В „Мемоари“ („Memoirs“) на Академията на науките на Санкт Петербург от 1810 г. известният историк на науката Юлиус Клапрот (1783 – 1835) превежда „Признанията на мирния дракон“ на Мао Хуа – книга, донесена наскоро от Китай от френски пътешественик. В тази книга, датираща от 756 г. след Хр. (от времето на династията Тан), Хуа нарича кислорода „чи йин“ и обяснява, че макар той да не се среща никъде в чиста форма, се намира във въздуха. При горене се свързва с други елементи, включително метали, и образува нови вещества. Книгата добавя, че кислородът е една от съставките на водата. Ако Мао Хуа е открил кислорода през VIII век, това е постижение, което заслужава голяма слава. За съжаление няма следа от него, нито от неговата книга с изключение на работата на Клапрот. Ако Клапрот е сбъркал в датировката, може да се предположи, че Мирният дракон е направил тези признания, след като английският теолог Джоузеф Пристли (1733 – 1804) е открил кислорода. През 1774 г. Пристли публикувал по-пълно от това на Мао Хуа описание на кислорода. Ако всички участници са се движели бързо, откритието на Пристли може да е пренесено в Китай и обяснено на Мао Хуа, записано в един или няколко екземпляра, един от които случайно попаднал на французин, посетил Китай, който от своя страна го оставил в Русия навреме, за да успее Клапрот да подготви своята публикация от 1810 г. Такава верига от събития, макар все пак да е възможна, не може да обясни годината 756, цитирана от Клапрот. Мао Хуа, или който и да е този, който му е разказал за кислорода, остава една от най-загадъчните личности в историята на науката. Ако това се окаже фалшификат, тогава заслугата за първото откритие не е на Пристли, а на шведа Карл Шееле, който открил кислорода през 1772 или 1773 г. и публикувал своето откритие през 1779 г.
