Тайните на викингската навигация: Загадъчният слънчев камък
Сред древните морски цивилизации викингите се открояват със своята забележителна способност да пътуват на огромни разстояния през открито море. Те извършвали дълги плавания между Скандинавия, Исландия и Гренландия – постижение, което дълго време е озадачавало историците. Как тези смели мореплаватели са се ориентирали в непрогледни мъгли и под непрестанно облачни небеса на Севера, в епоха преди магнитният компас да навлезе широко в Европа?
Отговорът може би се крие в загадъчен предмет, споменаван в древните викингски саги – т.нар. „слънчев камък“ или sólarsteinn. Свидетелства за този мистериозен навигационен инструмент намираме в скандинавските легенди, а съвременната наука вече предлага убедително обяснение за неговото функциониране.
Викингските саги и слънчевият камък
Древните скандинавски текстове и особено сагата за героя Сигурд загатват за интересен навигационен уред, използван от викингите. В тази сага се разказва как по време на облачно небе или силен снеговалеж крал Олаф се консултирал със Сигурд за местоположението на Слънцето. За да провери верността на отговора, кралят „хванал слънчевия камък, погледнал през него към небето и видял откъде идвала светлината на невидимото Слънце“.
Това описание дълго време звучало като магия или просто украшение в литературния текст. През 1967 година обаче датският археолог Торкид Рамску предложил интригуваща хипотеза – този „слънчев камък“ може би е бил поляризиращ кристал от семейството на фелдшпата, като например калцит, който е разпространен в Скандинавия.
Научното обяснение: Светлинна поляризация и кристали
За да разберем как би функционирал подобен инструмент, трябва първо да се запознаем с принципите на светлинната поляризация. Светлината се състои от електромагнитни вълни, които трептят перпендикулярно на посоката на движение. Когато всички трептения са в еднаква посока, светлината е поляризирана.
Разсейването от въздушните молекули в атмосферата принуждава слънчевата светлина да се поляризира по специфичен начин. Поляризиращите кристали, като калцит, кордиерит или иолит, позволяват само на светлина, поляризирана в определени посоки, да преминава през тях. Те могат да потъмнеят или да изсветлеят в зависимост от това как са ориентирани спрямо притока на светлина.
Чрез насочване на такъв кристал към небето и завъртането му, за да се проверява посоката на поляризация на преминаващата през него светлина, викингите вероятно са можели да откриват позицията на Слънцето. Това би било възможно дори когато самото Слънце е скрито зад облаци, мъгла или дори когато е под хоризонта.
Съвременни изследвания потвърждават възможността
Съвременни учени са провели експерименти, изследвайки свойствата на светлината в небето при различни метеорологични условия. Резултатите са изненадващи – при мъгла или при частично облачно време начинът на светлинна поляризация е подобен на този при ясно небе. Това означава, че подобен кристал действително би могъл да помага за определяне на позицията на Слънцето дори в неблагоприятни условия.
Изследователите планират допълнителни експерименти, за да определят дали биха могли да установяват точната позиция на Слънцето, използвайки различни видове кристали при разнообразни климатични условия. Въпреки че резултатите до момента са обещаващи, все още липсва категорично доказателство, че викингите наистина са използвали тази технология.
Скептицизъм и нужда от археологически доказателства
Шон МакГрейл от Оксфордския университет, експерт по древно мореплаване, признава, че изследванията са интересни, но подчертава, че все още не са открити реални доказателства, че викингите наистина са използвали такива кристали. „Може да бъде показано как кристалите могат да бъдат използвани, но това не е доказателство. Хората са управлявали кораби от много по-рано, при това без никакви инструменти“, казва той.
Археологът Кристиан Келер добавя, че писмените сведения наистина сочат, че ранносредновековните моряци и в частност викингите са използвали в помощ на навигацията позицията на Слънцето. Те обаче са разчитали и на комбинация от други природни ориентири: позициите на някои звезди, бреговата ивица, движението на морските и сухоземните прелетни птици, движението на китовете, вълните и дори далечните облаци над островите.
„Викингите не са използвали магия, а са комбинирали резултатите от своите дълги наблюдения над природата“, казва Келер. Той е отворен за идеята, че викингите са използвали слънчеви камъни, но очаква археологически доказателства, които да потвърдят тази хипотеза. „Ако открием корабокрушение с кристал(и) на борда, тогава аз ще бъда много щастлив!“, завършва той.
Възможна археологическа следа
Интересно е, че в книгата „Secrets of the Viking navigators“ от Лейф Карлсен се споменава за кристал, открит в потънал кораб от XVI век. Въпреки че този кораб е от много по-късна епоха, находката повдига интригуващи въпроси за приемствеността в морските технологии.
Според Карлсен, специалният кристал вероятно е бил комбиниран с огледало, което се е намирало под него. Навигаторът на кораба би могъл да определи позицията на Слънцето, като наблюдава отражението на светлината в огледалото. Авторът предполага, че може да е имало и по-сложни системи, при които са били използвани по няколко огледала едновременно.
Комбинация от умения и инструменти
Викингската навигация вероятно е била съчетание от различни техники и инструменти. Възможно е слънчевият камък да е бил само един от многото помощни средства, които тези изкусни мореплаватели са използвали. Тяхната способност да пътуват на дълги разстояния в суровите условия на Северния Атлантик говори за изключително познаване на морето и природните явления.
За разлика от съвременната навигация, която разчита основно на технологични решения, викингите са развили холистичен подход, интегрирайки наблюдения върху множество природни феномени. Те са използвали преливаща се мрежа от знаци в небето, морето и въздуха, за да намерят своя път в обширните северни морета.
Историята на викингския слънчев камък продължава да интригува учените. Съчетаването на данни от археологията, физиката на светлината и историческите документи може в крайна сметка да разкрие една от най-големите загадки на викингската епоха – как тези забележителни мореплаватели са успявали да пресичат огромни водни пространства във време, когато повечето моряци не се осмелявали да изгубят брега от поглед.
Независимо дали слънчевият камък е историческа реалност или легенда, изследването на викингските навигационни техники ни помага да оценим изобретателността и наблюдателността на тези древни скандинавски мореплаватели. Тяхното разбиране за природните явления и умението им да използват наличните ресурси за ориентация са достойни за възхищение дори в нашата ера на GPS и спътникова навигация.