Щастието да миеш чинии…

вечеря

Наказваха ме да мия чинии. Години по-късно от приятелки научих, че този метод на възпитание на трудовите навици у дома е доста разпространен и реших най-после да спра с омразата ми към безкрайните чинии. Мъчех се, но не откривах нямах логично обяснение защо в живота ми трябва да има мръсни чаши и изоставени тенджери, които непрекъснато задръстват хубавата ми мивка.

Сега сме пълна къща. У дома живеем достатъчно хора, за да запълним всяко мъничко пространство на „гигантския“ ни апартамент и само вечер, хранейки се заедно, се срещаме. А по традиция, след нашата вечеря, кухнята прилича на бойно поле, където са се сражавали няколко армии. И никак не се радвах аз да бъда чистачът на последиците от битките. До онзи ден, когато в съботната сутрин станах и с усмивка започнах да търкам чашите и чиниите, които не бяха задръстили само мивката, но заемаха половината кухня. Защото цялата мръсна посуда беше единствено и само резултат от нашето собствено веселие предходната вечер. Гости и съквартиранти, познати на гостите и още някакви хора, които се смееха, разказваха шеги и вицове и които изпълниха кухнята и живота ми с няколко часа приятно безгрижие.

Така преокрих чиниите, защото най-после видях, че храната не само наяжда и цапа. Понякога тя е и повод да се запознаеш с много интересни хора, които ще променят мирогледа ти. И някак ми се прииска по-често да се боря с мръсната посуда сутрин, знаейки, че това е моята мъничка отплата за смеха, който разсипвах по пода на кухнята ни миналата вечер…

Снимка: Pinterest

Абонирай се!

Не пропускай най-интересните и зареждащи истории:

Абонирай се!

You have Successfully Subscribed!