Отиди на
Форум "Наука"

Етимология на имената на българските селища


Recommended Posts

  • Потребител

Името Одесос от гръцки означава „воден град”.

Това пък кой го измисли??? Вл.Георгиев ли???

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 222
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Варна – българското име на византийския Одесос. Името Одесос от гръцки означава „воден град”. След VI век в историческите документи името Одесос вече не се среща. Първото споменаване на името Варна е в хрониките за настъпленията на Аспарух и хората му, които „...дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос...” и заселването на българите по тези места. От по нататъшните записки на летописците не става съвсем ясно дали това име се отнася за някаква местност в този район, за селище или река. Теофан разказва, че през 774 г. император Константин V Копроним, се отправил по море на поход срещу българите, но когато дошъл до Варна се уплашил и се върнал. К.Иречек смята, че това име е принадлежало не на стария град Одесос, а на местност в околността, може би Провадийската река и Девненското езеро. Константин Порфироген пише, че Варна е било име на река, същото е и мнението на А.Вретос. От друга страна през 765 г. Никифор съобщава, че капханът на кан Умор бил убит от прислужниците си във Варна. Това убийство не би могло да стане в стария Одесос, тъй като той все още е бил византийско владение. Може би Варна е било някакво селище около Девненското езеро. Според братя Шкорпил тракийско селище с името Варнас е имало по брега на езерото, в района под „Джанавара”, където и днес се откриват множество археологични материали. Димитър Димитров пък смята, че Варна е било селище в западната част на днешния град, където има некрополи от времето на халколита. Няма единно мнение за произхода и значението на името „Варна”. К.Иречек изказва предположението, че то може да бъде славянско и тъждествено на „врана”, вран, черен. За сравнение се посочват сродни славянски думи, произлизащи от старославянската дума uarna, „гарван” - vrana, wrona, ворона. Тогава следва да приемем, че Девненското езеро и Провадийската река са се наричали Черно езеро и Черна река, а името си селището да е получило от тях. Но липсата на славянски поселения в района на езерата до създаването на българската държава дава основание на братя Шкорпил да търсят тракийския корен на името Варнас. Варненският краевед Петър Стоянов посочва интересни находки - в различни части на света, селища с имена като Варна, Варнавино, Варнек и други се намират винаги на брега на река, езеро или море. Той приема, че Варна е било име на близко селище, дало името си на Одесос, и е означавало "град на вода", "воден град". Което всъщност е и превод на името Одесос. В началото на века архимандрит Инокентий дава любопитни подробности от своите изследвания. Той споменава и друго мнение, че името Варна идва от аварската дума вар (вж.варнекан), означаваща град. Кръстю Мирски пък предполага, че името идва от вар, вар, варовик, имайки предвид, че „в Варна и околността й земята и камъните са варовити...”. Селища с името Варна се срещат: в Сърбия – село да Белград, в Азърбайджан – планинско село до Баку, в Северозападна Италия – малко селище, също алпийско градче в областта Трентино-Алто Адидже, в Северна Италия. Няма да споменаваме Варна в Казахстан, Варна в САЩ и Канада и Австралия, които са свързани с нашата българска Варна, в Казахстан – като руска победа от войната 1828-29 г. и Варна в англосаксонските страни, свързвани със сражение на англичаните с русите през Кримската война. ( http://staff.hit.bg/varna.txt )

И така Варна до Белград, Баку и двете селища в Северна Италия са свързани с места свързани с древните българи, което показва че най-вероятно произхода на името е прабългарски, както видяхме най-вероятно свързан с вода, река.

В индоиранските езици *var означава вода, дъжд, напоителен канал, река, впротоиндоирански uaHr, авестийски vāra, партянски w'r`, средноперсийски (пехлеви) wārān, осетински warыn/warun, белуджи gvaran, новоперсийски bārān, хинди varsha, дардски wársă – дъжд, язгулямски war, пущунски warkh – напоителен канал, хинди vari, кашмирски waruna (бог Варуна – бог на водите), палийски vāra - вода. (L-LAIL),(DDSA) В чувашки văr – устие на река. Свързва се особено с тюркското ügüz - ручей, монголски ujer/üjr – поток, ручей, наводнение, тунгусоманджурски uwē/uwge/wē – вълна, струя, японски ura – залив, протоалтайски *iuge(ŕV). (S-AE),(МФ-ЭСЧЯ-1,стр.107) Така че Врана име на река, може да е както от алтайски, така и от ирански произход.

Здрасдти!

В унгарският коренът вар има няколко значения. /3/

Вар- белег /след като ти зарастне раната ти остава белег. Много пъти той изпъква и е различен на цвят от околността му.

Вар- чака / в една крепост или замък какво правят по-цял ден войниците? Чакат да ги нападнат./

Вар- замък, крепост, с ограда засилено населено място. /Което когато го строят остава белег върху теренът и е пълно с чакащи войници./

Пълно е с градове носещи този корен. Напр:

Földvár, Sárvár, Vízvár, Óvár, Újvár, Csákvár, Daruvár, Fejérvár, Ikervár, Kapusvár, Kapuvár, Oroszvár, Sárvár, Szigetvár, Ungvár, Vasvár.

И още нещо:

персийски bár (arx, aula regia), báru (arx, castellum);

хебронски- bíráh за което речникът на Шимон казва: „videtur persicae originis.“

v- то b-то лесно се заменя както при персийският в думите vám и bám и обратно bán és ván. В труда на De Vaux се чете че, част от столицата на Media, Ekbata, се казвала вар.

Budenz J. пише, че финланските думи vuore, vaare, лапланските vare, varre -означават, планина, а думите на mordvin -vär, erzamordvin -väre, означават горнище, възвишено.

На санскритски para -високо, a на персийски bar, ber -височина, -горна част, -pars superior, altitudo; а на готски bairg -планина.

При Jornandes в VI.век, Hunnivár -castrum vetus hunnorum.

:post-70473-1124971712::post-70473-1124971712::post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здрасдти!

Вар- замък, крепост, с ограда засилено населено място. /Което когато го строят остава белег върху теренът и е пълно с чакащи войници./

Пълно е с градове носещи този корен. Напр:

Földvár, Sárvár, Vízvár, Óvár, Újvár, Csákvár, Daruvár, Fejérvár, Ikervár, Kapusvár, Kapuvár, Oroszvár, Sárvár, Szigetvár, Ungvár, Vasvár.

И още нещо:

персийски bár (arx, aula regia), báru (arx, castellum);

хебронски- bíráh за което речникът на Шимон казва: „videtur persicae originis.“

v- то b-то лесно се заменя както при персийският в думите vám и bám и обратно bán és ván. В труда на De Vaux се чете че, част от столицата на Media, Ekbata, се казвала вар.

Budenz J. пише, че финланските думи vuore, vaare, лапланските vare, varre -означават, планина, а думите на mordvin -vär, erzamordvin -väre, означават горнище, възвишено.

На санскритски para -високо, a на персийски bar, ber -височина, -горна част, -pars superior, altitudo; а на готски bairg -планина.

При Jornandes в VI.век, Hunnivár -castrum vetus hunnorum.

:post-70473-1124971712::post-70473-1124971712::post-70473-1124971712:

Szervusz, Skubi!

Унгарската дума vár е с ирански произход (var- "Schloss, Burg", vara- "Deckung, Wehr", по: Bartholomae, Ch. Altiranisches Woerterbuch). Промяната на началното V в B е нормално явление за новоперсийския език. Но унгарците са заели тази дума от някой староирански език много, много отдавна и са я донесли в Източна Европа.

Изобщо в унгарски има много повече старо- и средно-ирански думи, отколкото в славянските езици или "първобългарския" - и това е общопризнат факт.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Аз съм привърженик на ларингиалната теория: за да имаме дълго u, което да се предаде на старобългарски с ы, трябва да възстановим форма *puHrd(h)- с 4 съгласни: p,r,H, d(h) в един корен....sorry, но индоевропейският корен има максимум по 3 съгласни.

Чак сега го виждам това :)

Аз не съм горещ привърженик на ларингалната теория, поне не я чета буквално - приемам я като формален модел, който успешно - и условно! - запълва празнините в нашите познания за праиндоевропейския вокализъм и отгласни степени. Но не смятам, че наистина някога е бил говорен език с една-две възможни гласни в корена на думите и три различни хриптящи и преглъщащи звука преди или след гласната... :happy: Всъщност, като цяло не вярвам много-много, че въобще е имало едно малко племе, говорило "индоевропейски" и разселило се после из цяла Евразия. Според мен ие-езиците се образуват както в резултат на дивергенция от някакъв език-майка, така и в резултат на конвергенция на говорите на различни племена, които са влизали помежду си в езиков съюз и са се поиндоевропейчвали повече или по-малко, като никога не се е стигнало до един абсолютно монолитен език. Имам и аргументи за това, но те идат малко оф-топик на тази тема, извинявам се за отклонението. Може да направим специална тема, но, като гледам какви теории смело се развяват, направо ме е страх да отворя въпрос за индоевропейците - ще излезе, че всъщност или са протомонголи, или са трако-илирийци :laugh:

Но, оставяйки този въпрос настрана, бих казал следното: ако решим да приемем ларингалния модел, бихме могли да възстановим корен *puHr- и да приемем наставка/"формант" -d- в нулева степен. И вече да се търсят евентуални думи от този корен с други форманти, които биха могли да потвърдят хипотезата.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Много интересна е и етимологията на град Балчик : една версия - за първи път през 14. век, кръстен на първият владетел на Добруджанското княжество Балик, друга версия - в основата му е думата "бал", означаваща "кал", "тиня".

Източник: "Книга за България", изд. "Хермес"

В кар.-балкарския език съществува дума балчыкъ - грязь, слякоть.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Имате ли идея откъде идва окончанието -чин/-чан ва названието на някои селища, напр. Угър-чин Каспи-чан. Среща се и във Волжка България, напр. Тухчин, от чувашкото tuхăş - изток, изгрев и алтайското, монголско, дагурско čēn – град, средновековен корейски čás (<*čáń), съвр. корейски čä – стена, крепостна стена, японски tono – сграда. Смята се че става дума за стара китайска заемка, в старокитайски (предимперски период и време на Империята Хан) d(h)eŋ, източноханско наречие, вейски, тански период dž(h)eŋ, средновековен китайски džeŋ, съвр.китайски chéng – град, крепост. Заето и във виетнамски thành – град, крепостна стена.

Дали пък нямаме някакъв прабългаризъм ченъ - град?!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имате ли идея откъде идва окончанието -чин/-чан ва названието на някои селища, напр. Угър-чин Каспи-чан.

Дали пък нямаме някакъв прабългаризъм ченъ - град?!

Как точно се е вписвало селището на турски в регистрите?

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Преди известно време разисквахме името "Мелник" - че е от славянското за мека скала, роня, правя нещо на дребно и пр. Попаднах на един термин на гръцки - "Мелисмос" /Melismos/- от "раздробявам на парчета". Какъв е коренът - изначално славянски или?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Преди известно време разисквахме името "Мелник" - че е от славянското за мека скала, роня, правя нещо на дребно и пр. Попаднах на един термин на гръцки - "Мелисмос" /Melismos/- от "раздробявам на парчета". Какъв е коренът - изначално славянски или?

Не, melos на гръцки значи член, част от тялото, а също и песен (оттам мелодия, както и музикалният термин мелизъм).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ясно. Значи става дума за неточен превод - 'раздробявам," вместо "разчленявам," особено в контехта на нафори и пр. Блгодаря.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 years later...
  • Потребител

Един опит за изясняване името на Варна

Запознат съм с написаното от гръцките автори Теофан и Никифор, в чиито съобщения за първи път, както е известно до сега, се споменава за Варна, във връзка със събитията през 680 / 681 г., чийто резултат е сключването на договор между императора на ИРИ и България, с който той се задължава да й изплаща ежегоден данък. Преди това този град е известен с няколко имена, но има и период, в който е известно, че е имало некропол, но не е известно от какви хора е оставен. В по-стари времена, преди Р.Х., за този район се споменава за обитаването му от племе с името корбизи, но това е доста по-късно от датирането на споменатият некропол. Между другото, с разкриването на последният от световно известният, всред археолозите, археолог Иван Симеонов Иванов, бивш директор на най-старият български археологически музей, Варненският, познанията за общественото развитие на човечеството, чрез доказателствата от този некропол, бяха изместени хиляди години преди Р.Х., от тези, които бяха общоприети от историците по света до тогава. Сега това датиране не е претърпяло промени.
Това кратко въведение е да напомни на любезният читател, че това, последно останало, име на този град, Варна, е присвоено и на съкровището от предмети с най-старото известно обработено злато в света, разкрито от покойният Иван Иванов в споменавания некропол.
От доста време живея във Варна и се интересувам за произхода на името й и за етимологията му. Познавам добре, според собствената ми преценка, мнението на известните ни историци, в т.ч. и на доц. Павел Георгиев за първата столица на българите в Карвунската земя на юг от Дунав, която той приема, че е била разположена в този район Девня - Варна, както и тезите от други публикации, с които се правят опити за обясняване на името й, Варна. Опитите името Варна да се обоснове с думи от езика на траките, както и с името на християнски светци като на Св. Варнава или с името на реката, която се влива в морето в неговият периметър, нямат солидна основа и са както предположителни и неубедителени, така и недоказуеми. Няма как, просто е крайно неприемливо, аспаруховите българи да кръстят град Одесос, който до този момент са владяли ромейте, на името на християнски светец, колкото и да се предполага и знае, че са познавали християнството (по времето на Юстиниян в техните земи е съществувала християнска епископия, единствената извън територията на империята), просто няма никъде такъв подобен случай по целия им път от където са тръгнали до където са стигнали по азимутите на географията. Това, кръщаването на светии, когато обявяват християнството за официална религия в империята, не са направили и ромейските императори (макар да има години, когато градът е носил имена на императори, като това на Теодосий - Теодосиопол), та да го направят едни езичници (справка каменният надпис от Филипи на Пресиян, в който обвинява “християните”, че не са оценили добрините на българите). Считам за напълно обосновано, не че е от кой знае какво значение мнението ми, че доц. Петров има много основание да напише, в своя статия, следното изречение: "Тя именно получава иранобългарското си название (име,к.м.) Варна", но пък не е посочил необходимите, според скромното ми мнение, доказателства за това си твърдение.
От известните писмени паметници има един, от най-старите в света, чието начало е поставено преди I-то хилядолетие от Р.Х., и това е “Авеста” – събраните свещени текстове на Откровението на Спитама Заратустра, предадени на хората от пророка Ахура Мазда. Няма да разказвам историята на Авеста, но там за първи път е използвана думата "Варна" (известно е, че е тази дума е спомената и в индийските "Веди", но не в такъв смисъл) и е пояснено какво означава. В една от частите на Авеста, т.н. "яшти" - химни, в чиято структура се разкрива известна прослава на Ахура Мазда, на дните на календара, както и други почитания – на Слънцето, Луната, водите, победителката на сушата- звездата Сириус, добитъка и т.н. в т.ч. и на Арийската хварна (Хварна = Благодат). В пети яшт от Авеста, именуван "Абан-яшт" (“Аредви Сура Анахита” – за покровителката на водите), карде 9 (част девета), стих 33 – почитание на Траэтаона: и в девети яшт – "Гуш-яшт" (“Здраве за конете” - за покровителя на добитъка) в карде 3 (част трета), стих 13 – пак почитание на Траэтаона, е записано в стихове (представям го на руски, поради отсъствие на български превод, отделните редове са отделение с “/” ) : “Для нее совершал почитание/ Наследник рода Атвьяни,/ сильнейший из рода Траэтаона/ в Варне четырехугольной:/ сто жеребцов, тысячу коров, десять тысяч овец, принося возлияния./” В един друг ирано-руски превод на думата “варна”, е посочено, без да е опровергано, че тя означава специално оградено място за обитаване от население, състоящо се от защитени със солидни стени/огради, включващо три условни концентрични “кръга/площи/” – най-външен за добитъка, средният – за основното население и вътрешният - за владетелят и неговата свита. В друг текст от Авеста е описано награждаването от владетел на негов поданик за заслуга на последния, което награждаване се заключавало в предоставянето му на земя за да изгради “Варна” с размери на еднодневен бяг на кон във всяка една от посоките на света. От посочените примери става ясно, че “варна” е иранска дума, с която се нарича защитено населено място от посочения по-горе тип. Тя ни е известна от Хрониката на Теофан и Кратката история на Никифор и за място близо до Одесос, а и защо да не се приема, че българите в тези времена са възприели това име, че се отнася и за същността на самия град Одесос и са го нарекли с така познатото им име "варна", с което да го разпознават. Нищо чудно той да им се е видял “варна”, както те са виждали такива “варни” в иранските земи, тъй като няма никакво съобщение, за други такива така укрепени и устроени населени места по пътят им, до Одесос. А що се отнася за иранския й произход има предостатъчно много факти за най-различни многовековни контакти между българите и иранците/персите (и от ахеменидският и от сасанидският им период и от преди тях), в т.ч. и сродяване, както пише в писмо шахин-шахът им Хорсой II до младия владетел на северните (спрямо Кавказ) съюзници на Ираклий (визирам Кубрат, който е известен като негов приятел, като владетел на тези северни народи по това време), и войни между тях и за превземане на крепости, в т.ч. и на териториите на иранските държави до завладяването им от тюрките и арабите. Последната е била през 627/8 по времето на Ираклий (от когато е и споменатото писмо). До идването на Аспарух и българите южно от Дунав през 680 г., известният Одесос е прекръстван няколко пъти от императорите, но името Варна се споменава за първи път 100 години, т.е. цял век, след 680 г., когато тази територия вече се владее от тях. В гръцкият език такава дума няма, така остава, тя да е донесена тук от българите. Без да е доказателство, но подобен пример има с имената на Охрид (Лихнида), река Вардар (Аксиос), които стават известни пак след идването на българите по тези земи (за това, че новото име на Аксиос е Вардар е записала и Анна Комнина). Така в написаното изречение: “Тя именно получава ирано-българското си название Варна”, от доц. П. Георгиев, става изяснено защо е и с ирански произход и, че градът го е получил от българите след идването им по тези земи.

Обръщам внимание, че след 681 г. за Одесос, почти не се споменава в писмените паметници, а ако има такова, то е за период преди споменатата година. Преди няколко години във Варна издигнаха паметник на Цар Калоян, като се позоваха на превземането на града от българите по негово време, но тогава той вече 5 века носи българското име Варна, независимо че преди това е бил под ромейска власт. Той не го е променил, както например Крум е променил името на съществуващото населено място в района на сегашното Поморие и го прекръстил на старобългарското Тутхон, където по-късно Симеон разгромява ромейте.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Името Варна се споменава при идването на Аспаруховите българи, но не е задължително да е описано 100 г. по-късно.

Понеже се счита, че са преписи от по-старо време. Ако не са, трябва да е измислена/украсена история. Тъй-като няма такава памет дори повече от 100 г. да се напише толкова точно за времето назад. Все пак при такава версия може да е името от българите.

Ако съвременник е писал текстовете или е преразказал на някой, нямаше да споменат името Варна, ако не го знаят, тъй-като е споменато в момента на идването на Аспарховите българи.

Т.е. този който описва е знаел името, а не го е научил от българите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По-скоро Варна е прилагателно от "вар" в значението "топъл извор", "варна вода", оттук МИ Варна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е за вар и аз говорих в една тема.

Но, не топъл извор, а директно варна, варница, място за правене на вар.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
“Для нее совершал почитание/ Наследник рода Атвьяни,/ сильнейший из рода Траэтаона/ в Варне четырехугольной:/ сто жеребцов, тысячу коров, десять тысяч овец, принося возлияния./” В един друг ирано-руски превод на думата “варна”, е посочено, без да е опровергано, че тя означава специално оградено място за обитаване от население, състоящо се от защитени със солидни стени/огради, включващо три условни концентрични “кръга/площи/” – най-външен за добитъка, средният – за основното население и вътрешният - за владетелят и неговата свита. В друг текст от Авеста е описано награждаването от владетел на негов поданик за заслуга на последния, което награждаване се заключавало в предоставянето му на земя за да изгради “Варна” с размери на еднодневен бяг на кон във всяка една от посоките на света. От посочените примери става ясно, че “варна” е иранска дума, с която се нарича защитено населено място от посочения по-горе тип.

Аз имам няколко уточняващи въпроса. Как трябва най-точно да се пресъздаде терминът "Варна" в авестийските текстове - само като ограден четириъгълен терен , или като терен с определено предназначение - за изграждане на селище. Или първоначално терминът има общо значение и се използва за различни случаи ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Май и авторите на гениалната интерпретация не го знаят...

Всъщност varэna- е топоним/област, а това име е често срещано в Афганистан и Пакистан (warnu).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, но търсим етимологията на топоним. И там ли е същата - "топъл извор" или е възможно и друго ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Карпош, Кракра, Чавдар са интересни имена и с неизяснен напълно произход. Дали са български или не не се наемам да твърдя и ако някой има повече иформация за тях да сподели.

Малко отклонение за важно уточнение! biggrin.gif

Чавдар идва вероятно от турското çavdar "ръж".

Алфатар, Бобошево, Брусарци, Бухово, Вършец, Карнобат, Каспичан, Кермен, Козлодуй, Кочериново, Кричим, Луковит, Мездра, Обзор, Перник, Пирдоп, Полски Тръмбеш, Пордим, Разлог, Сапарева баня, Свищов, Своге, Смядово, Сопот, Тутракан, Угърчин, Чипровци, Чирпан, Шабла, Якоруда.

Това са селища с неясен или спорен произход на имената. Кой ще се пробва да разплетем загадката? :hmmm:

В североизточна България, а също така и в Турция има много селища или топоними звучащи като козлуд, като на турски това значело нещо като "орехово", доколкото в турския имаме коз "орех". От там и е дошло името Козлодуй, като наблизо там е и гр.Оряхово, който бил кръстен така заради старите орехови гори които съществували в миналото по ония земи. До гр.Нови пазар има едно село Зайчино ореше, което е буквален превод от турското Таушан козлуджа.

Според мене, българското име Сливен има ясна славянска етимология и поради това го считам за първично.

В една книга за историята на Сливен са дадени повече от 30 стари названия на града, като Сливен е съвременното звучене на старо име, чието значение не знаем.

Мисля, че името Варна е по-късно, някъде от времето на Византийското владичество в българските земи (1018-1185г.). Защото, доколкото ми е известно тогава се употребява за първи път името на града Варна. Идва ми на ум превземането на Варна от цар Калоян на Великфен 1201г.

Опитите името Варна да се обоснове ... с името на реката, която се влива в морето в неговият периметър, нямат солидна основа и са както предположителни и неубедителени, така и недоказуеми.

Вероятността името на града да идва от името на реката или местността е доста голяма. Описанията на "така наречената Варна" не са свързани със описание на град или село, а с описание на местност. Патриарх Никифор казва “... А българите ... преминали Истър, към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде, и от реката и от непреходимата местност, установили се тук...". Друго описание на Варните е "някакви гъсти гори и планини с пещери." или пък "някакви гъсталаци и възвишения". Никъде не пише че става на въпрос за крайбрежни земи или за град с пристанище. "така наречената Варна" най-вероятно е река Провадийска която по старите карти е наричана р.Варна, или е възможно Варна да е цялата област от Шумен до морето, тъй като там е пълно със възвишения и пещери - плата и скални манастири. Това е именно вътрешната земя. В случая споменаването на Одесос не е задължително да означава че Варна е много близо до Одесос, тъй като Одесос може да е бил просто главна координатна ос в разказа, която трябва да насочи читателя към местността или областта за който се отнася той. Одесос е бил главния град на Долна Мизия и Скития, тъй че може да е бил споменат по тази причина.

Южния вал на Плиска се намира на 1,7 км северно от р.Варна/Провадийска река.

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е, обаче сме обсъждали и наличието на Марцианопол. Който се явява по-близо, но не е споменат.

То там и извори с топла вода има, но си го знаят и не биха нарекли Варна.

Името на реката е достатъчно за име на местност. Но мястото остава загадка.

Много вероятно е, да е само долното течение на реката (езерата), които осигуряват защита. Реката сама по себе си е 50 см. дълбока и до 10 м. широка на най-широките места. В средното течение е около 2-3 м. А района на Плиска е близо до дере.

Възможно е да са харесали мястото на халколитния некропол, т.е. терена от Повеляново до Варна. Който е изцяло на северния бряг на езерата - бившата река. А от север и запад е заградена от възвишения. От изток морето.

Мястото е достатъчно голямо за установяване на продължителен лагер. До разселването по цяла Мизия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Разбира се че не цялото българско племе се е заселило на едно място в така наречената Варна до разселването си из цяла Мизия. Усвояването на нова територия е поетапен процес със постепенно заселване на колонисти и гарнизони в новите територии. Плиска не е била лагер в който е можело да се събере цялото българско племе, а е била основно резиденция със добра фортификация и защита.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В случая по-скоро се е установила войската от челните отреди. Основното население е там в тила, по-назад от мястото, където почва конфликта. И там му е мястото. А войската от там, та до Варна.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...