"Кога изчезва българската феодална аристокрация?"

[Smordo]

Мисля, че въпросът "Кога изчезва българската феодална аристокрация?" от ХІХ век насам е "решаван" и "решен" много набързо и лековато - Баязид ІІ избил 110 боляри в Търново и край. Аз съм по-склонен да приема тезата на възрожденския историк йеросхимонах Спиридон, че до началото на ХVІ век българската аристокрация като цяло е непокътната. В началото на ХVІ век султан Селим Страшни решава да обезглави българския народ и поставя нашата аристокрация пред избора - запазете имотите си, но приемете исляма или останете православни, но ще ви превърна в голтаци. Спиридон пише, че тези мерки били внушени от цариградския гръцки патриарх, който плашел Селим, че докато българите имат боляри, опасността от бунт и отцепване е голяма. Мнозина боляри станали мюсюлмани, много пък се лишили от богатствата и имотите си, но запазили вярата си. След като Селим съсипал българската аристокрация, той сторил същото и с гръцката (византийската).

Смятам, че написаното от Спиридон звучи достоверно - само 40 години по-рано Владислав Граматик говори за български аристократи в Търновско и Софийско, при това имотни и богати.

Ако някой е чел статиите на Джинот в "Цариградски вестник" отпреди 150 години, може би ще си спомни, той твърди още по-интересни неща, а именно че българите имали патриарх и патриаршия чак докъм 70-те години на ХVІІ век. После гръцкият патриарх се постарал Българската църква да бъде разорена и оставена без висши водачи и клир.

Мисля, че и на друго място във форума се разглеждаше въпросът за залеза на средновековната българска аристокрация или греша? В случай, че дублирам тема, модераторът би могъл да ги обедини.

[КГ125]

Има тема на Фружин за това в сайта, може би е добра идея да се съединят?

Най-логично е изчезването да става постепенно, в процеса на историческата "обскурация" на тази класа, която бива лишена от политическа власт, а по-късно, стъпка по стъпка от икономическата. Според мен аристокрацията се е вляла лека полека в народа, превръщайки се в чорбаджиим търговци, занаятчии и пр., такива, каквито ги познаваме през възраждането.

[Smordo]

Има тема на Фружин за това в сайта, може би е добра идея да се съединят?

Най-логично е изчезването да става постепенно, в процеса на историческата "обскурация" на тази класа, която бива лишена от политическа власт, а по-късно, стъпка по стъпка от икономическата. Според мен аристокрацията се е вляла лека полека в народа, превръщайки се в чорбаджиим търговци, занаятчии и пр., такива, каквито ги познаваме през възраждането.

Имам един познат от Плевен, по фамилия Кършовски. Той твърдеше съвсем сериозно, че е родът произхожда от накогашен болярин на име Кършо, имал през ХІV век земи в Плевенско.

Не знам обаче дали чорбаджиите от ХVІІІ-ХІХ век имат нещо общо с онази аристокрация. Но пък съм склонен да вярвам на твърденията на съвременници, че водачите на Първото и Второто Търновско въстание наистина са имали в жилите си кръв от болярски и царски род. Или поне водачите на Първото Търновско въстание. Въпреки че нашата официална историография смята тези твърдения за средновековна романтика. Аристокрацията не се затрива толкова лесно.

Изобщо периодът ХІV-ХVІІ век ми се струва не по-малко тъмен и неясен от периода ІІ-VІІІ (Х) век. Византийското владичество като процеси също мисля, че не е добре изучен. А точно той определя характера и профила на Второто Българско царство. Преди време прочетох някъде едно твърдение от наш историк (може би беше проф. Христо Матанов), което ми направи силно впечатление. Според него за разлика от периода VІІ-Х век, когато византийските нрави и традиции не навлизат силно в българското общество, защото по характер то е от т.нар. "върварски тип" (т.е. западноевропейски), в периода от края на ХІ и през ХІІ век византийското обществено развитие оказва много силно влияние върху нашето, защото самата ромейска държава и общество еволюират в посока на западноевропейските. Появяват се проторицарските кавалерийски части на прониарите, върви ускорена децентрализация и укрепване на местните феодали (примери: Теодор Мангафа в Мала Азия, Добромир Хръс, Иванко, Ангелите в Трапезунд, Комнините в Епир). Точно това доближаване на Византия до де факто родово-аристократичното българско и западноевропейско общество отваря пътя на мощното ромейско влияние у нас и може би то посажда семената на гибелта на Второто Българско царство.

[ISTORIK]

Да, системите на пронията и донякъде - и тази на стратиотите - са възприети по-късно, през епохата на абсолютизма, от Турция (тимариотите) и от Русия (опричнината).

Ако употребените термини (прония, прониари, стратиоти, тимар, тимариоти, опричнина) са ви неясни... питайте...

Редактирано Декември 19, 2008 от ISTORIK