Отиди на
Форум "Наука"

Клане на "сърби" в Сурдулица по време на ПСВ?


Recommended Posts

  • Глобален Модератор
КГ125, (1) и (2) важат за всички балкански държави.

Останалото е доста емоционално, но това не променя трагичността на събитието,

случило се в този, смятан за български, край.

Само въвличането на ВМРО е непростимо груба грешка.

Пак ти казвам, за такива сакътлъци или всичко, или нищо.

За сега сме нищо, което е опция при липсата на адекватна стратегия, свързана с "чудесата" от "военносъдебните архиви".

Всичко, но само истината! Не съм съгласен, че трябва да се премълчава. Но САМО каквото е станало наистина. Не сме нищо. Фактът, че сърбите бясно са преувеличили е доказан.

Не съм съгласен, че 1/ и особено 2/ важат за всички балкански народи. Не е така, гърците и сърбите са насъсквани специално срещу местното население.

Спомни си Кукуш [

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 147
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Модератор История

Знаете ли как започва Топличкото въстание:с клане на ранени български войници в болницата в Босилеград.Оттук нататък нещата се поемат от хора като Таню Николов и Алеко Василев които и без това не питаят особена симпатия към сърбите.Директивата е максимално бързо потушаване на въстанието.Да приемат се крути мерки /израза е на Ванчо Михайлов/ но такива глупости като масови кланета на цивилни и 20 000 убити няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Знаете ли как започва Топличкото въстание:с клане на ранени български войници в болницата в Босилеград.Оттук нататък нещата се поемат от хора като Таню Николов и Алеко Василев които и без това не питаят особена симпатия към сърбите.Директивата е максимално бързо потушаване на въстанието.Да приемат се крути мерки /израза е на Ванчо Михайлов/ но такива глупости като масови кланета на цивилни и 20 000 убити няма.

Оправдания за извършено престъпление винаги ще се намерят...

Кое се оспорва?

1. Нашите войници и офицери не са извършвали военни престъпления.

2. Извършвали са, но числото на пострадалите е силно завишено от враговете ни.

3. Насилието е само от паравоенни части, но те са провокирани от врага.

4. Няма клане на сърби, на българи-сърбомани, които са си го заслужили.

5. Война е, за какви престъпления говорим, всичко е оправдано в името на победата и Родината.

6. Море, клали сме ги, ама те повече са ни клали. Вижте Батак, Кукуш, Тиквеш, Босилеград и прочие.

Горе-долу това разчитам в написаното от повечето потребители. Старата песен- не сме виновни, няма доказателства. Абе, има, ама много са раздути тия цифри, бе! Клали сме, но те първи почнаха и т.н, и т.н...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Знаете ли как започва Топличкото въстание:с клане на ранени български войници в болницата в Босилеград.

Героична проява на въстаниците, разбира се. Друго си е да изколиш ранените. Ето по това българската армия се различава и от сръбската, и от гръцката. Ще ме извинят сторонниците на самоцелната обективност но това е така....

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Оправдания за извършено престъпление винаги ще се намерят...

Кое се оспорва?

1. Нашите войници и офицери не са извършвали военни престъпления.

2. Извършвали са, но числото на пострадалите е силно завишено от враговете ни.

3. Насилието е само от паравоенни части, но те са провокирани от врага.

4. Няма клане на сърби, на българи-сърбомани, които са си го заслужили.

5. Война е, за какви престъпления говорим, всичко е оправдано в името на победата и Родината.

6. Море, клали сме ги, ама те повече са ни клали. Вижте Батак, Кукуш, Тиквеш, Босилеград и прочие.

Горе-долу това разчитам в написаното от повечето потребители. Старата песен- не сме виновни, няма доказателства. Абе, има, ама много са раздути тия цифри, бе! Клали сме, но те първи почнаха и т.н, и т.н...

Не е това написано!

Чисто и просто събитията трябва да се погледнат и оценят обективно. Като това не значи нито "всички сме маскари" нито "и ние сме изроди", а значи проста и трезва преценка на фактите.

Дотук известните факти са:

1/ сърбите почват с убийствата;

2/ има нарушения от българска страна;

3/ налице е твърде значително преувеличение до размер на истерична кампания от сръбска страна.

Това е всичко.

А военните ни архиви седят и чакат. Пълно с обективни доклади за събитията и действията...

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Темата, защо е "Клане на ''сърби'' в Сурдулица"? Така формулирана означава, че не се отрича за клане, а се поставя под внимание етническата принадлежност на кланите. :bigwink:

Има ли клане или не? Ако 30 000 са твърде много, колко са тогава? Защо ли сърбите раздуват и лъжа за този и други подобни случаи, а реакцията от българска страна е мълчание или отричане без опит за опровержение с факти?

Признавам, че до скоро не бях чувал за Сурдулица, но сега ще започна да търся информация, за да ми се проясни картинката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
...

Чисто и просто събитията трябва да се погледнат и оценят обективно. Като това не значи нито "всички сме маскари" нито "и ние сме изроди", а значи проста и трезва преценка на фактите.

...

Ами, ако фактите показват, че и ние сме "маскари" и "изроди"?

.. и нито искаме, нито знаем как да го кажем?

....

А военните ни архиви седят и чакат. Пълно с обективни доклади за събитията и действията...

...

Тцъ, тцъ, тцъ, наистина ли си мислиш, че ти си първия сетил се за военните ни архиви?

Недей така. На всеки по-критичен пост свързан с българите и България пишеш по 10 релативиращо-обяснително-разводняващи отговора,

а сега намекваш, че българските историци са едва ли не до един некадърници, неспособни за едни архиви да се сетят.

Пак ти казвам, не всичко блести като пленената сръбска кралска каляска.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

СУРДУЛИЦА - ДРУГА ГОЛГОТА

Mimy92 on Sat Jan 31, 2009 1:55 am

Први светски рат 1914-18. малој варошици Сурдулици је донео много несреће и зла. После окупације Србије 1915. окупирана је и Сурдулица од стране Бугара у јесен 1915. Вредан и родољубиви народ Сурдулице и околине за време бугарске окупације 1915-18. године поред тога што је био подвргнут физичком уништењу, био је принуђен и да пуне три године слуша и гледа ужасне страхоте свакодневног зверског убијања Срба у непосредној близини Сурдулице. Бугарски окупатори су 1915-18. Сурдулицу претворили у кланицу Српског народа. У том периоду Бугари су до Сурдулице спровели на хиљаде српских интернираца на путу за Бугарску. Од тог броја једва да је половина стигла у интернирске логоре у Бугарску. Остали су тај свој крвави пут завршили на сурдуличким мучилиштима.

Циљеви бугарске политике према овдашњим Србима су били јасни. Најстрожије је било забрањено све што је српско, па и сама реч Србин. Вршена је систематска бугаризација Срба, углавном покољ цивилног становништва, мучења, силовања, интернирања, намети, пљачке, кулук, разарања и паљевине... Убијани су сви виђенији и образованији Срби, свештеници, учитељи, чиновници, активни чланови партија, адвокати, књижари...

Још од првих дана окупације Бугари су почели да врше масовна убијања српског цивилног становништва. По броју убијених у њеној околини, Сурдулица заузима прво место у односу на друге градове. Бугари су убијали широм Србије. Најсуровија зверства чињена су српској цркви и њеном свештенству.

Места на којима су вршени покољи била су под стражом, па Сурдуличани ни своје мртве нису могли да виде, а камоли да их пребројавају. Ископавања лешева и костију на локалитетима злочина, која је вршила Међународна комисија, у чијем саставу су били и такви експерти, као што су Швајцарац др. Арчибалд Рајс и Американац Вилијем Драјтон, нису дала потпуни увид у размере злочина. У Сурдулици су убијани људи из целе старе Србије. Највише убистава је било на месту Дубока долина, али и на местима Калифер, Дубрава, дуж Врле реке и Романовачког потока.

Према истраживањима др. Јована Хаџи-Васиљевића: "у почетку су у Сурдулици убијали Бугари Србе из пушака, потом хладним оружјем, па онда кундацима и другим тупим оружјем."

Тачан број убијених Срба у Сурдулици до данашњег дана није познат. До тачне цифре се може доћи анализом података из бугарске архиве тога времена. Др. Миливоје Петровић припремајући грађу за своју познату књигу "Топлички устанак", учинио је више покушаја да дође до архивске грађе бугарске војне архиве из Првог светског рата, али му такав увид није дозвољен. Због тога, за нас је тај податак још увек тајна. Тачна цифра зверски побијених Срба од стране Бугара у Сурдулици налази се у распону од 3.000 до 30.000 људи, жена и деце.

Доктор Рајс у свом извештају на основу изјава само шест сведока из Сурдулице каже: "У Сурдулици је убијено од 2.000-3.000 људи из околине или су дотерани из даљих места. Сведоци нису могли да их преброје, било их је сувише."

А др. Јован Хаџи-Васиљевић у једној својој књизи наводи да је бугарски војник Маринко говорио да су Бугари у Сурдулици само у току прва три месеца окупације убили "око 2.000 Срба разног пола и узраста".

Американац Вилијем Драјтон, у свом извештају међусавезничкој комисији за утврђивање бугарских злочина наводи:

"Сви Срби који су били образовани или виђенији међу својим суграђанима, били су похватани и спроведени у логоре у Бугарску. На путу за интернацију дотеривани су до Сурдулице... Цела околина овог места представља пространо гробље, па је оправдано названа "кланица Срба", јер су Бугари на путу за Бугарску , током новембра, децембра, јануара, фебруара 1915-16 године овде свакодневно спроводили 200-400 Срба за интернацију, од којих су овде поубијали велики број..."

Одлучна битка за ослобођење Србије отпочела је на Солунском фронту 14. септембра 1918. године. Убрзо затим. после капитулације Бугарске, Сурдулица је ослобођена 6. октобра 1918. године. Уласком српске војске у Сурдулицу, одмах је покренута иницијатива и прикупљање новчаних за подизање Спомен-костурнице у Сурдулици и за прикупљање костију жртава бугарског покоља у околини Сурдулице ради њихове ексхумације и сахране. Тако је основан и одбор за подизање спомен-костурнице.

На дан 24. августа 1924. свечано је откривена Спомен-костурница и спомен-гимназија као јединствен споменик жртвама бугарских злочина извршених у Сурдулици 1915-18. године. Спомен костурницу је открио краљ Александар Карађорђевић а након тога сваке године 28. јуна, на Видовдан одржаване су свечаности уз присуство великог броја грађана, на којима су евоциране успомене на ове жртве бугарских злочина.

За време другог светског рата, својим другим доласком у Сурдулицу, Бугари су одмах демолирали костурницу, уништили све експонате, а фебруара 1943.су срушили и саму зграду Костурнице, тако да данас на овом месту стоји само спомен-плоча која је подигнута касније.

Mimy92

Buduca legenda

Posts: 504

Join date: 2009-01-15

Age: 17

Location: Surdulica, Srbija

Re: СУРДУЛИЦА - ДРУГА ГОЛГОТА

mC* on Mon Apr 20, 2009 9:53 pm

Fenomenalan tekst,inace nasa interpretacija istorije,sve na svom mestu za Bg.sovinistu ovo je prekrajanje istorije,mada posle svega nazalost lesevi pokazuju istinitost i neistinitost necijih reci-Odlican tekst-Vise se trebalo pozabaviti pricom o kome se radi-ja bar iz kniga koje sam citao naisao sam na ime odreda jedinica itd.koje su cinila nedela!!!!!!!!!!!Odred Djordje Petrov,i tzv.Vardarska cuma...kad vec imamo ovaka topic valja se i njima pozabaviti jer te organizacije sa istim programskim i ideoloskim idejama i dalje postoje i u Makedoniji i u Bugarskoj!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

mC*

Pocetnik

Posts: 4

Join date: 2009-01-20

Age: 23

Location: Prostor:)

Наистина прекрасен текст. Чудесна илюстрация за балканската представа за историчност. Голгота, мъченичество, страдания, героизъм, смърт, възкръсване и прочие шаблони. Само разменете местата на българи, българско, България с тези на сърби, сръбско и Сърбия и ще видите колко универсален текст имаме пред себе си. Той с лекота може да се пригоди за всеки народ и всяка епоха на Балканите, защото това за нас е историята. Особено ми допадна коментара. Толкова близко и родно звучи, някък познато. Сякъш слушаш родител, учител или приятел, някой близък човек със същите горестни чуства и терзания като теб. Само да не забравим да заменим български шовинисти със сръбски шовинисти! :bigwink:

Като оставим емоциите от текста разбрах, че има специална международна комисия разследвала българските престъпления и установила ок.2000-3000 души убити от различни полове и възрасти за които се приема, че са сърби. Ако са българи, то вероятно са т. нар. сърбомани. Цифрата за мен е достатъчно сериозна и ако някой може да открие доклада и ще е хубаво да го пусне, за да се уверим, че са цитирани коректно лекарите. Наличието на швейцарски и американски специалисти за мен е сериозен аргумент да приема за верни заключенията на комисията, ако са такива каквито са цитирани в текста.

Убйството на 3000 цивилни и пленници за 3 години сериозно престъпление ли е или дреболия? Имаме ли основание да изпитваме, ако не вина, то поне неудобство от този факт?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

1/ Фактите не говорят това, което казваш; Ти знаеш ли ги, за да правиш такава преценка? Не ги знаеш. Знаеш само, че сърбите доказано са преувеличили, но го оставяш встрани....

2/ На мен поне не ми е известно истинско и сериозно изследване на този въпрос от българска страна. Не става дума за кадърност или некадърснот, а за чисто и просто липса на изследване.

Не ми слагай намеци, които не съм правил. Какъв релативизъм, какви пет лева??

PS

Towa e отговор за BGVLAH на предпоследния пост.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Седница ЦО Сурдулица и ЦО Доње Романовце у Сурдулици

16. април 2009 - 10:58

Поводом проналска масовне гробнице на гробљу код цркве Светог Пантелејмона у Доњем Романовцу, Сурдулица, 15. априла 2009. године, одржана је заједничка седница Црквене општине Сурдулица и Црквене општине Доње Романовце. Седницом је председавао Његово Преосвештенство Епископ врањски Г. Пахомије, који је заједно са свештенством сурдуличких парохија и члановима Црквених одбора посетио наведену масовну гробницу у којој се налазе земни остаци српских мученика убијених у Првом светском рату.

Седници је присуствовао и председник општине Сурдулица господин Новица Тончев, а после анализе новонастале ситуације, донета је одлука да се формира заједнички одбор који ће чинити представници Црквене општине Сурдулица и Доње Романовце, као и представници надлежних локалних служби, са циљем да се изврши ископ комплетне масовне гробнице, затим чишћење земних остатака сурдуличких мученика, а ради њиховог достојанственог полагања у спомен костурницу која је подигнута 1924. године, уништена 1941. године, а срушена до темеља 1943. године и обновљена 2005. године.

Извор: Епархија врањска

Епархијске вести |

Това е от официалния сайт на Сръбската православна църква. Тук за цифри поне не се говори, но се споменава за разрушаването на гробницата издигната през 1924г. през ВСВ. Естествено, ще приемем това за напълно в реда на нещата. Защо нещо се присетих за паметника на Мара Бунева в Скопие?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Наистина прекрасен текст. Чудесна илюстрация за балканската представа за историчност. Голгота, мъченичество, страдания, героизъм, смърт, възкръсване и прочие шаблони. Само разменете местата на българи, българско, България с тези на сърби, сръбско и Сърбия и ще видите колко универсален текст имаме пред себе си. Той с лекота може да се пригоди за всеки народ и всяка епоха на Балканите, защото това за нас е историята. Особено ми допадна коментара. Толкова близко и родно звучи, някък познато. Сякъш слушаш родител, учител или приятел, някой близък човек със същите горестни чуства и терзания като теб. Само да не забравим да заменим български шовинисти със сръбски шовинисти! :bigwink:

Като оставим емоциите от текста разбрах, че има специална международна комисия разследвала българските престъпления и установила ок.2000-3000 души убити от различни полове и възрасти за които се приема, че са сърби. Ако са българи, то вероятно са т. нар. сърбомани. Цифрата за мен е достатъчно сериозна и ако някой може да открие доклада и ще е хубаво да го пусне, за да се уверим, че са цитирани коректно лекарите. Наличието на швейцарски и американски специалисти за мен е сериозен аргумент да приема за верни заключенията на комисията, ако са такива каквито са цитирани в текста.

Убйството на 3000 цивилни и пленници за 3 години сериозно престъпление ли е или дреболия? Имаме ли основание да изпитваме, ако не вина, то поне неудобство от този факт?

Ако това е факт, то няма как да не си прав. Но това ще е факт само тогава, когато отвхърлим всяка възможност за сръбски фалшификации. Ей, хора, та тия са писали, че българите са пълнели църквите с хора и са ги тровели с газове. Айхман ряпа да яде....

!!!

Само че, кой ще се нагърби с тая задача не знам. Опасно е така с лека ръка да цитираш сръбски източници. Изобщо не знаем тези трупове дали са убити от бългри. ИЗОБЩО. Това просто не е доказано.

Ако искаш моята прелиминарна релативистична версия, тя е следната - изстъпления е имало, не сме сигурни в цифрата. Я да видим колко е населението на Сурдулица към този момент?

А колко ли от тях са се сражавали с българите и са загинали в сражения? А колко от тях са паднали като сръбски паравоенни формурования? А колко от тия трупове са изобщо убити от българите?

Докато това нещо не е известно и след като виждаме как раздуват сърбите, изводът може да е само един единствен - никакъв.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Седница ЦО Сурдулица и ЦО Доње Романовце у Сурдулици

16. април 2009 - 10:58

Поводом проналска масовне гробнице на гробљу код цркве Светог Пантелејмона у Доњем Романовцу, Сурдулица, 15. априла 2009. године, одржана је заједничка седница Црквене општине Сурдулица и Црквене општине Доње Романовце. Седницом је председавао Његово Преосвештенство Епископ врањски Г. Пахомије, који је заједно са свештенством сурдуличких парохија и члановима Црквених одбора посетио наведену масовну гробницу у којој се налазе земни остаци српских мученика убијених у Првом светском рату.

Седници је присуствовао и председник општине Сурдулица господин Новица Тончев, а после анализе новонастале ситуације, донета је одлука да се формира заједнички одбор који ће чинити представници Црквене општине Сурдулица и Доње Романовце, као и представници надлежних локалних служби, са циљем да се изврши ископ комплетне масовне гробнице, затим чишћење земних остатака сурдуличких мученика, а ради њиховог достојанственог полагања у спомен костурницу која је подигнута 1924. године, уништена 1941. године, а срушена до темеља 1943. године и обновљена 2005. године.

Извор: Епархија врањска

Епархијске вести |

Това е от официалния сайт на Сръбската православна църква. Тук за цифри поне не се говори, но се споменава за разрушаването на гробницата издигната през 1924г. през ВСВ. Естествено, ще приемем това за напълно в реда на нещата. Защо нещо се присетих за паметника на Мара Бунева в Скопие?

Чакай малко, това пък какво общо има с дискусията по темата??

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Историја [уреди]

Локација Сурдулице у праисторијско доба налазила се на подручју данашњег градског насеља (градска периферија покрај фудбалског игралишта). У доба антике Сурдулица мења своју локацију, заузимајући подножје Варденика. Локација Сурдулице као сеоског насеља у средњовековно феудално доба, знатно је пространија од оне претходног периода. Она се налазила на простору који је заузимала и у новом веку.

Први писани траг о Сурдулици оставио је путописац Бенедикт Курипешић 1530. године. У средњем веку Сурдулица је била у саставу српске средњевековне државе којом су владали Немањићи. Цесар Угљеша држао је Сурдулицу од 1402. до 1423. године. У средњевековној Србији у време турске владавине Сурдулица је рударско село, пошто су у близини били рудници гвожђа.

Најстарији помен планине Чемерник налазимо у делу Константина Филозофа, Живот Стефана Лазаревића, где помиње велику планину Чемерник којом је прошао са војском Султан Муса 1412. године у походу на Ново Брдо.

Врло детаљан приказ Сурдулице и околине, донедавно неоправдано сматран првим писаним трагом о Сурдулици оставио нам је Бенедикт Курипешић, аустријски тумач латинског језика у царској делегацији која је по налогу цара Фердинанда аустријског путовала у Цариград да закључи мир или макар примирје са Султаном Сулејманом и на тај начин покуша да отклони опасност од турског освајања Беча. Делегација је 22. августа 1530. кренула је на путовање из Љубљане преко Сарајева, Новог Пазара, Звечана, Приштине, Новог Брда, Врања, Сурдулице, Чемерника, Стрезимировца, Софије стигла до Цариграда. Вративши се 9. фебруара 1531., Бенедикт Курипешић је са тог путовања објавио путопис у коме помиње Сурдулицу на следећи начин: »У уторак, 27. септембра, кренусмо из Катуна према Врању, тврђави и вароши која лежи с леве стране. Затим пређосмо Мораву па испод високог брда што је лежало на десној страни дођосмо у Сурдулицу (Сурдулитза) и ту преноћисмо.

У среду, 28 септембра, кренусмо из Сурдулице па после сат хода, преко врло високе, дуге, велике планине Чемерник (Цзинерницк), преко које смо путовали пуних 6 сати, сиђосмо у долину и дођосмо у село које је лежало на левој страни пута и звало се Стрезимировци и ту преноћисмо«.

Насеље или село Сурдулица помиње се, врло детаљно, у врло занимљивом контексту као село у саставу Дервен Кола. Наиме, године 1842., Врањски пашалук је постао Кајмакамлук,а нахија Виногош (наслеђена од средњевековне Србије у границама бивше жупе Иногоште) преименована у Виногош Кол који је подељен на два дела (величине среза): Дервен Кол и Виногош Кол. Граница између два Кола ишла је Јужном Моравом. Колови нису имали своја седишта као и раније Нахије, нису имали ни органе власти јер је сва власт била сконцентрисана у Кајмакамлуку у Врању. Овај текст наводи на помисао да би се дубљом анализом и озбиљнијим истраживачким радом могла и потврдити хипотеза господина Сандета Трајковића да је Сурдулица била средиште жупе Иногоште (Виногош).

У другој половини 18 и 19 веку све до ослобођења 1878. године власт у Сурдулици и околини била је у рукама новодосељених Арнаута чије је седиште било у селу Масурици и Доњем Романовцу одакле је и чувени Сулејман-Бег трајно забележен кроз истоимени чочек који чувени Сурдулички трубачи и данас често изводе. Уочи историјски преломне 1877-1878. године у јужним крајевима Србије испољава се јаче родољубље и нестрпљиво очекује слобода са севера. Све је то одјекнуло у усменим стиховима, који су певани не само у овчарским колибама и воденицама већ и на црквеним славама и саборима.

У доба турске владавине, крајем XVIII и у XIX веку, Сурдулица је имала четири махалска стратума:

Српски насеобински стратум налазио се на месту где се раван Масуричке котлине и плавина додирују с планинским ободом Варденика.

Турски махалски насеобински стратум заузимао је нешто нижи положај од српског, гранајући се с обе стране реке Врле ка масуричкој котлини, као и данашњу кутинску махалу (данашња Француска улица).

Албански насеобински стратум налазио се у подножју планинског обода Варденика и припадао је растуреном или разбацаном махалском типу.

Последњи је Ромски насеобински стратум, који се налазио на ставама планинског подножја Варденика и плавине.

Овакав положај Сурдулица је имала све до ослобођења од Турака 1877. године, када је из основа изменила своју насеобинску слику досељавањем бројног српског становништва, а расељавањем турског и шиптарског становништва. Та слика се поготово мења кад Сурдулица од сеоског насеља постаје варошица и седиште среза Масуричког у саставу врањског округа.

Рат за ослобођење југоисточне Србије (Пирота, Ниша, Прокупља, Лесковца, Сурдулице, Врања, Бујановца и Пчиње) почео је 3.децембра 1877. године. Српске јединице после битке за Грделицу, пробиле су се по снежним наносима преко Лебета и Мачкатице помогнуте добровољцима и устаницима из овог краја, и већ 23. јануара ослободиле Сурдулицу и приближиле се главном циљу рата, Врању. Чувени вођа устанка био је прота Тома Михајловић са Власине.

Народ одушевљен ослобођењем, у великом броју поново насељава Сурдулицу откупљујући куће и имања од Турака и Арнаута који одлазе. Сурдулица бива проглашена варошицом 1878. године, а 1894. године долази у посету Сурдулици и околини краљ Србије Александар Обреновић. Тада је одушевљени народ на улазу у варош био поставио славолук са великим натписом «Добро дошао мили господару, веселе се Иногоштани стари«

Јован Хаџи Васиљевић истиче да је ова поновна појава историјског имена Иногоште за Сурдулицу употребљена по наговору Нишког епископа Нестора али и због још увек живе легенде овог народа о постојању старе средњевековне Српске жупе и града Иногоште на овим просторима.

Силно родољубље подстакнуто успешним ратом од 1878 године и очајничким вапајем српског становништва из старе Србије (Македоније) и са Косова које је и даље трпело зулуме ага и бегова утицало је да велики број младића, интелектуалаца, официра и државних чиновника одушевљено учествује од 1903. године, под руководством чувеног Извршног одбора Српске четничке акције из Врања које предводи официр и песник Жика Рафајловић, у дуго оспораваној од коминтерне и њених експонената, али више него оправданој, родољубивој и јуначкој акцији Српских четника у Македонији и на Косову која је као просветна и ослободилачка, интезивно трајала од 1903. до 1912. Многи Сурдуличани подстакнути жељом да ослободе српски историјски и културни простор који је 500 година издисао у Турском ропству прелазе границу код Буштрања и као припадници српских чета ослобађају и штите српски народ од турског зулума и све израженије бугаризације коју од Берлинског конгреса спроводи Бугарска егзархијска црква и Македонско-Едренски комитет,односно ВМРО. Међу најпознатијим Сурдуличанима комитама је Милан Чекватинац који је још као дечак од 16 година отишао у чету и четовао све до 1918. године. Идеолог српске четничке акције у Сурдулици био је Петар Ристић учитељ.У ратовима од 1912-1913. и 1915. подручје Сурдулице и Власине поприште је великих и одсудних битака за одбрану Србије од »бугарског удара у леђа«. Чувени Власински одред под командом пуковнима Михајла Плазине успешно је заштитио бок српске војске спречио бугарску армију да заокружи српску војску на Косову и омогућио јој безбедно повлачење преко Албаније о чему сведоче многа војничка гробља на Власини.

Током Првог светског рата Сурдулица је постала чувена као «Сурдулица српска костурница« због невиђеног масакра цивилног становништва, родољуба и интелектуалаца Србије. У Сурдулици је тада зверски убијено око 20.000 највиђенијих Срба. Краљ Александар Карађорђевић и српска влада подигли су 1924. године у Сурдулици спомен гимназију и костурницу да сведоче о тим догађајима. 1943. године костурницу су срушили бугарски окупатори а кости расули у долинама Врле и Романовске реке. Костурница више никад није подигнута, али на старом Сурдуличком гробљу постоји мали споменик » Сурдуличким мученицима «, који је подигла Општина 1998. године. Још 1923 год.Сурдуличани Баинци су подигли прву хидроцентралу па је Сурдулица ушла у ред првих електрифицираних места у Србији. У том периоду у Сурдулици се подиже чувени Сенаторијум за опоравак ратника из Првог светског рата и лечење туберкулозе. Ова на далеко чувена болница која се по квалитету, у оно време, такмичила са Давосом у Швајцарској, све захваљујући сјајном тиму лекара предвођених господином Мишом Петковићем, није била само здравствена већ и важна културна институција. Велики је број српских уметника који су се ту лежали и остављали своје уметничке трагове на »атмосферу«, стање свести или културу самог града (»Кад су цветале тикве«, Драгослав Михајловић). У то време Сурдулица је имала два изграђена базена за купање, бројне спортске терене, између осталог за тенис и одбојку, отворени биоскоп који је могао да се гледа из аутомобила...

Народ овога краја у Другом светском рату активно учествује у борби против бугарских и других окупатора и даје свој допринос победи над фашизмом. На том дугачком, крвавом и борбеном путу оставило је своје младе животе 218 синова и кћери Сурдулице, а стотине страдалих од фашистичких окупатора далеко су бројније и тужније, јер прелазе у хиљаде. Такође треба напоменути да је Сурдулица изнедрила у тим ратним и тешким годинама најбоље јунаке и синове а међу њима заслужено место припада народном хероју Томи Ивановићу иначе познатом као Пера Мачкатовац

На жалост, свој ружни епитет » Српска костурница », Сурдулица поново добија 1999. године, на прагу 21. века, за време бомбардовања 19 Нато држава на нашу земљу. У готово свакодневном разарању града и околине у коме је, страдало око 700 зграда укључујући ту и болницу » Санаторијум «, градски водовод , школу Ј.Ј.Змај... погинуло је 35 људи.

Данас је Сурдулица обновљена и поново је леп, чист и модеран град и општина са развијеном привредом, путном мрежом, електро, водоводном и канализационом мрежом, развијеним школством, здравством и бројним институцијама од интереса за грађане.

Сръбската версия за историята на Сурдулица. Подчертал съм любопитни и леко забавни дори моменти. С право ще кажат повечето, че това не е история, а литература. Нека видим каква е българската верия за Сурдулица.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За първи път Сурдулица се спомената през 13 век. По време на османското владичество градът е населен предимно с българи.[1] и през 19 век е включен в пределите на Българската екзархия. На Цариградска конференция Сурдулица е включена в Западната автономна българска област, а по-късно и в пределите на Санстефанска България.

Градът е присъединен към Кралство Сърбия с Берлинския договор. По времето на Втората световна война (1941-1944), Сурдулица и цялото Поморавие отново са присъединени към Царство България. След края на войната градът бързо се разраства и индустриализира, но запазва и красивата си природа.

По време на Косовската криза през 1999 година, на 27 април НАТО бомбардира Сурдулица, като говорителят на Северния алианс определя случилото се като "по погрешка", в резултат на която са убити 12 цивилни граждани, от които две деца. Осемнадесет къщи са тотално разрушени, а други 500 са повредени частично. Изстреляните 11 снаряда срещу Сурдулица разрушават или повреждат частично 300 цивилни сгради. В отговор на тези разрушения, говорителят на НАТО Джейми Ший казва, че снарядите са изстреляни по "погрешка" по време на атака срещу армейски обекти. Нееднократно говорителят заявява, че Северният Алианс е направил всичко, за да предотврати нещастните случаи сред цивилното население. В едно изявление той казва, че: технологиите не са перфектни и никога няма да бъдат.

Подчертах разликата в двата текста. Това което е чудно за мен къде е историята на Сурдулица между 1878 и 1941г.?

Защо нищо не е писано за ПСВ? Вероятно, защото нищо интересно не се е случило тогава, нали? :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Сръбската позиция е известна, а и това, което цитираш не е сръбско историческо съчинение, а презентация на град.

Разбираме че сурдулчани спрели българите да е обкръжат сръбската армия при Косовската операция ли? Това не е по темата.

Тъй като няма българско изследване, единственото което може към момента да се прави е да се цитират български документи. Те си лежат и си чакат в архивите..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чакай малко, това пък какво общо има с дискусията по темата??

Посочих любопитния факт, че гробницата е разрушена през ВСВ. Сигурно мястото и не е било там. Също както и паметната плоча за Мара Бунева не си е била на място, та се наложи да я взривят едни добри хора...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
[

Това което е чудно за мен къде е историята на Сурдулица между 1878 и 1941г.?

Защо нищо не е писано за ПСВ? Вероятно, защото нищо интересно не се е случило тогава, нали? :)

Не разбирам точно какво искаш да ни кажеш? Между 78-ма и 41=ва се е случил процес на сърбизация, какво друго?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Посочих любопитния факт, че гробницата е разрушена през ВСВ. Сигурно мястото и не е било там. Също както и паметната плоча за Мара Бунева не си е била на място, та се наложи да я взривят едни добри хора...

Чакай сега - Мара Бунева направила ли е това, което е направила?

А тази костница какво съдържа? Дали там няма и кости на българи, загинали при завземането на района през 1915 г.? Къде са погребанни впрочем те и изобщо в сръбската версия има ли преувеличение и фалшификации?

Когато нещо се сравнява с друго, трябва да има определена поне адекватност.

ПП

А това с този паметник е сериозна дилема - трябва ли да се оставят паметници на измислени събития?

Защото нали ти е ясно, че цялата тази работа е раздухвана от сърбите и заради сърбизацията на района. "Докато българите бяха тука, избиха цяла Сурдулица..."

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Това което е чудно за мен къде е историята на Сурдулица между 1878 и 1941г.?

Защо нищо не е писано за ПСВ? Вероятно, защото нищо интересно не се е случило тогава, нали? :)

Това според тебе нищо ли е?!

Топлишкото въстание или Моравското въстание (на сръбски: Топлички устанак) е сръбско въстание против българското управление в Поморавието по време на Първата световна война. Въстанието е организиран от сръбските офицери неуспешен опит след разгрома на кралската армия на Косово поле и евакуацията на оцелелите части извън страната, чрез останалия в сръбските земи свободен личен състав да създадат безредици, въоръжени стълкновения и дори фронт в тила на българската войска, разположена на Югозападния фронт в Македония.

През Първата световна война България завладява цялото Поморавие, което и е гарантирано като анексия и по силата на Тайната българо-германска спогодба.

На 21 февруари 1917 година в района на река Топлица избухва бунт. Условията са създадени от това, че българската войска фактически не взима в плен предаващите се в 1915 година сръбски войници. Поводът е мобилизирането на войници в областта. След разгрома на сръбските войски, българската армия не прочиства изцяло района. Затова част от сръбските военослужещи се укриват в планинските райони и образуват чети, които саботират българското и австроунгарско управление. Към началото на март, сръбските чети, преминаващи от австрийската окупационна зона контролират областта между Расина, Копаоник, Българска Морава и Джунис. Един от най-видните сръбски четници и Коста Войнович – подпоручик от сръбската армия, който върлува в планината Копаоник. През септември 1916 г., в разгара на офанзивата срещу Румъния, съглашенското командване, успява до докара със самолет в Топличко, Коста Пекянац (Коста Миловановић Пећанац 1879-1944 г.) – стар деец на СЧО (Сръбската четническа организация), сръбски ултрашовинист и българомразец. Целта е да се вдигне голямо антибългарско въстание, като по този начин се дестабилизира България и да се помогне на Румъния. Само че моравските българи изобщо не откликват на идеята за сръбско въстание. Единствено то има почва в чисто сръбския район на Куршумлия и изцяло посърбеното Прокупле. Там Пекянец се свързва с Войнович, чиято база е с.Гъргур. През март 1917 г. се взема решение за въоръжено въстание. Четата на Войнович действа в района на Копаоник и Куршумлия, Пекянац в Прокуплийско, а Милинко Влахович се насочва към Враня. Въстаниците са едва 3-4000 души. Пекянац прави опит да привлече и албанците на своя страна. На 28.02.1917 г., започва преговори с албанските водачи, но получава обратния ефект. Албанците се нахвърлят върху сръбските чети. Четата на Коста Пекянац се насочва към Лесковац, но при с.Петровец е разбит от българските части. През март 1917 г., успява да завладее Куршумлия. На 15.05.1917 г., Пекянац успява да се промъкне, преминава старата българска граница и с бандата си нахлува в Босилеградско. Запалват селата Горна Лисина, Ръжана и самия Босилеград. Убити са 32 българи, а две деца са живи изгорени. Почти целия Босилеград е опожарен. (Т.Димитров. Босилеградският край в Сръбската експанзия към Българските земи до 1920 г. Кюстендил. 1996 г.,стр.45-46) Такива са методите на действие на „сръбските въстаници”. След това се оттегля към Косово, действа в районите контролирани от австроунгарците – Печ, Метохия и Санджак.

Не закъснява и възмездието! На 12 март започва българска контраофанзива, ръководена от Александър Протогеров,полк.Петър Дървингов, в която участват и чети на ВМОРО начело с Тане Николов,образуващи 11 македонска дивизия. Българските и австроунгарските власти действат в съвместно. След няколкодневни сражения, българската армия влиза в Прокупле на 14.03, а австроунгарците в Куршумлия. Към 25 март въстанието е напълно потушено.

През октомври 1917 г. Австроунгарското командване създава изцяло албански части за излавянето на сръбскиите четници. През декември 1917 г., Войнович е убит, но Пекянац, за съжаление, успява да се измъкне. По-късно той е един от главните палачи на българите в Македония. По време на ІІ-та Св.война, отново участва в четническото движение на Дража Михайлович. Организира заговор срещу Михайлович, тъй като иска той да оглави организацията. Влиза в преговори с немците и взема 700 000 златни марки за да предаде Михайлович. Но четническия командир разбира за готвеното му покушение и на 25.05.1944 г., неговите хора залавят К.Пекянац в с.Николница до Соко(л)-баня и го разтрелват.

За жертвите от въстанието, сръбската и югославската литература, издига баснословните 20 000 убити от „бугарског окупатора” една несериозна цифра, при условие че населението на Куршумлия тогава е около 1553 души, на Прокупле – 5751 души, Враня - 9981 души, това означава в бунтовните райони да не е останал жив човек. Избитите едва ли са повече от няколко стотин, хиляда души. Въстанието няма отзвук, тъй като моравските българи, не притежават типичния сръбски шовинизъм и българомразство. Категорично невярни са тенденциозните интерпретации на Кръстьо Манчев, който твърди че въстанието избухнтало, защото българските власти „налагало българско съзнание на моравското сръбско население”. Ако наистина беше така, то щеше да пламне цялото Помаравие с Тимошко и Косово, но нищо подобна не става, защото сърбизацията на моравските българи по това време е все още в обратим ранен етап. (К.Манчев-История на Сърбия.С-1999 г.,стр.264-269) По този повод, един от участниците в българската научна експедиция в Моравско от 1916 г., Димитър Г.Гаджанов (преподавател по турски език в Университета) пише за евнтуалното следвоенно поведение на българските власти в Поморавието и Македония за да се закрепи българското съзнание: „Един строг военен режим, не само за Поморавия, но и за Македония....и то най-малко 20 години, ето единственият път по който трябва да вървим. Може би такъв режим, няма да е симпатичен на разни наши левичари партизани, но затуй пък непокварените синове на нашата татковина, ще го защитят с всички средства и на всяка цена. Всяки фаворитизации и партизанщини трябва да изчезнат, защото се полагат основите на Велика България”. (Научна експедиция в Поморавието и Македония -1916.С.-1993 г.,стр.279)

Сами виждате, че цифрите посочени от сръбската пропаганда са невъзможни дори и от трите области да са закарали всички изловени сърби в Сурдулица, дори и да бяха избити и жените, децата и старците до крак и района да стане съвсем обезлюден пак няма как да се съберат 20-30 хиляди. Ето за това говорим, че сърбите лъжат, а дали е било зверско или не потушаването е отделен въпрос, убийството на човек винаги се счита за зверски акт, ама тая тема е повече за философите, тук си говорим за война и за факти около нея все пак.

А какви са те - числеността на шайката главорези ръководена от изпечения разбойник Пеканяц е около 3-4 хиляди души, точно колкото и българската версия посочва, че са жертвите от въстанието - взети при това в съвместни действия с австроунгарците. Т.е. няма никакви такива глупости като масови екзекуции на цивилни - избити са само въстаниците просто защото няма как иначе да бъде потушен бунта се налага физическото елиминиране на участващите. Това е.

Забележете и как българската страна описва нападението на Пеканяц в Босилеградско - освен че избиват ранени в болница и запалват целия град който уж смятат за сръбски убиват 32 души и две деца изгарят живи. Прави ли ви впечатление все пак цифрите в статистиката, кратко, точно, ясно и най-вече - неизмислено и непреувеличено. Ако сърбите бяха на наше място веднага щяха да напомпат жертвите от 32 на 320 или направо на 3 200. Та ето така са "изчислени" и жертвите в Сурдулица.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Стоядине дай факти за военни престъпления извършени от българите в Поморавието.Независимо дали става въпрос за паравоенни формирования.под крути мерки се има впредвид че пленени сръбски четници не са взимани.Но това едва ли може да се нарече военно престъпление.А доказателства за убиване на цивилни още не съм видял.

П.П. Сръбската пропаганда през 20 те години е твърдяла за 800 000 убити сърби от бълтари и австро-унгарци.Впоследствие са снижили цифрите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не разбирам точно какво искаш да ни кажеш? Между 78-ма и 41=ва се е случил процес на сърбизация, какво друго?

Обърнах внимание на интересния факт, че в българската версия за историята на Сурдулица нищо не пише за периода от 1878 до 1941. Сърбизация? Възможно е, но защо не е споменато? Нищо не пише и за ПСВ, а се говори за ВСВ и бомбандировките от 1999г. Сърбите сигурно послъгват за точния брой на убитите, но премълчаването от наша страна подсказва, че има нещо нередно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чакай сега - Мара Бунева направила ли е това, което е направила?

А тази костница какво съдържа? Дали там няма и кости на българи, загинали при завземането на района през 1915 г.? Къде са погребанни впрочем те и изобщо в сръбската версия има ли преувеличение и фалшификации?

Когато нещо се сравнява с друго, трябва да има определена поне адекватност.

ПП

А това с този паметник е сериозна дилема - трябва ли да се оставят паметници на измислени събития?

Защото нали ти е ясно, че цялата тази работа е раздухвана от сърбите и заради сърбизацията на района. "Докато българите бяха тука, избиха цяла Сурдулица..."

Посочих примера с Мара Бунева, защото е показателен за нетърпимостта между балканските народи и липсата на уважение към паметта на загиналите(починалите). Когато се рушат наши паметници, църкви и гробища в чужбина е варварство, а когато ние рушим е нормално, защото гробниците и паметниците са фалшиви.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Стоядине дай факти за военни престъпления извършени от българите в Поморавието.Независимо дали става въпрос за паравоенни формирования.под крути мерки се има впредвид че пленени сръбски четници не са взимани.Но това едва ли може да се нарече военно престъпление.А доказателства за убиване на цивилни още не съм видял.

П.П. Сръбската пропаганда през 20 те години е твърдяла за 800 000 убити сърби от бълтари и австро-унгарци.Впоследствие са снижили цифрите.

Доказателства не мога да ти дам, защото никога не съм се задълбочавал до сега с тази тема, но ще се опитам да издиря доклада на международната комисия разследвала събитията в Сурдулица през ПСВ и когато открия нещо ще го пусна независимо дали е негативно за нас или сърбите.

Подчертал съм нещо което е много притеснително да прочета от един мисля разумен и образован човек като теб. Ако наистина мислиш, че да не се взсимат пленици е нормално, защото са четници значи много съм грешал в преценката си за теб!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Хора които избиват ранени български войници не могат да се третират по друг начин.Всъщност с повечето диверсанти по всички географски ширини се постъпва точно по този начин.Пекянец си е точно диверсант - той е прехвърлен с английски самолет в тила на българите с цел диверсии.При настъплението през 1915 г. на българската армия в Сърбия например са взети десетки хиляди пленници.Третирай както искаш този факт /за избитите четници/ но мисля трябва да се направи разлика между враг с оръжие в ръка и мирно население.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Стоедин засяга строителството на паметници. Това е интересна тема. За съжаление примерът му е доста нелеп. Паметната плоча на Мара Бунова не е паднала от небето в Скопие. Тя е била поставена със СЪГЛАСИЕТО И ОДОБРЕНИЕТО на официалните Скопски власти. Ако те не са били съгласни, плоча е нямало да има.

По-късно, обаче, Скопяните не правят нищо, за да продотвратят вандалските акции по отношение на тази паметна плоча, въпреки че тяхното собствено законодателство изисква точно това от тях.

По този начин посерковците в Скопие, нарочно или без да искат, постигат ТРОЕН негативен ефект:

1. Дразнят еничарите-сърбомани (за тях не ми пука).

2. Демонстрират презрението си спрямо държавата България, която е ангажирана със случая. Това съответно никак не допринася за добрите отношения между народите на двете страни.

3. Сплашват българската общност в Скопландия, която и без това е наплашена от наследниците на югославската УДБА (сръбското ГЕСТАПО), функциониращи с пълна сила и до днес.

Въпросът изобщо не би стоял, ако скопските власти от самото начало се бяха противопоставили на поставянето на тази плоча, в памет на тяхна землячка.

Толкова за паметната плоча на Мара Бунова.

А че Мара Бунова заслужава паметник, като на Левски и Ботев, това е без съмнение. Само че този паметник трябва да е тук, в България, а не в чужбина.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...