Знаете ли, че преди да получи собствено име оранжевият цвят е бил наричан „жълто-червен“?
Знаете ли, че преди да получи собствено име оранжевият цвят е бил наричан „жълто-червен“? Този любопитен лингвистичен факт разкрива как езикът ни се развива заедно с културното и търговско взаимодействие между различните общества. В много европейски езици, включително и в старобългарски текстове, оранжевият цвят дълго време не е имал собствено название и е бил описван като смесица между жълто и червено. Едва след разширяването на търговията с Изтока през Средновековието и масовото навлизане на плодовете портокали в Европа през XV-XVI век, цветът получава своето собствено наименование.
Особено интересно е, че в английския език думата „orange“ (оранжев) се появява едва през XIII век, заимствана от старофренски, който пък я взел от арабски и персийски източници. В много езици името на цвета произлиза директно от името на плода, а не обратното. Лингвистите отбелязват, че това е част от общ модел в развитието на цветовите термини в езиците по света – базовите цветове като черно, бяло, червено и жълто получават имена много по-рано, докато нюансите и междинните цветове като оранжево, виолетово или тюркоазено се назовават значително по-късно, често чрез сравнение с познати природни обекти или чрез описателни комбинации от по-основни цветове.