Оптимистите имат по-здрави сърца

A couple celebrating.

С помощта на критерии на American Heart Association, проучване на 5000 човека показа, че най-оптимистичните хора имат два пъти по-малък шанс за кардиоваскуларни здравни проблеми, в сравнение с песимистите.

Хората, които имат позитивен възглед над живота са по-здрави, що се отнася до кардиоваскуларни проблеми. Това показа ново изследване, което изучава връзката между оптимизма и здравето на сърцето, при повече от 5 100 възрастни хора.

“Хората с най-високи нива на оптимизъм имат два пъти по-малък шанс за кардиоваскуларни здравни проблеми, всравнение с песимистите. Тази връзка се вижда, дори след като взехме предвид социaлно-демографските характеристики и лошото психическо здраве” – каза главният изследовател Розалба Ернандез, професор по социални науки в Университета на Илинойс. Кардиоваскуларното състояние на участниците в изследването бе оценено на базата на 7 критерия. Това са кръвно налягане, BMI (индекс на телесната маса), плазмена глюкоза и холестерол, хранителен прием, физическа активност и потребление на тютюн. Същите критерии са използвани и от American Heart Association за оценяване на здравето на сърцето и в кампанията на асоциацията, за осведоменост. Позовавайки се на тези критерии, изследователи дават една, две или три точки, които съответно значат лош, добър или много добър резултат. След това точките  се събират, за да се стигне до крайна оценка на кардиоваскуларното здраве на анкетираните. Този резултат е число между 0 и 14, като по-високия резултат индикира по-добро здраве.
Участниците, които били между 45 и 84-годишни, също така направиха и анкети, оценяващи тяхното психическо и физическо здраве и нивото им на оптимизъм, включвайки и евентуалното наличие на други заболявания като артрит и проблеми с бъбреците и черния дроб.
Колкото по-оптимистични са участниците, толкова повече се увеличава общият им резултат. Най-големите оптимисти имат 50% по-голям шанс резултатът да е добър и 76% той да е много добър.

Връзката между оптимизма и кардиоваскуларното здраве стана още по-силна след включването на социо-демографските характеристики, като възраст, раса и етнос, приходи и образование. По-оптимистичните хора са с два пъти по-голяма вероятност да имат идеално кардиоваскуларно здраве и 55% са с по-голяма вероятност за общ здравен резултат, който да е в границите на “доброто” здраве, откриха изследователите.

Оптимистите имали значително по-добри нива на кръвна захар и холестерол, в сравнение с останалите. Те също така били по-физически активни, по-добър индекс на телесната маса и по-малък процент от тях пушат, според работа по проучването, която се появи в броя на Health Behavior and Policy Review за януари/февруари 2015.
Според Ернандез, откритията може да са от клинично значение. Доказателство за това е проучване от 2013, което показва, че увеличение в резултата, дори и само с една точка, може да доведе до 8% по-малък шанс човек да получи удар.
“При това ниво на популация, дори най-малката разлика в кардиоваскуларното здраве може да доведе до значителен спад в смъртността. Това откритие, което се предполага, че се получава чрез биомеханизъм, може да предизвика разработването на бъдещи превантивни стратегии, които ще се целят в модифицирането на психиката на хората, за да може повече хора да са оптимисти. Това може да е потенциална цел на American Heart Association, която цели подобрение в кариоваскуларното здраве на обитателите на Америка с 20%, преди 2020″ – каза Ернандез.
Проучването е смятано за първото, изследващо връзката между оптимизма и здравето, взимайки предвид различните раси и етноси. От всички участници, 38% бяха бели, 28% бяха представители на чернокожата раса, 22% южноамериканци и 12% азиатци.
Информацията за проучването бе извлечена от Мулти-етническото Проучване на Атеросклерозата (MESA), изследване на субклинично кардиоваскуларно заболяване, включващо 6000 човека от 6 щатски района, като Балтимор, Чикаго, Северна Каролина и Лос Анджелис.
Започнало през юли 2000,  MESA проучва участниците за 11 години, събирайки нова информация на всеки 18 месеца или 2 години. Ернандез, който е изследовател по проекта, води екип, занимаващ се с провеждането бъдещи анализи на връзката, намерена между оптимизма и здравото сърце.
“Сега имаме достъпна информация, позволяваща ни да проучим оптимизма и кардиоваскуларното здраве, десетилетие по-късно” – каза Ернандез, който очаква, да завърши изследването през 2015 година.
Съавтори на текущото изследване са Киари Н. Кършоу, Джънд Сидик, Хонган Нинг и Доналд М. Лойд-Джоунс, всички от Северозападния университет, Джулия К. Боем от университета Чапман Лаура Д. Кубзански от Харвард и Ана Диез-Рu от университета Дрексел.
Проекта бе финансиран от The National Heart, Lung and Blood Institute и The National Center for Research Resources.

Източник:
Университетът на Илинойс в Ърбана-Шампейн