Първите музикални инструменти

Духов инструмент – еталон
Още през третото хилядолетие пр. Хр. по време на управлението на Хуарн Ди (легендарния жълт император) в Китай била въведена повсеместна система от регулирани музикални тонове. Тогавашните музиканти трябвало да възприемат стандартна система. За целта били изработени бамбукови свирки с отвори съобразно определени интервали, като по този начин се определят височините на тоновете.

Панфлейта
Панфлейтите били изобретени от Шън (владетел на Китай около 2200 г. пр. Хр.). Те били с необичайна форма, наподобяваща перо. Имали по десет тръби и били дълги две стъпки.

Устна хармоника
От тези първобитни свирки китайските музиканти изобретили множество дървени духови инструменти. В началото на династията Йо, около 1000 г. пр. Хр., била създадена първата устна хармоника. Една входна духова тръба захранвала устройството, от което излизали два реда свирки. Хармониката била донесена в Европа през 1777 г. след Хр. Отличителна особеност на това изобретение бил свободният платик, който придава характерното качество на звука не само на устната хармоника, но и на създадените по-късно на запад инструменти, като например акордеона.

Фагот
Най-ранните известни фаготи били от единичния тип, познати като дулциан, а фабричното им производство започнало през XVI век. Разпространението им било толкова бързо, че не се знае къде е започнало. Има няколко възможности – една от тях е Северна Италия, друга е Северозападна Европа, някъде в областта от Северна Франция до Холандия.

Саксофон
Саксофонът бил създаден от Адолф Сакс (1814 -1894) в Брюксел, малко преди да се премести от родината си Белгия в Париж през 1842 г. Неговата работа върху баскларнета вдъхновила усъвършенстването на саксофона през 1846 г., което го направило почти един и същ с днешните саксофони. Сакс, както и неговия баща, бил професионален майстор на инструменти. Той също бил надарен в свиренето на кларнет, което без съмнение му помогнало в изобретяването на новия инструмент.

Тромбон
Тромбонът бил доразвит от плъзгащия се тромпет в Северозападна Европа в средата на XV век. Предполага се, че бил изобретен от флемийски майстор на инструменти, произлизащ от Бургундския двор, който по това време владеел голяма част от Белгия. Един от музикантите, свирещи в Бругс на сватбата на херцога на Бургундия с Маргарет от Йорк през 1468 г., използвал тромбон за съпровождащ инструмент на вокалната композиция по текст от Библията, която се изпълнявала специално за случая.

Диджериду

Диджериду води началото си отпреди стотици години и е възникнал в местността, която сега е северна територия на Австралия. Това бил първият музикален инструмент на първобитните племена близо до крайбрежието, които имали достъп до див бамбук в Арнхемската земя. Кухите стъбла на зрелите растения били срязвани и прочиствани. Много по-късно били създадени изцяло дървени инструменти от този тип.

Тъпан

Железарските групи от Западна Индия успели да превърнат тигана в най-популярния мелодичен пер-кусионен инструмент. Първоначално това било направено в Тринидад през 30-те години на XX век от горната част на импрегнирания тъпан, удрян във вдлъбнатата част. Маркираните повърхности са настроени така, че да възпроизвеждат различни ноти. Първоначално тиганите били използвани като тъпани и други перкусионни инструменти, издаващи звуци, но не и за свирене на мелодии. Смята се, че Уинстън Сприй Саймън, музикант от железарска група, е първият, който е свирил по този начин.

Лютни
Лютнитеса праотци на повечето струнни инструменти. Те са изобретени поотделнов Западна и Източна Азия преди около 5000 години. Те имали гриф иликлавиатура, прикрепена към резониращо тяло, и настройващи се струни задърпане, дрънкане или свирене с лък. Античните създатели наинструментите разнообразявали основните свойства, както и формата нарезонатора, за да се стигне до сега познатите струнни инструменти.

Банджо
Посъщия начин е изобретено и банджото в Южна Анатолия (днешна Турция) илиможе би Северен Ирак през третото хилядолетие пр. Хр. То представлявалолютня с опъната кожа около облото й тяло и тясна клавиатура, на коятообикновено се свири с плектър

Мандолина
Първатамандолина идва от доста по-далечния изток. Тя представлявала нещо каточетириструнна лютня. Направена е от варварско племе в Северен Китай.Позната е като пи-па, и лесно се различава от останалите инструменти покрушовидната форма на резонатора. Този инструмент съществува от околодвайсет и три века. Западноевропейската мандолина се различава подвойните си струни. Изобретена е в Испания от хората в провинциите нарегионите Навара или Бис-кай вероятно още през XVI век пр. Хр.

Китара
Някоидревни египетски лютни от средния кралски период (2150 – 1950 г. пр.Хр.) имали резонатори с форма на китара, но грифовете били прекаленодълги в сравнение с телата, така че ще бъде доста преувеличено, ако сенарекат китари. Но близо до Термез, днешен Узбекистан, е намеренарисунка (на около 1900 години) на малка китара, която е с къс гриф ирезонатор с отличителна форма на китара. По-късно са намерени ощеподобни рисунки, от които става ясно, че още преди 2000 години вЦентрална Азия са съществували китари, които по-късно са разпространении на Запад.

Цигулка
Сформа на китара са и ранните цигулки. Знае се, че те са се появили запръв път в Източната римска империя: останки от Римската империя,оцелели в част от Азия и Източна Европа, със столица Константинопол(днешен Истанбул). Цигулките трябва да са възникнали около 1000 годинислед Хр. Най-ранната картина изобразява инструмент, наподобяващ малкакитара, но става ясно, че е било цигулка, тъй като се вижда, че на негосе свири с лък.
Първите цигулки са направени в Северна Италия малкопреди 500 г. пр. Хр. Картина, рисувана във Ферара през 1505-1508 г.,изобразява много ясно виола от стария вид, която изглежда поразителноподобна на днешните, дори с f-образните прорези на тялото й. Обачевиолата от 1500 г. все пак е изминала доста път, за да достигнетехническа зрелост. Тя имала само три струни и била излъскана понапречния си разрез. В някои отношения този инструмент от края на XVвек, наречен лира да брачио, бил по-близък до днешната виола. Някои оттогавашните имали форма на виола с пет струни на грифа (както и две„бръмчащи“ струни с друго предназначение).
Виола и чело
Бързиятуспех на цигулките в Италия довел до ранното развитие на четириструнниятип, а след това и на виоли и чела в края на 1530-те години

Цитра
Цитратасе състои от акустична кутия, през която са прекарани много струни,подредени по различен начин в зависимост от системата на настройване.Тя принадлежи на китайския оркестър и е довела до използването нахарактерната бърза последователност на нотите в източната музика.Някога тя е била популярна в Европа колкото и псалмите. Първитеизпълнения с нея са били в Северен Китай по времето на Фу Хси, вожд напримитивното племенно общество, което е предшествало китайскатацивилизация. За Фу Хси, живял още през третото хилядолетие пр. Хр. сеговори, че е постановил да се свири с нея на сватби, защото смятал, чечистият й звук насърчавал духовната и физическата чистота.

Първият акордеон

През 1821 г. германският майстор на инструменти Кристиан Фридрих Лудвиг Бушман прибавил клавиатура и ръчни бутонови клавиши и патентовал нов инструмент със свободен платик, който нарекъл „хен-долина“. Във Виена през 1829 г. К. Демиан (1772-1847) го разработил с прибавяне на съпровождащи акорди и го кръстил акордеон.

Клавикорд
Някога в Англия и Франция е имало инструмент, наречен клавикорд. Представлява сандък, през който напречно са опънати няколко струни. Той бил изработен през 1360 г. от Йохан Перо срещу 6134 лири, за да бъде подарен от крал Едуард III на неговия затворник френския крал Джон „Добрият“. Въпреки че инструментът е бил вероятно чисто нов, не е ясно дали Перо е неговият изобретател. Девет години след първата справка във Франция се разбрал английският му произход.

Пиано
Италиански майстор на харпсикорди от Падуа Бар-толомео Кристофори или Кристофали (1655-1731) започнал работа върху първото пиано през 1698 г. До 1700 г. вече имало пиано в списъка на музикалните изобретения в Двора на Медичите във Флоренция, така че до този момент е било изобретено поне едно пиано. Най-ранните пиана наподобявали харпсикор-дите, но клавишите активирали бутони, които задвижвали механизъм с чукчета. В сравнение с модерните пиана те били доста елементарни, но Кристофори бил изобретател с въображение и неговият инструмент едва ли е бил подобрен до XIX век.

Харпсикорд
Според италиански източник от 1397 г. се твърди, че Херман Пол е изобретил „клавичембалото“, познато като харпсикорд. Неговото име звучи немско, но Пол може да е емигрирал в Италия и след пристигането си там да е изработил първия харпсикорд или просто да е доусъвършенствал нечия чужда идея. Картини от 1400 година показват, че ранният харпсикорд е бил твърде голям инструмент.

През 1732 г. италианският композитор Лудовико Гюстони написал някои сонати за пиано – първата голяма музикална творба, написана за пиано.

Електрически инструменти

В средата на XVIII век напредналите технологии за производство и използване на статично електричество били доразвити в Западна Европа. Религията във Франция видяла много удобни възможности в това. Докато картусианите проучвали връзките си в тези среди, йезуитите се съсредоточили върху електрическата музика. Електрическият клавесин бил идея на йезуитския свещеник Жан-Батист дьо ла Борд (1730-1777). За всяка нота той имал по две заредени с електричество камбани със звънец между тях. Натискането на клавиш отнемало част от електричеството на една от тях, предизвиквайки удар на звънеца. При удар звънецът взимал отрицателен заряд и го пренасял към другата камбана. Това създавало много кратки вибрации, приличащи на поддържащи тонове. Музика, написана за други клавишни инструменти, включително за харпсикорди и органи, може да се изсвири и на електрическия клавесин.

Електрическа китара
През 20-те години на XX век с електрически методи били провеждани експерименти за усилване на звука на китарите. Още през 30-те години на XX век, когато за пръв път те имали успех, влезли в производство първите електрически китари. Няколко пионери в тази сфера работели над това едновременно, така че не се знае точно кой е направил първия инструмент. Може би пръв е бил прототипът от 1930-1931 г. на „Рикенбейкър“ -китари, произвеждани през 1931 г. от „Електростринг инструменти и съдружници“. Заради кухите им кръгообразни метални тела ги наричали „летящи тигани“.

Синтезатор

Синтезаторът „РСА Електрик Мюзик“ бил създаден в лабораториите на РСА в Принстън (между Ню Йорк и Филаделфия) от Хенри Ф. Олсен (1902-1982) и Хърбърт Ф. Белар. Синтезаторът бил конструиран през 1951 и 1952 г., но бил демонстриран пред публика едва през 1955 г. Той бил управляван от руло надупчена хартиена лента над долната част над крачния отвор, произвеждана от клавиатура, подобна на тази на пишещата машина. Направените дупки на лентата придавали дигитален звук на тембъра, тоновете, обвивката и височината на звука, произвеждан от аналоговите звукови синтезатори.

Абонирай се!

Не пропускай най-интересните и зареждащи истории:

Абонирай се!

You have Successfully Subscribed!