Отиди на
Форум "Наука"

Образователният министър застана против отпадането на пълния член от българския език


ISTORIK

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

"Като махнете пълния член, кой ще върши действие, това ще ми обясните ли - как ще го обозначаваме, ще го оцветяваме ли или нещо друго?", каза Сергей Игнатов.

"Искането да отпадне пълният член от българския език е несериозно", заяви днес образователният министър Сергей Игнатов.

Tакова предложение обсъждаха вчера езиковеди от 14 български и европейски университети в Пловдив вчера.

„Тогава да премахнем всички граматични правила, да махнем и буквите, най-лесно ще бъде! Напротив, ние държим на една много висока степен на грамотност. Това, което ученици и учени трябва да искат от нас и да ни задължат да го направим, училището да стане привлекателно място за ученика, учителят да намери начин по-просто да предаде тази очевидно сложна материя за някои", коментира още Сергей Игнатов.

"Като махнете пълния член, кой ще върши действие, това ще ми обясните ли - как ще го обозначаваме, ще го оцветяваме ли или нещо друго. Грамотността извежда човек в съвършено друго състояние, тя създава абсолютно друга картина и сега дори на децата да им е тежко след това те ще разберат, че именно това нещо, та дори този пълен член понякога ги различава от останалите. Ще дойде време, когато България ще стане нормална страна като битие и икономическо развитие и тогава по-образованите, по-грамотните ще имат много по-добро положение в живота", допълни той.

Сергей Игнатов съобщи още, че се обсъжда създаването на дарителски фонд за защита от отпадане на деца от образователната система по социални причини. Предвижда се с пари от дарителския фонд да се подпомагат и талантливи деца.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 326
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Аз съм твърдо за това пълният член да отпадне. Ако някой иска и може нека ме убеди в необходимостта му. Готов съм да си променя позицията.

Всъщност нямам нищо против пълния член, а съм срещу това да има пълен и кратък. Единия е напълно излишен, според мен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пример: пълен член „Хлебарят меси тестото“ и „Вятърът шуми в клоните на дърветата.“

кратък член „Докараха брашно на хлебаря“ и „Момчето слушаше шума на вятъра“

„Хлебар меси тестото“ и „Вятър шуми в клоните на дърветата.“

„Докараха брашно на хлебар“ и „Момчето слушаше шума на вятър“

Пример: „Тестото бе замесено от хлебаря.“ и „Писмото бе издухано от вятъра.“

Пример: „Тестото бе замесено от хлебар.“ и „Писмото бе издухано от вятър.“

:w00t::tooth::crazy:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Категорично съм за запазването му. Спазването на правилото за пълен и непълен член е и важен маркер за грамотност. Разбира се, никой не е застрахован от грешки, но си личи кога е случайно и кога от незнание. Достатъчно опростихме (профанизирахме) езика си с Отечественофронтовската реформа. Както е тръгнало утре някой ще предложи да въведем и официално шльокавицата за азбука!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Членуване на имената в мъжки род

Граматическият принцип определеност характеризира не отделната дума, към която се прикрепва членната морфема, а - цялото именно словосъчетание. Определителният член винаги се присъединява към първото име в него.

Няколко примера:

романът

българският роман

най-известният български роман

първият български роман

двата български романа

романът - епопея

Двете членни форми за мъжки род единствено число са наречени условно пълен член и кратък член. Tе не се различават по своето граматическо значение и в устната реч се употребяват свободно. Например, може да се каже и "Филмът е хубав.", и "Филма е хубав.". Употребата на членните форми в книжовния език се регламентира от синтактично правило, което е по-скоро правописна, отколкото - правоговорна норма.

За разлика от езици като френския, английския, немския, испанския..., при които определителният член е предпоставен и отделен от думата, която характеризира, в българския език той е слят с думата и е задпоставен (намира се в края й).

С пълен член се членуват най-често подлогът и сказуемното определение към подлога. С пълен член се членуват и всички други определения на подлога - съгласуваните, обособените, сказуемите, приложенията.

Във всички останали случаи се употребява кратък член.

Малко примери:

Хотелът е в ремонт.

Банковият клон на бул. "България" е закрит.

Магазинът се премести на улица "Иван Вазов".

Банкоматът е повреден.

Северният вятър е студен.

Днес вятърът духа от северозапад и носи облаци.

Българският, английският и френският език са аналитични.

Образът на главния герой е изваян от писателя изключително талантливо.

Басейнът се пълни от две тръби за пет часа.

Този е най-умният и най-интелигентният ученик в класа.

Това (Този) е най-лесният начин.

Вижда се вече палнинският връх.

Боли ме кракът. Десният, ако трябва да съм по-точен.

Трябва ми (Търся) вчерашният брой на вестника, а не - днешният.

Иван Петров, заместник-директорът, излезе в отпуск по болест.

Господинът ще желае ли кафе?

Даскалът, попът, кметът и дежурният учител чакаха влака с нетърпение.

Изведнъж сред митингуващите се откроиха двама мъже - президентът и министър-председателят.

Вятърът и дъждът стихнаха.

С пълен член е и удвоеният с местоимение подлог. Примери:

Той пеел, човекът.

Той, учителят, има голямо влияние над тях.

Те и двамата, попът и даскалът, отдавна имат зъб на кмета.

Пустият му инат, той ще го съсипе.

Учителят се загледа в издраскания чин, на който бе забравен учебникът на провинилия се ученик.

В заглавия:

Крадецът на праскови

Последният самурай

Заместникът

Методът за откриване на подлога изисква да се замени проверяванета дума (или словосъчетание) с лично местоимение.

---

Очаквайте продължение...

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Най-тъпото правило в българския език!

Напоследък съзнателно не си давам зор да го спазвам.

Правилото цели да внесе яснота в изказа.

А би трябвало да бъде тъкмо обратното - да си даваш сметка как се пише грамотно. И да пишеш според правилата.

Ако държиш да се изразяваш точно и ясно. И да изглеждаш грамотен в очите на четящите писанията ти.

Разбира се, това се отнася за всички!

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Правилото цели да внесе яснота в изказа.

А би трябвало да бъде тъкмо обратното - да си даваш сметка как се пише грамотно. И да пишеш според правилата.

Ако държиш да се изразяваш точно и ясно. И да изглеждаш грамотен в очите на четящите писанията ти.

Разбира се, това се отнася за всички!

Мисля си, че с достатъчно четене на грамотни текстове човек стига до момента, в който изобщо не се замисля дали да пише пълен или кратък член, а правилната употреба му идва "отвътре", автоматично. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
"Като махнете пълния член, кой ще върши действие, това ще ми обясните ли - как ще го обозначаваме, ще го оцветяваме ли или нещо друго?

Да се върнат буквата Ят (ѣ) и буквата Голям Юс (Ѫ),

които бяха премехнати по идеологически причини след 9 септември 1944г.

1_14_05_09_11_05_51.png

И пълният член да си остане, защото и него комунистите са възнамерявали да премахнат.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Средновековната Кирилица:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%...%B8%D1%86%D0%B0

Ятовата гласна, е-двойно (Ѣ):

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D1%82

Ятовата граница:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D1%82%...%B8%D1%86%D0%B0

---

Голяма носовка, голям юс (Ѫ):

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%...BC_%D1%8E%D1%81

Употрѣба на Ѫ:

http://ivanchevski.grazhdani.eu/golyam_yus.html

---

Словникъ български

http://ivanchevski.grazhdani.eu/slovnik.html

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз си мислех, че първо трябва да се определи кой извършва действието (за това нямаше ли си специална дума в граматиката?) и след това на този "извършител", да му се прибави един пълен член, ако е "мъж" разбира се :biggrin:

Думите на министъра обаче ме накараха да си мисля, че ако "извършителят" е в женски или среден род ние така и няма да разберем кой "извършва действието" и това ме натъжава :cray: :cray:

Спомням си преди години, когато промениха правописа на думи като "участвувам", "чувствувам" и т.н. на "участвам", "чувствам" ... това не доведе до някакъв колапс на езика ни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Категорично съм за запазването му. Спазването на правилото за пълен и непълен член е и важен маркер за грамотност. Разбира се, никой не е застрахован от грешки, но си личи кога е случайно и кога от незнание. Достатъчно опростихме (профанизирахме) езика си с Отечественофронтовската реформа. Както е тръгнало утре някой ще предложи да въведем и официално шльокавицата за азбука!

Ако само от това ще съдим кой е грамотен, няма нужда...

Никога не съм разбирал смисъла на това да има пълен и кратък член. Звучи ми много нелепо да се твърди, че той съществува само, за да отсява грамотния елит от дивите и необразовани плебеи. Снобизъм. Когато разговаряме рядко спазваме това правило и все пак се разбира прекрасно кой какво има предвид. Посочете десет, не пет изречения при които е фатално за правилното им разбиране неспазването на правилото за пълния член. Или дори само три примера. Аз съм за това да се спазват правилата, но и за това езика и граматиката переодично да се реформират без излишни драми. В случая имаме изкуствено наложено правило от преди стотина години, което е ненужно и отпадането му ще бъде безболезнено.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз пък съм против (премахването де). Не съм най-грамотно пишещия (прекалявам със запетаите и двойните букви :(). Да задам един въпрос? Какво печелим от това? По грамотни ли ще станат хората? Разбира се резонен е въпроса какво печелим и ако го оставим? Не съм лингвист (тук е мястото проф. Добрев да се изкаже ;)), но наистина може да има изветно объркване, кой е подлога. А и въпроса за традицийте не ми е чужд. Що Франция не махне "ненужните" съчетания от букви? Или Англия не приема "американския' английски?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Какво прави впечатление от дискусиите за членуването (не само тук, а също из медии, блогове, форуми и други):

1. Една част (от защитниците) просто лепват правилата кога трябва да е пълен и кога не. Иначе казано става дума за аргумент-клише, който по правило дори не се осмисля, а се ползва като догма.

2. Друга част подхожда чисто политически на въпроса - кое било махнато от БКП, кое от БЗНС ... въобще не е важно какво е правилото, а коя полит. сила го е създала. Ако дадено правило е дало на нашите, то е добро, независимо колко е абсурдно.

3. За трета част нещата опират до харесване - дали трябва или не трябва да го има членуването е някъде между харесвам розово червило и най-готината боя за коса е светло руса.

Истината е, че някои правила са безмислени или са изгубили смисъл. Така е например с известната приказка за царя, дето написал писмо без запетайка и не било ясно дали човекът трябва да се помилва или да се обеси. Има само една малка подробност: "Да се обеси не да се помилва" - така говорят братята роми, а "бате, не съм крало запетайка" (т.е. ромите ако въобще могат да пишат, определено не са на ясно що е туй запетайка).

К. Костенечки в съчинението си за буквите обосновава необходимостта от ползването на повече букви от тези, с които си служим днес. Използването им също не е съвсем лишено от смисъл. Напр. ако ги имаше нямаше да се чудим дали се пише рЪка или рАка, а просто си има буква, която се чете и като двете (става дума за юсовката). Или пък дали да е млЕко или млЯко - този проблем се решава от ята. И Феодор и Теодор ще си се пишат по един начин, в пък в Русия и България щяха да се четат различно... Някои правила дават естравагантност на езика, но въпросът е доколко практиката се нужда е от тях. При сегашните букви като изключим йо/ьо може всеки който познава буквите да чете правилно, ако знае азбуката. Докато с някои латинопищещи, дори родени с даден език (условно казано, разбира се) така и не могат да разчетат изи запишат правилно някои думички (и най-вече имена).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Разбира се, че Историк и Михов са прави! Долу ръцете от българския! Който не му е ясно е неграмотен - не, че аз не съм правил подобни грешки де!

Link to comment
Share on other sites

  • 9 месеца по късно...
  • Потребител

Как хората да са компетентни по въпроса за употребата на пълен и непълен член (писменно), когато установявам, че в разговорния(т) език никой не го употребява, макар че това не е правилно! Дори учители по български език, не го употребяват разговорно! Аз самия(т), правя много такива грешки (при писане), буквално механично! После като чета ме дразни, но в момента на писане не ми прави впечетление. Кой е виновен за това и какъв е проблем(а)(ът)?

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Не на всякъде и в Англия говорят литературен английски но не съм чул още да изменят нещо в техния език .Бих забранил въвеждането на глагола " кефа се " например .Такъв подчертан турцизъм вече и в националните програми се чува.И други вече такива думички се употребяват взети от малкия екран .Лично аз за времето на моето образование преди 40 години не съм чувал за този глагол.Против всички нововъведения в граматиката и словореда съм .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Впрочем, глаголът е "кефя се" и вече е употребяван многократно в художествена реч. Иначе и аз съм против отпадането на пълния член.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Какво означава да отпадне пълния член? Защо да не отпадне непълния? Защо двата да не съществуват успоредно и да са взаимозаменяеми и равностойни? Правилото за пълен и кратък член е пълна глупост и е не само ненужно, но е противно на здравия разум и оттам вредно за всеки сблъскал се с тази глупост...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз пък съм учил малко старобългарски и нямам проблем с пълния и непълния член. Да се оправят останалите.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор

Чудя се, честно казано. От една страна - грамотността, от друга - простотата на езика... Може би в официалните текстове да стои, но да не се счита за грешка в по-неофициалните.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Чудя се, честно казано. От една страна - грамотността, от друга - простотата на езика...

Може би в официалните текстове да стои, но да не се счита за грешка в по-неофициалните.

Абе, няма официални - неофициални текстове, бе!

Вече и по новините по телевизията и по радиото, пък и по вестници и списания гледам, че казват/пишат кой, вместо КОГО и който, вместо КОГОТО.

Гледам и не вярвам да ушите си! :post-20645-1121105496:

Утре неграмотните ще ме учат на родния ми език?! Ти това ли предлагаш?

Да ме учи някой, който не може да напише правилно дори и своето собствено лично име (най-важната дума в главата на всеки човек!)...

Някой, който си пише името така: 100ян (Стоян), Ива (Иван), Стоя (Стоян), Велиslava (Велислава), Staniмира (Станимира), Александъ (Александър), Димитъ (Димитър).

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По този въпрос се съгласявам с ето това мнение: Трупът на пълния член .

Няколко цитата ще си позволя да извадя, във връзка с някои мнения по темата:

Допълнителен гвоздей в ковчега на пълния член забива обстоятелството, че при женски и среден род НЯМА такъв член и това не причинява никакво неудобство и никакво объркване на смисъла на изречението. Както става ясно, езикова причина за съществуването на пълен член няма.

Направи ми впечатление едно изказване, според което пълният член бил необходим, защото само той разграничавал образованите от простите и глупавите! Прави ли ви впечатление чрезмерната арогантност и надменност на това изказване? Кой, за бога, е втълпил на този човек мисълта, че запомнянето на едно граматично правило издава буден ум?!

С други думи, колкото по-опростена е граматиката на един език, толкова той е по-съвършен. Пример за това е китайският. Това е може би най-старият жив език. В него граматиката е опростена до крайност – няма граматични маркери нито за род, нито за число, нито за времена (почти), нито за падежи, да не говорим за членове!

И така...:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

То пък китайският е най-добрият пример за опростяване, няма що :laugh:

Твърдо против отпадането на пълния член. Все пак езикът изисква някакво усилие, дори и родният.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...