Отиди на
Форум "Наука"

Форми на книжовния български език. Правопис и правоговор. Езикова култура.


ISTORIK

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Езикът кости няма, но кости троши.

(поговорка)

„Слаби познания по други научни дисциплини можеш да скриеш, но слаби познания по роден език не можеш скри. Те излизат веднага наяве, само щом напишеш два реда."

(проф. Беньо Цонев)

Българският език съществува в две основни форми – книжовна и некнижовна. Книжовният език изпълнява предназначението си чрез система от стилове, използвани в различни сфери – битова, научна, официално-делова, естетическа, медийна. Некнижовната форма включва териториалните и социалните диалекти.

Старобългарският книжовен език е създаден от братята Константин (Кирил) и Методий през IX век. На него е създадена религиозна, художествена и друга познавателна литература. Този език е обслужвал и административния живот на първата българска държава. Заради основното си предназначение обаче старобългарският език има култов (религиозен) характер, за разлика от новобългарския книжовен език, който има светски характер, понеже обслужва равностойно всички области на обществения живот.

Книжовният (литературният) език е кодифицирана (тоест с правен, юридически или квази-правен статус) разновидност на езика, за разлика от наречията, диалектите, говорите, жаргона и т.н. Това е езикова форма, която се смята за правилна и коректна, и за това е преподавана например в училищата и в университетите. Това е също високата и официална разновидност на езика. Нормата представлява съзнателно търсено единство на изговора и правописа, тоест – в употребата на езиковите средства. Наименованията "книжовен"/"литературен" език на български за тази кодифицирана норма имат смислови еквиваленти в различните езици и държави, под наименованията "стандартен" и/или "литературен" език.

Книжовен език в най-общ смисъл е тази форма на езика, която обикновено се поддържа от институциите в държавата, тоест тя е регулирана държавно, макар че в някои случаи подобна регулация няма (например стандартният английски не е регулиран). Така например със закон или с друг нормативен акт може да е посочено коя езикова конструкция е „правилна" и коя — не. Книжовният език се кодифицира чрез речници и граматики, чрез които се осъществява диференциацията книжовен/некнижовен. Съдилищата и държавните учреждения трябва да използват книжовен език. В училищата и в университетите се учи как „трябва" да се говори и пише. Вестниците, списанията, радиото и телевизията също се стремят да използват книжовен език.

Всеки книжовен език притежава:

- сравнително стабилен лексикален състав с ясно определено значение, произношение и правопис на думите;

- фиксирано произношение на думите;

- граматически правила, описващи фонетиката, граматика, морфологията, синтаксиса и на езика;

- ясна стилистика, благодарение на която може да се говори за художествен стил, публицистичен стил, юридически стил

- лингвистична институция определяща нормите на употреба, например Френската академия, Испанската кралска академия, а в България такъв институционален характер по отношение на българския книжовен език има Институтът за български език към БАН.

- ефективна публична употреба

- литературен канон

Езикови форми, които не съответстват на нормите на книжовния език, се приемат за неправилни. Останалите езикови форми от своя страна могат да се разделят на препоръчвани и не препоръчвани.

Книжовният език се отличава от териториалните и социалните диалекти по някои особености, които характеризират неговата представителност и социална престижност:

- универсалност на функциите, които се проявяват при употребата му във всички сфери на общуването;

- висока степен на обработеност и богатство на изразни възможности, с които отговаря на изискванията за успешно общуване в многообразната обществена действителност;

- кодификация на книжовните норми, осигуряваща стабилност в обслужването на държавните институции, образованието, науката, медиите…;

- писмени и устни форми на съществуване, схващани като признак на официален стандарт, на държавност.

В сравнение с книжовния език, териториалните и социалните диалекти имат ограничени функции поради тяхната „затвореност" в определена територия и в общуването само в определени езикови общности – използват се предимно в устната реч, нормите им не са кодифицирани. За социалните диалекти е характерно заимстване на лексикални елементи от книжовния език, от териториални диалекти и от чужди езици.

Книжовните и некнижовните форми на общонародния език имат общи черти, с които българският език се отличава от другите славянски езици – липса на падежни форми и на инфинитив, членуване на имената (дъбът, къщата, детето, картините), аналитично изразяване на степените за сравнение на прилагателни имена и наречия (по-здрав, най-млада, по-добре) и на бъдеще време с частицата ще, богата система от глаголни времена, преизказно наклонение и др.

Успешното речево общуване предполага:

- познаване на езиковите единици и на начините, по които те се съчетават в текстове;

- владеене на езиковите норми, осигуряващи правилност и уместност на изказа.

Спазването на книжовните норми (граматична, лексикална, фонетична; правописна, пунктуационна, правоговорна) осигурява правилността на изказа.

Стиловите норми определят уместността в употребата на езиковите средства в рамките на определен стил.

Само книжовният език съществува и е кодифициран в устна и писмена форма, и може да обслужва всички сфери и ситуации на общуването: публична и частна, официална и неофициална.

Книжовен (литературен) език - това понятийно определение е ефективно за българския език. Наименованието "книжовен" етимологично най-вероятно се дължи на традициите на българските книжовни школи, например - на Търновската книжовна школа, които са оказали влияние върху развитието на писмения и официален, на литературата, както и делови български език, докато понятието за "литературен", като синоним на книжовен е повлияно от немското и руско езикознание.

Формирането на книжовноезиковите норми е дълъг и противоречив процес. По-голямата част от нормите в българския книжовен език се основават на особеностите на централните балкански говори (Габрово, Ловеч, Троян, Севлиево, Трявна, Карлово, Калофер, Казанлък, като хора от тези градове стигат до Търново, Горна Оряховица, Свищов и Никопол), но има и други норми, отразяващи черти от останалите диалекти или - от по-старо състояние на езика. Влияние са оказали и други езици – турски (преизказното наклонение на глаголите) и руски (сегашното деятелно причастие). Нормата отразява обективни езикови процеси и, макар да е устойчива, тя подлежи на изменения, предлагайки варианти, резултат от развитието на езика. Кодификацията на езиковата норма е изключително отговорно дело.

Съществуват други понятия с еквивалентно или близко като значение съдържание в другите езици, които отразяват високите, престижни и/или регулирани официални форми на езика, например за английския разграничението "книжовен"/"некнижовен" не е на базата на биполярно разграничение литературен език/диалекти, а има няколко форми на високи стилове в езика, също официални наречия; например лондонски, език на английската кралица (queens language) и т.н., тоест става дума за терминология в българското езикознание основно по отношение на реалността на българския език - у нас книжовен и литературен се смятат за почти напълно еквивалентни като понятия. Това положение в английския се дължи на факта, че той е плурицентричен език, за разлика от българския. Плурицентрични са езиците, които имат повече от една разновидност на книжовния език, такива са: немския език, с различни стандартни типове в Германия, Австрия и Швейцария, още - английския, френския и холандския и испанския език. За разлика от плурицентричните езици, друг тип езици, какъвто е българският, притежават единен стандарт - такива езици са италианския, датския и полския.

На други езици, отговарящ на понятието книжовен/литературен език в българското езикознание, е терминът "стандартен език" или "стандартизиран език".

Обикновено, макар и не винаги, книжовният език е базиран на езика, говорен в столицата на една държава. Този език се преподава и на чужденците, изучаващи езика.

Книжовният език може да бъде формиран на базата на конкретен диалект или на диалектна група. Но, дори и когато е базиран на един конкретен диалект, той не съвпада напълно с него, тъй като постепенно се обогатява, разнообразява и доизгражда чрез думи от международната лексика, чрез думи от чужди езици, както и чрез думи от другите диалекти (посредством консолидирането им в книжовната норма през литературната им употреба). Тоест книжовният език придобива по-голям лексикален състав от диалекта/диалектите, от които произхожда, особено - терминологичен, и почти винаги книжовният език има конкретни и постулирани граматични правила, които трябва да се спазват.

Новобългарският книжовен език се е стабилизирал през втората половина на XIX век. Преди този период новобългарската книжнина е притежавала значително диалектно многообразие.

Книжовният език възниква, за да обслужва книжовните сфери - образованието, религията, науката, културата, държавните институции и др. Веднъж възникнал, той заживява свой самостоятелен живот. Развиват го и го обогатяват неговите носители. Чрез книжнината той става представителен за цялата държава. Едновременно с това той започва да изпълнява и обединяваща функция - чрез него се самоидентифицират хората, за да покажат принадлежността си към определена нация.

Българският книжовен език се реализира чрез две свои речеви норми – устна и писмена. Всяка от тях се съобразява с определени правила, задължителни за културния българин. Системите от правила и отклонения от тях, от които се ръководят устната и писмената книжовна реч, се наричат съответно правоговор (правилно говорене, изговаряне) и правопис (правилно писане). Към правописа се отнася и системата от знаци за пунктуационно оформление на писмената реч – препинателните знаци.

В съвременния български книжовен език разликата между правоговор и правопис е значителна, затова те трябва да се усвояват с осмисляне на причините, поради които в едни случаи правоговор и правопис съвпадат, а в други се разграничават.

Докато към правописа, общо взето, хората се отнасят с нужната отговорност (поне така беше допреди 10-20 години), то правоговорът се подценява. Причините за това са от различно естество, но една от тях е липсата на санкции срещу грешките в устната реч и по-специално – срещу неправилния изговор на думите и техните форми. При писане всяка правописна и пунктуационна грешка се „документира", тя може да бъде забелязана, обозначена графически и да повлияе негативно при оценяване на качествата на речта. Не така стои обаче въпросът с правоговора, върху който се отразяват отрицателно включително и някои правописни предписания. Повече грешки се допускат при говорене, защото говорим повече и по-често, отколкото пишем.

От двете системи по-устойчивата и в по-висока степен унифицираната е правописната, докато правоговорната предоставя по-голяма свобода и допуска значителни отклонения, разграничавайки основно два произносителни стила – изискан (пълен, висок) и разговорен (опростен, фамилиарен).

Писмената форма на съвременния български книжовен език си служи с азбуката, наречена „кирилица", състояща се от 30 букви. Чрез тези букви се предават 45 звука (в определени случаи с една буква се отбелязват повече звукове).

В българската азбука има и една буква без звукова стойност – малкият ер или малката носовка (Ьь), която се използва само между гласна о и предхождаща я мека съгласна (миньор, шофьор, амортисьор, Петьо, Вальо и др.).

С буквите Я и Ю се отбелязват и звуковете У, А и Ъ, когато следват мека съгласна (вяра = в'ара, любов = л'убов, конят = кон'ът, спя = сп'ъ).

С по две букви се отбелязват звуковете Ч = дж (джолан, джоджен, джудже) и S (дзън, дзен).

При условния правопис е най-осезателно разминаването между правопис и правоговор. Правилният изговор изисква следното произношение: -ъ, -ът (-йъ, -йът; -'ь, -'ьт), докато правописът с –а, -ат, (-я, -ят) сега се мотивира единствено с необходимостта от графично уеднаквяване на глаголните окончания. При узаконяването на условния правопис обаче основанията са били други.

Правоговорът е унифицирана форма на устната реч, с която си служат носителите на книжовния език. Терминът има две значения, първото, означаващо „правилно говорене", а второто – „правилно произнасяне", „правилен изговор".Рядко думите се произнасят изцяло неправилно (напр. – уфсъ, вместо овца). Грешат се техни елементи – фонеми и морфеми.

За усвояване на книжовния български изговор са важни предимно фонетичните особености на българския език, които в повечето случаи се преплитат със словообразувателните и формообразувателните.

От съществено значение за правоговора е и спазването на акцентната нормативност.

Между правопис и правоговор съществува безспорна връзка и зависимост. Дълго време у нас обаче те се разглеждат поотделно, като практически се е давало предимство на правописа. От въвеждането през 1889 г. на първия официален български правопис, са извършени три правописни реформи (през 1921 г., 1923 г. и 1945 г.), а споровете по правописни въпроси не спират и до днес. Като демократизира правописа, реформата от 1945 г. сближи повече писмения облик на думите с техния звуков строеж.

Спазването на съвременната книжовноезикова норма е абсолютно задължително и единственият критерий за правилност са граматиките и правописните и правоговорните речници и справочници. За да пишем правилно, трябва да знаем кои правописни принципи и правила определят правописа на думите поотделно (като части на речта) и, когато те са включени в изречения. Езиковата култура се е смятала винаги за един от главните показатели за културата на отделната личност. Но езиковата култура не се ограничава единствено с речевия репертоар на индивида, а включва също и неговото речево поведение. Да нарушиш определена езикова норма е опасно, защото по този начин сам сриваш своя авторитет в очите на по-грамотните от теб.

Следва да бъде припомнено, че подценяването на езика и езиковата култура у нас има своите приливи и по-рядко – отливи - още от Освобождението – насам.

Не бива да има съмнение, че безразличието към езиковата неграмотност е по същество нейна подкрепа и води към обезценяване на всичко българско, особено – чрез невинаги добре обмислена дейност на припрени „модернизатори" в системата на училищното и университетското образование, автори на речници, както – и в масмедиите (вестници, списания, радио, телевизия, интернет). Така се върви към разколебаване и отрицание на цялостната българска национална култура.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
„Слаби познания по други научни дисциплини можеш да скриеш, но слаби познания по роден език не можеш скри. Те излизат веднага наяве, само щом напишеш два реда."

(проф. Беньо Цонев)

Ето това хората много често пренебрегват и се дразнят, когато им се посочи, че пишат зле. Уж имат добър стил, художествени или научни претенции, лекота в изказа, а правописът на ниво седми клас прекалено често им куца. И това го има и у учени, и у "писатели". Смята се за едва ли не без(с)мислен педантизъм да пишеш изрядно, а какво да говорим да обръщаш внимание как е написано онова, което четеш. Не мога да си представя това да засяга чужди автори с претенции за ерудираност и стил - Морис Дрюон да допусне правописна грешка, да речем. А уж все се бием в гърдите, че българският правопис бил интуитивен. Интуитивен, ама все не до там/не дотам/недотам. Интуитивен е за онзи, който е овладял инструмента на занаята си - а езикът и писмената му употреба са си инструменти. Нашите историци, журналисти и всевъзможни други пишещи хора са длъжни да почнат да се отнасят по-отговорно към правосписа. Тогава, кой знае, може и най-сетне нещо наистина смислено да се роди на български език. Връзката между добрия правопис, добрия стил и ясната мисъл не е сигурна, разбира се. Човек може да има блестящ правопис и пак да не умее да изложи онова, което иска да каже. Но не може (ей Богу, каквото и да говорят, просто не може!) човек да пише грешно и да пише добре. Единствените два романа от жив български автор, които наистина стават за четене, нямат нито еднаправописна или стилистична неточност - говоря за книгите на Милен Русков. Неговият педантизъм му прави чест и е прераснал в нещо съвсем друго.

Роджър Зелазни е казал: "Писател е човек, който би редактирал и собствената си смъртна присъда!". Колцина у нас четат каквото са написали? Колцина знаят какво е да се саморедактираш? И не говоря само за в нета - Интернет си е среда на небрежното писане. Говоря за хора, които искат да видят имената си отпечатани, тиражирани и продадени. Много малко са.

Е, докато мнозинството пишещи не осъзнаят, че са още само чираци на елементарно равнище в областта на правописа, ще пишат глупости на лош български език, които никой, освен подобни на тях хора с незавършен вкус, не ще може да смели.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Glishev dixit:

...Единствените два романа от жив български автор, които наистина стават за четене, нямат нито еднаправописна или стилистична неточност - говоря за книгите на Милен Русков. Неговият педантизъм му прави чест и е прераснал в нещо съвсем друго.

Може би не са единствените, но посочените романи на М.Русков са наистина на добър нормативен/ книжовен български език.

Моля да ме ориентирате (за първи път влизам в този форум) кои са темите свързани с литература/литературознание?

Интересувам се от съвременна българска литература - поезия и проза.

Моля също така да ми препоръчат е и други произведения на живи български автори!Благодаря!

Link to comment
Share on other sites

  • 10 месеца по късно...
  • Потребител

Нови правила в правописа

"От 1 септември т. г. влизат в сила нови правила за правописа в българския език, съобщава днес в. "Труд".

Промените, които се въвеждат от езиковедите от Института по български език на БАН, са различни - от опростяване на стари правила до въвеждане на още по-сложни.

Институтът е упълномощен от държавата да следи и контролира развитието на родната реч.

Промените са описани в увода на новото издание на правописния речник. Уводът ще бъде публикуван сега, а самият речник - през 2012 г.

Предишното издание на академичния "Нов правописен речник на българския език" е от 2002 г. (Издателство "Хейзъл"). В него бяха въведени някои нови правила за изписване на нови думи, които и до ден днешен почти никой от авторите и редакторите, особено в медиите, не спазва.

Например, как се пишат думи като диджей, есемес, пиар, дивиди...

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Ето как описват и обясняват пред "Труд" новите неща проф. Владко Мурдаров, ръководител на Секцията по съвременен български език, и Милен Томов от института:

- В официалната кореспонденция учтивото обръщение "вие" ще се пише само с главно "В", когато се отнася и до едно лице, и до много.

Ако се пише до началника на дадена институция, вече ще е "Пиша Ви, г-н Х". И ако се пише до цяла група хора: "...Вие, уважаеми колеги..." Досега "вие" към много лица беше с малка буква.

- Въвежда се цяла нова глава за малките букви. Тук е другата голяма промяна при изписването на институциите в различни видове изречения.

Например Съюзът на филмовите дейци ще се пише, както и досега с главно "С" и останалите букви малки. Във всяко следващо изречение "Съюз" обаче също трябва да е с главно "С".

Друг пример - Българска академия на науките, спомената веднъж в текста, в следващите изречения тя вече е Академията.

По този начин ще се изписват имената на министерства например, когато не са съществителни нарицателни. Например: Министерството на вътрешните работи съобщава... В следващото изречение се пише Министерство.

Ако обаче служител на МВР напише "Отидох до министерството", то вече се възприема като място, сграда и "м" е малко. Това правило не е ново, а е старо, винаги е било такова, но го припомняме, защото има много грешки в тази посока.

Реално обаче старото-ново правило ще усложни писането и ще предизвика доста грешки, тъй като от години този тип думи се пишат с малки букви.

- Изрично се уточнява писането на големи и малки букви в абревиатури, които са имена на институции като БНБ и БНТ.

При пълното им изписване само първата дума в тях ще е с главна буква, а всички останали - с малки. Това важи и за всички подобни наименования. Причината - езиковедите се опитват да защитят речта от агресията на чуждата реч. В нея, а и не само, има правило - всичко с главни букви. В резултат у нас се появило и изписване на месеците с главни букви.

- Вече има правила за текстовете на снимки, таблици, графики и диаграми. Изискването е текстът да е горе, долу, в центъра и вляво. Но не и вдясно. Причината - наложена практика. Текстовете в тях ще изглеждат като малки заглавия - започват с главна буква, но без точка.

- Опростени са максимално правилата за запетайките. Не е променено по същество къде се поставят, но са изчистени обяснителните текстове, които сега са разбираеми само за специалистите.

- Препоръчва се писането само с малки букви на вече наложени съчетания като питагорова теорема, рентгенов апарат, брайлова азбука и т. н.

- Въвежда се нова норма за писането на думи като е-правителство, е-търговия, м-пазар (мобилен пазар) и т. н."

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3996491

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • 5 седмици по-късно...
  • Потребител

Възникна един спор и искам да ви попитам - Може ли да се размества словореда на изречението "Възможно ли е", като "Е ли е възможно"?

Редактирано от Амбър
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Без да съм някакъв капацитет по български синтаксис, според мен е съвсем коректно.

Няма причина да разграничаваме "Не е ли" от "Е ли" в смисъл на коректност.

"И ето: днес всеки гимназист може да пише отлични стихове: гладки, фини, класически; но четеш и нищо не запомняш. Е ли това поезия?"

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Словоредът на българските изречения е сравнително доста свободен. Единствената рамка е разбираемостта.

Ако става ясно посланието, което изречението носи, значи е възможно да бъде съставено и така, и иначе, че - и по-иначе.

Ако посланието е мъгляво, значи не върви.

Ние сме гладни.

Гладни сме ние.

Ние гладни сме.

Тези три изречения са разбираеми още на първо четене, без значение от словореда.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Загубих си позицията ...:laugh: , аз твърдях, че по този начин казано, се използва от хора, които искат да се правят на интересни и че е погрешно. По тази логика изречението "Взели ли са...?", може да се преобразува в "Са ли са взели?", което ми звучи още по-абсурдно...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Загубих си позицията ...:laugh: , аз твърдях, че по този начин казано, се използва от хора, които искат да се правят на интересни и че е погрешно. По тази логика изречението "Взели ли са...?", може да се преобразува в "Са ли са взели?", което ми звучи още по-абсурдно...

Глаголът съм (си, е, сме, сте, са) си е глагол като глагол (почти :laugh: ). Сравни например имам.

Е ли това? - Това ли е?

Имаш ли пари? - Пари ли имаш?

По този начин май не звучи чак толкова абсурдно :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Учителят Йода (от Междузвездни войни) употребява доста свободен (всъщност - разбъркан) словоред, но смисълът на казаното от него винаги се разбира.

(Съвсем друга тема е фактът, че всички извънземни владеят английски език!)

Ето с какви изреченски конструкции говори Йода:

"Size matters not. Look at me! Judge me by my size, do you? Hmm? Hmm... And well you should not. For my ally is the Force, and a powerful ally it is."

"A trial of being old is this: remembering which thing one has said into which young ears."

"Secret, shall I tell you? Grand Master of Jedi Order am I. Won this job in a raffle I did, think you? 'How did you know, how did you know, Master Yoda?' Master Yoda knows these things. His job it is."

"There's no doubt the mysterious warrior was a Sith." "Always two there are. No more, no less. A Master and an apprentice." "But which was destroyed, the Master, or the Apprentice?"

"Hmmm. The dark side clouds everything. Impossible to see, the future is."

"Blind we are, if creation of this clone army, we could not see. Only the Dark Lords of the Sith know of our weakness. If informed, the Senate is, multiply, our adversaries will."

"Darker, the coming storm grows. I fear the dark cloud of the Sith shrouds us all."

"Arrive by nightfall, I will."

"Strange is the enemy's strategy."

"Into exile I must go. Failed, I have."

"Try not. Do, or do not. There is no try."

"Luke, do not underestimate the powers of the Emperor, or suffer your father's fate, you will. Luke, when gone am I, the last of the Jedi, will you be. The Force runs strong in your family. Pass on what you have learned. Luke, there…is…another…Skywalker."

"When you look at the dark side, careful you must be… For the dark side's look at you"

"I will help you not."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като човек, който от 6 години живее извън България, мога да кажа, че словоред като

Е ли правилно?

Е ли това?

чувам съвсем отскоро (в България). Което ме кара да си мисля, че е нов израз и се е появил под влияние на английския език (Is this... и други подобни). Не си спомням да съм срещал в писмен текст такъв словоред... демек, не е правилно да се говори така. Глаголът съм, мисля си, не може да носи логическото ударение, понеже е спомагателен... и така че не може да стои на първо място в изречението...

А Йода говори на английски с приличен немски словоред.

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Като човек, който от 6 години живее извън България, мога да кажа, че словоред като

Е ли правилно?

Е ли това?

мисля, че е нов израз и се е появил под влияние на английския език (Is this... и други подобни).

Не си спомням да съм срещал в писмен текст такъв словоред... демек, не е правилно да се говори така. Глаголът съм, мисля си, не може да носи логическото ударение, понеже е спомагателен... и така че не може да стои на първо място в изречението...

А Йода говори на английски с приличен немски словоред.

Да, сравнително нов начин на изразяване това е.

Под влияние на английския (Is this you?) и на френския език (Es-tu mon ami?, Marie dit-elle la vérité?) Но в тези два езика тази инверсия (преобръщането на израза) се използва не само при въпросителните изречения. Среща се в поезията, в прозата, в речта на някои политици и т.н.

http://www3.telus.ne...s/Inversion.htm

http://www.andersler...n_inversion.htm

http://www.etudes-li...terrogation.php

http://www.francaisf...ncais-31864.php

На български това не е най-правилният начин на говорене и писане, макар че българският словоред в изречението е сравнително свободен.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много благодаря за мненията. Възможността да се е появил под влияние на английския ми изглежда логичен, но въпреки това продължавам да твърдя, че не е правилно да се използва тази форма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Загубих си позицията ...:laugh: , аз твърдях, че по този начин казано, се използва от хора, които искат да се правят на интересни и че е погрешно. По тази логика изречението "Взели ли са...?", може да се преобразува в "Са ли са взели?", което ми звучи още по-абсурдно...

Феномемът с разбъркания или гъвкавият словоред (както и с изпуснатите думи от изречението) е културен. При всички родови/колективистични култури (или преобладаващо родови култури - какваъо е българската) култури, той е по-скоро норма, типичен (културна норма).

В родовите култури се общува "непряко". Общуването се осъщестява между роднини и близки ("хора от кръга"), които не трябва да се обиждат (избягваме да обиждаме), и които хора, самите те, разбират какво искаме да кажем (като наши близки).

При безродовите/индивидуалистичните култури общуването е пряко, недосмислено и еднозначно (общува се с непознати) , и съответно (също така)- словоредът е твърд..

/В германските езици твърдият словоред се появява преди около 300 години, когато културите заповат да стават по безродови; във френския - малко по-късно/

Английският език също така е максимално опростен откъм родово-кланова терминология (пак поради факта че културата сега е безродова/индивидуалистична).

--

За правилата: ако се въведат правила (не знам де, може и да има такива), то те ще бъдат нарушавани в България (в степен, която корелира с родовостта на културата ни) , както се нарушават всички правила (пак в някава степен

), които изхождат от безродовите култури, по скоро от точно тези културни особенсоти на западняците, като:

-Да не се пуши в заведения и обществените места: при родовите култури - не се изпитва загриженост към "чуждите", съществува само опредделена степен на съобразяване, така че чуждите могат да се опушват;

-Правилата и законите за движение по пътищата, например да не се кара с превишена скорост, особено в населените места, и много други: Аз съм бил свидетел на случай когато германец, пресичайки на пешеходна пътека в България за малко да загуби живота си.. Същото се случва в Гърция, в Турция, а в още по-родовите страни (като Иран или Индия) както казват американци посетили тези страни "пешеходните пътеки са създадени да се газят хората"..

/Достатъчно беше да гледам по History епизодите, в които камионждиите Рик и Лиза Кели пътуваха през пътищата на Индия/

Link to comment
Share on other sites

  • 6 месеца по късно...
  • Потребител

Възникна един спор и искам да ви попитам - Може ли да се размества словореда на изречението "Възможно ли е", като "Е ли е възможно"?

'Е ли възможно?' е допустимо

'Е ли е възможно' не е правилно защото има излишно е

по върпоса с разбъркания словоред в анлглисйкия, там трябва много да се внимава, защото особено по-сложните изречения се променят смислово при разбъркан словоред ... освен ако не са структурирани, разбъркано, но правилно със запетаи, тогава просто звучат и изглеждат странно ...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Според мен има лек нюанс, акцент върху субекта на действието. Например, обвинява се или се проверява някакво нарушение

"Направено ли е еди си какво?" - звучи пасивно, изоставя субекта, отклонява вниманието от него?

"Направил ли е Х еди си какво"? - неутрално;

"Е ли направил Х"/"Х ли е направил" - концентрира вниманието върху извършителя.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Моля също така да ми препоръчате и други произведения на живи български автори!Благодаря!

Тази тема съм я пропуснала. :(

Препоръчвам книгите на един впечатляващ критик. Ето откъси от тях:

http://books.janet45.com/covers/bg281/mitko%20novkov_podir%20senkite.pdf

http://books.janet45.com/covers/bg518/mitko%20novkov_nerva%20televiziya.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Тотален признак за елементаризиране и по-нататъшно изпростяване на целокупното българска население е изпускането на притежателно местоимение.

Масово се казва "сина", "дъщерята", "снахата", "сестрата", "брата", "бащата", "майката".

Вместо "сина ми", или "моя син", "сестра ми", "баща ми" и т.н.т.

Сякаш това касае не нещо наше, а обществена собственост. Или на някого си.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

Възникна един спор и искам да ви попитам - Може ли да се размества словореда на изречението "Възможно ли е", като "Е ли е възможно"?

Личното ми мнение, без да твърдя, че е изчерпателно и точно:

Имаш излишък на глагола "съм" . Как 2 пъти ще го използваш? По този начин структурирано "Е ли е възможно" е грешно.

Евентуално, бихме приели "Е ли възможно" за правилно. Аз лично го смятам за грешно и винаги правя забележка, някой като ми се изтарикати да говори така :lac: Какво му пречи да каже "Възможно ли е" ?

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

А какво ще кажете за подмяната на книжовната форма мАсло,с шопската маслО.Отначало я вкараха в речниците като дублетна форма,а в новия речник вече е единствено правилна!Или за отказа да се ползва звателното обръщение-пр.Иване,вече -Иван.Чист снобизъм,с който парадират в момента VIP-брадърите!

Подиграват Стоичков,че признася пИчели,а те казват печелАт!?Ако имам възможност да дискутирам темата за правоговора в българския език ще приведа безброй примери на западноговорящите/които,впрочем в момента диктуват словесната мода във всички тв и вестници/ за неправилно поставяне на ударения в думи като:зърно,вино,мляко,купчина и т.н.

Редактирано от того
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А какво ще кажете за подмяната на книжовната форма мАсло,с шопската маслО?

Отначало я вкараха в речниците като дублетна форма, а в новия речник вече е единствено правилна!

Или - за отказа да се ползва звателното обръщение: пр. Иване, вече - Иван. Чист снобизъм, с който парадират в момента VIP-брадърите!

Ако имам възможност да дискутирам темата за правоговора в българския език, ще приведа безброй примери от езика на западноговорящите (които, впрочем, в момента диктуват словесната мода във всички телевизии и вестници) за неправилно поставяне на ударения в думи като: зърно, вино, мляко, купчина, шкурка и т.н.

мАс -> мАсло -> мАслен. Вероятно това е логиката. Доскоро беше прието граматически правилно ударението да бъде на буквата А. Не само в София, но - и в Пловдив масово се казва маслО (дори и аз така я произнасям тази дума). Наистина, в западна България ударението е в края върху буквата о. В момента се провеждат дебати, които целят да се приеме за правилно (като дублетна форма) и ударението на буквата О, а като причина за това се изтъква все по-широката употреба на неправилното ударение.

За грешните обръщения и за грешните ударения в думите можеш да погледнеш тази тема, в която се говори и за тези езикови проблеми:

http://nauka.bg/foru...opic=11657&st=0

Разбира се, примерите, които са дадени там, не претендират за изчерпателност.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • 10 месеца по късно...
  • Потребител

В английския език двойно отрицание няма. Обаче ние си имаме. Въпроса ми е има еднакво ли е да кажем (когато смислово се има предвид едно и също):

- Няма никой, който...

- Няма някой, който...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...