Никога съперници за честта да си пръв не са се борили с по-голяма решителност и ожесточение, от колкото сър Исак Нютон и Готфрид Вилхелм фон Лайбниц. Англичанинът и германецът са си оспорвали създаването на висшата математика – техния революционен метод за определяне на площта под крива, главния математически пробив на модерното време. Славата, с която откритието озарява божествения им интелект, е не по-малка от позора, с който грозният спор ги опетнява. Започнал през 1690 г. от твърдението на Нютон за кражбата на неговото откритие, спорът продължава до смъртта на Лайбниц през 1716 г. Нютон (1642 – 1727) и неговите ученици продължават кампанията и след това, прахосвайки повече усилия да заклеймяват Лайбниц,отколкото двамата са отделили за развитието на диференциалното смятане. През 1684 г. Лайбниц публикува „Calculus Differentialis“ („Диференциално смятане“), давайки да се разбере, че неговият метод дотогава е бил неизвестен, макар че през 1676 г. той е чел работите на Нютон, които доказват, че Нютон го е познавал. Нютон разгласява, че Лайбниц е бил запознат с тези документи, и го обвинява в кражба. Лайбниц твърди, че през 1684 г. не е знаел за достиженията на Нютон, което не отговаря на истината. Той пише и разпраща анонимни обзори и статии, намекващи, че Нютон е преписал неговата работа. За да разобличи Лайбниц, Нютон използва своите ученици, особено жлъчния Джон Кийл. Лайбниц, както и Кийл, е член на Британското кралско общество и през 1711 г. се обръща към Обществото с молба да проучи твърденията на Кийл и да установи истината. Нютон президент на Кралското общество, провежда безпринципно разследване и изготвя един недобросъвестен официален доклад, в който осъжда Лайбниц. Нютон е изобретил диференциалното смятане, което той е нарекъл „метод на флуксиите“ (безкрайно малките нараствания), през 1665 – 1666 г. Той е запазил откритието за себе си, оставяйки писмени доказателства, които доказват, че е знаел за него, без обяснение как работи то Лайбниц го е разработил едва десет години по-късно, но вече е знаел за това, преди да е видял работите на Нютон през 1676 г., което опровергава обвинението на Нютон за кражба. Светът дължи своето знание на Лайбниц, в чиято публикация от 1684 г. е описан методът на диференциалното смятане. Освен това системата на Лайбниц в известен смисъл е по-изчистена. Това обаче не ни пречи да посочим Нютон като първия откривател на смятането.
