектър и седем оптични обсерватории наблюдаваха активността на блазара. Цялата огромна работа допълва констатацията, че този блазар е първият известен ускорител на най-високоенергийните неутрино и космически лъчи. Констатациите са публикувани в две статии в Science тук и тук . Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Naj-setne-znaem-otkade-idvat-visokoenergijnite-prizrachni-chastitci_111259.html
×

Информация

Този форум използва 'бисквитки' (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.