Безкрайно подробно произведение създадено за 10 месеца!

Представете си как взимате своя механичен молив 0.5 и започвате да рисувате върху огромен бял лист по десет часа на ден, седем дена в седмицата в продължение на цели десет месеца. Няма ли да се откажете след няколко месеца или дори след няколко дена? Може би е безопасно да кажем, че повечето хора биха. Повечето хора обаче не са като Джо Фентън…

Уместно озаглавеният проект „Самота“ е с височина 1,5 метра и ширина 2,5 метра. Фентън разработва всички елементи първо в малък мащаб и след това сглобява образите заедно „като пъзел“, когато прехвърля рисунките си върху крайната картина. След като е работил с графит, той я завършва с акрил и мастило.

 „Изискваше се смелост да започна след като никога преди не бях правил нещо с такъв размер,“ казва той. “Както можете да си представите трябва да се инвестира много време, за да се завърши нещо подобно. Наистина трябваше да вярвам в  действията си и да съм убеден, че ще се получи!“

Вдъхновен от работата в голям мащаб на поп сюрреалистичният художник Тодд Счор, Фентън повярва, че може да се справи с този проект. „Също като мен, Счор е бил вдъхновен от много от най-ранните художници като Бош,“ казва Фентън. „До ден днешен, някои от най-силните влияния върху мен са тези от детството ми, когато четях книги като „Магията на плъха“ от илюстратора Уейн Андерсън. Неговите мрачни и сюрреалистични герои едновременно ме плашеха и ме изпълваха с почуда.“

 „Самота“ се ражда от идея да се съберат на едно място рисунка в голям мащаб с различни религиозни препратки като „Ганешоподобни герои, усмихващ се Буда, или блед кръст красящ покрив в далечината“.

 „Това може да изглежда странно,“ обяснява той, „понеже не съм религиозен човек. Не знам дали се присмивам на религията като създавам препратки към нея в работа си или това е дълбоко желание да изпитам нещо от това, което представлява.“

 „Моят нездравословен страх от смъртта и страхът от непознатото са в непрестанна битка за мен,“ продължава той. „Смятам, че това се проявява в работата ми. Поел съм на безкрайно пътешествие в търсене на духовно решение, което да даде смисъл на живота ми. Да бъда художник е много самотно преживяване. От друга страна, аз съм духовно свързан и в мир със света докато творя. Другата страна на това е нездравословният ефект, който има изолацията върху индивида. Когато балансирам по-добре работата си и контактуването с живота извън студиото ми съм творчески по-продуктивен.“, допълва още художникът.

Превод: Вероника Маринова
Източник: mymodernmet.com

Абонирай се!

Не пропускай най-интересните и зареждащи истории:

Абонирай се!

You have Successfully Subscribed!