„Сияние на жена“ на Ромен Гари - 12

Самотата не е крайната спирка. Всеки ден срещаме стотици хора, разминавайки се с тях на улицата или в парка, загледани в далечината и с невиждащи очи. В романа си „Сияние на жена“ Ромен Гари среща две страдащи сърца, тези на Мишел и Лидия, за да ни припомни, че любовта е възможен лек за всеки. Един ден насаме с героите и поетиката на „французина по душа“ и мирогледът се променя, а цветовете на ежедневието стават по-ярки и по-наситени. Защо? Ще разберете след 115 страници преживяване, а за сега ви представяме втора част от колекцията с нашите любими изречения от тази вдъхновяващ роман.

„Тогава ти си тук и има сияние на жена. Може би други мъже могат да живеят другаде, не и аз.“

„Говоря ви за една щастлива липса на оригиналност, защото щастието няма какво повече да измисли. Нищо от онова, което ни свързваше, не беше само наше, нищо не беше различно, изключително, имаше дълготрайност и вечност, имаше двойка, бяхме по-стари от човешката памет. Не мисля, че има щастие, което да няма все същия вкус от незапомнени времена. Хляб, сол, вино, вода, хладина и огън, двама сме, и всеки е земя, и всеки е слънце.“

„Сияние на жена“ на Ромен Гари - 13

„Кой би се осмелил да ти каже, че честта, мъжествеността, смисълът и смелостта да бъдеш мъж е една жена?“

„Загиваме от слабост, а това позволява всяка надежда. Слабостта винаги е съществувала поради въображението. Силата никога нищо не е измислила, защото смята, че си е самодостатъчна. Все слабостта е гениална. Мракът сигурно се е опулил, когато хората за пръв път са му драснали клечка.“

„Виждали ли сте по улицата много възрастни неразделни двойки, които се държат един за друг, докато вървят? Това е то да гориш. Колкото по-малко е останало от единия, толкова повече остава от двамата.“

„Мъжът без женската си половина ме гледаше в огледалото. Той, другият, аз, човекът без родно място. Взеха ти родното място, старче. Изборите ти, небето, полята и бостаните. А си мисля, че от цялата ми родина косите й бяха място по-тайнствено и по-сигурно дори от детските ми скривалища. Когато светлите й коси даваха приют на очите ми, преживявах моменти, за които човек може да говори само като за висше познание, основание за съществуване, което се простираше и върху всичко, което не беше тя, като че ли най-сетне разбирах каква липса и какво лишение са наточили бодлите и вкаменили камъка. Имах женска половина и не можеше и дума да става за търсене.“

„Сияние на жена“ на Ромен Гари - 10

„Много по-трудно е човек да говори за двойките, които остаряват в нежност, а те са най-красивите ни победи.“

„Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.“

„И животът има нужда от основание за живот.“

„Смисълът на живота има вкус на устни.“

„Хората винаги пълзят един към друг.“

„Да обичаш, е приключение без карта и компас, където може да се изгубиш единствено от предпазливост.“

„Сияние на жена“ на Ромен Гари - 14

„Когато крещим от самота, винаги крещим от обич.“

„Винаги има празни, кухи моменти, човек не може да е щастлив непрекъснато.“

„Мълчанието обича нашите крясъци, те го обгръщат особено сполучливо.“

„Говори се, че когато американските космонавти стъпили на Луната, открили там китайци. Възмутени, тъй като всеки знае, че китайците не разполагат с необходимите технологически средства, те ги натиснали да дадат обяснение. Как така сте тук, как сте стигнали до Луната, противно на всички природни закони? И тогава едно от дребните китайчета сложило юмрук върху юмрук и изиграло стълбичка, като обяснило с широка усмивка: „Едно дребно китайче, две дребни китайчета, три дребни китайчета…“

Прочети първа част от цитатите тук.

предишна статияАлан Лебуаль снима детството
Следваща статияИзследване разбулва мистерия около първото междузвездно пътуване на Вояджър 1