Правила на шахматната игра

[ISTORIK]

Съвети относно това как да играем шахмат

1. Научи правилата за движение на всяка фигура.

2. Шахматната партия се разделя на три основни части – дебют (наччален етап), мителшпил (средна част) и ендшпил (крайна част).

3. Дебютът (началото) обхваща първите 10-15 хода. Дебютните построения са фундаментът на шахматната партия, върху който се изгражда по-нататъшната игра. Теорията на шахматните дебюти обединява всички дебюти в три основни групи – открити, полуоткрити и закрити.

4. Най-често, белите фигури започват играта със следните ходове: 1. е4, 1. d4, 1. c4, 1. Kf3. По-рядко, играта може да започне и с ходовете: 1. f4, 1. b3, 1. b4, 1. g3, 1. Kc3. Първият ход на всяка пешка може да бъде едно или две полета напред. Винаги, на всеки ход, се мести само по една фигура.

5. Избери своя система за всички дебюти.

6. Формулирай план още с първия си ход. По-добре е да имаш грешен или неизпълним план, отколкото - никакъв.

7. По възможност, не променяй плана си.

8. Шахматът е игра за двама. Не игнорирай ходовете на противника си. Системата, избрана от противника, оказва силно влияние върху плановете.

9. Разположи свои пешки в центъра на дъската.

10. След размяната на централните пешки, може да заемеш центъра предимно с леки фигури - коне и офицери.

11. Контролирай централните полета със своите леки и тежки фигури.

12. Първоначално, придвижи напред централните си пешки.

13. Развий бързо своята позиция, своята “армия”.

14. Развий конете преди офицерите.

15. Ако дебютът и позицията го разрешават, направи рокадо възможно най-рано.

16. Не позволявай на противника си да направи рокадо (да размени местата на царя и един от топовете си).

17. Не изваждай напред дамата (царицата) си твърде рано.

18. Не бързай да матираш противника си твърде рано.

19. Развий първо царския си фланг.

20. Не блокирай пътя на своите офицери.

21. Разположи топовете си по откритите линии (където вече няма пешки).

22. В дебюта не трябва да се правят безцелни ходове, да се тъпче на едно място, да се мести една и съща фигура два или повече пъти, да се развива дамата и да се атакува с нея, да се взимат фигури с пешките твърде рано, ако ситуацията на дъската не го изисква.

23. В дебюта е недопустимо увличане в печалба на материал (пожертвани от противника пешки и/или фигури), ако изостава развитието на собствените ти фигури.

24. Ако си изостанал в развитието на фигурите си, постарай се да запазиш затворена позицията си.

25. Ако си изпреварил противника си в развитието на фигурите, атакувай го. Преждевременната атака може лесно да бъде отблъсната, може да последва контраатака и загуба на партията. Ако позицията е равна, атаката може и да не успее.

26. Силата на позицията се определя от по-удобното разположение на фигурите, а не толкова – от наличния материал.

27. Като мярка за абсолютната сила на фигурите се приема абсолютната сила на пешката, която се взима за единица.

Пешка = 1, Кон и Офицер = 3 или 3, 5, Топ = 5, Дама = 10.

Абсолютната сила на всяка фигура се изразява чрез нейната боеспособност, която зависи от подвижността на тази фигура и от нейните блокиращи и атакуващи способности. Сравнителната сила на фигурите определя дали размяната на фигури е изгодна или – не.

28. След първите 10-15 хода на дебюта, се навлиза в средната, най-важна част от играта (мителшпил). Всички фигури вече са развити, заели са възможно нзй-активни позиции о са добили почти максималната си мощ и свобода на действие. В мителшпила предстои тяхното прегрупиране, с цел да се подготвят за атака или да се подготвят комбинации и да се осъществят стратегически, оперативни и тактически идеи. За да постигне добри резултати, още препреди прехода от дебюта в мителшпила, в зависимост от избраният вече дебют и полученият център, шахматистът трябва да съумее да се ориентира в правилно в позицията, да развие своя план и да изчисли възможните варианти на игра.

29. Типове стратегически позиции: Закрит център, Подвижен център, Открит център, Статичен център, Динамичен център, Нефиксирана позиция.

30. Според някои специалисти, офицерът е по-силен от коня, но това не винаги е така и зависи от конкретната позиция на дъската. Всички шахматисти оценяват високо двойката офицери като по-силни от офицер и кон или от два коня – в открити позиции. А в закрити позиции двата коня са по-силни от двата офицера или от кон и офицер. Конят не е далекобойна фигура и трудно воюва на два фланга.

30, Със всеки свой ход се старай да принудиш противника към самостоятелно мислене, а ти мисли дори и докато мисли той.

31. Не създавай слаби полета в своя лагер

32. Създавай слаби полета в лагера на противника.

33. Спечели пространство.

34. Играй и на двата фланга – царския и дамския.

35. Ограничавай подвижността на фигурите на противника си.

36. Разруши пешечната структура на противника си.

37. Използвай откритите линии, за да навлезеш в пространството на противника си.

38. Блокирай фигурите на противника.

39. Удвои топовете си по откритите линии; заеми откритите линии с двата си топа.

40. Използвай двойни удари. С двойния удар се заплашват едновременно две или повече недостатъчно защитени фигури на противника, обикновено – по-силни от нашата атакуваща фигура. Всяка една фигура може да заплаши едновременно две или повече фигури на противника. Ефектът е по-голям, когато нашата защитена слаба фигура напада едновременно две по-ценни от нея незащитени или недостатъчно защитени фигури на противника, които на следващия си ход не могат да заплашат наша ценна фигура, да обяват шах или да заплашат с мат и така да спасят положението си. Съществуват двойни или тройни удари, наречени още “вилица’ – с пешка, с кон, с офицер, с топ, с дама, дори – и с цар. В някои случаи, с двойния удар не се заплашват пряко фигури или пешки на противника, а се предпазват важни свободни, незети, неутрални полета, които противникът би заел, за да организира атака или, за да облекчи своята защита. Такива ходове се срещат и в кореспондентни партии, когато има повече време за обмисляне и не би трябвало да се допускат.

41. Постарай се да “набучиш” на като на “шиш” повече от една фигура на противника.

42. Избягвай размяната на пешки и фигури, когато си изостанал в развитието си.

43. Когато си завършил развитието си и имаш повече пешки, отколкото противника ти, може да разменяш фигури.

44. Давай шах на противниковия цар, само ако от това има смисъл.

45. Размени “лошите” си фигури.

46. Основните стратегически идеи и планове в мителшпила са следните: атака на нерокирал цар; атака при малки рокади; атака при големи рокади; атака при разностранни рокади; пешечен щурм при малки рокади; спиране на флангова атака; образуване на преден пост (форпост); заемане на откритите вертикални линии; нахлуване на седмия (или на втория) хоризонтал; “мелница”; “акордеон”.

47. Матови комбинации: мат на осмия (първия) хоризонтал; мат на седмия (втория) хоризонтал; мат с използване на вертикали и диагонали; мат с използване на хоризонтали и диагонали; атака на слаби полета; разрушаване на пешечното прикритие на противниковия цар; извличане на противниковия цар от прикритието му; комбинации с пешки; комбинации с използване на несполучливата фигурна позиция на противника.

48. Методика за оценка на позицията. Оценката на позицията има важно значение при избора на стратегически план и неговото оперативно и тактическо осъществяване, за изчисляване на вариантите и намиране на най-силния ход. Оценката на позицията включва следните елементи: материално равенство; наличие на непосредствени заплахи; разположение на царете и тяхната безопасност; център и наличие на пространствен превес; владеене на открити вертикали, хоризонтали и диагонали; активна позиция на фигурите; пешечна структура и наличие на слаби и силни полета.

49. Ендшпил – край на играта. В процеса на игра фигурите на дъската постепенно намаляват и се преминава в крайната фаза на играта – ендшпил. Това видимо опростяване на крайната фаза на играта съвсем не означава, че тя е станала по-малко сложна, отколкото – в мителшпила. Напротив, след като са положени много усилия в дебюта и в мителшпила, за да се получи по-добра игра в ендшпила, не е логично това предимство да не се реализира. За ендвпила са характерни някои особености, които коренно го отличават от дебюта и мителшпила. В дебюта и в мителшпила основната цел на играта е да бъде предпазен царят от атаките на противника. В ендшпила царят става много активна фигура, а понякога е незаменим и от “неговото поведение” зависи изходът от борбата. Царят вече не се нужфае от непрекъсната защита, зашото фигурите на дъската са малко на брой и позицията е силно опростена, така че той има по-голяма свобода на действие и се чувства в безопасност от действията на противника. Макар и трудно подвижен, тази свобода му дава възможност да постигне максимална активизация, която има за цел да сведе до минимум ролята на противниковия цар. Значително нараства подвижността на останалите фигури. Поради силното намаляване на броя на фигурите и пешките на дъската, останалите фигури имат достъп до повече свободни полета. Това се отнася за всички фигури, но особено много – за топовете, които в дебюта и в мителшпила са твърде силно ограничени в действията си. Нараства ролята на пешките. В ендшпила пешките са по-стабилни и по-сигурни в действията си, защото са по-малко уязвими. Понякога, те могат да се придвижат до осмия (първия) хоризонтал, да се превърнат в желана фигура (дама, топ, офицер, кон) и така да решат изхода от борбата. Обикновено, това се постига чрез защитена проходна пешка или чрез отдалечена проходна пешка.

50. Типове ендшпили. Съществуват няколко типа теоретични ендшпила: пешечни, лекофигурни (офицерски, конски), тежкофигурни (топовни, дамски) и смесени.

51. Централизирай царя си.

52. Създай проходна пешка или проходни пешки.

53. Дръж своя топ зад проходната пешка, независимо, дали тя е твоя или на противника.

54. Материалното преимущество води до победа.

55. Наличие от офицери от различен цвят (примерно – чернопол за единия играч и белопол за другия или – обратното) може да доведе до равенство, защото офицерите не могат да атакуват пешките и фигурите, разположени на другия цвят.

56. Наличието на пешки по вертикалите а и h може да доведе до равенство (ако се образува отдалечена проходна пешка).

57. Намести фигурите си на полета, които противниковият офицер не може да атакува.

58. Победата в шахматната игра се основава върху грешките на противника. Побешдава този, който е сбъркал предпоследен. Не разчитай на противника си да сбърка. Разчитай на себе си, на своя план, на своята интуиция за избор на правилен ход.

59. Изучавай играта на шампионите.

60. Играй много шахматни партии.

61. Играй срещу много хора, срещу компютърни програми и срещу... себе си.

62. Чети книги и списания, посветени на шахмата.

63. Решавай шахматни задачи.

64. Създавай шахматни задачи.

65. Записвай собствените си партии и потърси своите грешки.

[Warlord]

Това са по-скоро полезни съвети, не правила. Но както и да е, нека да използвам случая да предложа организирането на шахматен турнир сред потребителите на Бг-сайънс, защо да не го направим след като и сайтът ни предлага тази възможност.

[ISTORIK]

Малко по-нагледно:

http://chessfish.com/chessdata/chessrules/

[ISTORIK]

Шахматът се играе от двама играчи върху квадратна дъска,разделена на 64 квадратчета. Условноцветът на 32 от тези квадратчета е бял, а на другите 32 - черен. Цветовете наполетата се редуват, като се изисква първото поле отляво на първия ред отстраната на всеки играч да е черно.

Всеки играчразполага в началото с 8 пешки, 2 топа, 2 коня, 2 офицера, 1 дама (царица) и 1цар.

Целта наиграта е да се създаде такава ситуация, при която е пленен царят на противника.Това се нарича мат (или матиране). За да се постигне това, фигурите извършватдвижения по дъската, наречени ходове, съблюдавайки правилата за движение навсяка фигура.

Първи наход са винаги белите, а след тях на ход са черните. Много шахматисти и шахматнитеоретици смятат че белите, заради извършвания от тях първи ход в партията,имат малко предимство. Черните обикновено се стремят да неутрализиратпредимството на белите и да постигнат изравняване на играта или развитие наконтраигра.

Когатофигура от един цвят може да се премести на дадено поле, но то е заето отпротивникова фигура, се извършва вземане. При това действие фигурата, която ебила първоначално на полето, се премахва от дъската, а другата се поставя нанейно място. Вземат се само фигури на противника. За документиране нашахматната партия се използва шахматната нотация.

Не езадължително партията да завърши непременно с мат. Играчът на ход може да сепредаде, ако ситуацията изглежда безнадеждна за него. Партията може да завършис реми (завършване наравно). Реми може да се постигне в няколко ситуации: чрездоговаряне, чрез пат, и след трикратно повторение на позицията, правилото заизиграване на 50 хода, реми поради невъзможност за матиране (обикновено -заради недостиг на материал за матиране).

Стратегиятав шахмата се основава на поставянето и постигането на дългосрочни цели по времена партията – например, къде да се поставят различните фигури – докатотактиката набляга на тяхното движение върху дъската. Тези две части нашахматното мислене не могат напълно да бъдат разделени, защото стратегическитецели са в по-голямата си част достижими чрез средствата на тактиката, докатотактическите възможности се основават на предходната стратегия в играта.

Зарадиразличните стратегически и тактически модели, играта на шах обикновено серазделя на три фази: дебют - първите 10 - 35 хода, когато играчите развиватсвоите фигури и подготвят обстановката за предстоящата битка; мителшпил -разгръщащата се фаза на играта; и ендшпил - когато повечето фигури са разменении царете се включват активно в борбата.

Имамножество различни дебюти, различаващи се по характер от спокойна позиционнаигра до много агресивни. В някои дебюти, точната поредица от ходове, считана занай-добрата и за двете страни, може да се състои от 35 хода или повече.Професионалните шахматисти прекарват години, изучавайки дебюти и продължават даго правят по време на кариериите си, защото теорията на дебютите непрекъснатосе развива.

Шахматътможе да се приеме за опростен модел на войната или по-скоро на битката, къдетоосновната цел е да се плени главнокомандващия на противника. Законите задвижение на фигурите са прости геометрични правила и на пръв поглед шахматът битрябвало да е лесна и лесно усвояема игра, но това е ужасно далеч от истината.

Шахматът е толкова неизмеримо сложен като количество на възможните варианти идълбочина на стратегията, че почти никога играта не се развива по един и същначин и непрекъснато се получават нови и понякога безкрайно интересни позиции.Колкото един играч е по-напреднал, толкова повече има хубавата възможност да серадва на неизчерпаемата красота на играта. За повечето хора, които не разбиратзаконите на шахматната тактика и стратегия, шахът е просто игра. По света има ихиляди хора, които сериозно се занимават с шахмат, много от тях катопрофесионални играчи. Сред тях има такива, които възприемат шаха като видумствен спорт и за тях най-важен е резултатът от партията и други, които горазглеждат като изкуство и гледат на него по-творчески.

[Кръводер]

О боже, това е някак закономерно.Шахматната дъска е създадена за развлечение не за зубрене тоест тези уж правила трябва да се забравят и тези които играят да знаят да местят фигурите.Остатъка е логическо мислене и заблуда на съперника.Да не говорим, че хората които учат дебюти и други глупости губят най често партиите си защото правят грешка при дебюта си и това което се назубрили като ходове.

[glishev]

Няма начин да биеш опитен играч без заучени положения.

[mitaca]

Значи Кръводер виждам, че си хлапе и по хлапашки расъждаваш (прости ми ако се чустваш обиден, аз не съм целял това). И не логично. Сам казваш, че шаха е логична игра и правиш погрешното заключение да се изхвърлят всички дебюти. Ами нали именно логиката ги е утвърдила тези дебюти. А шаха отдавна е нещо повече от игра. Професионалите използват дебютите за да не мислят дълго време в началото, а даже и при техни партии има дебютни новинки, които ако се окажат успешни влизат в дебютната теория, като разклонение на първоначалните версии.

Доста повечко обаче са играчите които губят партиите си именно защото не следват дебютната теория. А и тези които губят заради грешка в следване на дебюта губят именно от незнание, т.е. пак сам се опровергаваш. Първите шахматни програми можеше лесно да бъдят победени дори от неопитен шахматист именно по твоя начин - не следваш дебюта или правиш съвсем нелогични ходове (случвало ми се е при начало 1.г-2-г4 компа да зацикли, чудейки се аджеба това кой дебют е ), но отдавна вече не е така. А в срещи с хора е подобно, можеш да объркаш лош играч, но среден такъв ще те разбие за нула време (ако следпаш подобна тактика де).

Относно блъфа - в шаха няма блъф. Има недостатъчно знание, недостатъчно логика и разбира се най-вече грешки. Това да не е бридж, където блъфа е важна част от знанията и подготовката, както как да го правиж, така и как да го разпознаваш и да не се хващаш.

По тази причина има един лаф, който си е жива истина: от добър шахматист добър бриджор не става . Може би причината е именно в 'слабата подготовка' в 'теорията на блъфовете'.

[ISTORIK]

"Заблудата" на противника по време на шахматна игра/партия се състои в това да изиграеш дебютна или мителшпилна новинка - ход, който в даден вариант (в дебюта или по-нататък в играта) не е бил игран до този момент и той да се изненада. Скоро обаче дебютната новинка може да бъде "опровергана" от точната игра на противниковия цвят фигури.

Друг начин за заблуда на врага е умението да му играеш с уловки - да даде кон - за кокошка. В смисъл - да загуби по-силна или много важна своя фигура (с която не би искал да се раздели), да загуби инициативата в играта, да бъде принуден да изиграе антипозиционен ход или нещо друго, което би развалило играта му. Ходът-уловка изглежда като грешка, която врагът ти е допуснал, но има за цел да сбъркаш ти. И, ако ти не си наясно с уловките, които са част от теорията на шахмата (не - само дебютната теория, понеже уловки има не само в дебюта!), ще настъпваш много мини и мотики по "пътя" си.

Редактирано Декември 2, 2011 от ISTORIK

[ISTORIK]

Ако искаш, регистрирай се на http://chess.nauka.bg/

Аз ще ти играя по последия писък на шахматната теория, а ти си играй както искаш. Пък - каквото сабя покаже!

Изисква се да си направиш отделна регистрация от тази във форума. Намери ме в списъка с играчи и име покани за игра. Нямам претенции с кои фигури ще играя. А може да стартираш две игри едновременно - за да играем и с двата цвята едновременно. Все едно играеш на две дъски по време на състезание. Става дума за кореспондентен шахмат. Имаш 14 дни, през които да преместиш фигурата си, когато си на ход. Минат ли тези дни, губиш играта, понеже системата приключва партията автоматично. И после трябва да се местят фигурите до момента, в който си закъснял да местиш, за да се продължи.

Ако не ме намираш в списъка (пак - като ISTORIK), аз ще те намеря и ще те поканя - за две игри с двата различни цвята - и ще местя в едната първия ход с белите фигури.

Но ми се обади на лично съобщение - да зная какво следва (поканен ли съм, аз ли да те каня и така - нататък).

На когото също му се играе шахмат, да се обади!

Редактирано Декември 2, 2011 от ISTORIK

[mitaca]

"Заблудата" на противника по време на шахматна игра/партия се състои в това да изиграеш дебютна или мителшпилна новинка - ход, който в даден вариант (в дебюта или по-нататък в играта) не е бил игран до този момент и той да се изненада. Скоро обаче дебютната новинка може да бъде "опровергана" от точната игра на противниковия цвят фигури.

Друг начин за заблуда на врага е умението да му играеш с уловки - да даде кон - за кокошка. В смисъл - да загуби по-силна или много важна своя фигура (с която не би искал да се раздели), да загуби инициативата в играта, да бъде принуден да изиграе антипозиционен ход или нещо друго, което би развалило играта му. Ходът-уловка изглежда като грешка, която врагът ти е допуснал, но има за цел да сбъркаш ти. И, ако ти не си наясно с уловките, които са част от теорията на шахмата (не - само дебютната теория, понеже уловки има не само в дебюта!), ще настъпваш много мини и мотики по "пътя" си.

Това което казваш не е блъф обаче. Новинката не е заблуда, а си е новинка и в дебюта е доста по-сложно да 'приложиш' новинка, просто защото трябва да избираш силно непопулярни дебюти или забравени, което си е същото. При прилагане на новинки при профитата се разчита просто, че щаба на врага не е разработил достатъчно добре и/или в подробности това 'дебютно отклонение'. И е по-скоро изненада т.е. разчита се на изненада. При дългото, но все пак ограничено време за мислене, а шахматистите както е известно са мислители, тази тактика работи. Пак ще дам за пример бриджа, там времето за обявяване и изиграване на две раздавания (дона) е 15 мин., едно стандартно 'полувреме' е 16 раздавания или 2 часа (това при отборните турнири).

Даването на кон за кокошка или в терминологията жертва на качество също не е кой знае каква уловка. Говоря за профитата, а не на махленско ниво, където си даваш дамата за да дадеш мат с коня по късно, като театрално се пляскаш по челото . Обикновенно се прави за темпо или по-рядко за позиция. Всъщност за темпо се прави при по-добрите по-често, а за позиция при малко по-слабите (прочутата атака на рокада с жертва на офицер, кон или повече фигури). Така, че да уловки са но не са блъфове, защото всичко е на дъската и няма нищо скрито. Ако си достатъчно добър и подготвен се справяш без да гадаеш, без да са ти нужни познания по психологията 'врага', без да се опитваш да разчетеш, изражението му (както при покера), без да се чудиш при обявяването преди разиграването послъгал ли е със силата и в каква посока - додал ли е или нещо е оставил в запас .

[ISTORIK]

Заблудата е по-скоро възможността за самозаблуда на врага - сам да се заблуди, да се обърка, да се замисли, да загуби по време или да изиграе грешен ход.

Но блъфовете не вървят.

[plamena_ivanova]

Мисля че не са точно правилата, а са един вид съвети и техники, но всеки може да се научи да играе,но не всеки може да се научи да побеждава.

[ISTORIK]

Да, това са по-скоро съвети за стратегията и тактиката на шахмата, но - в допълнение към правилата на играта.