Из „Приказки за злояди деца” на Красимир Дамянов

„Приказки за злояди деца” на Красимир Дамянов

Било рано сутрин, улиците пусти; вървели кравите направо, вървели надясно, все по трамвая, после наляво при паметника Левски, надясно при Ректората и пак направо, докато накрая се намерили пред парламента. Ще кажете – глупости! Три прашни крави на площад „Народно събрание”, сърцето на столицата? Но било точно така, дори писаха във вестниците, само че както те си знаят, като за извънземни… Въртели очи, махали с опашки срещу парламента и накрая, като видели един бронзов паметник на кон в центъра на площада, наврели доверчиво муцуни в цветарниците под него…

– Ама че работа! – рекъл си американският посланик, който точно в този момент минавал наблизо по важна държавна работа. – Да не би да са ме отзовали нощес в Индия?

И извадил мобилния си телефон да пита къде се намира.

Трябва да поясним, че в Мумбай, столицата на Индия, кравите наистина се разхождат свободни по улиците, защото са свещени. Но нашите крави, включително мусачевските, са крави обикновени и селски, нашенски.

– Мамо, мамо! Виж какви големи бау-бау! – извикало радостно едно дете, което никога не било виждало крави, защото нямало баба на село.

– Не са кученца, мамо, сърненца са. Не виждаш ли, че са с рогца? – усмихна се снизходително майката. – Колко са естествени само!…

Тя път била ходила наистина на практика в провинцията като студентка, но за съжаление в консервен комбинат.

– Шегувате се! – намесил се с укор един възрастен господин на път за Академията на науките. – Наричате тази безвкусица, дето са я струпали нощес, мила? Ех, да може да ми падне скулторът… Развалиха хубавия площад, безобразие!

И размаха бастуна си по посока на парламента.

– Но те са като живи! – прошепнала една жена. – Даже мърдат с уши!

– Номер! – поклати ядосано глава един депутат. – Гледат да ти вземат парите. През лятото имаше на морето фотограф с препарирана мечка, та едва отлепих внучетата, а тия сега – надошли с камили! Пфу! При това без гърбици. Мошшшеници! Уличната фотография трябва да бъде забранена със закон.

– Мууу! вдигнала глава една от кравите и проточила над столицата тъжния си зов: време било за млеконадой.
– Мустанги! – извикало радостно едно момче, но баща му, млад, амбициозен преподавател от Университета , който се намира отсреща, го дръпнал за ръката:

– Стой настрана, муфлони са. Избягали са от зоопарка, сине, сега ще дойдат да си ги приберат.
– Мууу! – изревала пак горестно кравата и затръскала глава. Тя била малко опърничава, кафяво искърско говедо, или пък сиво, не знам.
– Дръж се прилично – смъмрили я останалите. – Гледат ни.

Наистина, вече се били събрали много хора. Към тълпата се присъединили и няколко групи чуждестранни туристи на път за катедралата „Св. Александър Невски”.

– Оле! – радостно завикали те, защото помислили, че и тук както в Испания ги очакват развлечения с бикове. Най-смелият свалил якето си и го размахал, както обичат да правят младежите в Памплона, когато пускат животните по улицата и тълпата ги дразни с каквото може и както може. Това обаче никак не се харесало на третата крава, онази с опърничавия характер. Спуснала се тя срещу него и тъй като не познавала правилата на испанската корида, нали била селянка, прицелила се право в онова място, откъдето растат краката на чужденеца.

Работата щяла да свърши много лошо и тълпата не викала вече „оле”, а „олеле, мале!”, ако в този момент на суматохата не се притекъл дежурният полицай пред парламента. После във вестниците писаха, че не бил един, а цяла рота, че възмутени фермери се опитали да вкарат стадо крави в Народното събрание, изсипали го били от закрити автобуси насред площада, но истината е друга… истината, както казват, е горчива, поне за столичани.

– Има ли някой, който знае как се дои крава? – попитал строго полицаят, като разбрал каква е работата. – Не виждате ли, вимето й ще се пръсне!…

– Има ли някой, който да е от село? Повтарям! – извикал още веднъж той и се огледал наоколо.И това била основната му грешка. Защото кой, съгласете се, насред София, в центъра на столицата, пред парламента, ще излезе да си признае такова срамно нещо!

Никой. Аз не познавам такъв човек.

Абонирай се!

Не пропускай най-интересните и зареждащи истории:

Абонирай се!

You have Successfully Subscribed!