Отиди на
Форум "Наука"

Външният вид на българите


Recommended Posts

  • Потребители

Здравей. Всъщност се получи двусмислица, защото картината в момента е в музея в Грац, а самата църква е в абатството св. Ламбрехт.

http://en.wikipedia.org/wiki/Hans_von_T%C3%BCbingen

http://en.wikipedia.org/wiki/Master_of_the_Saint_Lambrecht_Votive_Altarpiece

http://en.wikipedia.org/wiki/St._Lambrecht%27s_Abbey

http://www.stift-stlambrecht.at/

Интересно, авторът откъде е черпил информация. От това, което виждат очите ми, не мисля че е обобщен художествен образ. Има доста индивидуални детайли по дрехите например. Интересни са мотивите по царската наметка. А прическите им, съвпадат с "къдриците" по печатите. За царската корона може ли някой да се произнесе, доколко съвпада с известното за нея.

По-високо разрешение на картината може да се изтегли оттук: http://www.lessing-photo.com/dispimg.asp?i=401301+3+&cr=113 срещу заплащане :)

Тъмна Индия са ми унгарските хроники/извори и т.н., та да те питам теб(или някой по-запознат), срещат ли се из илюстрованите им хроники подобни рисунки (образи) на българи?

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 160
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители

Серията "Пътеписи за Балканите" :post-70473-1124971712:

Пътеписите са си пътеписи, питам за илюстровани хроники от късното средновековие и Ренесанса, в които да се мяркат българи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пътеписите са си пътеписи, питам за илюстровани хроники от късното средновековие и Ренесанса, в които да се мяркат българи.

Не! Просто проблема ти е, че нещеш да влезеш в онова страшно място, наречено Библиотека и да разгърнеш книгите там. Да ги прочетеш, а заедно с това и да разгледаш илюстрациите, гравюрите и пр. Споко! Не си само ти.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

bulgarians.th.jpg

Картината е от Ханс фон Тюбинген - Победата на Людвиг I Унгарски над българите. Десен панел от олтара на църквата Св. Ламбрехт, Грац, Австрия. Масло върху дърво (преди 1430).

П.С. За картината на Николай Павлович "Паметник на българската църква в Цариград" има добро описание какво точно е изобразено, в статията на Бл. Иванова - http://liternet.bg/publish22/b_ivanova/bylgarskite.htm

Хм, странни шапки на главите на българите..??

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хм, странни шапки на главите на българите..??

last_godo каза: Падналия войн е с "фригийска "шапка като че ли?

Не само падналия, а всички са с такива. Фригийски се наричат в късната античност, въпреки че по-правилно е тракийски. Ето пример как една шапка не може да се припише на етнос. Носят я и готите изобразени на Теодосиевата колона в Константинопол. По времето на изписване на картината, този тип шапки вече ги наричат халдейски. Спомни си за тримата влъхви (магове, халдеи) от средновековните изображения на Рождество Христово. Само като пример ето това:

magiv.th.jpg

Да не задръствам с повече картини.

Може би ключът към разбирането, защо точно с халдейски шапки са изобразени, е в поста на Иванко Тертер - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8027&view=findpost&p=94976 в темата “Rex Caldeorum” реална титла на българския владетел (”Keiser von Bulgarien”) от 1414-1417 г.

Без да изключвам горната причина, ще отбележа, че така са изобразявали обкръжението на руските царе от по-късни произведения - в момента нямам под ръка подходящ пример. Особено троицата на заден план са много типични. Защо да се учудваме на външния им вид. Шарените мотиви по дрехите на българите ги виждаме и в Манасиевата хроника. Що се отнася до царската хламида, на нея има растителен мотив лотусов цвят. На другия паднал (от короната в дясно) наметката му е на дъбови листа или нещо подобно.

Но забележете, че копието е проболо царската хламида точно в птицата (орела ?) с разперени крила. Символиката тук е недвусмислена. Иконографията на тази птица е същата каквато имаме на сандъка от Терачина и от оловен печат от Плиска. Тези подробности ни дват основание да мислим, че авторът е добре запознат както с хералдиката, така и с външния вид на българите.

Поздрав.

Link to comment
Share on other sites

По-внимателно с критиките! Венедиков използва "фризура" като елемент от културоложкия комплекс на дадена култура. От тази гледна точка всички елементи на комплекса се разглеждат взаимосвързани и не могат да се тълкуват поотделно. Наличието на даден елемент се обуславя, и е предпоставка, за наличие на други. Въпреки че търпи развитие, културният комплекс е сравнително устойчив за дълги отрязъци време (някои съществуват хилядолетия) и не може да се приписва на един етнос. Като се откъсне даден вид "фрузура" от контекста на цялостния културоложки комплекс, възможността за каквато и да е интерпретация, се губи. А тук точно това се прави.

Не съм културолог и не очаквайте от мен да дам интерпретация. Само отбелязвам факта, че още със заглавието на темата се прави опит за отъждествяване, на нещо присъщо на даден тип култура, с етнос. Така няма да се изясни нито културата, нито етноса. Същата постановка видях и в темата "Прабългарската цивилизация". От различен тип са двете категории (култура и етнос), за да се търси припокриване между тях. Венедиков с това е наясно! Въпросът е ние дали сме наясно какво наричаме българи, а после ще търсим към кой културен комплекс принадлежат. Тогава е възможно да кажем - да, плитките като елемент на този комплекс, са част от "фризурата" на българите. Но, "фризурата" на българите включва и други прически, също така присъщи на комплекса. Надявам се че изясних какво разбира под "фризура" един културолог - нещо като култура, не конкретна прическа.

Да ме прощаваш, zagrey, но поместеният цитат под моя ник НЕ Е МОЙ ЦИТАТ, поради което не чакай аз да ти отговоря! Освен лаконично формулираната тема съм дал и доуточнение като подзаглавие или упътване каквото ти хареса, така че не виждам никаква методологична грешка. Популярната представа за външния вид на прабългари, първобългари и ранни българи като мъже с остригани глави и плитки не ми харесва, осъди ме! Разглеждам проблема исторически, а не културологично или с оглед "стилистологията" на уважаемия Капанов и неговата академична "гилдия"! Прочее... айде да не ме бъркаш с тоя и оня, че напоследък зачестихте с тия недоглеждания!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да ме прощаваш, zagrey, но поместеният цитат под моя ник НЕ Е МОЙ ЦИТАТ, поради което не чакай аз да ти отговоря! Освен лаконично формулираната тема съм дал и доуточнение като подзаглавие или упътване каквото ти хареса, така че не виждам никаква методологична грешка. Популярната представа за външния вид на прабългари, първобългари и ранни българи като мъже с остригани глави и плитки не ми харесва, осъди ме! Разглеждам проблема исторически, а не културологично или с оглед "стилистологията" на уважаемия Капанов и неговата академична "гилдия"! Прочее... айде да не ме бъркаш с тоя и оня, че напоследък зачестихте с тия недоглеждания!!!

Добре, прощавай. Камъните не са към твоята градина. След доста взиране и сравняване, накрая разбрах кое е цитат и кое твое. Да беше го сложил като цитат, нямаше да има този проблем. Методологичните ми забележки в този случай трябва да се преадресират общо към цялата гилдия. Това, да се прецени кога една прическа е мода, кога социално явление, кога религиозно или нещо повече, е тънка работа. То и култоролозите нямат точни критерии и пак се прибягва до субективизъм. Искам само да предпазя от прибързани заключения и етносни идентификации само по една прическа. Първо имаме културното явление шапка, прическа ... присъщо на дадена територия, епоха, а после можем да причисляваме етноси към него. Обратната (примордиална) гледна точка е присъща на епохата на роене на нации в Европа (18-19-20 век). Няма нужда да възпроизвеждаме вижданията от тази епоха и в 21 в.

Така че поздравления за темата!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

last_godo каза: Падналия войн е с "фригийска "шапка като че ли?

Не само падналия, а всички са с такива. Фригийски се наричат в късната античност, въпреки че по-правилно е тракийски. Ето пример как една шапка не може да се припише на етнос.

Поздрав.

Правилно @zagrey тази шапчица е била символ на Митра !По време на мистериите са я слагали на всички роби ,което е означавало че през тези дн е свободен човек!Най висшата степен на военния култ е била Отец (Pater)и е бил с червена тога или не знам как точно се е казвал но е препасан с жълт колан!

орела е абсолютен символ на силата (даже е стандарт в РИ) имат загубени само 3 от които 2 са водили войни за да си ги върнат!И само един са загубили !

Ето я шапката и орела (римско изпълнение)

phrygiancap1.jpg

Забиването на копие е също Митра там където го забивал извирал извор с който се пречиствали затова всички митреуми имат извор или бани!

Но за най чисто се смята морската вода или пречистването в морето!

има такъв кръст с котва (анкла)

сега ще ти покажа един и не ти ли прилича на тези кръстове с които започват надписите на Омортаг!

12+XRoma.jpg

този долу в ляво?

Има го и на монети!

поздрав

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Понеже се нагледах на екзекуции на черкези, реших да дам и аз своя принос за външния вид на българите.

bulgarians.th.jpg

Картината е от Ханс фон Тюбинген - Победата на Людвиг I Унгарски над българите. Десен панел от олтара на църквата Св. Ламбрехт, Грац, Австрия. Масло върху дърво (преди 1430).

А защо навсякъде където открих в нета описание на този панел, е казано:

"...showing the Hungarians' victory over the Turks..."

или

"den Kampf von König Ludwig I. von Ungarn 1377 gegen die Osmanen"

или

"König Ludwig I. von Ungarn im Jahre 1377 gegen ein östliches (türkisches ?)"

или

"...which depicts the Hungarian victory over the Ottoman Turks..."

и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не! Просто проблема ти е, че нещеш да влезеш в онова страшно място, наречено Библиотека и да разгърнеш книгите там. Да ги прочетеш, а заедно с това и да разгледаш илюстрациите, гравюрите и пр. Споко! Не си само ти.

Как по-ясно да ти го кажа, не ме интересуват пътеписите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А защо навсякъде където открих в нета описание на този панел, е казано:

"...showing the Hungarians' victory over the Turks..."

или

"den Kampf von König Ludwig I. von Ungarn 1377 gegen die Osmanen"

или

"König Ludwig I. von Ungarn im Jahre 1377 gegen ein östliches (türkisches ?)"

или

"...which depicts the Hungarian victory over the Ottoman Turks..."

и т.н.

Ха, чудех се кога някой ще зададе този въпрос. Не съм много запознат с периода, но намирам обяснението при Иречек http://www.promacedonia.org/ki/ki_22.htm

Силният маджарски крал Людвик Анжуйски не закъснял да се възползува от това раздробление на българските земи. През лятото на 1365 г. той превзел Бдин, взел в плен цар Срацимир заедно със съпругата му, дъщеря на влашкия княз Александър, покатоличена от майка си Клара — ревностна католичка, и го държал четири години в почетен плен в замъка Хумник в Хърватско. Седмиградският воевода Дионисий бил назначен в Бдин като „capitaneus civitatis et districtus Budiniensis regni nostri Bulgariae”. Кралят поискал от Рим 2000 монаси, за да въведе католицизма в завоюваната страна. Пристигнали обаче само осем францисканци, които с помощта на маджарските гарнизони в продължение на 50 дни покатоличили 200 000 души, смятани като една трета от цялото население. Тогава, предполага се, приели католичеството боляри и селяни, старци, младежи и моми, а също тъй и монаси и попове и особено богомилите, чийто брой в тия области бил много голям.

За 1377 г. намирам поход на Людвик към Волинска област с полско-унгарска войска http://exlibris.org.ua/greathistory/r17.html

Літом 1377 р. йде Людвик походом на Волинь. Польські війська облягають і здобувають Холм, угорські війська стають під Белзом й здобувають його по кривавій, семитижневій облозі. Остаточно прилучено знову до Польщі Холмсько-Белзьку землю та західню частину Луччини (Кремянець, Олесько, Лопатин). Юрій Наримунтович дістав від Людвика Любачів і 100 гривень з доходів бохенської жупи, а Любарт мусів присягти на «згоду й послушенство» польсько-угорському королеві.

след което обединява Галичина и Волин - http://exlibris.org.ua/wijsko/r201.html , където има и карта на събитията. Други значителни дела след тази дата Людвик не е извършил, тъй като почива през 1382 г. Сам прецени кога и дали се е срещал с Османци.

На картината ясно са изобразени двете корони. Никой не участва в битка с корона на главата. Символично е показана победата на едната корона над другата. Тук Иречек е прав. Поваленият е цар Срацимир.

Картината на фон Тюбинген е описана в аналите на абатството. По това описание в музея на Грац под картината седи надписа: "Victory of Ludwig I the Great of Hungary over the Bulgarians" (предишният ми линк нещо не работи, побвай този - http://www.lessing-photo.com/search.asp?a=I&kw=Bulgaria&l=E&m=0&p=19 ). Мисля че това описание на картината е правилното. Не виждам никакви Turks, Osmanen, türkisches нарисувани на нея.

Преценявай сам, кой как тълкува историята в днешно време - особено в електронните издания.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Правилно @zagrey тази шапчица е била символ на Митра! По време на мистериите са я слагали на всички роби ,което е означавало че през тези дн е свободен човек! Най висшата степен на военния култ е била Отец (Pater)и е бил с червена тога или не знам как точно се е казвал но е препасан с жълт колан!

орела е абсолютен символ на силата (даже е стандарт в РИ) имат загубени само 3 от които 2 са водили войни за да си ги върнат!И само един са загубили! Ето я шапката и орела (римско изпълнение)

Остави засега на мира Митра, седмата му степен, и Омуртаг. Интересни са, даже много, но в случая наименованието "халдейска шапка" няма отношение към тях. Мисля си, дали в средновековието не е станала елементарна асоциация между влахи и влъхви (халдеи, маги). И поради факта, че титлата е "цар на българи и влахи", в съзнанието на някой тя да е звучала като "българи и халдеи", виж - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8027

П.С. Откъде е Митра с Орела? Пусни ми на лично подробности - каквото имаш, моля.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не съм много запознат с периода, но намирам обяснението при Иречек http://www.promacedonia.org/ki/ki_22.htm

Сетих се и за Зографската история - http://ziezi.tripod.com/zograf/7.htm . В нея обаче се казва друго - че Срацимир се е бил с Людовик при Срем и го победил. Все пак картината е рисувана скоро след битката и тя е по-верния източник. Някой запознат с периода да ни обясни подробностите?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ха, чудех се кога някой ще зададе този въпрос. Не съм много запознат с периода, но намирам обяснението при Иречек http://www.promacedonia.org/ki/ki_22.htm

Силният маджарски крал Людвик Анжуйски не закъснял да се възползува от това раздробление на българските земи. През лятото на 1365 г. той превзел Бдин, взел в плен цар Срацимир заедно със съпругата му, дъщеря на влашкия княз Александър, покатоличена от майка си Клара — ревностна католичка, и го държал четири години в почетен плен в замъка Хумник в Хърватско. Седмиградският воевода Дионисий бил назначен в Бдин като „capitaneus civitatis et districtus Budiniensis regni nostri Bulgariae”. Кралят поискал от Рим 2000 монаси, за да въведе католицизма в завоюваната страна. Пристигнали обаче само осем францисканци, които с помощта на маджарските гарнизони в продължение на 50 дни покатоличили 200 000 души, смятани като една трета от цялото население. Тогава, предполага се, приели католичеството боляри и селяни, старци, младежи и моми, а също тъй и монаси и попове и особено богомилите, чийто брой в тия области бил много голям.

За 1377 г. намирам поход на Людвик към Волинска област с полско-унгарска войска http://exlibris.org.ua/greathistory/r17.html

Літом 1377 р. йде Людвик походом на Волинь. Польські війська облягають і здобувають Холм, угорські війська стають під Белзом й здобувають його по кривавій, семитижневій облозі. Остаточно прилучено знову до Польщі Холмсько-Белзьку землю та західню частину Луччини (Кремянець, Олесько, Лопатин). Юрій Наримунтович дістав від Людвика Любачів і 100 гривень з доходів бохенської жупи, а Любарт мусів присягти на «згоду й послушенство» польсько-угорському королеві.

след което обединява Галичина и Волин - http://exlibris.org.ua/wijsko/r201.html , където има и карта на събитията. Други значителни дела след тази дата Людвик не е извършил, тъй като почива през 1382 г. Сам прецени кога и дали се е срещал с Османци.

На картината ясно са изобразени двете корони. Никой не участва в битка с корона на главата. Символично е показана победата на едната корона над другата. Тук Иречек е прав. Поваленият е цар Срацимир.

Картината на фон Тюбинген е описана в аналите на абатството. По това описание в музея на Грац под картината седи надписа: "Victory of Ludwig I the Great of Hungary over the Bulgarians" (предишният ми линк нещо не работи, побвай този - http://www.lessing-photo.com/search.asp?a=I&kw=Bulgaria&l=E&m=0&p=19 ). Мисля че това описание на картината е правилното. Не виждам никакви Turks, Osmanen, türkisches нарисувани на нея.

Преценявай сам, кой как тълкува историята в днешно време - особено в електронните издания.

Има следния момент, който смятам че е отговорът за битката:

"юли 1377 г. - битка в Северински Банат между унгарския крал Людовик Анжуйски и българския принц Радул І /"Radano principe di Bulgaria infedelle"/. Трябва да се изследва от чие име Радул І воюва. Дали от името на царя си Йоан Страцимир или от името на царя си Йоан Шишман? От това зависи до кого е изпратил месеци по-късно долуспоменатото писмо - грамота. По това време Йоан Шишман е в добри отношения с османците, а тъй като има данни, че в армията на Радул І имало българи и турци, смятам че може да се насочим към търновския български владетел. От друга страна рода Бесараба има традицонно тесни връзки с цар Йоан Страцимир, така че въпросът остава открит за бъдещи изследвания".

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8375

За високите мита в северната митница на България – Рукар, Карпати /1377 г./

zagrey, браво за изнамирането на тази картина и въвежднето и в темите за българската история!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Разбрах ,че си готвила много вкусно докато си бърборим за тюрките! :bigwink:

...

Ако искаш ще ти кажа рецепта как да си сготвиш "Боб по хайдушки" много хубав го прая !хехехе

поздрав

Баш за боб рецепти не искам - само него правя като хората...:))

Тюрко-алтайските теории са претърпрли голямо развитие в последно време!Отхвърлени са ,де с половин де цяла уста доста догми от преди!

А-а-а да бе, Годо, тюрколозите, сещам се поне за един, започнаха отскоро да уточняват нещо такова: "Приемам тюркската теза, като не отхвърлям иранската такава за призхода на ПРАбългарите..."

Чиста проба дощляшки изцепки в процеса на наместване сред променената конюнктура ...

-тюрките не били турци ,но турците ги броят за такива даже както споменаха тука изграждат Пантеон с наши "ханове" според мене да си ги зимат сичките барабар с монголите!

Давам им ги и аз + бонус - всичките останали чукундури, от които ми омръзна да слушам че са ми дедите древни...:)))

-тюрките благодарение на българите са получили "евопейската"културна рамка според примерно Ваклинов (голям фен съм му)

Я попитай някой тюрк, тъй де, турч-ин, дали е вярно това вярно твърдение?...

Иначе на откриване на свет.тур.изложение в Берлин тази година турците бяха симв. домакини и на откриването БЪЛГАРСКИ ансамбъл танцува половин час БЪЛГАРСКИ народни танци, ама ги обявиха за турски, ансъмбъла не беше представен с името си...:(((((((((((

-същото е и с религията им -Тенгри-то ,отричат че българите са тенгристи щото няма факти смучат пръстите но ,няма!

А така - уцели! Точно това им е главният извор - източник на доказателства!:):):)

-много плахо с няколко условности включват варварите "траки" романизирани,ираноезични,германоезични тоже всъщност се прави една смесица (траки-рамонизирани,славяни,германи(готи),елини,тюрки,алани,хуни,кумани и некои други)всички тия са дали на българите я култура ,език,научили са ги да строят и как да живеят и т.н.

Те затова отказват фригите да ги наричат траки, я - отиде им цялата стройна система от .... измишльотини :):):)

Опитите да се съживи тая теория за тюркоезичните българи е смехотворна!

А пък другите антрпологични и генетични опити с отвъдокеански папагалски теории за "великото преселение на народите"са меко казано смешни!

"Папагалски теории" ми е любим израз - голям фен съм на автора му из форумите:)))

А бе къде се дянаха защитниците на тюркската теза?! Ами иранистите?!

...

Поздрави, Годо!

П.П. А бе прати на ЛС боба :)

Какво става с тези емотикони - важни подправки на форумната реч?!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ив Венедиков описва „фризури” – смятай колко е наясно по темата. Но все пак – той защитава тезата, че „фризурите на „славяните” са остриганите глави, а българите са с къдрави коси и букли. (?!?! Разбира от фризури юнакът!). Като пример за последните привежда образът на Тервел от запазения му оловен печат.По-внимателно с критиките!

Загрей, чест и почитания за теб и за всичко, което си написал не само тук!!!

Този текст е от мой пост и Арманд е невинен! :)

Написаното от И.В. ми звучи доста намествано, с цел да се напасне към официалните тогава наместени истории в Историята ни. Така че може и да е наясно с темата, но не пише достатъчно ясно, че да ми стане ясно, че е наясно /Хърсе, сега пак кажи, че не съм ясна:)/

При това - струва ми се меко казано глупаво да се говори за "фризура", когато се визира гола глава./?!?!/

"Като пример за последните привежда образът на Тервел от запазения му оловен печат."

Тук се яднах, защото ме подразни, че причислява Тервел към "славяните", само и само да не излезе, че Тервел си е ... българин. Наместването е налице...

Съжалявам, че си се подразнил от нещо, което не противоречи на онова, което ти защитаваш за произхода на българите...:(

Link to comment
Share on other sites

Бих искал някой съфорумец да ми разясни: ако въпросните ни прадеди до преди смесването с кумани, печенеги и тем подобни, а особено пък преди идването на селджуките са били все с бръснати глави с и без плитки, кичури или перчеми - това нямаше ли да има някакви неблагоприятни последици в армията, например при воденето на сражения или при дългите походи, когато слънцето препича и е изключено да сложиш шлема, защото ще ти изпържи кожата? Това ритуална прическа ли е или е хигиенно-естетическа традиция, ако изобщо е съществувала? Всички ли са имали такъв външен вид или само боляри и управници? Може ли да вярваме на съобщението, че дарявали косите си на някого в знак на уважение и не означава ли това, че всъщност повечето време са носили сравнвително дълги коси? Дайте да не правим съпоставки с Късното Средновековие и Възраждането, защото, както вече посочих, в случая вече имаме явно подражание или мода, която е внесена отвън. Ако се върнем на проблема с шлемовете, то можем да предположим, че мъже с такава прическа са имали нужда от подплънка, накъква тъкан или шапка, върху която да се налага металният шлем. Археолозите имат ли подобни сведения? Изобщо ме е страх да си представя как владетелят в такъв случай би закрепил една корона от типа на кръглите с обръчите. Обаче трябва да си даваме сметка, че стилизираният, унифициран образ на българския воин в илюстрации, миниатюри и стенни изображения е повторен по-късно доста точно в униформата на Червената армия, пък после те (руснаците) били наследници на Византия. Сякаш за да стигне до тях това византийското влияние са ползвали Спейс Шатъл, а не са минавали, не е минавало това влияние през България, та дори се е трансформирало и всъщност трябва да се говори ясно и точно за българско влияние. Както и да е, външният вид дори в облеклото е бил доста характерен, щом у Продължителя на Теофан срещаме едно нехарактерно за летописците възклицание при срещата на хронографа със синовете на цар Петър и Ирина-Мария Христофоровна: нещо от рода на "Ау, ама те носят български дрехи!" Човекът явно е очаквал да ги види като византийски принцове с техните "рокли". Мога да предполагам, че от този случай насетне вече византийската мода е навлязла доста по-силно, а прабългарската традиция се е игнорирала все повече и повече, но нямам някакви особено достоверни аргументи!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Склонен съм да подкрепя Арманд.

Индикация за това, че българите не подстригват ниско косите си дори и в такъв ранен период като 8 век има и в самия Именник на българските владетели.

Дори самото упоменаване (с остригани глави) говори, че за съставителя на Именника това е било вече нещо екзотично, което не съществува и не се прилага по негово време – 8 век, когато свършват записите в Именника.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Бих искал някой съфорумец да ми разясни: ако въпросните ни прадеди до преди смесването с кумани, печенеги и тем подобни, а особено пък преди идването на селджуките са били все с бръснати глави с и без плитки, кичури или перчеми - това нямаше ли да има някакви неблагоприятни последици в армията, например при воденето на сражения или при дългите походи, когато слънцето препича и е изключено да сложиш шлема, защото ще ти изпържи кожата? Това ритуална прическа ли е или е хигиенно-естетическа традиция, ако изобщо е съществувала? Всички ли са имали такъв външен вид или само боляри и управници? Може ли да вярваме на съобщението, че дарявали косите си на някого в знак на уважение и не означава ли това, че всъщност повечето време са носили сравнвително дълги коси? Дайте да не правим съпоставки с Късното Средновековие и Възраждането, защото, както вече посочих, в случая вече имаме явно подражание или мода, която е внесена отвън. Ако се върнем на проблема с шлемовете, то можем да предположим, че мъже с такава прическа са имали нужда от подплънка, накъква тъкан или шапка, върху която да се налага металният шлем. Археолозите имат ли подобни сведения? Изобщо ме е страх да си представя как владетелят в такъв случай би закрепил една корона от типа на кръглите с обръчите. Обаче трябва да си даваме сметка, че стилизираният, унифициран образ на българския воин в илюстрации, миниатюри и стенни изображения е повторен по-късно доста точно в униформата на Червената армия, пък после те (руснаците) били наследници на Византия. Сякаш за да стигне до тях това византийското влияние са ползвали Спейс Шатъл, а не са минавали, не е минавало това влияние през България, та дори се е трансформирало и всъщност трябва да се говори ясно и точно за българско влияние. Както и да е, външният вид дори в облеклото е бил доста характерен, щом у Продължителя на Теофан срещаме едно нехарактерно за летописците възклицание при срещата на хронографа със синовете на цар Петър и Ирина-Мария Христофоровна: нещо от рода на "Ау, ама те носят български дрехи!" Човекът явно е очаквал да ги види като византийски принцове с техните "рокли". Мога да предполагам, че от този случай насетне вече византийската мода е навлязла доста по-силно, а прабългарската традиция се е игнорирала все повече и повече, но нямам някакви особено достоверни аргументи!

Слънцето се отразява от шлема..

Икона от 10 век от Беломорска Македония.

ikona.jpg

----

"Той(Императора) заповяда на мене, въпреки че бях доста изморен от празничните церемонии, а също и на българските пратеници, които бяха пристигнали предния ден, да се срещнем с него в църквата Св.Апостоли. И когато след многословните песнопения и отслужване на литургията бяхме поканени на трапезата, той, очевидно за да ни унижи, мой августеиши, господари, постави пред мене на отсамната й страна, която беше дясна и дълга, българския пратеник, който беше остриган по унгарски обичай, беше препасан с медна верижка, и правеше впечатление на оглашен(езичник)."

----

Някои изледователи смятат, че българският кафтан всъщност е българо-византийски дреха. Имаше една студия по този въпрос от небългарски автори, в която го бяха нарекли "българо-византийски" кафтан. Вижда се влиянието на българското облекло ("българската мода") върху облеклото на византийците, защото българският кафтан е с кавказки произход- същите или подобни дрехи на прабългарските носят в ранното средновековие аланите и другите кавказки народи.. (От друга страна не може да се изключи и персийското влияние върху облеклото на ромейте, но все пак влияние от страна на българското облекло - към византийците е факт)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Хм, че византийците да възприемат дрехи от варварите??

Из Стратегикона на Маврикий(псевдомаврикий)

Облекло:

http://www.xlegio.ru/sources/maurikios/maurikios12.htm

Как должно одевать пехоту (242).

Пехотинцы должны носить ЗОСТАРИИ или АРМЕЛАУЗИИ (243) короткие до колен. Башмаки – Готские с прибитыми подошвами, крепкие, просто сшитые, с 2 ушками, но не более. Необходимо, чтобы они застегивались на несколько маленьких застежек, чтобы служили дольше. Сандалии и сапоги не допускаются, потому что первые не годятся для похода, а вторые – тяжело носить. Узкие ЗОНАРИИ (244), а не САГИ Болгарские. Волосы на голове коротко остриженные, почему запрещается какая бы то ни было прическа.

Тактика:

http://www.xlegio.ru/sources/maurikios/maurikios6.htm

ГЛАВА II.

Об упражнении под видом скифского.

Скифское упражнение то, в котором тагмы в боевом порядке не разделены, как раньше было сказано, на курсоров и дефензоров. Его надо производить, строя боевой порядок только в одну линию и разделять не на три, а на две части, причем обе фланговые меры заходят плечами, стараясь охватить неприятеля и, выиграв достаточно пространства, направляются взаимно одна к другой, причем правое крыло двигается справа, левое слева и оба в виде круга охватывают противника. Таким образом упражнялись в былое время всадники на Марсовом поле или на своих зимних квартирах.

ГЛАВА III.

Аланское упражнение.

Аланское упражнение состоит в том, что боевой порядок строится в одну линию, меры же подразделяются на курсоров и дефензоров и имеют между собой интервал в 300 или 400 шагов; при наступлении курсоры стремительно бросаются вперед для нападения, а затем поворачивают назад либо для того, чтобы, пройдя через интервалы, соединиться с дефензорами и опять вместе с ними вступить в бой, либо, отступивши назад, пройти через интервалы и оставаться для наблюдения, построившись на флангах меры, если она остается на месте.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Из Стратегикона на Маврикий(псевдомаврикий)

Облекло:

http://www.xlegio.ru/sources/maurikios/maurikios12.htm

Как должно одевать пехоту (242).

Пехотинцы должны носить ЗОСТАРИИ или АРМЕЛАУЗИИ (243) короткие до колен. Башмаки – Готские с прибитыми подошвами, крепкие, просто сшитые, с 2 ушками, но не более. Необходимо, чтобы они застегивались на несколько маленьких застежек, чтобы служили дольше. Сандалии и сапоги не допускаются, потому что первые не годятся для похода, а вторые – тяжело носить. Узкие ЗОНАРИИ (244), а не САГИ Болгарские. Волосы на голове коротко остриженные, почему запрещается какая бы то ни было прическа.

Тактика:

http://www.xlegio.ru/sources/maurikios/maurikios6.htm

ГЛАВА II.

Об упражнении под видом скифского.

Скифское упражнение то, в котором тагмы в боевом порядке не разделены, как раньше было сказано, на курсоров и дефензоров. Его надо производить, строя боевой порядок только в одну линию и разделять не на три, а на две части, причем обе фланговые меры заходят плечами, стараясь охватить неприятеля и, выиграв достаточно пространства, направляются взаимно одна к другой, причем правое крыло двигается справа, левое слева и оба в виде круга охватывают противника. Таким образом упражнялись в былое время всадники на Марсовом поле или на своих зимних квартирах.

ГЛАВА III.

Аланское упражнение.

Аланское упражнение состоит в том, что боевой порядок строится в одну линию, меры же подразделяются на курсоров и дефензоров и имеют между собой интервал в 300 или 400 шагов; при наступлении курсоры стремительно бросаются вперед для нападения, а затем поворачивают назад либо для того, чтобы, пройдя через интервалы, соединиться с дефензорами и опять вместе с ними вступить в бой, либо, отступивши назад, пройти через интервалы и оставаться для наблюдения, построившись на флангах меры, если она остается на месте.

Също:

Древно-руският кафтан показва по-големи сходства или аналогиии с българския кафтан, или с българо-византийския*, отколкото с хазарския или със согдийско-тюркския..

*По византийски се нарича "скарамангии". Според Н.П.Кондаков, И.Хёгг, А.А.Иерусалимская и "в некоторой мере" според И.Янссон "скарамангиите" са облекло, което е прието от византийците от конните номади, техни съседи (от българите значи, и е почти идентично на тяхното..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Също:

Древно-руският кафтан показва по-големи сходства или аналогиии с българския кафтан, или с българо-византийския*, отколкото с хазарския или согдийско-тюркския..

*По византийски се нарича "скарамангии". Според Н.П.Кондаков, И.Хёгг, А.А.Иерусалимская и "в некоторой мере" според И.Янссон "скарамангиите" са облекло, което е прието от византийците от конните номади, техни съседи (от българите значи, и е почти идентично на тяхното..

Link to comment
Share on other sites

Да, има влияние на българското облекло върху византийците - някъде имаше забрана да се носят от византийските конници български наметала! Другаде пък ставаше дума за силното впечатление, което им правели българските гащи (предполагам - панталоните!), които носели не само мъжете, но и някои от жените. Мен обаче ми е любопитен момента в цитата на nik1, в който се уточнява, че българските пратеници били остригани по унгарски обичай и следователно пак става дума за чужда мода. Да не говорим, че не е много ясно кой владетел ги е изпратил и коя държава представят в Квидлинбург! После Хърс Златният обръща внимание върху факта, че специално посочените остригани глави на българските владетели доказват, че този обичай вече (след VІІІ в.) е бил изкючение от правилото. Бих добавил, че дори става дума само за онези, които са управлявали България отвъд р. Дунав, а след преминаването им отсам вече явно не са били остригани!!!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...