Отиди на
Форум "Наука"

Нови мнения

Показване на цялото съдържание публикувани през последните 770 дни.

This stream auto-updates

  1. За последния час
  2. Наблюдаваният спектър е изместен спрямо червената част на нормалният земен спектър. С колко е изместен спрямо спектъра на мястото на излъчването? Това е нужно в задачата. Стига си сричал азбучни истини, напъни се да разбереш какво се търси в задачата. Срамно е вече... Простотията прелива отвсякъде...
  3. Нищо общо между СФРЮ и Съединението. А Русия е било толкова против Съединението, че чак ни помага с паричния дълг към Османската империя... След ВСВ единствените западни държави със субектност са САЩ, Великобритания и Франция. Затова и са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Алтернативките трябва да са все пак относително възможни. СФРЮ от Алпите до Черно море е невъзможна. СФРЮ от Босна до Черно море, стъпила на османското наследство, е по-възможна (по Хънтингтън), но нейната столица няма как да бъде в Белград, а в контекста на ВСВ е немислимо да бъде в София.
  4. Днес
  5. Имаме две крайни ситуации - покой (0с) и движение със скоростта на светлината (1с). При покой на масивните форми, четвъртото пространствено измерение w (отговорно за проявата на време t, на ход на часовниците) е увито до планков размер, а измерението х (посоката на движение и дължината по посоката на движение) е разгърнато, право, вероятно безкрайно (кривина с безкраен радиус). Цялата материя по измерението w се движи, от гледна точка на обект в покой, със скоростта на светлината 1с и това намалява размера на цялото измерение, от гледна точка на същия обект в покой, до един планков отрязък време (интервалите АВ, ВС, СD и т.н.). По права, безкрайна диаграмна координатата t, планковите времеви отрязъци АВ, ВС, СD и т.н. се натрупват един след друг (в случая - един върху друг) и 5,39106(32) х 10 на степен 44 броя от тях съставят една секунда време върху диаграмната времева координата t, а според подхода на Епщайн движението със скоростта на светлината 1с става по времевата координата t. Скоростта по оста х, от гледната точка на масивен обект в покой, е нулева и измерението х е разтегнато до право, клонящо към безкрайност или дори безкрайно (кривина с клонящ към безкрайност или безкраен радиус) и така в случая измерението х съвпада с формата и естеството на диаграмната координата х (права и безкрайна в двете посоки от центъра 0, каквито са и всички останали координати без изключение, както в декартовата, така и в пространствено-времевата диаграма на Минковски). При противоположната ситуация, движението със скоростта на светлината на безмасовите форми по пространствената диаграмна координата х (посоката на движение и дължината по посока на движението), увито до планков размер 1,616252(81) х 10 на степен 35 части от метъра (планковата дължина, равна на планковото време като пространствено отстояние) е измерението х и този път то е това, което дава множеството наслагвания един след друг по координатата х на множество планкови отрязъци пространство АВ, ВС, СD и т.н. и движение със скоростта на светлината 1с през пространството (през диаграмната пространствена координата х) по Епщайн. Този път разгърнато до идентично с правото и безкрайно състояние на диаграмната координата t е четвъртото пространствено измерение w (w съвпада с формата и естеството на диаграмната координата t, което се дължи на нулевата скорост на движението на цялата материя по него, докато цялата материя се върти по измерението х със скоростта на светлината 1с и това прави измерението х да изглежда с планкова дължина от гледната точка на покоящ, масивен страничен наблюдател). Ако движещата се със скоростта на светлината форма можеше да има гледна точка - на нея щеше да ѝ изглежда, че дължината на Вселената по посока на движението на формата се е свила и че формата практически се телепортира между началната и крайната си точка на движение. Засега не съм в състояние да обясня настоящите си представи по-детайлно. Нямам претенции това да са окончателните ми представи, точно както постепенно се отказах от временното ми разбиране за "отрицателно четвърто пространствено измерение w", но за момента нямам и по-добро разбиране и докато не развия такова - ще продължа да ползвам това. Тук няма никаква абсолютност (неизменност при всички обстоятелства) на измеренията (това е съвсем очевидно от горните ми обяснения), само твърдя, че степените на свобода, които ги дефинират, са съвсем реални, измеренията могат да се регистрират съвсем реално при движението на човек насам-натам, докато координатните системи (които и да било) съществуват единствено в човешките представи, като идеализиран модел за сравнение, който не можеш да регистрираш по никакъв начин като физически обект и диаграмните координати не съвпадат във всички случаи с пространствените измерения (особено това важи, когато говорим за повече от три пространствени измерения). Ако ти казваш, че само материята, чиито движения дефинират (чрез степените на свобода и законите за запазване) измеренията, е реална и нито измеренията, нито координатите са реални - добре, няма да споря с това, приемам го. За мен важното е намирането на точната геометрия, която пасва най-вярно на алгебрата на СТО, ОТО и КМ и каквато досега почти липсва. Тоест - липсва в много по-голяма степен от липсата на точна алгебра. Но опити за по-напреднали геометрични разработки все пак има (спинорите, влакната на Хопф, туисторите) и те въобще не са за подценяване. Благодаря за "Тензорно смятане", ще ми върши добра работа дълго време. Не съм в състояние да усвоя и разбера всичкия огромен брой подробности, с които започнах да се сблъсквам отведнъж (комплексно-числов анализ, n-мерни многообразия, разслоения и калибровъчни свързаности и всичко останало) и затова опитвам да надграждам малко по малко, като постоянно се връщам напред-назад относно различните неща, които ме интересуват. Така чета и различните книги. Например сега, когато се връщам пак към комплексните числа, започва да ми става ясна по-добре тяхната полезна роля. По-горе писах, че няма пето пространствено измерение във връзка със СТО и ОТО (ако съществува реално такова, негова форма, състояние и приложение са различни от начина, по който го представят Калуца-Клайн). Просто си изграждаме фиктивно пето измерение с права координата, за да успеем да добием представа за геометричните форма (кривините в 3D) на четвъртото пространствено измерение. За подобна цел отлична алгебрична работа биха вършили комплесните форми с имагинерни стойности. Точно подобно на Римановата сфера, която е 1-мерно многообразие, но с допълнително комплексно измерение.
  6. Японската мисия SLIM засне нова снимка на лунната повърхност след успешна реактивация Новата снимка, заснета днес от SLIM. Photo credit : JAXA 28 март 2024 г. 07:00 ч. Светослав Александров. Японската мисия SLIM, за разлика от американската “Одисей” и индийската “Чандраян-2”, не просто преживя двуседмичната нощ на повърхността на Луната, но го направи двукратно. Днес тя отново се реактивира и засне нови изображения. SLIM, разбира се, е и по-проста мисия от другите две: тя представлява само демонстратор с един научен инструмент (камера). Японската космическа агенция обаче потвърждава, че след две лунни нощи, на борда ѝ вече има повреди. Някои от температурните датчици и клетките на батерията отказват. Но повечето от основните функции все още са налице. Така че – постижението на SLIM да работи вече трети лунен ден е забележително! https://cosmos.1.bg/space/2024/03/28/slim-new-photo/
  7. Вчера
  8. Интересно е, че въпреки реализмът си, стилът Амарна е жесток към меценатите си - фараон, главна съпруга, деца, министри. Или по точно акцентира и предава недостатъците им в най-подробни детайли. А още по учудващото е, че самите меценати - нямат нищо против да бъдат изобразени с физическите им недостатъци. Авто-барелефен портрет на царския скулптор - майстор Бек и съпругата му. Дори не е ползвал стилизираното правило - мъжът задължително трябва да бъде изобразяван по висок от съпругата си, отделно големият му корем е щедро подчертан. Прекрасният и всеизвестен бюст на красивата Нефертити е всеизвестен Но, торсът ѝ не е пожален от реализмът на Амарна Тоест такъв какъвто Е, на жена родила 6 деца и няма нищо общо с жени с титул богини изобразявани в египетски традиционен стил Самият Фараон с гордост се изобразява с огромен корем и дебел ханш - пълен антипод на предците си , които са държали на пра-вековния стилизиран стил на съвършенство - широки рамене, мускулесто тяло, тесен ханш Ето сравнение : Епохата на предците във времената Стилизираното изкуство и : Ехнатон с любимата Нефертити : Реализма на Амарна
  9. ЕКА показа снимка на строежа на европейските модули на окололунната станция Гейтуей Снимка, на която се виждат модулите в етап на строеж. Photo credit : Credit: ESA/Daniel Neuenschwander 27 март 2024 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Eвропейската космическа агенция (ЕКА) е важен партньор на НАСА за строежа на международната станция “Гейтуй”, която ще бъде позиционирана в орбита около Луната. По този повод Даниел Нойенсвандер, директорът за пилотирана и роботизирана космонавтика, показа снимка как протича конструкцията на европейските модули. Както съобщава журналистът Ендрю Парсънсън, снимката представлява нагледна илюстрация затова как ЕКА и европейската космическа индустрия са неделима част от програмата “Артемис”. На фотографията се виждат два модула: HALO (вдясно) и I-HAB (вляво). Докато HALO изглежда практически завършен, I-HAB е още на етап няколко пръстена, които тепърва трябва да бъдат интегрирани. Това е очаквано, защото HALO е с приоритет – този модул пръв ще бъде изстрелян догодина, докато I-HAB ще бъде изстрелян в края на 2028 година. НАСА избра през 2019 г. модулът HALO да бъде построен от фирмата Нортроп Груман на базата на огромния опит, който тя има с товарните кораби “Сигнус”, днес летящи редовно до МКС. Но “Сигнус”-ите се строят с участието на италианското предприятие Талес Аления Спейс, така че не е изненадващо, че през 2020 г. Нортроп Груман връчи договор на предприятието за разработката на обитаемия елемент на модула. I-HAB пък се създава съвместно между ЕКА и Японската космическа агенция. Строежът на модула се изпълнява съобразно договор, вчъчен от ЕКА на Талес Аления Спейс за €327. ЕКА също така трябва да разработи и още един модул на име ESPRIT за презареждане с гориво и комуникации. Модулите HALO и I-HAB трябва да са достатъчно просторни, за да осигуряват възможността четирима астронавти да живеят и работят в орбита около Луната в продължение на 90 дни. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/27/esa-gateway-lunar-station/
  10. Човек се доверява и "разкрива душата си" само на човек,който е благосклонно настроен към него. Тоест,първо е констатирането на благосклонност,а след това е харесването. Разбира се можем да харесаме някоя актриса от филм,но това е виртуално харесване,а не реално...
  11. Вучич: Скоро Сърбия ще бъде изправена пред заплаха. Ще бъде трудно, както никога досега Ще бъде напълно обиколена от НАТО... Добре, че са обърнали знамето..../Традиционно значението на обърнатото знаме винаги е код, за нещо нередно. Така например в някои страни, се приема, че този, който го е поставил по този начин е в сериозна опасност или страдание, било то опасност за живота или опасност за имуществото му. В крайна сметка обърнатото знаме обикновено се възприема като сигнал за ужасно бедствие./
  12. Последната седмица
  13. Първата употреба на термина “психология” е често приписвана на германския схоластичен философ Рудолф Гьокел публикувана през 1590. Повече от шест десетилетия по-рано хърватския хуманитарист Марко Марулич използва термина в заглавието на работа, която после е загубена. Това разбира се, вероятно не е най-първата употреба на термина, но е най-ранната документирана такава. Терминът не става популярен докато германския идеалистически философ Кристиян Волф (1679-1754) не го използва в своята Psychologia empirica and Psychologia rationalis (1732-1734). Херман фон Хелмхолц пределя всеки организъм като енергийна система, която може да се изследва, чрез прилагане на физико-химически методи, характерни за биологията. Така чрез нея сложните организми могат да се подлагат на експериментални програми и да се търсят относително обективни данни за техните характеристики. През 1847 г. предлага математическата формула, изразява. закона за съхраняване на енергията. С тази формула придава на закона всеобщност, както за органичната, така и за неорганичната материя. А през 1867 г. в нов труд “Физиологична оптика” поставя основите на науката за сетивността. Втората половина на 19 век се заражда възможността Психологията да се определи като самостоятелна наука. Дотогава се е считало, че е в състава на философията и физиологията. В изследванията си Хелмхолц се сблъсква с проблеми които не могат да получат обяснение, само в границите на физиологията, например, че човек предварително е решил как да реагира спрямо различни дразнители, това е необяснимо от гледна точка на физиологията и биологията. Хелмхолц създава ново понятие – подсъзнателно умозаключение. Хелмхолц активно изследва зрителните и слуховите възприятия. При анализ на зрителните възприятия той определя негови характеристики, които в наше време се обозначават като задължителни свойства на зрителното възприятие – например константа на зрителното възприятието. Приема, че усещането не може да бъде константно, защото е елементарен образ, пряко зависим от конкретния обект. Факторите, от които зависи усещането са постоянно променящи се, защото пряко произтичат от околната среда. Изгражданият образ става константен единствено с помощта на подсъзнателно умозаключение, което дава възможност образа да се отдели и обобщи. Вилхелм Вунд се определя като „баща на психологията“, защото определя предмета, задачите, основните методи на изследване. Вунд е Роден в Манхайм, в семейство на пастор. Следва медицина в Тюбинген, после в Хайделберг. Отказва се от лекарска практика. Заминава за Берлин при Йохан Мюлер – прави експериментални изследвания. През 1856 г. в Хайд защитава докторска дисертация – става преподавател по физиология; става асистент на Хелмхолц – води практикуми. През 1863 г. издава най-известната си книга „Лекции за душата на човека и животните”. В нея Вунд наблюдава своята психологична програма, като говори за двата вида Психология – експериментална и културно-историческа. Развива експерименталната психология от една страна, от друга натрупва материали за народопсихологията на немския народ. 1873/74 г. издава книгата „Основи на физиологичната психология” – основополагаща за развитието на експерименталната психология дълги години. 1875 г. – става професор по философия в Лайпциг. Организира в Лайпциг лаборатория по психология – първа в света такава лаборатория по експериментална психология /1879 г./ – скоро лабораторията става институт, към който се насочват всички млади хора, които се интересуват от експериментални изследвания на психичното. Създава се изключително мощна школа по психология – ученици на Вунд са Фройд, Кетел, Джеймс, Лазурски. Вунд вижда необходимост от печатан орган, който да публикува научните доклади и психологията да получи публичност пред цялата научна област. През 1881 г. създава списание „Философски изследвания” а по-късно го преименува „Психологични изследвания” – първото психологично списание. Според него основен метод на изследване е интроспекцията /самонаблюдение/. За него обаче е необходимо специално обучение; тренировка. Вунд казва, че човек се свързва с околния свят, като изгражда сетивната мозайка и тя е материята, от която се изгражда съзнанието. Съзнанието е принципно различно от всичко външно и материално и следователно психичното се предопределя само по себе си (психичното се детерминира от психичното). Така предмет на психологията е непосредствен опит на човека, възможен за изучаване чрез интроспекция. Има три групи явления, които трябва да са предмет на изследване: – Психологичните процеси – включват усещане, възприятие, воля, памет, мислене, въображение. – Психологични преживявания – афекти, емоции, чувства. – Психологични черти на личността – потребности, нужди, интереси, способности, характер темперамент. Вунд навсякъде подчертава, че за да се развият трите явления огромна роля има волята – тя е причината за протичане на някои психологични процеси и поради това го обвиняват във волунтаризъм. Михаил Сеченов дава мощен тласък за развитието на рефлексите. За първи път в книгата си „Рефлекси на главния мозък” (1863 г.) дефинира рефлекса като закономерност нервна реакция, породена от въздействие външна или вътрешна среда. Рефлексът притежава трикомпонентна структура: 1. сетивен орган – възпроизвеждане под въздействието от външната среда; 2. мозъчен център – обработка на информацията; 3. орган за действие – мускулно влакно или група мускулни влакна. Сеченов казва, че рефлекс и психика не се противопоставят и всеки психичен акт е рефлекс. Включва физиологично понятие рефлекс в системата на психологични понятия, като подчертава органичната роля на рефлекса за адаптивно поведение. Настоява да се прави категорична разлика между усещанията и пространствените виждания. На ниво усещане да се разграничава светлина от тъмнина, но когато в съдържанието на зрителното впечатление се включат видоизменения, съответства на големината и формата на светлия източник – тогава имаме пространствено виждане. И Бехтерев и Павлов доразвиват учението за условните рефлекси. Според тях рефлексът има пет компонентна структура: 1. сетивен орган – анализатор с рецептори; 2. аферeнтен път – с посока от обекта към анализатора; 3. мозъчен център – кората на главния мозък; 4. еферeнтен път – с посока от мъчната кора към реагиращ мускул; 5. реагиращ орган, чрез който се извършва ответна реакция. Павлов казва, че като се извършва ответна реакция, отново се проверява дали реакцията съответства на изискванията на средата. Когато тя не съответства – средата може да се промени (обратна връзка). Условените рефлекси са по-мобилни, осигуряват приспособяване на организма към условията на средата, но когато тези условия изчезнат условния рефлекс се разрушава като ненужен. Условните рефлекси са изключително важни. Те са в основата на цялото многообразие на адаптивното поведение – изграждане на навици, динамичен стереотип. Динамичния стереотип – система от условни рефлекси използващи разход на психична енергия. Гещалт-психологията. Пръв Макс Вертхаймер (1880-1943) въвежда понятието гещалт в психологията. Това е цялост, чието поведение не се детерминира от поведението на отделните му елементи, но отделните частни процеси се детерминират от природата на цялото. Той въвежда понятията цялостност, тоталност, организация, разчленена струкура, които за него представляват характера на гещалта. Цел на Гещалт психологията е изследване и анализ на съществуващи в съзнанието образи в структурата т.е. гещалти. Според гещалт-психологията психичната структура е цялостна, съответно всички нейни елементи са в постоянно взаимодействие и ако възникне промяна или напрежение в един от елементите, то се заразява цялата структура. Изследванията на Вертхаймер за зрителните усещания, водят до откриването и на някои особености на възприятийния образ по принцип: 1. Фигура и фон – когато към един обект от реалността е насочено вниманието, той се възприема максимално пълно и точно и това е фигурата. Останалите обекти, които заобикалят фигурата, не се възприемат толкова точно. Те представляват фон за фигурата. С пренасочване на вниманието се сменят позициите „фигура-фон” и така се осигурява необходимата значима, устойчива и постоянна информация за реалността. 2. Константност на възприятието – налице е относителна устойчивост на възприятийния образ спрямо леките промени в средата. 3. Цялостност – възприятийният образ не търпи незавършеност, несъвършенство и ако липсва достатъчно конкретна информация, тя се допълва благодарение на индивидуалния опит. 4. Обобщеност – чрез назоваването на онова, което се възприема, то се свързва с клас, род, вид, обект като тази информация е разположена в индивидуалния опит и при наличие на несъвършенство в образа, той се допълва с общата информация за класа, вида, рода. 5. Транспозиция – връзката „психичен образ – среда” като разположение; реакция не на отделните дразнители, а на тяхното съотношение. Функционализъм Основоположник на функционализма е Уилям Джеймс, наричан „баща на Американската психология“. Джеймс се обявява за прагматик, а през 1870 г. членува в клуба на Пиърсън – един от най – известните интелектуалци в Америка. Концепцията на клуба е, че всичко което изгражда представите на образите при човек не се свежда само до съзнанието а винаги включва и функциите на съзнанието което се свързва с реалността. За да се изучи съзнанието трябва да се изучават функциите. Джеймс отнася съзнанието не само към адаптивното действие но и към структурата на личността, която формира. За него личността е всичко което човек счита за свое. Той описва четири форми на Аз-а: 1. Материалното Аз – телесността, дрехи, имущество и т.н. 2. Социалното Аз – лични претенции, дружба, другарство, постоянно желание да се получи положителна оценка от другите. Човек постоянно участва в социалните отношения и не може да развива характеристиките на съзнанието, ако не общува със себеподобни. Самотата разрушава Аз-а. Пряко зависи от съзнанието от страна на индивида от реакциите на другите спрямо него и съответно всеки човек носи няколко социални Аз-а в себе си, които съответстват на мнението на различните групи към които се стреми и цени. 3. Духовното Аз – включва процеса на съзнанието и психичните способности. 4. Лично (чисто) Аз – чувство за идентичност – лична идентичност самооценка. Постепенно Джеймс стига до проблема за оценяване на самите себе си, търси факторите които определят чувство на удовлетвореност и неудовлетвореност от живота. Той предлага следната формула: Според Джеймс самоуважението пряко зависи от нарастване на успеха или намаляване на претенциите. Реално самоуважението ще нарасне при реален успех или отказ от него. Бихейвиоризъм Направление обозначаващо Американската психология през 20 век. Радикално преобразува представите на психологията. Предмет става поведението – стимул – реакция /SR/. br>Разрешаване на проблем постигнато не чрез съзерцание, а чрез активни действия на индивида, благодарение на които се постига най-добра координация със средата. Естествен подбор на полезни действия на индивида, който е различен от подбора на еволюцията и се подчинява на няколко закона: 1. Упражнението – при други равни условия реакцията на ситуацията се свързва със самата ситуация правопропорционално на чистотата на повторенията на връзките и на тяхната сила; 2. Готовността – упражненията променят готовността на организма към провеждане на нервни импулси; 3. Асоциативния скок – едновременно действие на няколко дразнителя, един от тях предизвиква реакция и други дразнители придобиват способността да развиват подобна реакция. Всяко едно изследване на интелигентност с представяне на определен набор задачи носи и образователен характер. Детето решавайки теста натрупва знания. Методите изследващи интелигентността трябва да бъдат два вида: 1.изследващи способности; 2.вземане на решения от задачи с различен тип. Бине – Симон казват, че се появява умствена възраст – среден резултат на деца на една и съща възраст на изследване с тези тестове. Умствената възраст може да изпреварва и да отговаря на възрастта и определя степента на интелигентност на база на този тест. Ако умствената възраст изпреварва хронологичната – висок коефициент на интелигентност, ако изостава – нисък коефициент на интелигентност и ако отговаря среден /нормален/ коефициент на интелигентност. Според Бине – Симон това определение е винаги относително, човек може да минава в различни нива относително константни са само крайните позиции – умствено изостанали и творчески личности. Идеята за умствената и хронологичната възраст е в основата за изграждане на единицата на интелигентност. Тази формула е създадена от Уилям Стърн – 1914 г. и с нея се прави ревизия на теста на Бине – Симон. Зигмунд Фройд. През 1923 г. Фройд издава книгата “Аз и то” – представя модел на личността, съдържа три компонента: 1. То /Id/ – е най примитивен, съдържащ инстинктите, подчинява се на принципа на удоволствието; 2. Аз /Ego/ – намира се в двойствена позиция, да отговаря на изискванията на То – желанията за удоволствия, инстинкти и страсти и тази част от личността, която налага цензурата над влеченията и инстинктите – Свръх-Аз-а. 3. Свръх Аз /Super Ego/ той е изложен на наказание чрез чувство на вина, което е резултат от конфликтите и угризенията на съвестта. Карл Густав Юнг създава типология на характера, която и до днес се използва в психологията: 1. Интровертен – насочен към себе си, той е склонен към самосъзерцание и самоизследване и среща проблеми с другите хора; 2. Екстровертен – насочен към другите и не е склонен към самосъзерцание. Един от центровете на аналитичната психология е учението колективно несъзнателно при съществуване на човешко общество се изграждат архетипове, характерни за различните етноси и раси. То може да се нарече „наследството на психиката”. То влияе на нашето поведение и по-точно на емоциите ни. Резултат от него е любовта от пръв поглед, чувството на дежа вю, мигновеното разпознаване на определени символи и значението на дадени митове. Съдържанието на колективното несъзнавано Юнг обозначава като архетипове. Те действат по начин, подобен на инстинктите на Фройд. Един от архетиповете е архетипът на майката. Юнг смята, че архетипът е нещо доста абстрактно и ние сме склонни да го проектираме в света, върху даден човек, обикновено нашите собствени майки. Дори когато няма определен човек за архетипа, ние сме склонни да го олицетворяваме, т.е да го превръщаме в митологически образ. Трябва да сме наясно, че тези архетипове не са биологически като инстинктите на Фройд. Те са нещо по-духовно. Пример за това е архетипът мана ( духовната сила). Други архетипове са сянката, персоната (маската, т.е. “доброто впечатление”, което всички ние искаме да създадем, докато играем общесвените си роли), анимата (женския аспект в колективното несъзнавано на мъжете) и анимусът (мъжкият аспект в колективното несъзнавано на жените).
  14. Старшип премина успешно през статично огнево изпитание преди четвъртия му полет Кадър от статичното огнево изпитание на “Старшип”. Photo credit : SpaceX 26 март 2024 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Не са изминали и две седмици от историческия успешен трети полет на “Старшип”, при който корабът за пръв път достигна орбитална скорост – а СпейсЕкс вече се готвят за четвъртия! Вчера този “Старшип”, който ще бъде използван за въпросния четвърти полет (изделието “Шип 29”), премина успешно през пълновременно статично огнево изпитание. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк В хода на огневото изпитание бяха запалени всичките му шест двигателя “Раптор”. СпейсЕкс очаква следващото изстрелване да бъде осъществено още през месец май – и самият факт, че имаме произведен “Старшип”, тестван на стенд, показва, че това не е пожелателна дата, типична за амбициозните и трудноизпълними графици на Илон Мъск, а съвсем вероятна и реалистична дата. По-скоро бих казал, че интригата е дали “Старшип” ще литне за четвърти път преди корабът на Боинг “Старлайнър” да дебютира с екипаж. Същевременно тази нощ в 01:42 ч. българско време от площадка №40 на космодрума Кейп Канаверал бе изстреляна поредната партида спътници “Старлинк” посредством ракета “Фалкън 9”. Ракетата бе оборудвана с първа степен, известна под сериен номер “B1078”, като това бе осмото изстрелване за нея. На осмата минута след старта “B1078” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”. Към днешна дата СпейсЕкс са изстреляли вече над 6 000 спътника “Старлинк”, от които 5 680 са активни. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/26/starship-static-fire-success/
  15. Мисля си че всеки клон на научното познание има своите рационални форми на разглеждане и един от аспектите на такова разглеждане са базовите понятия - възникване, история, развитие, значение и цели... ============================================ ПСИХЕ – ПОЯВА, МИТОЛОГИЗИРАНЕ Ида Маркова Психея (от гр. душа) е най-младата от трите дъщери на царско семейство. Притежава изключителна красота и хората започват да се прекланят пред нейния образ, така както се кланяли пред Афродита. Заради запустелите си олтари пренебрегнатата богиня Афродита се разгневява и пожелава да отмъсти. Тя праща своя син Ерос да накара Психея със силата на стрелите си да се влюби в най-презряното същество. Но Ерос, пленен от красотата и миловидността на девойката, сам се влюбва в нея. Психея заживява щастливо в небесния дворец на бога. Единственото, което я измъчва е, че не трябва да вижда с очите си на смъртна лицето на Ерос, докато стои в нейните обятия. Той остава винаги невидим за нея.Но завистните ѝ сестри я посъветват тя да го види. Една вечер докато Ерос спял до нея тя поднесла свещ до лицето му, но една капка восък парнала по гърдите бога и той избягал от нея. Психея трябвало да мине през множество изпитания докато отново се събере с Ерос. Зевс показва благосклонност към двамата и дарява с безсмъртие Психея, като ѝ поднася чаша с амброзия. Душата според религиозните, философските и фолклорните традиции е нематериална част (есенция) на човешкия индивид. Понякога понятието душа може да обхваща всички живи същества, а също и определени ритуални предмети или местности. Концепцията душа е културно специфична и значението ѝ варира сред различните общности и традиции в определени времеви периоди от съществуването им. Често душата е свързвана, понякога дори и като синоним, с Дух, Съзнание, Разум, Мисъл и Слово. Античното разбиране на „душата“ често е свързано със силите определящи поведението, мисълта и личността у индивида. В теологията душата много често е смятана за нетленна, вечна част от човека, която се запазва след смъртта на тялото. „Душа”, „дух”, „дъх”, „дихание”, „дишане”, „въздух” са тясно преплетени и подобно на други езици показва обвързаността на думата за обозначение на душата с принципа на движение на въздух. Така например, произхода на латинските animus – дух и anima – душа, се корени в гръцкото anemos – вятър, докато другата гръцка дума за вятър e pneuma. Тази връзка е запазена в съвременния български език в думи като „духа“, „духовито“ (за вятър), а пък пневматичен (въздушен; който е изпълнен със въздух) е деривативно на pneuma. Сходна връзка има и в арабския, където rih е вятър, a ruh е душа, дух. Гръцката дума за душа psyche, откъдето произлиза българското „психика”, означава на древногръцки освен това и „дишам“ и е извлечено от думи като „хладно” – psychros, „дишам“ – psycho, „духало” – phusa. Съвременните германска и английска думи за душа са Seele и Soul, които са свързани с готическото saiwala и старогерманското saiwalo. От една страна техния произход може да се проследи от гръцкото aiolos – подвижно, цветно, излъчващо (гръцката psyche обозначава още и пеперуда). От дуга страна обаче, saiwalo и saiwala имат и връзка със старославянското сила. Psychē (на гръцки: ψυχή) е термин, появил се за първи път в древногръцката епична поезия, с цел да бъде обяснено „необяснимото”. На гръцки думата psyche означава дъх, а psychein дишам. Омир за първи път поставя понятието psyche в центъра на спекулациите за задгробен живот. Psyche напуска покойника във върховния момент на смъртта и отлита към царството на мъртвите, което както твърди Омир, се намира под земята. Psyche не е душата като преносител на чувства и мисли, но не е и самият човек. Тя е образът (eidolon) на това, което покойникът е бил приживе, фантомен образ, като онзи, който се отразява в огледалото – може да бъде видян, макар и не винаги ясно, но не и докоснат или прегърнат. Фантастичният и призрачен образ, формата, в която мъртвецът все още може да се появява, се идентифицират с дъха напуснал тялото. Душата на човек може да бъде видяна в определени случаи, и близките на умрелия винаги могат да си я представят. „Египетската книга на мъртвите“ е сборник, съдържащ подобни на магически и заклинателни формули предписания за извеждане на мъртвите души в отвъдното, по него може да се съди, че египтяните са вярвали в душата, духа, както и че делата на човека предопределят пътя на душата в отвъдното, който е подпомаган от жреците чрез пречистването на душата с магически формули и нейното „оживяване“, за да може тя да достигне до божествено състояние в дома на Озирис. В XXIII глава от „Илиада“ Омир разказва за това как една вечер Ахил, погълнат от мъка по изгубения си приятел Патрокъл, не може да заспи и ляга на брега на морето, където някак неусетно се унася в сладък сън. На сън му се явява сянката (psyche) на Патрокъл и му зарича по-скоро да извърши погребалните обреди, за да може душата на приятеля му да почива в мир и спокойно да отлитне към „широкопортата къща“ на бог Хадес. Поисква още костите и на двамата да почиват в една урна, дадена от богинята Тетида, майка на Ахил, нереида и внучка на титанидата Тетида. Ахил обещава да изпълни всичко заръчано и понечва да прегърне милия си приятел, но сянката „подобно на дим” изчезва. Омир набляга на факта, че според древногръцките традиции, да се зачете волята на покойника, е начин да се заяви тържествено принадлежността към определена социална група, да се приемат нейните правила и да се гарантира просъществуването ѝ. Дълг и задължение на Ахил е да стори подобаващото в чест на мъртвия си приятел: да извърши точно всички погребални ритуали, защото само така душата на Патрокъл може да премине през Великата порта на бог Хадес, през която всеки преминал никога не се завръща, и да се едини със смъртта. Точно затова Ахил отказва пред гръцките царе, повели го при Агамемнон, да измие окървавените си от убийството на Хектор ръце и така да се очисти, преди да осигури за своя покоен приятел трите основни части на погребалните обичаи в Древна Елада: prothesis (изнасянето, излагането на тялото), ekphora (погребалната процесия, вървяща до кладата или гроба и погребването (изгарянето) на тялото, погребалните жертвоприношения и банкет, както и великолепните погребални игри. Дезориентацията и депресията на близките на починалия са преодолявани чрез пирове и спортни състезания, подчертаващи престижа на покойника и неговото семейство. Погребенията на важни фигури, са придружавани точно с подобни погребални игри и състезания (agon), каквито Омир описва в тази XXIII глава на „Илиада“, като от VII в. пр.Хр. нататък игрите стават център само на героичния култ. И в „Одисея“ Омир говори за psyche (сенки) и за пътуването към двореца на бог Хадес. Ритуална традиция и фантазия се сливат в едно за да бъдат описани подробно пътя, който трябва да бъде изминат до света на мъртвите, който според текста се намира на края на света (отвъд Океана), и временното пребиваване в него. В XXIV глава на Одисея бог Хермес е описан като „психопомп“ (водач на души), който извиква душите на покойниците и със своя вълшебен жезъл им помага да намерят пътя си към задгробния свят – царството на бог Хадес. В „Одисея“ входът на това царство е маркиран с образувалата се от сливането на реките на огъня и на стенанията, река Ахерон, която на места е заменена с езеро. Реката или езерото очертават границата, която лодкарят пресича с лодката си за да стигне до починалия, чиято душа трябва да преведе през водите до царството на мъртвите. Може би това преминаване през водна шир не е случайно, като се има в предвид очистителната функция на водата в древногръцките вярвания. Навярно мъртвият трябва да се пречисти преди да стъпи в царството на мъртвите и да „заживее“ новия си живот. Одисея разказва още за пътешествието на Одисей в царството на мъртвите и за срещата му със сенките (psyche). Подобно на сянката на Патрокъл, която се изплъзва от ръцете на Ахил, когато Одисей понечва да прегърне майка си и нейната сянка изчезва като дим. Също както в „Илиада“, и в „Одисея“ кръвта на жертвените животни се смята за даваща храна и живот на мъртвия – в т. нар. песен „Некия“ мъртвите трябва да пият от кръвта на жертвопринесените животни, за да им се вдъхне живот и да говорят. В противен случай те просто се носят из въздуха. Освен това подобно на Патрокъл в „Илиада“, майката на Одисей, Елпенор, умолява сина си за подобаващо погребение, организирането на което е негов дълг. Платон считал, че душата е принципът, който „оживява“ тялото. Ако тялото няма душа то ще е просто материя и неодушевен предмет. В Републиката Платон придава на душата три части: – Logos, свързана с интелекта, мисълта, разума. – Thymos, свързана с духа, духовитостта; емоциите – Eros или още апетитите, които произхождат от тялото Платон извежда тристранността на душата от чувството на обърканост и конфликт, характерен за всички хора. След като анализира този конфликт, Платон открива че има три отделни тенденции, които се случват в личността. В съзнанието се появява стремеж към цел или ценност и това идва от логоса. След това се появява стремеж към действие, което е от страна на thymos. Той е неутрален, но логоса му задава посока. И накрая са апеитите, което са желания и стремежи породени от тялото. За да илюстрира конфликт в душата, Платон използва метафората на коне дърпащи в противоположни посоки и безпомощен кочияш на колесница, който не може да управлява. Така както кочияшът има правото и трябва да опъва юздите на двата коня и да направлява колесницата в правилната посока, Платон приема, че по същия начин логоса трябва да направлява в правилната посока апетитите на тялото и thymos. Платон използва концепцията за душата в отговор на имащия огромна тежест скептицизъм на софистите по негово време. Софистите разбират човешкия морал като релативен и вариращ в различните култури. Моралът, смятат те, е възникнал целенасочено във всяка една общност и има значение и легитимност само в отделната изповядваща го общност. Също така, моралът е неестествен, и се съблюдава само заради „хорското мнение“ и дори „добрият“ човек не би следвал морални предписания, когато е сам със себе си. Справедливостта се крие в силата и силният е и правият, а пък добрия живот е животът на удоволствията. За да противостои на всичко това Платон продължава идеите на Сократ за истинното познание като висша добродетел, към която допълва и концепцията за душата. Аристотел схващал душата като формата, есенцията на всеки организъм, която го прави цялостен и жив. Функцията на окото е да вижда. Но извадено от тялото, само по себе си, окото не може да гледа, това, което вижда всъщност е душата. В трактата си озаглавен „За душата“ гръцкият мислител разглежда природата на живите организми. Аристотел обсъжда и изброява различните видове души в зависимост от операциите, които дадена душа извършва. Заради свойствата на душата си растенията могат да се хранят и възпроизвеждат, душата на животните в допълнение разполага и със сензорни възприятия и възможност за придвижване, а хората имат всичко това плюс интелект. „За душата“ гръцкият мислител разглежда природата на живите организми. Аристотел обсъжда и изброява различните видове души в зависимост от операциите, които дадена душа извършва. Заради свойствата на душата си растенията могат да се хранят и възпроизвеждат, душата на животните в допълнение разполага и със сензорни възприятия и възможност за придвижване, а хората имат всичко това плюс интелект.
  16. Идва лятото...Прехвърлих малко пари за лятото....Почна реекспорта на оръжия и боеприпаси....И....вчера срещнах младо семейство с две близначета които репатрират от Холандия в България....
  17. Щом пише, че са пиели кобилешко мляко, едва ли са склави. Тъй-като не смея да спекулирам не знам дали са и оногури, оногундури, кутригури. Може да е само българи. Или както той е писал Vulgarum. Но не знаем, кога са се смесили със склавите, за да ги бъркаме. Официално смесване е станало, след като Аспарух е завладял склавите южно от Дунав. Но всички забравят и за другото смесване в Панония или оттатък Дунав. В случая, проблема е от отъждествяването на склавите с православните християни. Соловени или Славяни. И последното смесване до не различимост, кой кой е. Но основното, имаме си поводи да се гордеем. Никой не е казал какви са били и че са били тюрки. Ако бяха малочислени, нямаше да завладеят склавите. В тази връзка не са господарите на склавите, а сме ние. Някои склави, други татари, трети бивши ромеи. Всякакви сме, защо да си търсим чужд господар. Имаме си славата на нас си.
  18. Дай снимка и на другата страна на монетата. Както теглото и диаметъра.
  19. Раждаемостта в световен мащаб е намаляла наполовина за 60 години В 110 държави няма възпроизводство на населението Изчислението на глобалния общ коефициент на плодовитост показа, че между 1950 г. и 2021 г. той е намалял с повече от половината, от 4,84 на 2,23. Както се съобщава в списание The Lancet, коефициентите на раждаемост са спаднали във всички страни и територии, като коефициентът остава над 2,1 само в 94 държави и територии през 2021 г. (скоростта, с която населението се възпроизвежда). В България тази стойност достига 1,58 през 2021 г. Коефициент на плодовитост глобално и по суперрегиони. Кредит: GBD 2021 Fertility and Forecasting Collaborators / The Lancet, 2024 Концепцията за демографски преход гласи, че обществата постепенно преминават от ситуация на висока плодовитост и висока смъртност, с произтичащо превес на младите над възрастните, към ситуация на ниска плодовитост и ниска смъртност с все по-старо население. Този преход е свързан с намаляване на населението в трудоспособна възраст, поради което социолозите развиват теорията за демографския дивидент. Според него намаляването на раждаемостта временно води до увеличаване на дела на възрастното население в трудоспособна възраст, стимулира икономическия растеж и в крайна сметка възстановява раждаемостта. Въпреки това ниските нива на раждаемост могат с течение на времето да доведат до образуването на обърнати пирамиди на населението с нарастващ брой възрастни хора и намаляващо население в трудоспособна възраст. Демографските данни за петте години до 2021 г. показват, че общият коефициент на плодовитост, който измерва броя на децата, които една средностатистическа жена би родила през репродуктивните си години, в някои страни е паднал под нивото на възпроизводство - минималният показател, необходим за смяна на поколенията на населението, при условие че няма миграция, без никакви доказателства за последващо възстановяване. Тази ситуация може да доведе до намаляване на населението и преразпределение на ресурси, включително и медицински, което се отразява на икономическите процеси и благосъстоянието на населението. Ето защо социолозите се опитват да оценят глобалните демографски показатели, за да предскажат процесите, които се основават на числеността на населението и неговото възпроизводство. Тотален коефициент на плодовитост в страните по света през 2020 г., според оценки на CIA World Factbook. Колаборацията за изследване и прогнозиране на глобалната тежест на болестите на фертилността (GBD - Global Burden of Disease) оцени глобалните коефициенти на плодовитост от 1950 г. до 2021 г. с помощта на регресионни модели от обобщени статистически данни за актовете на гражданско състояние и изборните регистрации, 1455 проучвания и преброявания и 150 други източника и прогнозира промени в тези коефициенти. През 2021 г. в световен мащаб са отчетени 129 милиона живородени деца, което е увеличение от 92,7 милиона живородени през 50-те години на миналия век и спад от пика през 2016 г. от 142 милиона живородени деца. Прави впечатление, че до 2011 г. лидер по този показател е Южна Азия, където се ражда всяко четвърто дете на Земята, а след това начело застава Субсахарска Африка (на юг от Сахара), където се ражда почти всяко трето дете. Глобалният общ коефициент на плодовитост през 2021 г. е 2,23 през 2021 г., което е спад от 4,84 през 1950 г. и 3,61 през 1980 г. Тоест средно една жена е раждала от 4 до 5 деца през целия си живот през 1950 г. и от 2 до 3 деца през 2021 г. На национално ниво оценките за общия коефициент на плодовитост през 2021 г. варират от 0,82 в Южна Корея до 6,99 в Чад, като 110 от 204 страни имат ниво на раждаемост под нивото на възпроизводство (коефициент на раждаемост под 2,1). През 2021 г. в България този показател достига 1.58, докато през 1950 г. е бил 2.77. Кредит: GBD 2021 Fertility and Forecasting Collaborators / The Lancet, 2024 Според учените през 2021 г. в България е имало 58.1 хиляди живородени деца. Кредит: GBD 2021 Fertility and Forecasting Collaborators / The Lancet, 2024 Колаборацията предвижда, че нивата на раждаемост ще продължат да намаляват в световен мащаб от глобален коефициент на раждаемост от 2,21 през 2022 г. до 1,83 през 2050 г. и 1,59 през 2100 г. Между 2021 г. и 2100 г. всички страни и територии с изключение на Южна Корея, Андора, Бахамските острови и Кувейт ще изпитат спад в общия си коефициент на раждаемост. Страните с най-високи очаквани нива на раждаемост през 2050 г. са Чад (4,81) и Нигер (5,15), следвани от Тонга (2,45) и Самоа (2,57) през 2100 г. Страните с най-ниски очаквани коефициенти на раждаемост през 2050 г. могат да бъдат Южна Корея (0,82) и Пуерто Рико (0,84), а през 2100 г. - Бутан (0,69) и Малдивите (0,77). В България до 2100 г. общият коефициент на раждаемост може да падне до 1,26. Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/chovekat/razhdaemostta
  20. УСПЕХ: Руският кораб Союз МС-25 се скачи с МКС На кадъра: “Союз МС-25” доближава МКС. Photo credit : NASA TV 25 март 2024 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Днес в 17:03 ч. българско време руският пилотиран космически кораб “Союз МС-25” извърши успешно автоматично скачване с Международната космическа станция. На борда на станцията пристигнаха руският космонавт Олег Новицки, астронавтката на НАСА Трейси Калдуел-Дайсън и астронавтката на Беларус Марина Василевская. Тримата ще се присъединят към астронавтите на НАСА Лорал О’Хара, Метю Доминик, Майк Барат и Жанет Епс, и към космонавтите на Роскосмос Олег Кононенко, Николай Чуб и Александър Гребенкин, които вече живеят и работят на МКС. Дайсън ще престои шест месеца на станцията и ще се завърне на Земята през септември с Кононенко и Чуб (които от своя страна ще престоят една година в космоса). Новицки и Василевская ще останат само 12 дни на МКС, след което на 6-ти април ще се завърнат на Земята заедно с астронавтката О’Хара на борда на кораба “Союз МС-24”. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/03/25/soyuz-ms-25-docks-iss/
  21. FT: САЩ и Япония планират най-голямото обновяване на своя съюз за сигурност, откакто подписват договор за взаимна отбрана през 1960 г., за да се противопоставят на Китай. Според източници, запознати със ситуацията, президентът Джо Байдън и министър-председателят Фумио Кишида ще обявят планове за преструктуриране на военното командване на САЩ в Япония, за да се засилят оперативното планиране и ученията между страните. Те ще разкрият плана, когато Байдън ще приеме Кишида в Белия дом на 10 април. Съюзниците искат да укрепят връзките си в областта на сигурността, за да отговорят на това, което смятат за нарастваща заплаха от страна на Китай, което изисква техните военни сили да си сътрудничат и да планират по-безпроблемно, особено при криза като конфликт в Тайван. През последните няколко години Япония драстично увеличи капацитета си за сигурност, като изразходва много повече средства за отбрана, включително планира да закупи американски крилати ракети "Томахоук". Японската армия също така създава Съвместно оперативно командване през следващата година, за да подобри координацията между клоновете на собствените си сили за самоотбрана. Но координацията между съюзниците е затруднена, тъй като Силите на САЩ в Япония (USFJ) са се променили малко от времето, когато американските и японските военни са вършили по-малко работа заедно, и имат малко правомощия за командване и контрол. Япония трябва да се справя повече с командването на САЩ в Индо-тихоокеанския регион на Хаваите, което има 19 часа разлика с Токио и е на 6 200 км. https://t.me/drmjournal/7850
  22. Един на 2*10^9 е създаден в повече. Те са анихилирали и пак са се създавали итн. Според теорията спонтанно са се зародили места където материята е доминирала над анти материята. И понеже обема е радиус на куб а повърхността е радиус на квадрат, тези области са нараснали и в крайна сметка са изместили антиматерията. Това обаче са само модели разбира се. Има и други теории, според които анти-материята се движи обратно във времето и разделението е станало в четвъртото измерение.
  23. УСПЕХ: Чьечиао-2, Тянду-1 и Тянду-2 пристигнаха около Луната! На илюстрацията: спътниците “Чьечиао” поддържат работата на бъдещата лунна база на Китай. Photo credit : CNSA 25 март 2024 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Луната си има нови роботизирани посетители. Спътниците на Китай “Чьечиао-2”, “Тянду-1” и “Тянду-2” пристигнаха успешно в целевата им окололунна орбита! Новината бе съобщена официално тази сутрин от китайската космическа агенция CNSA. От нея става ясно, че “Чьечиао-2” е запалил двигателя си в 18:46 ч. българско време вчера, на 24-ти март, като той е работил в продължение на 19 минути. Критичната маневра благополучно е позиционирала спътника в първична орбита с параметри 200 на 100 000 километра. По-нататък апогеят ще бъде снижен до 16 000 километра. Орбитата е стабилна и не се изисква провеждането на чести маневри за поддържането ѝ. “Тянду-1” и “Тянду-2” изпълниха собствените си маневри в 19:43 ч. българско време. Тези два експериментални спътника ще летят в тандем, за да изпитат нови технологии за навигация и комуникация. Това ще позволи изграждането на цялостна спътникова лунна групировка “Чьечиао”, която ще осигурява радиовръзка и навигационни услуги с наближаващите роботизирани и пилотирани мисии. Ето какви са плановете на Китай: през януари на космодрума Уенчан пристигна 8 200-килограмовата роботизирана мисия “Чанг’e 6”. Тя ще излети към Луната през май, след което ще извърши меко кацане в района на кратера Аполо, намиращ се от обратната страна на естествения ни спътник. Там мисията ще събере около 2 килограма лунни проби, които впоследствие ще бъдат изстреляни към окололунна орбита, прикачени към трансферен модул и доставени на Земята за по-нататъшно изучаване в лаборатории. За да може тази мисия да сработи, са нужни надеждни комуникации между наземното ръководство и “Чанг’е 6”. За тази цел ще послужи новопристигналият спътник “Чьечиао-2” със своята 4.2-метрова параболична антена. След това през 2026 г. ще бъде изстреляна мисията “Чанг’e 7”, а през 2028 г. – “Чанг’e 8”. “Чанг’e 8” е мисията – предшественик на базата на Луната, която ще бъде изградена от Китай. На борда ѝ ще има затворена екосистема, каквато би била нужна, когато хората заживеят на естествения спътник. Иначе китаец се очаква да стъпи на лунната повърхност през 2030 година. Плановете на китайската космическа програма се развиват – може би по-бавно, отколкото ни се иска, но категорично и необратимо. Интригата е налице – коя лунна програма ще е по-успешна? Тази на САЩ (“Артемис”) с подкрепата на Европейската космическа агенция или тази на Китай? Напомням на читателите, че миналият месец бе постигнато първото меко кацане на Луната от САЩ през 21-ви век посредством комерсиалната мисия “Одисей”, част от програмата на НАСА за подпомагане на частни компании. Но Щатите засега имат едно успешно кацане на Луната през този век. Китайците имат вече три. От друга страна американците разполагат с много повече лунни апарати, които са в етап на строеж. Чакаме да видим какво ще се случи! https://cosmos.1.bg/space/2024/03/25/queqiao-tiandu-arrive-moon-orbit/
  24. Типично псевдонаучно манипулативно твърдение изказано супер уверено и като крайна точка на въпроса, така че народа приеме заблудата. А учените и останалите по света, които твърдят обратното са тъпи галоши и нищо не разбират.
  1. Зареди още активности

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...